"Кафетин Леблебиев и Лайняната брада" - форумен, интерактивен разказ

June 4, 2019

Последният епизод е сила, но няма да крия, че ако култов герой като Точилката умре наистина ще е доста кофти.

June 4, 2019

Спокойно - няма да умре... все още. Не съм тръгнал да избивам героите в сериала. Всичко ще стане ясно в оставащите три епизода до края на сезона.

June 7, 2019

Кафетин Леблебиев и Лайняната брада

10 епизод

В малък квартал престъпления и олигофрени дебнат отвсякъде

1 част

”Не може да бъде… Ливърпул, а сега и ЦСКА… не са шампиони на страните си, а Минката не влезе в Б група…” – стреснато смотолеви сам на себе си комарджията Анчелоти Пенев и продължи: ”По дяволите! Заложих си апартамента за тази права колонка. Бях сигурен, че тази година ще е тяхната, а днес съм разорен. Ножът е опрял до кокал и трябва да направя нещо или скоропостижно ще се озова в Панчаревското езеро дето даже и риби няма и е почти пресъхнало.”

Челото обикновено не залагаше крупни суми, но коефицентите за титли на Ливърпул в Англия, ЦСКА в А група и Миньор във В, бяха прекалено примамливи за да може да се въздържи. Уви, за негова жалост предвижданията му не се сбъднаха и сега той трябваше да търси алтернативи, за да не загуби малката си гарсониера даваща му покрив над главата.

И макар той да стоеше печално пред входа на ”Завалията”, пушещ имитация на женската Карелия, в барът кипеше живот. Всички очакваха голямата битка между сърдитите старчета Дренчо Боров - Лечителя и Райо Бобайов – Прокажения. Двамата щяха да решат дългогодишната си вражда чрез ”руска рулетка” до смърт. Интересното в тази битка бе, че двамата едва ли щяха да се борят да оцелеят, а тъкмо обратното. Старците не можеха да се похвалят с нищо и дните им редовно са били вгорчавани от семействата им, така че смело можеше да се заключи, че големият победител в тазвечершната игра щеше да бъде този, който загубеше своя живот и се отървеше от ежедневната мъка.

На смяна в бара беше Чардафон Барплотов, заедно със сервитьорките Рени и Михаела, които тъкмо приключваха смяната си и ги беше яд, че ще изпуснат шоуто на дъртаците. Кафетин Леблебиев бе заел обичайното си място на сепарето и пиеше с приповдигнато настроение своето кафе с три лъжици захар, поднесено от любимата му сервитьорка. ”Ех, да можеше това кафе да ми го поднесе и в леглото моята скъпа Рени”, мечтаеше полицаят, без да осъзнава, че всъщност Чардафон прави кафетата в бара и то използвайки стара ръждясала кафе-машина ”Краун”.

Марк Нърдов също стоеше в бара, но това едва ли щеше да продължи дълго. Беше му забранено да стои след осем часа в ”Завалията”, за да не притеснява майка си. А от кого му беше забранено? От нея самата. Зубърът бе напрегнат, умислен и зачервен едновременно. Дали защото щеше да изпусне битката на старчетата, за която целия квартал говореше или заради провалът на сложния и дълго изпипван от него план за елиминирането на опонента му за сърцето на Михаела – Стефан Хаджикалчев, не можеше да се разбере. Твърде вероятно обаче е просто главата му да се е замотала, защото за пръв път си поръча бира. Вярно, безалкохолна, но дори от нея му се гадеше и вече го мотаеше главата. В прилив на енергия и решителност Марк се запъти към Чари, за да го попита как може да допусне старческата свада в своя бар. Това едва ли беше особено добра идея.

Самият барман също бе под напрежение, но поради съвсем друга причина. Емилия щеше да отсъства от работа за неизвестен период от време. Тъкмо научил неприятната новина по телефона, съобщена му от единствения близък човек на Еми – нейната малка сестричка, Чари, който не беше известен като благ човек в квартала едва се сдържаше да не насоли хлапето. Тряскайки телефонната слушалка на бара, той изкряска на Михаела да дойде при него.

”Кво?” изръмжа недоволно Михаела, все още ядосана от поредната тенекия, която и бе вързал Хаджикалчев, а и защото знаеше, че ако Чари те привика или си сгафила в нещо или ти е намерил допълнителна работа.

”Не ми квакай, а вземи един Монстър и се подготви за нощна смяна, че щиглявата я нема!”- без да се церемони и разказа ситуацията опитния барман.

”Ма как ще карам двадесет и четири часова смяна, бе? Няма да издържа! Накарай Рени, моля те! Ще направя каквото поискаш.” – започна да му се умилква сервитьорката.

”Тия курвентийски номера нема да ми минат, ще знаеш! И колкото до твоята колежка… не мога да я накарам.” – оправда се Чари.

”Начи мен можеш, а нея не? И защо ако мога да попитам?”- тросна му се Михаела.

”Защото Ренета кара 36 часова смяна вече и има реална опасност да пукне, ако и възложа още една нощна. Виж я как сплита крачката.”- тъжно констатира положението Барплотов.

Михаела изсумтя недоволно и обръщайки се, се сблъска с отнесения Нърдов, който вече бе забравил за какво въобще е станал и стоеше в безизходица. Хрумна му отново да си опита късмета с Михаела, но нямаше представа какъв неприятен момент е подбрал. Той каза:

”Михаелче, крайно време е да зарежеш онзи глупендър Хаджикалчев, който те разиграваше безброй пъти. Ела с мен. Ще живееш като царица в моя апартамент, даже и по хубава работа ще си намериш.”.

”Разкарай се от погледа ми, смешник жалък. Няма да дойда да живея с безхарактерен плъх като теб и твоята откачена, себична майка дори и да беше последния мъж в жалкия квартал. По добре с Хомика да се хвана, отколкото с теб. Не ме заговаряй повече, мърда!” – сряза го брутално Михаела.

”Така значи, а? Сменям тактиката тогава: вече няма да преследвам оня бунак с голямата точилка, а ще се съсредоточа върху теб! Никой през живота ми не ме е обиждал така. Щом не искаш да си моя, то няма да си ничия и аз лично ще се погрижа затова. Само почакай!” – каза си наум Марк и реши да се изниже от бара, защото вече бе осем без десет.

Ето, че и Лайняната брада се появи в бара. Както винаги той се запъти към сепарето на своя приятел Кафетин. Разликата бе, че сега самия полицай го бе привикал в заведението, защото имаше информация относно ситуацията с имотът му в Овча купел, който бе окупиран от съмнителни субекти. Брадата рече:

”Здравей, приятел! Не очаквах толкова бързо да се активизираш и да научиш нещо. Та още не е минал и ден и ти вече си се задействал и си разбрал какво се случва. Евала!”.

”Не е като да съм се напъвал, честно казано. Влизам в РПУ-то аз, поглеждам в ареста и кого да видя – онзи гнусар травестюга Куранги Дришнян. Подминавам с отвращение килията, а той ме заговаря. Каза ми да му платя гаранцията и че ако го направя, ще ми разкаже кой е приватизирал имота ти.” – обясни Леблебиев.

”Но откъде си сигурен, че не те е метнал, за да се измъкне от пандиза?” – учуди се Лайняната брада.

”Нали не е циганин, а индиец. Чувал съм, че те не лъжели чак толкова. В крайна сметка е по добре от варианта пак да се разкарвам до твоя имот и да си рискувам задника. Дължиш ми голяма услуга, да знаеш. За това, че го измъкнах този тип ще съм обект на подигравки от колегите, още повече че този гей като излезе на всеослушание ми предложи и свирка да ми направи.”. – тъжно добави Кафетин.

