Random gems 1: Търновете на Triple H

[Radox]

Реших леко да съживя кеч-насоката на форума с една поредица от мини-статии на random тематика, които да се четат бързо. Надявам се да има интерес. Първата реших просто ей-така от нищото да е посветена на търновете на Triple H. В нея, просто ще бъдат обобщени всички търнове на едно от най-дълго задържалите се лица в WWE.

 

Triple H дебютира в WWF през април 1995 година под името Hunter Hearst Helmsley и естествено е хийл. Имиджът му е на високомерен сноб, който проповядва правилния етикет и добрите обноски. Новакът се издига сравнително бързо по стълбицата на успеха, но прави гаф в средата на 1996, когато на едно хаус-шоу, което е и последното на Kevin Nash и Scott Hall в WWF, решава да се прегърне заедно с Nash, Hall и Shawn Michaels, тъй като четиримата са първи приятели зад кулисите, известни като The Kliq. Проблемът обаче е, че двама от тях са фейсове, а другите двама - хийлове. По онова време kayfabe-ът е доста пазен от Vince и доста фенове в залата са в шок от видяното. Тъй като Michaels е лицето на компанията, а Nash и Hall отиват в WCW, единственият който остава да понесе наказание за гафа, е именно Helmsley. Той бива депушнат здраво, като планираната му за 1996 победа в King of the Ring бива отложена за 1997. Въпреки всичко, Helmsley се реабилитира и отново постига успехи, продължавайки да е хийл, като постепенно обаче започва да изоставя гимика си на аристократ. Той сформира и бунтовническия стейбъл Degeneration-X заедно с Michaels и Chyna.

 

Първият фейс-търн в кариерата на HHH идва през лятото на 1998, след като Michaels се пенсионира поради сериозна контузия. Helmsley привиква на негово място в DX X-Pac, Billy Gunn и Road Dogg. Лафовете на петимата, забавните им сегменти и успехите им постепенно ги обръщат по естествен начин в любимци на феновете. Този период е известен с легендарната вражда на DX с хийловете от Nation of Domination. По същото време Hunter Hearst Helmsley решава да използва вече само инициалите на трите си имена, съкращавайки никнейма си просто на Triple H.

 

Triple H не се задържа дълго от страна на "добрите". На Wrestlemania 15 през март 1999, той отново става хийл, като прецаква най-добрия си приятел X-Pac в мача му с Shane McMahon и се присъединява към неговата Корпорация. Именно от тук тръгва сприятеляването му с Shane, Stephanie и Vince McMahon, което го извежда до най-големите върхове в кариерата му. Triple H остава лоялен на Корпорацията и помага на Vince и Shane в битката им с The Rock и Steve Austin. След разпадането на Корпорацията, възходът на HHH не спира. Той получава мач за световната титла срещу Mankind един ден след Summerslam 1999 и успява да я спечели, разбира се нечестно. HHH се издига до върха на федерацията и макар че за кратко губи титлата от станалия фейс Vince McMahon, успява да си я върне скоро след това и пребива Vince в свирепа улична битка на Armageddon през декември, след като дъщеря му Stephanie го предава и се присъединява към съпруга си HHH, с който уж преди това е сключила брак насила. Triple H влиза в годината 2000 като шампион и заедно с жена си доминират напълно шоутата, правейки каквото си поискат. Играта успява за кратко време да се превърне в най-мразеният човек във федерацията. След като си разменят на няколко пъти световната титла с The Rock в легендарната си вражда от пролетта на 2000, поясът в крайна сметка остава у The Rock. Въпреки това, Triple H не престава да тероризира останалите фейсове на компанията и през лятото. Тук идва един малко позабравен, но интересен момент - в течение на враждата си с Kurt Angle през август/септември 2000, HHH постепенно започва отново да използва забавни лафчета като тези от времето си в DX. Феновете постепенно престават да го освиркват и той лека-полека започва да става tweener. Двамата с Mick Foley започват да си правят ташак с другите хийлове във федерацията и по всичко изглежда, че HHH отново ще стане фейс. Всичко обаче рухва през ноември, когато HHH пребива Steve Austin и разкрива, че той стои зад прегазването му с кола година по-рано, затвърждавайки статуса си на тотален heel. Изненадващо, скоро след като свирепата му, няколкомесечна вражда с Austin приключва, HHH се съюзява именно с него, формирайки един от най-доминиращите хийл отбори в историята, печелейки всички титли във федерацията. Съюзът обаче е кратък, защото Triple H контузва много тежко крака си през май 2001 и напуска федерацията за доста време, пропускайки целият angle с Инвазията на WCW.

