30 Days of The Deadman

[UNDERTAKER* 8,222]

Виждам, че няма тема за новата документална поредица за The Undertaker, така че се намесвам.

Този месец се навършват точно 30 години от дебюта му и WWE са решили да го отбележат. Отново 5 епизода (2 от които вече минаха, ще ги намерите надолу в темата) по подобие на The Last Ride с разликата, че този път не е един цял документален филм на 5 части, а по-скоро са отделни епизоди на някои вече съществуващи WWE поредици (Untold и Broken Skull-a на Austin примерно) Ето списък с епизодите всъщност:

 

 

Първият епизод е за враждата между Undertaker и Randy Orton. Изгледах го и го препоръчвам силно. След The Last Ride не мислех, че може да се направи по-добро documentary, но тези епизоди май ще се окажат именно такива. Бях забравил колко дълга и интересна вражда имаха Taker и Orton, а сега разказана от самите тях ми се издигна още повече в очите. Много откровен и силен Randy Orton, не усетих кога мина времето докато гледах епизода, 45 минути и нямаше нито една слаба секунда. Гледайте го задължително.

 

 

 

Във втория епизод кечисти разказват за първия път, когато са срещнали Taker. Епизодът е кратък, но отново те приковава. Адски много уникални задкулисни кадри, които не бях виждал до момента. Ако не се лъжа, в едно от интервютата по време на The Last Ride, някакъв фен беше задал въпрос на Taker, дали някога ще видим документални кадри от по-ранни периоди от кариерата му. Е, тук имаше доста. Scott Hall изкефи с разказите си. Гледайте отново, сила е.
 

 

Иначе, очаква се Taker да участва на Survivor Series под някаква форма, а и като цяло WWE явно са решили да посветят месеца на него като освен documentary-тата, забелязвам, че в youtube канала си качват почти изцяло негово съдържание. Преди 2 дни Taker имаше поява в The Tonight с Show Jimmy Fallon.

 

 

[UNDERTAKER* 8,222]

 

[UNDERTAKER* 8,222]

Както споменах в първия пост, в YouTube канала си, WWE качват доста неща на Taker последно време. Много цели мачове от цялата му кариера. Tag teams с The Rock от 2000-та година, мачовете от враждите през средата на 90-те - с Mankind, с Kane, мачовете с Hogan от 91-ва, както и много от по-близкото минало. Приятни за гледане са плейлистите  - кратки, тематични и показват най-интересното. Ще споделя тези, които най ми харесаха:

 

Taker срещу гигантите:

 

Tag Teams:

 

Това не е плейлист, но ми е любим момент. Undertaker облечен като Kane. Най-якото е как в началото не подозираш нищо, но лека полека си казваш чааакай бе, има нещо тука... Вече като спира и посяга към маската е култ. Много оригинално и вървеше перфектно със storyline-а тогава. Спомням си в училище какви теории се обсъждаха само.

 

 

[neshev 29,843]

Какво ли ще е?

 

 

[The Olimpic Hero 23,451]

Final, Final, Final, Final, Final Farewell се има предвид, нали? До догодина. Или пък angle за WrestleMania, знае ли човек.

[UNDERTAKER* 8,222]

В сегашната обстановка само нещо ала мача с Aj Styles би се получило горе-долу добре. Що за Farewell ще е без публика на живо?! Не съм оптимистично настроен, но да видим де...

Иначе излезна следващ епизод. Пускам го за лека нощ 

 

[neshev 29,843]

Документалката за Paul Bearer е доста добра. Препоръчвам.

[The Phenom 709]

Отлична тема. Както винаги, страхотна работа на UNDERTAKER*. С нетърпение чакам сериите в неделя. Някак си наистина не мога да си представя, че това е края. Тайно се надявам да го видя още един път в класическия атайър - сиви/лилави ръкавици. Като гледам последните изяви обаче, шанса е минимален.

 

[UNDERTAKER* 8,222]

Новият епизод Brothers of Destruction е best ever. Двамата кечисти с най-великите и пазени образи сядат като пичове и разказват за 23-годишната си вражда. За фон имаме уникални кадри, благодарение на които си припомних толкова много неща. В първите си години Kane беше най-якото и внушително явление в кеча.

 

[neshev 29,843]

 

 

[UNDERTAKER* 8,222]

Още 2 нови интервюта - с Ariel Helwani и за Good Morning Britain. Стабилно изтипоса Goldust в края на първото .

 

 

[UNDERTAKER* 8,222]

И още две на който му се гледа  

 

 

[neshev 29,843]

Гробаря си наваксва за последните 20 години.
 

Тази седмица ще има и втори рунд при ЛЕДЕНИЯ!

