В лабиринта на времето: кечът на Уембли

[nWoHulkster]

Гледа ми се някакъв по-стар кеч и реших да се нахайпвам допълнително за AEW All In на Wembley Stadium като през предстоящите седмици си направя едно "пътешествие" през кеч шоутата от Wembley. В случая под Wembley имам предвид 12,500-ната Wembley Arena (която е точно до стадиона) и Wembley Stadium.

 

 

Конкретно Wembley Arena има дълга кеч история. Първото кеч шоу там е през 1979 г. и досега там е имало общо 33 шоута (вкл. 1 PPV, 2 iPPV-та и 16 TV епизода). Dale Martin Promotions, WWF/WWE/NXT, WCW, TNA и PROGRESS Wrestling са кеч федерациите, които са имали шоута там през годините и в историята на всяка една от тях на Wembley има интересни неща. Но преди да стигна до самото гледане и коментарите ми за изгледаните неща, нека да върнем лентата назад и си поговорим малко за история.

 

Английските корени на кеча

 

Това, което доста кеч фенове не знаят е, че не САЩ, а Англия е родината на кеча и по-конкретно графство Ланкашър. Корените на кеча могат да бъдат проследени до първата половина на 19-ти век, когато в Англия има редица регионални борцови стилове. Един от тях е т. нар. ланкашърска борба. Разбира се, тогавашните професионални борби нямат много общо с днешния кеч, но корените са там. Впоследствие през 70-те години на 19-ти век започва да се затвърждава т. нар. catch-as-catch-can стил, който комбинира ланкашърския стил с други регионални стилове. После този нов стил отива в Америка, там с течение на времето еволюира доста, междувременно американската версия на кеча се разпространява по целия свят и така лека-полека стигаме до днешния кеч.

 

Историята на кеча в Англия

 

Кечът е популярен в определени региони на Англия още през 19-ти век, но първият истински бум в популярността му на национално ниво е в периода 1902 до може би 1908 начело с легендарния Джордж Хакеншмидт. Най-големите мачове на Хакеншмидт в Англия тогава са срещу турчина Ахмед Мадрали (който е роден в Шуменския край). Следващият бум е през 30-те, когато в Англия въвеждат т. нар. "all in" стил, който е силно повлиян от американския стил. Един от най-големите мачове тогава е легендарния Джим Лондос срещу българина Джордж Пенчев (от Русенския край). Следващият силен период идва през втората половина на 50-те и продължава до средата на 80-те. Тогава английският кеч го излъчват по една от големите национални телевизии и в определени моменти популярността му е огромна. След като губят телевизионната сделка, а и с навлизането на WWF през 80-те, се стига до голям срив в популярността на местните федерации, но пък за сметка на това WWF/WWE, а и WCW, се радва на доста голяма популярност в Англия. TNA също имаха значителна популярност преди 10-15 години.

 

Големите кеч шоута в Лондон (извън Уембли)

 

По принцип бизнес моделът на английските кеч промоутъри от миналото винаги е бил да правят редовни шоута в малки и средни зали и да ги разпродават седмица след седмица, а не да правят специални големи шоута в големи зали за 10 и повече хиляди човека. Затова като цяло в английската кеч история няма много публики над 10,000 човека, докато не идват американците с тяхните спорадични шоутата в големи зали. Като изключим Wembley Arena & Wembley Stadium, това са другите по-големи зали в Лондон с кеч история:
= Olympia Exhibition Centre: В тази 10-хилядна зала са големите мачове на Хакеншмидт с Мадрали през 1904 и 1906.
= Earls Court Exhibition Centre: В тази първоначално 6-хилядна, но после 20-хилядна, зала през 1937 има две големи шоута с Лондос (вкл. Лондос срещу Пенчев), а после още няколко шоута с британски звезди през 40-те и 50-те. През 90-те WWE имат две хаус шоута тук, после две Insurrextion PPV-та през 2000 & 2001 и накрая през 2007 записват три епизода (RAW, ECW, Smackdown) в залата.

= Harringay Arena: 10-хилядна зала, в която се провеждат няколко големи шоута през втората половина на 40-те и първата половина на 50-те.
= Royal Albert Hall: Тази 5-и-нещо-хилядна зала е залата с най-много кеч история от всичките други лондонски зали, споменати в темата. През годините в нея има общо над 240 кеч шоута. Още през далечната 1904 Хакеншмидт записва важна победа в нея, а следващата година и Мадрали прави същото. От 1952 до 1987 това е лондонската зала, където се провеждат най-важните кеч шоута на главните британски кеч федерации. През 90-те WWF имат едно TV шоу за британския пазар в нея, последвано от 4 хаус шоута. WCW също имат две хаус шоута тук. През 2015 има lucha libre шоу, а през 2018 в залата се провежда NXT United Kingdom Championship турнира.
= London Arena: В тази 15-хилядна зала през 1989 се провежда първото WWF шоу в историята на Англия. Две години след това от тук WWF излъчват шоу на живо по британска телевизия за първи път. Следват хаус шоу и PPV-то Capital Carnage. През 2000 WCW имат хаус шоу и епизод на Nitro в залата, а през 2001 австралийската федерация WWA също има шоу в залата. Последното кеч шоу в залата е WWE хаус шоу през 2003.
= 02 Arena: Тази 20-хилядна зала е главната зала на WWE в Лондон от 2008 насам и оттогава там има редица епизоди на RAW & Smackdown, както и хаус шоута, а сега ще има и Money in the Bank PPV.
= Copper Box Arena: 7-хилядна зала само с едно кеч шоу в нея досега - първото шоу на NJPW в Англия (през 2019). По-късно тази година ще има и второ кеч шоу там - от английската инди федерация Revolution Pro Wrestling.

 

Но стига толкова история. Време е за гледане на кеч от Wembley. Очаквайте продължение...
 

Edited May 16 by nWoHulkster

[nWoHulkster]

 

Разбира се, трябва да започнем от началото с първото кеч шоу в историята Wembley Arena, но преди да говорим за шоуто, малко контекст.

 

Joint Promotions

 

Joint Promotions е съюз от шест великобритански кеч промоутъра (първоначално шест, после повече), който се сформира през 1952. Нещо подобно е на американския National Wrestling Alliance. Контролират цяла Англия - всеки промоутър си има негова територия и организира шоута само там. С течение на времето именно това става най-влиятелната и най-голяма великoбританска кеч организация. Имат и няколко конкурентни федерации, но тук няма да говорим за тях. През 1955 кечът се излъчва за първи път по втората най-голяма великобританска телевизия - ITV. Първоначално излъчванията са спорадични, но после стават седмични. Кеч TV шоутата са от Joint Promotions и са част от спортен блок в събота следобед, който се казва World of Sport и затова често, когато се говори за въпросните британски кеч шоута, те се споменават като World of Sport все едно това е името на федерацията (но не е ). През 60-те кечът достига огромна популярност в Англия начело със звезди като Jackie Pallo и Mick McManus. Тази информация няма как да се потвърди, но мълвата е, че по време на пика на Joint Promotions през 60-те те провеждат между 4,000 и 5,000 кеч шоута на година във Великобритания, което не мисля, че има нужда да обяснявам, е масивна бройка шоута и говори доста за популярността на кеча в Обединеното Кралство тогава.

