Jump to content

"Кафетин Леблебиев и Лайняната брада" - форумен, интерактивен разказ


The Best

Recommended Posts

Драги съфорумци, не съм правил тема от миналата година, когато пуснах форумната игра "Сериозен ли си или ще се излагаш", а тя бе и първата ми тема във форума. Днес реших да пусна нова, свързана с разказ. Малцина от вас знаят, че съм писател(по точно никой, но освен, че уча журналистика, в свободното си време и пиша), който все още не е издал нищо свое, но в скоро време ще издаде, дай боже😀. Няма да говоря за себе си повече, а ще премина към сюжета на разказа, който ще бъде написан специално за този форум, както беше и с предишната игра. Разбира се, в него няма да се мине и без ваше участие(при желание от ваша страна). Но за това по късно. Първо, нека ви запозная с главните герои в разказа, а те са:

 

Кафетин Леблебиев: полицай на тридесет годишна възраст, от София. Ерген и заклет любител на кафето, Кафетин е може би единственият човек в града, който отива в бар, за да пие кафе... и го прави ежедневно. Нещо повече - това е единствената му традиция, единственото му хоби, ако това може да се счете за такова. Леблебиев живее скучен живот, изпълнява дълга си на квартален полицай - пешеходец с нежелание и често гледа да се скатава, а също е мизантроп и няма особен интерес към жените. Дори може да се каже, че е сексист и женомразец, ала също не понася и гейовете. Редовен посетител е на бар"Завалията", разположен в най-мизерния квартал в София - "Гевгелийски", познат още като ма'алата до Западния парк.

 

Лайняната брада: местният неуспешен сваляч и също редовен посетител в бара. Ненавижда циганите и редовно си изяжда боя в квартала по тази причина. Недолюбва и дебелите хора. В барът също често се гаврят с него, но той, разбира се, е над нещата и не му дреме особено. Доволен, че циганите нямат достатъчно средства да си позволят да отидат в денонощният бар "Завалията", той се чувства у дома си там. По незнайна причина смята кварталния полицай Кафетин Леблебиев за негов приятел и често му досажда с присъствието си, както и го забърква в непредвидени ситуации със срамен край. Лайняната брада постоянно задява и сервитьорките в бара, които не се посвеняват да го отрежат брутално, понякога дори и да му посегнат. Това не го отказва, дори напротив - често придобива енергия за още "свалки", траещи рекордно кратко време, понякога дори с непознати клиентки на бара.

 

Това са двамата главни герои в разказа, другари по неволя, свързвани от само едно нещо - барът, който посещават редовно. Този, същия бар, който крие срамни, тъжни и брутални истории за всеки от тях, както и за много други хора.

 

В началото казах, че разказът ще бъде интерактивен. Всеки от вас, може да измисли до два персонажа за сериала, но не може да включва себе си, било то с име или с ник. Това го правя с цел да няма обидени, а да има само забава за цялата аудитория. Какво трябва да направите ако искате да включите свои герои в разказа: Да напишете имената им/или прякорите, с които ще се подвизават и тяхна кратка предистория. От мен зависи колко голяма роля ще изпълняват, но ще се появят в поне една серия. Идеята ми е сериалът да е с продължителност от 10-12 серии, а при интерес може да направя и втори сезон, ако историята го позволява. Не съм сигурен колко начесто ще мога да пускам серии, но ще се старая да пиша по една на всяка седмица/две. Надявам се да приключа сезона преди да дойде време за продължението на "Сериозен ли си или ще се излагаш". Надявам се да се включите в инициативата с ваши герои, с които да жонглирам в сериите и да се забавлявате с този сериал.

 

Link to comment

Барман- Чардафон Барплотов- печен корав чичак, врял и кипял в индустрията.Чаровно прошарен (за младите пички с daddy синдром),веселяк когато трябва, сериозен когато се налага. Минал през суровата школа на соца,знаейки тъностите на занята,дет се вика 2 и 200. В ръцете да го гледаш,може да те удари в грамажа без проблем.Пълен със всякакви истории-от комично-забавни, до тъжни и драматични.Дето се вика-роден за тая работа.Мускул не му трепва когато с вещина се справя когато е претъпкано и 4 човека му искат поръчки  едновременно.Кусур-не понася животни,никога е нямал домашен любимец,не разбира хората които имат,само приказки на тая тема могат да го изкарат извън нерви.(така ми дойде,не проектирам нито приятели/познати или каквото и да е :D  )Женен с едно дете, момче, 7 клас, на което.....да, е обещал ако покаже отличен успех,да му купи каквото поиска.Очаквал е познатите избори като плейстейшъни/колелета/телефони, но нови 10 бели косъма са се появили на косата му, когато момчето с усмивка е показало бележника и е казало-Ето,тате! Искам кученце...

3kuoda.gif

Link to comment

Марк Нърдов - 30-годишен девственик, живеещ с майка си. Никога през живота си не е близвал алкохол. Също така не е и целувал момиче никога. Той е веган и е може би най-здравословно хранещият се българин. Редовно кара майка си да пазарува вместо него. Любимото му хоби е да гледа кеч и да оценява мачовете със звездички. Идол в живота му е Дейв Мелцер. Голям фен на Даниел Браян, в негова чест си е пуснал голяма коса и брада и се къпе един път в месеца. Посещава бара единствено и само заради една сервитьорка в която се е влюбил след като е видял нейна снимка в Инстаграм. Все още не е събрал смелост да признае чувствата си, защото в нейно присъствие винаги започва да заеква и да трепери. Не малко пъти е и разливал безалкохолната си негазирана напитка. Вечерният му час е 22:00 часа. Винаги се прибира в толкова за да не се притеснява майка му. Архивраг е на Стефан Хаджикалчев, който много често го тормози. 

 

 

Стефан "Голямата точилка" Хаджикалчев - Родом от Бургас. Работил по плажовете на Слънчев бряг и Несебър като спасител. Тренирал MMA и кик-бокс за 3 месеца. Прякорът му идва от размера на мъжкото му достойнство. Отявлен сваляч и ебач, според негови изчисления е минал над 5000 жени от всякакви националности и раси. Ненавижда кеча от момента в който баща му му казва, че всичко е изкуствено. От там идва и омразата му към Нърдов. Луд фен на Черноморец Бургас. Преди 5 години се мести в София и става спасител на публичен басейн. Посещава бара за да гледа футболни мачове, но повече се оглежда за "малки котета" или гаври Марк Нърдов. Вече е преспал със всичко женско, което работи в бара включително любимата сервитьорка на Нърдов. Любимият му израз е "само си го преместих в другия крачол" с което изразява колко не му дреме за нещо. 

Quote

КУР ЗА СМАРКОВЕТЕ!

 

Quote

DELETE! DELETE! DELETEEAAA!

 

Link to comment

Кафетин Леблебиев и Лайняната брада

 

1 епизод

 

Начало или застой

 

 

На мрачната, пропита с всякакви миризми, от евтинджос сосове за хотдог до отдавна изсъхнали цветя, продавани евтино от кварталните циганки улица, се мъдреше една съборетина, някога имала представителен вид, може би, ала сега изглеждаща като изоставена обществена тоалетна. Без врата, без вода, само… мръсотия и лайна се мъдреха вътре в помещението без прозорци, с изглед към парка. Не, това не бе главното място, на което се развива действието в този разказ, а точно отсрещното.

 

И дори си имаше име – местните го наричаха с отвращение ”Дупката” и имаха изключително негативно мнение за тази полуразрушена постройка. И как иначе – все пак тя бе в непосредствена близост до къщите им и усмърдяваше домовете им всеки път щом благоволяха да отворят своите прозорци. Бяха писали до общината, но в страната всеки знае, че кметът не само, че не се преработва, а настоява и подчинените му надолу по веригата да не се престарават излишно. Евентуално през предизборната кампания, ако се докаже, че полза от разнебитената постройка няма никаква полза за гражданите, то тогава тя ще бъде премахната, но само тогава. В крайна сметка ситуацията не беше чак толкова значима и отстраняването не изглеждаше належащо – нали не са засегнати интересите на Делян Пеевски, че някой да бърза, както бе в случая с кварталните будки, изчезнали изненадващо за отрицателно време от полезрението на народа.

 

Може да ви се стори странно, но ползи от място като ”Дупката” имаше, въпреки неугледното ѝ състояние и това бе така, защото там изтрезняваха изхвърлените от отсрещния бар, наркоманите дишаха лепило, разгонени двойки се усамотяваха в това несретно място, а нормалните хора се облекчаваха в него. Кварталните цигани пък издебваха удобен момент да ограбят гореспоменатите типажи и също печелеха дивиденти от мястото.

 

След това лирично отклонение, за едно важно местоположение в историята, дойде времето да се прехвърлим на главната дестинация в нея, а именно вездесъщият бар ”Завалията”, единствения денонощен клуб в квартал Гевгелийски. И не само в него, ами и в околните квартали. В крайните квартали на София хората сякаш живеят в гето и не им е много до дискотеки и нощен живот. За сметка на това през деня кръчмите и бардаците са пълни, но за барове пари не остават, а не е като предприемчиви бизнесмени да не са опитвали да създадат такива. Нравът на хората от Люлин и околностите обаче е темпераментен и тези откривания скоропостижно се превръщаха в закривания, след показни убийства на мутри, барабар със собствениците на заведенията.

 

Бар ”Завалията” е някак различен от останалите барове. Толкова долнопробен, че уважаваща себе си мутра или както е модерно – бизнесмен, би се погнусила да влезе и би я било срам да излезе, а учените все още не са измислили начин за телепортация на хора от едно място на друго, макар опитите на Бермудите да продължават.

И така, в единствения отворен бар в околността, редовите посетители вече заемаха своите места, а часът бе около осем, вечерта. Един от най-редовните посетители на бара, какво ти от най, той определено бе най-редовният без конкуренция и с това се изчерпваха нещата, в които беше на първо място в живота, вече бе на линия... или две. Това е Кафетин Леблебиев и той спокойно си пийваше трето кафе за деня, с три лъжички захар. Щеше да си сложи и повече, ако барманът на заведението – Чардафон Барплотов не го заплашваше, че ще му таксува всяка следваща лъжичка по левче.

 

Заел своето място зад тезгяха, Чардафон или както му викаха на галено – Чари, раздаваше своето правосъдие, чрез осакатяването на поръчките, както той си знаеше. По този своеобразен начин Чари се грижеше за здравето на клиентите на бара, а и ги удряше в джоба, защото на тях им отнемаше много повече време и чашки алкохол, за да се напият. Чаровният чичак Барплотов бе автор и на страшно успешна (за него) схема, тъй като чувстваше вина, че мами клиентелата. Поради тази причина лъжеше и своя шеф, собственика на заведението – Кон Калудиев. Чари е толкова изпечен и обигран, че го лъжеше, че не лъже клиентите си и така прибираше спестеното количество концентрат за лична употреба, без никой да заподозре нищо. Така на края на месеца му се събираха около 5-6 литра алкохол, който носеше периодично вкъщи, а на въпросите на жена си, отговаряше без да губи присъствие на духа със заучената фраза: ”Ми то тва е колко на зъб да туриш” и въпреки че количествата бяха огромни, черният му дроб не се оплаква и не протестира срещу угощенията, които му устройва собственика му.

 

Кафетин отпи с наслада от чашата си с кафе и се замисли. Често му се случваше след дълъг работен ден да седне и да мисли, но този път беше по различно, защото самият той се усети, че само седи, ама не мисли и просто зяпа неопределено в пространството пред себе си. Това не можеше да продължава така, един полицай на място трябва да дава вид на зает човек, който постоянно се занимава с нещо. Ето защо господин Леблебиев погледна към своя часовник-реликва, подарена му от покойният му прадядо: тик, който се проявяваше всеки път щом му стане нервно, тегаво или тъпо.

 

”Така…ще накарам хората да вярват, че чакам някого, било приятел или роднина, защо не и някоя изгора”- разсъждаваше Кафетин без да вдява, че никой от останалите посетители и пет пари не дава за личния му живот. Леблебиев реши да разсее скуката, като извика любимата си сервитьорка Рени. С бавен жест, той вдигна ръката си и я остави провесена във въздуха. Струваше му се селско да подвиква в заведението и така се чувстваше по извисен. Правеше този знак, само когато Рени е на смяна, понеже тя единствена успя да разгадае какво означава този жест, докато случайните посетители на заведението смятаха, че проси и му подхвърляха жълти стотинки в протегната ръка. За съжаление, сервитьорката в момента се намираше в тоалетната и дясната ръка на Кафетин се налагаше да повиси неизчислено време във въздуха.

 

Другата сервитьорка на смяна – Ирина, тъкмо се бе запътила към Чардафон, за да го попита да вика ли бърза помощ за Кафетин, защото се опасяваше да не е получил мозъчен аневризъм и заради това да е протегнал така високо ръка, когато в барът влезе Лайняната брада. Ирина беше нова и не знаеше на какво е способен този неадекватен персонаж. Очевидно не бе разпитала останалите момичета за извратеняците и особняците сред посетителите на ”Завалията”, а явно и никоя колежка не си бе направила труда да и разкрие какво означава техния код ”лайнян”. Сега беше на път да разбере по трудния начин значението му.

 

Лицето на Чардафон Барплотов се озари и той започна да се облизва доволно при вида на напредващата към него Ирина и идващия срещу ѝ сваляч. Това е сериозна предпоставка за нестандартно забавление, каквото в този бар се случваше сравнително рядко, а и глътка свеж въздух за опитния барман, допреди няколко секунди пуфкащ с досада, отвратен от снобарщината на Кафетин.

 

Броени секунди оставаха до разминаването на Ирина с Лайняната брада, а Рени тъкмо се задаваше от тоалетната. Видяла Лайняната брада, тя с писък се върна в кенефа, за да не стане свидетел на сцената, която щеше да последва. И ето – разминаването или по скоро липсата му, стана факт. Лайняната брада се направи, че се спъва в нещо залитна силно напред и повали крехката сервитьорка, хващайки я здраво за циците и лягайки буквално връз нея на пода. Всички останали посетители гледаха унизителната, но и забавна от тяхната гледна точка сценка.

