Jump to content

Warcraft Universe


Huskarl

Recommended Posts

Huskarl

В духа на случващото се около нас в последните дни, реших, че сега е най-подходящото време да обърна внимание на една моя много любима част от историята на Warcraft. Навсякъде твърдят, че Симсънс имат умението да предвиждат бъдещи събития, тук обаче Blizzard поеха щафетата. Днес ще ви разкажа подробно за Заразата (The Plague), която обхваща Лордерон след края на Втората война и която малко или много изиграва голяма роля в унищожаването на най-голямото и най-силно по това време човешко кралство в Азерот. Най-големият поток от информация по тази тема всъщност идва от самата Warcraft III, така че тези от вас, които четете, вероятно ще сте запознати с някаква част от написаното по-долу. Все пак много неща остават неразкрити и на тях се обръща внимание в книги и комикси, както и в експанжъна на World of Warcraft - Wrath of The Lich King.

 

В редовете по-надолу ще поставя и някои интересни разкази, открити съвсем случайно в самата игра. Което мога, ще превеждам, другото ще бъде в оригинал. Ще обърна внимание и на отделните структури - както на тези, които създават и разпространяват Заразата, така и на тези, които се борят срещу нея. Така че материалът ще е доста подробен и ще е в няколко поста.

 

Та, след това разясняващо въведение, нека да започваме.

 

The_Scourge_of_Lordaeron.jpg.3617a14f21754719c72343d7d3d50e7f.jpg

 

Разбирайки колко ужасяващо силни са Войд Лордовете и как покваряват всичко живо, титанът Саргерас обезумява от страх и решава, че е по-добре във вселената да няма никакъв живот, отколкото той да попадне в ръцете на противниците му. Следвайки тази своя цел, Саргерас сформира Пламтящия легион, който се заема с издирването на живи планети и тяхното унищожаване. Типичен пример за това са планетите Аргус и Дренор, за които бегло ви споменах в историята на Илидан. Азерот просто няма как да остане незабелязана. Обаче поради това, че се намира далече от The Twisting Nether, където е разположен Легионът, Азерот е малко по-трудна за достигане. Затова Саргерас решава да предприеме друг подход. Той поверява на един от най-верните си военачалници - Кил'джейдън - задачата да отслаби планетата предварително, за да може после Легионът да я унищожи без проблеми. Кил'джейдън от своя страна преценява, че с тази задача най-добре би се справил питлордът Манорот - доказано талантлив командир, изиграл много важна роля в унищожаването на Дренор като покварил орките и ги направил свои подчинени. Под ръководството на Манорот, орките започват инвазията си в Азерот и така се случват една след друга Първата и Втората войни. В Първата война Ордата разгромява южното човешко кралство Стормуинд и се отправя на север, където в започналата вече Втора война инвазията е спряна от създадения Алианс между Лордерон и още няколко кралства.

 

Още по време на Първата война обаче Кил'джейдън преценява, че орките нямат достатъчно сила за да превземат континента на източните кралства, пък какво остава за цялата планета. Затова той назначава шамана Нер'зул за първия Крал Лич, а задачата на тази нова структура на Легиона е да се заеме с изтреблението на човешкото население на Азерот. Забележете, единствено човешкото население. Кил'джейдън усеща, че хората са най-силни в този момент и ако елиминира тях, без какъвто и да било проблем после биха паднали и джуджетата, и гномите, и елфите. Затова демонът разработва специална зараза, която не само да убива, но и да обръща съюзници един срещу друг. Така се появява Заразата.

 

Нер'зул е изпратен на Азерот. Той се установява в северния континент Нортренд и лека-полека започва да покварява всичко около него. Както се очаква, първите му жертви са човешките укрепления там. Заразата ги разболява смъртоносно, но след като ги убие, те се превръщат в безмозъчни зомбита, подвластни на Краля Лич. Така се създава и първата армия на Скърджа. Разбира се, не липсват и препятствия. Паяците от нърубианската империя Ажол'Нъруб се оказват с имунитет към Заразата. Започва яростна война между тях и Скърджа. В крайна сметка империята и сразена. Мнозина от тези високоинтелигентни същества са съживени от мъртвите и подчинени на Краля Лич чрез средствата на некромантиката. Така Скърджът трайно установява властта си в Нортренд.

 

Алиансът изобщо не успява да реагира на случващото се на север. Лордерон и съюзниците му през това време са заети да водят Втората война срещу орките. Нер'зул обаче започва да действа. Той се свързва с един от влиятелните магьосници в Даларан - Кел'Тузад. Кралят Лич го кани на посещение при него, уверявайки го колко много сила и знания може да му предостави. Амбициозният Кел'Тузад e лесно примамен и още след първото си посещение в северния континет, решава да се присъедини към Скърджа. Той става най-довереното лице на Нер'зул и изиграва огромна роля в следващите събития.

 

717021-kelthuzad.jpg.8c68fd2798d63f190229b52ac60cb18e.jpg

Кел'Тузад (Kel'Thuzad) все още като магьосник от Даларан. Отпред на робата му е знакът на магьосническия орден „Кирин Тор“.

