Метъл, рок, блус и прочие

[neshev]

Нека да има подобна тема, след като има прецедент с други жанрове. Актуални новини и събития, архивни новини и събития, албуми, концерти, общи дискусии, са добре дошли.

Започвам с нещо, което ме стопли тези дни:



Cornell е считан за един от най-добрите вокалисти въобще и  добре, че нещо такова се осъществява, с оглед обстоятелствата около смъртта му. Подобни "супер шоута" са ми от любимите неща в музиката, а тук се очертава да е доста силно, само на фона на това, че трите големи групи, от които е бил част, са на линия. По принцип не съм от хората, които биха мрънкали за избор в tribute концерт, но Foo Fighters, Metallica и Ryan Adams са доста ниско в списъка ми за групи/хора, които бих искал да чуя на подобно събитие. Затова и ще е въпросителна каква ще е цялостната идея. Ако ще е да съберат най-много пари, няма да се изненадам, ако видим Axl Rose да се излага, пейки Black Hole Sun, но, ако искат наистина да отдадат заслуженото на Cornell, бих искал да чуя хора като Warren Haynes, Ian Thornley, Richie Kotzen, Chris Stapleton и прочие. Със сигурност Eddie Vedder, Pete Cornell, някои от децата му и Ann Wilson ще са там, тъй че няма какво толкова да се притеснява човек, от към стабилни изпълнения. 

[THE ENEMY]

Metallica са си ок комбинация между star power и качество, а с оглед, че копелето Dave Grohl вече изкача и от хладилника като го отворя, FF няма как да не се набутат. Бе не е лошо. Повечето групи може би въпроса е да успеят да изчистят графика, иначе няма причина примерно Alice In Chains да не се включат, доколкото помня и Alice Cooper беше голям фен на Cornell, Steven Tyler би било интересно също. Бих се радвал и на Mark Lanegan като гръндж легенда да се включи с някаква акустична версия. Сто процента ще има още обявени имена, дано са добри.

[neshev]

Могат да напълнят цял фестивал с музиканти, които са били докоснати от Cornell и ще е въпрос на тайминг и дали ще се договорят със семейството/жената на Cornell (там се говори, че има яко Yoko Ono/Cortney Love vibes).

Иначе, Foo Fighters и Metallica предполагам, че ще свирят неща от соло кариерата му. На Foo Fighters би им отивало нещо като това:
 

За Metallica си нямам и на идея, въпреки че Cornell има зверски mash up на двете "One":
 

Бих се зарадвал и, ако видим някоя от редките появи на Jimmy Page.

[THE ENEMY]

23 minutes ago, neshev said:

За Metallica си нямам и на идея...

 

Не е най-популярната песен, но ще им отива много.Outshined и Jesus Christ Pose също са добри варианти, само да не отрежат sad песните, както направиха с компилационния албум.

[Huskarl]

Логично е Foo Fighters да присъстват, все пак всички знаем откъде е тръгнал Dave Grohl. За Metallica... не ми се ще да казвам лоши неща, но определено не съм очарован от идеята. Опитват се от години да ги представят като големи приятели на грънджа, но на мен това ми идва малко преиграно. Пък и се бутат навсякъде, което малко дразни.

 

Нешев спомена Chris Stapleton и тук подкрепям напълно. Човекът е страшен талант и ще е истинско удоволствие да го чуем как ще интерпретира нещо на Soundgarden или от соловите албуми на Cornell. Сещам се и за Myles Kennedy, който също би се представил в добра светлина. Аз лично бих се изненадал приятно на Brent Smith от Shinedown, въпреки че и той като гореспоменатия Chris Stapleton е с по-южняшки вдъхновения и грънджа сцената не му е особено близка.

[neshev]

При Metallica връзката е, че Soundgarden им откриваше през 96-97, но дотам. Но вече няма спор, че са големи звезди и ще помогнат доста на каузата. 

Chris Stapleton главно го споменах, защото гласът му доста напомня на Cornell. В The Jompson Brothers показва уменията си като рок вокалист, които не са по-малко слаби от тези на кънтри певец:

 

 

Edited November 14, 2018 by neshev

[Brock_Lesnar]

Аз от няколко дни съм в еуфория заради тази новина:

 

[Djambazov]

Знам, че има 3-4 фенове на Ghost във Форума и от доста време обмислям да пусна тема за нас, но мисля че сме твърде малко, така че такава обща тема е добре дошла за моите разсъждения.