”Ти не го мисли – аз съм твой човек и ще ти помагам на много фронтове. Веднъж да си възвърна имотчето и да бъде премахната възможността от посегателства над моя милост, веднага ще се заема с твоето добруване в квартала. Честна сваляшка!” – заяви брадата.

”Някой от този бар те е изпял на негов познат или роднина мутра. Предстои да разбера точно кой, защото Куранги не можа да ми каже, но пак си е предимство да имаме каква да е информация по случая.” – оповести полицаят.

”Но освен мен и теб никой не знае за това… как са могли да разберат?”- почуди се брадата.

”Много ясно как – като пийне две-три разредени питиета ти се отвързва езика и крещиш като прошляк, освен че и смърдиш на такъв. Я кажи – имаш ли на представа кой може да ти има зъб в заведението?” – попита Кафетин.

”Чакай малко да помисля… ами като се замисля, абсолютно всички. Не съм особено обичан тук.”- призна нескопосаният сваляч.

”Хич не ме улесняваш. Ще разуча кой може да има някакви роднински връзки или познанства с криминални субекти. Имам и една лоша новина, брада. Изглежда мутрите са разбрали, че имотът е твой и вече са се активизирали да те отстранят от картинката.” – добави Леблебиев.

”О, не! Откъде си толкова сигурен?”- осведоми се Лайняният.

”Вчера е извършено престъпление в твоя блок. Пребили са сервитьорката Емилия, твоя съседка. Опитали са да я убият, чрез задушаване. В момента е поставена в изкуствена кома и е с опасност за живота заради многото наранявания. Според мен са я объркали с теб.” - разясни му Кафетин.

”Ама тя няма нищо общо с мен. Тези са пълни аматьори да ни сбъркат. Егати тъпите мутрета.”- учудено възкликна брадата.

”Няма нищо невероятно в това”-отвърна спокойно полицаят и продължи:”В тъмното са помислили Емилия за теб и са решили да действат. Твоята фигура е също толкова мършава, колкото нейната, а сплъстената и коса, вееща се навсякъде, досущ прилича на твоята мърлява брада.”.

”Така казано, има логика.” – призна брадата.

”Сигурно са осъзнали грешката си, но вече е било късно и са се опитали да я довършат, за да не ги разпознае.” – завърши Кафетин и се накани да продължи с разкритията, когато ужасяващ писък долетя откъм тоалетната. Рени излезе от там и задъхана и изплашена изпищя:

”В тоалетната на бара има труп! Труп!”.

Следва продължение...

June 10, 2019

Кафетин Леблебиев и Лайняната брада

11 епизод

В малък квартал престъпления и олигофрени дебнат отвсякъде

2 част

”Тая, горката, съвсем изпуши…вече и трупове щом и се привиждат краят ѝ е близо”- притеснено констатира Чардафон и добави:

”Ренето! Върви си вкъщи, че ще ме уволнят ако шефът те забележи в това състояние на работа.”

Барплотов все пак отиде да се увери дали сервитьорката халюцинира или казва истината и остана с широко отворена уста и опулен поглед. Лайняната брада пък попита Кафетин:

”Няма ли да погледнеш какво става? Все пак си полицай…”

”Полицай в почивно време не е полицай. А и не съм доктор. Което ме подсеща: каза, че ще правиш, каквото ти кажа ако ти помагам по случая с имота и имам една неотложна молба.”

”Каквото поискаш, смятай го за сторено!” – увери го на свой ред Лайняната брада, но днес той щеше да научи важен урок в живота – никога не обещавай на някого услуга или да му изпълниш молба, преди да си чул какво се иска да направиш.

”Искам да се грижиш за сестричето на твоята съседка Емилия – Ани. Горкото хлапе си няма никого.”- изрази своята молба Леблебиев.

”Какво, какво? Искаш да се грижа за дете на 14 години, при това от женски пол? Аз?!?” – стреснато се обади брадата.

”Ти педофил ли си?”- контрира го Кафетин.

”Естествено, че не!” – защити се нескопосаният сваляч.

”Тогава не виждам пречки. Вярно, че едва ли си особено подходящ за занимания с деца, но алтернативата е да Ани да бъде изпратена в дом, а полицейско проучване показва, че работещите в домове за деца са или садисти или педофили. Или и двете, взети заедно.” – обясни полицаят.

”Ей! С предишното си изискване ме накара да се откажа от единственото си удоволствие в живота – пиенето, а сега посягаш и на най-милото ми в този свят. Моята свобода. Какво ще е следващото изискване? Да стана преводач на Путин или ще ме изпратиш на Марс да тествам новия космически кораб ”Тесла”, а?” – разпеняви се Лайняният.

”Засега е това, но добри идеи ми даваш!” – ехидно се усмихна Кафетин, докато брадата прехапа уплашено уста и реши да не я отваря отново, за да не се закопае още повече. Кафетин продължи с по мек тон:

”Не се притеснявай! Веднага щом Емилия се възстанови, хлапето ще се върне при нея.”

”И кога се очаква да стане това? Та нали тя е в кома?” – попита Лайняната брада.

”Все някога, все някога!” – отвърна му уклончиво Леблебиев. На върха на езика на сваляча бе да попита какво би станало, ако Емилия не излезе от комата, но страхът от това какъв отговор щеше да получи, го накара да си затрае.

Междувременно Чари изрева:

”Михаело! Обаждай се бързо на оня фелдшер Харалампи Генадиев, щото тоя май още диша!”

Телефонът на Кафетин също иззвъня. Беше неговия шеф – Желатин Говедарски. Говедарски бе местният връзкар и всепризнат некадърник в околността. Самият факт, че се обажда по това време караше Леблебиев да се изнервя още преди да бе чул мазния глас на своя шеф.

”Да!” – каза с досада Кафетин.

”Ало! Леблебиев! Имаме нужда от подкрепление пред бар ”Завалията” в квартал Гевгелийски. Трябваш ни спешно!” – изрева Говедарски, който имаше склонността да преиграва.

Кафетин погледна като треснат. Все пак той седеше в бара и не бе забелязал нищо нередно, като изключим някакъв си труп в тоалетната. В бара често разни типове се осмъртяваха и това далеч не бе повод за специална акция на полицията. Съществуваха две опции – или шефът на полицията в квартала отново е сгазил лука или се случваше нещо необичайно навън. Първия вариант бе всъщност по логичния и заради това Кафетин попита с досада:

”Колко човека сте?”.

”Само аз! Сега обаче нямам време да ти давам обяснения. Аз съм ти шеф и ти нареждам да се явиш незабавно по служба.” – тросна се Желатин.

”Ти хубаво нареждаш, ама аз имам почивен ден и не мисля да го прекарам в твоята компания. В момента съм цивилен.”- даде да се разбере, че държи на своето кварталният полицай.

”Може и да си цивилен сега, но едва ли ти се иска да си такъв завинаги. Точно това ще ти се случи, ако не си докараш задника пред бара моментално. За полицая няма почивни дни!” – изрева му Говедарски и затвори телефона.

”Майната ти, Лайнарски! Копеленце ниедно!” – рече Кафетин и се запъти към вратата на бара, където се размина с кварталния лекар Генадиев, отзовал се извънредно бързо на обаждането. Той влезе, огледа състоянието на Стефан Хаджикалчев, което не бе никак цветущо, отвори чантичката си, погледна в нея и промълви замислено:

”Мда… положението е сериозно. Не съм мислил, че подобно нещо ще се случи, ама фактът си е факт и няма какво да направя тук!”.

”Значи състоянието му е безнадеждно, така ли?” – изплашено каза Барплотов.

