КАКВО СТАНА С МУЗИКАТА В КЕЧА?

[Bobotsi]

 

 

Каня се да пусна подобна тема от много време и сега когато съм болничен, реших че е крайно време да я напиша. Ще премина през историята на музиката в кеча, от най-ранното и използване, до наши дни. В началото ще ви разкажа за другите традиционни кеч региони като Япония, Мексико и Европа, а след това ще преминем към САЩ и по-специално WWE. Там ще вляза в дълбочина за различните ери като тази на Джим Джонсън, CFO$ и def rebel. Макар и да я пиша повече като статия, темата е и дискусионна, така че може да обсъждате всичко свързано с музиката в спортната забава тук.

 

Първият регион който ще разгледаме е Япония, все пак пурото е особено любимо на повечето потребители. 

През 50-те години на XX век, японският кеч възниква като смесица от традиционни бойни изкуства, сумо и западен кеч. Атмосферата в залите е била много по-близка до тази в сумото – с тишина и уважителни аплодисменти, много близка до днешната, но без входни песни за излизане на кечистите. Единствената музика, която се е чувала преди мачовете, е била националният химн на Япония („Кимигайо“), особено когато бащата на Пурото - Рикидозан се е борил срещу американски противници. Освен това в ранните години на японския кеч понякога са използвани традиционни тайко барабани, за да засилят напрежението преди мейн ивент мачовете. 

Рикидозан, основателят на японския кеч, не е имал entrance theme song, но неговите мачове са били едни от първите, при които музиката играе важна роля. През 50-те години той често е бил представян с оркестрална музика в залите, особено по време на големи мачове срещу американски кечисти като Лу Тез. В някои телевизионни излъчвания продуцентите добавяли драматична класическа музика, когато Рикидозан излиза на ринга.  Първата истинска музикална традиция в японския кеч е започнала с победните церемонии. След като Рикидозан е побеждавал (особено в мачове срещу чужденци), на арената често е звучала тържествена японска маршова музика, подобна на тази в сумото.

Антонио Иноки е първият японски кечист, който използва уникален музикален entrance theme, който става запазена марка за него. През 70-те години той започва да излиза под звуците на „Honoo no Fighter“ („Огненият боец“), която е написана специално за него. Песента има симфоничен рок аранжимент и звучи като саундтрак на военен филм. Тя перфектно пасва на гимика му на underdog babyface.

 

През 80-те и 90-те години Иноки организира редица мачове в комунистически страни, включително СССР и Северна Корея. Това налага промяна в неговата песен – той адаптира музиката си според държавата, в която се намира. Например през 1989 г. Иноки участва в NJPW Martial Arts Festival в Съветския съюз. В Москва той не използва „Honoo no Fighter“, а оркестрална версия на „Песен за другарството“ (Дружба) – популярна съветска песен от 70-те години. През 1995 г. пък, Иноки организира „Collision in Korea“, най-голямото кеч събитие в историята на Северна Корея. Публиката в Пхенян надхвърля 160 000 души, което го прави най-посещаваното шоу в историята. Иноки отново не може да използва нито „Honoo no Fighter“, нито каквато и да е японска музика. Вместо това, когато излиза на ринга, на арената звучи традиционна корейска военна маршова песен, подбрана от севернокорейските организатори. В края на събитието Иноки прави историческа реч за мир между Япония и Корея, а за фон звучи „Ариран“ – традиционна корейска народна песен, смятана за символ на корейското единство. Любопитно е че по време на това събитие Рик Флеър излиза на ринга без музика, защото севернокорейските власти забраняват използването на „2001: A Space Odyssey“ като твърде „западна“.

 

Друга много интересна за мен истроия е тази за мача на Иноки с Мохамед Али. Тя заслужава отделна статия, но това за което ще ви разкажа е ориджина на "Бом Ба Йе" чанта.