 

Всички освен Кафетин, който продължаваше да седи с гръб към случващото се и не изглеждаше заинтригуван. Ръката му се схващаше, но той държеше да бъде забелязан от Рени. Изведнъж присетил се за телефона си, той понечи да го извади от джоба на дънките си с другата ръка, уж да види нещо, чакайки, но се усети, че ще стане за бъзик на всички като изкара тая допотопна Нокия с бутони и вид на тухла четворка. Въздъхна и продължи да чака.

 

Никой не помогна на новобранката в сервитьорския занаят да се избави от Лайняната брада. Ирина бе изправена пред угрозата да направи дебют не само като сервитьорка, а и като момиче на повикване, ако брадата не благоволеше да слезе от нея. С неговата наглост и с бездействието на останалите чешити, като нищо можеше да се стигне до едно изнасилване пред погледа на всички в бара, а те нямаше да останат разочаровани от подобен развой на събитията.

 

Лайняната брада обаче знаеше, че едно око зорко го следи и с нетърпение, чака сваляча да си го извади от гащите или да тръгне да разсъблича момичето, за да звънне в полицейското управление. Това бе окото на другата сервитьорка Рени, впито в ключалката на общата тоалетна в бара. Пъшкайки, брадата се подпря на гърдите на Ирина и използвайки ги за упора, съумя да се изправи. Омърсено и засрамено от поведението му и случката, а също и зашеметено от падането, при което удари тила си, разплаканото момиче продължаваше да лежи изпъната на пода, сякаш в нокаут.

 

Лайняната брада смотолеви едно тихо извинение, сякаш казвайки го на себе си и се запъти към сепарето на единственият, който все още не бе забелязал неговото пристигане. В това време входната врата на бара насмалко щеше да бъде изкъртена от влезлият като турнадо перничанин със сръбска жилка Анчелоти Пенев – по прякор Челото. Издавайки нечленоразделни звуци той се приближаваше със завидна скорост към барманът Чари и по пътя си едва не стъпка лежащата в полунесвяст на земята Ирина.

 

”Пусни бе, пусни мача, ало, ей! Пускай веднага квалификацията за купата на Африка между Буркина Фасо и Бурунди, че сръчка ме изеде, бе, ей!”

 

Чари го гледаше безразлично и с отегчение въздъхна. Това още повече озлоби Анчелоти, а той и без да бъде игнориран и дразнен, се палеше лесно. Залитайки, той посегна да хване бармана за яката.

 

”Ще те пречукам аз тебе, дърт копелдак ниеден. Пускай веднага мача, че заложих последните си двеста ле’а на равен и ако не излезе, нема кво да ям до края на месеца бе, бунак с бунаците.”.

 

След поредният нескопосан опит на Анчелоти да се добере до яката на Чардафон, вторият взе, че се изнерви не на шега и реши да отговори подобаващо, в негов стил:

 

”Чшшшш, брат ми, слушай ся, яз да ти кажем. Тоя смешен мач не го предават по нито една телевизия из белия свет, ама даже и да го даваха, пак нямаше да си мръднем пръста да ти го намерим, щото ми е през курягата за жалките ти двеста кинта, смрад жалка.”.

 

Вече извън кожата си, Анчелоти реши да му отвърне:

”Ей, дъртак неошлайфан, знаеш ли кой съм аз, бе? Аз съм звезда! Миналия месец имаше статия за мен у вестник Еврофутбол. Спечелих 55,20лв. с минимален залог от лев и дваесе, ехоу! Аз съм най-успешният прогнозаджия на Балкана, а ти си господин никой на средна възраст. Моа те купя и да те продам, въшкар!Щом са рекли у сайто на Еврофутбол, че мача ще се излъчва live, значи ше го излъчват, мамицата му. Толкова елементарна раздумка ще ме караш да водим, гад – пускай ми мача и метай една Загорка ретро, че прегрех” – каза Пенев и поглеждайки към все още лежащата на земята сервитьорка, добави:”И ми кажи колко взима тая млада парантия и дека и е терено, че както съм се нажежил, че и подпалим фитило, га е още тука на подо!”. Барманът вече бе готов да приключи нежеланият разговор.

 

”Тъпако прост, какво от казаното до ся не разбра, а? Първо, грам не ме ебе кой си, да знаеш. Ако ще да си любовника на министъра на спорта, само ще си го преместя от единия крачол у другия. Сега да сме наясно – нема ми даваш наклон на уя какво да правя и какво да пускам. С теб няма какво да приказваме повече, щом не разбираш значението на думата live в сайта на Еврофутбол, залогаджийче некадърно. И не на последно място – затова момиче ще се редиш на опашка и то не в моята смяна, защото когато аз съм тука ще си заел поза партер и ще чакаш да ти бия дузпата.” – контрира го Чари, а след малко добави тихо под мустак, като че на себе си: ”Пък и още Лайняната брада не и е определил тарифата, трябва да я извъргаля още дважди-трижди, та да вземе да и хареса”.

 

Докато те двамата водеха не особено благоприличния ”разговор” помежду си, Лайняната брада изненада в гръб седналия удобно с все още вдигната високо във въздуха дясна ръка Кафетин и го плесна с все сила по нея.

”Оооооох”- изкрещя Леблебиев и с мъка свали схванатата си ръка на масата, след което с адска скорост се обърна и хвърли убийствен поглед на Лайняната брада, без да продума, а той от своя страна счете това за приятелска подсказка да се разположи на сепарето му.

 

”Ехее, големец, къде ходиш бе! Цяла седмица не съм те виждал в бара. Не мога и да те засека в квартала, не отговаряш на мобилния. Човек би си помислил, че ме избягваш по някаква причина…”- каза некадърният сваляч.

И в интерес на истината изобщо не бе далеч от истината. Кафетин съвсем преднамерено и целенасочено се опитваше да отърве персоната си от нежеланото присъствие на Лайняната брада и си беше направил график кога да посещава бара, с цел по този начин да се разминава с непоносимият си събеседник. Очевидно обаче не бе изкусурил правилно изчисленията и в момента се бяха срещнали.

 

Какво можеше да направи или отговори Леблебиев в този момент? Отдавна бе свършил с третото си кафе, искаше му се да си пийне на спокойствие четвърто, но определено не в тази компания. А така му се искаше отново да разговаря с фаворитката си – сервитьорката Рени. Вярно, че обикновено разговорът се състоеше в поръчването на едно кафе с три лъжици захар, но дори и това бе много за Кафетин, защото той не търпеше жени около себе си. Мразеше да говори с тях, мразеше да се интересуват от него, мразеше даже да ги вижда.

 

Рени обаче правеше странно изключение. Носейки топлата чаша с кафе, усмихвайки се благо и пристъпвайки внимателно около долната паплач, насядала по масите, полицаят виждаше в нея супер жена. Или поне неговата представа за идеалната жена. Може би след време… по точно след много дълго време, имайки предвид характера на Кафетин, той щеше да я покани на вечеря у дома, евентуално тя щеше да се съгласи и той нямаше вече да е самотник на средна възраст, одумван от всички в малкия квартал. Не се знаеше какво ще се получи между тези двамата след време.

 

Лайняната брада знаеше за странното поведение на Кафетин спрямо сервитьорката и като примерен негов приятел, гледаше да не и се натиска… често.  В него се прокрадваха съмнения дали Рени не се държи мило с Кафетин, за да се отърве от тормоза, който брадата оказваше на сервитьорките в заведението. Не можеше да е заради това… или пък можеше? Ако отговорът на тази догадка бе положителен, значи тя би трябвало да познава Кафетин по добре отколкото той самия се познава, по простата причина, че и полицаят не смяташе Лайняната брада за свой другар, а го търпеше понякога с голямо нежелание. Никой освен самата брада не смяташе, че двамата са близки, но винаги имаше вероятност тя да е изключението сред останалите? Това правеше ли е тъпа, дебилна лабилна или инфантилна? Или всичко накуп?

 

Такива въпроси занимаваха Лайняната брада, докато говореше абсолютни глупости на Кафетин, колкото да поддържа разговора. Полицаят вече се канеше да си тръгне от бара, Чари влачеше миришещия на джибри Анчелоти към изхода, за да го изхвърли позорно от заведението, а четвърт част след случката с Ирина, Рени се престраши да отключи вратата на тоалетната и да помогне на момичето да се съвземе. Успокоявайки колежката си, тя изсъска:

”Време е да поставим това животно на мястото му и мисля, че знам как да го направим”.

 

 

Ще спечели ли отново от Еврофутбол Анчелоти? Ще си поговори ли Кафетин с Рени насаме? Възстановила ли се е от шока Ирина? Биха ли се справили сервитьорките с нахалния сваляч? Какво е код”лайнян” и какъв е проблемът на барманът Чари, ще разберете при следващото ви посещение в бар ”Завалията”. 

 

ПП: Нарочно използвах уголемен размер на текста, защото смятам, че така ще ви бъде по лесно да прочетете цялата първа част. В противен случай, при нормален размер се получава стена от текст, която много трудно се чете.

Link to comment

Интересно е деееба, давай смело напред,има си сюжет и динамика,билда е добър,враждите са налице, вярвам че ще има супер развръзка :D

3kuoda.gif

Link to comment

Радвам се, че има доволни читатели. Да направя няколко разяснения: в сериала ще има две смяни с различни сервитьорки и бармани, така че светът на сериала тепърва ще се разширява и ще става по наситен откъм истории и ситуации. Ще има и по кратки филър епизоди, в които ще се обърне внимание на двете конкурентни телевизии в сериала: BWC TV и CWB 1, които са върхът на сладоледа в тази вселена.

 

Важно е да уточня, че ако някой иска да добави персонаж/и и ми пише на лични с тази цел, няма да мога да видя съобщението му, тъй като пощата във форума ми е пълна със съобщенията от първия сезон на играта "Сериозен ли си или ще се излагаш" и целта ми е да ги пазя до края на втория сезон, за да мога да направя забавен разбор за разликите между двата сезона. За това ако искате да вкарате ваши герои в разказа, моля пишете в тази тема.

Link to comment

Кафетин Леблебиев и Лайняната брада

2 епизод

 

Молба на кръстопът

 

 

И ето, че едната нощ се изниза, за да дойде друга, вероятно също толкова наситена с интересни каламбури, разговори и излагации, колкото и предната. Това оставям на вас да прецените, ала преди да се прехвърлим в любимия на всички бар, редно е да споменем обстановката отвън. Мъртвило… около дупката все още нямаше пияни, дрогирани или зажаднели за ласки господа и дами, което беше лесно допустимо – все пак часът бе едва деветнадесет и никой все още не бе злоупотребил с каквато и да е субстанция.

 

Вътре в бара също не изобилстваше от посетители, но това можеше да се обясни с никаквият час. Този път на смяна зад тезгяха стоеше другия барман – Спиртозар Краваров, виден квартален интелектуалец, завършил право в СУ, строително инженерство в Строителния университет и шахматен мениджмънт в НСА, ала не успял да си намери работа по специалностите и принудил се да бачка като обикновен барман в ”Завалията”.

 

Краваров имаше по приятен подход от своя колега Барплотов спрямо клиентите и често се впускаше във високо интелектуални беседки с ниско интелигентните си събеседници. Обичаше да показва своето превъзходство над тях и да ги обижда тънко без да се усетят. Никой не можеше да познае точната му възраст, но не изглеждаше нито първа младост, нито престарял. И все още беше ерген и в това нямаше нищо учудващо за познаващите отблизо характера му.

 

Компания на бара му правеше известният като ”прост майстор на спорта” – Стефан Хаджикалчев. Уникално тъп индивид, тренирал всякакви бойни спортове, за които човек може да се сети през живота си, но уви – пропуснал да тренира мозъка си. Това не му пречеше да има сериозен успех сред жените посещаващи бара, все пак глупавите се познаваха и привличаха. Правило, старо като света.

 

Спиртозар погледна със строг поглед седящият срещу него Хаджикалчев и попита:

 

”Ей, Хаджикалкачев, твоята персона ще възнамери ли да консумира нещо или ще продължава да се държи неконсистентно, зяпайки като бозайник високоградусовите напитки, които предлагам?”.

 

Стефан млясна неприлично, а шумът от неговото действие обиколи целия бар и стигна до ушите на Марк Нърдов, седящ в северния край и Кафетин Леблебиев, разположил се, както обикновено на сепарето в южната част. Какво правеха тези двама бунаци щеше да се разбере съвсем скоро, фокусът в момента бе върху Хаджикалчев и неговия отговор, а той не закъсня:

 

”Първо:  нье съм Хаджикалкачев, а Хаджикалчев. И второ: съвсем нищо не ти разбирам, мойче!”.

 

След един бърз фейспалм, Спиртозар обясни по просто ситуацията:

 

”Какво ще поръчаш?”

 

Стефан се огледа наоколо и видя, че почти всички посетители пият бира, но се опасяваше, че няма да му стигнат парите и заради това, спирайки погледа си върху Кафетин, изломоти:

 

”Ей тва е друго ньещо! Сига та разбрах. Искам идно кафие!”

 

Краваров също трудно разбираше бургаският акцент на своя клиент и реши да се осведоми с възможно най-любезният си тон:

 

”Нес ли го искаш кафенцето?”.

 

Намръщвайки се, Хаджикалчев отговори:

 

”А нье ве, утре! Мноо ясно чи дньес. Нали сига съм дошел!”

 

Изнервен, барманът прие поръчката с нежелание и си рече наум: ”Боже, прибери си вересиите!”.   В това време в ”Завалията” влезе ултимативният злодей в квартал ”Гевгелийски” – Прокаженият Райо. Този корав дядка беше клюкар на клюкарите и знаеше абсолютно всичко за всеки. Надарен с невероятен усет, той дори успяваше да предвиди какво с кого, кога и как ще се случи и според местните, винаги познаваше. С други думи ако Райо кажеше, че дъщеря ви, всъщност ви е син, то абсолютно всички ще му повярват безрезервно, та чак и вие ще се усъмните, заради невероятната сигурност, с която произнася мнението си. Можеше да качи на въжето всекиго, да съсипе реномето на всекиго, но и при определени условия да помага на някои хора, в замяна на услуги.

