Jump to content

В лабиринта на времето: кечът на Уембли


nWoHulkster

Recommended Posts

nWoHulkster

Гледа ми се някакъв по-стар кеч и реших да се нахайпвам допълнително за AEW All In на Wembley Stadium като през предстоящите седмици си направя едно "пътешествие" през кеч шоутата от Wembley. В случая под Wembley имам предвид 12,500-ната Wembley Arena (която е точно до стадиона) и Wembley Stadium.

 

6z0CatZ.jpg

 

Конкретно Wembley Arena има дълга кеч история. Първото кеч шоу там е през 1979 г. и досега там е имало общо 33 шоута (вкл. 1 PPV, 2 iPPV-та и 16 TV епизода). Dale Martin Promotions, WWF/WWE/NXT, WCW, TNA и PROGRESS Wrestling са кеч федерациите, които са имали шоута там през годините и в историята на всяка една от тях на Wembley има интересни неща. Но преди да стигна до самото гледане и коментарите ми за изгледаните неща, нека да върнем лентата назад и си поговорим малко за история.

 

Английските корени на кеча

 

Това, което доста кеч фенове не знаят е, че не САЩ, а Англия е родината на кеча и по-конкретно графство Ланкашър. Корените на кеча могат да бъдат проследени до първата половина на 19-ти век, когато в Англия има редица регионални борцови стилове. Един от тях е т. нар. ланкашърска борба. Разбира се, тогавашните професионални борби нямат много общо с днешния кеч, но корените са там. Впоследствие през 70-те години на 19-ти век започва да се затвърждава т. нар. catch-as-catch-can стил, който комбинира ланкашърския стил с други регионални стилове. После този нов стил отива в Америка, там с течение на времето еволюира доста, междувременно американската версия на кеча се разпространява по целия свят и така лека-полека стигаме до днешния кеч.

 

Историята на кеча в Англия

 

Кечът е популярен в определени региони на Англия още през 19-ти век, но първият истински бум в популярността му на национално ниво е в периода 1902 до може би 1908 начело с легендарния Джордж Хакеншмидт. Най-големите мачове на Хакеншмидт в Англия тогава са срещу турчина Ахмед Мадрали (който е роден в Шуменския край). Следващият бум е през 30-те, когато в Англия въвеждат т. нар. "all in" стил, който е силно повлиян от американския стил. Един от най-големите мачове тогава е легендарния Джим Лондос срещу българина Джордж Пенчев (от Русенския край). Следващият силен период идва през втората половина на 50-те и продължава до средата на 80-те. Тогава английският кеч го излъчват по една от големите национални телевизии и в определени моменти популярността му е огромна. След като губят телевизионната сделка, а и с навлизането на WWF през 80-те, се стига до голям срив в популярността на местните федерации, но пък за сметка на това WWF/WWE, а и WCW, се радва на доста голяма популярност в Англия. TNA също имаха значителна популярност преди 10-15 години.

 

Големите кеч шоута в Лондон (извън Уембли)

 

По принцип бизнес моделът на английските кеч промоутъри от миналото винаги е бил да правят редовни шоута в малки и средни зали и да ги разпродават седмица след седмица, а не да правят специални големи шоута в големи зали за 10 и повече хиляди човека. Затова като цяло в английската кеч история няма много публики над 10,000 човека, докато не идват американците с тяхните спорадични шоутата в големи зали. Като изключим Wembley Arena & Wembley Stadium, това са другите по-големи зали в Лондон с кеч история:
= Olympia Exhibition Centre: В тази 10-хилядна зала са големите мачове на Хакеншмидт с Мадрали през 1904 и 1906.
= Earls Court Exhibition Centre: В тази първоначално 6-хилядна, но после 20-хилядна, зала през 1937 има две големи шоута с Лондос (вкл. Лондос срещу Пенчев), а после още няколко шоута с британски звезди през 40-те и 50-те. През 90-те WWE имат две хаус шоута тук, после две Insurrextion PPV-та през 2000 & 2001 и накрая през 2007 записват три епизода (RAW, ECW, Smackdown) в залата.

= Harringay Arena: 10-хилядна зала, в която се провеждат няколко големи шоута през втората половина на 40-те и първата половина на 50-те.
= Royal Albert Hall: Тази 5-и-нещо-хилядна зала е залата с най-много кеч история от всичките други лондонски зали, споменати в темата. През годините в нея има общо над 240 кеч шоута. Още през далечната 1904 Хакеншмидт записва важна победа в нея, а следващата година и Мадрали прави същото. От 1952 до 1987 това е лондонската зала, където се провеждат най-важните кеч шоута на главните британски кеч федерации. През 90-те WWF имат едно TV шоу за британския пазар в нея, последвано от 4 хаус шоута. WCW също имат две хаус шоута тук. През 2015 има lucha libre шоу, а през 2018 в залата се провежда NXT United Kingdom Championship турнира.
= London Arena: В тази 15-хилядна зала през 1989 се провежда първото WWF шоу в историята на Англия. Две години след това от тук WWF излъчват шоу на живо по британска телевизия за първи път. Следват хаус шоу и PPV-то Capital Carnage. През 2000 WCW имат хаус шоу и епизод на Nitro в залата, а през 2001 австралийската федерация WWA също има шоу в залата. Последното кеч шоу в залата е WWE хаус шоу през 2003.
= 02 Arena: Тази 20-хилядна зала е главната зала на WWE в Лондон от 2008 насам и оттогава там има редица епизоди на RAW & Smackdown, както и хаус шоута, а сега ще има и Money in the Bank PPV.
= Copper Box Arena: 7-хилядна зала само с едно кеч шоу в нея досега - първото шоу на NJPW в Англия (през 2019). По-късно тази година ще има и второ кеч шоу там - от английската инди федерация Revolution Pro Wrestling.

 

Но стига толкова история. Време е за гледане на кеч от Wembley. Очаквайте продължение...
 

Edited by nWoHulkster
Link to comment
nWoHulkster

 

Разбира се, трябва да започнем от началото с първото кеч шоу в историята Wembley Arena, но преди да говорим за шоуто, малко контекст.

 

Joint Promotions

 

Joint Promotions е съюз от шест великобритански кеч промоутъра (първоначално шест, после повече), който се сформира през 1952. Нещо подобно е на американския National Wrestling Alliance. Контролират цяла Англия - всеки промоутър си има негова територия и организира шоута само там. С течение на времето именно това става най-влиятелната и най-голяма великoбританска кеч организация. Имат и няколко конкурентни федерации, но тук няма да говорим за тях. През 1955 кечът се излъчва за първи път по втората най-голяма великобританска телевизия - ITV. Първоначално излъчванията са спорадични, но после стават седмични. Кеч TV шоутата са от Joint Promotions и са част от спортен блок в събота следобед, който се казва World of Sport и затова често, когато се говори за въпросните британски кеч шоута, те се споменават като World of Sport все едно това е името на федерацията (но не е ). През 60-те кечът достига огромна популярност в Англия начело със звезди като Jackie Pallo и Mick McManus. Тази информация няма как да се потвърди, но мълвата е, че по време на пика на Joint Promotions през 60-те те провеждат между 4,000 и 5,000 кеч шоута на година във Великобритания, което не мисля, че има нужда да обяснявам, е масивна бройка шоута и говори доста за популярността на кеча в Обединеното Кралство тогава.

 

Братята Crabree

 

В началото на 70-те, поради ред причини, популярността на кеча в Англия вече не е това, което е била през 60-те, и тогава през 1975 г. начело на Joint Promotions застава бившия кечист Max Crabtree. Отнема му малко време, но не след дълго кечът навлиза в нов бум период. Ключовото име при този нов бум е брата на Max - Shirley Crabree. На млади години Shirley има здрава бодибилдърска физика и стабилна кеч кариера в Англия, но сега вече е над 40-годишна възраст и с наднормено тегло. И все пак, в негово лице Max вижда следващата голяма великобританска кеч звезда. През 1975 Shirley Crabtree дебютира новия си образ и име - Big Daddy. Първоначално Daddy е heel и негов отборен партньор е 300-килограмовия Giant Haystacks. После обаче Daddy става babyface и започва вражда с Haystacks - може би най-легендарната вражда в историята на английския кеч. Славата на двамата е огромна. Дори и сега да питате англичани, които са били живи тогава, да ви назоват кечисти, най-вероятно първите имена, за които ще се сетят са Daddy & Haystacks, а не Hogan, Rock и т.н. Конкретно Daddy е доста интересна кеч аномалия - стар, дебел, неподвижен, със супер ограничен репертоар на ринга, но междувременно адски популярен. Смисъл, ако човек го погледне на хартия никога не би бил предположил, че точно той ще е такава масивна звезда, но е. Има си някаква харизма, която се харесва на англичаните, и отделно има про-английски образ и мачка опонентите си наред, което му помага да се издигне до такава слава. Разбира се, фактът, че брат му командва парада също е голям фактор. Тук трябва да се спомене и третия брат, Brian Crabtree, който пък е съдия и говорител.

 

Популярният Big Daddy и най-големия му опонент Giant Haystacks:

4Lh5QHi.jpg

 

Dale Martin Promotions

 

Dale Martin е промоутърът от Joint Promotions, който контролира Лондон. По принцип големите му кеч шоута там с в престижната Royal Albert Hall зала (която е за над 5,000 човека). Обаче, през 1979, подтикнат от голямата популярност на Big Daddy, той решава да направи нещо нетипично и организира шоу в Wembley Arena (която е с капацитет от 11,500 човека). Както стана дума по-напред в темата, по принцип великобританския кеч модел не включва шоута в подобни големи зали и затова тогава въпросното шоу е най-голямото английско кеч шоу от над 20 години. Martin разпродава залата изцяло (над 10,000 човека). Следват още две шоута в Wembley Arena, през 1980 и 1981, които също са успешни. Шоуто от 1979 привлича най-голямата публика, но пък това от 1981 е най-добре запомнено. Първото и трето шоу са записани и излъчени като четири TV епизода по ITV. И това ни довежда до шоуто, което гледах.

 

27 юни 1979: Dale Martin Promotions at Wembley Arena

(излъчено по телевизията на 7-ми и 14-ти юли 1979)

 

Преди да започна да говоря за шоуто нека да погледнем card-a за него:

 

1. William Hill Trophy Match: Pete Roberts vs. Marty Jones

2. European Middleweight Title: Mal Sanders (c) vs. Chato Pastor

3. Tony St. Clair vs. Lenny Hurst

4. Knockout Only Match: Big Daddy vs. John Quinn (w/ Giant Haystacks)

5. Wayne Bridges vs. Ray Steele

6. British Welterweight Title: Steve Grey (c) vs. Jim Breaks

7. Mark Rocco & Steve Logan vs. Chris Adams & Pat Patton

 

Главната атракция, макар и да е по средата на шоуто, е Daddy vs. Quinn. Канедецът "Mighty" John Quinn е един от топ heel-овете в историята на британския кеч, така че мачът му с Daddy е голямо събитие. В шоуто участват и другите две главни heavyweight звезди на Joint Promotions - Wayne Bridges и Tony St. Clair. В периода 1979-1982 Bridges, Quinn и St. Clair са кечистите, които държат World Heavyweight титлата на Joint Promotions. Daddy по принцип го book-ват като специална атракция (най-вече в отборни мачове, където партньорът му може да върши огромната част от работата) и затова не печели титли. Други важни имена, но от по-леките категории, които участват в шоуто са Marc Rocco (считан за един от най-добрите кечисти на ринга по това време), Jim Breaks (мразен heel), Chris Adams (който после става голямо име в WCCW федерацията на сем. Von Erich и кеч треньор на Steve Austin) и др.

 

Като цяло британският кеч стил през онези години е доста по-различен от това, с което сме свикнали да гледаме от Америка. Мачовете се провеждат в петминутни рундове, което само по себе си доста им променя динамиката. Примерно в Америка сме свикнали да гледаме някакви дълги периоди, в които heel-ът пердаши babyface-a и накрая babyface-ът избухва с голям comeback. В Англия това го няма и няма как да го има заради рундовете. В Англия стилът е нещо като 50/50 в смисъл, че heel-ът доминира минута-две, после babyface-ът избухва за минута-два, после пак e heel-ът и т.н. Има и изключения, разбира се, но тук говоря по принцип. Отделно мачовете обикновено са 2 out of 3 falls, което също води до определени разлики в начина, по който се правят мачовете. И не на последно място, самият in-ring стил в Англия е много по-техничен и на моменти акробатичен от американския стил. Презентацията е много по-спортна и феновете гледат мачовете през тази призма. Гледат внимателно, реагират с ръкопляскане, когато има някакво добро технично изпълнение, и избухват здраво, когато heel-ът прави нещо гадно или babyface-ът прави големи удари. Като цяло тогавашния британски кеч стил не е лъжица за всяка съвременна уста, но на мен ми идва доста свежо и ми е доста интересно да гледам мачовете. И може би това, което ми харесва най-много е, че в почти всеки мач виждам нещо, което не съм виждал преди или нещо, което е изпълнено по различен начин от начинът, с който съм свикнал. И това го казвам като човек, който гледа кеч от 25 години и е гледал кеч от всякакви страни и епохи. Все си мисля, че съм видял всичко възможно, но ето на - пускам си това британско кеч шоу и видях един куп неща, които никога не съм виждал. В това отношение британския и френския кеч от онези години и по-ранни години са номер едно - в тях има огромно разнообразие от кеч хватки и движения, които са забравени и никой в наши дни не ги използва.