Първо малко предистория за незапознатите с групата: Пролетта на 2010-та година в ъндърграунд средите изскачат мистериозните Ghost - шведска хард рок група, (въпреки че според някои са хеви метъл, но аз лично не съм на това мнение) която бързо започва да набира фенове с мелодичните вокали, които контрастират на тежката музика. Есента на същата година пускат първият си албум Opus Eponymous ( прев. Самотитулования ), който със своите 10 песни бързо се изкачва в шведската рок класация и достига 30-та позиция. Песните в него са страшни, като най-силни от него бих определил Deus Culpa (която играе роля на интро) + Con Clavi Con Dio; Ritual; Satan Prayer; Death Knell.

 

 

Групата набира популярност, следват няколко турнета, a албумът им е номиниран за награда Грами за най-добър Хард Рок албум за 2011 г.

Ghost стават известни и с това, че никой не знае кой се крие зад маските както на мистериозните ghoul-ове, които са зад инструментите, така и зад вокалиста - Papa Emeritus I.

 

Три години по-късно групата пуска вторият си албум Infestissumam (прев. Най-враждебния), като преди самото пускане на албума, групата прави специално шоу в гр. Линкьопинг в Швеция, на което Папа Емеритус I е свален от "светия престол" и е сменен от по-младият и по-страшен Папа Емертиус II.

Вторият им албум е концептуален, приема се, че последната песен на Opus Eponymous - Genesis бележи раждането на Антихриста, а Infestissumam продължава от там. За мен той е Magnum Opus-ът в дискографията на Ghost, тъй като всички песни са брилянтни и няма слаба в целия албум, a при преливането от едноименното интро към Per Aspera Ad Inferi настръхвам винаги.

 

 

По това време групата е задължена да промени името си на Ghost B.C., заради съдебни проблеми в САЩ, а междувременно пускат и първото си ЕР - If you have ghosts, което се състои от кавъри на други рок песни.

 

 

Няколко турнета по-късно, включително и подгряване на Мейдън в София през 2014 г., групата отново прави специално шоу в Линкьопинг, Папа Емеритус II е сменен от по-малкия си с три месеца брат - Папа Емеритус III, с което групата отбелязва 3-тата си фаза и обявяването на следващият им албум - Meliora (прев. По-добър). Въпреки името си, за мен Мелиора не надмина Инфестисумам със своите антиутопични теми. Не казвам, че няма добри песни в албума, напротив, From The Pinnacle to The Pit; He is; Deus in Absenita са жестоки, но в този период групата се комерсиализира прекалено много.

 

 

С Мелиора, Папа Емеритус III променя стила, характерен за предшествениците му - папските роби отпадат от концертите, както и митрата му, те са заменени от по-стилен костюм, както и добавя kazoo към репертоара си.

Групата прави едно unplugged турне в САЩ, а след него издава ЕР-то Square hammer, което също като предното ЕР е съставено от кавъри, като изключим едноименната песен, която е авторска.

 

 

В началото на 2017-та година спекулациите кой стои зад лика на Папата са разкрити, защото членовете на групата го съдят за пари. (spoiler alert - той печели делото).

Година по-късно излиза последният албум на групата - Prequelle (прев. Предшественика), Папата е сменен от Кардинал Копиа, а в едно от мистериозните клипчета, които групата качват в акаунта си в Тубата, разбираме, че родът Емеритус е затрит и няма кой да го продължи. Този албум, според мен е най-слабият на групата до сега. Това, бих казал, че се дължи на промените в групата и се надявам, че с времето нещата ще се изгладят и Ghost ще тръгнат пак нагоре.

 

 

Сега към една лично моя теория за групата - Заглавието на всеки албум описва характера на Папата, който го изпълнява - Първият е Самотитулования, втория е Най-враждебния, третия е опит да бъде По-добър от предишните, а последният, като кардинал е Предшественика на Папата в който ще се превърне в петия албум.

[neshev]

Докато съм на тема Cornell, вече циркулира в интернет новият boxset, посветен на кариерата му. Директно се метнах на последния диск, който включва неиздадени досега cover версии, които Cornell е изпълнявал през годините и досега бяха достъпни само в нескопосано-заснети клипове в YouTube. Гвоздеят на програмата, за мен, е изпълнението на Temple of the Dog на песента на Mother Love Bone - Stargazer. С оглед на това, че Temple of the Dog е създадена като tribute група на Andy Wood (вокалистът на MLB и един от бащите на grunge музиката) и цялостната съдба на двамата, а и цялата grunge музика, cover-ът е стабилно депресиращ. Подборът е стабилен, единственото "ново" е When Bad Does Good, която излезе преди два месеца, но добре илюстрира защо Cornell е толкова тачен. 