 

През януари 2002, Triple H се завръща от тежката контузия по-надъхан отвсякога. И тъй като на феновете той много им липсва, те го приемат като свой човек, което предопределя и завръщането му като фейс. HHH е по-добър отвсякога и печели Royal Rumble, след което и титлата на Wrestlemania 18. Следва вражда на "респекта" с Hulk Hogan, след което и разправии с най-големия хийл The Undertaker. През лятото на 2002, HHH дори сформира отново DX с приятелчето си Shawn Michaels, преди неочаквано да го пребие на един паркинг и да стане отново хийл. Дам...Играта определено не се задържа задълго на страната на "добрите"...

 

От септември 2002 започва може би най-известният и доминантен период като хийл на Хиксовете, продължил 4 години. През тези години, HHH се превръща в тотален властелин на RAW, държейки с години създадената специално за него World Heavyweight титла, като има пълната подкрепа и на мениджъра на шоуто Eric Bischoff. Triple H се разправя последователно с цяла гилдия бивши звезди на WCW, печелейки враждите си с всички тях - Scott Steiner, Booker T, Kevin Nash, Goldberg... Списъкът на прецаканите от Играта хора е дълъг, но може би най-емблематичната му вражда от този период е тази със стария му авер Shawn Michaels, с който са в дълги пререкания почти през цялата 2003 и 2004 година. Тази вражда ни дарява с много класически мачове между двамата, включително паметните 3 stages of hell, last man standing и HIAC мачове. Естествено, може би най-значимото нещо, което Играта прави през тези 4 години, е създаването на групата Evolution заедно с Ric Flair, Batista и Randy Orton. Тримата се превръщат в лакеи на HHH и многократно му помагат да запази титлата си, преди самият Orton да успее да я спечели. Той бива изхвърлен веднага от групата от завистливия HHH, който не след дълго си връща златото и погребва Orton. Следващото предизвикателство пред могъщия хийл Triple H обаче се оказва непреодолимо за него - Batista печели Royal rumble през 2005 и печели мач за титлата срещу него. Животното тотално унищожава Играта и го побеждава в три последователи мача, слагайки най-сетне край на терора му в RAW. Triple H се завръща в края на 2005 и директно атакува последния останал член на Evolution - Ric Flair. След като печели враждата си с него, HHH се ориентира отново към върха, но не успява да надвие John Cena за световната титла на Wrestlemania 22. Съвсем скоро след този турнир, Играта започва яростна вражда с Vince McMahon, с когото отдавна са в обтегнати отношения.

 