 

По нареждане на Краля Лич, Кел'Тузад е натоварен със задачата да доразработи и разпространи Заразата в Лордерон, а армията на Скърджа е поверена на дредлорда Мал'Ганис като идеята е и двамата да действат едновременно, за да може Лордерон да бъде нападнат отвътре и отвън. За да може да изпълни задачите си обаче на Кел'Тузад му трябват съюзници. Той открива такива в заможното, но и доста алчно, семейство Баров, което държи имението „Кайър Дороу“, разположено на остров в средата на езерото Дороумер, съвсем близо да Андорхал. Баров, незнаейки в какво се забъркват, предоставят на Кел'Тузад подземията на имението си, където той започва да обучава млади некроманти и сформира така наречения „Култ на Прокълнатите“ (Cult of The Damned). Подземието на Кайър Дороу е наречено символично „Сколоменс“ (Scholomance). Там, освен училището за некроманти, се разполагат и огромни лаборатории, в които се разработва Заразата. В един момент семейство Баров е заловено и заедно с прислугата си е подложено на адски мъчения и експерименти. Малко по-късно Заразата е пусната пробно само върху населението на острова, убивайки всички жители там.

 

Spoiler

Между другото, за историята на Сколоменс има един страхотен клип-машинима на Nobbel. Поставям го тук и ви препоръчвам да го изгледате. Сколоменс е едно от най-страховитите места в Азерот, а от историята му, когато е разказана добре, могат да те побият тръпки. Това е сред от най-добрите творения на Blizzard.

 

 

 

1200px-CaerDarrow.jpg.d7aba1c60ea52188d341995a364f29cf.jpg

Кайър Дороу или с по-известното си име - Сколоменс

 

Държейки в ръцете си тази супер смъртоносна зараза, пред Кел'Тузад просто остава да реши как точно да я разпространи в Лордерон. Това се оказва не чак толкова трудно. Както по-горе написах, Кайър Дороу се намира съвсем близо до Андорхал - един от най-големите градове в Лордерон и важен център, от който се разпределят продоволствия към цялото кралство. Кел'Тузад заразява приготвените за извозване сандъци със зърнена култура. Разбира се, първата жертва на Заразата е именно Андорхал. Не се знае много за това как точно некромантът е успял да се добере до храната и да я зарази, но едно кратко дневниче на един от жителите ни дава някаква лека яснота относно събитията тогава.

 

Quote

<Из дневника на Ерик Фанингтън, открит в руините на Андорхал>

 

Сряда

Моят любим дом, Андорхал, падна жертва на зла зараза. Станах свидетел на ужасите на Скърджа от първо лице и видях невъобразими неща. Смъртта не беше дадена на близките ми. Вместо това всички, които някога съм познавал, се превърнаха в чудовища. Чудовища с необяснима, безмилостна злоба.

Мислех, че са просто няколко болни човека. Продължихме да разпращаме сандъците със зърно към Лордерон, не се уплашихме от тази нова болест - бяхме уверени, че лечителите ни ще се справят. Сега осъзнавам какви заслепени глупаци бяхме.

Жителите на Андорхал се превърнаха в противни зомбита на Скърджа. Тези чудовища вече не помнеха нищо от смъртните си животи. И още по-лошо, с готовност използваха умения, които никой от нас не беше виждал, за да разпространят заразата още повече и да ускорят унищожението на града ни.

От два дни се крия в каналите, но скоро ще трябва да изляза в търсене на храна и вода или по възможност да успея да се измъкна от града към горите.

 

Петък

Помогнете ми, ухапаха ме!

Не мога да повярвам колко бях глупав да си помисля, че мога да се промъкна покрай тях по улиците. Сега зомбитата са навсякъде и Андорхал е просто сянка на предишната си слава - тъжна и извратена останка от моя красив дом.

Вече усещам как заразата се разпространява в тялото ми. Благословен да съм от Светлината да бъда с ближните си отново, когато си отида от този свят. Не съм сигурен колко дълго ще мога да запазя разума си. Слаб съм. Гладен съм и трябва да ям...

ям...

мозъци...

 

AndorhalPast.jpg.66fa6d5d168940617b439788762b5c71.jpg1619017426_Andorhal(1).jpg.30edd0de985252e42449a9a584e2441b.jpg

Андорхал преди Заразата                                                                                                                          Андорхал след Заразата

 

Дневникът на Фанигтън се оказва ценен източник за това какво се е случило в Андорхал. Макар и непълен, информацията, която дава ни помага да си направим някои изводи. Някъде по същото време, по което Фанингтън се е криел в канализацията на града, в Даларан пристигат фермери-бежанци от Андорхал. Те, видимо, също са заразени. Благодарение на тях Кирин Тор разбира за възникналия проблем. Тук също имаме важен източник от самата игра. Отново дневник, голяма част от който е унищожена покрай по-късната инвазия на Артас в Даларан, но все пак някаква част е съхранена. Авторът е Дариус Орион - чирак магьосник, който е наблюдавал от първо лице как заразата се отразява на хората, как ги убива и какво се случва с тях след това. Какво се случва със самия Дариус след това обаче нищо не се знае. Предполага се, че или самият той се е заразил и е станал зомби, или е убит при нападението над Даларан по-късно.