 

В умът на много хора ще изникне въпросът защо хората не се разправят с такъв наглец и клепач, но това е много лесно обяснимо – обвинят ли го в лъжа или само да се опитат да го провокират, той ще изнамери за тях и най-пикантната подробност, която умело крият, ще изрови на бял свят включително неща, за които и те не си спомнят, от техните най-срамни периоди в досегашния им живот. За физическа саморазправа и дума не можеше да става. Всеизвестно бе, че Прокаженият Райо се познава с много влиятелни политици и бизнесмени, които го покровителстват. Все пак той беше бивш агент на ДС и знаеше по нещо за почти всеки политик. Неразумно беше да му се посегне.

 

Райо се запъти към бармана и седна достолепно до Хаджикалчев, който вече получил кафето си, сърбаше от него като невидял. Прокажения му хвърли снизходителитен поглед, пълен с отвращение и се обърна към Спиртозар:

”Едно мартини, ала 007. Ти си знаеш как!”.

 

Барманът беше един от малкото хора, надарени с достатъчен умствен капацитет за да могат безстрашно да лавират в комуникацията с прокажения Райо, без да сгазят лука. Може да се каже, че и на Райо му бе приятно да разговаря с Краваров. Спиртозар реши да попита:

 

”С маслинка или без да бъде питиенцето?”

 

Въздъхвайки тъжно, Райо рече:

 

”Без, естествено. Жената ме побърква в последно време с тая маслинена диета, на която ме е поставила. Казвам и аз, че съм в идеална форма за мъж на 75, тя не ще и да чуе. Сутрин ми дава десетина маслинки и маслинов шейк, разреден с чешмяна вода. На обед маслинена паста, все едно съм кърмаче. Ще ми пасира тя на мен, аз съм мъж на място, ей!”

Стефан вече допиваше кафето си и неволно станал слушател на неволите в битието на Райо, едва сдържаше смеха си, ама знаеше, че разсмее ли се, пак ще трябва да сменя квартала, защото всички без изключения щяха да научат какви изцепки е правил до момента. Набързо гаврътна оставащите две глътки от ”дньес” кафето и се запъти подхилквайки се към масата на зубъра Нърдов. Райо, вече по успокоен, продължи:

 

”За следобедна закуска ми предлага нейният специалитет - пица с маслини, ама без пицата, а само маслини със сух хляб. За вечеря получавам маслинена чорба с чесън. На другия ден всичко се повтаря отново.”

Барманът се опита да му влезе в положението и го гледаше със съчувствие. Реши да го подкрепи и вербално:

”Няма да се отчайваш, Райо! Ако има кой да я постави тази жена на място, това си ти и твоят хитроумен нрав. Предполагам си намислил нещо, а?”.

 

С всепомитащ пламък в очите, прокаженият отговори със задоволство:

 

”Няма място за съмнение! Аз съм от стара коза – яре. Рекох и отсекох – а е продължила да ме държи на диета, а съм я пратил в старчески дом!”

 

”Хубав замисъл, за съжаление – неизпълним. Не може да изпратиш некръвен роднина в дом.” – отбеляза Спиртозар. 

 

Лукава усмивка се плъзна по лицето на стария агент на държавна сигурност:

 

”И тя така каза. В същия момент на мен ми хрумна по добра идея. Ще пласирам сина в старчески дом!”.

 

”Гениална идея!”- каза интелектуалецът прибързано, а после се облещи: ”Как така бе? Де се е чуло баща да праща сина си в старчески дом? Това е…”- на върха на езика му бе думата невъзможно, но всъщност не беше абсолютно сигурен в правотата си и по тази причина набързо я смени с ”непопулярно”.

 

”Стига алабализми! Разбрах какво искаш да кажеш, но синчето си е баш за старческия. А така ще разкарам и тази гнусна жена, която ми трови дните на стари години.”.

 

”Че как ще е за старчески? На колко години е?”- неуверено попита барманът, докато бъркаше третото кафе на Леблебиев с три лъжици захар за вечерта.

 

”По лична карта на 55, ама в действителност живее като по голям дъртак от мен, ако допуснеш, че изобщо съм дърт, де. От десет години и един трудов стаж не е натрупал, само пърди у дома. Жена му го остави, а внука е пълнолетен вече, може сам да се оправя в живота, макар че… абе и от него нищо не излезе, ама айде…”-въздъхвайки тежко, прокажения Райо изпи на екс чашата с мартини и поръча още една, естествено без омразната маслина към нея.

 

Докато двамата си дърдореха, Марк Нърдов седеше в ъгъла на бара сам и пиеше диетично Пепси, което будеше усмивки в останалите посетители в бара. Нърдов не беше от редовните посетители, считаше ”Завалията” за пропаднало място и до преди месец не се вясваше тук, но откакто Михаела заработи на това място, идваше във всяка нейна смяна. Беше постигнал договорка с Чардафон Барплотов да му снима графика ѝ срещу една петдесетачка и така можеше спокойно да планира кога да идва и кога не. Днес бе тук, следователно и Михаела щеше да е в бара.

 

Глътвайки останалото съдържание на бутилката, той се престраши да надигне тънкото си гласче и да я повика. Недоволна, Михаела се принуди да преустанови клюкарския разговор с другата сервитьорка на смяна Емилия по отношение на новата им колежка Ирена и неприятната ѝ среща с Лайняната брада миналата вечер и доприпка с грациозна походка до масата на Марк.

 

”Кво ше бъде?”-попита съвсем неделикатно тя.

 

В момента, в който тя застана до него, той сякаш се вцепени и думите не искаха да излязат от гърлото му, а го задушаваха. Марк идеално осъзнаваше, че Михаела стои много по ниско от него в социалното, интелектуалното и паричното положение в живота, но някак необяснимо го превъзхождаше, когато застане срещу него и погледите им се кръстосат. Нърдов не можеше да си обясни това, а обяснението далеч не бе толкова трудно – той беше загубеняк, а тя красива девойка, много приличаща на Поли Генова. Марк опита да се опомни и промълви:

 

”Още… едно… от същото…”

 

Тя го стрелна с поглед, пълен с досада и отиде до бара за да му донесе следващото Пепси, а той изскимтя тихо след нея:

”Искаш ли да пийнем кафе в събота?”, след което се сви отчаян на стола си.

 

 Точно в този момент към него се завтече Стефан Хаджикалчев и се провикна като пръв селяндур:

 

”Е, Марки-Марк, как е маняче? Можье ле да сиедна тука, а?” и още с изстрелването на въпроса той вече бе седнал на стола до Нърдов.

 

Нърдов предугади накъде отиват нещата и това хич не му се нравеше, но нямаше какво да направи срещу далеч по мощния бивш спортист, който вероятно отново щеше да го врънка за пари. Зубърът не подозираше и още нещо – Стефан беше чул подобието на разговор между него и Михаела. Фитнесарът поде разговор:

 

”Слушай, играч. Киьечът и компютърните игрички не’а те научат как да лоиш мацки. Нито деда ти ше ти пумогне с неговите манги. Тука странечни фактори не важат!”

 

Нърдов много се разлютяваше, когато някой започне да плюе по трите му любими хобита: кеча, компютърните игри и комиксите. Затова реши да отговори подобаващо на събеседника си с мек акцент:

 

”Не се казва киеч, а кеч и искам да ти кажа, че там има мацки, каквито ти през живота си няма да успееш да спечелиш. Така че хумора ти е най-малкото неуместен, а изказът: плачевен.”.

 

”Тюхо ве, лек! Ша ти прайм киферицата пембена, ако ме форсираш! Донекъде си прав, ма си и крив съшо така! Тез женички в кеча ньема ги имам, шото ги нье щем! Баджаците са им по големи от моите, а имат и по малки цици съшо така!”.

 

Нърдов реши да не коментира тази откровена провокация, а мълчанието бургаския прие като капитулация и продължи със задоволство: 

 

”Слушай мени и неа са плашункаш! Както съм излекувал много жени от лесбийството, така ще те излекувам и теб от кретенизма. Първа стъпка е да ти пукажа шо са прай с мацораните и получаваш тоз урок от своя бургаски приятел почти безплатно, шъ знайш! Глей сеа!”.

 

С мощно изсвирване и повелителен жест с ръка Стефан повика сервитьорката Михаела. Както се знаеше, той имаше огромен успех с жените и дори се подвизаваше с прякора ”Голямата точилка”, но за разлика от другите му съкварталци със странни прякори, като например Лайняната брада и Прокажения Райо, зад неговият прякор не се криеше срамна история и не му бе даден от друг, а самият той си го бе лепнал за да се тежкари. Оправдаваше ли прякора си на никого не бе ясно.

Михаела се появи и попита:

 

”Кво ще желаеш?”

 

”Ино Бургаско и среща с онуй дивойче, твойта колежка” – поръча с поглед, изпълнен с превъзходство Стефан и ѝ насмигна свойски. Дъвчещата дъвка Михаела не блестеше с особена интелигентност, но вродения и женски усет и нейната гордост бяха наранени от това, че Хаджикалчев избира Емилия пред нея. Тя се нацупи, погледна го с кравнишки поглед и попита:

”И кво не ми е наред, а? Що нея избираш, а мен игнорираш?”

 

”Голямата точилка” вече бе подбрал отговор на въпроса ѝ, изглежда предугадил накъде ще завие разговора. В типичния си стил, той отвърна:

 

”Виж ко, ни та игнорирам, батьовото, ни си моя тип, съжалявам. Неа да разбереш, но искам да ти кажем, че туй(сочейки към нея), не е като онуй(посочвайки колежката ѝ, която тъкмо носеше четвъртата чаша кафе с три лъжици захар на Кафетин Леблебиев в отсрещния ъгъл).”

 

Опитният сваляч беше нацелил болното място на Михаела и с това просташко сравнение постигна желаното – извади на показ комплексите ѝ.

 

”За твое сведение нищо не ми липсва, ясно! Еми може да е две глави по висока от мен и да има фигурата на модел, а също и да е умничка, ама мойте цици са веднъж” – каза Михаела, разклащайки пищен бюст.

 

”Тогай шъ изменим поръчката, с твое позволение. Неа да я взимам оназ права дъска, а с теб ще улазим у сладкарница. Сабахлем в осемнаесе и твай е пуследната ми оферта, шъ знайш!” рече Хаджикалчев и направи строга физиономия, с която даде да се разбере, че а е възразила Михаела, а на Емилия ще и излезе късмета да види ”Голямата точилка” отблизо.

 

”Дадено, сладък. Утре в шест. Ще ти докажа, че ние дребничките сме огън жени и няма да поискаш друга” – прие тя и донасяйки му бургаското каза, че е ”подарък от заведението”.

 

Поглеждайки доволен към Марк Нърдов, който по време на целия разговор между сваляча и сервитьорката бе стоял с широко отворени очи и уста и вече му бяха потекли слюнки, Стефан не пропусна да му каже:

 

”Край на първи урок по сваляне на мадами, манияче! Утре мойта точилка ше меси и разстила, докато ти давиш мъката, скивайки анаболени бичета по бански. Ама няя се плашункаш, мойче – батьо ти ши те изцери и от манията ти по кеча. Съвсем скоро.”.

 

Все още невярвайки на случилото се преди малко, Нърдов, на когото вечерния час поставен от неговата майка – 22, наближаваше, успя да отвърне едвам-едвам:

 

”Чакай-чакай… а ако беше отказала, а?”

 

”Неа шансче, брат! Па и да беше, само щех да си го приместя от идиния крачол у другия и да водим Емилия у сладкарницата. И нея шъ заведем, ни съм я забрайл, само че първо Михаелка ще я пробвам, без това сама ми кацна на точилката!” – каза уверено Хаджикалчев.

 

”Само още нещо искам да те питам” – побърза да изрече Марк, усетил, че сваляча се кани да си ходи, понеже вече изпи бургаското, сервирано му преди малко, почти на екс. ”Ами ако не те беше почерпила с бирата, как щеше да си я платиш, а? Все още не си взел заплата, има време до края на месеца.”

 

Усмихвайки се, докато обличаше якето си Хаджикалчев заяви:

”Нали ти казах, че урока е почти безплатен. Трябва да и бацнеш стегнатото задниче на Михаелка, щото благодарско на нея, го получи гратис. Чао, играч.”- на излизане каза сваляча, без да подозира, че голямата мечта на Марк Нърдов бе именно да се добере до задникът на сервитьорката, но при новото стечение на обстоятелствата, той трябваше да впрегне целия си акъл за да измисли как да изпълни тази мисия невъзможна.

 

Кафетин Леблебиев отново седеше сам на сепарето, с гръб към телевизора, по който вървеше предаването ”Дебилизъм на макс” с водещи Йордан(Лечков) и Сергей(Станишев). Пийваше си четвъртото кафе, но то някак не му се услаждаше. Това не би било нещо ненормално, все пак кой нормален човек ще изпие четири кафета подред с удоволствие? Не това обаче бе проблемът му, а фактът, че Рени я нямаше на смяна. В дните, които тя не е на смяна в ”Завалията”, Леблебиев бе още по намусен и безразличен към всичко и всички заобикалящи го от обикновено. Настроението му и неговите променливи амплитуди оставаха скрити за околните, освен за Лайняната брада, който го познаваше много добре и тъкмо влизаше в бара.

 

Огледал обстановката вътре, брадата се запъти към Спиртозар Краваров, за да си вземе питие, а на входната врата се размина с другия сваляч – Стефан Хаджикалчев и двамата се поздравиха с пляскане на ръце. Вече взел чашата си с уиски, Лайняната брада се запъти към сепарето на Кафетин, с радостна усмивка на лице, задето му се отваряше възможност отново да изненада приятеля си ”приятно”. Брадата го поздрави:

 

”Здрасти, Кафетине! Пак ли седиш и се мъчиш да мислиш. Недей така. Ще си докараш някой аневризъм и после изобщо няма да можеш да проведеш мисловна дейност, приятел!” – каза истински загрижен сваляча.

 

Кафетин въздъхна неудовлетворено. Хем не му се щеше да остава в компанията на неговия ”приятел”, хем искаше да си помечтае още малко за любимата си сервитьорка, допивайки четвъртото си кафе. Ала никое кафе на света не можеше да му вдигне кръвното така, както физиономията на Лайняната брада. Той отговори:

 

”Не си в позицията да се притесняваш за моето здраве, за щастие. Уморен съм от дългия работен ден и искам да си почина. Ще ме извиниш ли? – попита го съвсем сериозно Леблебиев. Брадата го гледа известно време като гръмнат, а после рече:

”Добра шегичка, човече. Уморен бил, дълъг работен ден, хихихихи. Та ти си полицай, хихихихи!” след това с по сериозен тон некадърният сваляч продължи:

 

”Виж, трябва ми твоята професионална помощ. Спешно е!”.