 

Братята Crabree

 

В началото на 70-те, поради ред причини, популярността на кеча в Англия вече не е това, което е била през 60-те, и тогава през 1975 г. начело на Joint Promotions застава бившия кечист Max Crabtree. Отнема му малко време, но не след дълго кечът навлиза в нов бум период. Ключовото име при този нов бум е брата на Max - Shirley Crabree. На млади години Shirley има здрава бодибилдърска физика и стабилна кеч кариера в Англия, но сега вече е над 40-годишна възраст и с наднормено тегло. И все пак, в негово лице Max вижда следващата голяма великобританска кеч звезда. През 1975 Shirley Crabtree дебютира новия си образ и име - Big Daddy. Първоначално Daddy е heel и негов отборен партньор е 300-килограмовия Giant Haystacks. После обаче Daddy става babyface и започва вражда с Haystacks - може би най-легендарната вражда в историята на английския кеч. Славата на двамата е огромна. Дори и сега да питате англичани, които са били живи тогава, да ви назоват кечисти, най-вероятно първите имена, за които ще се сетят са Daddy & Haystacks, а не Hogan, Rock и т.н. Конкретно Daddy е доста интересна кеч аномалия - стар, дебел, неподвижен, със супер ограничен репертоар на ринга, но междувременно адски популярен. Смисъл, ако човек го погледне на хартия никога не би бил предположил, че точно той ще е такава масивна звезда, но е. Има си някаква харизма, която се харесва на англичаните, и отделно има про-английски образ и мачка опонентите си наред, което му помага да се издигне до такава слава. Разбира се, фактът, че брат му командва парада също е голям фактор. Тук трябва да се спомене и третия брат, Brian Crabtree, който пък е съдия и говорител.

 

Популярният Big Daddy и най-големия му опонент Giant Haystacks:

 

Dale Martin Promotions

 

Dale Martin е промоутърът от Joint Promotions, който контролира Лондон. По принцип големите му кеч шоута там с в престижната Royal Albert Hall зала (която е за над 5,000 човека). Обаче, през 1979, подтикнат от голямата популярност на Big Daddy, той решава да направи нещо нетипично и организира шоу в Wembley Arena (която е с капацитет от 11,500 човека). Както стана дума по-напред в темата, по принцип великобританския кеч модел не включва шоута в подобни големи зали и затова тогава въпросното шоу е най-голямото английско кеч шоу от над 20 години. Martin разпродава залата изцяло (над 10,000 човека). Следват още две шоута в Wembley Arena, през 1980 и 1981, които също са успешни. Шоуто от 1979 привлича най-голямата публика, но пък това от 1981 е най-добре запомнено. Първото и трето шоу са записани и излъчени като четири TV епизода по ITV. И това ни довежда до шоуто, което гледах.

 

27 юни 1979: Dale Martin Promotions at Wembley Arena

(излъчено по телевизията на 7-ми и 14-ти юли 1979)

 

Преди да започна да говоря за шоуто нека да погледнем card-a за него:

 

1. William Hill Trophy Match: Pete Roberts vs. Marty Jones

2. European Middleweight Title: Mal Sanders (c) vs. Chato Pastor

3. Tony St. Clair vs. Lenny Hurst

4. Knockout Only Match: Big Daddy vs. John Quinn (w/ Giant Haystacks)

5. Wayne Bridges vs. Ray Steele

6. British Welterweight Title: Steve Grey (c) vs. Jim Breaks

7. Mark Rocco & Steve Logan vs. Chris Adams & Pat Patton

 

Главната атракция, макар и да е по средата на шоуто, е Daddy vs. Quinn. Канедецът "Mighty" John Quinn е един от топ heel-овете в историята на британския кеч, така че мачът му с Daddy е голямо събитие. В шоуто участват и другите две главни heavyweight звезди на Joint Promotions - Wayne Bridges и Tony St. Clair. В периода 1979-1982 Bridges, Quinn и St. Clair са кечистите, които държат World Heavyweight титлата на Joint Promotions. Daddy по принцип го book-ват като специална атракция (най-вече в отборни мачове, където партньорът му може да върши огромната част от работата) и затова не печели титли. Други важни имена, но от по-леките категории, които участват в шоуто са Marc Rocco (считан за един от най-добрите кечисти на ринга по това време), Jim Breaks (мразен heel), Chris Adams (който после става голямо име в WCCW федерацията на сем. Von Erich и кеч треньор на Steve Austin) и др.

 

Като цяло британският кеч стил през онези години е доста по-различен от това, с което сме свикнали да гледаме от Америка. Мачовете се провеждат в петминутни рундове, което само по себе си доста им променя динамиката. Примерно в Америка сме свикнали да гледаме някакви дълги периоди, в които heel-ът пердаши babyface-a и накрая babyface-ът избухва с голям comeback. В Англия това го няма и няма как да го има заради рундовете. В Англия стилът е нещо като 50/50 в смисъл, че heel-ът доминира минута-две, после babyface-ът избухва за минута-два, после пак e heel-ът и т.н. Има и изключения, разбира се, но тук говоря по принцип. Отделно мачовете обикновено са 2 out of 3 falls, което също води до определени разлики в начина, по който се правят мачовете. И не на последно място, самият in-ring стил в Англия е много по-техничен и на моменти акробатичен от американския стил. Презентацията е много по-спортна и феновете гледат мачовете през тази призма. Гледат внимателно, реагират с ръкопляскане, когато има някакво добро технично изпълнение, и избухват здраво, когато heel-ът прави нещо гадно или babyface-ът прави големи удари. Като цяло тогавашния британски кеч стил не е лъжица за всяка съвременна уста, но на мен ми идва доста свежо и ми е доста интересно да гледам мачовете. И може би това, което ми харесва най-много е, че в почти всеки мач виждам нещо, което не съм виждал преди или нещо, което е изпълнено по различен начин от начинът, с който съм свикнал. И това го казвам като човек, който гледа кеч от 25 години и е гледал кеч от всякакви страни и епохи. Все си мисля, че съм видял всичко възможно, но ето на - пускам си това британско кеч шоу и видях един куп неща, които никога не съм виждал. В това отношение британския и френския кеч от онези години и по-ранни години са номер едно - в тях има огромно разнообразие от кеч хватки и движения, които са забравени и никой в наши дни не ги използва.