 

 

Tracklist:
 

Spoiler

 

DISC ONE:
1. Hunted Down (Soundgarden)
2. Kingdom of Come (Soundgarden)
3. Flower (Soundgarden)
4. All Your Lies (Soundgarden)
5. Loud Love (Soundgarden)
6. Hands All Over (Soundgarden)
7. Say Hello 2 Heaven [25th Anniversary Mix] (Temple of the Dog)
8. Hunger Strike [25th Anniversary Mix] (Temple of the Dog)
9. Outshined (Soundgarden)
10. Rusty Cage (Soundgarden)
11. Seasons
12. Hey Baby (Land of the New Rising Sun) (M.A.C.C.)
13. Black Hole Sun (Soundgarden)
14. Spoonman (Soundgarden)
15. Dusty (Soundgarden)
16. Burden in My Hand (Soundgarden)

 

DISC TWO:
1. Sunshower
2. Sweet Euphoria
3. Can't Change Me
4. Like a Stone (Audioslave)
5. Cochise (Audioslave)
6. Be Yourself (Audioslave)
7. Doesn't Remind Me (Audioslave)
8. Revelations (Audioslave)
9. Shape of Things to Come (Audioslave)
10. You Know My Name [from Casino Royale]
11. Billie Jean
12. Long Gone (Rock Version)
13. Scream
14. Part of Me [Steve Aoki Remix]
15. Ave Maria (Chris Cornell with Eleven)

 

DISC THREE:
1. Promise (Slash featuring Chris Cornell)
2. Whole Lotta Love (Santana featuring Chris Cornell)
3. Call Me a Dog [live at Queen Elizabeth Theatre, Toronto, 2011]
4. Imagine [live at Pabst Theater, Milwaukee, 2011]
5. I am the Highway [live at Queen Elizabeth Theatre, Toronto, 2011]
6. The Keeper
7. Been Away Too Long (Soundgarden)
8. Live to Rise (Soundgarden)
9. Lies (Gabin featuring Chris Cornell)
10. Misery Chain [from 12 Years a Slave] (Chris Cornell featuring Joy Williams)
11. Storm (Soundgarden)
12. Nearly Forgot My Broken Heart
13. Only These Words
14. Our Time in the Universe
15. 'Til the Sun Comes Back Around [from 13 Hours: The Secret Soldiers of Benghazi]
16. Stay With Me Baby [from Vinyl]
17. The Promise
18. When Bad Does Good

 

DISC FOUR:
1. Into the Void (Sealth) [live at the Paramount Theatre, Seattle, 1992] (Soundgarden)
2. Mind Riot [live at the Paramount Theatre, Seattle, 1992] (Soundgarden)
3. Nothing to Say [live at the Mercer Arena, Seattle, 1996] (Soundgarden)
4. Jesus Christ Pose [live at Kaiser Convention Center, Oakland, 1996] (Soundgarden)
5. Show Me How to Live [live in Cuba, 2005] (Audioslave)
6. Wide Awake [live in Stockholm, 2006]
7. All Night Thing [live in Stockholm, 2006]
8. Nothing Compares 2 U [live at SiriusXM, 2015]
9. One [live at the Beacon Theater, 2015]
10. Reach Down [live at the Paramount Theatre, Seattle, 2016] (Temple of the Dog)
11. Stargazer [live at the Paramount Theatre, Seattle, 2016] (Temple of the Dog)
12. Wild World [live at Pantages Theatre, Hollywood, 2016] (Yusuf Islam featuring Chris Cornell)
13. A Day in the Life [live at the Royal Albert Hall, 2016]
14. Redemption Song [live at the Beacon Theater, 2015] (Chris Cornell featuring Toni Cornell]
15. Thank You [live in Stockholm, 2006]

 

 

 

 

Edited November 15, 2018 by neshev

[Master_Chief]

22 hours ago, Brock_Lesnar said:

Аз от няколко дни съм в еуфория заради тази новина:

 

А аз в депресия ,не мога да си направя планове толкова за напред  и най-вероятно няма да присъствам  .

