Гробаря на Кечмания

[UNDERTAKER*]

 

След похвалите, които получиха Aj Styles и Undertaker за холивудския си шедьовър преди няколко дни, реших да направя един скок в класиките и да си припомня всички любими мачове на The Undertaker на Wrestlemania. Излизали са документални филми по темата, но аз пък нямам спомен да сме ги коментирали тук във форума по подобен начин, така че няма лошо, мисля, че моментът е подходящ. Нарочно казвам любими, защото, макар че ще ги карам подред, мисля да обръщам внимание само на тези, които са ми на сърце така да се каже. Накрая можем да направим и една класация.

 

Ще започна с WrestleMania 8. Да отбележа, че това е вторият мач на Undertaker, дебютът му е на седмата, където побеждава за отрицателно време Jimmy Superfly Snuka, но честно казано, мачът с нищо не се отличава и ми е може би най-малко интересният от всички. Не така стоят нещата с този, който пък ми е от любимите. Не, че е някаква 5-звездна класика, но за мен атмосферата и усещането, което ми донася, са от много по-голямо значение. Огромният стадион, прозрачният покрив, това, че е посред бял ден, семплият (за днешните представи), но в същото време много характерен за времето си, ентранс декор,  кечистите, които участват, епохата, в която се провежда и т.н. 

 

Годината е 1992. Няма интернет, няма социални мрежи, но пък има телевизия, видео касети, дъвки с лепенки, миришещи картинки (те може и 1-2 години по-късно да се появиха в БГ), екшън фигури, видео игри... това бяха нещата на мода, без значение по какво си запален - коли, кеч, футбол, филми... Кечът специално, както винаги е било, беше в крак с тенденциите и всички тези модерни тогава неща изобилстваха и бяха мания сред по-малките фенове (вероятно и сред не чак толкова малките). Светът всякаш все още беше по-просто устроен, (или на мен така ми се е струвало:D), и си вярваше на екшън филмите и кеча, на битката добро срещу зло, на героите като Хълк Хоган, бат Арни и Силвестър Сталоун. Не знам колко от четящите форума имат спомен от това време или колко въобще са били родени, но аз макар и бегло си го спомням.

 

 

Написах тези неща в опит да ви пренеса поне малко в обстановката. Обратно на WrestleMania 8, която се провежда по гореописаното време:). Taker се бие с Jake "The Snake" Roberts, с когото по storyline доскоро са били на една страна, (на лошите), но малко преди Кечманията, Taker спасява Miss Elizabeth от опит на Jake Roberts да я удари със стол и така минава от страната на добрите за първи път, откакто е в WWF. Това е по сценарий, иначе малко задкулисни пикантерии. И двамата са споделяли, че имат огромно уважение един към друг. Ето какво разказва Jake Roberts:

 

"Бях там, когато той дойде в WWE" 
Каза ми: "Хей, чух, че ти знаеш къде са най-готините стриптийз клубове"
Аз отвърнах: "В света ли? Да, знам ги всичките"
И той: "Е, тогава ще пътувам с теб" (по онова време кечистите обикновено пътуват по двойки или на малки групички (както днес все още правят индитата), но лоши с лоши и добри с добри, за да спазват kayfabe)
Казах му "Момче, по-добре се върни към баскетбола (Taker е играл баскетбол преди това), защото няма да смогнеш с мен, ще те убия" (на Jake Roberts му се носи славата на голям пияч)
Няколко седмици по-късно беше в ужасно състояние и с алкохолно натравяне. Шегувах се с него, че вече няма нужда да си слага гробарския грим, тъй като от пиене и недоспиване лицето му беше бледо и с торбички под очите.
Попътува с мен известно време. Добри приятели сме. Вярвам, че повече му попогнах, отколкото да съм му навредил. Ако го попитате, че ще каже, че е научил доста от мен. Обичам го. 

 

Голям е стария Jake:) Като полезно инфо, в момента се подвизава в AEW, ако има някой, който все още да не е разбрал. А сега и мача:

 

[Radox]

Очертава се поредната ултра качествена тема от @UNDERTAKER*. Ще се следи с интерес, дано обаче я довърши тоя път 

[Loop]

Супер тема, ще следя с интерес. Чакаме включвания и от Райх със спомени от класическите КМ и с коментар за кабелния му оператор от ония години.