 

Не мисля да коментирам самите мачове от шоуто подробно, но няма как да не обърна внимание на Daddy vs. Quinn. Това беше Goldberg vs. Lesnar 1979. На това ми навя спомени. Кратък мач със signature move след signature move (най-вече от Daddy). Целият мач беше минута и половина и ме изкефи доста. Ясно, движенията бяха супер бейсик от днешна гледна точка, но емоцията беше на ниво. Реакцията на публиката при този мач беше напълно различна в сравнение с останалите мачове в шоуто. Горе описах как бяха при останалите мачове, докато тук бяха хайпнати на макс. Пуснете си видеото долу и слушайте как реагират, когато Daddy вкарва някаква офанзива. Все едно слушаш Hulk Hogan-ова публика от 80-те. Масивен поп за финала също. Няма го в долното видео, но точно преди и след мача имаше кратки промота от Giant Haystacks (който беше в ъгъла на Quinn за мача), в които Haystacks каза как Daddy не може да го победи. Tова ме изкефи доста, защото представи Quinn едва ли не като предпоследния бос в играта преди Големия бос Haystacks накрая на играта. Не се сещам за друг подобен пример, в което и да е било кеч шоу, как по време на най-големия мач за последните 20 години използват момента да build-нат следващия дори по-голям мач.

 

Big Daddy vs. John Quinn:

 

Останалите мачове в шоуто (доколкото ги видях, защото някои не бяха целите) също ми харесаха. Нямаше класики сред тях, но както вече споменах горе, във всеки един имаше нещо ново и невиждано за мен. Може би най-добрият мач беше Breaks vs. Grey. Въпросният Jim Breaks е считан за един от най-добрите heel-ове от онези години и наистина тук беше топ в ролята си. Между другото, преди 4 години го арестуваха, защото беше убил жена си и беше установено, че вече има психически отклонения. Много кофти финал за британска кеч легенда като него. Няма да препоръчвам много други мачове от шоуто за гледане, но примерно за мен долният мач си струва един бърз поглед. Под 10 минути е и е на по-бързи обороти от болшинството от мачовете от тогава (вероятно, тъй като това е последния мач в шоуто, вече са нямали време и затова е така претупан). Отделно Rocco е легендарен кечист, а и Chris Adams донякъде също, така че и затова си струва да се погледна мача. Направи ми впечатление как Adams удари три superkick-а в мача, което не очаквах да го видя в мач от 1979. Също препоръчвам да се хвърли едно око на финала на англичанина Mal Sanders vs. испанеца Chato Pastor. Последните моменти от мача, от 17:00 натам, са все едно гледаш съвременен инди кеч мач, ама го гледаш преди 40 години и това го казвам в позитивен смисъл (британският/европейският стил е way ahead of its time, както биха казали американците)


Mark Rocco & Steve Logan vs. Chris Adams & Pat Patton:

 

И за финал прескачам към третото шоу на Dale Martin в Wembley Arena (18-ти юни 1981). Няма да коментирам другите неща в шоуто, но няма как да не спомена най-легендарния мач в историята на английския кеч от онези години. Идолът на британската публика Big Daddy срещу големия злодей Giant Haystacks. Вражда, която тече вече няколко години, най-после кулминира в голям singles мач между двамата в Wembley Arena. Кратък и супер слаб мач като качество, но трайно запечатан в съзнанието на тогавашните фенове като голям момент. Голямата емоция на феновете в ключовите моменти определено се усеща. Долното видео има над 1 милиона гледания (и има още едно такова видео в YouTube с над 600 хиляди), така че дори и в наши дни мачът продължава да привлича някакъв интерес. Този мач е нещо като британския еквивалент на Hulk Hogan vs. Andre the Giant - връхната точка на британския кеч бум през 80-те. Струва си да се погледне просто заради историческата му стойност. Точната гледаемост не може да бъде потвърдена, но има твърдения за 18 милиона зрители по телевизията, което звучи като преувеличение, но примерно над 10 милиона със сигурност звучи реалистично.


Big Daddy vs. Giant Haystacks:

 

Всъщност, излъгах. Ще спомена и още нещо от шоуто през 1981, просто защото е любопитен факт. Daddy vs. Haystacks е Голямата атракция в шоуто, но main event е мач за World Heavyweight титлата (британска версия) между Wayne Bridges и... Kamala! Тоест, Kamala една година преди да стане Kamala в САЩ. Неразпознаваем е и като визия, и като стил. Тотален контраст спрямо Kamala.

 

"The Mississippi Mauler" Jim Harris в Англия през 1981 и Harris като "The Ugandan Giant" Kamala няколко години по-късно:

0YG0z30.jpg

 

Толкова за британските кеч шоута от 1979-1981 в Wembley Arena. Следва: WCW и интересната им история в Англия...

 

Edited by nWoHulkster
Link to comment
nWoHulkster

В този пост ще разгледаме историята на WCW в Европа и по-конкретно в Англия. Според мен, WCW в Англия е една голяма изпусната възможност и долу ще кажа защо. Отделно, историята на WCW конкретно в Wembley Arena съдържа един интересен факт, който може би не звучи реално, но е напълно реален. Обаче, преди да видим как се развиват нещата с WCW първо трябва да видим каква е ситуацията, когато WCW пристига в Англия и какво ги предшества там.

 

Преди WCW: WWF в Англия

 

В предишния пост в темата си говорихме за Joint Promotions и това как дълго време се излъчват по ITV (втората най-гледана телевизия във Великобритания). Е, към 1987 телевизионната ситуация е малко по-различна и не една, а вече три федерации се излъчват по ITV - Joint Promotions, All Star Wrestling (нова английска федерация, която привлича голяма част от звездите на Joint Promotions и впоследствие става главната английска федерация) и... WWF. Това продължава до декември 1988, когато ITV решава да спре да излъчва кеч и така се слага временен край на 35-годишната традиция за излъчване на кеч по тази телевизия. Като изключим определени PPV-та, именно WWF по ITV е началото на американския кеч по английската телевизия. WWF после си намират нова TV сделка със Sky, през 1989 правят и първото си шоу в Англия (в Лондон пред 15,000 зрители) и така лека-полека си изграждат голяма фенбаза там.

 

Първото WCW турне в Англия

 

Междувременно, през 1990 WCW WorldWide шоуто започва да се излъчва по ITV. Първоначално шоутата се излъчват след един часа през нощта, което е ужасен таймслот, но все пак федерацията трупа популярност. Освен това, за известно време WCW също се излъчва по Sky Sports, заедно с WWF. Всичко това води първото европейско турне на WCW през декември 1991 с три шоута в Лондон + шоута в Шефилд и Дъблин. Публиките варират от 3,000 до 5,700, което всъщност са стабилни публики за WCW по това време. Главните звезди в турнето са Sting, Lex Luger, Rick Rude и The Steiner Brothers.

 

Новият таймслот и факторът Davey Boy Smith

 

h548hL9.jpg

 

Поради добрия зрителски интерес към шоута през пролетта на 1992 ITV започва да излъчва WCW в традиционния таймслот за кеча по телевизията - събота следобед. Това е таймслотът, в който англичаните са свикнали да гледат кеч и е масивен ъпгрейд за WCW спрямо оригиналния им слот. Популярността на WCW в Англия тогава нараства доста, тъй като за разлика от WWF, които се излъчват по платените сателитните канали на Sky, WCW се излъчва по ефирна телевизия, достъпна за всеки англичанин с телевизор, и сега вече шоутата се излъчват в добър времеви пояс, когато могат да ги гледат много повече хора. WWF Summerslam се провежда през август 1992 и малко след това WCW обявяват второто си турне в Европа - "The Real Event" турнето през март 1993. Шест града - Лондон, Бирмингам, Манчестър, Абърдийн, Белфаст и Дъблин. И тогава в края на 1992 WWF уволняват "The British Bulldog" Davey Boy Smith заради употреба на стереоди, само броени месеци след като Булдогът оглавява Summerslam пред 80 хиляди зрители на Wembley Stadium. Засилен интерес към кеча като цяло покрай Summerslam & WWF, добър таймслот за WCW по втората най-гледана британска телевизия и сега най-голямото британско кеч име свободен агент... Нещата се нареждат просто перфектно за завръщането на WCW в Англия. Davey Boy подписва с WCW през януари 1993 и веднага започват да го рекламират като централна атракция в предстоящото турне.

 

Първото WCW шоу в Wembley Arena (11 март 1993)

 

RDdrmpa.jpg

 

Какво става с турнето в крайна сметка? Очаквано, турнето е голям успех - 10 хиляди и 500 фенове в Бирмингам, 8 хиляди в Манчестър, 5 хиляди в Абърдийн и по 3 хиляди в Белфаст и Дъблин. Най-важното шоу в турнето е първото шоу на WCW в Wembley Arena. Преди това WWF вече са имали шоута там, но това е дебюта на WCW в залата и този дебют я разпродава изцяло (11,500 фенове). Нещо повече, именно това шоу генерира най-големият приход от билети в историята на WCW (конкретно WCW, изключваме NWA) до този момент. Card-ът за шоуто:

 

1. WCW World Television Title: Paul Orndorff (c) vs. Michael Hayes
2. Barry Windham vs. Dustin Rhodes
3. Maxx Payne vs. Cactus Jack
4. Johnny B. Badd vs. Vinnie Vegas
5. Van Hammer vs. Scotty Flamingo
6. Davey Boy Smith vs. Rick Rude
7. WCW World Heavyweight Title: Big Van Vader (c) vs. Sting

 

И това шоу всъщност показва първата голяма изпусната възможност за WCW в Англия. Първото WWF шоу в Англия през 1989, а и други тяхни шоута там след това, се излъчват по британската телевизия. WCW в Wembley Arena? Просто хаус шоу... Напълно изпусната възможност да го направят дори по-голямо събитие като го излъчат по телевизията или поне като PPV. Освен това, няма как човек да не се зачуди дали тогава не са могли да draw-нат и повече. Първото им турне в Англия от две години насам, дават ги по ефирна телевизия в добър таймслот, първият мач в Англия на Британския Булдог след Summerslam... Лично мнение, но според мен спокойно са можели да draw-нат 20 и повече хиляди фенове, ако се бяха пробвали да book-нат по-голяма зала.

 

Както вероятно се досещате, тъй като е хаус шоу уви няма как да се гледа, така че не мога да коментирам самите мачове. Всъщност, шоуто съществува на запис и преди години го имаше в YouTube, записано от публиката, ама за съжаление сега вече не мога да го намеря и тогава не съм се усетил да си го запазя.

 

Третото WCW турне в Англия

 

WCW се завръща в Англия за ново турне през октомври 1993 с шоута в Блекбърн, Борнмут, Бирмингам и две в Лондон (в Royal Albert Hall). Този път освен главните звезди от предишното турне (Davey Boy Smith, Sting, Vader и Rick Rude) участват и други две топ имена - Ric Flair и Ricky Steamboat. Въпреки това, обаче, това турне не е толкова успешно колкото предишно с публики от съответно хиляда и 900, 2 хиляди, 6 хиляди и 500, хиляда и 200, и 5 хиляди човека. Самият факт, че този път използват по-малки зали в Лондон и Бирмингам говори, че и те самите не са очаквали да е толкова успешно колкото мартенското турне. Тук не знам необходимия контекст и не мога да обясня спада.