 

”И каква работа мога да ти свърша аз? Нито съм доктор, нито адвокат. Аз съм полицай, както се изрази – ”хихи””.- затапи го Леблебиев.

 

”Не с лошо, приятелю. При теб съм с молба. Знаеш, че имам 5 декара дворно място в Овча Купел. Засега не е застроено и не мисля нито да го продавам, нито да го давам под наем или да строя на него. И без това прибирам пари от много наеми.”. Това беше самата истина. Ако някога сте се чудили откъде аджеба тип като Лайняната брада имаше пари постоянно да пие в бара, без да работи нищо, сега ще ви стане ясно – той беше бъкан с имоти.

 

Като единствен наследник на богато семейство, брадата разполагаше с толкова пари всеки месец, че и да искаше, не можеше да ги изхарчи. Максимумът му бе да изразходи пет бона за месец, но на всеки тридесет дни той получаваше доход от минимум тридесет хиляди и то без да си мръдне пръста. Разполагаше с хотел в Банско, три апартамента в центъра на столицата, близо сто декара земеделска земя в село Спарен дол, един тризонет във Варна и малък ресторант в Пирдоп. И въпреки всичко това живееше на квартира в ”Гевгелийски”, за да може да отдава всичко останало под наем и да си гледа кефа с приходите.

 

Кафетин не беше чувал досега за този му имот, а и не разбираше с какво толкова може да бъде полезен на Лайняната брада. Поради тази причина той реши да изплюе камъчето и да разкаже проблема си:

 

”Работата е там, че някакви мутри са се разположили на мястото ми, заградили са го и копаят земята. Има нещо гнило, да знаеш. Не ме допускат до имота ми и заплашват да ме пребият. Притеснявам се да не закопаят на моя територия някой труп и после полицаите мен да обвинят. Аз съм фин човек, няма да издържа в затвора, знам си.”.

”Обърни се към общината или най-добре направо към кметицата. Те ще проведат разследване. Аз какво мога да ти помогна в ситуацията, описана от теб?”-попита го Кафетин.

 

”Не мога, човек. На всеки софиянец му е ясно, че градът не функционира адекватно. Ще подам сигнал, ще го ”проверяват” една година, а на следващата ще излязат със становище, че не са открили никакви нередности, но всъщност няма дори да си отлепят дебелите затлъстели задници от удобните столове за да идат на място да разследват!” – тъжно констатира демократичната реалност в столицата Лайняната брада и след това продължи:

 

”Ела с мен да ги предупредиш и да изготвиш доклад, за да мога да ги съдя. Аз имам достатъчно средства и мога да отнеса случая до страсбургския съд. Трябват ми само доказателства за нарушения и кой ако не представител на органите на реда в града ще може да ми ги осигури? Пък и какво може да се обърка – нали ще сме двамата, заедно!”.

Точно от това какво ще се обърка се опасяваше Кафетин, имайки предвид досегашната му история с Лайняната брада и неговите ”молби”. Той каза:

 

”Ти помниш ли, когато ме викна в Западния парк да те спасявам от разбеснели се цигани, които си напсувал и после три месеца бях болнични и лежах пребит в Александровска?”

 

”Помня”-призна брадата.

 

”А помниш ли, когато се оплака, че някакъв тип ти е счупил прозореца на терасата с камък? Дойдох на оглед и някаква твоя съседка хвърли стъклена бутилка, която ме уцели точно в тилът и за малко не умрях?”

 

”И това си спомням. Хайде, за първата разбирам, ама не можеш да ме виниш за втората случка. Стана случайно и нямам никакво участие в нея.”- оправда се брадата.

 

”Може и така да е, но когато съм около твоята особа, животът ми винаги е в опасност. Освен това компанията ти не ми е особено приятна, честно казано.”. – заяви Леблебиев. Видял тъжната физиономия на сваляча, все пак реши да добави: ”Обещавам да си помисля.”.

 

Вече поохладил страстите, Кафетин Леблебиев погледна на предложението от друга перспектива. Ако опасенията на Лайняната брада бяха основателни, тогава той щеше да има пред себе си шанс да се докаже на работното място, разрешавайки опасен случай с истински криминално проявени лица, което щеше да му помогне да се издигне в службата и може би да увеличи вероятността сервитьорката Рени да се впечатли и влюби в него.

 

 

Ще изпълни ли полицаят молбата на Лайняната брада? Ще съумее ли Прокажения Райо да изпрати сина си в старчески дом и кой е мистериозният му внук? Какво ще се случи на срещата между бившия спортист Стефан Хаджикалчев и сервитьорката Михаела в сладкарницата и ще предприеме ли някакви ответни действия Марк Нърдов, за да спечели своята любима? Отговорите на тези въпроси и още много други ще успеете да разберете само ако се отбиете в бар ”Завалията” отново.   

Link to comment

Това е велико творение. Похвално е че развиваш толкова много персонажи и истории едновременно. Нямам търпение за появата на мутрите. Сигурен съм, че ще са култови образи. Дотук всичко е много интересно и чакам да разбера какво ще се случи в следващата серия. Един страничен въпрос. Случайно да си вдъхновен действието да се развива в бар от легендарното тв шоу "Бар Наздраве"? 

Quote

КУР ЗА СМАРКОВЕТЕ!

 

Quote

DELETE! DELETE! DELETEEAAA!

 

Link to comment

Истината е, че не съм гледал този ситком. Идеята ми е вдъхновена от един специфичен реален мутренски бар-ресторант в близост до Мега мола, който всеки човек в Люлин е посещавал поне веднъж. Героите обаче са изцяло плод на моята фикция(и вашата) и няма допир с реални лица.

 

Още герои ще влязат в разказа, защото искам максимално да доближа формулата на разказа до реалността. И е нормално да влизат повече различни хора в бар. Няма да издавам какво ще се случва нататък в историята, но малко или много всеки персонаж ще има допир с всички останали и се надявам паралелите между тях да ви допаднат.

Link to comment
1 hour ago, The Best said:

Истината е, че не съм гледал този ситком. Идеята ми е вдъхновена от един специфичен реален мутренски бар-ресторант в близост до Мега мола, който всеки човек в Люлин е посещавал поне веднъж. Героите обаче са изцяло плод на моята фикция(и вашата) и няма допир с реални лица.

 

Още герои ще влязат в разказа, защото искам максимално да доближа формулата на разказа до реалността. И е нормално да влизат повече различни хора в бар. Няма да издавам какво ще се случва нататък в историята, но малко или много всеки персонаж ще има допир с всички останали и се надявам паралелите между тях да ви допаднат.

Аз съм от Люлин(7). Кажи име да съм сигурен.

Link to comment

Хаха, аз също съм от Люлин 7. Между Т маркета и Мега мола по протежението на Западния парк има три заведения и само едно бачка след 22. Ако си над 18 ще те заведа да пийнем по една бира, ама на ъндърграунд заведения реклама тук няма да правя.

Link to comment
55 minutes ago, The Best said:

Хаха, аз също съм от Люлин 7. Между Т маркета и Мега мола по протежението на Западния парк има три заведения и само едно бачка след 22. Ако си над 18 ще те заведа да пийнем по една бира, ама на ъндърграунд заведения реклама тук няма да правя.

Съжелявам, но нямам 18. Някой друг път

Link to comment

Кафетин Леблебиев и Лайняната брада

 

3 епизод

 

Тей ли е или нье е?

 

1 част

 

Дойде следващия ден и той стартира някак бавно, сякаш слънцето не искаше да изгрее, за да осветява простаците от ”Гевгелийски”, но луната го е натиснала, недоволна от опцията двадесет и четири часа в денонощието да им гледа физиономиите. Сутрин в денонощният бар ”Завалията” беше още по умряло и от вечер, което не трябва да е изненада за никого, запознат с прословутия нощен живот в столицата или поне легендите за него.

 

В бара на смяна бе Чардафон Барплотов, заедно с Рени и Ирена, като обслужващ персонал. Друг беше въпросът, че нямаше кой знае колко народ за обслужване по това време. Не случайно в този бизнес, противно на много други професии, дневните смени бяха на почит. В заведението имаше всичко на всичко трима клиенти, но те не бяха просто някакви незнайници, а нашите прости познайници от миналите епизоди.

 

Прокажения Райо тъкмо се измъкваше от заведението, гаврътнал рано-рано три мартинита за отскок: неговото изпитано лекарство, помагащо му да изтърпи странните приумици на жена си. На голямото сепаре, често заемано от Кафетин, този път се бяха разположили Марк Нърдов и Мишо Хомика, известен като кварталния тъпунгер. Майка му твърдеше, че страда от дислексия, баща му казваше, че е аутист, а баба му успокояваше всички, обяснявайки, че той е най-обикновен олигофрен. А всъщност и тримата бяха прави и казваха истината.

 

Мишо Хомика беше преглеждан от безброй лекари и по този начин се бе сдобил с дузина диагнози, до една отговарящи на истината, но не проследяващи как аджеба се е сдобил с всички тези заболявания. Тази практика, естествено е стар похват на лекарите в България и нагледно показва какво не е наред със здравната система в страната. Какво стоеше зад всички тези диагнози на Хомика бе проста като фасул, но наред с това и също толкова печална история.

 

Мишо никога не е бил като останалите деца. Още в най-ранна възраст показваше психологически отклонения, които забавяха развитието му. Също от тогава се беше появила и неговата разгоненост, достигнала своя пик в 5-6 клас. Обяснено накратко – колкото беше ненормален и прост, толкова му се и ебеше, а това довеждаше до множество парадокси, за които учителките му не искаха да говорят.

 

Отчаяна, майка му решила да го изпрати при кварталния лекар Харлампи Генадиев, с молба да му бъде направена вазектомия, за да не стане някой гаф. Роднините му се бяха примирили, че той ще си остане неадекватен цял живот, дори ако изнасилеше някоя ученичка или… не дай боже учителка, те щяха да застанат до него и да се опитат да замажат положението, но ако забременеше някоя, нямаше да понесат отговорността и срама от това да се грижат за още един идиот в семейството.

Отивайки сам в кабинета на Генадиев, Хомика за зла участ беше забравил какво процедура трябва да му бъде направена и се налагаше да импровизира. Знаеше, че тя трябва да завършва на ия и вместо вазектомия, взел че си поръчал една лоботомия. След нея, същността му тотално се размила, заедно с говора му и и без това ниската функция на мозъка му. От онзи ден, та до днес, Мишо страдаше от страничните ефекти на лоботомията.

 

А те се изразяваха в странна реакция, когато види снимка на Хитлер или Сталин(които не различаваше един от друг). Всеки път щом ги зърнеше, той промълвяваше радостно на висок глас ”чичо”. Друга негова странност бе, че щом някой го прегърнеше или потупаше по рамото, нервен тик се активираше, принуждавайки го да се развика: ”пусни ме, лоботомик”. Излишно е да се казва, че когато и където и да се случваха подобни изцепки, Мишо Хомика неизменно ядеше боя от околните.

Той имаше и още една специфичност – забранено му беше да близва алкохол. Всеки път щом пийнеше дори и чашка, нещо в главата му прещракваше и на лице изплуваше непреодолимо желание да се съвкуплява с всичко живо около себе си. Именно по тази причина му бяха лепнали прякора хомик(дребен гризач, известен с това, че за него е по важно да се размножава, отколкото да се храни и оцелява).

 

И днес бе седнал с Марк Нърдов, единственият обръщащ му внимание. Нърдов се беше разпалил сериозно и водеше монолог от около двадесет минути на тема колко много мрази Стефан Хаджикалчев, а кулминацията му предстоеше.

 

”И вчера съм си седнал удобно на стола и този глупендър изниква от нищото и се сплесква до моя милост. Не стига това, ами и ме заговори. Значи като ме лъхна с тоя ми ти дъх, в който се бяха преплели миризмите на развалено говеждо, ракия с изтекъл срок на годност и разредена бира от бара… ти казвам за малко не ми изсъхна носа като на арабин от дихателния шок.”- продължи с оплакванията си Нърдов.

 

”Еяяуауаелелелауарта” – каза на свой ред Хомика. Обикновено на него нищо не му се разбира от околните, но със зубъра Марк имаха някаква много странна връзка и той успяваше да разбере неадекватното му ломотене, както Хан Соло разбираше ръмжането на Чубака в Междузвездни войни.

 

”Да, прав си хоми. И не спря с това, накрая посегна на най-ценното ми…” – почти разплакан рече Марк, след което моментално бе прекъснат от своя приятел.

 

”Кекек, шаулантронума?”- изрева яростно хомика и изплаши сервитьорките. Чардафон реши да въдвори ред в суматохата и кресна:

 

”Чшшш, по малко неадекватния баламурник от двамата. Слушай ся, яз да ти кажем. Ако тоя глист до тебе от толкова напиняне вземе, че се насере и ми изцапа седалката, ще те накарам после да я лижеш, докато не заблести, ясно ли е? Няма за оборот от две сокчета ”Калифорния” по гъза да ви ходя на вас, утайки изветрели!

 

С успокоителен жест с ръка, засраменият Нърдов се обърна с понижен глас към своя събеседник:

 

”По тихо хоми, ще вземат да ни изгонят, а още не сме си допили соковете. В крайна сметка пари сме давали за тях. И не, не позна – не ми взе кеч албума с еротични снимки на Мики Джеймс, а любовта на живота ми – Михаела!”.

 

”Кодракал?” – изгледа го въпросително Хомика.

 

”Как ще не я знаеш коя е Михаела! Тя е сервитьорка в бара. Не работи от вчера тук. Днес е на среща с оная гад в кварталната бакалия. Сърцето ми се къса, че няма какво да направя за да предотвратя това, но се кълна – тя ще е моя на всяка цена и съм на мнение, че ти можеш да ми бъдеш от помощ, за да мога да изпълня намеренията си!” – каза зубърът и зловеща усмивка проблесна по изпитото му лице.

 

Тъкмо Нърдов завърши изречението си и в бара като хамалин влетя Анчелоти Пенев с поредния си печеливш фиш и го натика в лицето на бармана Чари.