 

Не мисля да коментирам самите мачове от шоуто подробно, но няма как да не обърна внимание на Daddy vs. Quinn. Това беше Goldberg vs. Lesnar 1979. На това ми навя спомени. Кратък мач със signature move след signature move (най-вече от Daddy). Целият мач беше минута и половина и ме изкефи доста. Ясно, движенията бяха супер бейсик от днешна гледна точка, но емоцията беше на ниво. Реакцията на публиката при този мач беше напълно различна в сравнение с останалите мачове в шоуто. Горе описах как бяха при останалите мачове, докато тук бяха хайпнати на макс. Пуснете си видеото долу и слушайте как реагират, когато Daddy вкарва някаква офанзива. Все едно слушаш Hulk Hogan-ова публика от 80-те. Масивен поп за финала също. Няма го в долното видео, но точно преди и след мача имаше кратки промота от Giant Haystacks (който беше в ъгъла на Quinn за мача), в които Haystacks каза как Daddy не може да го победи. Tова ме изкефи доста, защото представи Quinn едва ли не като предпоследния бос в играта преди Големия бос Haystacks накрая на играта. Не се сещам за друг подобен пример, в което и да е било кеч шоу, как по време на най-големия мач за последните 20 години използват момента да build-нат следващия дори по-голям мач.

 

Big Daddy vs. John Quinn:

 

Останалите мачове в шоуто (доколкото ги видях, защото някои не бяха целите) също ми харесаха. Нямаше класики сред тях, но както вече споменах горе, във всеки един имаше нещо ново и невиждано за мен. Може би най-добрият мач беше Breaks vs. Grey. Въпросният Jim Breaks е считан за един от най-добрите heel-ове от онези години и наистина тук беше топ в ролята си. Между другото, преди 4 години го арестуваха, защото беше убил жена си и беше установено, че вече има психически отклонения. Много кофти финал за британска кеч легенда като него. Няма да препоръчвам много други мачове от шоуто за гледане, но примерно за мен долният мач си струва един бърз поглед. Под 10 минути е и е на по-бързи обороти от болшинството от мачовете от тогава (вероятно, тъй като това е последния мач в шоуто, вече са нямали време и затова е така претупан). Отделно Rocco е легендарен кечист, а и Chris Adams донякъде също, така че и затова си струва да се погледна мача. Направи ми впечатление как Adams удари три superkick-а в мача, което не очаквах да го видя в мач от 1979. Също препоръчвам да се хвърли едно око на финала на англичанина Mal Sanders vs. испанеца Chato Pastor. Последните моменти от мача, от 17:00 натам, са все едно гледаш съвременен инди кеч мач, ама го гледаш преди 40 години и това го казвам в позитивен смисъл (британският/европейският стил е way ahead of its time, както биха казали американците)

Mark Rocco & Steve Logan vs. Chris Adams & Pat Patton:

 

И за финал прескачам към третото шоу на Dale Martin в Wembley Arena (18-ти юни 1981). Няма да коментирам другите неща в шоуто, но няма как да не спомена най-легендарния мач в историята на английския кеч от онези години. Идолът на британската публика Big Daddy срещу големия злодей Giant Haystacks. Вражда, която тече вече няколко години, най-после кулминира в голям singles мач между двамата в Wembley Arena. Кратък и супер слаб мач като качество, но трайно запечатан в съзнанието на тогавашните фенове като голям момент. Голямата емоция на феновете в ключовите моменти определено се усеща. Долното видео има над 1 милиона гледания (и има още едно такова видео в YouTube с над 600 хиляди), така че дори и в наши дни мачът продължава да привлича някакъв интерес. Този мач е нещо като британския еквивалент на Hulk Hogan vs. Andre the Giant - връхната точка на британския кеч бум през 80-те. Струва си да се погледне просто заради историческата му стойност. Точната гледаемост не може да бъде потвърдена, но има твърдения за 18 милиона зрители по телевизията, което звучи като преувеличение, но примерно над 10 милиона със сигурност звучи реалистично.

Big Daddy vs. Giant Haystacks:

 

Всъщност, излъгах. Ще спомена и още нещо от шоуто през 1981, просто защото е любопитен факт. Daddy vs. Haystacks е Голямата атракция в шоуто, но main event е мач за World Heavyweight титлата (британска версия) между Wayne Bridges и... Kamala! Тоест, Kamala една година преди да стане Kamala в САЩ. Неразпознаваем е и като визия, и като стил. Тотален контраст спрямо Kamala.

 

"The Mississippi Mauler" Jim Harris в Англия през 1981 и Harris като "The Ugandan Giant" Kamala няколко години по-късно:

 

Толкова за британските кеч шоута от 1979-1981 в Wembley Arena. Следва: WCW и интересната им история в Англия...

 

Edited May 23 by nWoHulkster

[nWoHulkster]

В този пост ще разгледаме историята на WCW в Европа и по-конкретно в Англия. Според мен, WCW в Англия е една голяма изпусната възможност и долу ще кажа защо. Отделно, историята на WCW конкретно в Wembley Arena съдържа един интересен факт, който може би не звучи реално, но е напълно реален. Обаче, преди да видим как се развиват нещата с WCW първо трябва да видим каква е ситуацията, когато WCW пристига в Англия и какво ги предшества там.

 

Преди WCW: WWF в Англия

 

В предишния пост в темата си говорихме за Joint Promotions и това как дълго време се излъчват по ITV (втората най-гледана телевизия във Великобритания). Е, към 1987 телевизионната ситуация е малко по-различна и не една, а вече три федерации се излъчват по ITV - Joint Promotions, All Star Wrestling (нова английска федерация, която привлича голяма част от звездите на Joint Promotions и впоследствие става главната английска федерация) и... WWF. Това продължава до декември 1988, когато ITV решава да спре да излъчва кеч и така се слага временен край на 35-годишната традиция за излъчване на кеч по тази телевизия. Като изключим определени PPV-та, именно WWF по ITV е началото на американския кеч по английската телевизия. WWF после си намират нова TV сделка със Sky, през 1989 правят и първото си шоу в Англия (в Лондон пред 15,000 зрители) и така лека-полека си изграждат голяма фенбаза там.

 

Първото WCW турне в Англия

 

Междувременно, през 1990 WCW WorldWide шоуто започва да се излъчва по ITV. Първоначално шоутата се излъчват след един часа през нощта, което е ужасен таймслот, но все пак федерацията трупа популярност. Освен това, за известно време WCW също се излъчва по Sky Sports, заедно с WWF. Всичко това води първото европейско турне на WCW през декември 1991 с три шоута в Лондон + шоута в Шефилд и Дъблин. Публиките варират от 3,000 до 5,700, което всъщност са стабилни публики за WCW по това време. Главните звезди в турнето са Sting, Lex Luger, Rick Rude и The Steiner Brothers.