 

Второто и последно WCW шоу в Wembley Arena (4 септември 1994)

 

Към есента на 1994 WCW вече е различна компания от това, което е била през 1993. Eric Bischoff управлява компанията вече около година, Davey Boy Smith е бил уволнен заради сбиване с фен в бар, а Hulk Hogan е новото лице на компанията. WCW все още се излъчва в добрия съботен таймслот по ITV и решават да направят две нови шоута в Англия  през септември 1994 - едно в Бирмингам и едно в Wembley Arena в Лондон. Обаче, и двете шоута са голям провал. На хартия твърдението, че от всички 33 кеч шоута в историята на Wembley Arena най-слабо посетенотo шоу е шоу, оглавено от Hulk Hogan vs. Ric Flair (две от най-големите имена в историята на кеча), звучи абсурдно, но колкото и да е странно, това твърдение е напълно вярно. Шоуто е посетено от само 2 хиляди зрители (бирмингамското шоу също). Дам, през 2018 година почти два и половина пъти повече фенове си платиха да гледат инди маниаците Walter и Tyler Bate в Wembley Arena отколкото Hogan vs. Flair през 1994. Смятай... Защо се получава така? Не знам, нямам необходимия контекст и тук и не искам да спекулирам. Доста интерсен факт, обаче. Card-ът за второто WCW шоу в Wembley Arena:

 

1. Jim Duggan vs. Diamond Dallas Page
2. WCW World Tag Team Titles: Pretty Wonderful (Paul Orndorff & Paul Roma) (c) vs. Kevin Sullivan & Dave Sullivan
3. WCW World Television Title: Steven Regal (c) vs. Brian Pillman
4. The Nasty Boys (Brian Knobbs & Jerry Sags) vs. Stars & Stripes (Marcus Alexander Bagwell & The Patriot)
5. Sting vs. Steve Austin
6. Big Van Vader vs. The Guardian Angel
7. WCW World Heavyweight Title: Hulk Hogan (c) vs. Ric Flair

 

WCW в Англия след Wembley Arena

 

WCW WorldWide продължава да се излъчва по ITV до 1995. От март 1996 до началото на 2000-та Nitro се излъчва по кабелната/сателитнaта телевизия TNT Europe (същата тази, която гледахме и ние в България, която беше Cartoon Network през деня и вечерта ставаше TNT), а после от септември 2000 натам отива по кабелната телевизия Bravo (която горе-долу по същото време излъчва и ECW Hardcore TV, а години по-късно и TNA iMPACT!). От юли 1999 натам пък обзорното шоу WorldWide започва да се излъчва по Channel 5 (една от петте най-гледани телевизии във Великобритания). Обаче, тъй като го дават в 19:00 ч. и продуктът на компанията вече е малко по-рисков отколкото е бил през първата половина на 90-те, телевизията цензурира разни неща и ги цензурира по доста комичен комиксов начин. Ето един пример: цък. :D В периода 1995-1999 WCW нямат нито едно шоу в Англия. През март 2000 се завръщат за първото си турне там от шест години насам и турнето е огромен успех - 12 хиляди зрители в Бирмингам, 10 хиляди и 500 в Лондон, и 16 хиляди и 300 в Манчестър. Конкретно манчестърското хаус шоу е най-посещаваното WCW шоу за годината и единственото им шоу с над 15 хиляди зрители през последните 15 месеца от съществуването на компанията + към онзи момент четвъртото най-посещавано шоу от американска кеч компания в историята на Англия. Но ето къде нещата стават по-интересни. Вижте с какъв card draw-ват въпросните 16+ хиляди фенове:

 

1. Norman Smiley vs. Brian Knobbs
2. The Wall vs. David Flair
3. WCW World Television Title: Jim Duggan (c) vs. Fit Finlay
4. Ric Flair & Lex Luger vs. Curt Hennig & Vampiro
5. Terry Funk vs. Dustin Rhodes
6. WCW United States Heavyweight Title: Jeff Jarrett (c) vs. Booker T
7. WCW World Tag Team Titles: The Mamalukes (Johnny the Bull & Big Vito) (c) vs. The Harris Brothers (Ron Harris & Don Harris)

 

Не знам за вас, но за мен card-ът е доста слаб откъм star power (особено като се има предвид какви други имена имат WCW дори и тогава) и въпреки това шоуто draw-ва здраво, което показва какъв голям апетит има към завръщането на WCW в Англия тогава. И като си говорим за изпуснати възможности... Ясно, фактът, че от юли 1999 натам отново ги дават по една от големите великобритански телевизии със сигурност помага, но към март 2000 компанията като цяло върви стремглаво надолу. Колко щяха да draw-нат, ако се бяха върнали в Англия по-рано с имена като Hogan, Goldberg, Sting, Nash, Hall, Savage, Bret, DDP, Sid, The Giant, Luger, Flair, Piper... Само можем да гадаем. WCW се завръща в Англия за едно последно турне през ноември 2000 с шоута в Лондон (9,100 фенове), Нюкасъл (5,700), Манчестър (7,000) и Бирмингам. Въпреки участието на топ имена като Goldberg, Sting, Nash, Steiner, Luger и Booker T + фактът, че две от шоутата са TV записи (Nitro & Thunder), интересът към шоутата е по-малък отколкото турнето през март 2000, но все пак е добър.

 

A8a81Ns.jpg

 

Това е края на историята на WCW в Англия, но за финал ще направя две странични отбивки.

 

Като цяло, въпреки че компанията върви надолу в САЩ, 2000 г. е най-активната и най-силната година на WCW в интернационално отношение - гореспоменатите две успешни английски турнета, успешно турне в Германия (с публики между 6 и 11 хиляди), успешно турне в Австралия (с публики между 9 и 10 хиляди) и за финал PPV в Германия (Millennium Final пред 9 хиляди зрители). Като се тегли чертата на 2000 г. седем от десетте им най-приходоносни шоута за годината (откъм билети) са точно от тези интернационални турнета. И тук пак ще задам въпроса, защо чакат чак дотогава, за да се възползват от интернационалните пазари? Колко повече можеха да постигнат, ако бяха правили подобни турнета в един по-ранен период, когато компанията беше в много по-цветущо здраве? Ето например сега AEW решиха да се пробват на Wembley Stadium и им се получи много добре. Когато имат Davey Boy Smith през 1993 и се излъчват по втората най-голяма великобританска телевизия или по-късно в разгара на Nitro ерата, WCW можеха ли да се пробват на Wembley Stadium или друг голям, но не чак толкова голям, стадион в Англия и да го напълнят? Не знам, само можем да гадаем, но интересна тема за размисъл като цяло.

 

il0octp.jpg

 

Втората ми отбивка тук е относно Германия. Историята на WCW там също е интересна и всъщност точно Германия е европейската страна, където имат най-много шоута през годините, но едновременно с успешни и трагични резултати. Имат турнета там през 1993, 1994 (цели три турнета с общо 22 шоута), 1996, 1997 (вкл. TV шоу по DSF) и 2000. Защо казвам, че имат хем успешни, хем трагични резултати? Ами например, за разлика от Англия, шоутата с Hogan vs. Flair в Германия през 1994 привличат между 5 и 7 хиляди зрители, което не е някаква огромна публика, но е доста по-добре от 2-те хиляди в Англия и 2-3 пъти по-добре от предишните турнета на WCW в Германия. Връхната им точка в Германия е през 2000 за хаус шоу, оглавено от Berlyn (Alex Wright) vs. германския актьор Tom Gerhardt и Sid Vicious vs. Jeff Jarrett, което е посетено от 11,000 зрители. Добре, това са успехите, а какви са провалите тогава? Шоута с 500-1,000 човека в средата на 90-те в по-малки немски градове... Окей, ясно, примерно card-овете за шоутата с 500 човека публика през декември 1996 са card-ове, на които има само едно main event име (Lex Luger) и всичко друго е midcarder-и (най-популярни от които са Benoit и Harlem Heat) и lowercarder-и, ама 500 човека за шоу на по това време най-гледаната кеч федерация в Америка, горе-долу когато nWo е в разгара си, е скандално ниска цифра.

 

И така приключвам темата за WCW. Следва: WWF Insurrextion 2002...

 

Edited by nWoHulkster
Link to comment
nWoHulkster

Следващото шоу, което изгледах, беше WWF Insurrextion 2002. В този пост ще си говорим за него. Преди това, малко предистория.

 

WWF в Европа

 

Често когато си мислим за WWF/WWE в Европа винаги първо ги свързваме с Великобритания и има защо. Все пак през годините именно там имат най-много шоута, а и най-голямото им европейско шоу (Summerslam 1992) също е там. Обаче, любопитно е, че Великобритания не е първия, нито дори втория, а чак третия европейски пазар, в който се опитват да пробият. Първото им шоу в Англия е през 1989, но преди него имат две шоута във Франция и 11 шоута в Италия (вкл. специални шоута, които са излъчени по телевизията в Италия, Франция и Германия). Първото европейско шоу на WWF е на 23-ти октомври 1987 в Париж и привлича 12,000 зрители (разпродадена зала). На следващия ден имат шоу и в Милано, което прилича 8,500 зрители. И двете шоута са излъчени по телевизията. По това време WWF провеждат по три house шоута на ден, понякога дори по четири, и съответно има неформално разделение на WWF roster-a на "A", "B" и "C" групи, така да се каже (като това коя е "A" или "C" групата не се определя от кечистите в групата като цяло, а от това кой е главната звезда в нея - Hogan обикновено е начело на "A" групата). Групата от кечисти в Париж е "C" групата. На същия този ден като парижкото шоу "A" групата (Hulk Hogan, Killer Khan, Honky Tonk Man, Don Muraco, The British Bulldogs, Demolition, Billy Graham, Butch Reed и др.) се бие в 80-хилядния Pontiac Silverdome и приличат само 6,625 фенове (да, седем месеца след WrestleMania 3 WWF се завръщат в същата зала с house шоу и привличат толкова малка публика). "B" групата пък (Randy Savage, Ted DiBiase, Paul Orndorff, Rick Rude, King Kong Bundy, Ken Patera, The Hart Foundation, The Ultimate Warrior и др.) са в Атланта на този ден. "C" групата в Париж може да е най-слабата откъм звездна сила, но пък в нея стратегически са включени френскоговорящи звезди като Andre the Giant (който е контузен и затова не се бие в шоуто), братята Rougeau и Dino Bravo. Конкретно на този ден "C" групата привлича най-голямата публика от трите групи, което говори доста добре за интереса към WWF във Франция тогава. Card-ът за първото европейско/френско шоу на WWF:

 

1. Midgets Match: Cowboy Lang vs. Lord Littlebrook

2. Outback Jack vs. Nikolai Volkoff

3. Jim Duggan vs. The Iron Sheik
4. S.D. Jones vs. Sika
5. WWF Women’s Title: Sensational Sherri (c) vs. Velvet McIntyre
6. The Fabulous Rougeaus (Jacques Rougeau & Raymond Rougeau) vs. The New Dream Team (Greg Valentine & Dino Bravo)
7. With special guest referee Andre the Giant: The Junkyard Dog vs. Harley Race

 

Първите стъпки в Англия

 

Както вече стана дума по-напред в темата, WWF се излъчва по телевизията в Англия от 1987 г. насам. Първо по втората най-голяма великобританска телевизия, а след това по платените канали на Sky. Първото WWF шоу в Англия е на 10-ти октомври 1989 и разпродава 15-хилядната London Arena в Лондон. Шоуто е излъчено на живо по Sky One. За разлика от Франция и Италия, Англия получава "A" групата от WWF roster-a, начело с Hulk Hogan, който се бие за първи път в Европа. Card-ът за първото WWF шоу в Англия:

 

1. Dave Finlay, Mark Rocco & Skull Murphy vs. Al Perez, Dale Wolfe & Tim Horner
2. Koko B. Ware vs. Boris Zhukov
3. Bret Hart vs. Dino Bravo
4. Jim Duggan vs. The Honky Tonk Man
5. The Rockers (Shawn Michaels & Marty Jannetty) vs. The Fabulous Rougeaus (Jacques Rougeau & Raymond Rougeau, w/ Jimmy Hart)
6. The Brooklyn Brawler vs. Paul Roma
7. WWF World Heavyweight Title: Hulk Hogan (c) (w/ Miss Elizabeth) vs. Randy Savage (w/ Queen Sherri)

 

WWF house шоутата в Wembley Arena (1991-1994)

 

След гореспоменатото първо английско шоу WWF започват да идват редовно в Англия и да правят шоута в различни зали. В периода 1991-1994 имат седем house шоута в Wembley Arena (две през 1991, две през 1992, две през 1993 и едно през 1994). Залата винаги е пълна с 10,000 и нагоре хиляди фенове за WWF шоутата. Някои от house шоу мачовете, на които става свидетел Wembley Arena тогава:

The Ultimate Warrior vs. The Undertaker
The British Bulldog vs. Mr. Perfect
The Legion of Doom vs. The Nasty Boys
The Undertaker vs. Roddy Piper
Ric Flair vs. The Texas Tornado
Bret Hart vs. Shawn Michaels
The British Bulldog vs. Ric Flair
The Undertaker vs. Sid Justice
Lex Luger vs. Mr. Perfect
Shawn Michaels vs. Bob Backlund
Bret Hart vs. Bam Bam Bigelow
The Undertaker vs. Giant Gonzalez
The Steiner Brothers vs. Money Inc.
Bret Hart & The British Bulldog vs. Owen Hart & Jim Neidhart
Shawn Michaels & Diesel vs. Razor Ramon & Lex Luger

 

Няколко любопитни факта за WWF Insurrextion 2002

 

След 1994 WWF нямат никакви шоута в Wembley Arena и вместо това използват други лондонски зали. И така стигаме до 2002, когато се завръщат там за PPV. Преди да коментирам самото шоу, няколко любопитни факта за него:

 

= Любопитен факт #1: Insurrextion 2002 e последното WWF шоу, излъчно по TV или PPV. Краят на една ера, както се казва. Шоуто е в събота и в понеделника след това WWF официално се преименува на WWE. След Insurrextion 2002 има само още две WWF шоута, но те са house шоута (в САЩ).
= Любопитен факт #2: Insurrextion 2002 e първото PPV след въвеждането на бранд сплита, което е с кечисти само от един бранд (в случая RAW).
= Любопитен факт #3: Insurrextion 2002 е първото и единствено кеч PPV от всичките 33 кеч шоута в историята на Wembley Arena. Години по-късно има iPPV от Wembley Arena, но Insurrextion 2002 е единственото традиционно PPV. PPV-то се излъчва само във Великобритания и Австралия.