”Глей уе, глей тука, алоу! Спечелих 235лв. от Еврофутбол – най-голямата ми печалба до момента, а зарад тебе и просташкото ти държание оня ден, можеше да я загубя.”-скръцна със зъби Пенев.

 

”Махай си въшливите пръсти от лицето ми, да не ти се случи това, което ти се случи последния път, когато се пръкна в смяната ми. Ясно ли ти е, а?”-заплаши го Барплотов. 

 

”Кво си ме нарочил бе, чичак? Само се заяждаш с мен, вместо да си гледаш работата и да ме обслужиш в качеството ми на клиентела? Сипи тука една ракия, бърже и без оправдания”-рече Анчелоти, позовавайки се на старата максима ”клиентът винаги е прав”, която не важеше в бар ”Завалията”. И определено не бе добър подход да крещи на отмъстителния Чардафон, който отговаряше за поръчките в заведението и имаше досег до тях преди клиентът да ги получи.

 

Рени и Ирена, останали без особена работа по масите, стояха близо до бармана и слушаха с интерес разговора му с Пенев. Видели, че ситуацията се нажежава и между двамата прехвърчат искри, двете решиха да охладят страстите, включвайки се в беседката.

 

”И колко заложихте, за да спечелите такава крупна сума”-попита неопитната Ирина, за която 235 лева бяха много пари или иначе казано половината и заплата.

 

”Не множко, не множко! Само двеста лв. вложих и прибрах 35 кинта чиста печалба!”- със задоволство отвърна комарджията.

 

”Момичета, аз казвал ли съм ви на вас, че такъв прост тупан като тоя перничанец и със свещ да търсиш, не може да намериш. Катила се радва, че е прибрал мизерна горница, без да се усеща, че е можел да изгори с двестате лева. Помнете ми думата: този балама ще свърши в някоя канавка съвсем скоро” – злорадстваше Чари.

 

”Ей, няма да ме обиждаш пред дамите, ей! Аз когато съм играл футбол у пернишката Минка на поста либеро, ти не си знаел още какво е топка и дали се яде. Няя ми разваляш реномето тука, че побеснех. Виж момето как любезно се отнася с мен. Говори ми на ”вие” даже. А ти вземи се засрами от държанието си. Толкова си кисел, че лютиш на очите. Гониш клиентелата така. Вежливост трябва в тоя бизнес, вежливост!” – разпени се Челото.

 

”Успокой  се малко и не ми повишавай тон. Ето ти ракията, олаби жилата!”.-ехидно каза Барплотов.

 

Бившият футболист взе чашата и без да се бави излишно я локна на екс. Миг след това зениците му се разшириха, а лицето му почервеня като домат. С викове ”вода” и изплезен език Анчелоти Пенев излетя като торпедо от бара, а Чари от все сърце се смееше на открилата се гледка.

 

”Какво му сложи в ракията, Чари? Да не вземе да се гътне в близост до заведението и да ни затворят” – притеснено попита Рени, изплашена по скоро от възможността да загуби единственото си препитание, което и осигуряваше мизерната минимална заплата, с която едвам се прехранваше, отколкото за здравето на Анчелоти.   

 

”Не бой се, сладурано! Чак толкова жесток не съм. Само му сложих стрита на прах люта чушка халапеньо. Винаги ми е под тезгяха бурканчето с нея, та да мога да я използвам при сгодни случаи и да показвам на устатниците къде се намират. Няма да умре несретника, но и няма да го виждате известно време тука. Твърди се, че който има малшанса да хапне от тази чушка получава седем дневно стомашно разстройство, а ако имаме късмет и чревно преплитане ще го сполети. Не вярвам вие двечките да се затъжите, че няма да му гледате балъшката физиономия. Нали и други жалкари ни посещават, даже няма да му забележите липсата на този конкретно. Нека знае, че който се ебава с Чари, люта чушка халапеньо на ануса му ще пари.” – в поетичен стил завърши барманът поучителното си слово.  

 

Следва продължение…

 

ПП: Доста неща има да се случват в сериала в следващите епизоди и поради тази причина реших да изместя двата филър епизода с телевизите по напред, с цел да не се размива историята и да не се бави развръзката. Следващите два епизода ще разказват паралелна история(както в комиксите) и ще бъдат една идея по кратки. След това пъзелът започва да се разплита постепенно за всеки от героите. Дано се забавлявате! 

Link to comment

Кафетин Леблебиев и Лайняната брада

 

Епизод 4

 

Телевизионни извращения(Филър)

 

1 част

Днес беше ден като ден за кварталния, долнопробен бар ”Завалията”. Мястото, оставящо впечатление, че все едно събира цялата утайка на обществото в столицата ни. А далеч не беше така – то олицетворяваше единствено малка част от моралното разложение в София и по точно в квартал Гевгелийски. Часът бе около четиринадесет, а по това време барът често биваше празен. Не и в този ден обаче, защото един човек имаше повод да празнува.

 

Това беше Кафетин Леблебиев, кварталният полицай, който днес ставаше на 31. За негова радост абсолютно никой не знаеше за рождената му дата и той спокойно можеше да се забавлява инкогнито. Ала можеше ли човек като него да отпусне душата си и да празнува и какво всъщност разбираше той под тази думичка? Отговорът е повече от ясен за всеки, прочел поне една част от разказа и това  беше традицията му да пие кафе с три лъжици захар.

 

Предвидливо Кафетин си взе почивен ден и имайки предвид датата – четвърти април, никой от колегите му не се оплака от произвол и толериране. Да видите само ако някой изнаглееше да иска отпуск на Коледа или Нова година… близкото РПУ се превръщаше в снимачната площадка на ”Игра на тронове”.

 

Какво повече му трябваше на Кафетин за да е спокоен и щастлив на рождения си ден? Обаждане от роднини? Не. Беше скъсал всички връзки със семейството си. Събиране с приятели? Не. Той нямаше такива и като цяло гледаше да страни от хората. Повишение на работното място? Не и не. Полицаят живееше скромно и не искаше да си слага на главата допълнителни проблеми и работа.

 

Какво наистина му трябваше? Самотното сепаре, чашата с кафе(и три лъжици захар) и усмивката на лъчезарното моме Рени, която сякаш по поръчка бе на работа в този ден. Кафетин замислено отпи една глътка от своята любима напитка, разсъждавайки над това дали не е време да заговори сервитьорката… да и признае своите чувства.

 

Втората глътка от топлата, кафява течност, чието име и начало са дадени в далечна Бразилия, щеше да му приседне, защото неговия ”добър” познайник Лайняната брада с бързи стъпки се приближаваше към неговото сепаре и по всичко личеше, че нямаше да пропусне и днес да се отбие при него. Леблебиев обаче не подозираше, че брадата беше научил за неговия празничен повод.

 

”Ей, Кафетине, как е приятелю? Празнуваме ли?” – попита го Лайняната брада, настанявайки се на сепарето му.

 

Полицаят за момент си помисли, че не е зле да се направи на изненадан и да отрича, но бързо отхвърли подобна тактика за правилна. Щом неуспешният сваляч отваряше дума за празнуване, значи знаеше нещо за повода, в противен случай щеше да си плямпа обичайните простотии за забиване на различни мацки и трупане на пачки. Кафетин попита сухо:

 

”Откъде знаеш, че имам рожден ден днес, а? Никой в квартала не е наясно с това.”

 

”Може и така да е, само че аз не съм никой, а най-добрият ти приятел тука. Срамота е да не се поинтересувам на коя дата си дошъл на тоя свят, за да можем заедно да я отпразнуваме както си трябва.”- опита да се измъкне сваляча.

 

”Как?” – отново попита Леблебиев, давайки да се разбере, че няма просто да подмине темата.

 

”Е, щом толкова настояваш, ще ти кажа, ама няма да останеш доволен. Помниш ли, когато си загуби личната карта в бара?”- попита брадата.

”Помня. Така и не можах да я намеря.”.

 

”Ти. Ти не можа да я намериш, аз обаче я открих, приятел. Мислех да ти я върна, честна дума, ама ти вече си беше извадил нова и затова си я запазих. Даже си снимах с телефона снимката ти от картата, да мога да я добавя към номера ти. Виж.” – похвали се лайняния.

 

Кафетин въздъхна с досада. Честно казано вече се притесняваше какви ли още неприятни изненади му е подготвил неговия събеседник за деня. Отговорът не закъсня.

 

”Днес е специален ден за теб и заради това съм подготвил две изненади за твоя милост. Давам ти възможност да избереш с какво да започнем – телефонно обаждане до баща ти или гледане на забавни телевизионни предавания по двете водещи български телевизии - BWC TV и CWB 1.”

 

Кафетин се сепна. Как може да се е добрал и до телефонния номер на баща му? Искаше му се да го попита, но сметна, че е по добре да не знае. И без това настроението му вече беше развалено. Той заяви:

”Добре. Печелиш! Ще гледам с теб дебилни предавания по телевизията, но на баща си няма да звъня. С него съм във вражда, която няма да бъде прекратена, докато не признае грешката си.”.

 

”Без основателна причина, няма да приема отказа ти за валиден! Или разказваш какво се е случило между вас двамата или звъниш!” – тросна се Лайняната брада и тръгна да набира номера на бащата на Леблебиев.

 

”Стой, стой!”-изкрещя полицая, загубил самообладание. ”Ще ти разкажа всичко, при условие да си мълчиш и да не споделяш казаното с никого!”

 

”Честна сваляшка, мой човек!”- закле се искрено брадата.

 

”Работата е там…”-започна Кафетин, а как продължава неговата семейна история ще научите в следващия епизод на сериала.

Link to comment

Кафетин Леблебиев и Лайняната брада

 

5 епизод

 

Телевизионни извращения

 

2част

 

… че баща ми е полковник.” – навъсено започна разказа си Кафетин и тежка въздишка излезе от гърдите му. Той поспря да говори за миг и тъжно се взря в кафето пред себе си. Брадата обаче беше любопитен за трима и го подкани да продължи с думите:

 

”Какво запецна бе, човек? До момента не съзирам нищо фатално. Баща ти е военен, чудо голямо. Ти пък си полицай. В един сектор работите, хихи.”- завърши Лайняната брада с типичния си смях.

 

”Нищо не разбираш ти! Двамата ми братя… и те са военни, а аз… аз също исках да стана военен, да се боря за благоденствието и доброто име на страната ни зад граница, не да пазя скапани футболисти и политици и всеки да ми се подиграва заради професията…” – продължи тъжно Кафетин.

 

”И кво? Татенцето не можа ли да каже някоя добра дума за сина си и да ти подсигури така лелеяната работа, а?”- продължи с любопитството си не особено успешния сваляч.".

 

”В това е основния проблем. Не искам подаяния. От никого! Сам се оправям в живота и всичко, което съм постигнал до момента дължа единствено на себе си!”.

Давайки уше на разговора и едновременно с това, разреждайки мастика под тезгяха, барманът Чардафон Барплотов се изхили и си помисли: ”Много нещо е постигнал, нема що! Полицай станал. По лошо можеше да е само ако е и педераст на все отгоре.”.

 

Неподозиращ, че Чари слухти, Кафетин продължи с историята си:

”Още от малък исках да стана войник, и когато завърших средното си образование, викнах баща си на сериозен разговор относно бъдещето ми. Казах му, че искам да стана военен като него. Логично, това го зарадва. Аз обаче имах няколко въпроса около работата. Започнах да го разпитвам и в края на разговорът ни реших да се осведомя, докъде според него се простират възможностите ми за израстване в армията. Интересувах се дали вижда в мен достоен свой наследник, който с труд и постоянство ще се изкачи до неговия чин и ще постигне нещо значимо, а той ми отговори кратко и ясно: ”Защо не, та нали си ми дете?””.

 

 Кафетин се намръщи ужасно, лицето му се сбърчи в агонизираща гримаса, все едно бе видял най-злия си враг да опъва неговата любима сервитьорка. Той продължи:

”Тогава го попитах в прав текст дали смята, че мога да го задмина и да стана генерал в неговия гарнизон, а той съвсем спокойно ми отговори, че не можело… защото и генералът си имал дете! Разгневен от този отговор, предизвиках сериозна кавга и напуснах родния си дом. Всичко, което исках да бъда, беше да съм достоен син на баща си, но това бе цел, невъзможна за постигане.” – завърши Леблебиев.

 

 Брадата го потупа по рамото и съжалително рече:

”Не се отчайвай, браточка! Ок си си! Ок си, ти казвам, че си! Вече си достойно продължение на своя татко”.

”Не!”-изрева полицаят. ”Не можеш да бъдеш достойно продължение на човек, който не е бил достоен. Цялото ми семейство се е добирало до повишения по втория начин. Чрез слагачество и мишкуване. Аз съм над всички тези скотове, защото живея честно, макар и бедно. Не съм опетнявал името и фамилията си, макар точно моята фамилия да съсипа живота ми!”.

 

”Малко преувеличаваш, струва ми се. Родителите на всеки човек си имат трески за дялане, това е сигурно. Моите например си бяха изпечени мошеници, но не протестирам срещу това. Благодарение на тях не съм работил и ден в живота си, мога да пия до зори в барчето и да плащам на готини проститутки, когато пожелая. По лошо щеше да е да са честни и да съм голтак. Сигурно още щях да съм девствен и можеше да ми се наложи да бачкам в софийската морга.”- изказа своята гледна точка Лайняната брада.

 

”Ето заради подобни разминавания във вижданията си за света с теб сме толкова несъвместими. Това, че баща ми е кариерист, готов на всичко за да се издигне, пречупи нещо в мен. Реших да стана полицай и да му натрия носа по този начин, ама установих, че след като семейството ми не е в живота ми, вече не е нужно да се доказвам пред когото и да е. Живея си ден за ден и се чувствам прероден!”- разкри Кафетин на какво се дължи непукизма и спокойствието му, макар това и да имаше лоши страни – липсата на каквато и да е заинтересованост към живота на останалите и изолирането на всеки потенциален приятел. Брадата беше изключение, защото едва ли в София има друг като него: толкова постоянен в нахалството си, че да успее да влезе под кожата на Леблебиев, въпреки постоянните опити на полицая да го натири.