Двубоят се провежда на 26 юни 1976 г. в Токио и е нещо като първият MMA мач, защото има хибридни правила. Самият мач е голяма скука, но това което е интересно е музиката която Иноки използва - Inoki Boma Ba Ye. Две години преди мача с Иноки, през 1974 г., Мохамед Али се бие срещу Джордж Форман в легендарния двубой „Rumble in the Jungle“ в Заир (днешна Демократична република Конго). По време на престоя си в африканската държава, Али бързо става любимец на местните хора. Феновете започват да скандират „Бома Йе! Бома Йе!“, което на езика лингала означава „Убий го!“. Това се превръща в неофициалния боен химн на Али за мача, като хиляди запалени фенове скандират тези думи в ритъм, създавайки магическа атмосфера. Али печели битката и чанта „Бома Йе“ остава в историята. Иноки чува „Бома Йе“ и го прави част от своя образ. По време на тренировките си преди мача, Иноки моли своя екип и феновете си да започнат да викат „Иноки, Бома Йе! Иноки, Бома Йе!“ Когато Антонио Иноки излиза за двубоя си срещу Али в залата не звучи никаква музика. Това е странно, защото по това време Иноки вече има entrance theme. Но организаторите решават, че този мач е толкова специален, че той трябва да бъде презентиран по най-чистия начин – без музика, само с виковете на публиката. Докато Али върви към ринга, феновете го посрещат с ръкопляскания. Но когато Иноки влиза в залата, хилядите японски фенове започват да викат „Бома Йе! Бома Йе!“ Цялата арена буквално се тресе от тези скандирания, създавайки магична атмосфера. В този момент „Бома Йе“ става първата кеч entrance theme, която не е песен, а живо, органично скандиране. Историята на чанта не свършва тук. Оттогава той става запазена част от образа на Иноки а през 2003 г. Кингстън Калуа пише песента „Inoki Bom-Ba-Ye“, която става официална entrance theme на Иноки в края на кариерата му. Години по-късно Шинске Накамура ще нарече финишъра си "Bomaye" в чест на Иноки. Вероятно заради някакви авторски права, той е прекръстен на Kinshasa когато преминава в WWE. Киншаса е днешната столица на Конго, така че схващате препратката. 

 

 

Продължаваме с Мексико, друга територия с го

леми традиции в кеча.

В зората на луча либре (20-те и 30-те години) няма entrance themes, но шумът на тълпата е неразделна част от спектакъла. Музиката като част от шоуто все още не съществува – това започва да се променя чак през 40-те и 50-те. Първите лучадори, които започват да използват музика при влизането си, не разчитат на записи, а на живи изпълнения. Още през 40-те години в Arena México някои кечисти започват да наемат мариачи оркестри, които да ги придружават на ринга. Това се случвало най-вече при babyface-овете, които искали да бъдат по-популярни сред публиката. Първият лучадор, който прави това редовно, е Ел Санто (El Santo). Някои rudos (heel кечисти) обаче започват да саботират изпълненията – има сегменти в които хийловете изпотрошават инстурментите на мариачите или ги пребиват.

 

Според източниците ми, първият лучадор с официaлно записана entrance theme е Мил Маскарас (Mil Máscaras) през 70-те години. Той използва рок музика, което е революция за мексиканския кеч.
Мексико има богато музикално разнообразие, което оказва влияние върху entrance themes. В столицата музиката за кечистите често е била мариачи или маршове.
Легендарният хийл, „El Solitario“, е първият, който излиза с тържествен марш, вдъхновен от испанските тореадори. През 50-те години пък, Cavernario Galindo започва да наема улични джаз оркестри, които свирят специално за него, с което допълвали гимика му. В градове като Монтерей кечистите започват да адаптират рокендрол, защото в региона силно навлиза американската култура. В градове като Веракрус и Оахака се използва кумбия и салса. Първият лучадор, който излиза под кумбия ритми, е El Médico Asesino, който използва фолклорни мелодии.

 

През 60-те години, един от големите rudos, „El Nazi“, започва да използва „La Cucaracha“, но с модифициран текст, който осмива мексиканската публика. Това предизвиква огромни протести, а накрая арените забраняват използването на песента.

 

Следващият път ще разгледам Европа и САЩ, но не конкретно WWE. Не приемайте всичко за чиста монета, защото източниците по темата са оскъдни и някъде е възможно да съм объркал нещо.