= Любопитен факт #4: Не знам дали това твърдение е вярно, но коментаторите споменаха, че шоуто се е разпродало за 21 минути (около 9,300 продадени билета).
= Любопитен факт #5: Легендарният "plane ride from hell", в който редица кечисти правят редица простотии, се случва точно след Insurrextion 2002, когато кечистите са напът обратно към Америка. Подобаващ край на WWF ерата. :D

 

WWF Insurrextion 2002

 

Какво да кажа за Insurrextion 2002... Може би колкото по-малко, толкова по-добре. Първо, card-ът за шоуто:

 

1. WWF Intercontinental Title: Eddie Guerrero (c) vs. Rob Van Dam
2. Trish Stratus & Jacqueline vs. Molly Holly & Jazz

3. X-Pac vs. Bradshaw

4. WWF Hardcore Title: Steven Richards (c) vs. Booker T

5. The Hardy Boyz (Matt Hardy & Jeff Hardy) vs. Brock Lesnar & Shawn Stasiak

6. WWF European Title: Spike Dudley (c) vs. William Regal

7. With special guest enforcer Ric Flair: Steve Austin vs. Big Show

8. Triple H vs. The Undertaker

 

MBXCcL2.jpg

 

Едно от най-мързеливите PPV-та, които някога съм гледал. Ясно, това не е даже "B" PPV, a "C" PPV, ама дори и за "C" PPV беше слабо и мързеливо. Това беше нещо като house шоу, ама излъчено като PPV. Не, излъгах. Даже и house шоу сравнението не е адекватно, тъй като на house шоутата поне повече се заиграват с публиката, което прави нещата по-интересни за гледане, а тук това го нямаше. Тук като цяло, с някои малки изключения, просто отбиваха номера и не си даваха много зор за нищо. Погледнато от една гледна точка, може би това е донякъде очаквано, тъй като това е последното шоу от тогавашното европейско турне и може да са били изморени от всичкото пътуване и т.н., но все пак можеше да се постараят повече. Леко ми е кофти за хората, които са си дали парите да гледат това шоу като PPV. Набутвация си е, със сигурност.

Няколко по-общи мисли. Конкретно на този WWF/Е период (след WrestleMania X8 до непосредствено преди SummerSlam 2002) не съм му фен. Тегав ми е. Имат куп големи имена, но не правят нищо кой знае колко интересно с тях. Ето сега се замислям за някакви по-запомнящи се истории или мачове и не мога да се сетя. Сещам за някои конкретни моменти/сегменти, но не и за някакви мачове или вражди, които трайно да останали в съзнанието ми. Push-ват Hogan & Triple H като главните babyface звезди, Undertaker е главния heel, Austin също е там и се занимава доста с "RAW owner-a" Flair в изсмукана история, има някаква жалкарска версия на nWo... Най-хубавото в този период е възхода на Brock Lesnar и вече като наближим SummerSlam там става по-добре (The Rock vs. Lesnar, HBK vs. HHH, пристигането на Mysterio и т.н.). Anyway, коментаторите в PPV-то бяха Jim Ross & Jerry Lawler, което беше плюс. Не бях ги слушал отдавна и си припомних колко добро дуо бяха. Сериозния и майтапчията. Топ комбинация. Друго нещо, което ми направи впечатление е колко странно е да гледаш някакви кечисти и да не чуваш ентранс музиките, с които си толкова свикнал (Lesnar, Trish и Eddie например). Не бях се замислял и усещането беше странно. Някак стоиш един такъв разочарован, че не излиза с музиката, с която си свикнал да излиза и това ти отнема част от кефа. И последното ми по-генерално наблюдение е, че публиката не беше толкова надъхана колкото бих очаквал от английска публика. Не бяха лоши и pop-ваха силно при важните моменти, но като цяло като изключим мача на Austin, не бяха чак толкова надъхани. И това между другото показа колко повече над останалите е Austin тогава. Почти на никой друг в това шоу не му скандираха името, а неговото го скандираха няколко пъти по време на мача. Отделно, при всеки негов офанзивен удар скандираха "What" . Да, това може би беше лееко дразнещо в един момент, но същевременно ми хареса колко over беше Austin.

 

Като цяло мачовете бяха слаби. Нищо над ***, ако трябва да слагам звездички. По-конкретни мисли:

- Най-много ми хареса Austin vs. Show. Публиката беше най-надъхана (и "You fat bastard" скандиранията към Show бяха забавни), Austin нападаше и sell-ваше добре, Show беше доминантна грамада, имаше намеса от Kevin Nash (и Nash отнесе готин stunner) и накрая финала ми хареса (две stunner-a за Show веднага един след друг, което хем беше готино и различно, хем донякъде предпази Show като силен опонент). След мача имаше сегментче с Austin и Flair, където Flair взе една от бирите на Austin и затова после изяде stunner. Това чесно казано беше прекалено клиширано и не ми хареса много.

- Главният мач може би беше окей, но и там не си дадоха много зор за тези 15 минути. Най-готиното тук беше build-up видеото преди мача, което показа как Taker коства титлата на Triple H на Backlash и после на RAW Triple H излезна, смля го от бой и го разкървави. Еми така се прави. С това двуминутно видео веднага ме убедиха, че HHH е голям bad ass. Дори и да го виждам за първи път и да не знаех кой е, само от това видео щях да го харесам. Добър angle с побоя върху Taker. Бях го забравил. Ето така трябва да се book-ват главни babyface звезди - не да се обясняват на микорфона по 15 минути колко мразят гадния heel, а да действат.

- От останалите мачове най-много ми хареса мача за hardcore титлата. Имаше интересни неща там по време на мача, а и след мача заради 24/7 правилото. Booker спечели титлата, Crash Holly дойде от нищото да го roll-не и му отне титлата, докато Crash празнуваше Booker го scissor kick-на и си върна титлата, след това Tommy Dreamer & Justin Credible нападнаха Booker и в цялата суматоха Richards тръшна Booker през маса и си върна титлата. Това беше добро.

- Мачът с Lesnar също ми допадна. Историята беше, че Heyman беше казал на Stasiak просто до стои извън ринга и да не прави нищо, но Stasiak не го послуша и мачът се въртеше около това и около доминацията на Lesnar. Звяр е, няма спор. Още тук, когато е доста зелен, се вижда какво животно е и колко много потенциал има. Бях забравил, че тогава powerbomb-ът му беше едно от големите офанзивни движения и леко се изненадах като видях да го ползва тук. Наставленията на Heyman през цялия мач забавляваха и особено това как постоянно спамеше "You're the next big thing", за да надъхва Brock. Stasiak също беше забавен образ. Язък, че не получи повече внимание тогава.

- Най-разочароващият мач беше Eddie vs. RVD. На хартия това звучеше доста добре, но на практика не направиха нищо по-така и мачът завърши с тъпа дисквалификация.

- Нямах спомен, че Spike Dudley някога е бил европейски шампион. Тук направиха история, че Spike си контузи глезена и после Regal се опитваше да използва този факт и да бъде гаден злодей, но по-голямата част от публиката се кефеше на Regal и не им се получи както искаха. И накрая Spike спечели с някакъв неубедителен roll-up.

 

 

Иначе в шоуто поне имаше няколко готини задкулисни сегментчета. Имаше добро heel интервю с Molly Holly във virgin образа й, което завърши с puppy-тата на Terri. Имаше забавен сегмент, където Heyman се опитваше да дава наръки на побъркания Stasiak, докато Lesnar стоеше отстрани и гледаше злобно (и сегмента беше в стая с нисък таван и през цялото време се чудех дали Brock няма да си чукне главата в тавана :D). Regal също дръпна добро heel промо.

 

Edited by nWoHulkster
Link to comment
nWoHulkster

Следващото шоу в списъка с кеч шоута от Wembley Arena, което изгледах, беше първото WWE TV шоу в историята на залата.

 

WWE RAW - 24 април 2006

(записано на 21 април 2006)

 

Card-ът за шоуто:

 

1. Rob Van Dam, Carlito Caribbean Cool & Charlie Haas vs. Chris Masters, Matt Striker & Shelton Benjamin

2. Shawn Michaels vs. Shane McMahon
3. Bikini Contest: Torrie Wilson vs. Victoria vs. Maria Kanellis vs. Candice Michelle

4. Umaga vs. Steve Lewington

5. 5 on 3 Handicap Match: John Cena, Edge & Triple H vs. The Spirit Squad (Johnny, Kenny, Mikey, Mitch & Nicky)

 

vD4086u.jpg


Ето как изглежда шоуто на хартия, ако му прочетеш само кеч резултатите: двучасово шоу, където кечът е само 31 минути и има само четири мача, два от които завършват като no contest, а един е squash. 🙄 На хартия шоуто звучи леко трагично като самостоятелно кеч шоу, но на практика не беше лош TV епизод. Нямаше нищо кой знае колко добро в него, но като цяло се гледаше лесно и мина неусетно. Трябва да се отбележи, че това беше последния епизод на RAW преди Backlash 2006, така че шоуто беше фокусирано върху истории и промота.

Първо, theme song-ът на RAW по това време е "Across the Nation", което е един от най-добрите кеч TV theme song-oве в историята, така че палци горе.

Коментаторите бяха Jerry Lawler & Joey Styles, което го бях забравил тотално и ми беше мега странно да слушам Styles като коментатор на RAW. Стабилна комбинация бяха.

Главната история в шоуто беше предстоящия троен мач на Backlash - Cena (c) vs. Edge vs. Triple H за титлата. Шоуто започна с промо между Edge (w/ Lita) и Triple H, където се появиха The Spirit Squad да обявят главния мач, после в течение на шоуто имаше задкулисни сегменти с Edge & Cena, Edge & Lita, Triple H & Lita и накрая беше главния мач. Това ми хареса - винаги е добре, когато има централна тема, която минава през целия епизод. Отделно темата беше подплътена и с история - Edge се опитваше да насъска Cena & Triple H един срещу друг и накрая стана точно това. Не беше нещо невиждано и си беше напълно стандартна история, но все пак биваше. Няма как да не се спомене и The Spirit Squad. Адски кринджав гимик - както тогава, така и сега като го гледаш отново. Ама поне в случая свърши работата и Squad-ът бяха окей филър. Промотата от историята в това шоу бяха забавни, макар че може би малко прекалиха със сексуалните бъзици към Edge & Lita. Смисъл предстои големия троен мач за титлата, ама на маниакът Triple H му е по-важно да говори как Lita e к*р*а и Edge не може да издържа дълго в леглото, а не за световната титла. Интересни приоритети, Trips. :D

 

Другата главна история в шоуто беше финалния build към абсурдния Vince & Shane McMahon vs. Shawn Michaels & God мач на Backlash. :D Шантавият PPV мач настрана, тук нещата ми харесаха. Vince имаше доста забавни физиономии и в типично негов стил/хумор говореше за "омнипотентната си сперма". 😁 Shane O'Mac vs. HBK беше готино TV мачле също. Хареса ми. Shane вкара движения, които не очаквах от него. Накрая всичко завърши с голям elbow drop от Shane върху HBK, който лежеше на коментаторската маса, и яко заснет кадър с Vince, Shane и пребития HBK. За съжаление, God не дойде на помощ на HBK. :(

 

RVD/Carlito/Haas vs. Masters/Shelton/Striker също ми хареса. Кратък мач, но беше на бързи обороти и с добър екшън.

 

Имаше сегмент, в който Kane & Big Show си говореха за предстоящия им PPV мач и Kane полудя, когато Show спомена датата 19-ти май и преби Show. Тази история с 19-ти май я бях забравил и трябваше да я google-на. Това, което ясно помнех обаче, е колко добър образ беше Kane в първите няколко години след като свали маската. Да, чат-пат го слагаха в малоумни истории и сегменти, но самият той беше топ като представяне. Много силен образ, от който чесно казано тогава можеха да извлекат повече отколкото извлякоха.

 

Bikini contest-ът с дивите беше леко безсмислен и беше сложен единствено заради това, което се случи след него. Иначе дивите си бяха топ. 👍 The Coach, който беше хостът, обяви Candice за победителка и после й каза, че наградата й е да се мляска с него... но тогава излезе "The World's Largest Love Machine" Viscera, преби Coach и той намляска Candice. Това си беше типичен Vinnie Mac style сегмент.