[HBK_forever]

Прекрасна тема, определено ще я следя с интерес! Аз съм от кеч феновете, които макар да не са били запалени маркове на Тейкър, винаги са го уважавали и ценили много като кечист, а и като актьор, тъй като неговият персонаж /мисля, че това е най-точното понятие/ е доста комплексен, а както съвсем скоро си припомнихме, и изключително разнообразен, като при това съчетава различни реинкарнации. Гробаря е правил немалко на брой качествени сблъсъци, като някои от тях дори и чисто като кеч ниво, но не смятам, че тук е мястото акцента да попада именно върху този аспект от неговите умения в бранша. По отношение на историите, в които е бил замесен, аз също имам някои свои любими и ми е любопитно да видя какво ще сподели автора за своите топ мачове, които го карат да си спомня с удоволствие за въпросните незабравими моменти с неговия, очевидно фаворит сред пърфомърите в бизнеса. Аз бих посочил, че сред многото знаменити програми с участието на Гробаря, на челнвите места в набързо нахвърляната ми класация се подреждат следните:

 

1. Taker vs. HBK -  Придстрастен съм, защото Шон Майкълс е по мое мнение най-великият кечист в историята, съчетаващ всичко от изискуемите качества, той е пълният пакет, а същевременно Тейкър е...каквото и да се скаже за него, би било недостатъчно. Тяхната вражда е наистина kayfabe many years in the making, но е важно да се подчертае, че са имали доста хубава програма и в периода 1997-1998 г., ако не се лъжа, когато е и епичният HIOAC мач, в който дебютира It`s got to be, it`s got to be KANE.  Разбира се двете кечмании, в които поднесоха класически мигове и наслада за окото, ще се помнят винаги. Колкото и да знаех как стоят нещата, още се сещам как вътре в себе си ненавиждах Тейкър близо година след като тушира Шон за 2-ри пореден път на най-голямата сцена и по този начин му прекрати кариерата.

2. The Undertaker vs. Kane- Всичко, което е било с тяхното участие е тотален култ. Ясно е, че не 100 % от мачовете им са се превърнали в класики, но гледайки ги днес си спомняме с носталгия за една от т.нар. вечни вражди, в която братята разрушители се бориха с цел да докажат кой е доминантното звено в света на мъртвите и мрака. Винаги съм си падал по подобен род feuds, защото в случаи като този липсва типичният бейби фейс, тъкмо обратното - и двамата са зловещи герои, притежаващи свръхестествени сили, с които контролират стихиите и по съответния начин олицетворяват хаоса и мрака. Затова и техните вражди са се отличавали с една по-особена атмосфера. Не трябва да се забравя, че макар и Гробаря традиционно да е бил по-доминантен и да е печелил повечето от мачовете помежду им, последната им вражда датира от 2010 г., когато световен шампион бе червената машина и именно последния излезе, за мен идненадващо победител. Техният мач на HIAC 2010 e сред тези, които винаги ще помня, въпреки че вече бяха на години и може би по-опитните другари от форума не са останали възхитени от предложеното на ринга. За мен обаче това бе уникален шанс да видя тези легенди един срещу друг на живо, в реално време, както е модерно да се казва, когато съм вече в адекватна възраст, разбирам какво гледам и знам кои са тези хора, дето се бият и защо се мразятг толкова.

3. Taker in the Ministry of darkness - Този период не съм го гледал на живо, тъй като започнах да следя кеча от 2001 г. средата някъде, но пък смея да твърдя, че съм гледал през последните години всички ППВ-та и някои по-важни седмични шоута в периода от 1997 до 2001 г. вкл., така че съм запознат с този период от визитката на дискутирания в тази тема велик кечист. Винаги ми е бил доста странен в тази своя роля, но пък доста се вписваше в образа му към този момент, беше си доста dark и готино стоеше.

[soundcloudrapper]

.

[The Olimpic Hero]

@UNDERTAKER*, тези твои теми е ясно, че са добри, това обаче, което ги прави по-добри от другите подобни, е точно тази допълнителна история, която разказваш за времето, по което се е състоял даден мач/турнир - атмосфера през годината по света и у нас, любими филми, герои, актьори, зарибявки на хората. Поздравления.

[UNDERTAKER*]

11 hours ago, soundcloudrapper said:

"Серията" даже не е била "Серията" докато Гробаря не е станал 10-0, че ако не и 11,12-0. Не съм запознат кой точно се усеща, че Гробаря (и прави big deal от тия победи) е непобеден на Мания и ще ми е интересно да разбера. Доколкото знам е било на късмет, Дизел и Сид са били букнати да го победят едно време, но са хванали към WCW.

 

Това е интересна тема, да. Сигурното на 100% е, че в началото не е било планувано, но кога точно някой се е усетил, че Гробаря е понатрупал победи и от това може да излезне нещо, е трудно да се каже. Пък и дори да са се утетили в някакъв момент, едва ли планът веднага е бил streak-ът да се превърне в това, което представляваше последните години.