 

Quote

<По-голямата част от страниците липсват или са толкова повредени, че са станали нечетими. Малко от първоначалните писания, както и името Дариус Орион все още се виждат.>

 

02 декември, 20-а година

Студът тази година е особено жесток. Без значение колко дрехи си облека, усещам го чак в костите си. Учителите казват, че с времето ще премине, но ми става все по-трудно да го повярвам.

Малка група работници от затънтена ферма в близост до Андорхал бяха доведени тази сутрин и ги отведоха в лазарета на Виолетовата цитадела. Не знам какво ги измъчва, но дочух един от тях да се оплаква от слабост и гадене. Надявам се учителите да ми позволят да им помагам в работата им по подобряване на състоянието на фермерите. 

 

2 часа по-късно

Какъв късмет! Един от учителите ме информира, че ще работя с гостите ни от Андорхал. Възнамерявам да се възползвам максимално от ситуацията и да покажа какво съм научил до този момент.

 

6 часа по-късно

Не се оказа толкова забавно, колкото предполагах. Състоянието на фермерите скоростно се влоши. Един от тях получи неприятни циреи, покриващи голяма част от кожата му. Третирах най-страшните от тях с някои от най-силните налични билки в цитаделата. Би трябвало в следващите няколко часа да се появят сериозни подобрения.

 

10 часа по-късно

Ситуацията бързо взе да излиза от контрол. Всичките заразени към този момент са покрити с лишеи, от които изтича жълто-зелена течност. Малко от тях, които все още са в съзнание, постоянно се оплакват от парализираща скованост и изгарящи болки в ставите. Всичките имат млечно оцветяване на очите.

Всичките ни опити да спрем прогреса на болестта до този момент са неуспешни. Разпространява се някаква информация сред чираците, че болестта най-вероятно с магическа основа, обаче учителите бързо опровергаха този слух. Много от работещите по този проект започнаха да се измъкват от дейност, опасявайки се, че може да е заразно.

Успях да си взема кратка почивка и излязох навън да се поразходя и да изчистя мислите си.  Сигурно съм бил навън не повече от няколко минути, когато ми се наложи да изтичам обратно вътре. Краката и ръцете ми се бяха сковали, а носът и ушите ми показваха леки признаци на измръзване. Трябва да съм по-внимателен следващия път.

 

13 часа по-късно

Светлината да ни е на помощ!

Болните направиха кръвоизливи от очите и ушите. Според учителите до час ще са мъртви. Всички опити да забавим процеса се провалиха. Направих всичко възможно да облекча болките им. Единственото на което мога да се надявам, е да разберем повече за тази болест след смъртта им. Никой не заслужава страдание, като това на тези хора. Ще остана с тях до самия край.

И за да се влошат нещата още повече, оказа се, че един от пазачите е открил трупа на чирак извън цитаделата. Не е потвърдено още, но се говори, че е умрял от измръзване. Що се отнася до мен, не е било толкова студено в Даларан от десетилетия, ако не и повече.

 

18 часа по-късно

Фермерите от Андорхал са мъртви. Мислех, че най-накрая ще намерят покой, сгреших. Няколко минути след като последният от тях издъхна, се случи нещо ужасяващо. Труповете им някак си оживяха и започнаха да пълзят към мен и останалите магьосници. Когато изненадата ни се изпари, един от учителите набързо ни организира и труповете паднаха отново мъртви пот нашата магия.

Имаше минимални наранявания. Някои бяха одраскани, а един от магьосниците беше неприятно ухапан, ще са му нужни шевове. Малко след това стражата дойде и ескортира всички до стаите ни. Заповядаха ни да се заключим и да не излизаме докато не получим допълнителна информация. Докато се придвижвахме към стаите си, забелязахме как останалите пазачи се въоръжават тежко. Така ли изглежда войната?

Какво се случва? Всички ли откачиха?

 

24 часа по-късно

Буден съм от повече от денонощие. Уморен съм, но в стаята ми е много студено и не мога да спя. През стените успях да се свържа с мои съученици и донякъде разбрах какво се случва в цитаделата. Учителите са организирали масово издирване. Смятат, че в Даларан има некромант, който е съживил нападналите ни преди няколко часа мъртъвци.

Но в Даларан няма практикуващ некромант. Последният беше Кел'Тузад, но той напусна. Надявам се изродът, отговорен за това, на което станахме свидетели одеве, да си понесе последствията.

 

38 часа по-късно

Вдигнаха карантината и най-накрая на чираците ни е позволено да излизаме от стаите си. Некромант не беше открит и учителите са уверени, че такъв няма в Даларан.

Възстановихме опитите си да научим нещо повече за коварната болест, повалила бедните фермери, но работата ни е затруднена, понеже труповете бяха унищожени. Учителите извикаха Лейди Джейна Проудмор на помощ. Тя ще пристигне до края на деня. Чух, че е много красива; надявам се работата с нея ще ми помогне да се концентрирам и да не мисля за този ужасяващ студ.