”Да, състоянието на апарата ми за мерене на кръвно налягане е безнадеждно. Предполагам, че батериите му са се изчерпали. Кофти работа!” – заяви разстроено Харалампи Генадиев.

”Ей! Аз те питам за състоянието на тоя бунак тука. Ще живее или няма?” – постави ребром въпроса опитния барман.

”Еми… ще живее, ама така като го гледам не виждам особен смисъл от съществуването му. Предполагам еволюцията е имала някакъв план за този човек, но нещо сериозно се е объркало.” – констатира докторът.

”Абе, всъщност какво точно му е? Виждам, че е неконтактен.” – чешейки се зад ухото, попита Чари.

”Лоши новини за бара имам. По всяка вероятност се е натровил. Съдя по това от състоянието на кожата му, както и от гротескно разчекнатата вертикално негова физиономия. Такова нещо съм виждал само веднъж в практиката си. Тогава получих сигнал за бременна жена, а се оказа, че сигналът е подаден от някаква дебела дуцка с анални фисури. Сбъркала ги с родилни болки. Така и не се научиха някои женища, че за да родят, първо трябва някой несретник да се прежали да ги заплоди, ама карай.” – измърмори Генадиев.

”Чшшш! Докторче, слушай сега аз да ти кажем! Бара няма нищо общо с неговото хранително натравяне. Ние храна не сервираме в заведението, а и той днес не е идвал да си поръча нищо от мен. Сигурно просто е влязъл, за да ползва тоалетната.” – оправда се настоятелно Чардафон, а очите на докторът светнаха. Той каза с чувство на превъзходство:

”Не съм казвал, че натравянето се е получило в следствие на употребена храна. Малко се получава като приказката „гузен негонен бяга”. Ще викна линейка да го извозим тоя до болницата. Като се освести ще разкаже какво точно се е случило и нататък ще си се оправяте. Аз от своя страна си измивам ръцете в невинност, тъй като в това долнопробно заведение човек няма с какво друго да си ги изчисти, без да хване минимум тетанус.” – обясни Харалампи, но Барплотов не искаше да падне по гръб и да се окаже загубилият в спора, затова продължи с въпросите:

”Струва ми се неадекватно мнението ти. Щом се е отровил, от какво тогава е дълбоката рана на главата му, а?”.

”Обяснението е толкова просто, че дори ”умна” глава като твоята би трябвало да го схване, а именно: когато е загубил съзнание си е праснал простото теме у ръба на тоалетната чиния. Бих добавил към диагнозата и черепно-мозъчна травма, но този тип тука е доказал, че няма мозък, щом рискува живота си в това заведение.” – заяви докторът.

В същото време Леблебиев вече бе стигнал на отсрещния тротоар до ”Дупката”. Това бе другото място, където се събират местните квартални утайки. Точно пред него извадил личното си оръжие, стоеше неговият шеф – Желатин Говедарски, подигравателно наричан от всички в Гевгелийски господин Лайнарски. Никой не го взимаше на сериозно, понеже за времето като шеф на полицията не бе съумял да реши нито един възложен му случай, а кварталът му се бе превърнал в сборище на отрепките от криминалния контингент в София.

Кафетин се промъкна зад него незабележимо и го тресна с все сила по рамото.

”Ох! Простреляха ме в рамото! Викайте линейка, издъхвам!” – изстена Говедарски, но видял, че няма кръвотечение се успокои и смъмри Леблебиев: ”Ти защо се промъкваш така изневиделица зад мене, а, сине майчин? Ами ако те бях сбъркал с престъпник и те бях гръмнал?”.

”Хайде, хайде! Ако беше престъпник на моето място, досега да си напълнил гащите с екскременти. И не, не съм се промъквал, от бара дотук си ходих нормално, ала твоя милост не благоволи да чуе. Разкажи ми сега какво става тука накратко и вземи си провери пулса. Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще припаднеш.” – каза кварталният полицай.

”Някакъв луд комарджия е отвлякъл младо момиче и заплашва да я изнасили ако не получи откуп в размер на 300 бона. Въоръжен е до зъби и е екстремно опасен. Трябва да сме внимателни в подхода си.” – обясни Желатин Говедарски.

Ще оцелее ли Стефан Хаджикалчев? Как ще завърши заложническата драма в ”Дупката”? Когато кварталната полиция е заета, ще се избият ли необезпокоявани от никого двамата бивши военни Прокажения Райо и Дрен Лечителя? Кой е превзел имотът на Лайняната брада и ще си отмъсти ли Марк Нърдов на сервитьорката Михаела за накърненото му мъжко достойнство? Това и още неща ще разберете в заключителния, дванадесети последен епизод на сериала ”Кафетин Леблебиев и Лайняната брада”.

June 10, 2019

финалния го гласи колкот, тря'а, ама да е дълъг и напоителен

June 17, 2019

Кафетин Леблебиев и Лайняната брада

12 последен епизод

В малък квартал престъпления и олигофрени дебнат отвсякъде

3 част

Нощта, топла и прохладна като на Карибите, но без маларията, се спусна над забравения от боговете и политиците квартал ”Гевгелийски”. Доскоро оживеният бар ”Завалията”, в който са се случвали, продължават да се случват и твърде вероятно в бъдеще отново да се случват невероятни простотии, се опразни за минути. Причината бе ситуацията около Стефан Хаджикалчев, имал нелепият късмет да се натрови с питие, което дори не беше предназначено за него. Тъй като никой от присъстващата клиентела в бара не искаше да дава показания като свидетел, скоропостижно всички го напуснаха.

Малко след това дойде и линейката повикана от кварталния доктор Харалампи Генадиев. Санитарите натовариха в нея безжизнения Стефан, заедно с Генадиев и поеха към ”Пирогов” в опит да запазят живота на бургаският гларус. В заведението останаха единствено барманът Чардафон Барплотов, сервитьорката Михаела и Лайняната брада, който все още се чудеше защо Кафетин изчезна толкова светкавично от бара. Другата сервитьорка – Рени, бе пусната да си върви, а това бе наложително, защото изкара 36 часова смяна на крак.

Чардафон замислено изсипваше полупразната чаша с бира, оставена недопита от Марк Нърдов и се чудеше защо Ирина закъснява за работа. Той измърмори:

”Ей, тея сервитьорки го обърнаха на бащиния тука тоя бар. Емилия колко време отсъства, а един болничен не благоволява да донесе, Михаела с нейните претенции и самочувствие ме вбесява, а тая па Ренета не мож я изгони от тоя бар. За едната мижава заплата и двеста смени подред ще изкара, даже супергерой ще ѝ завиди. Ако имаше мъж, досега да се е развела, кой ще я търпи денонощно да е на работа. Аз в Ирина се кълнях, а взе и тя да се лигави. Пропада това място, пропада…”.

С бодра крачка Дрен Лечителя се появи на входа на ”Завалията”. Изглежда не му направи впечатление това, че в бара имаше трима човека на кръст и реши да заеме мястото си на масата, на която трябваше да се проведе руската рулетка. Чардафон обаче решително застана пред него и рече:

”Ей! Изкуфелия дъртюга! Да се махаш веднага от бара, че не знам! Достатъчно проблеми си имаме с персонал и клиентела, та сега и убийство да се разиграе на наша територия. Кръгом марш!”.

В това време пред ”Дупката” заложническата драма продължаваше с пълна сила. Кафетин реши да изземе функцията на парламентьор от своя шеф и започна с преговорите:

”Аз съм Кафетин Леблебиев, софийска полиция, отдел квартален. Искам да знам с кого разговарям!”.