 

”Добре, де, добре!” – примирително рече Лайняната брада на свой ред и добави: ”С баща ти ще те сдобрявам на следващия ти рожден ден и тогава няма да приемам оправдания. Давам ти една година да се подготвиш психически за този момент. А сега е време за телевизия! И двете най-епични следобедни шоута по BWC TV и CWB 1 – ”Жежкия ствол” с водещ Бо Вербалния(Bo the Verbal)  и ”Изложи се или се окепази” с водещ Стрес(The stress). Кой от тези титани на шоубизнеса искаш да погледаме първо, а?”.

 

”Май беше по добре да се обадя на баща ми, отколкото да гледам тея малоумници по телевизията”- размишляваше наум Кафетин, но вече бе невъзможно да върне времето назад. Брадата не изчака неговият отговор и превключи на BWC TV, където тъкмо започваше новата серия на ”Жежкия ствол”.

 

”Здравейте, дами и господа! Радвам се, че днес избрахте да гледате моето невероятно шоу! Днес ствола ще възседне един представител на ромското малцинство в България, което е на път да се превърне в мнозинство. Искам да посрещнете с бурни аплодисменти Куранги Дришнян, по прякор Гейлията!” – започна стъпителната си реч Бо.

 

”Ша са извиняваме с тебе, братчето ми елитарно! Ама сбърка представянето ми. Нещо май не си изкусурил точно инфото за мене.”- поправи го Куранги.

”Да не би прякора ви да не е Гейлията?”- сконфузи се Вербалния.

 

”Мне, туй е акуратно, ма не съм ром, а индиец от кастата на дришнярите. Да се знае и помни!”.

 

”Е, след като уточнихме това малко несъответствие и отстранихме грешката, нека продължим по същество. Преди да се насочим към въпросите на зрителите, гризе ме любопитството да узная откъде идва този цветущ прякор? Сигурно има някаква интересна история зад него?”- попита Бо.

 

”Много искаш да знаеш, брак ми! Все едно да те питам аз тебе що ти викат Вербалния. Ама ще ти удовлетворявам интереса, щото съм ти на гости тука, то се е разбрало. Немаше ко да ям и живеех бедно до Западния парк. Не се къпех с месеци, а дрехите ми ставаха на радиоктивен отпадък, заради различните микроби по тех. Един ден, докато си закопавах насраните гащи у една картичина в парка, до мен се доближи некъв ром, ама не циган, ром беше, оти видех, че е богат. Личеше му, че се къпе поне веднъж на седмица, честна индийска ти думам.” – започна историята си Куранги.

 

”И какво ти каза този достопочтен господин?”- намеси се в монолога водещия на предаването.

 

”Ко да ми каже – вика: ”Сокерез, мангава”? А аз му отговарям, че си заривам лайняното бельо. Тоз ми ти ром като изду вена, па като се ядоса, ти думам… ма така се ядоса, все едно му бех разкрил, че чаваците му са с мойта кръвна група. И кат ми наби два туката, паднах у рова с все гащите и си викам: умрех, бе, тава е, тоа ся ще ме закопа! Ама не би – каза ми, че съм прост и каза още, че можем да започнем съвместен бизнес.” – продължи Куранги.

 

”Интересно какъв ли бизнес е предложил този джентълмен от ромски произход?”- разсъждаваше на глас Бо.   

 

”Бизнес с извратени паралии. Лъжехме ги, че моето мръсно бельо е всъщност на Жана Бергендорф от времето кога се насираше по пейките след свръхдоза. Малко зор видехме да симулираме ”бяло” течение, ама и това го измислихме. Стана хит работата. По същия начин измислихме подобни вариации и за Михаела Филева и Поли Генова, даже и Кардашиян намесихме. Като цяло бях доволен, купих си кола, ама реших да се мина на следващото ниво и станах педерас. Обаче бизнес партньора ми вика, че не може да съм педераст, а требвало гей да съм, понеже вече съм богат. И те така си дойде прякора, некак от само себе си, дет се вика. За едно ме е яд само обаче…”

 

”И какво е то?”- прекъсна го отново Вербалния.

 

”Еми, ако спреш да се напъваш да се включваш не на място, ще те осветля. Яд ме е затва, че толкова гащи и потници зарових из парка. Ако се бях усетил по рано да ги продавам, щях сега да съм минимум милионер, ама по добре е късно, отколкото никогаш!” – завърши Гейлията.

 

”Да, така си е! Този господин тук е чудесен пример за малцинствата, как с постоянство и търговски нюх всеки може да е полезен и необходим за обществото по един или друг начин. Учете се от него! Сега да преминем към въпросите от зрителите. Имаме ли слушател на линията?”.

 

Междувременно в барът Кафетин Леблебиев гледаше с отегчение предаването, а неговият събеседник непрекъснато му плямпаше на главата. Когато представиха гостът в предаването, Лайняната брада се оживи и каза:

 

”Кафетине, това е Куранги Гейлията от Гевгелийски, бе. Той ни е съкварталец. Брей, докъде се издигна този човек… миналата година просеше пред джамията, а сега по телевизията го дават, този серсемин смръдлив. Очакваше ли да го видиш баш в това предаване, а?” – обърна се към Леблебиев той.

 

”Честно казано не. Очаквах да видя някой простак в предаването, но не подозирах, че ще е познат. Все пак простаци в страната много. В крайна сметка не очаквам да видя Стивън Кинг или Нийл деГрас Тайсън в подобно шоу, то е ясно.”- тросна се полицаят.

 

”Тайсън би се навил срещу хонорар. Все пак е известен боксьор. Тихо, свързаха се със зрител”- припряно оповести брадата.

 

Първия зрител беше заел линията, но дали заради импулсния телефон в предаването или по друга, незнайна причина, бе решил да избърза и каза:

”Селяци, майка ви ебавам. Куранги ти си прост циганин, алоу…” – тук обаждането се наложи да бъде прекъснато от екипа на шоуто по уважителни причини.

 

”Благодаря за обаждането. Куранги, как ще коментираш мнението на този господин, благоволил да се обади на живо в нашето студио” – опита да замаже ситуацията Вербалния.

 

”Па не знам. От една страна – аз че съм прост разбирам, ама не съм циган, драги зрители, а съм чист индиец. Да си имаме уважението.”.

 

Тук Кафетин даде знак на брадата да превключи бързо канала преди да се е включил следващият зрител и мозъчната му кора да се втечни. С охота сваляча премести CWB 1, а там участниците в шоуто ”Изложи се или се окепази”бяха вече заели местата си и течеше представянето от диктора Тити Папазов:

 

”В този рунд на играта се изправят хилядократния победител, водещ и автор на правилата Стрес в единия ъгъл. Бурни овации за лидера по срамотия без конкуренция! В другия ъгъл е застанал новият му опонент, явно таящ надеждата да го измести от трона. Това е Пандо Командов от Пордим. Известен е с това, че не е бил известен никога. Аплодисменти за него!”

 

Стрес имаше право пръв да зададе своята провокация или въпрос на опонентът си:

”Да приемем, че си купиш куче от кварталния зоомагазин. Храниш го, поиш го, на разходки го водиш и между вас се заражда специална връзка. С времето усещаш, че кучето е със сериозен умствен капацитет, но и се забелязва следната тенденция: някой краде от домът ти през нощта, докато вие с кучето спите. Няма следи от взлом, няма оставени отпечатъци, стъпки, абсолютно нищо. Полицаите започват да те смятат за имбецил. Въпроса ми е: при така получилата се ситуация ще заподозреш ли, че домашният ти любимец действа в съглашение с местния бандит и вечер само чака да заспиш, за да си отключи вратата и да избяга със скъпоценностите ти, а на следващия ден се връща ни лук яло, ни мирисало?”.

 

Пандо гледаше като същинска панда, а напрежението растеше. Усещаше се, че горкия Пандо е по беззащитен от животното, на което го бе кръстила майка му. Той бе попаднал в капана на Стрес.

 

Пандо Командов чешейки се по главата:”Епааа… то… по вероятно е да заподозра, че съм сомнамбул и крада сам от себе си…”.

 

Тити Папазов: ”Каква драма, уважаеми зрители. Тежката дума има журито от трима: Блестящ Саламандър, Бай ти Спиро и Лудия Сашо. И те не се бавят изобщо, а единодушно дават пълно шест на Стрес и кръгло две на Пандо, което означава, че той няма и теоретичен шанс да обърне играта и напуска след първия кръг. Какво фамозно представяне от Стрес, за пореден път ни сложи в джоба си. А аз отивам да взема един валидол по време на рекламите, че ми се скъса сърчицето, мислейки си за бедното кученце, израсло в зоомагазин и принудено да краде от стопанина си. Каква съдба, дами и господа, каква съдба…”.

 

Лайняната брада отново върна на ”Жежкия ствол”, а Леблебиев вече бе вдигнал кръвно 160/120 и то се покачваше с всяка секунда.

 

Зрител: ”Куранги… чуеш ли ме, глуардооу? Вербални… глуо уше?”

Бо Вербалния: ”Господине, чуваме ви идеално, не е нужно да викате, че се получава микрофония.”.

 

Зрител: ”Вий мене може и да ме чувате, ама аз не ви чувам. Искам глухара дришняр да изпее някоя песен от любимите му.”.

 

Куранги Дришнян: ”Немаш проблем.

Срало куче на бел камик

Дорде срало, все квичало.

Не от срам квичало,

А защото го боляло.”- започнал вокалните изстъпления циганина, тъй де – индиеца. А Брадата, уплашен от нечовешкия поглед на рожденика реши да разнообрази леко и пусна на националната телевизия Кавал №1, където в момента се излъчваше конкурентното на другите две шоута предаване – ”Тъп виц или да?”, в което звезди се изправяха една срещу друга в надпревара кой ще счупи тъпомера на водещия Тихаил Заспалов и ще разкаже най-глупавия виц. Претенденти бяха Къци Въпцаров, Гери+Никол и Криско бийта.

 

Криско бийта: ”Две крави си говорили. Едната казала: Мууу. Другата и отговорила със същото. И така двете си комуникирали известно време, докато не дошъл бикът и не им казал: Абе я и двете си ебете майката!”.

 

Гери+Никол: ”Знаете ли какво е мъничко зеленичко, което за секунди се превръща в много и червеничко? Знаете ли? – подвикна тя към водещия Тихаил Заспалов, който флегматично и с цялото отегчение на света поклати отрицателно глава.

 

”Гущерче в миксер!”.- завършила тя.

 

Къци Вапцаров: ”Събрали се животните в гората на състезание кой ще разкаже най-забавен виц или история, досущ като нас тук. Дошъл ред на костенурката. Изчакали я два часа, докато застане на подиума и още толкова, докато се приготви да говори. Тя казала: Стена! И млъкнала. Всички животни я обградили и започнали да я обиждат, но костенурката без да губи самообладание им казала, че знае и по тъпи вицове…”.

 

Глас зад кадър изрева да се събуди незабавно водещия, който беше задрямал от тъпите вицове.

 

Заспалов: И победител е Къци Вапцаров! А сега закриваме шоуто с новия хит на Гери+ - ”Дупара, която сама успява да се побара”.

 

Лайняната брада отново превключи на ”Жежкия ствол”, където нов зрител бе взел думата:

 

Зрител: ”Куранги, ако жена с два хуяка ти предложи да те хака отзад ще се навиеш ли?”.

 

Бо Вербалния: ”Фамозен въпрос. Самият аз не бих се наел да отговоря, но Куранги има последната дума.”.

 

Куранги Дришнян: ”Еми… зависи. Хуяците ѝ естествени ли са или са под формата на дилда?”.

 

Тук кварталният полицай не издържа. Ядосан реши да напусне бар ”Завалията”, а брадата подвикна:

 

”Можем да гледаме кеч ако искаш?”.

 

”Стига ми толкова мъка за днес!”- разярено отвърна Леблебиев и се изнесе с бърз ход през изхода, чувайки как Лайняната брада крещи зад него с пълен глас така, че целия бар да го чуе:

”Честит рожден ден, приятелю!”.

 

ПП: Изкривената аналогия с предаванията на двете телевизии и реални форумни игри не целят да обидят никого, а да породят само и единствено смях, без негативни емоции.

Link to comment

”Кафетин Леблебиев и Лайняната брада”

 

6 епизод

 

”Тей ли е или нье е?”

 

2 част

 

Малко след като Чари опари Анчелоти, в бара влезе ново лице. То, естествено е ново само за читателите на разказа, а хората в Гевгелийски си го знаеха отдавна. Това беше Дрен Лечителя. Местният герой и пълна противоположност на прокажения Райо, защото макар и недолюбван от определени кварталци, всеки търсеше съвет от него закъсаше ли със здравето. Заради това му бе даден и звучния прякор. Единственият му недостатък е, че е глух като… всъщност едва ли имаше друго живо същество, което да се мери с него по глухота. Понякога, чул-недочул оплакванията на поредния беден несретник от квартала, желаещ да спести два лева и петдесет стотинки и вместо при доктор, посетил него, се случва неволно да обърква цяра и това да води до не една и две комични и трагични ситуации.

 

Дрен Лечителя е също и човекът с най-висок военен чин от армията в квартала – пенсиониран майор. Нещо повече – с Прокажения Райо бяха служили заедно. Фактът, че Райо не се хвалеше със своя чин, говореше много, а именно, че едва ли е имал особени заслуги в армията. Обаче в доносите Райо е бил ненадминат и не случайно знаеше всичко за всеки, дори в момента. Проблемът, че Дрен е по успешен в нещо от него, го човъркаше всеки божи ден и не му даваше мира. Ако се появеше сгоден случай да злепостави или нагруби майорът по какъвто и да е повод, беше кристално ясно, че прокаженият ще се възползва. А да изникне подобен бе въпрос на време.

 

Лечителя бе човек с широко сърце, но заради дълговете на сина си не си позволяваше често да се вясва в бара, та да не харчи излишни парични средства. Поради тази причина бе дошъл толкова рано в ”Завалията”, когато е все още спокойно и няма много хора, които да му се подиграват, че носи мазна, евтина баничка със себе си за мезе. Той стигна до Барплотов, но преди да си поръча питие, барманът го изпревари с поздрав:

 

”Христос Воскресе, Дренчо!”

 

”Благодаря, благодаря!”- нечул казаното отговорил майорът. Чари повтори:

 

”Исус възкресе, казвам!”

 

”Мерси, мерси!” – отвърна му в същия дух Дрен и Чардафон загуби всякаква надежда, че на поздрава  му ще бъде отговорено подобаващо. Лечителя реши да поръча:

”Здраве желаем! Един джин с тоник, сух.”