 

Новият таймслот и факторът Davey Boy Smith

 

 

Поради добрия зрителски интерес към шоута през пролетта на 1992 ITV започва да излъчва WCW в традиционния таймслот за кеча по телевизията - събота следобед. Това е таймслотът, в който англичаните са свикнали да гледат кеч и е масивен ъпгрейд за WCW спрямо оригиналния им слот. Популярността на WCW в Англия тогава нараства доста, тъй като за разлика от WWF, които се излъчват по платените сателитните канали на Sky, WCW се излъчва по ефирна телевизия, достъпна за всеки англичанин с телевизор, и сега вече шоутата се излъчват в добър времеви пояс, когато могат да ги гледат много повече хора. WWF Summerslam се провежда през август 1992 и малко след това WCW обявяват второто си турне в Европа - "The Real Event" турнето през март 1993. Шест града - Лондон, Бирмингам, Манчестър, Абърдийн, Белфаст и Дъблин. И тогава в края на 1992 WWF уволняват "The British Bulldog" Davey Boy Smith заради употреба на стереоди, само броени месеци след като Булдогът оглавява Summerslam пред 80 хиляди зрители на Wembley Stadium. Засилен интерес към кеча като цяло покрай Summerslam & WWF, добър таймслот за WCW по втората най-гледана британска телевизия и сега най-голямото британско кеч име свободен агент... Нещата се нареждат просто перфектно за завръщането на WCW в Англия. Davey Boy подписва с WCW през януари 1993 и веднага започват да го рекламират като централна атракция в предстоящото турне.

 

Първото WCW шоу в Wembley Arena (11 март 1993)

 

 

Какво става с турнето в крайна сметка? Очаквано, турнето е голям успех - 10 хиляди и 500 фенове в Бирмингам, 8 хиляди в Манчестър, 5 хиляди в Абърдийн и по 3 хиляди в Белфаст и Дъблин. Най-важното шоу в турнето е първото шоу на WCW в Wembley Arena. Преди това WWF вече са имали шоута там, но това е дебюта на WCW в залата и този дебют я разпродава изцяло (11,500 фенове). Нещо повече, именно това шоу генерира най-големият приход от билети в историята на WCW (конкретно WCW, изключваме NWA) до този момент. Card-ът за шоуто:

 

1. WCW World Television Title: Paul Orndorff (c) vs. Michael Hayes
2. Barry Windham vs. Dustin Rhodes
3. Maxx Payne vs. Cactus Jack
4. Johnny B. Badd vs. Vinnie Vegas
5. Van Hammer vs. Scotty Flamingo
6. Davey Boy Smith vs. Rick Rude
7. WCW World Heavyweight Title: Big Van Vader (c) vs. Sting

 

И това шоу всъщност показва първата голяма изпусната възможност за WCW в Англия. Първото WWF шоу в Англия през 1989, а и други тяхни шоута там след това, се излъчват по британската телевизия. WCW в Wembley Arena? Просто хаус шоу... Напълно изпусната възможност да го направят дори по-голямо събитие като го излъчат по телевизията или поне като PPV. Освен това, няма как човек да не се зачуди дали тогава не са могли да draw-нат и повече. Първото им турне в Англия от две години насам, дават ги по ефирна телевизия в добър таймслот, първият мач в Англия на Британския Булдог след Summerslam... Лично мнение, но според мен спокойно са можели да draw-нат 20 и повече хиляди фенове, ако се бяха пробвали да book-нат по-голяма зала.

 

Както вероятно се досещате, тъй като е хаус шоу уви няма как да се гледа, така че не мога да коментирам самите мачове. Всъщност, шоуто съществува на запис и преди години го имаше в YouTube, записано от публиката, ама за съжаление сега вече не мога да го намеря и тогава не съм се усетил да си го запазя.

 

Третото WCW турне в Англия

 

WCW се завръща в Англия за ново турне през октомври 1993 с шоута в Блекбърн, Борнмут, Бирмингам и две в Лондон (в Royal Albert Hall). Този път освен главните звезди от предишното турне (Davey Boy Smith, Sting, Vader и Rick Rude) участват и други две топ имена - Ric Flair и Ricky Steamboat. Въпреки това, обаче, това турне не е толкова успешно колкото предишно с публики от съответно хиляда и 900, 2 хиляди, 6 хиляди и 500, хиляда и 200, и 5 хиляди човека. Самият факт, че този път използват по-малки зали в Лондон и Бирмингам говори, че и те самите не са очаквали да е толкова успешно колкото мартенското турне. Тук не знам необходимия контекст и не мога да обясня спада.

 

Второто и последно WCW шоу в Wembley Arena (4 септември 1994)

 

Към есента на 1994 WCW вече е различна компания от това, което е била през 1993. Eric Bischoff управлява компанията вече около година, Davey Boy Smith е бил уволнен заради сбиване с фен в бар, а Hulk Hogan е новото лице на компанията. WCW все още се излъчва в добрия съботен таймслот по ITV и решават да направят две нови шоута в Англия  през септември 1994 - едно в Бирмингам и едно в Wembley Arena в Лондон. Обаче, и двете шоута са голям провал. На хартия твърдението, че от всички 33 кеч шоута в историята на Wembley Arena най-слабо посетенотo шоу е шоу, оглавено от Hulk Hogan vs. Ric Flair (две от най-големите имена в историята на кеча), звучи абсурдно, но колкото и да е странно, това твърдение е напълно вярно. Шоуто е посетено от само 2 хиляди зрители (бирмингамското шоу също). Дам, през 2018 година почти два и половина пъти повече фенове си платиха да гледат инди маниаците Walter и Tyler Bate в Wembley Arena отколкото Hogan vs. Flair през 1994. Смятай... Защо се получава така? Не знам, нямам необходимия контекст и тук и не искам да спекулирам. Доста интерсен факт, обаче. Card-ът за второто WCW шоу в Wembley Arena:

 

1. Jim Duggan vs. Diamond Dallas Page
2. WCW World Tag Team Titles: Pretty Wonderful (Paul Orndorff & Paul Roma) (c) vs. Kevin Sullivan & Dave Sullivan
3. WCW World Television Title: Steven Regal (c) vs. Brian Pillman
4. The Nasty Boys (Brian Knobbs & Jerry Sags) vs. Stars & Stripes (Marcus Alexander Bagwell & The Patriot)
5. Sting vs. Steve Austin
6. Big Van Vader vs. The Guardian Angel
7. WCW World Heavyweight Title: Hulk Hogan (c) vs. Ric Flair

 

WCW в Англия след Wembley Arena

 