 

Аз си мисля, че е по-правилно да разграничим двете неща - кога победната му серия е призната/спомената и кога тя започва вече да се използва като основна история в мачовете му. Може да се изненадате, но още на 11-тата, Vince McMahon споменава по време на ентранса, че Гробаря не е губил досега на WrestleMania . Тогава все още има какво.. едва 3 победи. По спомен на WM14 в мача с Kane отново се отбелязва, че Taker е победил много хора досега, но не е срещал никой като Kane . Аз бих заложил, че някъде около WM17 и мачът с ННН се е зародила идеята за серията. Сигурен съм, че в този мач JR натърти на няколко пъти, че "Undertaker is undefeated at Wrestlemania". На следващата WM18 пък за първи път самият Taker "признава" серията си  като прави жест с пръстите, празнувайки десетте си победи. Все ми се струва обаче, че едва при враждата с Randy Orton, започна да се превръща в основна тема streak-ът. Много вярваха, че Orton, "убиеца на легенди", какъвто си му беше и образа тогава, ще победи Taker и ще го прати в пенсия. Нямам спомен дали точно се е натяквало на серията, но от тогава някъде имам усещането, че това стана the big deal 

[HBK_forever]

Да, определено серията на Гробаря на Мания е едно от най-великите неща, с които свързвам кеча. Въпросът кога е започнал да се превръща в нещо голямо неподебимият undefeated streak at WM на Taker буди любопитство, като оставям тази задача на експертите по темата, които са запалени негови фенове, но аз искам да изразя своето мнение, като човек, израснал наистина с онзи период от любимия ни развлекателен шоу-бизнес, по време на който Гробаря бе изключително доминантен и мачкаше наред в мачовете си на КМ, а и в останалите губеше адски рядко. Аз съм напълно съгласен с @UNDERTAKER*, че враждата му с Ортън, която кулминира на КМ, е сред тези сблъсъци, които са провокорили у мен съмнение дали серията няма да бъде прекратена. Истината е обаче, чисто субективно, мен ми бе през кура за този мач, тъй като все още не бях толкова навътре в нещата, да си призная, знаех естествено, че не се бият наистина, но само дотам, поради което бях доста невеж цялостно относно продукта, който гледам иначе с интерес. Може би и поради тази причина тръпката тогава бе доста по-голяма, защото не четях никакви новини, спойлери, подкасти не слушах и следенето на тази компания бе значително по-романтично, ала това е съвсем друга тема, чийто предмет излиза от настоящия.

 

Разбира се, по никакъв начин не искам да подценявам когото и да било от опонентите на Гробаря, срещу които той се е изправял на най-голямото ППВ в годината. Това е така, понеже традиционно за негов противник е бил избиран човек, който или е доказано име и е надъхан да сложи край на великото му постижение, както бе през последните години, или лице, което е доста "горещо" към съответния момент в индустрията и чието име се спряга за големи неща. Лично аз се сещам само за два слаби врагове, срещу които се е изправял Мъртеца на Мания - The Big Bossman, който всъщност не бе тотален джобър по това време, а бе солиден мидкард талант, който се печелеше някои основни двубои на седмичнвите шоута и бе в ролята на нещо като родния футболен клуб Славия  Освен това, държа да подчертая, двамата спретнаха доста забавен мач на Мания. Единственият отвратителен мач, който съм гледал с участието на Тейкър на КМ, бе срещу Гиганта Гонзалес...това наистина заслужава оценка DUD. Подценяван много от специалисти и фенове е според мен сблъсъкът /най-точната дума/ между Феномена и Марк Хенри. Двамата бяха представени по време на една от изключителни силните вражди за въпросния период като титани, разполагащи с огромна сила, при които буквално този, който издържи психически, може да надвие другия. Хенри не само бе третиран като могъщо чудовище, но и доста дълго време не го ебеше какво прави Гробаря със своите магии и едва накрая последния успя да mindfuck-не дебелия негър. Честно казано тогава бях 50 на 50 дали серията няма да достигне до своя финал.

 

Искам да акцентирам върху един от любимите ми мачове на КМ с участието на Тейкър - освен двете класики, които сътвориха с Шон Майкълс на две поредни Мании, и за които каквото и да се каже, ще бъде недостатъчно, както що се касае до историята им, така и до качеството на предложената атракция между въжетата, включваща прекрасно екзекутирани изпълнения и изящество на точността при тайминга, както и разказването на драматичния сюжет на техния конфликт, изпълнен с взаимен респект и терминирал трагично за г-н кечмания, крадеца на шоуто, има още един двубой, който аз бях на 80 % сигурен, че Гробаря губи - срещата му с Острието. Излишно е да обяснявам, че по това време The Rated R Superstar бе на върха, като вече бе спечелил доста световни титли, а в биографията му вече влизаше и детрониране на супермена Сина. Поради тази причина се бях филмирал здраво, че именно той ще бъде смъртоносният враг, който ще прекрати streak-ът, а понеже бях тъпо маркче тогава и хейтих Edge  , се бях насрал тотално и се молих гробереску да го закопае. 