 

Ето и някои от хората и песните за които говорех:

Spoiler

Rikidōzan

 

 

Antonio Inoki

 

 

 

 

 

 

 

Mil Máscaras

 

El Solitario

 

Cavernario Galindo

 

El Médico Asesino

 

El Nazi

 

[neshev]

Толкова изгустяла тема очаквах от някакъв заухав маняк като Фил. Разочароваш ме, Бобе.

 

Иначе, нещата са доста прости.

 

Jim Johnston и CFO$, ама само донякъде, напълно осъзнават, че най-важните са първите няколко секунди от всяка тема. В тези три секунди трябва да има разпознаваема кука, която публиката веднага да асоциира със съответния образ. 

 

Съответно, Jim Johnston правеше цели композиции на база на определени мотиви. При CFO$ имаше сигурно минута материал и луупваха като аотисти.  

Def Rebel са тотал щета. Нямат си на идея какво се случва и на 10 теми, имат 1 читава. Зетя трябва да търси алтернатива, защото музиката на кечистите е един от най-важните елементи в презентацията им. 

[Hachiko]

"ITS ME USE, DAY ONE" Проблем ли имате?

 

Няма да ги оправят. Забравете (WWE). Няма да влагат пари да правят песни за кечисти, които са нови и незряли.

[neshev]

Just now, Hachiko said:

"ITS ME USE, DAY ONE" Проблем ли имате?

 

 

Точно това е успешен пример за това, което говоря. Имаш куката и песента е факан бангър.

 

Негативен пример е хуйнята на Бейли. Абсолютна дженерик повърня, нищо общо с образа и някакво кринджаво "Role Model" с роботски глас турено по средата.

[Hachiko]

Ако се пробвам да направя топ 10 в момента без бангърите (известни кечист), а на останалите. Никъв шанс да подбера 10 песни.

 

Пример как се прави:

 

 

[THE ENEMY]

Големите корпорации режат до месо излишни харчове. Когато продуктът ти е в "бум" при най-слабите музикални теми в историята на кеча, значи можеш да си позволиш да режеш дори още, така се разсъждава там. Това беше и причината да се опитат да махнат титантроните напълно, както и частично премахнаха или намалиха рампите. Съответно съм на мнение, че наистина кеча може да мине и без тези неща, те нагледно ни го доказаха, просто като фен винаги ще смятам, че не е правилно. И че донякъде подобни елементи придават една грандиозност на целия продукт, която в лонг търм се отплаща.

[neshev]

11 minutes ago, THE ENEMY said:

Това беше и причината да се опитат да махнат титантроните напълно, както и частично премахнаха или намалиха рампите.

 

Викаш няма нищо общо с това, че разпродават залите всяка седмица и се чудят как да напълнят възможно най-много ЕКЗАЛТИРАНИ ФЕНОВЕ вътре?

[yaripim]

Без Jim Johnston  нищо не стаа, кратко,точно и ясно

[batistaheel]

Смешно е мултимилиардна компания не може да наеме истински музиканти да им правят песните. 

 

 

 

Днешните са толкова ужасни и дженерик, че на ръмбъла 5 часа се чудя кой излиза. 

[Divaka]

Според мен не е толкова важно КОЙ композира песента, а какъв стил ѝ е даден и дали пасва на кечиста. Да, Jim Johnston е легенда, но не всичко, което е правил, е било топ. В това видео някои от неговите песни са доста по-слаби в сравнение с тези на Def Rebel за същите кечисти.

В момента просто за повечето кечисти Def Rebel не е подходящият стил, защото стилът им не е като този на Джим, който е издигнал доста младоци с темите си. Добрите теми на Def Rebel са по-подходящи за завършените кечисти (Роман Рейнс – Head of the Table), а примерно за Тифани единственото слабо в цялостното и излъчване е отвратителната и тема, от която буквално ми се е повдигало. На нея повече би ѝ паснала тема от CFO$.

 

 

Всяка компания и всеки композитор си има собствен стил и почерк. Понякога този стил става banger за определени кечисти, а понякога – пълен ташак. Johnston е направил някои от най-емблематичните теми, но има и доста слаби.