 

”Добре бе, мамицата ти глухарска!” – смотолеви под носа си Чари и се завтече да изпълни поръчката на бившия военен.

 

Стефан Хаджикалчев също бе решил да навести барчето по това необичайно за него време и влезе през входа. Огледа се наоколо и мерна с крайчеца на окото си своята любима касичка – Марк Нърдов, разположен като бей на сепарето. Неговият приятел Мишо Хомика беше напуснал бара, малко след забележката отправена от Чардафон за повишаването на тон в заведението. Не, че беше напуснал заради нея, просто трябваше да отиде да си изпие лекарствата, иначе съвсем щеше да полудее. Без да губи време, Хаджикалчев се тросна на сепарето и заговори Нърдов:

 

”Ей, Марки Марк, как е браточляк? Бичиш айляка, нале?”.

 

”Добре съм аз. Ти кажи как мина срещата ти със сервитьорката в бакалията?”- възможно най-непринудено и с любезен тон се опита да го подпита Нърдов за романтичното му рандеву с Михаела.

 

”Щи кажа, бе, ама знайш чи всяко нещо си има своята цена, нале? Черпи ина халба Бургаско и ще почна да раздухвам”- изпроси си нагло бирата гларусът, лепнал сам на себе си прякорът ”Голямата точилка”.

 

Двамата се гледаха един друг известно време, докато Ирена донесе поръчката. Стефан не беше интелигентен човек, а понякога дори не можеше да се каже, че отговаря на думата човек, но за сметка на това бе достатъчно предвидлив да изчака обещаната му бира, преди да започне да ”раздухва” историята, за да не би ако подрани зубърът да се отметне и да остане без пиячка на аванта.

 

След като сложи едната си потна, космата ръка на студената халба, а с другата игриво шляпна Ирена по задника, намигайки ѝ многозначително, той вече бе готов да разказва:

”Слушай ся, то няма много за разказване, щото реших да не отида.”

 

Очилата на Марк Нърдов се запотиха така, сякаш самият Ракиши му бе пръднал в лицето. Озадачен до немай къде, той задъхано попита:

”Ама как така, бе? Нали ти сам я покани? Уж щеше да правиш секс с нея, а си и вързал тенекия.”

 

”Ей тъй се стекоха обстоятелствата, но въпреки всичко, ни съм са отказал да я изпъна няколко пъти един подир друг.”. – каза сваляча.

 

”Е, как ще стане това, тя сигурно ти е бясна, че си я метнал така. Вероятно никога вече няма да ти проговори.” – отвърна му Нърдов.

 

”Виж ся, чичавото, ти нье ги разбираш много тез нища, щото в любовта си още на ниво клуб Уинкс - онуй с голите феички. Аз си имах три солидни причини да я зарежа на срещата и може да се кажи, че бях планирал подобен развой още преди да я поканя дори.”- с чувство за превъзходство заяви Хаджикалчев.

 

”И с каква цел си планирал подобна абоминация?”- искаше да се осведоми зубъра.

 

”Ем… първо немам пукнат лев и съм пред заплата, тей чи и да исках да я черпавам, ньемаше с какво, освен с голямата точилка, но си рекох да не избързвам. Второ, с този мой брилянтен ход ще събудя у нея злоба и лека омраза и така ще се раздаде в леглото на макс. И не на последно място – Великден е! Как ли па ньема на тоз празник да хода в кварталната бакалница да давам пара за баклава. Ни съм такъв чуек, чоег!”. – завърши монолога си човекът с голямата точилка.

 

”И какъв ти е следващият ход тогава?”- отново полюбопитства Нърдов.

 

”Няя да ѝ летим по задника на тая ниска мацоранка, а ще изчакам да ми кацне сама на точилката. Появи ли се да търси обяснение за провалената среща, ще проявя реваншизъм и ще я заведа у нас на вечеря. Така секса ще ми излезе без почти никакви мангизи и ще съм топ.” – обясни Стефан.

 

”Абсурд да ти се получи. Михаела не е толкова плиткоумна.” – измънка Марк.

 

”Ще видим тей ли е или нье е, мой чавак. В крайна сметка и тя е жена, и тя пичка носи, затуй не и възлагай толкоз големи надежди. Па и да не стане – пак ще си го преместим от идиния в другия крачоляк.” – затапи го бургаският прост майстор в типичния си стил и лисвайки халбата Бургаско на екс, стана и излезе от бара като победител, оставяйки зад себе си удивения от дебелоочието му Марк Нърдов да гледа тъжно в празното пространство пред себе си.

 

 

Ще се развие ли ситуацията с Михаела според изчисленията на Стефан Хаджикалчев? Ще съумее ли Анчелоти да си отмъсти на барманът Чардафон за физическият и психическият тормоз, на който е подложен в заведението? Дали Марк Нърдов ще се позове на приятелството си с Хомика и чрез него ще отстрани Хаджикалчев от пътя към сърцето на любимата си сервитьорка? И кога ще се изправят един срещу друг Дрен Лечителя и Прокажения Райо в сблъсък на различията помежду си, ще разберете, когато отново дойдете в бар ”Завалията”. 

 

ПП: Вече стигнахме средата на сериала. Остават още шест епизода, в които сюжетните линии ще се разплетат. 

Link to comment

Шест епизода за развръзката :D Ти го докара кат Игра на Тронове,брак ми :D :D  Голям фен съм на поредицата,пиши,пиши :)

3kuoda.gif

Link to comment

Аз в началото бях казал, че първия сезон ще опипва почвата и ще има 10-12 серии. Постоянно ми идват кретенски идеи за още истории с тези персонажи, та нищо чудно да има втори и трети сезон след като свърши първия, стига да ви се харесва. След края на сезона ще правим равносметка. Радвам се, че имам  поне един фен със сигурност :beer: 

Link to comment

Кафетин Леблебиев и Лайняната брада

 

Епизод 7

 

Силата и коварството на жените

 

След Великден всичко изглеждаше подозрително спокойно в нашият любим бар ”Завалията”, сякаш заедно с празника и еуфорията и радостта в живота на живеещите в Гевгелийски се бяха изпарили. Това обаче бе само привидно – в склада на барът се случваше нещо, което в средновековието би се нарекло заговор, а като се има предвид пола на замесените в него можеше и да се характеризира като вещерски съвет.

 

Разбира се, в ситуацията нямаше каква да е доза мистика, просто четирите сервитьорки на заведението се бяха събрали да обсъдят последните клюки и да повдигнат един въпрос от екзистенциално значение за тях.

 

Никой не можеше да ги заподозре в нищо, защото те често се засичаха при предаването на щафетата между дневната и нощната смяна, а и предвидливо бяха избрали да заговорничат в смяната на бармана Спиртозар Краваров, който грам не се интересуваше от битието им и гледаше много-много да си няма работа с тях.

 

По този начин те се спасяваха от присъствието на другия барман – Чардафон Барплотов, известен с перфектният си слух, с който успяваше да долови дори нискочестотните шумове, идващи от тоалетната, когато някой пръцне едва доловимо. Ветеранката сред тях – Рени, взе думата първа:

 

”Колежки, събрали сме се тук да обсъдим своите притеснения и проблеми свързани с работният процес. Предлагам първо…” – тук тя беше прекъсната от Михаела, която хлъцна с възхищение:

”Ей, как се изразяваш само – като Курнелия Нинова на предизборен митинг си. Еваларка, много радваш окото, муцка!”.

 

”Еми, не напразно съм започвала седем различни специалности в пет различни университета, мила. Аз съм много начетена.” – със самочувствие отговори Рени, макар и да пропусна да спомене, че от всичките тези специалности, не бе съумяла да завърши нито една. Тя продължи с речта:

 

”Няма нужда да ви питам какво ви притеснява най-много, защото всички знаем отговорът – Лайняната брада. Преди седмица той направи отвратително вулгарно изстъпление срещу новото ни попълнение – Ирина. Иринче, възстанови ли се вече?”.

Ирина кимна положително глава, но по изнуреният ѝ вид си личеше, че все още не е преодоляла шока от няколкото си срещи лице в лице с брадата. Тя каза:

 

”Униженията, на които той ме подложи вече са зад мен, но мисълта, че и той може да се озове на същото място, не ми дава мира. Вече не смея да ходя до тоалетната да се облекча. Постоянно се страхувам, че може да нахлуе и да ме изнасили.”

 

”Ама… ако не ползваш тоалетната на бара, къде ходиш тогава по малка нужда?”- попита я Рени.

 

”В ей тази бъчонка в склада, на сигурно – поне тук той няма достъп”- изхлипа Ирена.

 

”Но от тази бъчонка Чари налива джин за клиентелата…”- плахо отбеляза Емилия.

 

”Това не е проблем, момичета. И без това джин в това заведение пие само оня изпосняк Дрен Лечителя, а той освен, че не чува и не вижда, е загубил и усета на вкусовите си рецептори. Нека си цица пикоча, щом му се услажда!”- злорадо заяви Михаела.

 

”Да минем направо на планът, заради който ви събрах всички тук. Време е да елиминираме Лайняната брада. И под елиминиране, имам предвид физическо такова.” – каза Рени тържествено.

 

”Как ли пък не. Не искам да имам никакъв физически досег до този скот.”-нацупи се Михаела.

 

”Не, бе скъпа. Не ме разбра – визирах отстраняването му, сиреч ликвидация.”- обясни Рени, колкото се може по просто и добави: ”Някоя от вас има ли идея как да стане това?”.

 

”Да платим на някоя местна мутра да го пречука заедно с приятелчето му Кафетин. Никога не съм могла да го понасям този скучен сноб. Самият факт, че дружи с Лайняната брада показва, че нещо не е у ред с главата!”. – каза Михаела.

 

”Не!”- изписка емоционално Рени и след като видя опулените физиономии на колежките си, добави с привидно безразличен тон: ”Няма да пипаме полицая, защото… защото той работи в полицията и тогава неговите колеги ще обявят случая за приоритетен. А ако очистим само Лайняната брада никой няма да си мръдне пръста да разследва какво и как.”

 

Дали само поради тази причина сервитьорката реагира толкова емоционално или може би нещо вътре в нея трепна, когато чу, че кварталният полицай е поставен под угрозата да бъде убит, тепърва щеше да се установи. Не бе изключено и в нея да се зараждаха някакви неназовими чувства към персоната на Леблебиев – нейният най-постоянен клиент в бар ”Завалията” и единственият, който не я съдеше за пропилените от нея възможности в миналото и за това, че житейският ѝ път я е довел до това да работи в долнопробното заведение. На каквото и да се дължеше нейният изблик, изглежда си свърши работата и другите дами намериха доводите и за правдоподобни, без да заподозрат нещо повече.

 

”Вижте, правете каквото искате, но мен в криминални истории няма да ме забърквате, ясно ли е? Не ми се занимава с подобни глупости, стига ми, че едвам свързвам двата края и се грижа сама за малкото си сестриче, ами и в затвора да ме вкарат, е няма да стане!”- твърдо каза Емилия, чиито живот наистина не беше от лесните. С нейната минимална заплата тя изхранваше себе си и сестричето си, а тези пари бяха и единственият им месечен доход. Родителите им бяха загинали в пътен инцидент, когато Еми е била на шестнадесет, а сестричката ѝ едва на 3. От тях като наследство им бе останал единствено двустайният апартамент в Гевгелийски. Сега тя, макар и млада бе глава на семейството и трябваше да бъде отговорна не само за себе си, но и заради малката си сестра.

 

”Слушай, теб няма да те броим в заверата, но а си посмяла да ни издадеш, ще ти се стъжни!”- предупреди я Михаела строго.

 

”Защо просто не го отровим?” – предложи Ирина смело и продължи: ”Всички знаем, че той почти винаги пие уиски в бара. Когато си поръча питието, просто ще сипем в чашата му отрова за мишки и никой няма да ни заподозре. Твърде е вероятно и аутопсия да не му направят. С неговият начин на живот хората ще си помислят, че или се е задавил или е получил сърдечен арест и се е гътнал.”

 

На другите дами несъмнено им се хареса това предложение и изглежда постигнаха консенсус. Сега им оставаше единствено да проведат успешно планът си за елиминиране на Лайняната брада.   

 

 

Link to comment
  • 3 weeks later...

Кафетин Леблебиев и Лайняната брада

 

8 епизод

 

Един се излага, друг не успява, а трети… умира?

 

1 част

Лайняната брада кротко си седеше на сепарето в бара и допиваше третото си уиски за вечерта. Това би било за него обикновена делнична вечер в ”Завалията”, ако не чакаше важно обаждане от своя ”приятел” Кафетин. Кварталният полицай се беше навил да провери какво става със заграденото неправомерно и без съгласието на собственика място в Овча Купел. Не бе ясно какво точно се надява да направи неговия приятел по случая, но очевидно чакаше информация. В барът бе пълно с хора и почти всички места бяха заети.

 

Прокажения Райо стоеше на бара със своето мартини в ръка и си лафеше с барманът Спиртозар Краваров. В този момент в бара влезе кръвния му враг – майор Дренчо Боров, по прякор Лечителя. Всички знаеха, че този ден рано или късно ще настъпи и двамата бивши военни ще кръстосат погледи, изправяйки се един срещу друг. Явно този ден бе днес. Лечителя сложи своята безразлична физиономия на лицето си и се запъти към бара, игнорирайки Райо. Той каза на Спиртозар:

”Здраве желаем, младеж! Едно джинче, сухо.”.

 

Барманът се зае да изпълни поръчката му, а Дренчо от своя страна правеше всичко възмоно да не удостоява дори с поглед седящият на бара Райо. Това не се хареса особено на бившия агент на държавна сигурност и той реши да започне разговор:

„Хей, майоре, да не сте станал разноглед, че гледате във всички посоки, ама само не и пред себе си, а? Я елате с мен на онази маса, да си поговорим ние ветераните за старите подвизи. ”

 

Лечителя не чу почти нищо от това, което му каза Прокажения, но успя да разкодира издайническия знак, който той направи с ръка, сочещ към недалечната маса и го последва. Време беше двамата старци да се надлъгват. В бара настана тягостна обстановка. Много хора крояха шапките на други и положението щеше да ескалира съвсем скоро.