[neshev]

Ред е и на новото EP на The Smashing Pumpkins, озаглавено Shiny and Oh So Bright Vol. 1 / LP: No Past. No Future. No Sun и продуцирано от Rick Rubin. Значимото е, че за пръв път от 18 години се събира "оригиналния" състав (Billy Corgan, James Iha и Jimmy Chamberlin), минус D'Arcy Wretzky, която не успя да се разбере с Corgan. С оглед пуснатото преди албума, нямах особени надежди и цялото EP не успя да поправи първото впечатление. Напълно забравим албум и въпреки проблясъците на моменти, не мисля, че има и една песен, която да ме грабне цялостно. Горе-долу се потвърди тенденцията от предишните албуми на Corgan. Далеч от пика си на композитор, а вече допуска да издава неща, които видимо не са завършени и са доста под наложения стандарт.

 

Shiny and Oh So Bright Vol. 1 / LP: No Past. No Future. No Sun (2018)

 

Tracklist:
 

Quote

01. Knights of Malta
02. Silvery Sometimes (Ghosts)
03. Travels
04. Solara
05. Alienation
06. Marchin’ On
07. With Sympathy
08. Seek and You Shall Destroy

 

 

 

 

Edited November 16, 2018 by neshev

[Suffer-H]

След няколко месеца  Queensryche се завръщат с нов албум. Групата претърпява ренесанс през последните години след като разкараха легендарният Geoff Tate, който, може да се каже, бе напът да осере целият им завет с изгъзици като "Dedicated to Chaos" и др. Заместникът на Tate, Todd LaTorre е истински звяр и се раздава така сякаш живота му зависи от пеенето. Освен това със всеки следващ албум в ерата LaTorre групата звучи все по-добре и ако се съди по новото им парче, тенденцията би трябвало да се запази:

 

 

:

 

Edited November 16, 2018 by Suffer-H

[baikiro]

Кефи ме как всеки си пише за неговото и никаква дискусия не става. На Ghost съм им слушал само He Is. Много зарибяваща песен. Вече това самата група да има собствена митология, подобно на сериал, от една страна звучи интересно, но от друга страшно психарско. 

[THE ENEMY]

За EP-то на The Smashing Pumpkins съм на същото мнение, посредствено е. Corgan го е играе недооценен, защото се развивал музикално (bullshit оправдания), но май D'arcy ще се окаже права и целта му е разчитайки на носталгията на феновете, да си забиват старите хитове и да доят докато могат. Не че и съчувствам и на нея, защото като цяло в тази група всеки е пълна откачалка и егоцентрик, нормално е да си имат филми.

 

Ghost са готини, но последния им албум след скандала е слаб. Освен, че залитнаха too much в пародийната част, но и самите песни са ми доста generic и забравими.

[Metzgermeister]

 

Ето на какво се натъкнах днес. След биографичния филм за Фреди, който излезе наскоро, в ЮТюб можете да видите и този клип, който представя певеца в съвсем друга светлина. Та, какво мислите вие? Сатанисти ли са всички музиканти днес, продали ли са в буквалния смисъл душата си на дявола, ще се пържим ли в Ада, понеже слушаме музиката им и ако да, съществува ли изобщо форма на забавление, която няма да ни направи грешници? Моето мнение е, че създателите на този клип са някакви религиозни фундаменталисти, които взимат Библията (и не само) твърде буквално. Факт е, че Фреди е водил разгулен начин на живот и е направил някои грешни избори през живота си, а също така и е всичко друго, но не и модел за подражание. Не мисля обаче, че милионите фенове на музиката му по света са слуги на Дявола и сексуалната му ориентация и религията, която е изповядвал, със сигурност не означават, че не е имал талант.

[The Pain]

Аз може да се каже, че бях някакъв металист от 15-18 годишна възраст, но този жанр в момента е супер неслушаем за мен.Отдавам го на текстовете най-вероятно.

Питам хора, които са фенове на тази музика-на какво ниво е рока/метъла в момента в поп културата и мейнстрийма, защото по незадълбочени наблюдения е със светлини години назад от хип хопа и попа.

А относно самото качество на музиката-излизат ли все още албуми, които може да се каже, че са класики или ще бъдат класики.Имат ли нещо общо с тези от 70,80,90те?

За рапа също се смята, че топ музиката е от края на 80-те и през 90-те.Албумите на Public Enemy, NWA, Nas, Biggie винаги са нагоре в класациите, но албуми като MBDTF от 2010-та и TPAB от 2015-та много често са на още по-предни места.Има ли в рока такова нещо?

