Vintage Football

[The Big Red Machine]

Идеята на тази тема е да се качват интересни или легендарни снимки от архивите свързани с историята на футбола - на легендарни играчи, състави, екипи, стадиони или каквото ви попадне от миналото на футбола. Всеки е започнал да гледа и да се вълнува от любимата ни игра покрай някой голям отбор или играч. Затова реших да отворя тази носталгична тема. Надявам се да има интерес.
 

Ще започна аз с една снимка на Буфон и Роналдо от двубой между Парма и Интер от края на 90-те години. 


 

[jobber91]

Аз държа да публикувам в темата снимка на един от най-великите моменти в историята на българския футбол. На 17 ноември 1993 година, в град Париж, Франция, в последните секунди на второто полувреме, Емил Костадинов класира Българския национален отбор по футбол на Световното първенство 1994

 

[Ponetron]

И аз да почна с нещо българско.

 

Пенев и Гунди в един от редовните им футболни сблъсъци. Извън терена са били приятели и близки, но на терена е било цяло удоволствие да гледаш съперничеството им. Нещо което ние едва ли ще видим вече.

 

[Just a fan]

4 hours ago, Ponetron said:

Нещо което ние едва ли ще видим вече.

Бабатунде и Чорбаджийски се доближиха, но като цяло май си прав

[Glam4o]

Ще се повторя с Роналдо, но това е най-великия играч който някога съм гледал. Снимката е от световното през 2002, когато наши 8 гола.

Edited March 30 by Glam4o

[MJ23]

2003:

 

След финалната дузпа на Шева срещу Юве. 

 

2007:

 

 

Паметни мигове за всеки миланист. Следващите може би ще са за внуците..  

 

И една доста ВАЙРАЛ снимка от четвъртфинала 2005. Първата среща Милан бие Интер 2-0, а втората се гаври с трупа им и при 3-0 феновете им правят тези безредици.

 

[Glam4o]

Един от малкото голове на Меси с глава, обаче какъв! От времента когато феновете на Барса бяхме като богопомазани

 

Финал на ШЛ през 2009.

Барселона-Ман Юнайтед 2:0

[Just a fan]

Нджонго Присо по крилото...Какъв футболист, какви времена.

[Glam4o]

Не толкова далечното минало, Локо Пд-цска, финал за купата през 2020, Момчил Цветанов вкарва последната дузпа срещу чорбарите и купата е черно-бяла.

[Beks]

[The Big Red Machine]

Легендата Петър Шмайхел в полет..

[Just a fan]

2 hours ago, Glam4o said:

Един от малкото голове на Меси с глава, обаче какъв! От времента когато феновете на Барса бяхме като богопомазани

 

Финал на ШЛ през 2009.

Барселона-Ман Юнайтед 2:0

Да хубава снимка

 

Ето една снимка секунди след като Дивок Ориги се изпразва в гнусната каталунска путка.

 

[Mariyan01]

Според мен, Меси е най-великия футболист играл някога, но тази снимка я обожавам

[Glam4o]

Нищо против Ливърпул, даже са ми най-симпатични във Висшата лига, но тази снимка ще остане завинаги в аналите(на историята) им.

[natopor4en]

Гонзо по време на паметният мач между отбора на Народа - Левски, и ЦСКА.

Битката на върха е повече от натопор4ена. Левски води пред чорбарите с две точки в класирането. При победа, сините печелят титлата. В изключително напрегнат мач, в който съдията неприкрито удря по няколко рамена на червените, равният седи до края на мача. Почти..... В последните секунди на двубоя Георги Иванов Гонзо отбелязва ювелирно попадение, с което носи победата на сините, а оттам и титлата. Голът завинаги остава в аналите на футболната история като Кървавият гол. Причината е, че след редица грубости от страна на червените, за които съдията удобно си затваря очите, Гонзо получава аркада и целият кърви. Главата му кърви, тениската му е разкъсана и окървавена. Но той като един от малкото останали истински мъжкари стиска зъби и доиграва двубоя. Успява с кинжален удар да опъне мрежата на противника. 

 

[MJ23]

Един от най - знаменитите обрати в Европа, след който Левски получава прозвището "Евроидиоти" и до ден днешен при удобен повод го затвърждава. 

 

Както и Калоян Караджинов, как "пррпикава" ливадата на Левски. От зидаро - мазач играещ на село стига до националния отбор на България и дори отбелязва гол срещу Словакия!

[jobber91]

[Hachiko]

[itzo1994]

 

 

 

И нещо, което според мен ще се превърне в легендарно:

[Bobotsi]

 

През 1976г. студентският отбор на Академик София завършва на трето място в А група, което му отрежда участие в Купата на УЕФА. След като надвиват Славия Прага в първият кръг, те се падат с гиганта Милан.

 

По това време треньор на Росонерите е Джузепе Марчиоро, а сред играчите са Фабио Капело, Енрико Албертози, Коловати (оригиналният) и носителят на Златна топка - Джани Ривера.

Въпреки класата на отбора, той е раздиран от вътрешни скандали и финансови проблеми. Безпаричието им е толкова голямо, че те решават да наемат по-евтин самолет, който даже не успява да излети от Милано.

По време на полета, Ривера дори напада репортер от "Ла Стампа" защото е написал, че той има вражда със собствениците заради политиката на клуба.

 

 

При нас положението също не е розово. Треньорът на Академик, Данко Роев си няма и понятие от тактиките и игровият стил на Милан. Той планира да гледа техен мач със Сампдория на живо, но полетът му се отменя заради лошо време. Накрая единствените му сведедия за състава на "червено-черните" идва от журналистите във вестниците "Старт" и "Народен Спорт".