 

 

[neshev 29,843]

Нещо култово!

 

Taker се присъедини, за кратко време, в популярния сайт за поздрави, Cameo, където всеки фен може да си плати, за да получи персонализиран поздрав от някоя известна личност. 
 

 

Въпреки таксата от $1 000 на поздрав, Taker успя да разпродаде всичките 30 поздрави за няма и два дена.

 

 

[The Olimpic Hero 23,451]

Осребрява 30-годишното пазене на kayfabe. Евала, за което! Има пълното право да го направи.

[neshev 29,843]

Някои твърдят, че финансово не е много добре, заради кофти инвестиции.

И май арабите им пяха кур и вече го няма арабския марк да им кихне 10 милки на парче за Sting vs. Taker.

Edited Saturday at 02:43 PM by neshev

[UNDERTAKER* 8,222]

Taker коментира някои свои мачове - WWE Break it Down.

Btw винаги съм се чудел тези колена от какво са направени ... ясно е, че носят някакви knee pads и т.н., но tombstone на Triple H върху ескалатора... damn.

 

[neshev 29,843]

Triple Threat!

 

 

[UNDERTAKER* 8,222]

Broken Skull Sessions: One More Round. 2 часа 

 

[neshev 29,843]

 

 

 

[The Phenom 709]

Никога не съм бил по дългите постове, но мисля, че това е най-подходящия момент и място и да споделя за моята история с Undertaker. Наистина ми е трудно да асимилирам, че Father Time (както казва Марк) наистина го застигна, но това е нещо, което се очкаваше от много години. 

 

Първия ми досег с кеча беше някъде около пролетно летните месеци на 1994 (бях на 8 по това време). Баща ми е човека, който ме "отвори" към този тип забавление. Интересното е, че началото беше дадено с WCW, което се предаваше по немската DSF. По това време Хоган вършееше там, и напълно в реда на нещата веднага станах малък Хълкаманиак. Стигна се до кулминацията по това време Hogan vs Flair на Bash at the Beach 94, където Хоган би.

Някъде през лятото на същата година по RTL2 попаднах на някво повторени на шоу на WWF (още правех разлика между RAW и Superstars) и съвсем случайно мернах някакъв мач между индианец (Татанка) и човек, изцяло в черно, с дълга коса. Начина, по който се движеше и доминираше беше толкова по-различен от всичко останало. До края на година продължих да следя WCW, като все още не разбирах разликата между двете федерации. Парадоксалното е, че мача, с който съм се зарибил по Текър, всъщност е бил фалшивия  Нещо, което осъзнах много години по-късно.

 

 

По това време все още нямахме Скай спортс, по която даваха регулярно шоутата на WWF. Гледах епизодични повторения по RTL2 - на мача межди Оригинала и ментето на Съмърслем 94, както и реванша с Йоко на Сериите същата година, с ултра якия постер и лого  - Meet your maker (проверете го, който не го знае).

През 95 паралелно гледах двете федерации, като пак превеса се взимаше от WCW, защото шоутата бяха предавани регулярно по кабеларките. Въпреки това, вече категорично знаех, че The Undertaker е моят любим кечист. По това време той се подвизаваше в Deadman/The Grim reaper образа (лилави ръкавици и вратовръзка), който до ден днешен си остава най-любимият ми. Тогава беше и периода, когато в публиката имаше по двама фенове, изцяло облечени в стилистиката на Мъртвеца.

В началото на 1996 започна и "най-силният" ми кеч период (1996-1999) вече имахме Скай спортс и можех да гледам директно турнирите (кудос на нашите, че ме оставаха да вися по нощите). По това време, вече WWF или както и казвахме "федерацията", беше основното, което гледах, въпреки, че всяка седмица следях и Nitro. Спомням си много добре мача на Royal Rumble 1996 между Тейкър и Брет. Канадецът ми се беше заформил, като любимец номер 2 - нещо, което така и не се промени. Вярвайки сляпо на kayfabe-а в онези години, бях ужасно ядосан как Дизел попречи на Тейкър да стане шампион, след като вече беше дал знак, че края е близо :). Враждата между Дизел и Тейкър беше първата, която проследих изцяло и бях супер въвлечен. Представете си как се чуства едно 10 годишно лапе, когато Тейкър излезе от ринга и си прибра Биг Деди Кул под ринга на In Your House Rage in the Cage в Луивил. Предстоеше Wreslemania 12 - първата, която ще мога да гледам директно. Бях гледал откъси от IX и Х на пиратски видеокасети - едно време по видеотеките можеше да се наеми и кеч (ако имаш късмет, след края на турнира, можеше да има и остатък порно  ). Хайпа беше огромен, от една страна мача на моя любимец срещу Дизел, от друга страна Iron Man Match-а между Брет и Шон. Само хората, които са гледали кеч тогава могат да разберат, че като магнитут двубоя Брет и Шон на Мания 12 не отстъпа по нищо на Austin vs Rock WM X-Seven Hogan vs Warrior WM6. Бях със смесени чувства след края - доволен от победата на Тейкър, но разочарован от загубата на Брет. По това време много малко деца гледаха кеч и като цяло беше много трудно да намериш някой, с който да споделиш вълнението си. Нещо, което щеше да се промени 4-5 години по-късно.