[Suffer-H]

Да твърдиш, че си бил метъл фен и си спрял да слушаш заради текстовете? Не ти вярвам. Метъла и рока, за разлика oт cRap музиката, не се ограничават с текстове на теми, които се броят на пръстите на едната ръка, като наркотици, пари и курволяк. Разбира се има изключения, но те са твърде малко. В рап музиката се пее почти изцяло на тези теми. Би ли пояснил с какво точно рап текстовете превъзхождат огромния лист от жанрове и поджанрове в метъла, в които се пее на абсолютно всякаква тематика? 

 

Иначе добър метъл се издава и до днес, но да, повечето добри неща не са мейнстрийм и май така е най-добре. Лошото е че трябва сам да си търсиш това което ти харесва, няма да ти пуснат някоя новоизгряла банда по местното радио или телевизия, затова слава на youtube.

Edited November 18, 2018 by Suffer-H

[The Pain]

29 minutes ago, Suffer-H said:

Да твърдиш, че си бил метъл фен и се откажеш от тази музика заради текстовете? Не ти вярвам. Метъла и рока, за разлика ot cRap музиката, не се ограничават в текстове на теми, които се броят на пръстите на едната ръка, като наркотици, пари и курволяк. Разбира се има изключения, но те са твърде малко. В рап музиката се пее почти изцяло на тези теми. Би ли пояснил с какво точно рап текстовете превъзхождат огромния лист от жанрове и поджанрове в метъла, в които се пее на абсолютно всякаква тематика?  

Тука става дума вече за личен вкус и характер.Аз имам проблем с концентрацията Даже и най-яката мелодия или бийт ми е адски трудно да я слушам повече от 2 минути, ако е с минимален текст или въобще да няма.Не ми се спори на тази тема, но понеже Металика е на почит:

[Verse 1]
Say your prayers, little one
Don't forget, my son
To include everyone
I tuck you in, warm within
Keep you free from sin
Until the sandman he comes

[Verse 2]
Something's wrong, shut the light
Heavy thoughts tonight
And they aren't of Snow White
Dreams of war
Dreams of liars
Dreams of dragons fire
And of things that will bite, yeah

 

Супер кратък, прост и скучен текст, който изобщо не ме кара да се замисля.Като го сравня с:

[Verse 1: Inspectah Deck]
I bomb atomically, Socrates' philosophies and hypotheses
Can't define how I be dropping these mockeries
Lyrically perform armed robbery
Flee with the lottery, possibly they spotted me
Battle-scarred Shogun, explosion when my pen hits tremendous
Ultraviolet shine blind forensics
I inspect you through the future see millennium
Killa Beez sold fifty gold, sixty platinum
Shackling the masses with drastic rap tactics
Graphic displays melt the steel like blacksmiths
Black Wu jackets, Queen Beez ease the guns in
Rumble with patrolmen, tear gas laced the function
Heads by the score take flight incite a war
Chicks hit the floor, die hard fans demand more
Behold the bold soldier, control the globe slowly
Proceeds to blow, swinging swords like Shinobi
Stomp grounds and pound footprints in solid rock
Wu got it locked, performing live on your hottest block

 

И това е само първия куплет от цели 9

Няма да водя спор и това ще ми бъде единственото мнение,  но откъм текст РАП>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>> рок

 

edit:Така като помислих, разликата е там, че в рапа има много повече personality отколкото в рока.

 

Edited November 18, 2018 by The Pain

[iMMORTAL!]

@The Pain Можа ли да избереш по-скапана песен на Металика или не? Можеше да избереш One, Sanitarium, Fade to Black, Creeping Death, примерно, или можеше да не е нещо на Металика. Това е да дадеш пример с Enter Sandman е същото като аз да напиша в рап темата "рапа не струва, текстовете са зле" и да постна Gucci Gang. 

[Suffer-H]

Имам 2 въпроса:

 

1. Значи щом се пее за експлозии и престъпления, това прави въпросният текст по-добър? Не съм фен на МеталиЦа и не бих дал тях за пример, макар, че и те имат доста добри неща (Enter Sandman не е от тях), все пак ето нещо по-силно от една друга група:

 