Ако трябваше аз да избирам кой да прави музиката за кечистите, бих заложил на Jesper Kyd – човекът има уникален стил и би могъл да създаде някои наистина запомнящи се теми, ако се насочи към тази индустрия.

[Bobotsi]

24 minutes ago, Divaka said:

Според мен не е толкова важно КОЙ композира песента, а какъв стил ѝ е даден и дали пасва на кечиста. Да, Jim Johnston е легенда, но не всичко, което е правил, е било топ. В това видео някои от неговите песни са доста по-слаби в сравнение с тези на Def Rebel за същите кечисти.

В момента просто за повечето кечисти Def Rebel не е подходящият стил, защото стилът им не е като този на Джим, който е издигнал доста младоци с темите си. Добрите теми на Def Rebel са по-подходящи за завършените кечисти (Роман Рейнс – Head of the Table), а примерно за Тифани единственото слабо в цялостното и излъчване е отвратителната и тема, от която буквално ми се е повдигало. На нея повече би ѝ паснала тема от CFO$.

 

 

Всяка компания и всеки композитор си има собствен стил и почерк. Понякога този стил става banger за определени кечисти, а понякога – пълен ташак. Johnston е направил някои от най-емблематичните теми, но има и доста слаби.

Ако трябваше аз да избирам кой да прави музиката за кечистите, бих заложил на Jesper Kyd – човекът има уникален стил и би могъл да създаде някои наистина запомнящи се теми, ако се насочи към тази индустрия.

Абсурд е да се прави такова сравнение. В това клипче което си извадил сравняват песента на The Shield с която излизаше Ролинс през 2014 със сегашната му. Минали са повече от 10 години, нито образа му е същия, нито той е на същото ниво. Същото е и с Джей Усо, там даже е още по фрапиращо. По времето на Джонсън, Усотата играеха роля на племенни диваци и си рисуваха лицата с боички. 

Единственият с когото може да се правят някакви сравнения е Корбин, защото макар и той да извъртя няколко образа, завърши кариерата си в WWE с гимик, много по близък до този с който се появи. Само дето I Bring The Darkness си е абсолютна класика, любима на всички фенове. Така че ако има състезание, точката е за бай Джим.

 

[RcadestickR]

Джим Джонсън и Джими Харт са пенсии вече. Ни могът младити, ни знайът, нямъ кадри!

Искам също така да спомена, че две от най-известните ентранс музики са писани през 19-ти век - тези на Савидж и на Флеър. Айде, Pomp and Circumstance e от 1901-ва, но все тая.

Edited Thursday at 06:15 AM by RcadestickR

[Price]

Тези настоящите композитори имат уникалната дарба да правят тотални помии, но когато направят нещо добро, е наистина сила. Песните на Роман и двете са пример за това. Песента на Рия също е уникална, макар и да има огромен бонус, че участва Chris Motionless. Настоящата тема на Брон Брейкър мен лично много ми допада. А песента на Оба Феми освен че супер много му подхожда, успява още с първото удряне да бъде разпозната и бонус - инвестира публиката със скандиране. 

[Bobotsi]

За съжаление информацията за Европа е много ограничена и наистина щеше да е хубаво ако @nWoHulkster можеше да удари едно рамо. Първоначално европейският професионален кеч залага основно на атлетизма и спортния елемент, а не на ентъртеймъта. Кечистите излизат към ринга без специална музика или персонализирани песни. Фокусът е върху чистия спорт, като сложните или зрелищни представяния са рядкост. Навлизането на телевизията променя представянето на кеча в Европа. Телевизията води до ново разбиране за ролята на музиката като част от шолото. Британският кеч придобива голяма популярност през този период, особено благодарение на предаването „World of Sport“. Въпреки че традиционният британски стил е техничен и спортно ориентиран, някои кечисти постепенно започват да използват музика, за да подчертават своите образи. Например легендарният британски кечист Биг Дади (Shirley Crabtree) използва песента „We Shall Not Be Moved“ като своя входна тема. 