”Това не е важно. Пък и мен не ме интересува кой си, ще знаеш! Искам тристате бона тука или момичето ще бъде изнасилено и впоследствие ликвидирано.” – закани се похитителят, но още щом чу гласът му опитния полицай го разпозна – това беше Анчелоти Пенев, редовен посетител в кварталния бар.

”Анчелоти, пак си пиян на талпа. Положението е сериозно. Ако се предадеш сега ти обещавам, че ще те пуснем като изтрезнееш и няма да ти повдигаме обвинения.” – обясни му Леблебиев.

”Няма да стане. Пари ми трябват, пари! Без да ми носиш пари, изобщо не ми говори и за предаване не ме търси!” – завърши с рима Челото.

”А аз откъде да съм сигурен, че имаш заложник и всичко не е плод на пиянското ти подсъзнание, а? Докажи ми като покажеш лицето ѝ през процепа, който би трябвало да служи за прозорец.” – изиска кварталния полицай.

До процепа се подаде лицето на Ирина, която изписка: ”Помощ” и после отново бе завлечена навътре. Леблебиев се оттегли на съвещание със своя шеф Говедарски.

”Какво ще предприемем? Ние ако щем можем да обискираме всеки апартамент в квартала и едва ли ще намерим и ¼ от исканата от него сума. Прецакани сме!” –завайка се Желатин.

”Естествено, че няма да му дадем и стотинка. Трябва да измисля начин да го забаламосам, което не би трябвало да е особено трудно, като се има предвид, че Пенев е пиян, а дори трезвен винаги е бил с ограничен умствен багаж. Ще му задам още един въпрос!” – реши Леблебиев и отново отиде до ”Дупката”.

”Разбрахме вече, че наистина имаш заложник. Това, че си избрал да похитиш горката Ирина, показва че нямаш сърце. Не ти ли стига, че Лайняната брада и Хаджикалчев я тормозят сексуално всеки ден, ами сега и ти си решил да се изредиш? Както и да е – кажи аз как да съм сигурен въоръжен ли си или не? Докажи!” – завърши Леблебиев.

Докато ситуацията със заложника продължаваше да се заплита, в бара обстановката също се нажежаваше. Барплотов направи опит да прогони дошлият за дуел на честта Дренчо Боров, но удари на камък с намерението си, защото се появиха Прокажения Райо и секундантът му – неговия внук Койчо Дойчов, местен гангстер и препречиха пътят на Лечителя. Дойчов извади незаконния си пистолет и стреля два пъти в тавана на заведението, след което изрева:

”Кръжляци, майка ви опозорявам, да знаете! А сте гъкнали, а сте се насрали!”. А Прокажения Райо добави:

”Лечител, сядай на масата! Избра ли си секундант?”.

”Да, да, да!” – каза майорът и посочи към бармана Чардафон, а новината изглежда удари Чари като гръм от ясно небе, но пред дулото на пистолета изваден от внука на Райо, сметна за уместно да си затрае.

”И кво се очаква да правя?” – престраши се все пак да попита опитният барман.

”Да си траеш, най-вече!” – спокойно му отвърна Койчо.

Изстрелите, които внукът на Прокажения Райо изстреля в тавана на заведението отекнаха из квартала и разбира се, се чуха и от полицаите Леблебиев и Говедарски, разположили се пред ”Дупката”. Страхливият Желатин си помисли, че Анчелоти Пенев ги обстрелва и насмалко щеше да скочи в ръцете на Кафетин. Той се завайка:

”Под обстрел сме, ранени полицаи, ранени полицаи”.

”Почти сигурен съм, че тези изстрели не дойдоха от посоката на Пенев, но си струва да сме предпазливи. И намали малко драмата, че ще вдигнеш кръвната захар.” – предупреди кварталният полицай своя шеф, след което реши да се приближи и отново да поговори с комарджията.

”Анчелоти, в каква афера си се забъркал с твоята празна тиква, че си готов на такава крайност, а? И защо са ти точно 300 бона, такава мижава сума за подобно престъпление?” – понечи да се информира се Леблебиев.

”Остави се, гадна работа. Заложих си гарсионерата на права колонка за шампиони в няколко първенства и за малко не станах милионер. Само че сега излиза, че си губя жилището и съм в безизходица.” – проплака Челото.

”И на какво точно заложи в колонката?”- реши да поддържа разговора с похитителят Кафетин, докато измисли начин да го неутрализира.

”Заложих, че ЦСКА ще стане шампион!” – изстена Анчелоти.

”Ми те станаха морален шампион, не знаеш ли? Сами го обявиха!”- опита да го успокои полицаят.

”И така да е, аз заложих също, че Ливърпул ще вземе титлата в Англия” – продължи Пенев.

”И те станаха шампиони, ама вице!” – спокойно му отвърна Кафетин. Явно се опитваше да прокара някаква елементарна тактика на заблудата.

”Всичко хубаво, ама заложих и на Минката от Перник, а те не успяха да спечелят титлата на В група. Хебър я грабна.” – тъжно констатира разореният комарджия, превърнал се в престъпник.

”Слушай, Анчелоти. Миньор е толкова добър отбор, че бе обявен за шампион след шампиона на В група. Нещо като специален приз!” – заяви Леблебиев.

”Ти още малко ще кажеш, че на базата на тези основания, аз ще мога да си поискам печалбата от залога?” – замисли се пияният Анчелоти, а Кафетин не се сдържа и с ясното знание, че така опропастява тактиката си, каза:

”Анчелоти, колко точно си тъп, а?”.

”Зависи. По принцип или в чрезвичайни случаи?”- не падна по гръб комарджията. Изглежда ситуацията се закучваше все повече и повече и не се виждаше кога най-сетне ще бъде овладяна.

В барът смъртоносната руска рулетка вече започваше. Прокажения Райо извади допотопния си револвер и сложи един ръждясал патрон в него. След като завъртя барабана и махна предпазителя, той рече:

”За да направим играта по интересна, нека си признаем най-големите си тайни. Не е хубаво човек да си отиде от този свят без да е споделил с някого своята мъка и болка.”.

”Съгласен съм и даже ще дам тон.” - бодро рече Лечителя и продължи:”много от вас ме одумват под сурдинка, че съм алчник и едва ли не се къпя в пари, а това изобщо не е вярно.”.

”Не работиш ли на четири места едновременно и нямаш ли близо стотина декара земеделска земя, която отдаваш под наем? Послъгваш ми се струва” – язвително се обади Райо.

”Да, слуховете, които интригантски си разпространил из квартала са верни, но го правя, защото сина ми изтегли огромен кредит и не може да го погасява. За това на тази достолепна възраст работя като куриер на съдебни писма, охранител-камериер в детска градина в Люлин, пазя и един подлез в Надежда, а на всичко отгоре разнасям и листовки на Билла по домовете в ограниченото си свободно време.”-призна Лечителя, взе пистолета и го насочи към Прокажения. Петлето изщрака и… нямаше куршум. Той подаде на Райо пистолета и се приготви за най-лошото.

”Аз успях да вкарам сина си – бащата на ей тоя дангалак тука, в старчески дом. Не беше лесно, ама беше крайно наложително, защото в противен случай щях да се превърна в копие на теб, Дрен. Моя несретник заеми не е взимал, но и не работеше, а всичките разноски по съществуването му ги поемах аз. Човек на 50 и кусур години аз да го отглеждам, няма как да се получи.” – изръмжа бившия агент на ДС.

”Това е невъзможно! Макар че в тая държава като се замисля, всичко е възможно да се случи. Кажи как успя да направиш тази врътка?” – изумено попита Дрен Лечителя.