 

<Дневникът е твърде повреден, за да може да се чете по-натам.>

 

***

Стана доста дълго, така че ще спра дотук. В близките дни ще продължа историята.

Andorhal.jpg

  • Upvote 3
  • Like 1
Link to post
  • 2 weeks later...
Huskarl

The_Scourge_of_Lordaeron.jpg.3617a14f21754719c72343d7d3d50e7f.jpg

 

ЗАРАЗАТА

(The Plague)

Част II

 

Събитията в Андорхал се случват за изключително кратко време. Лордерон не само не успява да реагира, ами даже и не разбира за случилото се. Кралството на този етап е заето с елиминирането на последните останали оркски легиони в Източния континент. В Даларан обаче са разтревожени от случилото се с фермерите и се заемат с по-сериозно проучване. За съжаление те се оказват безсилни пред липсата на всякаква информация. Единственото, което знаят, е, че групата бежанци е пристигнала от района на Андорхал. Магьосниците не разкриват нито как се разпространява заразата, нито откъде идва. Паралелно с тях обаче по въпроса работи и една друга сила. Последният пазител - Медийв - е убит още в началото на Първата война след като пада жертва на покварата на Пламтящия легион. Духът на най-великия магьосник в Азерот обаче продължава да живее, а сега, разбирайки за огромната опасност, надвиснала над родината му, той се завръща, за да изкупи греховете си. Медийв също не знае достатъчно, но пророческата му дарба му подсказва, че Заразата ще предизвика невиждана до момента разруха сред Източните кралства. Единственото спасение се крие в западния континент - Калимдор - където всички жители на Азерот трябва да се обединят срещу поредната инвазия на Пламтящия легион. От голяма помощ за жителите на Източния континент биха били нощните елфи от Калимдор - една от най-древните раси на планетата, която веднъж вече е успяла да спре Пламтящия легион по време на Войната на древните. 

 

Така всъщност започва Warcraft III: Reign of Chaos. Медийв се свързва с някои от най-влиятелните личности в Източните кралства, голяма част от които не се вслушват в съветите му. И с право. Речите на Пророка са мистични и неразбираеми, без да казват нищо съществено. Неубедителни са. 

 

На един от съветите на Алианса, представител на Кирин Тор се опитва да накара крал Теренас да наложи карантина над поданиците си, за да могат магьосниците да разследват по-обстойно Заразата. Теренас заявява, че липсват достатъчно доказателства за съществуването и опасността от Заразата и поради това няма никакво намерение да направи хората си затворници в собствената си земя. В същото време Медийв се появява и отправя абсурдната заплаха към краля, че идва краят на света и че всички, които искат да се спасят, трябва да отплават за Калимдор. Съвсем естествено целият съвет приема думите на Последния пазител за някаква неуместна и груба шега. 

 

 

Макар и да не се вслушва особено в заплахите относно Заразата, целомъдрието на крал Теренас му подсказва, че трябва да се вслуша в опасенията на Кирин Тор, затова Лордерон и Даларан решават да сформират специален екип, който да разследва случващото се. Даларан изпращат младата, но доста способна и талантлива магьосница Джейна Праудмор, а Лордерон - самия престолонаследник - принц Артас Менетил. Артас по това време се намира в града Странбрад, където заедно със своя ментор - паладина Утър Лайтбрингър - разчистват оркски отряди. С получаването на заповедта от баща си, младият принц се отправя на север. Към него се присъединява и Джейна. Идеята им е да излязат на така наречения „Кралски път“, който обхожда цялото кралство и от там да поставят началото на мисията си.

 

Следите от Заразата обаче се проявяват в още в самото начало. Разположението на Странбрад е в южните територии на Лордерон и за да се стигне от него до Кралския път трябва да се премине страничен път, който минава през едно малко село, наречено Бирл, и (бинго!) Андорхал. С наближаването на Брил Артас и Джейна се натъкват на ужасяваща гледка - труповете на мъртви селяни се изправят и обезумели скачат върху здрави хора, а полицията в селото не успява да удържи атаките на зомбитата и се вижда принудена да премине към отстъпление от населеното място. С помощта на Артас, Джейна и придружаващите ги капитан Фалрик и още двама-трима пехотинци, полицаите успяват да обърнат атаката и да избият вредителите в Брил. По време на тези си действия, героите се срещат и с двама лечители от елфическото кралство Куел'Талас, изпратени от столицата Силвърмуун да разследват заразата, както и с две джуджета от Айрънфордж - спецове по взривовете. От местните полицаи вече малко по-уголеменият отряд разбира, че цялата беда е започнала след като селската мелница разпраща на хората зърнените доставки от Андорхал. Артас и Джейна отиват да проверят какво се случва там. Покрай мелницата Заразата е толкова силна, че вече започва да се отразява и на околната среда - растенията умират, тревата изгнива, а навсякъде се разпростира някаква зеленикава мъгла. По нареждане на Артас мелницата е съборена, а докато това се случва, принцът забелязва няколко отдалечаващи се към Андорхал псалтове, облечени в странни черни роби. Вече е повече от ясно, че в Андорхал се случва нещо необичайно.