 

Във вечерта на 20ти октомври 1976г. почти 10 000 фена изпълват стадион "Васил Левски" за да подкрепят Академик, отбор който има не повече от няколкостотин верни фена.

 

Мачът завършва 4:3 за Академик, като головете за българите отбелязват Тошко Паунов, Красимир Манолов - Малкият Орел, Альоша Димитров и Алберто

Бигон с автогол. За "Дявола" бележат Коловати на два пъти и Фабио Капело.

 

След мача, Стефан Първанов, който е бил натоварен със задачата да пази Джани Ривера, иска да си разменят фланелките. Италианецът изкрещява "Но посибле" и двамата почти стигат до бой. Според слуховете съблекалнията на Милан била изпълнена с ругатни и заплахи същата вечер. Лошят им късмет не свършва дотук, като дори лекарят им се контузва, стъпвайки на криво.

 

Реваншът е седмица по-късно и също е белязан от култови ситуации. Още в самото начало на мача, съдията спира играта защото Юлиян Иванов е излязъл с номер 14, вместо с вписаният в протоколите - номер 4. Иванов обяснява, че подобен номер липсва в екипите им, но съдията не се впечатлява и заплашва да прекрати мача, отсъждайки служебна победа на Милан. Проблема решава лекарят на Академик, Стоян Костадинов, който закрива номера с изолирбанд.

 

Цялата ситуация оказва голямо напрежение върху българите и след 30 мин, росонерите вече водят с 2 на 0. В 39тата минута обаче Илия Чалев бележи във вратата на Албертози. За изненада на всички, голът е отменен по неясни причини. Второто полувреме Милан се прибира в защита и успява да запази аванса си.

 

Пресата в Италия обаче е бясна.

Репортерите определят победата на Милан като чист късмет, като някои дори я наричат "измамна".

 

Макар и да продължават нататък в турнира, скандалите в тима не стихват и още в следващият кръг, те отпадат от Атлетик Билбао.

 

Въпреки поражението си, Академик влиза в историята като едва четвъртият отбор (след Рапид Виена, Реал Мадрид и Аякс), който успява да отбележи 4 или повече гола на Милан в евротурнирите.

 

Явлението което е сътворил този отбор се помни и до днес и едва ли ще се повтори отново.

[brayan_lotusrenault]

Барселона 6:1 ПСЖ, осминафинал на Шампионската Лига, 2017 година.

Някои биха казали, че мача с Ливърпул на Камп Ноу от 2019 е последният наистина голям мач на Барса в Европа, но за мен именно този обрат си остава последният мач в който видях онази Барселона, която играеше страхотен футбол и доминираше съперниците.

Естествено в следващата фаза последва безславно отпадане от Ювентус, а в следващите години срамните отпадания от Рома, Пуул, Байерн и кой ли не.

Все пак чисто като футболна емоция това ми е една от любимите снимки свързани с Барселона.

 

Edited March 31 by brayan_lotusrenault

[Just a fan]

 

1 hour ago, brayan_lotusrenault said:

Някои биха казали, че мача с Ливърпул на Камп Ноу от 2019 е последният наистина голям мач на Барса в Европа, но за мен именно този обрат си остава последният мач в който видях онази Барселона, която играеше страхотен футбол и доминираше съперниците.

В тоя мач Барса игра добър футбол 15-тина минути общо. Чисто като качество на футбола дори позабравени мачове като тоя срещу Тотнъм на Уембли 2018 и Дортмунд на Камп Ноу 2019 го превъзхождат доста. Първото полувреме си беше юруш, кюскане напред и удари от всякъде, второто при 2-0 и с любезното съдействие на Емери, който беше насрал и им беше забранил да минават центъра, Барса заигра добър футбол, докато не вкараха за 3-0 и след това пак се поразиграха преди гола на Неймар за 4-1, след това вече нямаше време за футбол.

 

За да не е off topic качвам доста популярна снимка на Йохан Кройф от полувремето на финала на Световното първенство през 1974. Може би най-интересното нещо за тази снимка е, че след като няколко години беше вайръл в интернет се оказа, че не е истинска и на нея е Reinout Scholten van Aschat, който играе Кройф в някакъв сериал/документалка.

[jobber91]

Още нещо емблематично за националния ни отбор 

 

Spoiler

 

[The Big Red Machine]

Диего Марадона тренира като вратар пред погледа на младия Джанфранко Дзола.

[Beks]

Зурлата.. 

За мен трансферът на Фиго и до ден днешен си остава като "най-голямото" предателство във футбола. От лицето на Барселона се превърна в една от перлите на Реал Мадрид. Гледал съм доста видеа за този трансфер, различни гледни точки на Фиго, на бившите му съотборници от Барса, на феновете и от двата отбора.. Това си беше шок! 

 

В продължение на близо 2 десетилетия съперничеството между Ман Юнайтед и Арсенал беше РАДОСТ ЗА ОЧИТЕ!  С треньори като мосю Арсен Венгер и Сър Алекс Фергюсън и на всеки пост двата отбора имаха ФУТБОЛИСТИ, ЛИДЕРИ! Капитаните на двата гранда по време на това ВЕЛИКО съперничество бяха Рой Кийн и Патрик Виейра. Истински мъже, животни, сърцати войни, които ще изорат терена в името на отбора. За тези двамата съдейки по държанието им на и извън терена емблемите на двата отбора бяха над всеки всичко! Ех...