”Много лесно. Дадох му специално изготвена от мен брошурка на старчески дом в Елин Пелин, замаскирана като билет за почивка. Бунакът му с бунак си написа имената и адреса, сложи си подписа за съгласие и радостен я пусна в пощата. На другия ден дойдоха и го прибраха.” – каза със задоволство Прокажения Райо и заедно с неговия внук дружно се засмяха. Само на опитния барман Чардафон не му беше до забава в момента. Изцъклен и опотен, той не смееше да каже и дума.

Прокажения Райо насочи револвера към Дренчо и натисна спусъка… празен оборот. Отново идваше ред на Лечителя. Той каза:

”Обмислял съм да пратя жена си да работи като граничарка. Тъй-тъй се търсят хора с много свободно време за тази работа, а и без това тя не ми помага нито с внуците, нито работи нещо. И да готви не може, но ако работи на границата само от миризмата на нейните гозби бежанците ще се връщат обратно по родните си места. Никой няма да се престраши да премине границата на България.”.

”Ей, най-после и ти да помислиш за родината, а не както едно време, когато ни пратиха да воюваме в Унгария. Тъкмо започнаха военните действия с участието на нашия батальон и ти вместо да тръгнеш към врага, тръгна в другата посока и неусетно премина границата на Унгария с Румъния. Войната беше кратка(става въпрос за унгарското въстание/революция срещу съветските подтисници през 1956г., завършило с разбиването на унгарските бунтовници. България и много други приближени до Съветския съюз страни по това време изпращат войски, които да защитят ”достиженията на комунизма”.) и не видяхме толкова зор на фронта, колкото впоследствие докато те търсим из румънската погранична провинция. Командирът ни искаше да те разстреля като дезертьор, но ти се размина, понеже спечелихме и той така и не изтрезня до моментът, в който се върнахме на родна земя. Мир на праха му, честолюбив човек беше той – Злобомиров. В България дезертьорите изглежда са на почит щом и в чин майор те издигнаха.” – не пропусна да захапе майора Прокажения Райо.

Револверът в ръцете на Дренчо изщрака глухо, но не произведе изстрел. Дойде отново ред на Прокажения Райо. То го взе в ръце и промълви:

”Сега ще разкрия една голяма тайна, та да ми олекне на сърцето. Аз съм човекът прецакал онова богаташче Лайняния, издадох на внук си информацията, че този тип е крупен имотаджия и след кратко проучване намерихме и най-неподдържаното му владение. Сега Койчо го използва като гробище за провинили се проститутки и сутеньори. Дори и някога полицаите да надушат какво всъщност става зад оградата на това парче земя, те ще обвинят Лайняната брада, защото е собственик. Никой няма и да си помисли да набърка нас в случая.”.

Койчо се засмя гаменски. Те не подозираха, че Лайняната брада е също в бара, понеже се беше свил зад сепарето в момента, в който чу изстрелите и никой не го бе забелязал. Нескопосаният сваляч можеше да чуе всичко от разговора, който се водеше и вече мислеше как да използва информацията, която е научил и се чудеше за варианти как да я докаже.

Револверът отново изщрака…напразно. Райо пак подаде огнестрелното оръжие на Лечителя и негови ред да си опита късмета дойде. Преди да стреля, Дрен каза:

”Не знам дали е тайна за някого, но тук напитките са под всякаква критика. Джинът, който сервират има вкус на пикоч. Онзи ден дори имаше странни червени нюанси в чашата ми, а сервитьорката каза, че е сложила салца – бонус от заведението. Беше още по гадно.”.

Кафетин Леблебиев и Желатин Говедарски стояха пред ”Дупката”, поглеждаха се от време-на време и симулира, че мислят. Изведнъж Леблебиев се плесна по челото и каза на шефа си:

”Говедарски, искаш ли да те направя квартален герой?”.

”Какво ще рече това?” – запита полицейският шеф.

”Журналисти ще взимат интервюта от теб, хората ще започнат да те уважават. Може да ти вдигнат заплатата, да те повишат в чин, даже някоя жена може да се излъже да спи с теб.” – започна да изрежда Леблебиев.

”Стоп! Навит съм. Какво се иска от мен?” – с готовност попита Желатин.

”Ще излъжа Анчелоти, че ще изпълним искането му при едно условие. Да размени заложничката с теб. Ти ще му станеш заложник!” – разясни хитроумния си план Кафетин.

”Супер! Така може…. чакай малко… какво? – стъписа се страхливият полицейски управник.

”Успокой се малко. Почти съм убеден, че Пенев няма огнестрелно оръжие, но и да има – ти си полицай. Минал си специална подготовка и знаеш как да го обезоръжиш. Аз ще измъкна момичето, а ти ще неутрализираш Анчелоти и ще станеш известен. Забележки? – поинтересува се кварталният полицай.

”Защо все мен ме слагаш на пангара, бе? Защо ти не се размениш с момичето, а аз да се направя, че отивам да му донеса парите? – недоволно измрънка шефа на район Гевгелийски. Двамата се спогледаха. Кафетин въздъхна с досада и каза:

”Добре! Не ми пречи да се оправя с един кокошкар. Ама не ми реви на главата после как никой не те харесвал в квартала и всички те мислели за негодник.” – сряза го припряно Леблебиев и отиде да говори с Анчелоти.

”Анчелоти! Искам размяна! Ще ти бъда заложник, ако пуснеш Ирина. Тя е само едно бедно, уплашено момиче! Не е виновна за твоите парични проблеми. Обещавам ти, че моя шеф Говедарски ще отиде да донесе поисканата от теб сума. Не се ли съгласиш, няма да ти доставим 300-тате бона!”. – обясни му кварталния полицай.

”Без значение е за мен кой ще ми е заложник, стига да имам такъв. И да си получа парите!” – заяви твърдо Челото, без да се сети да поиска Кафетин да остави оръжието си. Личеше си, че е пълен аматьор в престъпленията.

С влизането на полицая в полусъборената постройка без врати, плачещата Ирина излезе и се отправи към Желатин. Той понечи да я прегърне и да я успокои, но тя ядосана се изплю в лицето му и продължи към ”Завалията”. Говедарски се завайка:

”Дано не е чула кавгата ни с Кафетин, относно това кой да е заложник… ще ми отнемат шефското място, ако се разпространи подобна мълва.”.

След около десетина минути Леблебиев излезе от ”Дупката” и съобщи:

”Твой е! Сложени са му белезници, само трябва да си размърдаш дирника и да го завлечеш в управлението.”.

”Ама…как? Как успя?” – шокира се полицейският шеф.

”Много лесно. Тоя беше пиян на кирка. Влязох вътре и му казах, че му е паднал джоба. Тоя глупендър се наведе да провери и го изпрасках с електрошоковата палка по простата тиква. Така го тилнах, че го изпратих на пода в несвяст. Сложих му и белезници, за да не се плаши твоята особа.” – обясни Кафетин и добави: Вече можеш да се правиш на герои пред медиите. Набирай смело номерата на журналистите от BWC TV и CWB 1. Аз отивам в барчето да пийна още едно кафенце.”.

Желатин не чака втора покана, а започна комуникацията с телевизиите и своето изтъкване, което за разлика от много други неща, безупречно му се отдаваше.

В ”Завалията” все още течеше ”Руската рулетка”. На ред да стреля бе Дрен Лечителя, който тъкмо завърши своя критичен монолог към напитките в бара и конкретно към джинът, сервиран там. С треперещи ръце той насочи дулото на револвера към своя противник Прокажения Райо и… този път от него излезе пламъче. Куршумът полетя и перна бившият ДС агент по рамото. Той се намръщи и на свой ред рече:

”Ей, едно нещо не можеш да свършиш като хората, Боров, Боров! Провали ни играта. Сега отде ще търся нов патрон за този допотопен револвер, мамка ти дърташка!”.