WCW WorldWide продължава да се излъчва по ITV до 1995. От март 1996 до началото на 2000-та Nitro се излъчва по кабелната/сателитнaта телевизия TNT Europe (същата тази, която гледахме и ние в България, която беше Cartoon Network през деня и вечерта ставаше TNT), а после от септември 2000 натам отива по кабелната телевизия Bravo (която горе-долу по същото време излъчва и ECW Hardcore TV, а години по-късно и TNA iMPACT!). От юли 1999 натам пък обзорното шоу WorldWide започва да се излъчва по Channel 5 (една от петте най-гледани телевизии във Великобритания). Обаче, тъй като го дават в 19:00 ч. и продуктът на компанията вече е малко по-рисков отколкото е бил през първата половина на 90-те, телевизията цензурира разни неща и ги цензурира по доста комичен комиксов начин. Ето един пример: цък. В периода 1995-1999 WCW нямат нито едно шоу в Англия. През март 2000 се завръщат за първото си турне там от шест години насам и турнето е огромен успех - 12 хиляди зрители в Бирмингам, 10 хиляди и 500 в Лондон, и 16 хиляди и 300 в Манчестър. Конкретно манчестърското хаус шоу е най-посещаваното WCW шоу за годината и единственото им шоу с над 15 хиляди зрители през последните 15 месеца от съществуването на компанията + към онзи момент четвъртото най-посещавано шоу от американска кеч компания в историята на Англия. Но ето къде нещата стават по-интересни. Вижте с какъв card draw-ват въпросните 16+ хиляди фенове:

 

1. Norman Smiley vs. Brian Knobbs
2. The Wall vs. David Flair
3. WCW World Television Title: Jim Duggan (c) vs. Fit Finlay
4. Ric Flair & Lex Luger vs. Curt Hennig & Vampiro
5. Terry Funk vs. Dustin Rhodes
6. WCW United States Heavyweight Title: Jeff Jarrett (c) vs. Booker T
7. WCW World Tag Team Titles: The Mamalukes (Johnny the Bull & Big Vito) (c) vs. The Harris Brothers (Ron Harris & Don Harris)

 

Не знам за вас, но за мен card-ът е доста слаб откъм star power (особено като се има предвид какви други имена имат WCW дори и тогава) и въпреки това шоуто draw-ва здраво, което показва какъв голям апетит има към завръщането на WCW в Англия тогава. И като си говорим за изпуснати възможности... Ясно, фактът, че от юли 1999 натам отново ги дават по една от големите великобритански телевизии със сигурност помага, но към март 2000 компанията като цяло върви стремглаво надолу. Колко щяха да draw-нат, ако се бяха върнали в Англия по-рано с имена като Hogan, Goldberg, Sting, Nash, Hall, Savage, Bret, DDP, Sid, The Giant, Luger, Flair, Piper... Само можем да гадаем. WCW се завръща в Англия за едно последно турне през ноември 2000 с шоута в Лондон (9,100 фенове), Нюкасъл (5,700), Манчестър (7,000) и Бирмингам. Въпреки участието на топ имена като Goldberg, Sting, Nash, Steiner, Luger и Booker T + фактът, че две от шоутата са TV записи (Nitro & Thunder), интересът към шоутата е по-малък отколкото турнето през март 2000, но все пак е добър.

 

 

Това е края на историята на WCW в Англия, но за финал ще направя две странични отбивки.

 

Като цяло, въпреки че компанията върви надолу в САЩ, 2000 г. е най-активната и най-силната година на WCW в интернационално отношение - гореспоменатите две успешни английски турнета, успешно турне в Германия (с публики между 6 и 11 хиляди), успешно турне в Австралия (с публики между 9 и 10 хиляди) и за финал PPV в Германия (Millennium Final пред 9 хиляди зрители). Като се тегли чертата на 2000 г. седем от десетте им най-приходоносни шоута за годината (откъм билети) са точно от тези интернационални турнета. И тук пак ще задам въпроса, защо чакат чак дотогава, за да се възползват от интернационалните пазари? Колко повече можеха да постигнат, ако бяха правили подобни турнета в един по-ранен период, когато компанията беше в много по-цветущо здраве? Ето например сега AEW решиха да се пробват на Wembley Stadium и им се получи много добре. Когато имат Davey Boy Smith през 1993 и се излъчват по втората най-голяма великобританска телевизия или по-късно в разгара на Nitro ерата, WCW можеха ли да се пробват на Wembley Stadium или друг голям, но не чак толкова голям, стадион в Англия и да го напълнят? Не знам, само можем да гадаем, но интересна тема за размисъл като цяло.

 

 

Втората ми отбивка тук е относно Германия. Историята на WCW там също е интересна и всъщност точно Германия е европейската страна, където имат най-много шоута през годините, но едновременно с успешни и трагични резултати. Имат турнета там през 1993, 1994 (цели три турнета с общо 22 шоута), 1996, 1997 (вкл. TV шоу по DSF) и 2000. Защо казвам, че имат хем успешни, хем трагични резултати? Ами например, за разлика от Англия, шоутата с Hogan vs. Flair в Германия през 1994 привличат между 5 и 7 хиляди зрители, което не е някаква огромна публика, но е доста по-добре от 2-те хиляди в Англия и 2-3 пъти по-добре от предишните турнета на WCW в Германия. Връхната им точка в Германия е през 2000 за хаус шоу, оглавено от Berlyn (Alex Wright) vs. германския актьор Tom Gerhardt и Sid Vicious vs. Jeff Jarrett, което е посетено от 11,000 зрители. Добре, това са успехите, а какви са провалите тогава? Шоута с 500-1,000 човека в средата на 90-те в по-малки немски градове... Окей, ясно, примерно card-овете за шоутата с 500 човека публика през декември 1996 са card-ове, на които има само едно main event име (Lex Luger) и всичко друго е midcarder-и (най-популярни от които са Benoit и Harlem Heat) и lowercarder-и, ама 500 човека за шоу на по това време най-гледаната кеч федерация в Америка, горе-долу когато nWo е в разгара си, е скандално ниска цифра.

 

И така приключвам темата за WCW. Следва: WWF Insurrextion 2002...

 

Edited May 24 by nWoHulkster

[nWoHulkster]

Следващото шоу, което изгледах, беше WWF Insurrextion 2002. В този пост ще си говорим за него. Преди това, малко предистория.

 

WWF в Европа

 