 

Започнал съм със своите сволоизлияние по темата относно Гробаря и Мания, затова искам да споделя още нещо от моите наблюдения. Един от най-големите shocker-и в историята на кеч индустрията бе поставянето на края на великата серия, като това в пълна сила важи и за моята реакция. Честно казано, Леснар никога не съм очаквал, че ще постигне подобно нещо. Смятам го за абсолютен изрод, машина и феномен, в истинския смисъл на думата, защото само като го видиш, катко физика, умения на ринга, харизма и излъчване, крещи "суперзвезда от ранга на Ледения, Скалата и Хоуган", само че притежаващ нещо-различно - Легитимност на боец. Все пак ми се струваше невъзможно именно тоя назобен урод да пречука Тейкър на тази най-голяма сцена от всички ППВ-та, която вече отдавна се бе превърнала в запазена марка на мъртвеца, неговата арена, на която хладнокръвно вземаше поредното си жертвоприношение. Някак си не успях да се изкефя на победата на Леснар, макар че го харесвам и считам, че решението в дългосрочен аспект бе правилно, тъй като го утвърди като Сила № 1 в тази федерация. Винаги съм харесвал Леснар, дори повече от Гробаря, но последния се отличава с определена мистика, която може да се поспори дали изобщо трябваше да бъде зацапвана. Може би бле най-удачно да остане непобеден завинаги?...

[UNDERTAKER*]

 

Все още сме в същата епоха, началото на 90-те, но културата постепенно започва да се променя и култът към свръхгероите от екрана, които ни учат да си казваме молитвите и да си ядем витамините, постепенно започва да се разклаща. Със средата и особено с края на 90-те, нов тренд ще дойде на мода и вече се виждат наченките за това. Както споменах и в предишния си пост, кечът винаги е бил отражение на поп културата и като цяло на това, което се случва по света. Да не говорим, че в някои периоди, дори е бил в позицията да диктува тези неща и да налага мнение кое нещо е яко и кое не.

 

Деветата WrestleMania много кеч критици с право я определят като една от най-слабите откъм букинг и качество на мачовете. Тъй като домакин е Caesars Palace, от WWF залагат на римски декори, които, ако трябва да съм честен и аз, са може би единственото хубаво нещо на събитието. Провежда се на открито, създава се една различна атмосфера, което винаги е плюс, но до там. В главния мач Bret Hart губи титлата от Yokozuna по нечестен начин, но веднага след това на ринга излиза Hulk Hogan. Yokozuna му отправя предизвикателство и си залага титлата (незнайно защо), Hulk приема, тушира го и воала, става новият шампион. Така де, като за последно да си начеше егото. Това ще е последната Мания за Hogan за доста дълъг период напред.

 

Нашият главен герой, в тези начални години на кариерата си, има злата участ къде заради образа си, къде заради добрите си умения на ринга, да бъде букван като "убиецът на чудовища", защото единствен той по това време е способен да има програма с някой извънгабаритен кечист и да прави интересни мачове, които в същото време да изглеждат и правдоподобно. Нещо, което му се лепна и си остана и до по-късните етапи от кариерата му. Сещам се за Punjabi Prison мача през 2007-ма, който по програма трябваше да бъде между Big Show и Khali, но в последния момент Show беше заменен от Taker поради съображения за сигурност  (разбирайте поради страх мачът да не е провал). Има ли дебютиращ гигант, първо да мине през Undertaker, това е. 

 

A Giant Gonzalez беше гигант, та гигант. Спомням си първия път, когато го видях по ТВ, бях буквално "уоу, как може да съществува такъв човек?!". Нормална реакция за всяко дете. Сега разбирам защо кеч компаниите вкарват такива исполини от време на време, особено пък в онези години, когато телевизията е всичко. Атракция си бяха, безспорно. Само си спомнете за Big Show (тогава The Giant) в WCW. Участваха и във филми и сериали. Проблемът специално в кеча е, че в 90% от случаите тези кечисти са доста дървени на ринга и не могат да разчитат на дълга и успешна кариера. Giant Gonzalez се задържа в WWF 1-2 години, после, ако не се лъжа, малко в WCW и натам вече нз дали .е продължил да се кечи 
 

Нещото, заради, което си заслужава този мач, е оригиналният ентранс на Taker. Да, в следващите години се появиха гръмотевици, светкавици и т.н. но тези първите му за мен са си топ-а, creepy на макс.

 

[Metzgermeister]

Quote

Сещам се за Punjabi Prison мача през 2007-ма, който по програма трябваше да бъде между Big Show и Khali, но в последния момент Show беше заменен от Taker поради съображения за сигурност  (разбирайте поради страх мачът да не е провал).

 

Всъщност този мач първоначално трябваше да бъде между Гробаря и Кали, но Кали имаше здравословни проблеми и пуснаха Грамадата вместо него. Хубавото е, че Кали беше хийл и имаше логика да избяга от предизвикателството. Иначе точно този мач е от 2006-а, а другата година Кали залага неспушно титлата си срещу Батиста.

 

При толкова много изгледан кеч е нормално човек да забрави определени дребни детайли, но поздрави за темата!  

[UNDERTAKER*]

18 minutes ago, Metzgermeister said:

 

Всъщност този мач първоначално трябваше да бъде между Гробаря и Кали, но Кали имаше здравословни проблеми и пуснаха Грамадата вместо него. Хубавото е, че Кали беше хийл и имаше логика да избяга от предизвикателството. Иначе точно този мач е от 2006-а, а другата година Кали залага неспушно титлата си срещу Батиста.