 

Пристигайки в Андорхал, разследващият отряд на мястото на един от най-големите градове в Лордерон открива руини. Кулите и стените, къщите, страноприемниците, всичко е разрушено, а единствено в центъра се издига кметството, което изненадващо не е загубило цялостната си конструкция. Из целия град безцелно бродят зомбита, нападащи всичко живо, успяло да се промъкне във вътрешността на стените (ако изобщо можем да твърдим, че нещо живо е останало тук). Без много да се бави, Артас разпорежда на отряда да се подготви за атака. Тримата с Джейна и капитан Фалрик изготвят набързо стратегия и нахълтват в града. След жестоки сражения срещу числено превъзхождащите го немъртви, принцът се изправя лице в лице с един от главните виновници - самия Кел'Тузад. В сблъсъка между двамата паладинът успява да наложи превъзходството си и не след дълго некромантът пада на земята, смъртоносно ранен. Преди да издъхне той всява истински ужас в очите на героите, разкривайки как Заразата се пренася посредством зърнените доставки и как вече зърното е доставено навсякъде. Вероятно всички вече са заразени. Оказва се, че Артас и Джейна са закъснели. Бавното и методично разследване на Заразата по Кралския път е вече безсмислено. Остава единствено да се опитат да изпреварят събитията и да предотвратят консумацията на тези продукти.

 

1481003906_Kel_Thuzad.thumb.jpg.081eda37f3fd3e50f0fc69ae65d5f74b.jpg

Кел'Тузад вече в ролята си на служител на Краля Лич

 

За да разпространи информацията за Заразата, Артас решава незабавно всички да се отправят към Стратхолм - вторият важен център в Лордерон; седалище на паладинския „Орден на Сребърната ръка“. По пътя обаче е необходимо да се отбият в Хартглен - административната столица на областта. За радост на принца, Хартглен на пръв поглед се оказва непокътнат. Във вътрешността на града обаче паладинът е посрещнат от подготвяща се за атака армия. Командирът ѝ разказва, че всичките села в околията са загубени и в момента са убежища на зомбита, а армията е решена да ги унищожи. Докато слуша рапорта на военния, Артас се оглежда и забелязва, че по тротоарите на града са разтоварени сандъци с емблемата на Андорхал. Виждайки това, той директно прекъсва командира и му задава въпроса дали продоволствията са доставени. Положителният отговор на военния дава да се разбере, че Хартглен е затишие пред буря. По нареждане на Артас, Джейна тръгва обратно към Странбрад, за да уведоми Утър за случилото се, а паладинът остава в града, за да го защитава докато по-голямата армия на учителя му пристигне. Оказва се, че задачата ще е почти невъзможна, тъй като Хартглен ще трябва да се защитава на два фронта - отвън от атаките на вече установяващия се в Лордерон Скърдж, и отвътре от атаките на безмозъчните зомбита, жертви на Заразата. 

 

Точно преди защитата да поддаде напълно, армията на Утър пристига и със силата на Божествената Светлина успява да разгроми врага. Умореният, но вече и доста вбесен от ситуацията Артас, съобщава набързо на Утър каква е ситуацията и всички заедно се отправят към Стратхолм. Пред портите на големия град обаче героите се натъкват точно на това, което са искали да предотвратят - сандъците от Андорхал са пристигнали и зърното е разпределено на жителите. В този момент Артас разбира, че трябва да се извърши немислимото - всички в града трябва да бъдат избити. Утър категорично отказва да следва подобни заповеди. Между него и принца избухва скандал, след който старшият паладин напуска полето заедно с привържениците си. Артас отказва да се вслуша и в предложението на Джейна Стратхолм да бъде поставен под карантина. За него това е безполезно. Те не могат да разберат кой е заразен в началото, а когато симптомите се проявят - вече е късно. В случая дори и да има незаразени в Стратхом, в един момент те или също ще се заразят, или ще бъдат убити от превърналите се в зомбита техни близки, познати и приятели. Според Артас най-редно е на тези хора да им се спестят настъпващите по-късно мъки и да бъдат убити от кралските войски още сега. Джейна отказва да гледа този варварски акт и изоставя принца да действа сам. 

 

Lordaeron_continent_map.thumb.jpg.0ee92168f937cf3180967f2b0d437851.jpg

Карта на Лордерон и маршрутът, по който минават Артас и Джейна от Странбрад към Стратхолм.

 

Когато Артас и хората му навлизат в Стратхолм и започват клането, дредлордът Мал'Ганис се появява и започва да прибира заразените. Така двете страни на конфликта започват ожесточена надпревара. Войската на Артас нахлува по домовете на хората. Мнозина са избити в съня си, други са убити след като вече са се трансформирали в зомбита. Трети доброволно свеждат глави пред остриетата на кралската армия, а някои от тях се самоубиват. Те решават, че ще изберат смъртта сами, докато все още разполагат с разсъдъка си. Четвърти се опитват да се съпротивляват, но това не продължава дълго. Лечителката на града - Ерис Хевънфайър - прави опит да изведе от града малка група болни хора, но всичките са пресрещнати от Скърджа и са избити. В края, когато вече целият град е в руини, Артас и Мал'Ганис се изправят лице в лице. Артас настоява да приключат конфликта сега, но Мал'Ганис му казва, че това не е краят и предизвиква младия принц да го последва към студените северни земи на Нортренд. Артас, вече запонал да губи здравия си разум, тръгва след дредлорда.