 

Squash-чето на Umaga беше добро. Кратко, но импактно. След мача излезе Ric Flair и нападна Umaga, за да build-нат към PPV мач, като голямото oфанзивно движение на Flair беше да хване Umaga за топките. 😂 Странен тип си, Flair. Докато гледах се замислих дали ако Umaga все още беше жив имаше как да се впише в историята с The Bloodline. Сега щеше да е на 50 години, ама все си мисля, че можеше да се впише по някакъв начин. Но да, като цяло се замислих за Umaga и как беше готин кечист/образ. Първият му run в WWE като част от 3 Minute Warning може да се каже, че беше провал, но после пичът отиде в AJPW в Япония, намери себе си и като се върна с Umaga образа вече беше топ кадър и направи силни неща в WWE. В AJPW също направи силни неща и беше част от RO&D групата, която беше нещо като Bullet Club... десетилетие преди Bullet Club. Имам добри спомени от тях. Както много други кечисти Umaga си почина млад и то точно преди да се завърне в WWE (каквито бяха слуховете тогава). Щеше да е интересно да се види какво щеше да направи в компанията през 2010 и натам. Между другото, Armando Estrada също беше забавен и запомнящ се образ. Най-добрият му период, за мен, обаче беше преди това в OVW, когато Paul Heyman book-ваше шоутата. Estrada беше готин в WWE, ама в Heyman-ското OVW беше топ. Или поне така си го спомням. Помня, че имаше някакъв лакей, на който постоянно му пердашеше шамари и ставаше голям смях в тяхните сегменти. Fuck, изби ме на носталгия. Може да седна да изровя някакви стари OVW неща. Heyman ерата там имаше куп яки неща и то яки неща с roster, пълен със зелени кечисти.

 

В шоуто имаше и сегмент между шампионката Mickie James и Trish Stratus, в който Trish се беше облякла като Mickie и я имитираше, за да си играе с главата й, както се казва. Нелошо сегментче от ден-днешен една от най-добрите женски истории в историята на WWE. Тогава взеха напълно неизвестна кечистка и с една няколкомесечна история я направиха звезда. Даже, не знам дали има друга такава женска история в историята на WWE. Нарочно казвам история, а не вражда, защото тук точно историята до първия им мач направи Mickie звезда, а не толкова самото враждуване и мачовете между тях.

 

Edited by nWoHulkster
Link to comment
11 hours ago, nWoHulkster said:

Bikini contest-ът с дивите беше леко безсмислен и беше сложен единствено заради това, което се случи след него. Иначе дивите си бяха топ. 👍 The Coach, който беше хостът, обяви Candice за победителка и после й каза, че наградата й е да се мляска с него... но тогава излезе "The World's Largest Love Machine" Viscera, преби Coach и той намляска Candice. Това си беше типичен Vinnie Mac style сегмент.

Сега такова нещо няма как да бъде допуснато до ТВ екран. Иначе едно контестче - Лекси Блис, Лив Морган, Лейси Евънс и Кармела...🤪

Link to comment
  • 2 weeks later...
nWoHulkster

Продължаваме напред с TV шоутата от Wembley Arena и по-конкретно с първият (и последен) епизод на Smackdown от там.

 

WWE Smackdown - 28 април 2006

(записано на 22 април 2006)

 

Card-ът за шоуто:

 

1. WWE United States Title: John Bradshaw Layfield (c) vs. William Regal

2. Gregory Helms, Johnny Nitro & Joey Mercury vs. Super Crazy, Brian Kendrick & Paul London

3. King of the Ring Quarter Final: Bobby Lashley vs. Mark Henry

4. Finlay vs. Gunner Scott

5. WWE World Heavyweight Title: Rey Mysterio Jr. (c) vs. Kurt Angle

 

lkwsWzZ.jpg

 

Първо няколко по-общи мисли. В сравнение с горния епизод на RAW това определено беше по-доброто шоу и като цяло един доста стабилен кеч TV епизод. Всичките мачове ми харесаха, макар че за всичките без главния може да се каже, че заслужаваха повече време. Angle vs. Mysterio, очаквано, беше най-добрият мач от двете шоута, а и най-дългият. Няма как да не ми направи впечатление и следното: в двете шоута имаше общо 9 мача, от които три завършиха като no contest и един с count out, като два от no contest-овете бяха главните мачове. Damn! :D

 

Шоуто започна с промо на U.S. шампиона JBL. Доста клиширано промо в началото ("Америка е номер 1, вие англичаните не струвате, бла, бла, бла"), ама към края като почна да ги бъзика за кралицата стана забавно. “What kind of self-respecting human being would bow down to a woman?” 😂 Това му докара доста heat от публиката. Сега стоя и си мисля, ако някой heel каже подобно нещо в наши дни, каква ще е реакцията в залата и онлайн? Усещам как ще има много зачервени бузки. :D Ама да, доста добра heel реплика. Накрая излезна Regal, за да защити Англия, леко наля американците и приe отвореното предизвикателство на JBL за U.S. Title мач. Добро начало на шоуто. JBL си беше топ отрепка като heel и ми беше приятно отново да го видя действие.

 

Имаше добре направено видео за Tatanka, където свързаха нещата с индианската история и т.н. Фактът, че Tatanka имаше нов run в WWE през 2005-06, 9-10 години след предишния му, е малко WTF момент човек като се замисли. Смисъл не че е нещо лошо, а нещо неочаквано.

 

MNM! Mark-нах. Това си беше един от най-добрите нови отбори през онези години. Силен gimmick, добри кечисти за gimmick-a и топ мадама с топ ентранс в лицето на Melina. Постигнаха добри неща, но, поради ред причини, не си осъществиха потенциала изцяло и отборът приключи по-рано отколкото трябваше. Язък. Кефеха. А конкретно тук, между другото, booking-ът им беше много странен. Бяха отборните шампиони, а през цялото време коментаторите говореха как скоро не са печелили мач и тук пак не спечелиха. Егати шампионите loser-ите. :D Да, историята беше, че Kendrick & London им имат номера, както казват американците, и затова постоянно ги побеждават, така че имаше някакъв вложен смисъл в целия тоя losing streak, ама все пак е странно да си представяш отборните шампиони като loser-и.

 

Преди следващия мач имаше задкулисен сегмент, където Melina и Jillian Hall се пръскаха с някакви пудри и после се сбиха. Доста типичен женски сегмент за онези години.

 

Lashley vs. Mark Henry - двe големи батки една срещу друга. Найс! Lashley bodyslam-на Henry, което не го очаквах. Добър момент, макар че не успяха да го представят като кой знае колко голям момент. Можеха да извлекат повече от spot-a. Отделно count out финалът беше разочароващ. Явно не искаха Henry да губи чисто, защото го бяха планирали за вражда с Angle. Разбирам ги, ама можеше като не искат да губи просто да не го book-ват срещу Lashley тук.

 

По-напред в шоуто имаше забавно интервю с Booker & Sharmell, което беше прекъснато от... Gunner Scott. Gunner Scott, бате! :D Не знам колко хора дори си го спомнят този пич. Един от странните случаи в онези години. Дебютира с победа над Booker T (заради намеса от The Boogeyman) и после историята беше, че ще става нещо като протеже на Benoit, но два месеца след дебюта му се отказаха от него и го върнаха в OVW. Разбирам ги, пичът стоеше доста безлично на фона на хората, с които враждуваше (Booker & Finlay), ама не знам какво са очаквали като не му дадоха никакъв образ и го дебютираха от нищото без хайп клипове. Странни им са логиките и решенията понякога. Иначе самият Gunner Scott (a.k.a. Brent Albright) никога не е бил някакъв супер харизматичен пич или супер добър образ, но когато Heyman book-ваше OVW успя да го направи интересен персонаж за гледане и конкретно враждата му със CM Punk тогава си беше силна. Както и да е, толкова за него. Другото, което трябва да спомена тук, е Fit Finlay. Винаги ми прави кеф да го гледам на ринга. На фона на американците има доста различен стил и му се кефя на макс.

 

След това имаше интервю с The Great Khali и Daivari. Това е три седмици след дебюта на Khali и говореха за това как Khali е размазал Undertaker. Фен съм на тази първоначална чудовищна версия на Khali. Танцувалните неща после си бяха типична Vince-ова тъпотия, ама като цяло се кефя на изруди и чудовища в кеча. Трудни са за book-вани в наши дни, но трябва да има и такива. И конкретно Khali с размерите си и визията си пасваше идеално на такава роля. Е, да, на ринга беше леко трагичен, което е друга тема. Чисто като образ, обаче, го харесвам и даже редовно си го подписвах и push-вах в EWR едно време. :) Под едно време имам предвид дори още преди подписването му с WWE. Не знам колко хора знаят, но първият му run в голяма компания беше в NJPW, където беше в отбор с Giant Silva, та го знаех от там, а и от филма The Longest Yard. WWE даже закъсняха с подписването му. Ако го бяха подписали 3-4 години по-рано, когато беше в малко по-добра физическа форма, евентуално можеха да извклекат повече от него.

 

Тъпо беше, че шоуто завърши с no contest, но пък ми хареса как Mark Henry преби Angle и даже го splash-на през маса. Това беше добро.

 

Edited by nWoHulkster
Link to comment
  • 4 weeks later...
nWoHulkster

От всички федерации, които през годините са имали кеч шоута в Wembley Arena, TNA е федерацията с най-много телевизионни шоута от там. Общо 10 епизода. И тук моя избор беше кои от тях да изгледам сега. Всичките от тях съм ги гледал преди години, но за първите четири епизода бях в залата и съм ги коментирал подробно едно време, така че тях ги елиминирах по тази причина. Хвърлих едно бързо око на другите шест епизода и на пръв поглед тези от 2015 ми се сториха най-интересни и затова реших да изгледам тях. Преди това, обаче, малко предистория.

 

Историята на TNA в Обединеното кралство

 

Историята на TNA във Великобритания започва през вече далечната 2004. Това е малко известен факт, но първата интернационална телевизионна сделка на NWA:TNA беше в Израел още през 2002, след това в Канада и тогава дойде ред на британците. Трети, но все пак говорим за 2004, което си е доста рано в развитието на компанията. През 2004 в Обединеното кралство имаше първата по рода си кеч телевизия - The Wrestling Channel (TWC). Не беше 24-сова телевизия, но това беше телевизия, която излъчваше единствено и само кеч. Всъщност, телевизията стартира пробно (и скромно) в края на 2003 и първоначално излъчваше само FWA (най-популярната английска инди федерация по това време), японската NOAH (която тогава беше в пика си) и Irish Whip Wrestling (главната ирландска инди федерация). През 2004, когато телевизията стартира официално, добавиха NJPW, ROH, World of Sport, TNA и др. Това бяха годините, когато интернет даунлоудите все още не бяха толкова развити, така че една от подобна телевизия си беше топ оферта за кеч феновете. Телевизията можеше да се гледа и в България, между другото, но само със сателит и то доста трудно. От всички кеч шоута по нея най-рейтинговите шоута винаги бяха старите World of Sport епизоди от 70-те и 80-те, но след тях по гледаемост обикновено се нареждаше TNA. Сделката на TWC с TNA беше такава, че излъчваха седмичните PPV на TNA със седмица закъснение, което човек като се замисли си е много добра оферта - гледаш безплатно нещо, което само седмица преди това американците са плащали, за да гледат. Впоследствие телевизията издъхна финансово и в крайна сметка беше купена от... Anthem (настоящите собственици на IMPACT). Макар и телевизията да беше малка и да нямаше големи рейтинги, TWC все пак даде началото на TNA във Великобритания.

 

Следващата телевизионна сделка на TNA във Великобритания беше game changer, както се казва. През 2007 подписаха с Bravo 2, a следващата година се преместиха по Bravo. Bravo беше телевизията, която години преди това беше излъчвала ECW и WCW, и това си беше голям ход за TNA във Великобритания, който здраво им вдигна популярността, тъй като Bravo 2 & Bravo бяха по-леснодостъпни телевизии за гледане отколкото телевизиите, които излъчваха WWE във Великобритания. През 2008 дойде и първото английско турне на компанията. Няколко шоута в зали за 2-3 хиляди човека и всичките шоута са разпродадоха. Това показа, че определено има силен апетит към TNA на Острова. Скоро след това TNA станаха партньори с музикалните промоутъри Gigs & Tours и така започнаха да правят шоута в по-големи зали във Великобритания. От 2009 натам стана традиция в края на януари TNA да имат голямо великобританско турне, което всеки път кулминираше с шоу в Wembley Arena. Обикновено това бяха най-големите TNA публики за годината. Първите три шоута на TNA в Wembley Arena (2009, 2010, 2011) бяха просто house шоута. Още първото им шоу през 2009 привличе над 8 хиляди зрители и строши рекорда за най-посещавано шоу в историята на компанията. Card-ът за въпросното първо TNA шоу в Wembley Arena:


1. TNA X Division Title Match: Alex Shelley (c) vs. Doug Williams vs. Eric Young vs. Jay Lethal
2. Scott Steiner vs. Consequences Creed
3. The Beautiful People (Angelina Love & Velvet Sky) vs. ODB & Taylor Wilde
4. Brutus Magnus vs. Sheik Abdul Bashir
5. London Street Fight: Team 3D (Brother Devon & Brother Ray) vs. Beer Money Inc. (James Storm & Robert Roode)
6. AJ Styles & Samoa Joe vs. Abyss & Matt Morgan
7. Kurt Angle vs. Jeff Jarrett

 

После през 2011 TNA се преместиха по Challenge TV, което ги издигна с още една идея по-нагоре, тъй като Challenge TV беше телевизия, която може да се гледа от всеки във Великобритания, който има телевизор. И тaка TNA IMPACT се затвъри като най-гледаното кеч шоу по телевизията във Великобритания. През 2012 дойдоха първите телевизионни записи в Англия и останалото, както се казва, е история.