Често когато си мислим за WWF/WWE в Европа винаги първо ги свързваме с Великобритания и има защо. Все пак през годините именно там имат най-много шоута, а и най-голямото им европейско шоу (Summerslam 1992) също е там. Обаче, любопитно е, че Великобритания не е първия, нито дори втория, а чак третия европейски пазар, в който се опитват да пробият. Първото им шоу в Англия е през 1989, но преди него имат две шоута във Франция и 11 шоута в Италия (вкл. специални шоута, които са излъчени по телевизията в Италия, Франция и Германия). Първото европейско шоу на WWF е на 23-ти октомври 1987 в Париж и привлича 12,000 зрители (разпродадена зала). На следващия ден имат шоу и в Милано, което прилича 8,500 зрители. И двете шоута са излъчени по телевизията. По това време WWF провеждат по три house шоута на ден, понякога дори по четири, и съответно има неформално разделение на WWF roster-a на "A", "B" и "C" групи, така да се каже (като това коя е "A" или "C" групата не се определя от кечистите в групата като цяло, а от това кой е главната звезда в нея - Hogan обикновено е начело на "A" групата). Групата от кечисти в Париж е "C" групата. На същия този ден като парижкото шоу "A" групата (Hulk Hogan, Killer Khan, Honky Tonk Man, Don Muraco, The British Bulldogs, Demolition, Billy Graham, Butch Reed и др.) се бие в 80-хилядния Pontiac Silverdome и приличат само 6,625 фенове (да, седем месеца след WrestleMania 3 WWF се завръщат в същата зала с house шоу и привличат толкова малка публика). "B" групата пък (Randy Savage, Ted DiBiase, Paul Orndorff, Rick Rude, King Kong Bundy, Ken Patera, The Hart Foundation, The Ultimate Warrior и др.) са в Атланта на този ден. "C" групата в Париж може да е най-слабата откъм звездна сила, но пък в нея стратегически са включени френскоговорящи звезди като Andre the Giant (който е контузен и затова не се бие в шоуто), братята Rougeau и Dino Bravo. Конкретно на този ден "C" групата привлича най-голямата публика от трите групи, което говори доста добре за интереса към WWF във Франция тогава. Card-ът за първото европейско/френско шоу на WWF:

 

1. Midgets Match: Cowboy Lang vs. Lord Littlebrook

2. Outback Jack vs. Nikolai Volkoff

3. Jim Duggan vs. The Iron Sheik
4. S.D. Jones vs. Sika
5. WWF Women’s Title: Sensational Sherri (c) vs. Velvet McIntyre
6. The Fabulous Rougeaus (Jacques Rougeau & Raymond Rougeau) vs. The New Dream Team (Greg Valentine & Dino Bravo)
7. With special guest referee Andre the Giant: The Junkyard Dog vs. Harley Race

 

Първите стъпки в Англия

 

Както вече стана дума по-напред в темата, WWF се излъчва по телевизията в Англия от 1987 г. насам. Първо по втората най-голяма великобританска телевизия, а след това по платените канали на Sky. Първото WWF шоу в Англия е на 10-ти октомври 1989 и разпродава 15-хилядната London Arena в Лондон. Шоуто е излъчено на живо по Sky One. За разлика от Франция и Италия, Англия получава "A" групата от WWF roster-a, начело с Hulk Hogan, който се бие за първи път в Европа. Card-ът за първото WWF шоу в Англия:

 

1. Dave Finlay, Mark Rocco & Skull Murphy vs. Al Perez, Dale Wolfe & Tim Horner
2. Koko B. Ware vs. Boris Zhukov
3. Bret Hart vs. Dino Bravo
4. Jim Duggan vs. The Honky Tonk Man
5. The Rockers (Shawn Michaels & Marty Jannetty) vs. The Fabulous Rougeaus (Jacques Rougeau & Raymond Rougeau, w/ Jimmy Hart)
6. The Brooklyn Brawler vs. Paul Roma
7. WWF World Heavyweight Title: Hulk Hogan (c) (w/ Miss Elizabeth) vs. Randy Savage (w/ Queen Sherri)

 

WWF house шоутата в Wembley Arena (1991-1994)

 

След гореспоменатото първо английско шоу WWF започват да идват редовно в Англия и да правят шоута в различни зали. В периода 1991-1994 имат седем house шоута в Wembley Arena (две през 1991, две през 1992, две през 1993 и едно през 1994). Залата винаги е пълна с 10,000 и нагоре хиляди фенове за WWF шоутата. Някои от house шоу мачовете, на които става свидетел Wembley Arena тогава:

The Ultimate Warrior vs. The Undertaker
The British Bulldog vs. Mr. Perfect
The Legion of Doom vs. The Nasty Boys
The Undertaker vs. Roddy Piper
Ric Flair vs. The Texas Tornado
Bret Hart vs. Shawn Michaels
The British Bulldog vs. Ric Flair
The Undertaker vs. Sid Justice
Lex Luger vs. Mr. Perfect
Shawn Michaels vs. Bob Backlund
Bret Hart vs. Bam Bam Bigelow
The Undertaker vs. Giant Gonzalez
The Steiner Brothers vs. Money Inc.
Bret Hart & The British Bulldog vs. Owen Hart & Jim Neidhart
Shawn Michaels & Diesel vs. Razor Ramon & Lex Luger

 

Няколко любопитни факта за WWF Insurrextion 2002

 

След 1994 WWF нямат никакви шоута в Wembley Arena и вместо това използват други лондонски зали. И така стигаме до 2002, когато се завръщат там за PPV. Преди да коментирам самото шоу, няколко любопитни факта за него:

 

= Любопитен факт #1: Insurrextion 2002 e последното WWF шоу, излъчно по TV или PPV. Краят на една ера, както се казва. Шоуто е в събота и в понеделника след това WWF официално се преименува на WWE. След Insurrextion 2002 има само още две WWF шоута, но те са house шоута (в САЩ).
= Любопитен факт #2: Insurrextion 2002 e първото PPV след въвеждането на бранд сплита, което е с кечисти само от един бранд (в случая RAW).
= Любопитен факт #3: Insurrextion 2002 е първото и единствено кеч PPV от всичките 33 кеч шоута в историята на Wembley Arena. Години по-късно има iPPV от Wembley Arena, но Insurrextion 2002 е единственото традиционно PPV. PPV-то се излъчва само във Великобритания и Австралия.

= Любопитен факт #4: Не знам дали това твърдение е вярно, но коментаторите споменаха, че шоуто се е разпродало за 21 минути (около 9,300 продадени билета).
= Любопитен факт #5: Легендарният "plane ride from hell", в който редица кечисти правят редица простотии, се случва точно след Insurrextion 2002, когато кечистите са напът обратно към Америка. Подобаващ край на WWF ерата.

 

WWF Insurrextion 2002

 

Какво да кажа за Insurrextion 2002... Може би колкото по-малко, толкова по-добре. Първо, card-ът за шоуто:

 

1. WWF Intercontinental Title: Eddie Guerrero (c) vs. Rob Van Dam
2. Trish Stratus & Jacqueline vs. Molly Holly & Jazz

3. X-Pac vs. Bradshaw

4. WWF Hardcore Title: Steven Richards (c) vs. Booker T

5. The Hardy Boyz (Matt Hardy & Jeff Hardy) vs. Brock Lesnar & Shawn Stasiak

6. WWF European Title: Spike Dudley (c) vs. William Regal

7. With special guest enforcer Ric Flair: Steve Austin vs. Big Show

8. Triple H vs. The Undertaker

 

 

Едно от най-мързеливите PPV-та, които някога съм гледал. Ясно, това не е даже "B" PPV, a "C" PPV, ама дори и за "C" PPV беше слабо и мързеливо. Това беше нещо като house шоу, ама излъчено като PPV. Не, излъгах. Даже и house шоу сравнението не е адекватно, тъй като на house шоутата поне повече се заиграват с публиката, което прави нещата по-интересни за гледане, а тук това го нямаше. Тук като цяло, с някои малки изключения, просто отбиваха номера и не си даваха много зор за нищо. Погледнато от една гледна точка, може би това е донякъде очаквано, тъй като това е последното шоу от тогавашното европейско турне и може да са били изморени от всичкото пътуване и т.н., но все пак можеше да се постараят повече. Леко ми е кофти за хората, които са си дали парите да гледат това шоу като PPV. Набутвация си е, със сигурност.