 

maxresdefault.thumb.jpg.6ae4cbfd65166aedaf89517d6078f2de.jpg

Артас пред Стратхолм, след разрушаването на града

 

Последиците от изтреблението в Стратхолм са огромни. Още няколко паладини решават да последват примера на Артас и Стратхолм не се оказва единственият избит град. Тези паладини с течение на времето изгубват връзката си със Светлината, а делата им отключват такава омраза в тях, че те от само себе си се превръщат в немъртви. Тези паладини стават известни като Лордовете на смъртта. Един от най-зловещите примери е как паладин на име Елдрих избива всички от семейството си, вярвайки, че те са нечисти. Нещо подобно малко по-късно се случва и със самия Артас. С всеки изминал ден той започва да усеща Светлината в себе си все по-слабо. Накрая, с вземането на меча „Фростмоурн“, принцът заковава последния пирон в ковчега на Лордерон.

  • Upvote 1
  • Thanks 1
Link to post
  • 5 months later...
Huskarl
Posted (edited)

 Shadowlandsbutton.png.5952beccd1d324248640584efa626a99.png

 

 

Мисля че е време да обновя малко темата. Пък и Blizzard тийзват с нов синематик, задаващ се този петък, та е добре да разкажа това-онова за новия експанжън. Много неща се случиха през последните няколко месеца. Alpha версията на Shadowlands тръгна успешно, а в момента beta-та е към края си. Очакваме съвсем скоро да се появят финалните PTR сървъри преди официалния релийз, за който все още не е обявена точна дата, но е планиран за есента.

 

Откакто мина заветния Blizzcon, на който се случи премиерата на грандиозния откриващ синематик на Shadowlands, една голяма част от историята постепенно ни беше разкрита. За да припомним малко началото, във видеото Sylvanas се изправи срещу самия Bolvar Fordragon, побеждавайки краля и унищожавайки могъщия Шлем на доминацията, който знаем, че съхранява цялата сила на The Lich King. С това си действие, Sylvanas разбива границата между Azeroth и Shadowlands – света на мъртвите. Хората, които следят темата, са гледали синематика, но за тези, които сега се включват, споделям го отдолу. Страхотен е!

 

 

Сега, какво знаем за Shadowlands? Както по-горе споменах, това е земята на мъртвите, но не всички мъртви отиват в Shadowlands. Светът на Warcraft е огромен и има страшно много измерения, за съществуването на повечето от които дори не подозираме. Историята ни е показала, че има и други места, които приемат душите на мъртвите. Пример за това е мечът на Arthas – Frostmourne – който колекционира души. Друго подобно място е The Emerald Dream – управляван от зелените дракони, до който, освен драконите и мъртвите, достъп имат само най-умелите друиди в обкръжението на Malfurion Stormrage. Дори за тях Смарагдовият сън е твърде опасен, тъй като мястото има силата да унася живите и да ги кара да заспиват. Веднъж затворил очи, живият остава завинаги там. Единственият, който е заспивал там и е успял да се върне, е именно Malfurion и то с големи трудности и помощ от нас, играчите.

 

Но да се върнем към Shadowlands. Този свят не е алтернативна вселена, както e Draenor от експанжъна Warlords of Draenor. Shadowlands е паралелен свят, съществуващ заедно с днешен Azeroth. Времето там протича по различен начин от реалността. Докато Azeroth минават години между войната срещу The Lich King и последната инвазия на The Burning Legion, то в Shadowlands изтичат само няколко дни. Тъй като финалната игра в новият експанжън се осъществява изцяло в света на мъртвите, не знаем кога ще се върнем у дома, нито пък колко време ще е минало. Може да е седмица, а може да е и цял век.

 

 

Shadowlands представлява съвкупност от страни и всичките са свързани с една основна зона – Oribos. Това е нещо като столица на този свят. Всеки, който умре, бива пренесен в Орибос. Там той се изправя пред така наречения Арбитър, който преценява къде да изпрати съответната душа. Важно е как е протекъл животът му, какво е било възпитанието му, характерът, всичките му действия, помисли и спомени. След като направи решението си, Арбитърът изпраща душата в една от всичките зони в Shadowlands. Зоните са много, не знаем точно колко. Известни са ни само пет от тях.

 

Bastion. Една от четирите най-големи страни в Shadowlands. Управлява се от ковенанта на расата kyrian, предвождана от Kyrestia The Firstborne. Тук Арбитърът изпраща защитниците на доброто и справедливото. Бастионът е изключително важна зона за Shadowlands, защото след като преминат едно не особено леко обучение, пристигналите тук започват да работят за света на мъртвите – стават Spirit Healer-и или куриери, пренасящи душите на умрелите към Орибос.