 

При толкова много изгледан кеч е нормално човек да забрави определени дребни детайли, но поздрави за темата!  

 

Вярно, че така беше да. То, това всъщност исках да кажа и аз, просто съм объркал обяснението  Точно за Khali ми беше идеята, че го смениха в последния момент, за да не се прецака нещо. Нямам спомен дали е било заради здравословен проблем, все ми се струва, че беше, за да не се прецака мача , но може и да греша. 10х за наблюдателността.

[soundcloudrapper]

.

[UNDERTAKER*]

Btw, какъв фал е щяло да бъде, ако са дали тогава победата на Giant Gonzalez, или пък са отсъдили no contest...Край със стрийка преди да е започнал  Нито кечманията е била това, което е днес, нито Taker, нито серията... нищо не им е пречило.. особено, както обичат да хранят такива monster heel-ове в началото... чист късмет за мен .

[HEIDENREICH]

Заедно с Йоко, Гонзалес е един от кечистите ,които най-много са ме шокирали като съм ги виждал. Споменаваното 50 пъти от мен дебело изродче жовеещо в Германия ми беше казало че е висок 2,50 и отначало повярвах- то Тейкър му стига до гърдите. Верно, човекът едва ходеше , но кой ти гледа, супер страховит външен вид имаше. Мачът естествено е пача хуйня , както и цялата Мания , но ентранса на Тейкър  с лешояда ми е в топ 5 на най-любимите. 

Иначе Гонзалес освен краткия му престой в WWF ( по -малко от година , дебютира на Ръмбъл , и изчезна скоро след като бе пребит окончателно от Тейкър на SummerSlam ) , ми направи впечатление и с 2 култови участия  в Thunder in Paradise - малоумната но забавна комедия с Хоган , един ръб и моторна лодка. Там Гигантът направи 2 участия с 2 различни роли. В пилотния епизод бе бодигард на гангстерите и имаше доста смешна бойна сцена с Хълк, даже го запокити надалече.

Второто му участие бе доста по-малоумно - в някаква екзотична псевдо арабска страна той беше зъл генерал , който искаше да ебе едната от курвите -приятелки на Хълк , която бе залитнала по арабски принц. Тук му бяха сложили чалма и огромна брада -сякаш няма да го познаем че е той, то много 2,30 изроди има. 

 

В този сериал участваха една камара кечисти-приятелчета на Хълк , Brutus Beefcake бе създаден в лаборатория войник-киборг, но безспорния връх бе Сърфър Стинг като морски пехотинец с промит мозък. 

 

Как да е , да се върнем на Гонзалес. В този период го бях гледал и в Ню Джапан като Ел Гиганте - мисля че скуашна мистър Хюз , но носеше някакъв смотан екип и не изглеждаше толкова страшен. Колкото и да е странно , във WCW така и не го гледах, даже и позорния мач с електрошока.

Други 2 кино роли за които се сещам е в " Маската на Зоро" като огромен войник, на който бяха избити зъбите с гюле и май в " Спасители на плажа " -където направи изненадваща фейс роля - чудовище с добро сърце, което е държано в клетка и показвано като атракция в цирк, но той си дялкаше дървени животинки и се сприятели с някакво дете. Дали го спасиха от клетката-нямам спомен , сигурно са в това шоу добрите газеха , това съм запомнил освен тичането на Памела на забавен каданс. 

Един от най-некадърните кечисти ,които съм гледал, просто беше огромен иначе не можеше нищо, репертоарът му включваше удари като на забавен кадър , супер нелепо изпълняван чоукслем и нещо като стискане на главата с ръка. Кали заслужено отнесе много подигравки, но има 2-3 мача със Сина,Трипси  и Тейкър ( на някакъв СД  в псевдо мма стил) дето са за около **. Гонзалес няма такова нещо- най-добрият му мач който съм гледал е вторият с Тейкър на Съмърслем , който е по -добър от отвратителния им мач на Мания 9 , главно защото има завършек и не го прекъсват.

При всички случаи обаче ми направи огромно впечатление и ще го помня..

 

За Джейк Робъртс ще говоря друг път. 

[UNDERTAKER*]

^Участваше в Спасители на плажа, да . Спомням си даже въпросния епизод. Голям фен бях на сериала навремето 

 

 

На WrestleMania X, Undertaker не участва, защото на Royal Rumble-a същата година Yokozuna го изпраща в принудителна почивка, от която се завръща чак лятото. Това, за което стана дума в предишния пост, обаче, продължава да си важи, а именно, че Taker все така упорито бива сбиван предимно с извънгабаритните кечисти в WWF. След програма с Yokozuna, следва такава с King Kong Bundy и групата на Ted Dibiase. 