 

Освен Лайняната брада и двамата старци, в бара бе и зубарът Марк Нърдов, който пиеше диетично пепси. Дали от напитката или от това, че се взираше в малката си Нокия – стар модел, но все пак с тъч скрийн, главата му се въртеше.

 

Твърде вероятно бе да е вдигнал кръвното, защото очакваше важна вест от своя приятел Мишо Хомика, който трябваше да изпълни планът, измислен от Нърдов, с който да елиминира Стефан Хаджикалчев от картинката и с този си ход да спечели най-после легналата на сърцето му Михаела.

 

Неговият план беше доста прост, но и нямаше нужда да е излишно завъртян и сложен, като се имаше предвид кой щеше да го изпълнява – местният идиот Хомика. Неговата задача бе да причака Хаджикалчев в тъмната уличка между ”Дупката” и барът на идване или на тръгване, в зависимост от това кога има по малко свидетели. Как Хомика щеше да се справи с бившия спортист, зависеше изцяло от него, но Мар се бе подсигурил, давайки му да изпие половин шише мастика за да му дойде силата.

 

И тъй като бургаският гларус все още го нямаше в заведението, можеше да се предположи, че Хомика вече го ”обработва” и го е замъкнал из някоя забутана алея на Западният парк. Марк Нърдов се надяваше, че в ”БлиТц” ще уведомят първи гражданите за случващото се в Гевгелийски и рефрешваше пропадналият сайт като луд.

Изведнъж телефонът звънна и Марк Нърдов по инерция го вдигна и каза ”Ало?”, но уви… това не бе неговият телефон, а този на Лайняната брада. Той включи на режим ”високоговорител”, за да може да чува отсрещната страна ясно в бара.

 

”Как е, Кафетине? Увери ли се, че ти казвах истината, а? Не съм преувеличавал грам нали?” уверено каза брадата, но гласът на Кафетин не звучеше никак спокойно:

”Копеленце долно! Знаел си! Само си знаел точно какво става в имота ти и не ми каза, а ми го изкара като теория. Наистина… е копано! Това са гробове.

 

Следва продължение...

 

ПП: В последно време не съм много активен в тази тема, но нека феновете на сериала(колкото и малко да са те) не се притесняват. Ще го завърша и краят ще бъде епичен, имайте търпение. Остават четири епизода!

Link to comment

Кафетин Леблебиев и Лайняната брада

 

9 епизод

 

Един се излага, друг не успява, а трети… умира?

 

2 част

 

Докато Лайняната брада разговаряше разпалено с Кафетин по телефона, Дрен Лечителя и Прокажения Райо вече бяха седнали на обща маса. Гледайки се с безизразни физиономии, двамата изглеждаха така, сякаш са изкарани от някой стар уестърн филм. Лечителят реши да прекъсне тягостното мълчание:

 

”За какво ме извика? Казвай бързо, че жена ми ще ме чака за вечеря. Ще си хапна вкусно готвено.”.

 

Райо го погледна надменно и с чувство на превъзходство заяви:

”Че няма да е вкусно – няма. Спомняш ли си преди години, когато веднъж ви дойдох на гости с жена ми и твоята ни даде храна за изпът?”

 

”Да, да, да!” чул-недочул, отговори Дренчо.

 

”Опитах да ям това, което ни даде тя във вкъщи, но беше отвратително. Така и не разбрах запечен ориз ли ни беше дала или грис халва. А това, което се случи после, беше наистина ужасно.” – спомни си Прокажения и студена пот изби по челото му.

 

”Малко преиграваш. Айде стига – какво пък толкова ужасно може да се е случило от това, че си хапнал малко храна, дадена ти от гостоприемство.” – контрира го Лечителя.

 

”Ти зарежи това гостоприемство – чист опит за убийство. Тази храна не ставаше за ядене, за това я изсипах на кучето. До този момент си мислех, че съм видял всичко – дете, мъж, жена да повръщат, но в онзи ден за пръв път със собствените си очи видях куче да повръща. След две седмици прекарани в агония то взе, че почина!” – тъжно констатира Райо.

 

”Добре, де. Признавам си, не мога повече да го отричам – жена ми не готви хубаво. Нещо повече – готви ужасно. Само веднъж се насилих да изям цялата порция. Тогава бях отишъл у тях да искам ръката ѝ. Седнахме с нея и баща ѝ на масата да хапнем и се престраших да и предложа. От тогава имам хроничен гастрит и колит едновременно.” - призна си чистосърдечно Дрен.

 

”Ти си чист страдалец, бе! Моята може да ме слага на някакви пишман маслинени диети, но поне не ми се е налагало да рискувам живота си, за да я спечеля!” каза бившият ДС агент.

 

”Ти да видиш какво стана после: похвалих я аз за вкусната вечеря и предложих да ми стане жена, а тя ме отряза с мотивът, че няма да има кой да готви вкусни ястия на баща ѝ. В него момент баща и се задави и почина. Оказа се, че е получил инсулт. След 40 дни се оженихме.”- разказа достойната за Оскар история на живота си.

 

”Горкия човек! Не разбирам защо толкова си се напъвал да се ожениш за тая жена. Да беше поне Бриджит Бардо, а то…” – почуди се Райо.

 

”Ей! Няма да обиждаш жена ми! Заради това ли ме извика на тая маса, а? Да обсъждаш съпругата ми и да ми се правиш тука на остроумен. Ай сиктир!” – изнерви се Лечителя.

 

”Не! Повиках те тук за да те предизвикам на една игра. Знаеш много добре, че ти ми отне шансът да се издигна в армията. Аз, аз трябваше да съм майор, а не ти. Провали живота ми и от немай къде се принудих да стана доносник. А дори не бях комунист. Сега всеки ме мрази, мислят ме за долнопробен човек… за някакъв скудоумен скот, мислещ само и единствено как да прецака останалите. Това няма да ти го простя, Дренчо Боров!” – развика се Прокажения Райо.

 

”И каква ще е тази игра, на която ще ме предизвикаш?”- попита Лечителя.

 

”Руска рулетка! По традиционния начин – с револвер и един патрон. Ще играем до смърт. Един от двама ни ще се отърве от жалкото си съществуване. Ако ти стиска – утре вечер в осем. В ”Завалията” на тази маса. Води си секундант, аз моя вече съм го избрал. Ще доведа внука, той не е случаен човек.” – завърши оповестяването Райо, а Лечителя пое по възможно най-бързия път към дома, за да може да изпревари своята жена и да достигне пръв до кухнята. В противен случай тя щеше да сготви и на него отново щеше да му се наложи да симулира, че има проблеми с простатата и да посещава тоалетната през няколко минути, пълнейки бузите с гозбата на жена си и изпразвайки съдържанието в тоалетната чиния.

 

Малко след като Боров излезе на бърз ход от барът, в него влезе запъхтян Кафетин Леблебиев и с бързи крачки се отправи към любимото си сепаре, където го чакаше Лайняната брада. Потискайки ежедневното си желание да убие нескопосаният сваляч, полицаят на средна възраст седна достолепно и си поръча едно кафе с три лъжици захар на любимата си сервитьорка – Рени. Той каза:

 

”Ако знаех, че животът ми ще бъде застрашен, то нямаше в никакъв случай да поемам риск да ти изпълнявам прищевките. Бях на косъм да ме пипнат!”.

 

”Успокой се, приятелю! Важното е, че си разбрал какво се случва в имота ми. Честно да си призная – още преди да ти разкажа за случая, вече знаех какво става в имота, но без подробности. Ако ти бях казал директно, че има гробове, то нямаше да си направиш труда да отидеш да провериш, а щеше да се скатаеш! – измъкна се дипломатично брадата и си поръча четвърта чаша уиски.

 

Рени отиде да изпълни поръчките им и извика своята колежка на смяна – Ирина.

”Сега е моментът за нашето отмъщение. Брадата изпи вече три чаши уиски. В четвъртата ще сложим отровата и никой няма да може да ни заподозре. Оставям на теб удовлетворението да занесеш последното му питие за този живот.” – каза Рени, а Ирина се зае веднага с изпълнението. В това време Кафетин и Лайняната брада продължаваха да дискутират разпалено ситуацията.

 

”Ясно е, че са замесени мутри в цялата история. Вероятно действат с разрешение. Покровителствани са от столична община или някой бизнесмен с връзки в общината. Разкопах малко един от гробовете. От него се подаде женска ръка. Вероятно използват имота ти за нерегламентирано гробище за провинили се проститутки от София”- завърши Леблебиев, а очите на сваляча светнаха:

”Проститутки на моя територия… винаги съм мечтал затова!”

 

”Не ставай некрофил! Трябва да си внимателен оттук-нататък. Няма да се учудя ако силоваците се поинтересуват на кого е въпросната земя и се опитат да те накарат да замълчиш завинаги.” – каза полицаят.

 

”И какво ще предприемем сега?”- попита Лайняната брада.

 

”Няма ние. Такова понятие не съществува, вече ще се оправяш сам. Аз нямам общо.”- разграничи се от Лайняния Кафетин.

 

”Чакай! Ако ме оставиш сам и аз ще свърша като проститутките – закопан в собствения си имот. Моля те, ти си единственият ми приятел! Трябва да ми помогнеш! Ще направя каквото поискаш!” – отвърна брадата с възможно най-тъжния тембър на света.

 

В този момент Ирена донесе ”специалното” уиски на брадата, спазвайки достопочтено разстояние от него, за да не може да и посегне. Тя обаче не бе предвидяла последвалата ситуация. Лайняната брада извади портмонето си, за да плати, но нарочно изпусна парите под масата. Настана тягостно мълчание. Напрежението можеше да се реже с нож.

 

След дълъг размисъл, Ирина все пак се наведе да събере парите от пода без да съобрази,  че се открива на нескопосания сваляч. Той смело бръкна с едната ръка под късата и поличка и по задоволството изписано на лицето му, явно бе намерил това, което търси. Никой не можеше да разбере какво точно се случва, защото то ставаше под масата и само Ирина и Лайняната брада имаха ясна представа за положението.

 

Лицето на сервитьорката почервеня. Тя започна тихо да пъшка, а тялото и се разтрепери. Изглежда Лайняната брада вършееше на максимума от своите възможности под поличката на Ирина. Пет минути по късно той явно загуби интерес и незабележимо за останалите посетители в ”Завалията измъкна изпод масата ръката си от мястото, на което обикновено президентът на Америка Доналд Тръмп хваща жените.

 

Оцъклена Ирина  досъбра парите от земята и разтреперена и засрамена се отдалечи от масата с бърза крачка, а брадата с гордост заяви, че и оставя и ресто, намигайки ѝ. Кафетин от своя страна изобщо не бе забелязал странното застояване на сервитьорката наведена под масата, а замислено си сърбаше кафенцето. Той въздъхна и рече:

 

”Виж сега. Може и да се навия да си рискувам живота още веднъж залудо, но като за начало трябва да направиш няколко компромиса, ако искаш въобще да се занимавам с теб. И първия е да спреш напълно пиенето”- заяви му Кафетин, виждайки, че брадата бе тръгнал да надига чашата с уиски.

 

”Добре де, добре! Тази чаша ще ми е последна и след това спирам алкохола за месец. Така става ли?” – осведоми се Лайняната брада.

 

”Не!”- категоричен бе Кафетин и продължи: ”Смърдиш на долно джибри и ми се повръща освен от визията ти и от дъха ти. Вземи разбери най-накрая, че алкохола в това заведение е менте и не се прави на много елитарен пиейки разредено с вода уиски, в което липсва уискито изобщо. Или спираш сега – на момента или няма да си губя времето с теб!”.

 

”Добре, но какво да правя с тази чаша? Ти едва ли ще искаш да я изпиеш, а е грехота да се хвърля алкохол, независимо от качеството му. В Арабия хората жадуват и на година не могат да си позволят и една чашка, това ще е разсипничество от най-висша форма.” – притеснено констатира брадата.

 

Междувременно Марк Нърдов най-после дочака така важната информация, но за съжаление тя не беше такава, каквато му се искаше да бъде. В ”блиТц” излезе информация, че хора с инициалите К.Д., по прякор Гейлията и М.П., по прякор Хомика са задържани от органите на реда в Западния парк, тъй като са се съвкуплявали на открито.

 

На Марк Нърдов му се дорева. Той не можеше да проумее как Мишо Хомика е объркал Стефан Хаджикалчев с местния индиец Куранги Дришнян.

 

”Как може тоя несретник Хомика да се изложи така. Та какво общо има между Хаджикалчев и Дришнян, че да ги обърка човек. Стефан е бял като брашно, а Куранги е черен като абанос и с крив нос като на арабин.  Като си отвори устата лицето му мяза на пещера, а тялото му на прашлясал хамбар. Как… как, по дяволите!?! Ако искаш една работа да бъде свършена качествено, най-добре е да си я свършиш сам!” – разсъждаваше наум зубърът, заслепен от яростта си. Близко до умът бе, че на Хомика не може да се разчита щом си пийне и може да свърши всякакви гадории.

 

Ето, че и самият Стефан Хаджикалчев се появи в бара с доволна усмивка. Той се огледа за познати лица, съзря другия местен сваляч в компанията на Кафетин и реши да отиде да му се похвали. Той каза:

 

”Мараба, браточка! Вързах онуй дивойче Михаела! Изгладихме предишното недоразумение и се нави да ми дойде на гости в квартирата. Ще падне страшен секс! Дойдох да пийна по ино за отскок и да тръгвам към дома, да не закъснея. А ти какво правиш с тоз неможач – кука, а? – язвително се обърна към Кафетин, който се направи, че въобще не го забелязва.

 

”Много се радвам за тебе, играч! Вървиш по моите стъпки, нема спор. Вдигам тост за твое здраве!”- каза Лайняната брада и понечи да вдигне чашата с уискито, но се спря виждайки смразяващия поглед на Кафетин. Той се поправи:

 

”Знаеш ли какво… я по добре я пийни тази чашка уиски за мое здраве, че аз напоследък не съм много в кондиция за запой, пък и изпих вече няколко чашки.”- оправда се брадата, а Стефан Хаджикалчев без да му мисли много-много я гаврътна на екс, сбогува се с Лайняния и отиде да източи бойлера. Никой не забеляза, че така и не излезе от тоалетната.

 

Следва продължение…

 

Link to comment

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

×
×
  • Create New...