Враждата на HHH с Vince води до нов фейс-търн на Играта, като към него се присъединява Shawn Michaels и двамата възраждат DX. Почти през цялата 2006, те враждуват с Винс и синчето му, правейки ги буквално луди с многобройните си базици. През януари 2007, по време на отборен мач с Michaels срещу Edge и Orton, HHH претърпява нова сериозна контузия, подобна на тази през 2001. Тя му коства почти 8 месеца извън шоутата, но когато се завръща, той отново е фейс. Следва вражда с бившето му протеже Randy Orton, преди Triple H да успее най-сетне да спечели световната титла като фейс през април 2008. През юни, Triple H бива драфтнат да отиде в Smackdown за пръв път в кариерата си, като се превръща в символ на синия бранд и държи титлата до самия край на годината. Triple H отново я взима през 2009 и успява да я защити срещу Orton в главния мач на Wrestlemania, преди да я загуби месец по-късно от него. Следващата стъпка на Хиксовете е отново да реформира DX, карайки Michaels да се завърне във федерацията след като уж е решил да се пенсионира. Съюзът им продължава до окончателното пенсиониране на HBK през март 2010. През април, Triple H губи вражда с Sheamus и изчезва от екраните до края на годината. Той се завръща на ринга чак на Wrestlemania 27, губейки отново от The Undertaker. Следващата поява на HHH е през юли 2011, когато той уведомява Vince, че е отстранен от борда на директорите и той поема управлението на федерацията! HHH управлява с желязна ръка компанията през 2011 и 2012, оставайки фейс и от време на време участвайки в големи мачове. Той защитава честта на семейството си през 2013, биейки се няколко пъти с Brock Lesnar. На Summerslam 2013, Triple H се самоназначава за специален рефер в мача за титлата между Daniel Bryan и Cena. След като Bryan печели, Triple H го атакува, което позволява на Orton да кашира куфарчето си и да му отнеме златото. По този начин, Triple H става хийл за пръв път от 7 години насам, превъплъщавайки се отново в ролята, която му пасва най-добре.

 

След последния си хийл-търн, Triple H се превръща в безскрупулен шеф, основавайки стейбъла The Authority, с който контролира всичко в компанията. Вместо сам да се бие, той избира за свои представители Randy Orton и Seth Rollins, на които помага да станат световни шампиони. През 2015, HHH се вплита в доста ожесточена вражда с Roman Reigns и след като лакеите му не успяват да се справят с него, се налага самият Trips да се включи под номер 30 в Кралското меле през 2016 и да спечели за пръв път от 7 години насам световната титла! Все пак, Reigns си връща златото на Wrestlemania 32. През останалата част на 2016 и 2017, Triple H посвещава повече време на работата си зад кулисите и рядко се появява на екран, но въпреки това остава хийл. През юли 2018, Triple H се завръща на RAW и обявява първото в историята изцяло женско PPV - Evolution. На австралийското шоу Super Showdown, той успява да победи своя стар архивраг The Undertaker, като след мача се прегръща с него, ставайки фейс за пръв път от над 5 години насам!

 

Ами това е, дългият път на Triple H и многобройните му обръщания от фейс в хийл и обратно. Въпреки всичко, мнението на повечето фенове е, че той се справя най-добре с ролята на мазен хийл, когато се чувства в свои води. Като се замисли човек, търновете му не са чак толкова много - само няколко са, но са направени добре и в най-подходящите моменти. Така трябва да се прави, а не като с Big Show по 2 търна всяка година

[Rise of Thunder]

Triple H е може би най - добрият хийл, който съм гледал. Играе си много умело образа, кара те наистина да го мразиш, предава, гази и обругава всеки, който не му е удобен. The Authority беше голяма грешка и никога не успя да стигне The McMahon - Helmsley Faction, колкото и да им се искаше.

[Loop]

За мен Triple H е лицето на това поколение и цялостно погледнато е на по-високо ниво от Остин, Скалата и Енгъл. Знам, че не е популярно мнение, но твърдо заствам зад него. Човекът живее за WWE. Бракът му помага безспорно, но отвсякъде е видно, че блика от талант, има невероятно поведение и многократно показва как се прави качествен сериозен мач като за main event на WM без да е необходимо да подксачаш като маймуна. Помня как в периода 2002-2005 и аз червях бузки като много умен "смарк" и плюех как закопава невероятните младоци Goldberg, Steiner, RVD, Booker T и т.н., но истината е, че точно тези доминантни победи го направиха истинска звезда. Точно тази доминация липсва на съвременния booking и затова нямаме звезди сега.