 

Сега, да си дойда, на думата. Първото шоу, което изгледах беше следното:

 

IMPACT Wrestling - 13 март 2015

(записано на 31 януари 2015)


Card-ът:

 

1. Last Man Standing Match: Bobby Roode vs. Eric Young
2. Drew Galloway vs. MVP
3. Magnus vs. Bram
4. Brooke vs. Robbie E
6. Hair vs. Hair Match: Ethan Carter III. vs. Rockstar Spud

 

fI7RbH2.jpg

 

Не ми се коментира много подробно, но за това шоу ще кажа, че беше супер. Изглеждаше ми добре и на хартия, но на практика ми надмина очакванията. Помнех повечето от отделните неща, но не помнех шоуто като цял пакет и като цял пакет това шоу беше екстра. Кеф ти силни мачове, кеф ти промота, кеф ти развитие на истории, кеф ти готини angle-и... Имаше почти от всичко по малко. И всичко в шоуто имаше смисъл. Ето такива кеч TV епизоди обичам да гледам. Просто за TNA Wembley Arena си беше топ дестинация и си личеше, че се бяха постарали да дадат на хората силно шоу.

 

Започнахме с Last Man Standing мач между Bobby Roode и Eric Young, който не беше някаква класика, но определено беше добър TV мач и ме изпълни с носталгия по Roode най-вече. Пичът си беше топ кадър едно време. Не бях го гледал от бая години и ми направи кеф отново да го видя в пика му. EY също не е за подценяване. Конкретно тук тъкмо беше turn-нал heel и се представяще добре в новата роля.

 

След това имаше промо с Drew McIntyre Galloway и BDC. Galloway говореше леко клиширани babyface неща, но пък публиката му се кефеше. След като го уволниха от WWE едно време пичът се беше надъхал яко и първо си изгради силна репутация на инди сцената и след това дойде в TNA, точно по време на турнето във Великобритания през 2015, и доказа, че може да бъде главна звезда. Тук в това шоу сме в началото на въпросното доказване. И срещу него имаме the Beat Down Clan - MVP, Samoa Joe, Low Ki и Kenny King. Ето това си беше една доста яка група, която уви се разпадна доста по-рано отколкото трябваше. Кефеха, определено. Имаше кратък мач между MVP и Galloway, който завърши с дисквалификация и побой над Galloway. Цялото нещо (промотата, краткото мачле, побоя след това) си беше едно добро развитие на враждата. Същата тази вражда впоследствие доведе до TNA дебюта на актуалния в момента Eli Drake LA Knight.

 

Следващото нещо беше кратък, но зареден с добър интензитет, мач/въргал между Magnus и Bram. Важното тук беше angle-ът след мача, в който Mickie James (годеницата на Magnus по това време) дойде да му помогне, но Bram я хвана и заплашваше да я пребие, освен ако Magnus не се унижи да му целуне ботуша. Това ми хареса доста. Bram изглеждаше като мега гадния heel, а Magnus като ултимативния babyface. Много добре си изиграха ролите всички.

 

 

Единственото тъпо нещо в шоуто беше мачът между Robbie E и Brooke Tessmacher. Не че беше супер зле, окей беше като изпълнение, ама в сравнение с всичко друго в епизода беше най-зле. Цялата идея тук беше, че двамата наскоро бяха участвали в The Amazing Race риалити състезанието и TNA явно искаха да се възползват от това. Между другото, въпросният мач е в топ 20 най-гледаните клипове в историята на YouTube канала на TNA и има над 12 милиона гледания, така че не знам какво да ви кажа... Може би добър пример за това, че нещо може да е тъпо за гледане за един фен и междувременно да е голям хит откъм гледаемост.

 

И така стигаме до главния мач, EC3 vs. Spud, който за мен е мач от топ 20 в историята нa TNA TV main event-тите. Не говоря като кеч движения и луди изпълнения, а чисто като storytelling. Просто отлично разказана история преди мача (в дългия build до него), по време на мача, и след мача. Перфектен пример как не е нужно мач да има някакви кой знае какви изпълнения и луди спотове, за да бъде супер добър. Когато историята е налице и е добра, и кечистите имат нужните умения да развият всичко както трябва, нещата се получават. Тук EC3, въпреки че беше с контузена ръка и не можеше да прави много, изпъкна доста. Спомням си го още от тогава, но и сега си го припомних. Точно в този мач се доказа като човек, който може да бъде главна звезда. И беше такава в TNA, и можеше да бъде и на други места, ама... Отличен heel беше. Spud също е фантастичен не толкова кечист колкото sports entertainer, но при него размерите пречат, това е ясно, така че не е учудващо, че впоследствие се пренасочи към друга роля (сценарист в WWE). Но да, този мач е безспорно един от връхните моменти в кариерата на EC3.

 

 

----------------------

 

Другото шоу, което гледах беше това:

 

IMPACT Wrestling - 20 март 2015

(записано на 31 януари 2015)

 

Card-ът:

 

1. Ultimate X Match for the TNA World Tag Team Titles: The Wolves (Eddie Edwards & Davey Richards) (c) vs. The BroMans (Jessie Godderz & DJ Z) vs. The Revolution (Manik & The Great Sanada)
2. Austin Aries vs. Samoa Joe
3. Three-way Match for the TNA Knockouts Title: Taryn Terrell (c) vs. Awesome Kong vs. Gail Kim
4. No Disqualification Match: James Storm vs. Matt Hardy
5. TNA World Heavyweight Title Match: Bobby Lashley (c) vs. Kurt Angle

 

L2ilL56.jpg

 

Тук ще бъда по-кратък. И този епизод беше добър, но не толкова добър колкото предишния. Главното, което ще изтъкна тук е main event-a между Lashley и Angle. Това е първият мач между двамата ever и последната спечелена титла в кариерата на Angle. Мачът не разочарова. Много добър. Тогава Lashley все още беше в процес на доказване и този мач с Angle потвърди, че е main eventer. Единствената ми критика е, че ми искаше да вкарат малко повече amateur wrestling неща, тъй като мисля, че щеше да стане по-различно и по-интересно, но това е малко оплакване така или иначе. Подобно на Galloway, Lashley е друг кечист, който намери себе си в TNA и успя да се докаже като главна звезда, което впоследствие му отвори и вратата към WWE. Друг highlight за мен в шоуто беше забавния "Briefcase Wanker" chant към Low Ki (поздрави за всички други, които са гледали The Inbetweeners :)). Low Ki и Samoa Joe бяха откраднали куфара на Aries, който му гарантираше World Title shot, и затова Ki имаше куфар с него. Друг момент, който ме накара да се усмихна, е като видях как James Storm и неговата Revolution група хвърлят "единиците" във въздуха все едно са The Bloodline... ама години преди The Bloodline. :D Бях забравил. В случая го правеха, защото catchphrase-ът беше "There's always room for one more" (в групата). Бая random група си беше това. James Storm, Abyss, Manik, Mahabali Shera и The Great Sanada (настоящият IWGP World Heavyweight шампион!). В шоуто също беше и момента, където Spud кешира X Division title shot куфара и спечели X Division титлата, което беше готин момент за лондонската публика, още повече след като в предишния епизод Spud загуби hair vs. hair мача с EC3.

Иначе като цяло това беше леко тегав период в историята на компанията. Тогава тъкмо бяха изгубили TV сделката със Spike TV, което беше нещото което ги крепеше, и бяха започнали по Destination Americaж и това със сигурност беше голяма стъпка назад. Вече ги нямаше доста от големите имена от миналото, вкл. емблематични звезди като Sting и AJ Styles. И все пак, започнаха годината с Angle, Lashley, Joe, EC3, Galloway, Aries, Anderson, MVP, Hardy-тата, Storm, Roode, EY, Abyss, Ki, Magnus, Bram, The Wolves и т.н., което си е силен roster. Обаче, уви, с течение на годината загубиха още хора. В крайна сметка като се тегли чертата на 2015, ако не друго, то поне успяха да дадат поле за изява на по-нови и свежи главни звезди като EC3, Lashley и Galloway.

 

Edited by nWoHulkster
  • Upvote 3
Link to comment
  • 1 month later...

Подцених колко много други неща за гледане ще има през последните две-три седмици и все не ми остава време за нещата от Уембли. Така че моите извинения на NXT Takeover London и PROGRESS Wrestling Hello Wembley, но тези две шоута ще трябва да ги скипна. Бях планирал да ги гледам, ама просто няма как. Пропускам интересно изглеждащи мачове като FTR vs. Enzo & Cass, Samoa Joe vs. демона Finn Balor, Matt Riddle vs. Mark Haskins, Pete Dunn vs. Ilja Dragunov и Walter vs. Tyler Bate, но това е положението. Ще видим. Може по-нататък да се върна към тях.

Планът ми беше освен Summerslam 1992 да изгледам и части от TV шоутата с build-а до PPV-то, както и някои неща от WWF Rampage шоутата в Европа през 1992, но не знам за какво ще ми остане време. Ще видим. Едно е сигурно: в предстоящата седмица/седмица и половина ще се гледа Summerslam 1992. 👍

Междувременно, научих и нещо ново, което не знаех (или съм знаел в един момент, ама съм забравил). Първото кеч шоу в Wembley Arena не е през 1979 както бях писал по-нагоре, а през 1967, когато залата все още се казва Empire Pool/Wembley Pool. Въпросното шоу се върти около главните пакистански кеч звезди братята Bholu и ги изправя срещу различни кеч звезди. По това време въпросните братя Bholu са големи звезди в Пакистан и многократно се бият пред публики от 20, 30 и 40 хиляди в родината им. Интересно е и че Shirley Crabtree (a.k.a. бъдещия Big Daddy) също е част от шоуто.

 

Постер за първото кеч шоу в Wembley Arena (29 май 1967):

Ssyu7HJ.jpg

Edited by nWoHulkster
  • Upvote 2
Link to comment

И вече официално съм на пътя за Уембли! Така де, на пътя за Summerslam 1992. Изгледах голяма част от build-a за шоуто (от средата на юли до края на август 1992) и този пост е свързан с това и някои други по-общи мисли.


Телевизионната ситуация на WWF през 1992

 

Вече в известна степен коментирах телевизионната ситуация в Англия, но тук за момент искам да обърна внимание на телевизионната ситуация в САЩ. По това време в САЩ WWF имат четири седмични телевизионни шоута - Prime Time Wrestling, All American Wrestling, Superstars of Wrestling и Wrestling Challenge. Както се вижда от имената на шоутата, по това време Винс още не е решил, че wrestling е срамна дума и всичко трябва да е sports entertainment. :D Първите две шоута се излъчват по USA Network, а останалите се излъчват в синдикация, както му викат американците. Тогава, а и сега, големите ефирни телевизии в САЩ имат централен сигнал, но има и местен сигнал. Ако трябва да се обясни с български пример това е все едно да има БНТ, ама отделно да има БНТ София, БНТ Пловдив, БНТ Варна, БНТ Смолян, БНТ Велико Търново и т.н. През част от деня всичките местни БНТ-та излъчват централния сигнал, а през останала част от деня си запълват ефирното време с каквото решат. Към 1992 синдикацията все още е доста важен компонент от тв стратегията на WWF и я използват, за да рекламират месните house шоута. Някои от TV шоутата, които гледах аз например, бяха от бостънския пазар и в тях имаше промота за предстоящо house шоу в Boston Garden, но ако гледах нюйорската версия на TV шоуто тези промота нямаше да ги има там. Отделно, разбира се, както шоутата по USA Network, така и синдикираните шоута, са тотално различни като стил в сравнение с това, което сме свикнали днес. Доста скуош мачове, много задкулисни промота (по не повече от минута), тук-там някое промо пред публиката в залата, тук-там някой angle (ама не повече от 2-3 на епизод) и тук-там някой мач между звезди вместо скуош. Беше ми доста интересно/свежо да се върна така назад и да гледам нещо напълно различно като формат от днешните шоута. Почувствах се като човек, който живее през 1992 и гледа всичко за първи път. :)

 

Факторът Hulk Hogan

 

Както споменах, някои от синдикираните TV шоута, които гледах, бяха от бостънския пазар и build-ваха към house шоу в Boston Garden. Boston Garden тогава е една от най-важните зали за WWF и конкретно това шоу също изглеждаше важно. Даже донякъде беше част от build-a за Summerslam, което е нещо нетипично (house шоу да е част от build-a за PPV). Става дума за шоуто на 22-ри август в Boston Garden, за което рекламираните главни мачове бяха: Randy Savage vs. Ric Flair за WWF титлата (със специален съдия Jim Duggan), Shawn Michaels vs. Davey Boy Smith (но този мач не се състои заради контузия на Davey) и Big Bossman vs. Nailz. По време на build-a за Summerslam стана дума, че Flair може да вземе титлата от Savage на това house шоу и да го замени в мача на Уембли. Не го натъртваха много, но дори и самият Flair го спомена в промо в едно от шоутата по USA Network. За кратко споменаха подобно нещо относно Davey vs. Michaels също, но после спряха да коментират възможността Michaels да замени Davey на Summerslam.