 

За не толкова запознатите със storyline-a, накратко с 2-3 изречения. След като Taker изчезва на въпросния Royal Rumble от 1994, DiBiase твърди, че го е открил и ще го върне обратно. Тук логиката я има, защото именно Ted DiBiase е човекът, който презентира The Undertaker на публиката в свеизвестния дебют на Survivor Series 90. В този случай обаче се оказва, че лъже и докарва фалшив Гробар, който се бие с истинския на Summerslam 94. Именно в този мач, Taker се появява с променен външен вид като е заменил сивите ръкавици с лилави и лека полека почва да загатва за новата посока, в която ще тръгне образът му. В средата и към края на 90-те такива creepy, halloween, goth неща бяха много популярни и както в предишните постове споменавах, WWF и кечистите се нагаждаха към тренда. Undertaker, примерно, в един момент заприлича досущ на герой от Семейство Адамс . 

 

Годината е 1995, а ето да видите за какво говоря:
Btw, theme песента на Ted Dibiase е просто нечовешка, винаги ме е кефила. "Somebody costs a little, somebody costs a lot...But I'm the million dollar man, And you WILL BE BOUGHT! и бруталния смях...

 

[The Pain]

Eвала за темата.Никога не съм бил голям марк на Гробаря, но си ме кефи.Когато бях чаве бях виждал само Biker/Big Evil персоната му и си спомням, че бях мега изненадан, когато кеча се завърна по GTV и той беше с Deadman образа.Мислех, че това е тотално нов образ и нямах още никаква представа за първите му години  След това минаха епичните му мачове с Батиста, Острието, Шон Майкълс на Мания и бях тотално надъхан да изгледам целия стрийк на Гробаря, защото малкото чаве си мислеше, че почти всичките са брутални класики, които не е виждало хахахах.И естествено бях доста разочарован с повечето мачове-тези със Снука,Джейк,Гонзалез,Бънди,Дизел,Босман.Все още ми е супер интересно как след толкова слаби мачове и след като общото мнение е било, че човека яко го мързи, как се вдигна и на стари години стана ебаси добрия кечист  Всичките му големи мачове от 05 до 2015та просто бяха пълни къртачки, нищо общо с бавняра от Attitude Era-та.Не говоря само за WM, а за култови мачове с Енгъл(това е един от най-великите мачове евър бе, защо не беше на WM 22?!), останалите му мачове с Батиста, мачовете с Острието, Пънк, Мистерио и така нататък.

[UNDERTAKER*]

2 hours ago, The Pain said:

И естествено бях доста разочарован с повечето мачове-тези със Снука,Джейк,Гонзалез,Бънди,Дизел,Босман.Все още ми е супер интересно как след толкова слаби мачове и след като общото мнение е било, че човека яко го мързи, как се вдигна и на стари години стана ебаси добрия кечист  Всичките му големи мачове от 05 до 2015та просто бяха пълни къртачки, нищо общо с бавняра от Attitude Era-та.

 

Ее, не е така  Във втората половина на 90-те, а и като цяло attitude ерата му е много силен период. Стилът му се промени коренно в тия години, не беше зомби бавняка от началото Някои от най-силните му мачове в кариерата са през 97 и 98 -  vs Shawn Michaels (всичките много силни, един от които 5-звезден), vs Bret Hart (има 4-звезден +), vs Mankind (пак близо 5  звезди), срещу Austin, срещу Kane...

[UNDERTAKER*]

 

WrestleMania 12 е първата, от която имам съзнателен спомен. Чувството беше неповторимо. Вече следях кеча от известно време, но за първи път ми попадна това супер дълго шоу, което, за моe най-голямо изумление, продължаваше ли продължаваше часове наред. До онзи момент бях свикнал да си гледам седмичните обзорни предавания на WWF по Sky Sports, на които, естествено, не се случваше нищо интересно, а само се даваха откъси от мачове и сегменти, без топ кечистите да се бият помежду си (биеха се предимно с джобъри). Това се случваше на PPV-тата, или както им казваме ние, турнирите. Да, обаче аз тогава не знаех това и само се питах - добре бе, защо като толкова ги рекламират тия, че ще се бият, защо не се бият никога... Сещате се, че когато за първи път видях къде е истината, вълнението и кефа от кеча отидоха на съвсем друго ниво. Това се случи, именно на WrestleMania 12.

 

 

Между другото, фен на Undertaker станах чак към края на 90-те и то поради факта, че само той остана да се кечи от всички топ кечисти, които се биеха в средата на десетилетието и на които бях фен изначало. Taker дори не беше в топ 3. Фаворитите и абсолютни любимци ми бяха Bret Hart и Shawn Michaels, именно заради Iron man мача на WrestleMania 12, който дълги години ме държа и ми беше като кеч библия. Точно по това време се беше завърнал и Ultimate Warrior, на когото веднага станах фен, защото газеше всичко и буквално не можеха да го докоснат. На тази Кечмания прегази ННН за няколко секунди. Спомням си, че в училище коментирахме как той е най-силният от всички, колко колани е спечелил в миналото и т.н. В интерес на истината, едно от момчетата имаше по-голям брат, който също беше кеч фен и ни разясняваше нещата, но ни вкарваше и доста филми в същото време .
 