Последва знаковата вражда с Mankind, която се проточи до края на годината - загубата на King of the Ring, мелето в абонатната станция на Съмърслем и предателството на Paul Bearer, първия Burried alive match, в който по стар обичаи всички хийлове се събраха да бият и "погребат" Undertaker. За мое много голямо съжаление, това се оказа и последния път, в който видяхме Тейкър с лилавите аксесоари. Завръщането му изцяло в черно на Сериите в MSG беше много ефектно, както и това, че най-накрая успя да победи Mankind, след трите поредни загуби.

През 1997 Тейкър се включи в борбата за титлата около Мания. По това време нямах представа за задкулисните изпълнения на Шон и за това, че си "загуби усмивката" и избяга от планирания реванш с Брет. Вече с по-големи познания, очакванията ми за Мания 13 бяха огромни - Тейкър в главния мач за титлата. Спомням си много добре неделята - цял ден не можех да се намеря място от вълнение. В онези години гледах целите турнири от начало до края с огромен интерес (въпреки безумно честитите рекламни паузи). Стигна се до главния мач. Въпреки, че със сигурност няма да остане в историята като класика, за мен това беше много специален мач. Още от излизането на Undertaker с оригиналния сив attire (Western Mortician) допълнително нажежи обстановката. Относно самия мач няма какво толкова да се отбележи. Краят обаче беше запомнящо се - от безумно дългото отброяване до 3, до момента, в който Тейкър посочи титлата и я посвети на всички нас - Creatures of the Night! Последваха няколко успешни защити (чиста над Стив Остин), за да се стигне до Summerslam 97 Hart & Soul. Класически мейн ивент, включващ трите най-големи звезди по това време - Тейкър, Брет и Шон. Начина, по който, Тейкър загуби, беше направен много добре. Поредния момент, в който се чувствах, че моя човек е винаги прецакан. Последва първата по рода си програма с Шон. Мача на Badd Blood и появата на Кейн не могат да се опишат. Наистина ще използвам клишето, че момента беше сюреалистичен.

Последва дълъг билд ъп за първия мач между двамата на Мания 14 в Бостън. Това беше и последната Мания от "класическия" ми период, която гледах директно. Загубата от Остин на Съмърлсем 98 беше трудна за преглъщане, бях с очакването, че моя човек ще вземе златото. За разлика от Мания, по това време ги беше наредил няколко поредни загуби на този турнир.

Спомените ми от 1999 не са толкова детайлни, в този период вече бях започнал да разреждам гледанията. Имам смътни спомени от First blood мача с Остин и като цяло хийлския период на Текър и Министри-то. Без да помня конкретната причина, втората половина на 1999 вече не следях WWF.

Вероятно с годините са дошли и други интересни, нямам обяснение. Спомням си, че по време на т.нар БТВ ера (2000-2002), когато кеча масово стана популарян сред връстниците ми, аз бях крайно негативно настоен към българския превод на имената - Гробаря, Скалта и тн. Чувствах се като стар ценител на продукта от златните му години (реално е било точно обратното). Бъдейки олд скул фен на Undertaker, съм безкрайно щастлив, че пропуснах American Badass/Big Evil периода му, нарична от лапетата "рокерския". Винаги съм припадал, когато по-късно някой ми кажеше "На мен повече ми харесваше с мотора...."

Реално в периода 2000-2006 не съм гледал кеч. През 2006та мой близкъ приятел ми каза "Абе, знаеш ли, че има някакъв български форум за кеч". Така се регистрирах в BWC преди почти 15 години. По това време вече имах нужния хардуер да свалям кеч от тракерите и започнах пак да гледам седмичните шоута и постепенно да навлизам в историите. Основна роля изгира това, че Тейкър се беше завърнал (частично) към оригиналния си образ. Тук е момента да кажа, че имах някои резерви към този образ, тип хибрид. Панталона, прекалено изрязания потник, прекалено голямата шапка бяха неща, които не ми допаха особено. Но и аз, като самия Марк, съм прекалено олд скуул и за мен definitive Undertaker си остава този, от периода 1994-1996. 