Изстрелването на този куршум подейства вдъхновяващо на Лайняната брада, който реши, че е дошъл момента да опита да се изниже от бара, използвайки суматохата породена от ”успешното” попадение на Лечителя. Той се изправи, взе една празна чаша и я хвърли по посока на мутрата Койчо Дойчов, като не пропусна да добави:

”Ще ми завземаш имота, измекяр долен. Вземи тая чаша от мен, също тогава!”. Мерникът му изглежда бе далеч по точен от този на пенсионираният майор и уцели жертвата си точно в носа. От силата на удара чашата се разби на парченца, а заедно с нея и израстъкът на лицето на Дойчов, отговарящ за дихателната му дейност. Той изохка и изпусна пистолета си.

През вратата влязоха почти едновременно сервитьорката Ирина, последвана от кварталния полицай Кафетин Леблебиев, който с все сила я изблъска на земята, а Лайняната брада я прескочи и се шмугна навън в тъмата.

”Ама какво… по дяволите” – изнервено каза тя, а Леблебиев отговори: ”Грижа се за твойта безопасност, ма! Не бъди неблагодарна!”.

Койчо посегна да вземе пистолета си от пода, но Кафетин светкавично извади своя служебен пистолет, насочи го към внука престъпник на Райо и изрече:

”Софийска полиция! Горе ръцете! Никой да не мърда! Всички сте арестувани!”.

”Аз пък за какво?” – недоволно попита барманът Чардафон.

”Не е като да няма един куп причини, но най-вече, че участваш в тази престъпна постановка тук. Като пристигнем в участъка ще ти задам и други въпроси, защото някои сервитьорки в заведението ми разказаха потресаващи истории за това, което ги принуждаваш да правят.” – с презрителен тон обясни Леблебиев, без да обърне повече внимание на протестите на бармана и на заплахите, изсипвани по негов адрес от Прокажения Райо.

На следващия ден по всички телевизии говореха за Кафетин Леблебиев, храбрият полицай, който залови издирваната мутра Койчо Дойчов без да изстреля и един куршум по него. Неговият шеф Желатин Говедарски се пукаше по шевовете от яд, че никой не дойде да отрази неговата задочна победа над пияния Анчелоти, в която също имаше пръст Леблебиев. В умът на Говедарски назряваше застрашителен гняв по персоната на Кафетин и бе въпрос на време това напрежение да ескалира.

Нищо неподозиращ за настроенията на своя шеф, Леблебиев бе отново в бара и пиеше обичайното за него кафе с три лъжици захар. Не особено приятна компания му правеше Лайняната брада. Двамата разискваха вчерашните събития:

”Мойто приятелче е герой! Евала ти правим, голяма работа си, Кафетине! Най-после разкрихме кой ми трови живота, макар и по малко случаен начин.” – каза ентусиазиран Лайняната брада.

”Хайде, хайде- какво толкова съм направил, че всички луднаха по мен. Бях на точното място в точното време, колкото и клиширано да звучи това.”- държеше на своето и не се превземаше Кафетин.

”Абе, аз едно не можах да разбера от вчерашния ден – другия ми авер от квартала Стефан ще го бъде ли?” – попита Лайняната брада.

”Да, ще живее. Направили са му две клизми, а едната е била доста нестандартна – сложили са му тръбичката през половия орган и са вадили някакви гадости… не е за разправяне.” – обясни с погнуса Леблебиев.

”Е, добре е това. Все пак той важна част от този бар, не смяташ ли?”- зарадвано зададе въпроса си нескопосания сваляч, без дори да подозира, че Хаджикалчев е в болницата, защото изпи негова чаша с уиски, приготвена грижливо от сервитьорките на бара в микс с отрова за мишки.

”Остави го него сега, а ми кажи как върви със сестричката на Емилия. Грижиш ли се добре за детето?” – строго смени темата Кафетин.

”Храни се добре и живее охолно. Купувам му каквото иска на това момиче, но откакто е при мен сексуалните ми контакти с противоположния пол станаха като новата кока-кола!” – оплака се брадата.

”Какво искаш да кажеш?” – учуди се кварталният полицай.

”Зиро(нула)…” – обясни брадата.

Екшънът обаче не бе завършил. Пред ”Дупката”, където вчера се разигра заложническата драма, а днес нямаше и помен за това, Марк Нърдов чакаше своя приятел Мишо Хомика. Подозрителното в случая бе, че той беше махнал своите очила и нахлузил на главата си един от чорапогащниците на майка си. Не след дълго Хомика пристигна. Нърдов го попита:

”Носиш ли пистолета на баща си? Дано поне това си свършил като хората, иначе язък, че ти платих гаранцията, след като ме провали миналия път.”.

”Шимукан черихия!” – изсумтя Хомика, на когото както винаги нищо не му се разбираше и подаде пистолета на своя приятел. Баща му беше охранител и днес щеше да отиде на работа с воден пистолет, достоверна имитация на истинския, задигнат от сина му.

”Не можеш да ме разубедиш, приятелю! Днес е последният ден от живота на тази проста пача Михаела! Ще проклина деня, в който отказа на мен – Марк Нърдов!” – изкряска Нърдов и пикочния му мехур не издържа, поради което се изпусна леко в гащите. Засрамен отиде да се облекчи в ”Дупката” и изпрати Хомика да върви в бара.

На бара бе застанал барманът Спиртозар Краваров, който спокойно си лафеше със сервитьорката Ирина. Хомика отвори входната врата, стигна до бармана и посочи с пръст към сокчетата Калифорния. Съжалително Спиртозар му подаде едно от тях и продължи раздумката си със сервитьорката. Той се оплака:

”Откакто го опандизиха вчера колегата, трябва и аз вече да давам двойни смени. Кофти работа.”.

”Има ли и нещо друго, което да те тревожи, струваш ми се прекалено напрегнат.” – опита да поддържа разговора Ирина.

”Има я, как да няма. Ще има промени в тоя бар. Собственикът се смени…” – каза Спиртозар.

”Та аз видях Кон Калудиев преди няколко дни в бара. Кога е успял да го продаде?” – зачуди се Ирина.

”Да ти е споменавал някой за продажба? Ожени се той и сега жена му ще ни командори. Тя е една дебела феминистка. Иска да направи от бар ”Завалията” гей бар. Ще настане ужас.” – отвратено каза Краваров.

Рени, която днес се бе сменила с Михаела по молба на самата Михаела, която искаше да отиде до болницата да провери състоянието на Стефан Хаджикалчев, се готвеше да донесе поредното кафе с три лъжици захар на Кафетин Леблебиев.

Още не бе тръгнала към неговата посока, когато в бара нахлу зубъра Марк Нърдов с чорапогащника на главата и пистолета в ръката. Поради това, че бе забравил очилата си и защото чорапогащника съвсем му пречеше да вижда, той сбърка Рени с Михаела. Хвана я за косата и я накара да застане на колене, след което застана зад нея и насочи пистолета в тилът ѝ. Той каза:

”Мастийо долна, гадна курвентийо! Веднага събличай тоя парцал дето си го облекла. Искам да те видя дибидюс гола! Ясно ли ти е, а? Изпълнявай!” – изрева с преправен глас Нърдов.

Ренета треперейки започна да съблича дрехите с една ръка, а с другата придържаше внимателно кафето на Кафетин. Гледката беше жестока, но и някак умилителна. Спиртозар подбутна телефона си в ръцете на Хомика и тихо му каза:

”Ей, Хоми – обаждай се на полицията и им кажи какво става в бара. Тоя път жертвите няма да се разминат. Набрал съм ти номера, измецай нещо и изчакай да те локализират!”.