Стана ми любопитно и си викам я да видя каква публика привлича въпросното бостънско house шоу в легендарния Boston Garden, където едно време се бори и нашия човек Дан Колов. Отварям и виждам: само 3,400 в 15,000 зала... Ауч! И тогава разгледах допълнително и ми направи впечатление следното. През 1992 WWF имат девет шоута в Boston Garden - две с Hogan в card-a и седем без него. Шоутата с Hogan? 15,000 и 10,000 публика. Шоутата без Hogan? Най-голяма публика 5,800, а най-малка 2,400. Ауч! 😯 После си викам окей, това е Бостън, но чакай да погледна и друга важна зала като например Madison Square Garden. Пет шоута през 1992 - само едно с Hogan. Шоуто с Hogan? 14,000 фенове. Останалите шоута? Три под 10,000 и едно с 12,300. Ако човек сравнява нещата с Hogan и нещата без Hogan лесно се вижда как дори и през 1992 Hogan все още е Човекът, макар и WWF да пушват други хора като шампиони. И за мен това прави огромната публика на Summerslam да изглежда дори по-внушителна, тъй като WWF я draw-ват без безспорно най-големия си draw. Но от другата страна на нещата, ако Summerslam 1992 беше някъде другаде, а не в Англия, надали шоуто щеше да привлече дори и половината публика, която Summerslam привлича в Англия. Това пък говори много добре за популярността на WWF в Англия тогава, за популярността на Davey Boy Smith, но най-вече може би за това колко зажадняли са тогава в Англия за наистина голямо кеч събитие (и тук, между другото, може да се направи интересен аналог с AEW All In).

 

Harvey Goldsmith и успеха на шоуто

 

И тук идва момента да благодарим на човекът, отговорен за Summerslam на Wembley Stadium. Не, този човек не е Vince McMahon, а британският промоутър Harvey Goldsmith. Въпросният Harvey Goldsmith e човекът, който докарва WWF в Англия, а и Европа като цяло, през 80-те и промотира шоутата им там в продължение на няколко години. Всъщност, всичко започва със Cyndi Lauper, която освен, че е супер важна за mainstream успеха на WWF през 80-те в САЩ, също изиграва и роля в пристигането им в Европа. През 80-те Goldsmith промотира концертите на Lauper в Англия и тя му пуска мухата да докара WWF в Англия. И останалото, както се казва, е история. Що се отнася до Summerslam 1992 първоначалният план е шоуто да се проведе в Capital Centre залата в Landover, щата Maryland, но Harvey Goldsmith успява да навие Винс да докарат шоуто на Уембли вместо това, защото счита, че ще могат да привлекат голям зрителски интерес. И е напълно прав. В средата на юни обявяват, че шоуто ще е на Уембли и малко след това пускат билетите за продажба - т.е. две месеца и половина преди самото шоу. По телевизията WWF казват, че всичките билети са се разпродали в рамките на 10 часа, но това надали е така. Смисъл разпродават се бързо, но не чак толкова бързо. Martin Goldsmith (брата на Harvey и негов партньор) е казвал в интервюта, че на първия ден са продали нещо от сорта на 40,000 билета и останалите билети са ги продали в дните след това. Дали за 10 часа или за няколко дена така или иначе успехът е огромен. През онези години, когато все още няма интернет и ticketmaster, да продадеш толкова много билети толкова бързо е доста внушително. И при това само с три обявени мача (Bret vs. Davey, Warrior vs. Savage и LOD vs. Money Inc.). Между другото, в TV шоутата забелязах как като хайпваха PPV-то някои кечисти споменаваха 80,000, други казваха 84,000, а трети казваха 85,000. Това беше в по-ранните епизоди - после всички, поне които аз видях, почнаха да казват, че на шоуто ще 80,000 фенове. Явно отгоре в дошла разпоредба, че това е цифрата, която трябва да се казва.

 

Журналистка от BBC, промоутъра Harvey Goldsmith, The British Bulldog и директора на Wembley Stadium
(кадри от видео, излъчено в WWF TV шоутата, относно медийния хайп за Summerslam в Англия)
pO7CBIZ.jpg

 

Card-ът на Summerslam 1992

 

Quote

bPKfm6Q.jpg

 

1. Jim Duggan & The Bushwhackers vs. The Mountie & The Nasty Boys
2. Papa Shango vs. Tito Santana
3. Tatanka vs. The Berzerker
4. The Legion of Doom vs. Money Inc.
5. Nailz vs. Virgil
6. Shawn Michaels vs. Rick Martel
7. WWF World Tag Team Titles: The Natural Disasters (c) vs. The Beverly Brothers
8. Crush vs. Repo Man
9. WWF World Heavyweight Title: Randy Savage (c) vs. The Ultimate Warrior
10. The Undertaker vs. Kamala
11. WWF Intercontinental Title: Bret Hart (c) vs. The British Bulldog


Това е целият card, но някои мачове не са излъчени като част от PPV-то в САЩ. Ако го гледаме на хартия определено не изглежда като card, който е достатъчно голям за най-големия Summerslam в историята. Savage vs. Warrior е голям мач, но е реванш и не е нещо ново. Bret vs. Davey е голям мач, но голям най-вече в Англия и не чак толкова извън Англия (и затова за PPV-то в САЩ Savage vs. Warrior е рекламиран като главния мач). Taker vs. Kamala също е сравнително голям мач, ама Kamala през 1992 не е звезда от същото ниво като през 80-те. И горе-долу това е. В онези години на хората им пука основно за главните мачове, така че от тази гледна точка нещата са добри, но ако човек го глега сега, през 2023, card-ът е е леко разочароващ. Но дори и да не го гледаме през очите на човек през 2023, а през очите на някой през 1992, пак има странни неща. Например, в TV шоутата преди Summerslam развиват интересна вражда между Big Bossman и Nailz, но не слагат мач между двамата на Summerslam. Защо? Има някакво скалъпено обяснение, че Virgil е приятел на Bossman и затова иска да се бие с Nailz, ама междувременно и Bossman участва в шоутата и е странно как Bossman (човекът, който е бил брутално пребит от Nailz) не дава зор да се бие с Nailz на Summerslam, ама псевдоаверчето му Virgil иска мач с Nailz. Не им разбирам логиката тук. Така де, освен ако няма някаква задкулисна причина, за която не знам. Ric Flair и Roddy Piper, две от по-големите им имена, участват в шоуто, но нямат мачове. Айде, за Piper е разбираемо, part-timer е по това време, ама Flair защо няма мач? Razor Ramon дебютира три месеца по-рано и го push-ват стабилно, ама няма мач в шоуто. Защо? LOD vs. Money Inc. е рекламираният мач за отборните титли, но по някаква причина махат титлите от Money Inc. и ги слагат на Natural Disasters. Защо? И така вместо да имаме готин мач за отборните титли между топ heel отбора и топ babyface отбора, LOD vs. Money Inc. е сложен в undercard-a, а за отборните титли гледаме Naturals Disasters vs. Beverly Brothers, което за мен е доста слаб мач на хартия. Отделно трябва да се отбележи, че целият период за WWF е леко преходен. Топ звездата Hogan - взима си дълга почивка и го няма. Sid Justci, който го push-ват здраво преди това и се очертава като една от топ звездите за години напред - напуска по собствено желание. Популярният Jake Roberts - напуска по собствено желание. Texas Tornado, който е предвиден да се бие с Papa Shango на шоуто - уволнен. И въпреки всичко, което говорих досега относно card-a, като тегля чертата доволен съм от card-a като цяло и съм доволен поради една причина - защото гледах build-a.

 

Build-ът за Summerslam 1992

 

Като цяло, и това е типично за онези години, не всички мачове имаха история. Всъщност, само три от мачовете имаха някаква история, а останалите си бяха просто мачове между кечисти и толкова. Разбира се, почти всички кечисти имаха редица от кратки промота в TV шоутата да си хайпват мачовете, но само три мача имаха нещо по-така като build. И в това няма нищо лошо де - просто такава е ерата тогава. Има такъв голям акцент върху образите на кечистите като цяло, че това да сложиш два образа един срещу друг и да направят няколко промота е достатъчно да надъха хората за мач между кечистите. Но разбира се, вече за главните мачове си трябва нещо по-значимо като развитие.

 

Промо хайп:

gR1oLxj.jpg

 

Първият мач с някаква история беше Michaels vs. Martel. На хартия това е странен мач, тъй като е heel vs. heel, което е доста нетипично за онези години. Образите и на двамата са, че са 'убавци и големият angle, който направиха тук, беше около мениджърката на Michaels - Sensational Sherri. Казвам голям angle, ама всъщност беше нещо супер дребно и елементарно. Michaels имаше мач, Martel излезна до ринга и Sherri му намигна. Историята тук беше, че Sherri харесва и двамата и затова ги нави да не се удрят по лицата по време на мача и така да си останат 'убавци. Доста простичка история, но пасва на образите, така че нямам оплаквания.

 

o1GYlk1.jpg

 

Докато пишех горното се подсетих, че и още един мач имаше нещо като angle. Kamala имаше мач и преди да се е върнал зад кулисите Undertaker излезна, защото той беше в следващия мач, и двамата се гледаха злобно и бях разтървани преди да може да стане нещо. Отново, нещо малко и простичко, но създаде някакво вълнение около мача им.

 

0QZpGCY.jpg

 

Davey vs. Bret се получи силна история и беше нетипична за онези години. В общи линии в шоуто разкриха, че Davey е женен за една от сестрите на Bret и развиваха линията, че мачът между двамата е разделил семейство Hart на два лагера и че има голямо напрежение в семейството заради мача. Показаха как Owen залага на Bret, a пък Bruce залага на Davey и Bruce също каза, че Bret има голямо его. Конкретно това с Bruce е интересно, защото по принцип Винс първоначално е искал хартбратската вражда да бъде Bret vs. Bruce, a не Bret vs. Owen, и Bret го навива да е Owen. Това промо на Bruce сега ме накара да се замисля дали идеята за тази семейна вражда се е въртяла още около Summerslam 1992 и коментарите на Bruce са били предшественик. Също имаше интервюта с майката на Bret и сестра му/съпругата на Davey - Diana. Diana се справи доста добре и направи сълзливо промо. Хареса ми. Като цяло интерсен build, който стоеше някак по-истински в сравнение с типичните cartoon неща на WWF.

 

5OerEPz.jpg

 

Build-ът, който ми хареса най-много беше Savage vs. Warrior. В TV шоутата тази история получаваше най-много внимание, така че няма и грам съмнение, че в очите на американската аудитория това е бил main event-a на Summerslam, а пък в същото време в очите на британската аудитория main event-ът е бил Davey vs. Bret (което е интересна динамика). Доста добър build направиха на мача и беше build, който би паснал перфектно дори в наши дни. Build-ът се въртеше около Flair и мениджъра му Mr. Perfect, което е леко странно на пръв поглед, но се получи добре. Macho Man беше взел титлата от Flair, но Flair така и не беше получил реванш за нея (по TV или на PPV) и вместо това Warrior получи мач за титлата на Summerslam. Warrior и Macho имаха промо конфронтация, която беше прекъсната от Flair и Perfect. Perfect нарече Macho "Macho Chicken" и Savage отиде на ринга да се бие с тях двамата. Попребиха го малко и накрая дойде Warrior да го спаси. Warrior взе титлата, която беше на тепиха, и я подаде на Macho и Macho не беше доволен, че му бара титлата. По-нататък имаше промо с Warrior, което беше прекъснато от Flair и Flair каза на Warrior, че Macho преговаря с Perfect да му бъде в ъгъла за Summerslam. После пък имаше промо с Macho, където той не отрече, че преговаря с Perfect (Macho: "I see Warrior is shaken by the news of me negotiating with Perfect so I have to be pretty stupid to deny that we're negotiating"). Промото беше прекъснато от Perfect, който каза на Macho, че сега Warrior също води преговори с Perfect да му е в ъгъла на Summerslam. И това беше основата на историята - Flair и Perfect си играят с Macho & Warrior като tease-ват, че Perfect може да е в ъгъла на единия или другия, което насъсква Savage и Warrior един срещу друг и създава недоверие между тях. Следващият angle в историята беше, че Jimmy Hart (мениджъра на Nasty Boys) подписа отборен мач - The Nasty Boys vs. Warrior & Savage. И тук лееко се намекна, че Perfect е имал пръст в това. По време на мача Warrior и Macho имаха проблеми помежду си. Flair & Perfect излезнаха и почнаха да бият Warrior извън ринга, а Nasty Boys пердашиха Savage от другата страна на ринга. В крайна сметка Nasty Boys спечелиха с countout, което ми хареса - истинският отбор спечели, а не random отбора. Имаше и доста други промота, но за финал имаше едно доста добро промо от Savage зад кулисите. където обясняваше как не вярва на Warrior и как мисли, че побоят от Flair & Perfect върху Warrior е бил нагласен, както и че когато Warrior му се притече на помощ и това е било нагласено от тримата, тъй като са в комбина. И Warrior също имаше промо, където казваше, че няма доверие на Savage и мисли, че той е в комбина с Flair & Perfect. Имаше и промо с Warrior, точно след мача с Nasty Boys, където Warrior беше изцяло без боя (защото се беше изтрила), което за мен си беше нещо леко шокиращо. Толкова съм свикнал да го гледам с боя на лицето през онези години, че без боята беше направо като друг човек за мен (последен ред от колажа долу, снимката по средата). Не знам дали я обясних добре историята, сигурно изпускам да обясня разни нюанси, но доста добре се получи тази история. Палци здраво горе за нея. И просто като гледаш TV шоутата само като видиш колко много внимание й обръщаха на тази история веднага ти става ясно коя е топ историята и кои са топ звездите. Точно в това Винс винаги е бил един от най-добрите - така да слага фокуса върху топ звездите, че дори и някой, който гледа шоуто за първи път, веднага лесно да може да разбере кои са топ звездите и да ги усети като голяма работа.
 