 

Жалко, че одъртя за големи мачове, но пък го бива много и в ролята на големия лош шеф, така че поне за това Винс е уцелил десятката.

 

Ако бях кечист, мечтата нямаше да ми е да направя 7-звезден мач с Кени Омега, а да направя един WM сезон във вражда с хийл Triple H в разцвета на силите му. Това мисля, че говори достатъчно.

[Himler]

Браво за темата!

Сега ако  някой  се наеме да напише подобна тема и за Грамадата цена няма да има

[HEIDENREICH]

Чудесна тема , Грухи. 🍻 Враждата на Трите Хикса с Животното ми е в топ 10 на най-любимите WWF/WWE вражди които съм гледал.

[batistaheel]

Аз обожавам heel HHH от Evolution периода му. Няма такъв хийл, цял мач го пребиват от бой, но накрая той пак си тръгва със световната титла. Как да не го обичаш. Преди години бях гледал един сегмент с него и Кевин Наш (мисля че беше той) от този период. Triple H вдига ръце в знак, че се предава и уплашено се опитва да се измъкне от ринга, но не мога да намеря това видео. Май беше през 2005г. когато HHH е толкова добър хийл, че фен нахлува на ринга за да го удари, но е изхвърлен като кучка. Феновете често мрънкат, че е бил на КечМания Стинг и Брок Леснар и наскоро Гробаря, но точно тези победи го правят значим и победа срещу него от някой младок има своята тежест. 

[iMMORTAL!]

Наистина се чете доста лесно и е доста добре написана, би било готино да видим подобно нещо и за други хора, които са били активни от Attitude ерата до момента, или пък за звезди от attitude ерата като цяло. Примерно Jericho, Michaels или Kane. Triple H определено е един от хората, които съм харесвал през цялата им кариера и съм им симпатизирал адски много. Heel или face, Triple H винаги (поне за мен) е бил олицетворението на истинския мъжкар, и винаги е било трудно да не го харесваш именно защото изглежда легитимно. Може и да е имал много победи с измами, но определено изглежда като човек който може и да си спечели чисто мачовете. Истинска легенда.

 

Враждата му с Batista ми е една от любимите, но може би най-прясната вражда в мозъка ми е онази с Orton през 2009-та. Винаги ми е харесвало да има лично измерение в една вражда, а това беше от онези където нещата бяха прекалено лични и до една степен не ти се струва правилно, но въпреки всичко се наслаждаваш на всяка една секунда от нея. 

[Radox]

Аз лично никога не съм бил съгласен с огромния брой хора, които плюят HHH, че закопавал... Значи много ясно, че ще побеждава често. Нали за да имат победите над теб значимост, трябва самият ти преди това да си натрупал победи, да изглеждаш легитимен. Ако HHH не беше погребвал и газил през цялата 2003, щеше ли загубата му от Беноа на WM20 да има такава значимост? След това, човекът си джобна както трябва и на Batista на WM21, и на Cena на WM22. Като между другото срещу Беноа и Батиста така и не успя никога повече да спечели мач. Малко хора могат да прозрат целта на HHH през този период, която беше хората легитимно да го мразят, не само kayfabe, за да могат да се радват още повече, когато най-сетне бъде победен.

 

3 minutes ago, iMMORTAL! said:

би било готино да видим подобно нещо и за други хора, които са били активни от Attitude ерата до момента, или пък за звезди от attitude ерата като цяло.

 

Едва ли. По-скоро идеята ми за тази поредица от малки статии да са на напълно случайна тема - от обсъждане на музики до пушовете на даден кечист, но ще видим какво ще стане.

[Beks]

От пишлеме съм фен на The Game! Radox, благодаря за написаното, накараме да се върна няколко години назад..
 

[Hachiko]

Който е избрал снимката за началната страница на лентата, заслужава повишението "ДИРЕКТОР".