 

 

В началото на XX век кечът в САЩ също няма музикално оформление. Кеч мачовете започват със стандартно представяне от анаунсъра, без никаква музика. В ранните години кечистите нямат индивидуални гимици, така че специални песни просто не са необходими. Най-често публиката сама създава „музикалния фон“ – със тромби, освирквания, барабанни ритми и викове. Кечът в началото на XX век е тясно свързан с пътуващите циркове и карнавали, където музиката вече е била част от спектакъла. В някои шоута оркестри свирят маршове или джаз импровизации преди мачовете. В регионални промоции в Ню Йорк, Чикаго и Сейнт Луис кечистите понякога излизат с военни маршове, но това не е било стандартизирано. Първите heel- ове често използват немски или руски маршове, за да засилят националистически вражди в годините около Първата и Втората световна война, а по-късно и след началото на Студената война.  

През 40-те години Горджъс Джордж става първият кечист, който използва музика като част от gimmick-а си. Той излиза на ринга под „Pomp and Circumstance“ – същата мелодия, която Ранди Савидж ще направи легендарна десетилетия по-късно. Публиката мрази Джордж, но музиката му го прави още по-запомнящ се и „аристократичен“ heel. През 50-те години някои кечисти започват да използват музика, но все още няма записани входни песни – музиката се свири на живо или се пуска от уредби. В Ню Йорк през 60-те години италианската общност боготвори Бруно Саммартино. Когато той излиза на ринга, публиката сама започва да пее традиционни италиански песни. Фриц фон Ерих пък понякога излиза под немски маршове, за да подсили образа на своя персонаж. През 70-те кечистите започват да използват рок и поп музика за своите входни песни. „Суперзвездата“ Били Греъм използва фънк и диско. Фреди Блейси -  джаз и суинг, напомняйки за старата холивудска ера. Рик Флеър пък излиза с „Also Sprach Zarathustra“, вдъхновен от германските кечисти, които първи използват тази музика. Песен станала известна заради революционният филм на Кубрик "2001: Космическа Одисея".

 

Spoiler

 

Big Daddy

 

Gorgeous George

 

 

 

 

 

[Ed2097]

Def Rebel трябва да ги уволнят!

[THE ENEMY]

Следя темата с интерес. Извън сагата с WWE, която явно не е и цел на автора, крайно интересни биха ми били Мексико в по-късните периоди (пичовете много добре разбират ентъртейнмънт концепцията, драматургията им е в кръвта и като цяло винаги са ме радвали като култура).

WCW имаха ето тази култова програма, която до голяма степен показва някои неща за които си писал и ти, примерно това с мариачите, готино е че цялата рампа изглежда като някакво мексиканско село.

https://www.youtube.com/watch?v=iBbxAfKPMOI

 

 

Също ми е интересно дали ще се стигне до някакви по-модерни федерации, естествено че говоря за моите хора от ECW. Преди Лимонка бе правила тема за любими теми на кечисти и половината ми класация беше с неща от ECW, в следствие на което се оказа че по-голямата част от форума е заинтригувана от въпросните музики, а там наистина имаше велики бангери (макар че половината магия бе и това как публиката реагира на тях).

[BAITO6O]

Това го гледах преди 1-2 седмици. Доста ясно се казват нещата.

 

 

[Bobotsi]

Преминаваме към същинската част, а именно първият бум на WWF известен като „Rock and Wrestling“ ерата! Всичко започва през 1984г. когато певицата Синди Лопър се запознава случайно с Лу Албано на летище, който по това време се изявява като екранен мениджър в WWF. Двамата се сприятеляват и мениджърът на Лопър предлага Албано да участва в нейно музикално видео. Спират се на песента "Girls Just Want to Have Fun", която и до днес си остава най-известното й парче. Във видеото Албано играе баща й, като Лопър дори му прави chicken wings hold. Клипа е доста идиотски и осемдесетарски, но песента постига огромен успех и става мейнстрийм хит!