1V7zzyR.jpg

 

Като цяло TV build-ът определено успя да ме надъха за Summerslam. Най-вече за главните два мача, но не само. Кратките промота за другите мачове също успяха да създадат някакъв хайп в мен за останалите мачове.

 

Няколко допълнителни мисли

 

- В build-a постоянно казваха как Davey няма загуба в Англия/Европа. Не знам дали е вярно това, а и ме мързи да проверявам, но е интересно фактче.

- В кратките промота за PPV-то Undertaker имаше две добри реплики, които ми харесаха: "Kamala, you're a man of simple intelligence” (което е готин начин да кажеш, че Kamala е идиот :D) + “When the bells of Big Ben toll, those bells toll for you."

- Друга реплика, която ми хареса. Flair към Warrior: “I've been beating guys who paint their face my whole career. I specialize in it.”

- Това го бях забравил - LOD имаха накаква шантава кукла на име Rocco с тях и Paul Ellering се изявяваше като вентролог. Най-bad ass отбора в кеча с шибана кукла. Нечовек си, Винс. 🤣

- В едно от TV шоутата имаше някакъв доста random angle, в който Bret спаси някакъв jobber от Papa Shango. Нямам никаква идея защо и дали това е довело до нещо.

- Егати. В задкулисните промота всеки втори кечист поне по веднъж сочи заплашително с пръст към камерата. Не ги подбирах нарочно и ето дори в скрийншотите, които пуснах в този пост, има четири такива момента. :D

 

Следва: WWF Summerslam 1992 from Wembley Stadium!
 

Edited by nWoHulkster
  • Upvote 3
Link to comment

Супер качествен пост.

Nailz като цяло е бил доста тегав персонаж зад кулисите. Нещо ми се върти, че Bret Hart обясняваше точно за някакви случки с него в мега доброто shoot интервю "Timeline, History of WWF 1992", силно препоръчвам! Относно посещаемостта, британската публика е особен случай, факт, който си е напълно валиден и днес. Когато са запалени по нещо, там са до дупка! (еле пък, когато имат и техен човек). Дори само British Bulldog vs Bret Hart да беше обявен, не се съмнявам, че щяха да напълнят стадиона. Може би най-добрата/вярна публика в света да имаш на своя страна за шоуто си.

Link to comment

Да, ясно, че Nailz е бил проблемен зад кулисите. Но това не обяснява защо взимат странното решение Virgil да е опонентна на Nailz на Summerslam, a не Bossman. :)

Да, преди 2-3 седмици гледах Timeline-а на Брет и там Брет разказваше историята как Nailz е нападнал Vince зад кулисите, което става в края на годината. Иначе в TV шоутата Nailz ми хареса доста. Смачкваше jobber-ите здраво и като цяло изглеждаше доста злобен, което го прави идеален heel.

 

Най-интересното нещо от Timeline-a на Bret що се отнася до card-a на Summerslam беше, че Брет каза, че също е бил предложил идеята за мач със стълби. Даже Винс накарал Брет и Шон да направя пробен мач със стълби, защото никога не е виждал такъв мач до този момент, и този мач всъщност го записват и го излъчват по телевизията. Това е първия мач със стълби в историята на WWF (първият въобще е в Stampede Wrestling през 80-те). Но тук на Брет може би малко са му объркани спомените, тъй като пробният мач със стълби го записват на 21-ви юли, а тогава вече от няколко седмици се знае, че мачът на Summerslam ще е Брет срещу Дейви.

 

Другото интересно нещо от Timeline-a на Брет беше за плановете след Summerslam. След като Брет взима световната титла Винс му бил казал, че планът е на Royal Rumble 1993 да я защити успешно срещу Ultimate Warrior. Разбира се, това не се случва, тъй като Warrior (и Davey Boy) са уволнени заради стероиди, но щеше да е интересно да се види какво щеше да стане, ако Warrior не беше уволнен. Силно се съмнявам, че Warrior щеше да се съгласи да изгуби от Брет...

  • Upvote 1
  • Thanks 1
Link to comment

Спомням си го и аз това за мача със стълби и разочарованието у Bret, че негова е била идеята, пък Shawn и Razor обират славата после. Vince му казал "show me the match" и двамата с Shawn направили някакъв ОК, по-скоро демонстративен мач по неговите думи, ако си спомням добре разказа. Не знаех, че е излъчван дори.

Иначе за SummerSlam разказваше още как в главата си имал перфектният мач за Davey Boy и много искал да го направи да изглежда голям, но седмици (дали не бяха и месеци) преди турнира го търсил за да му го разкаже/покаже/, но Bulldog-a бил неоткриваем 😀. Са, не си спомням от историята дали въобще е имал шанса да го изрепетират веднъж или направо на ринга са го мислили, но като цяло Bret го било много яд, че заради проблемите си с наркотици/алкохол/стероиди Davey Boy ще оплеска работата и няма да е в кондиция на мача.

Link to comment

Мдам, правилно си спомняш нещата. :) Брет каза, че търсел Дейви по телефона в продължение на няколко седмици*, но пича все бил "unavailable". В крайна сметка в деня преди Summerslam с Брет се видяли и тогава Дейви наизустил целия мач. Обаче! В началото на самия мач Дейви забравил всичко и Брет трябвало да го напътства и износва през целия мач. :D

 

* И причината защо трябвало да го търси по телефона е, защото Дейви имал контузия, която Брет всъщност каза, че не вярвал, че била истинска. И наистина след 20-ти юли чак до Summerslam на 29-ти август Дейви не се бие в никакви мачове и в рекламираните му мачове е заменен от други кечисти.

Link to comment

WWF Summerslam 1992 at Wembley Stadium

 

9IGw6lZ.jpg

 

 

Различни мисли относно шоуто:

Версията на Summerslam, която гледах, беше някаква версия, сглобена от някакъв пич с кадри от американското PPV, британския VHS, германската телевизия и испанската телевизия. По принцип цялото шоу не е излъчвано никъде едно време и пичът беше сглобил кадрите така, че да е абсолютно цялото шоу. Евала!

Като гледаш PPV от онези години се подсещаш колко различни са нещата тогава спрямо нещата днес, особено при WWF/WWE. В днешно време очакванията на кеч аудиторията са, че всеки мач трябва да има история и всеки мач трябва да е поне добър. Еми, през 1992 не е така. Единствените мачове, които получават повече време и възможност да бъдат наистина добри са главните мачове, а останалите мачове са по-кратки и/или по-обикновени. Booking филисофията тогава е напълно различна (хората идват най-вече заради главните звезди) vs. booking философията днес (хората идват заради цялото шоу). Съответно, препоръчително е такива стари PPV-та да се гледат с по-различни очаквания, защото ако ги гледаш с очакванията от 2023 със сигурност ще останеш разочарован.

Коментаторите (Vince McMahon & Bobby Heenan) споменаха, че публиката е 80,000 човека само 20-тина пъти. Изненадан съм. :D Очаквах повече и очаквам AEW да ги бият в това отношение.

Jessе Ventura и Jerry Lawler също са супер добри heel коментатори, но за мен Bobby Heenan e най-великият. Просто кеф е да го слушаш този човек. Хем супер забавен, хем казва неща, които пасват идеално на образите на кечистите. Няма по-добър от него в ролята на heel коментатор.

Друго по-генерално нещо, което ми се наби на очи, е колко по-детски е гласът на публиката. Дори и без да гледаш самото шоу, само като чуеш реакциите на публиката и ти става ясно коя е основната аудитория на WWF в Англия тогава. Мноого деца. Такова нещо не се вижда и чува в кеча в наши дни.
 

Към онзи момент Summerslam 1992 e най-голямата WWF публика (или втората най-голяма, ако вярваш на WM 3 цифрата им), но чисто като booking в известна степен шоуто се усеща като преходно. Главната история със Warrior/Savage/Flair/Perfect не кулминира тук, а на Survivor Series. Тук просто развиват историята. Кулминацията на Undertaker vs. Kamala? Също на Survivor Series. Враждата между Bossman и Nailz? Survivor Series. Странни решения. Всякаш за тях Survivor Series е било по-важното шоу като цяло.

 

Мъча се да се сетя, но не мога. Това ли беше първото PPV, на което WWF ескпериментират със специални ентранси (LOD с моторите, Taker с катафалката) или забравям нещо и има по-ранни примери? Днес сме свинали да гледаме специални ентранси за големите шоута, ама тези двата тук ги усетих като нещо ново и свежо за тогава. Определено изпъкнаха.

Поне както го чух аз, най-голямите ентранс pop-ове бяха за The British Bulldog, The Ultimate Warrior и Macho Man. Може би е леко изненадващо, че pop-ът Bret не беше от тяхното ниво.

 

Главният мач, Bret vs. Davey, си беше екстра мач. Дори и сега - 31 години по-късно. Наистина Davey гледаше малко изгубено през голяма част от мача. :D Даже точно първият момент, малко след началото на мача, където двамата почнаха да си говорят на ринга се видя. Това явно е бил момента, когато Davey е казал на Bret "I'm fooked. I don't remember anything" и оттам-нататък Bret почна да му дава инструкции. Най-якото за мен на този мач беше атмосферата. Супер беше. Здраво надъхана публика. Публиката направи мача да се усети като голям мач и това издигна целия мач нагоре. Ако беше пред друга публика надали щеше да ми хареса толкова като мач, но тук определено останах доволен. Масивен pop за финала. Единственото ми леко оплакване е, че финалът дойде малко от нищото и беше най-обикновен roll-up, но като се предвид, че по-късно същата година Bret става WWF шампион разбираемо е, че искаха да не пада решително, така че не мога да се оплаквам много.

Ха! Lennox Lewis придружаваше Davey до ринга. Това го бях забравил. По това време Lewis още не е станал световен шампион, а е само европейски и британски шампион, но все пак винаги е интересно да се види шампион по бокс в кеча, макар и в случая само да вееше британски флаг.

Не беше толкова добър колкото main event-a, но Warrior vs. Savage също ми хареса доста. Надъха публика и готина про-Warrior атмосфера. Усещаше се като big time мач и кечистите се стараеха. Особено Warrior ме впечатли колко здраво работеше (selling, офанзива, work-ване на публиката). Tease-овете с Flair и Perfect през целия мач бяха добре направени. Финалът, обаче, беше леко тъп - count out победа за Warrior заради намеса от Flair & Perfect. Разбирам логиката защо направиха такъв финал, ама пак ще питам защо използват мача за световната титла на Summerslam да build-ват до отборен мач на Survivor Series? Странна логика.

Най-разочароващият мач беше между Michaels и Martel. Двамата могат много повече, но този мач си беше нещо като angle и не успяха да покажат много. Смисъл, angle-чето със Sherri беше забавно, ама разочароващ мач като цяло.

Технически LOD vs. Money Inc. беше по-добрият мач от двата, но на мен лично The Natural Disasters vs. The Beverly Brothers ми хареса с една идея повече и това го казвам като човек, който по принцип не е голям фен на The Natural Disasters. Обаче, конкретно тук Earthquake ми хареса доста. Офанзивата му и лекотата, с която се движеше този голям мъжага, бяха внушителни за мен. А и публиката се кефеше стабилно на Natural Disasters, което винаги помага. Голям pop за финала.


Бях забравил ентранс музиката на Crush. Много надъхваща. 😎 Иначе на самия Crush не съм му особено голям фен. Finisher-ът му, където им стиска главата, е леко абсурден.

Бях забравил и музиката на The Mountie. Култова. 🤣

Мачът с "Hacksaw" Jim Duggan беше перфектен пример защо кечът е най-уникалното развлечение на света. 80,000 великобританци скандират с цяло гърло и максимален кеф "USA, USA, USA". :D Това никой друг спорт, филм, сериал, театър, концерт и т.н. не може да го направи. Pro wrestling is the best. :beer:
 

Казах го и в по-преден пост, ще го кажа и сега. Каква е тая шибана кукла с LOD? 🤣 Странен тип си, Vince McMahon!

 

И като последна мисъл ще изтъкна един топ цитат от видеото, с което започна шоуто, в което разни деца коментираха шоуто и едно от тях изцепи: "The British Bulldog's gonna win whether he wants to or not!". 😄

 

Edited by nWoHulkster
  • Upvote 3
Link to comment

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...