 

 

За 324336 път го гледам и сигурно над 10 пъти съм пускал линка във форума. Абсолютна легенда! С месеци чаках завръщането му. Винаги преди всяко шоу имаше едно кратко клипче "Не правете това у дома" със сериозния тон на Робин Кафалиев, където показваха как Беноа и Джерико му разбиват коляното върху коментаторската маса, но въпреки всичко, "Играта" продължава да се бие с болките.

 

Поздравления за добрата работа. 

 

[Himler]

18 hours ago, ГРУХТИСТА said:

Аз лично никога не съм бил съгласен с огромния брой хора, които плюят HHH, че закопавал... Значи много ясно, че ще побеждава често. Нали за да имат победите над теб значимост, трябва самият ти преди това да си натрупал победи, да изглеждаш легитимен..

За WCW ветераните съм съгласен, но примерно един Booker T началото на  2003-та бе по-овър дори и от Скалата, а загубата му срещу Хиксовете го закопа тотално и никога не успя да се реабилитира след това. Същото важи и за Джерико, че даже и Ортън, който също бе погребан от Играта през 2009-та

 

Друг малко по-скорошен пример

 

[YoTheReal]

20 hours ago, Loop said:

многократно показва как се прави качествен сериозен мач като за main event на WM

За мен пък това е най-слабата част от кариерата му - всички опити да направи голямата WrestleMania класика за мен са провал, а най-добрият му обикновен мач е срещу Сина. Да знаеш, че ще закриеш WrestleMania срещу Джерико, Ортън, Рейнс и т.н., след което винаги да залагаш на една и съща формула на бавни, методични мачове, е огромна грешка за мен и почти всичките му WM мачове съм ги гледал с мъка и то само, защото по принцип гледам на живо.

По темата обаче, няма спор, че HHH има супер здрав контрол върху кариерата си и прави търнове само когато наистина има нужда. Добра работа на Радокс за пореден път.

Едит: HHH със сигурност е закопавал страшно много хора през годините, но в крайна сметка може да се каже, че закопаванията са били инвестциия, защото 16 години след победата му на Букър Т например, HHH е абсолютна легенда и все още носи половината компания на гърба си, а другите - боли ги кура хората за тях. За мен хората, които HHH наеба, а не трябваше, са Пънк и Стинг, както и да загуби срещу Ортън на Mania. Другите кучета ги яли.

[koleda321]

А за "ненужните" победи на HHH колко тома могат да се изпишат, лелее..... @ГРУХТИСТА, заеми се с това, ако обичаш!  

 

Иначе за стила му на мач, тук вече е въпрос на вкус. Реално и почти всеки мач на HBK, Bret, Ric Flair си приличат. Може би в конкретни моменти не се е получавало и стилът не е бил удачен, например в 7-мия час на КечМания.   Конкретно изброените мачове с Jericho, Orton и Reigns според мен пострадаха именно от положението си, а не че самите те бяха зле. Просто първите два следваха две класики, а с Roman закриваше сигурно една от най-скучните и безумно дълги КечМании.

 

Иначе в крайна сметка HHH може и трябва да бъде пример в живота на всеки мъж. Човек, който си знае ограниченията и намери подходящи начини да преодолее или поне прикрие. Абсолютен overachiever, като нашия Ю_Тинк у форумО!

 

 

 

[Farest]

Кво значи закопавал? И фантанго закопа Джерико на Мания, но единият си стана джобър, а другият един от наѝ-успешните кечисти за всички времена. В кеча неможе да се дават по 100 шанса особено в WWE. HHH не изтърва шанса си и стана един от най-големите!

[iMMORTAL!]

@Farest Фанданго победи Джерико, не го е закопавал. Ако това е било закопаване, значи Хиксите го превърна в своята кучка. Ако има една вражда за която бих казал че HHH е бил ненужно доминантен е тази с Джерико, но реално тогава Джерико беше кучката на Стефани и всеки го плашеше или доминираше. Удивително е как човек може да е първия безспорен шампион, и пак да изглежда като третокласник в двубой с Брок Леснар.