Undertaker срещу Diesel е co-main event-ът на WrestleMania 12. Най-добрият мач на Taker от всички издания до момента. За последна година се бие с лилавите ръкавици като скоро след тази Кечмания предстои образът му да претърпи сериозна промяна. Главен виновник за това ще е Mankind, който ще се превърне и в най-големият му съперник на ринга според думите на самия Taker. 

 

Още няколко думи за мача с DIesel и за лилавите ръкавици . Това, което харесвам в образа на Taker от дебюта му през 1990, та до края на 2001-ва някъде, е,  че има постоянно развитие и ясно отличаващи се периоди. Накратко - от 1990 до 1994 образът му беше на класически гробар от уестърните. Такава е била първоначалната идея на Vince McMahon и може да се каже, че това е оригиналът. От там насетне кредит на Taker, че успява да вкара свои неща, да го развие и да го държи свеж през всичките тези години. От 1994 до края на 1996 беше втората версия - пак гробар, но вече по-ефектно изглеждащ - много дълга коса (задължителна за 90-те), характерни Хелуински цветове като черно и лилаво, як мрачен ентранс... ще се повторя, но досущ като герой излязъл от Семейство Адамс. Дали защото точно по това време се запалих по кеча, но за мен тази му версия си остава най-добрата. И ако трябва да избера един мач от този период, който да е най-представителен, това ще е именно този срещу Diesel на WrestleMania 12.

 

[UNDERTAKER*]

 

В предишния пост започнах да разказвам за равзитието в образа на Undertaker през 90-те и сега ще продължа. Често съм попадал на мнения из нета (че и тук), които всякаш свеждат образа на Taker до 2 типа - този на deadman, мрачния, гробарския продължил до 1999-та (и впоследствие рестартиран през 2004-та) и рокерския, с който се появи през 2000-та и продължи до 2003-та. Докато с частта за 2004-та до днес съм склонен да се съглася, че горе-долу си беше един постоянен, то за периода до рестарта, не съм. Много казват, че едва ли не, е било супер изненада, коренна промяна и т.н. когато Taker се завърна на Judgement day 2000-та като American Bad Ass, но нещата не са съвсем така за мен. Към втората половина на 96-та и по-конкретно от враждата с Mankind, Taker започна постепенно да се променя от този класически, зомби гробар, който е строго ограничен откъм движения, реплики и т.н. към много по-версатилен, по-свободен, по-говорещ и т.н.. Стилът му на кеч се промени, зомби движенията постепенно изчезнаха, много повече fight елементи имаше в борбата му, замени неудобното облекло шапка, вратовръзка, големите ръкавици с далеч по-актуално и даващо му свобода на ринга.

 

Няма какво да се лъжем, и променящото се време го изискваше, нямаше как този образ да продължи да е релевантен в края на 90-те, когато настъпваше новата ера. Противниците му също вече бяха от друг тип - Mankind, Kane, Shawn Michaels, Bret Hart, Steve Austin... 1997 и 1998 бяха годините, в които Taker направи най-силните си мачове. Истината е, че Attitude ерата наложи нови изисквания и нещата всякаш се случиха от само себе си. Много по-реален, по-груб продукт, без норми и ограничения. В такава обстановка нямаше как образ като този на Taker от началото и средата на 90-те да вирее, следователно той се промени и напасна успешно. Всички казват, че през 2000-та промяната в образа му е била голяма, но не е така. Истината е, че към края на 99-та Taker вече си беше почти American Bad Ass - често можеше да бъде видян с бандана на главата, очила, говореше като нормален кечист от Attitude ерата. Бих казал, че беше нещо подобно на това, което видяхме във враждата с AJ Styles, но изглеждаше по-cool от сега, факт.

 

 

На WrestleMania 13 се бие със Sycho Sid за титлата, но този мач е изключение на това, за което говоря по-горе. Макар че годината е 1997 и промяната е започнала, тук специално Taker решава да излезне с класическото си облекло от ранните 90. Причината? В чест на първата си титла, която печели срещу Hulk Hogan през 1991. Мачът като качество не е от най-добрите, но е паметен за феновете на Гробаря и често кадри от него са показвани в програмите на WWЕ. 