 

Историята между двамата не свършва дотук, Лопър се появява в сегмент на „Piper’s Pit“ и започва вражда с Албано. Сегментът става вайръл благодарение на репортаж на „Entertainment Tonight“. В тези години Лопър и песните й се радват на популярност в ефира на MTV. Нейният лейбъл съзира възможност за колаборация между WWF и MTV, тъй като музиката и кечът били достатъчно популярни поотделно, но никога досега не били имали кросоувър. Такова партньорство би било много полезно и за MTV, защото по това време те имат финансови проблеми и трудно си запълват програмата без да въртят едни и същи песни по 10 пъти на ден. Така се ражда първият турнир на WWF - "The Brawl to End It All". В него има цели 11 мача, но само един се предава по телевизията - този на Уенди Ричър, която е със Синди Лопър като мениджър срещу легендарната The Fabulous Moolah, с Албано в нейния ъгъл. Уенди която тогава е фейс печели и снимката й как празнува с Лопър на ринга обикаля всички медии. Мачът става най-гледаното нещо в историята на MTV дотогава. Събитието е исторически, защото рейна на Moolah трае умопомрачителните 27 години! Супер интересно е как кечът винаги е бил, а може би и винаги ще бъде доминиран от мъже, но именно женски мач задейства ефекта на пеперудата, който накрая ни довежда до явлението КЕЧМАНИЯ.

 

На 31.03.1985 кечът се променя завинаги. Ражда се WRESTLEMANIA, изпълнена с участия на различни известни личности, тя бетонира кеча като мейнстрийм забавление. Шоуто е закрито от Хълк Хоган, в когото Винс вижда следващата голяма звезда. Хоган се радва на голяма популярност още след участието си в "Роки 3", а след началото на "HULKAMANIA" през 1984, статута му на лице на кеча в САЩ е бетониран. Винс разбира, че колаборацията му с известни лица от музикалната индустрия може да утвърди WWF като попкултурен феномен, затова интегрира входни песни за кечистите си. Така продуктът прави важна крачка от това да бъде представян като спорт, в това да се доближи до развлекателно шоло. През 1985г. излиза първият продуциран от WWF албум озаглавен "The Wrestling Album". В него има песни за Роди Пайпър, Николай Волков и Хълк Хоган, само че не "Real American", а "Hulk Hogan Theme". Всъщност "Real American" също е в албума, но тогава не е предназначена за Хоган. Впоследствие "Hulk Hogan Theme" става част от интрото на анимацията на Хълкстъра (да, и такава е имало), а "Real American" става първият iconic theme song на WWF, давайки го на Хоган.

 

Любопитно е, че преди WWF да започне да създава собствена музикална продукция, те използват популярни за времето си парчета като „Eye of the Tiger“ например. Това е и песента с която Хоган и Мр-Ти излизат за мейн ивента на първата КЕЧМАНИЯ. Само че, както се досещате използването на комерсиална музика е било скъпо удоволствие и затова не траело дълго. Ако сега си пуснете КМ1 от Netflix, ще чуете че песента на Survivor e заменена от "Real American". Същото е с други комерсиални песни от този период. Тук е и моментът да споменем как винаги песните на WWE звучат толкова силно и кристално ясно, докато ако си пуснем някоя инди федерация винаги има ехо или публиката заглушава песента. Причината се крие в това, че от WWE наслагват студийната версия на песента върху записите на реакциите на публиката, така 2 отделни аудио канала се миксират и получаваме резултата който чуваме на всяко шоло. Същият приом се ползва и за да се намали песента на даден кечист, когато има силен поп за него, за да звучи по-over, или да се манипулират реакциите на публиката генерално. На мен лично винаги ми е било чудно, защо и другите компании не го правят като AEW например. Не е скъпо и не изисква специфична техника. Единствено може би е една идея по-тегаво да се случва на живо, защото WWE го правят в реално време, но не може ли поне да оправят миналите събития ? 