 

Maldraxxus. Също една от четирите големи страни. Поначало се управлява от някой си The Primus, който обаче изчезва безследно. На негово място застава ковенанта на некролордовете – аристократични фигури, всяка от които управлява свой собствен дом (нещо като графство). Тук идват най-вече войни и други личности, обичащи съревнованието и победите. Малдраксус крещи undead и forsaken отвсякъде. Тук е пълно с всякакви демони, а некромансърите и Lich-магьосниците от The Scourge, както и самия The Lich King, постоянно призовават войни от тази страна, за да се бият за тях. В Малдраксус е военната сила на Shadowlands. При възникнал конфликт, това е първата линия на защита.

 

Ardenweald. Една от четирите големи страни. Управлява се от The Winter Queen. В Арденуиълд Арбитърът праща всички, които имат връзка с природата. Тук полу-богът Cenarius се възстановява, след като в Warcraft III Grom Hellscream и орките му навлизат в свещените гори на Ashenvale и го убиват. Ardenweald много прилича на The Emerald Dream, само че докато второто олицетворява пролетта и лятото, първото повече наподобява есента и зимата. Все още не знаем дали има някаква връзка между тях.

 

Revendreth. Четвъртата голяма страна. Общо взето, ако си мъртъв, не искаш да идваш тук. В Ревъндрет Арбитърът изпраща душите, които през целия си живот за жадували единствено за сила. Съответно тези души са направили доста грешки, които тук трябва да изкупят. Зоната се характеризира с мрачно-привлекателен готически облик и се управлява от приличащите на вампири venthyr-и, предвождани от Sire Denathrius. Ако попаднеш тук, ти си просто тяхна плячка. Успееш ли да изкупиш греховете си обаче, можеш да преминеш към някоя друга страна.

 

Горните четири са основните страни, в които се развива историята в експанжъна. Обаче Shadowlands ни позволява да се запознаем с още една, която ще изиграе същата, ако не и по-важна роля от горните.

The Maw. По-известна като ада в света на мъртвите. Управлява се от The Jailor. Тук Арбитърът изпраща неспасяемите души. Влезеш ли в The Maw, никога повече няма да излезеш.

 

Споменавам The Maw, тъй тази зона има общо със Sylvanas. Съвсем скоро ще седна по-сериозно и ще разкажа подробно какво се случва във всяка една от страните. Като цяло историята е страхотна и в момента съм супер надъхан за експанжъна. В Shadowlands са настъпили сериозни проблеми. Четирите големи реалма са изправени пред сериозен упадък, докато The Maw става все по-силна и по-силна. Ние трябва да разберем защо се случва този дисбаланс, а по пътя си ще срещнем много познати лица.

Edited by Huskarl
  • Like 2
Link to post
Huskarl
Posted (edited)

 

... ТОВА Е НЕВЕРОЯТНО! Новият синематик към Shadowlands няма нужда от обяснение. Който е играл Warcraft III, ще разбере.

 

Edit: Току що видях, обявили са и датата на излизането на експанжъна - 27. октомври. 🔥

Edited by Huskarl
  • Thanks 1
Link to post
Huskarl

 

Страхотно, Blizzard пуснаха втория синематик от поредицата Afterlives. Този път ни разказват част от историята на реалма Maldraxxus - земята на безкрайните арени, военната сила на Shadowlands. Както някои от вас ще забележат, тук отново главният герой е познат персонаж. Драка няма кой знае каква история в Warcraft, но всъщност е една от най-способните жени-войни, част от оркския клан Frostwolf, съпруга на вожда му Дуротан и майка на Трал. Двамата с Дуротан са убити, когато Frostwolf надигат глас срещу завоевателната политика на Ордата, предвождана тогава от Gul'dan и Blackhand - лидер на клана Blackrock.

 

Видеото показва основно структурата на Малдраксус. Виждаме как земята е разделена между различните домове, управлявани от некролордовете. Все още не успяваме да разберем защо The Primus - създател на Малдраксус и негов лидер - е изчезнал. При липсата на тази най-голяма фигура, некролордовете се впускат във вътрешнополитически борби за надмощие. Виждаме как два от домовете падат - House of Plagues, която горе-долу се самоунищожава заради химическите експерименти, които се извършват там; и House of Eyes, където е причислена Драка в началото. След това тя преминава към една от големите сили на Малдраксус - House of the Chosen - с лидер Margrave Krexus.

 

Между другото в Малдраксус се срещаме и с още един персонаж, който играчите от Warcraft III познават много добре - Lady Vashj. Там тя e Baroness Vashj - лидер на вече унищожената House of Spiders. В Shadowlands Vashj е имала възможност да избере облика си. Тя предпочита да запази външния си вид на naga, вместо да се върне към първоначалния си изглед на night elf. За мен лично Vashj е много по-интересен герой от Драка и бих се радвал Blizzard да ѝ отделят повече внимание.

 

Още нещо, предполага се, че ще видим Kel'Thuzad в Maldraxxus, тъй като това е земята, от която некромантите призовават undead-и да се бият за тях. Работата е там, че ние така и не успяваме да го убием, нищо, че се изправяме два пъти срещу него. От Wrath of The Lich King насам нищо не се е споменавало за дясната ръка на Arthas и май сега е време да разберем какво се е случило с него.