Няколко по-общи мисли. Конкретно на този WWF/Е период (след WrestleMania X8 до непосредствено преди SummerSlam 2002) не съм му фен. Тегав ми е. Имат куп големи имена, но не правят нищо кой знае колко интересно с тях. Ето сега се замислям за някакви по-запомнящи се истории или мачове и не мога да се сетя. Сещам за някои конкретни моменти/сегменти, но не и за някакви мачове или вражди, които трайно да останали в съзнанието ми. Push-ват Hogan & Triple H като главните babyface звезди, Undertaker е главния heel, Austin също е там и се занимава доста с "RAW owner-a" Flair в изсмукана история, има някаква жалкарска версия на nWo... Най-хубавото в този период е възхода на Brock Lesnar и вече като наближим SummerSlam там става по-добре (The Rock vs. Lesnar, HBK vs. HHH, пристигането на Mysterio и т.н.). Anyway, коментаторите в PPV-то бяха Jim Ross & Jerry Lawler, което беше плюс. Не бях ги слушал отдавна и си припомних колко добро дуо бяха. Сериозния и майтапчията. Топ комбинация. Друго нещо, което ми направи впечатление е колко странно е да гледаш някакви кечисти и да не чуваш ентранс музиките, с които си толкова свикнал (Lesnar, Trish и Eddie например). Не бях се замислял и усещането беше странно. Някак стоиш един такъв разочарован, че не излиза с музиката, с която си свикнал да излиза и това ти отнема част от кефа. И последното ми по-генерално наблюдение е, че публиката не беше толкова надъхана колкото бих очаквал от английска публика. Не бяха лоши и pop-ваха силно при важните моменти, но като цяло като изключим мача на Austin, не бяха чак толкова надъхани. И това между другото показа колко повече над останалите е Austin тогава. Почти на никой друг в това шоу не му скандираха името, а неговото го скандираха няколко пъти по време на мача. Отделно, при всеки негов офанзивен удар скандираха "What" . Да, това може би беше лееко дразнещо в един момент, но същевременно ми хареса колко over беше Austin.

 

Като цяло мачовете бяха слаби. Нищо над ***, ако трябва да слагам звездички. По-конкретни мисли:

- Най-много ми хареса Austin vs. Show. Публиката беше най-надъхана (и "You fat bastard" скандиранията към Show бяха забавни), Austin нападаше и sell-ваше добре, Show беше доминантна грамада, имаше намеса от Kevin Nash (и Nash отнесе готин stunner) и накрая финала ми хареса (две stunner-a за Show веднага един след друг, което хем беше готино и различно, хем донякъде предпази Show като силен опонент). След мача имаше сегментче с Austin и Flair, където Flair взе една от бирите на Austin и затова после изяде stunner. Това чесно казано беше прекалено клиширано и не ми хареса много.

- Главният мач може би беше окей, но и там не си дадоха много зор за тези 15 минути. Най-готиното тук беше build-up видеото преди мача, което показа как Taker коства титлата на Triple H на Backlash и после на RAW Triple H излезна, смля го от бой и го разкървави. Еми така се прави. С това двуминутно видео веднага ме убедиха, че HHH е голям bad ass. Дори и да го виждам за първи път и да не знаех кой е, само от това видео щях да го харесам. Добър angle с побоя върху Taker. Бях го забравил. Ето така трябва да се book-ват главни babyface звезди - не да се обясняват на микорфона по 15 минути колко мразят гадния heel, а да действат.

- От останалите мачове най-много ми хареса мача за hardcore титлата. Имаше интересни неща там по време на мача, а и след мача заради 24/7 правилото. Booker спечели титлата, Crash Holly дойде от нищото да го roll-не и му отне титлата, докато Crash празнуваше Booker го scissor kick-на и си върна титлата, след това Tommy Dreamer & Justin Credible нападнаха Booker и в цялата суматоха Richards тръшна Booker през маса и си върна титлата. Това беше добро.

- Мачът с Lesnar също ми допадна. Историята беше, че Heyman беше казал на Stasiak просто до стои извън ринга и да не прави нищо, но Stasiak не го послуша и мачът се въртеше около това и около доминацията на Lesnar. Звяр е, няма спор. Още тук, когато е доста зелен, се вижда какво животно е и колко много потенциал има. Бях забравил, че тогава powerbomb-ът му беше едно от големите офанзивни движения и леко се изненадах като видях да го ползва тук. Наставленията на Heyman през цялия мач забавляваха и особено това как постоянно спамеше "You're the next big thing", за да надъхва Brock. Stasiak също беше забавен образ. Язък, че не получи повече внимание тогава.

- Най-разочароващият мач беше Eddie vs. RVD. На хартия това звучеше доста добре, но на практика не направиха нищо по-така и мачът завърши с тъпа дисквалификация.

- Нямах спомен, че Spike Dudley някога е бил европейски шампион. Тук направиха история, че Spike си контузи глезена и после Regal се опитваше да използва този факт и да бъде гаден злодей, но по-голямата част от публиката се кефеше на Regal и не им се получи както искаха. И накрая Spike спечели с някакъв неубедителен roll-up.

 

 

Иначе в шоуто поне имаше няколко готини задкулисни сегментчета. Имаше добро heel интервю с Molly Holly във virgin образа й, което завърши с puppy-тата на Terri. Имаше забавен сегмент, където Heyman се опитваше да дава наръки на побъркания Stasiak, докато Lesnar стоеше отстрани и гледаше злобно (и сегмента беше в стая с нисък таван и през цялото време се чудех дали Brock няма да си чукне главата в тавана ). Regal също дръпна добро heel промо.

 

Edited May 28 by nWoHulkster

[nWoHulkster]

Следващото шоу в списъка с кеч шоута от Wembley Arena, което изгледах, беше първото WWE TV шоу в историята на залата.