 

Но да се върнем на основната тема. След като Винс разбира че не си заслужава да плаща лиценз на големите музикални лейбъли, той решава да поеме нещата в свои ръце или по-точно в ръцете на Джей Джей Магуайър и Джими Харт. Това са хората отговорни за първите легендарни entrance theme songs, които някои легенди използват и до днес. Техни са "Sexy Boy" използвана от Шон Майкълс, "American Dream" на Дъсти Роудс, песните на Legion of Doom и The Honky Tonk Man, както и моята любима, Hitman - използвана от Брет Харт. Брет е един от любимите ми кечисти които не съм гледал в реално време и има супер разпознаваема песен. Само чувайки началния акорд и вече знам кой ще се появи. Именно това е най-важното в една кеч песен. Силен hook, който да предизвиква поп или да изненадва тълпата заради рязкото си начало. Магуайър и Джими Харт са много добри точно в това, те правят песни които не просто звучат добре, но и пасват на образите на кечистите. Обикновено Магуайър създава музиката и я изпълнява, а Харт пише текста или дори пее. Двамата даже създават  "Wrestling Boot Band" с Хълк Хоган и издават албум заедно. Той засилва популярността на Хоган още повече, а Хълкстъра дори има песен в него, в която рапира . След това следва "Piledriver: The Wrestling Album" и "Wrestlemania - The Album", който е копродуциран от Саймън Коуел. Да, онзи същият който е жури в почти всяко шоу за таланти. 

 

В продължение на години WWF изглежда като хегемон в използването на наелектризиращи музики в кеча, но в средата на 90те на хоризонта изгрява звездата на друга компания, която ще направи нещата малко...по-ЕКСТРЕМНИ...

 

Ето и Албумите споменати тук:

Spoiler

 

 

 

 

 

Хип хоп бенгъра на Хоган ^

 

Джими Харт и Джей Джей Магуайър 

 

[THE ENEMY]

Не мога да съм категоричен, но това че МТВ точно средата на 80-те имали проблеми с парите ми се струва филм. Точно тогава в поп културата вече са популяризирани доста видеоклиповете, включително почват да се правят все по-скъпи и по-скъпи от сорта на Sledgehammer, специално с цел да имат ротация точно по МТВ, да не говорим че 84-та правят и експанзия във Великобритания, оттам и Money for nothing... По-скоро вярвам, че наистина целта на crossover-а е да разширят пазарите, защото именно 80-те е десетилетието в което почват да се чупят подобни бариери във всякакво отношение с цел разширяване на пазарите.

 

Иначе е факт, че точно тази песен на Синди е с някакъв мизерен бюджет, просто защото дотогава политиката на лейбълите е била такава, че никой няма да ти даде огромни кинти за клип, ако вече не си утвърдено име, но тя става огромен хит въпреки това. Лично аз нямах идея, че дебелака в клипа е работил за WWE, почти съм убеден че в един момент се разпространяваше легендата, че това са истинските родители на Синди.

[Bobotsi]

17 hours ago, THE ENEMY said:

Не мога да съм категоричен, но това че МТВ точно средата на 80-те имали проблеми с парите ми се струва филм. Точно тогава в поп културата вече са популяризирани доста видеоклиповете, включително почват да се правят все по-скъпи и по-скъпи от сорта на Sledgehammer, специално с цел да имат ротация точно по МТВ, да не говорим че 84-та правят и експанзия във Великобритания, оттам и Money for nothing... По-скоро вярвам, че наистина целта на crossover-а е да разширят пазарите, защото именно 80-те е десетилетието в което почват да се чупят подобни бариери във всякакво отношение с цел разширяване на пазарите.

Да, ще се коригирам. МТV стартира през 1981 г. и през 84та вече е популярна сред младата аудитория. Каналът обаче се излъчва по кабелните и му липсват значителни рекламни приходи, защото много компании не са убедени, че музикална телевизия ще е печеливш бизнес. Освен това в прериода 83-84та започва конфликт със CBS Records, защото от лейбъла започват да искат MTV да си плаща за излъчването на клиповете. Дотогава MTV са минавали с номера, че няма нужда да плащат за песните на никоя компания, защото им правят безплатна реклама . CBS не ги топли тази реклама и заплашват да изтеглят всички видеа на своите изпълнители, сред които са Майкъл Джексън и Синди Лопър. Та да, може би нямат финансови проблеми, но положението преди колаборацията с WWF не е розово.