Сигналът за свободно изкънтя в ухото на Мишо и той най-сетне се свърза с някаква полицейска секретарка.

”Мампави, яфааа, ефаа!” – подшушна в слушалката Хомика. Неговия приятел Нърдов знаеше, че този тип нямаше с какво да го прецака и изобщо не обръщаше внимание на разговора му с полицейската служителка. Имаше още един човек в барът, който въобще не обръщаше внимание на случващото се и с досада чакаше кафето си. Лайняната брада реши да го подкани:

”Кафетине, няма ли да направиш нещо? Виж какво става в заведението! Нали си полицай?”.

”Колко пъти да повтарям на всеки, когото срещна – полицай в почивно време не е полицай! Няма да се занимавам с всякакви изпосляци в квартала 24 часа, я!” – тросна се Леблебиев.

”Ама… става въпрос за Рени. Тя е на мушката на престъпник” – опита да предизвика интереса на приятеля си Лайняният. И изглежда постигна това, което целеше. Кафетин се обърна и погледна в посоката, в която се развиваше екшъна.

Полицейската секретарка пък се видя в чудо, защото не разбра и дума от казаното от Хомика. Тя попита:

”Господине, това естонски ли е? Какво се случва при вас?”.

”Шерубек, Шерубек”- изкрещя ѝ в отговор Хомика, а служителката сметна за най-добре да затвори телефона и да не се разправя с луди хора.

Ренета вече се бе съблякла чисто гола насред бара и по чудо бе успяла да опази кафето на Леблебиев в треперещата си ръка. Нърдов се ядоса и изкрещя:

”Я да го разкараш това прокиснало кафе, бе, мърло!” – каза той и изрита с все сила чашата с кафява течност от ръката на изплашената до смърт и чисто гола Рени. Чашата се разби в една от стените на заведението и остави мръсни вадички по нея. Кафетин Леблебиев скокна като младо яре от мястото и беше почервенял така, сякаш бе получил минимум три инфаркта и един инсулт.

Кварталният полицай се промъкна тихомълком в гръб на Марк, а зубърът се бе вживял дотолкова в истеричността си, че не усети изобщо пълзящият зад него Кафетин.

Веднъж стигнал зад гърба му, Леблебиев опря пищова си на свой ред в тила на Марк Нърдов и каза с пресипнал от нерви, глух глас:

”Пусни пистолета веднагически, утайке нищожна!”.

”Не си в позицията да ме заплашваш. Само още дума и ще гръмна тази гола кучка в главата!”- контрира го Нърдов.

”Хайде, направи го, ако ти стиска! После и десетина работници от моргата няма да могат да изстържат телесните ти нечистотии от този бар!” – с непреклонна увереност му рече кварталният полицай.

Нърдов се ядоса и реши да играе ва банк. Въпреки писъците на горката Рени, той натисна два пъти спусъка на пистолета, даден му от неговия льохав приятел. Шумът от изстрелите бе като от истински пистолет, но за зла участ на Марк не и куршумите - те бяха водни пръски.

Рени издаде пронизителен вик и припадна от напрежение в краката на зубърът, който проклиняше съдбата си и своя глуповат приятел, който отново насмете плановете му.

”Сега е мой ред!” – каза Леблебиев уверено.

”Моля те, недей! Нека го обмислим! Ти си полицай, не би застрелял невъоръжен човек. Ще направя каквото поискаш, само не ме убивай” – започна да се моли с възможно най-милият глас, на който е способен Марк Нърдов. Полицаят обаче не смяташе да го пощади. Той каза с заплашителен тон:

”Аз съм в почивка и долен престъпник като теб не може да ме баламоса. Моето име е Кафетин Леблебиев и си искам кафето с три лъжици захар, което разсипа обратно. А него не можеш да ми върнеш”.

Последва изстрел в главата на Марк Нърдов и в следващият момент мозъкът му обагри в кърваво червено целият бар, разпилявайки се навсякъде и опръсквайки всички присъстващи.

КРАЙ

September 2, 2019

Време е разказът за приключенията и неуспехите в живота на Кафетин Леблебиев и Лайняната брада да се завърне със своя втори сезон, който директно ще трансформира това невероятно литературно изстъпление в повест. Дали след време ще стане роман... можем само да гадаем. Искам да ви предоставя възможност сами да изберете около какво да се върти сюжетът във втори сезон и с тази цел ви давам избор между три сценарни варианти. Напомням, че всеки читател може да добави до два нови персонажа в тази повест, но те не могат да бъдат базирани на форумни потребители или реално съществуващи лица, а трябва да са плод на вашата фикция.

В зависимост от вашия избор измежду трите варианти ще определя кои второстепенни герои от първи сезон ще се завърнат във втория и кои ще отпаднат от произведението. Отбелязвам, че вторият сезон ще бъде далеч по брутален и жесток от първия. Ще има много псувни, вулгарни ситуации и насилие, а кретенията на персонажите ще достигне ново ниво, за това имайте предвид, че тази повест не се препоръчва за лица под 18 години, хора със слаби сърца, претърпели инфаркт, инсулт или изповядващи модерните ценности(гейове, лесбийки, джендър-бендъри, малцинства, некрофили, зоофили, русофили и най-обикновени имбецили). Вярвам, че подобни хора като изброените във форума няма. И все пак - четете на своя собствена отговорност.

И не на последно място - вторият сезон ще съдържа десет епизода, плюс четири филър епизода, тоест епизодите ще са общо 14. От тях десет ще проследят новите перипетии на Лайняната брада и Кафетин Леблебиев, два от филърите ще покажат старите ни познайници Бо Вербалния и Стрес в нова история, а останалите два епизода ще бъдат поверени на @Stun Damage, който изяви желание да обогати просташката вселена на тази повест с нова независима история.

Ето ги и вариантите, които ви предоставям. Имате една седмица на разположение да избирате накъде да завие историята след първи сезон. Можете да пишете в темата или на лични, както и да добавяте нови персонажи.

Вариант 1

Действието ще продължи да се развива в бар ”Завалията”, но той вече няма да е същото култово заведение, а ще бъде със сменен имидж. Ще бъде нещо като интернет кафе(без работеща интернет връзка в него), но из квартала ще се носят слухове, че това е първия джендър бар в София.

Кафетин Леблебиев все още е полицай, но с последно предупреждение заради убийството на зубъра Марк Нърдов. Неговият шеф Говедарски се издига в службата и става зам. директор на култовото седмо РПУ – свърталище на непрокопсали полицаи. Неговата недостижима тръпка Ренета вече не работи в бара, а в местната дюнерджийница, известна с красноречивият прякор – ”Гадното мЕс(т)о”.

Лайняната брада все още е неуспешен сваляч, но с обезпечен имот, благодарение на Кафетин. Заради това той се е нагърбил с образоването и отглеждането на сестричката на Емилия(бивша сервитьорка в Завалията, за момента в кома). Това поражда куп проблеми в и без това тъжния и изпълнен с провали от всякакво естество живот на брадата. Момиченцето съзрява и около него започват да се случват проблеми. Ще се намеси ли в очертаващите се важни ситуации от живота на детето социален инвалид като Лайняната брада и може ли емоционално ампутиран и неадекватен индивид да отгледа едно дете, когато е заплаха дори за самия себе си?

Нови герои при този вариант:

Педалиус Гейстах – Педалиус е странен хомосексуалист, съчетаващ в своята инертна и не особено лицеприятна особа две наглед несъвместими неща – той е гей, но също така – нацист. Бидейки крайно циничен тип, а също така притежаващ присъщата за гейовете дребнавост, Гейстах е един от най-мразените хора в квартал Гевгелийски. Само че той самият пет пари не дава и спокойно си пребивава в квартала, като не пропуска удобен момент да нахендри някой съкварталец жестоко.