 

WWE RAW - 24 април 2006

(записано на 21 април 2006)

 

Card-ът за шоуто:

 

1. Rob Van Dam, Carlito Caribbean Cool & Charlie Haas vs. Chris Masters, Matt Striker & Shelton Benjamin (9:07 Minuten)

2. Shawn Michaels vs. Shane McMahon
3. Bikini Contest: Torrie Wilson vs. Victoria vs. Maria Kanellis vs. Candice Michelle

4. Umaga vs. Steve Lewington

5. 5 on 3 Handicap Match: John Cena, Edge & Triple H vs. The Spirit Squad (Johnny, Kenny, Mikey, Mitch & Nicky)

 

Ето как изглежда шоуто на хартия, ако му прочетеш само кеч резултатите: двучасово шоу, където кечът е само 31 минути и има само четири мача, два от които завършват като no contest, а един е squash.  На хартия шоуто звучи леко трагично като самостоятелно кеч шоу, но на практика не беше лош TV епизод. Нямаше нищо кой знае колко добро в него, но като цяло се гледаше лесно и мина неусетно. Трябва да се отбележи, че това беше последния епизод на RAW преди Backlash 2006, така че шоуто беше фокусирано върху истории и промота.

Първо, theme song-ът на RAW по това време е "Across the Nation", което е един от най-добрите кеч TV theme song-oве в историята, така че палци горе.

Коментаторите бяха Jerry Lawler & Joey Styles, което го бях забравил тотално и ми беше мега странно да слушам Styles като коментатор на RAW. Стабилна комбинация бяха.

Главната история в шоуто беше предстоящия троен мач на Backlash - Cena (c) vs. Edge vs. Triple H за титлата. Шоуто започна с промо между Edge (w/ Lita) и Triple H, където се появиха The Spirit Squad да обявят главния мач, после в течение на шоуто имаше задкулисни сегменти с Edge & Cena, Edge & Lita, Triple H & Lita и накрая беше главния мач. Това ми хареса - винаги е добре, когато има централна тема, която минава през целия епизод. Отделно темата беше подплътена и с история - Edge се опитваше да насъска Cena & Triple H един срещу друг и накрая стана точно това. Не беше нещо невиждано и си беше напълно стандартна история, но все пак биваше. Няма как да не се спомене и The Spirit Squad. Адски кринджав гимик - както тогава, така и сега като го гледаш отново. Ама поне в случая свърши работата и Squad-ът бяха окей филър. Промотата от историята в това шоу бяха забавни, макар че може би малко прекалиха със сексуалните бъзици към Edge & Lita. Смисъл предстои големия троен мач за титлата, ама на маниакът Triple H му е по-важно да говори как Lita e к*р*а и Edge не може да издържа дълго в леглото, а не за световната титла. Интересни приоритети, Trips.

 

Другата главна история в шоуто беше финалния build към абсурдния Vince & Shane McMahon vs. Shawn Michaels & God мач на Backlash. Шантавият PPV мач настрана, тук нещата ми харесаха. Vince имаше доста забавни физиономии и в типично негов стил/хумор говореше за "омнипотентната си сперма". Shane O'Mac vs. HBK беше готино TV мачле също. Хареса ми. Shane вкара движения, които не очаквах от него. Накрая всичко завърши с голям elbow drop от Shane върху HBK, който лежеше на коментаторската маса, и яко заснет кадър с Vince, Shane и пребития HBK. За съжаление, God не дойде на помощ на HBK.

 

RVD/Carlito/Haas vs. Masters/Shelton/Striker също ми хареса. Кратък мач, но беше на бързи обороти и с добър екшън.

 

Имаше сегмент, в който Kane & Big Show си говореха за предстоящия им PPV мач и Kane полудя, когато Show спомена датата 19-ти май и преби Show. Тази история с 19-ти май я бях забравил и трябваше да я google-на. Това, което ясно помнех обаче, е колко добър образ беше Kane в първите няколко години след като свали маската. Да, чат-пат го слагаха в малоумни истории и сегменти, но самият той беше топ като представяне. Много силен образ, от който чесно казано тогава можеха да извлекат повече отколкото извлякоха.

 

Bikini contest-ът с дивите беше леко безсмислен и беше сложен единствено заради това, което се случи след него. Иначе дивите си бяха топ.  The Coach, който беше хостът, обяви Candice за победителка и после й каза, че наградата й е да се мляска с него... но тогава излезе "The World's Largest Love Machine" Viscera, преби Coach и той намляска Candice. Това си беше типичен Vinnie Mac style сегмент.

 

Squash-чето на Umaga беше добро. Кратко, но импактно. След мача излезе Ric Flair и нападна Umaga, за да build-нат към PPV мач, като голямото oфанзивно движение на Flair беше да хване Umaga за топките. Странен тип си, Flair. Докато гледах се замислих дали ако Umaga все още беше жив имаше как да се впише в историята с The Bloodline. Сега щеше да е на 50 години, ама все си мисля, че можеше да се впише по някакъв начин. Но да, като цяло се замислих за Umaga и как беше готин кечист/образ. Първият му run в WWE като част от 3 Minute Warning може да се каже, че беше провал, но после пичът отиде в AJPW в Япония, намери себе си и като се върна с Umaga образа вече беше топ кадър и направи силни неща в WWE. В AJPW също направи силни неща и беше част от RO&D групата, която беше нещо като Bullet Club... десетилетие преди Bullet Club. Имам добри спомени от тях. Както много други кечисти Umaga си почина млад и то точно преди да се завърне в WWE (каквито бяха слуховете тогава). Щеше да е интересно да се види какво щеше да направи в компанията през 2010 и натам. Между другото, Armando Estrada също беше забавен и запомнящ се образ. Най-добрият му период, за мен, обаче беше преди това в OVW, когато Paul Heyman book-ваше шоутата. Estrada беше готин в WWE, ама в Heyman-ското OVW беше топ. Или поне така си го спомням. Помня, че имаше някакъв лакей, на който постоянно му пердашеше шамари и ставаше голям смях в тяхните сегменти. Fuck, изби ме на носталгия. Може да седна да изровя някакви стари OVW неща. Heyman ерата там имаше куп яки неща и то яки неща с roster, пълен със зелени кечисти.

 

В шоуто имаше и сегмент между шампионката Mickie James и Trish Stratus, в който Trish се беше облякла като Mickie и я имитираше, за да си играе с главата й, както се казва. Нелошо сегментче от ден-днешен една от най-добрите женски истории в историята на WWE. Тогава взеха напълно неизвестна кечистка и с една няколкомесечна история я направиха звезда. Даже, не знам дали има друга такава женска история в историята на WWE. Нарочно казвам история, а не вражда, защото тук точно историята до първия им мач направи Mickie звезда, а не толкова самото враждуване и мачовете между тях.

 

Edited Monday at 06:51 AM by nWoHulkster

[kabakov]

11 hours ago, nWoHulkster said:

Bikini contest-ът с дивите беше леко безсмислен и беше сложен единствено заради това, което се случи след него. Иначе дивите си бяха топ.  The Coach, който беше хостът, обяви Candice за победителка и после й каза, че наградата й е да се мляска с него... но тогава излезе "The World's Largest Love Machine" Viscera, преби Coach и той намляска Candice. Това си беше типичен Vinnie Mac style сегмент.

Сега такова нещо няма как да бъде допуснато до ТВ екран. Иначе едно контестче - Лекси Блис, Лив Морган, Лейси Евънс и Кармела...