С появяването на YouTube няколко години по-късно, започнах да гледам много клипове с кеч съдържание. Наваксах всичко, което бях изпуснал през годините. Разбрах и много от историите и драмите зад кулисите, както и за самия бизнес като цяло. Streak-а вече се беше превърнал в култ и ми беше интересно как всяка година вдигаха летвата все повече и повече. 

Стигаме до 2012г. Мания 28 End of an Era HIAC мача с Triple Н. Тук за мен беше абсолютно перфектният момент, в който Undertaker трябваше да се оттегли. Няколко неща бяха перфектно нагласени за това - стрийка стана 20-0, завърши четири годишната програма с Шон и Хънтър, както и прословутия момент с прегръдката на тримата на рампата след мача. Това реално беше последният много добър мач на Мъртвеца (евентуално и този с Пънк, година по-късно). Всичко след това, по мое скромно мнение, можеше да бъде пропуснато. Относно самия стрийк - бях убеден, че никога няма да бъде прекратен. Всяка година скипвах цялата Мания, като гледах само как моя човек ще увеличи бройката. 

Стигна се до юбилейната Мания - ХХХ. Не бях особено очарован от билда с Брок и визията на Текър в този период (бръсната глава, дълга брада и много солариум). В нито един момент по време на самия мач не съм помислял, че може да има друго освен 22-0. Дори правех нещо, докато мача вървеше за фон. Стигна се до третия Ф5, рефера отброи 1,2,3. Реакцията ми беше сходна с тези, които добре познаваме от екрана. Първоначално си мислех, че някой ще излезе и ще рестартира по някаква причина. Самия факт, че не пуснах веднага музиката на Брок, направи момента още по-зловещ. Много се изписа и каза за този изход. Първоначално излезе инфото, че Тейкър бил ок с това дни преди турнира, дори предложил той този край. В последните дни и интервюта обаче стана ясно, че в деня на мача той е трябвало да победи. Края е бил променен лично от Винс, непосредствено преди началото му. Шест години и половина по-късно, аз нямам обяснение защо беше направено това. Стрийка беше нещо, което се градеше в продължение на 20+ години. Прекратяването му не доведе до абсолютно нищо. Брой си беше звяр и без това. нищо че предната година Хънтър го поеба на Мания 29. Единствения вариант за прекратяване на стрийка за мен беше, в последен мач на турнира, който да му бъде последен и в кариерата (например срещу Роман на Мания 33).

Мачовете срещу Брей и Шейн бяха ОК, за да се стигне до мейн ивента на 33 срещу Роман Рейнс. От километри си личеше, че това ще е втората загуба на Тейкър. Мача беше слаб като цяло, заради лошото физическо състояние на Мъртвеца. Стигаме до момента след края на мача - целият ритуал, в който Тейкър първо облече палото и шапката, след това ги съблече и остави в центъра на ринга беше направен страхотно. Признавам си, че в този момент сериозно се бях просълзил, поради факта, че това беше моя герой от 20+ години. Начина, по който "потъна" в рампата, с вдигната ръка, беше втория перфектн момент за оттегляне - на Кечмания, след закриващия мач, победен от една от младите звезди на компанията. Уви, Undertaker реши да продължи. Всичко след този мач беше просто фен-сървис, без да има много качество. Бях раздвоен, като толкова голям фен, да го виждам все още в мачове е радост за окото. От друга страна, знаейки, че вече е отдавна е минал моента, в който трябваше да каже "стоп". В крайна сметка решението си е изцяло на Марк и аз уважавам това, безкрайно много.

С голямо удоволствие изгледах The Last Ride сериите и всички интервюта, които той се скъса да дава тази година. И за мен, както и за него, е странно да го гледам до говори толкова много "извън образ". Реално до преди няколко години, се брояха на пръстите на едната ръка интервютата из нета с него.Иронията е, че изпусна възможността да се оттегли пред пълен стадион със 70к души и сега трябваше да го прави в празна зала с монитори. 

Силно се надявах, че за Final Farewell-a на Сериите в неделя ще направи пълен кръг и ще излезе с оригиналния attire, но уви, не се случи. Това по никакъв начин не променя епохалното значение на кариерата му. 

 

Като заключение искам да кажа, че образа The Undertaker е нещо, което нося с мен повече от 25 години. Както всичко в този живот, всичко си има край.

Надявам се, не съм отегчил аудиторията, с този безумно дълъг пост, но го дължа, както на старите членове тук, така и самия Марк.

 

Creature of the Night - Forever!

 

Thank you, Taker!