 

[UNDERTAKER*]

 

Много хора определят Undertaker като най-великия образ за всички времена, нооо за мен Kane го бие в периода 97-00 (особено първата година). Ще ми е трудно да опиша колко мега въздействащ беше, но ще го кажа така - и до днес, онзи Kane е най-якото нещо в кеча, което съм гледал. Имаше вид на ъпгрейднат Taker - много по-силен, по-едър, по-внушителен. Правеше същите движения като него, но някакси по-грубо, по-зловещо изглеждаха. Скокът от най-горното въже (да, и това движение оригинално е на Taker, но Kane го наследи) направо отсичаше главата на съперника... Мачкаше всичко наред и буквално не можеше да бъде докоснат. Дори в редките случаи когато някой успееше да го удари, той no-sell-ваше ударите всякаш нямаха никакъв ефект върху него. Като добавим и колко яко чисто визуално иглеждаше... истиско чудовище. Да не забравяме, че тогава нямаше и интернет в такава степен, хората вярваха на това, което виждат. Не знам дали си спомняте, но точно по това време в училище бяха станали на мода едни страшни картонени маски (off topic и въртолетчетата, които с две ръце завъртяхме и хвърчаха нагоре ) и специално си спомням имаше една розово-червена на дявол, която карахме едно момче, което имаше малко по-дълга коса, да си я слага, че прилича на Kane 

 

Та, тази доминация продължава чак до WrestleMania. Kane влизаше в този мач като кечист, който на практика е неуязвим. На едно от  шоутата преди турнира, Taker успява да му блокира 1 удар и това е най-близкото, до което някой се доближава като офанзива срещу Kane. Трябва да се отбележи, че Гробаря първоначално отказва да се бие с брат си и дори в един момент двамата изглежда ще се съюзят, но в Casket мача на Royal Rumble 1998 (много як мач, в който Shawn си прецаква гърба обаче) Kane се намесва, затваря Taker в ковчега и го запалва. Това вече кара Undertaker да приеме мач на WrestleMania и така стигаме до тук:

 

[THE GRIM REAPER]

На мен също ми е любим вторият му образ с лилавите ръкавици. През 95-та, Гробаря обаче е бил заседнал в тъпата вражда срещу джобърите на Дибиаси, година която е една от най-скучните в кариерата му според мен. Кефи ме как Lord of Darkness образа е по готик и свободен, черната сълза ми е от любимите неща добавени за ефект към образа. Мача с Кейн съм го гледал няколко пъти, накрая даже изглеждаше как Кейн се повдига след третия надгробен камък, точно след третия удар на съдията. Не знам също защо мачът му с Бънди е толкова хейтван? Този мач съм го гледал сигурно над 10 пъти. Единственото скучно нещо е рест холда дето Бънди прави на Гробаря от средата до края на мача. Кулминацията естествено е накрая където Гробаря го тръшва и побеждава с любимото ми негово движение където от самият ринг скача срещу опонента си нависоко и го удря в същото време(не знам името на движението). Много е задоволяващо като побеждаваш гигант с такова готино движение. За жалост това му е единствената победа на Кечмания с това движение.

[Chicky Ricky]

Хватката се казва ''Old School''

[UNDERTAKER*]

https://www.wwe.com/article/undertaker-signature-moves-ranked

 

Quote

Jumping clothesline

Taking a clothesline from The Undertaker is scary to begin with. But when The Deadman turns on the jets and launches himself into you with such power that you go down and he does a full flip in midair from the force of the jump? Now that’s terrifying.

 

Движението май се казва flying lariat, но wwe.com казва Jumping Clothesline, така че кои сме ние, че да спорим 

[neshev]

Нещо като SUPERMAN PUNCHA на бат ви РОМАААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААН РЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЙНННННННННННННННССССС?

 

[UNDERTAKER*]

 

Big Boss Man или известен в БГ като "Полицая" от може би най-великата кеч игра някога - WrestleFest. Спомням си каква мания бяха аркадните игри в началото и средата на 90-те и какви луди пари се хвърляха за жетони. Лятото на морето със съученици и приятели, някой купува и сяда да играе, другите стоят отзад за агитка.

 

И в реалния кеч, всякаш първият период на Big Boss Man в WWF беше по-успешен, отколкото този в края на 90-те. Подобно на Undertaker, образът му беше по-cartoon-ски в ранните 90, а този, с който се завърна впоследствие, беше напълно в грубия тон на attitude ерата. Визията също беше отговаряща - вместо синята полицейска ризка вече носеше изцяло черна наподобяваща SWAT униформа с бронежилетка, черни ръкавици, черна палка... истински телохранител. А в интерес на истината, такъв го и играеше. Беше част от групата на Vince McMahon, The Corporation и им беше нещо като бодигард. Много добре се получава, когато един образ има такова развитие и нагаждане към различните ери в кеча, не са много успешните примери, но този определено е такъв.

 

Дълго време Hell in a Cell мачът на WrestleMania 15 беше единствения такъв на най-голямото шоу на WWE. Като качество не е от най-добрите, но финалът му е повече от скандален. В днешно време няма абсолютно никакъв шанс да се случи подобно нещо, но в онези години, Vince няма спирачки и е готов на всичко за да изплува на върха в борбата с WCW. Не знам до колко този мач специално е допринесъл за това, по-скоро съм на мнение, че отидоха твърде далеч, но така беше в Attitude ерата...