 

Като цяло от това, което съм гледал, Малдраксус ми изглежда като една от най-интересните (ако не и най-интересната) зони в Shadowlands. По мое мнение единствената ѝ конкуренция е Revendreth. 

  • Upvote 1
Link to post
  • 2 weeks later...
Huskarl

 

Излезе и синематикът към третата зона от Shadowlands - Ardenweald. Като цяло това е реалмът, който очаквах най-малко да ме интересува. Просто никога не съм бил особено голям фен на нощните елфи и историите с природата и боговете около тяхната раса. Обаче Ardenweald ме изненада много приятно. Както и в предните видеа до момента, така и тук арт тиймът на Blizzard за пореден път доказва, че е най-добрият в гейминг индустрията. И не само визуализациите впечатляват - синематикът има страхотен саундтрак. Не мога да кажа, че като цяло видеото превъзхожда първото, което беше за The Bastion, но там просто историята е много силна. Със сигурност обаче клипът към Maldraxxus изостава. Просто това за Ardenweald е на съвсем друго ниво.

 

Да разясним малко сега какво точно се случва във видеото. За Ardenweald знаем, че това е зоната, в която отиват всички същества, свързани по някакъв начин с природата - wild gods, demi-gods и т.н. В тази зона те се възстановяват от смъртта, след което отиват в The Emerald Dream, а от там имат възможност да се върнат в Азерот или на планетата, на която са живели преди. Докато са в Ardenweald, за тях се грижи ковенанта на расата Night Fae, предвождани от The Winter Queen. За всяко същество, което постъпва в Ardenweald, се назначава по една нощна фея, която да се грижи за него и да го захранва с анима. Именно захранването с анима е от първостепенна важност, защото анима е енергията, която всяко същество носи със себе си. Съответно подхранването с анима вдъхва нов живот.

 

Историята, която ни разказва видеото за Ardenweald, е за мечокът Ursoc, полубог и пазител на Азерот. Той има важна роля в историята, тъй като е сред първите, отзовали се на вика за помощ на Cenarius по време на Войната на древните. Уви, Ursoc е един от героите, които дават живота си по време на войната, за да спасят света. Малко по-късно мечокът е съживен от Furlborg-ите в Нортренд по време на събитията от Wrath of The Lich King. За да го върнат към живота, фърлборгите използват остатъчната магия от унищоженото елфическо дърво Vordrassil. Само че те не разбират, че тази магия е покварена от Yogg-Saron, The Old God. Отново трябва да се изправим срещу полу-бога и да го победим, след което void покварата е изчистена от него, духът му ни благодари и се отправя към The Emerald Dream. Само че пък там по време на Legion се завръща Lord Xavius - една доста неприятна личност, с която няма да ви занимавам сега. Важно е само да се знае, че Xavius е злодей, който мрази Malfurion и нощните елфи като цяло, и да кажем, че не им желае доброто, ще е твърде мекушаво. Та, Xavius, използвайки void магия, дадена му от The Old Gods, въвлича Ursoc в тъмната част на The Emerald Dream - The Emerald Nightmare. В крайна сметка отново трябва да се изправим срещу него и да го победим в един от рейдовете в Legion. Както виждате, съдбата на Ursoc е наистина трагична.

 

Вече след като умира в The Emerald Nightmare, душата на Ursoc се отправя към Shadowlands и се озовава в Ardenweald. Тук вече започват събитията от видеото. Възстановяването на полубога е поверено на Ara'lon, който трябва да се грижи за него. Само че корупционната сделка между The Jailor и Sylvanas Windrunner, и още няколко персонажи, за които ще разберем малко по-късно, извлича цялата анима от останалите зони и я насочва към The Maw. Ardenweald е сред зоните с най-много загуби. Налага се Кралицата да взима важни и съдбоносни решения. Изглежда Ardenweald няма ресурсите да възстанови всички души, които се озовават там. Необходимо е една част от тях да бъдат пожертвани. За съжаление това се случва с Ursoc. Историята е наистина сърцераздирателна. Ursoc беше добър герой, винаги готов да пожертва себе си, за да спаси другите. Именно заради добротата си, той беше една от големите мишени на лошите. Във видеото виждаме как Ara'lon извлича цялата анима от него и я дарява в името на оцеляването на Ardenweald. Феновете на играта вярваме, че дори и да е можел да изрази мнението си, Ursoc сам би се съгласил на това. Все пак той е полубог, пазител на природата. Не е обикновена душа. В него има повече анима от всеки друг. Един пожертван полубог означава мнозина спасени същества.

 

Ardenweald се оформя като уникална зона с много драматична и интересна история. В същото време The Winter Queen е мъдра и изключително красива героиня, и предполагам всеки друид или хънтър би застанал зад нея без всякакви съмнения. Утре ще излезе видеото към последната зона - Revendreth. Там очакванията са много високи. Надявам се Blizzard да ни представят същото толкова високо качество, с каквото започнаха в първите три синематика.

  • Thanks 1
Link to post

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Recently Browsing   0 members

    No registered users viewing this page.

×
×
  • Create New...