Карлен Пандов – Карлен е 17 годишен изнежен тийнейджър с поведение на кифла, но въпреки това не е гей. Околните обаче не мислят така и не пропускат да му се подиграят при отдала се ситуация. Карлен е нарцис и обича изключително много своя милост. Отделя прекалено много време, за да приготви прическата си, скубе веждите си, епилира се и внимателно подбира своя гардероб. Вживял се до такава степен по модата, че смята себе си за фешън икона. Голям фен е на Джъстин Бийбър. Син на Пандо Командов от Монтана(участвал в филър епизодите на първи сезон) и преместил се заедно със семейството си на квартира в Гевгелийски. Негова майка е Жерава Командова.

Вариант 2

Действието се развива по улиците на квартала и в блокът на Лайняната брада, където живеят и голяма част от другите култови персонажи от първи сезон. Лайняната брада се грижи криво-ляво за сестричката на Емилия – Ани и няма много време за себе си. Отново не работи, а живее от рента и наеми. Не може да преживее затварянето на култовото заведение Завалията. Вече няма къде да забива мацки, защото в малкия квартал Гевгелийски няма друг бар, а го мързи да ходи до Студентски град, в Люлин пък не гледат с добро око на персоната му. Заради това си стои доста често вкъщи и се занимава с Ани, която макар и интелигентно и миролюбиво дете, все пак навлиза в пубертета и не може да контролира своите емоции. Приятелят му Кафетин е разжалван от полицията и му е отнет личният пистолет, след убийството на Марк Нърдов.

Леблебиев се е чалнал сериозно и нощем обикаля из София, за да ”доставя справедливост” там, където сметне, че има нужда. Подвизава се с псевдонима – Кафевият мерач. Без любимата си Ренета(заминала за родното си място – Пирдоп, след затварянето на бара) и така и не успял да сподели своите чувства, Кафетин вече не е същият човек. Няма го и любимия бар, но най-непрежалимото – няма го любимото питие… кафето с три лъжици захар, поднесено от любимата му сервитьорка вече е химера. Всичко това кара Кафетин да скъса с реалността. Сега като сянка в нощта, като неприятна миризма и като безпристрастна везна той мери и наказва всяка неправда и лъжа.

Нови герои при този вариант:

Тиньо Върбоев – Мръшляка. Мръшляка е новата мутра акостирала в квартала и опитваща се да завземе територията на влезлия в затвора внук на Прокажения Райо – Койчо Дойчов. Дойчов излежава доживотна присъда, след като бе признат от съда за виновен по обвинение в убийствата на четири сводника, осем проститутки, четиринадесет цигани и една 85 годишна бабка. Не се установи дали той наистина е ликвидирал всички тези хора, но в местните останаха съмнения, че шефът на полицията Говедарски е решил да разчисти неразрешените случаи през годините в Гевгелийски и ги е преписал на Койчо. Все пак Койчо успя да се уреди с дебел подкуп – беше признат за джендеруга(мъж, който си мисли, че е жена, но изглежда като мъж, въпреки че се държи като жена) от психиатър и след неговото компетентно мнение Дойчов се озова в Сливенския затвор, където вместо да бъде чукан, той ебеше. След това отклонение – да се върнем на Мръшляка. Много силна мутра, която е решила да покори този квартал. За целта е възложил задача на своите подопечни бандюги - Кльощавела, Тропосера и Глистаджията да сплашват всеки живущ на територията на Гевгелийски.

Краволюб Дрънчаров. Местен випаджия, но уви, само в неговите собствени очи. Краволюб се има за особено успешен фотограф и навсякъде, където се появи парадира с факта, че работи за списание Жената днес. Съкварталците му го взимат на подбив и често преиначават името му – от Краволюб, то става Куролюб в техните уста. Това не му пречи да има самочувствие съпоставимо само с това на друг не особено успешен човек в квартала – Лайняната брада. Те си приличаха и по това, че бяха абсолютни въздухари не само според хорското мнение, ами и в действителност. Живее над апартаментът на Лайняната брада.

Вариант 3

Кафетин Леблебиев бе уволнен от полицията и дори му бе образувано досъдебно производство по бързата процедура, заради което той бе осъден на три месеца пробация под домашен арест. Вече свободен, Леблебиев реши да отвори своя детективска кантора по примера на много полицаи, които са били уволнени от системата на МВР по некадърност или други провинения. Предстоеше му много работа, но той все пак бе спестил някой лев за черни дни. И бе решил твърдо да покани бившата сервитьорка от запечатания бар Завалията за секретарка в кантората си, но дали щеше му стигне смелостта за подобна стъпка не можеше да се предвиди лесно.

Лайняната брада пък се радваше на безоблачни дни, след като проблемите около имота му изчезнаха. Но спокойните дни пред него бяха на привършване – в квартала се пресели неговият най-голям враг и това събитие заплашваше извънредно много спокойното съществуване на нескопосания сваляч. А не е като да нямаше други проблеми на главата си. Емилия се събуди от комата, но не можеше да се възстанови толкова бързо от бруталния побой, който и бе нанесен преди три месеца и легна на грижите на Лайняната брада. Уговорката му с Кафетин не включваше това усложнение. Той трябваше да се грижи единствено за сестричката на Емилия – Ани, докато тя излезе от комата, но в този момент Емилия не бе в състояние да се грижи дори за себе си, а какво оставаше за своята сестра. Това накара опитният бивш полицай Кафетин да извърти отново договорката и по този начин да нахендри още повече иначе бездействащия през по голямата част от живота си сваляч.

Нови герои при този вариант:

Теофан Шаламанов. Новият полицай в Гевгелийски. Пълна противоположност на Кафетин. Подкупен и изключително коварен, Шаламанов участва във всяка далавера и престъпление в квартала, за което успее да се осведоми. И ако бандитите и далаверджиите не му дадат дял е повече от сигурно, че той ще ги изпее на Говедарски и по този начин ще съхрани добрата си репутация сред околните. За разлика от Кафетин, него хората го харесват и той се ползва с обществено доверие, макар и незаслужено.

Зия Морозова. Местна нимфоманка попаднала в беда. Обвинена е в крупна кражба от предишното си работно място – стриптийз клуб ”Скопената свиня”. И сега собственикът на това заведение я търси под дърво и камък, за да си върне своето. Показателно е, че не е сигнализирал полицията за деянието на Морозова. Той желае да уреди сметките си с нея веднъж завинаги.

Избирайте, добавяйте и най-вече - не забравяйте да се забавлявате с форумния литературен сериал!

September 6, 2019

Гласувам за вариант три.Коварното ченге,дето е пълен боклук и утайка,но е подъл противник ако си срещу него звучи обещаващо.

October 7, 2019

Вариант 3 беше избран с малка преднина пред вариант 2. Следователно историята няма да бъде чак толкова просташка, а ще заложи на елемента на изненадата и една сравнително сносна история, подкрепена с просташки сегменти. Скоро ще бъде публикуван първият епизод от новия сезон, но преди това искам да обясня какво ще се случи с второстепенните герои от първи сезон и кои от тях ще се завърнат във втория. Ето как стоят нещата.

Дрен Лечителя – след прословутата ”Руска рулетка” в бар Завалията, завършила с негова задочна победа, той се върна към своето скучно ежедневие и своята работа на пет различни места, за да изхранва неблагодарната си фамилия. Все още посещава бара, но мястото не е същото след упражнените рестрикции върху него – сега ”Завалията” не съществуваше, а заведението се бе преквалифицирало в кръчма с наименованието ”Злощастника”.