Now before they take me and my blessed life
Now you'll know why death was summoned here tonight
I'll recall my perils, they'll kill me in pride
No, I can't run away there's no place to hide
Though too much to live for, I owe enough to die
Ask not for salvation, my death shall mean their lives
Hatred and guilt the alter they've built high priests of sin
Destiny, fate the wicked ones gate beckoning you in.
Beckoning you in
Down the walkways, through the blood stained town
Looking down the cross, bleeding from the crown
Led to stay to die besides the thieves
Kill the king of the world to be
And now to you, this will come
A putrifying pestilence
More noxious than the serpents breath
Malevolently destined
More corrupt than the malice of choronzon
More disease than the wind
Of the moonlight sun
Putrefaction you have caused
No need for confession
Now you wish you had a God to stop your demolition
Crushing the bones of the hundredfolds
Swinging the judgement hammer
Man, woman, child no-one is safe
The heads of the dead are the banner
And this was all you got
So don these broken wings
Sands of time run out
Bells of Hades ring
Is this a nightmare
To unhallow thy name
Smell of brimstone
Dancing in the flames
No help now as you fulfill his task
Chief of evil has got you by the ass
Set free to sit upon the throne
Just a dream?
Your weeping all alone!
Looking down the cross
(speak no evil)
I'm looking down the cross
(speak no evil)
Looking down the cross
(speak no evil)
I'm looking down the cross
(speak no evil)

^Това е Looking Down the Cross на Megadeth

 

2. Защото текста се състои от 9 куплета ли трябва да съм впечатлен? Защото ако е така...

 

Следното е текстa на песента Crimson от Edge of Sanity:

 

Spoiler

Prologue:
In a very distant future, the last generation of planet earth
Has come to a point where they cannot breed anymore
When everybody had lost their faith, a child was born
But no one could be the father, except for a god
This child was a gift from the skies of life-divine or...

Another sky is young
Another frozen future has passed
Another breed, another cast
The rivers will run, brought to life by the sun
The circle is still unbroken

Oh, what a sight to see
Reborn life, destined for all eternity

Hail the king!
For he has chosen not to drain
The god-sent child
A gift from the skies of life divine
Now we know
A glimpse of hope grows inside
A change of tide
Answered prayers of survival

Miracles
The offspring of the unknown gods
Beautifies
The aura of this dying breed
So they succeed
In their quest for continued time
Celebrate
The knowledge of the everlasting, never-dying

Cursed to be walking in the shadows of death for a lifetime
No more fears for what the years will bring
Rebuild the shattered dream
And now a brighter future has come
Another end remains undone
And an era begins
Bringing life free from sins
Oh it's a token, the circle is broken

(The drop of blood from her mouth slowly fell down to the ground
The child inside dried her out. The king's beloved is no more.)

The chosen one felt the time had come
To show the world what had grown within
This day of life
A sacred moment in time
When joy and pain collide
It takes a life to create a life
Now she's gone

Anger and hate
Fear and despair fills up his mind
In search for answers he can't find
What god would end a life so pure
She was the one worth dying for
Alone with princess angel-sent
Her eyes so blue, my hate relents
Her destiny is in my hands
She was born to rule these desert lands

A sacrifice
A life arises
When one love has come, another dies
I let her go and I do not know
Where to find her soul
So alone

Oh, does she hold the power?
Is she a blessing from the skies?
Is this the answer
To where the secret lies?
And in her eyes I see a light is shining through
I feel that there is hope for a world so brave and new

Many seasons have changed
And the king is old and weak
The princess has come of age
But still the gift of life they seek

In the chambers of crimson sleep
In this vault of souls to reap
The future lies in the hands of the shrewd
Or the earth will die in solitude

The darkest night, the enchanted skies were united in a storm
Unholiness and all that's unblessed appeared in another form
Like a raging plague, all across the land all women gave birth to man
Raped by the wind, and forced to bring life to the hundred bastard sons

The unholy ones will give
Strength for all evil to live
And the fires of death burn high
The time has come for the king to die

A whole world is mourning
The loss of their king
In sorrow a new day dawning
Now the princess is their everything
A procession to the chambers
Where they kiss their fathers ring
But can you hear the angel
Of sadness sing?
With broken wings

And with death came disorder
Who were they now to obey?
No leader, no followers
No trust, no faith
The princess is too young to tame a land
A new king must be chosen
In search for such a man of trust
There will be contradictions

Coming forth on desert ground
The incarnation of a king in sleep profound

Another self-proclaimed king
Set to rule in the new empire
On a mission to save the forsaken ones
And to re-light the dying fire

The crowd was confused and divided in two
A battle was about to begin
Another man with a will as strong
Declared a war to win
His army of believers was
Faithful, mighty and brave
Set to capture the liar
To forever enslave

His troops were marching
On to the battlefield
To set this world on fire
His forces are never giving yield

War!
Massacres Abound
They fought for what would be a blood-stained crown
Utter chaos supreme
The sand absorbs the color of dawn
Nevermore
Shall they dream
Nevermore

The years went by under a blood-red sky
The king still suppress the rebellion lie
He is the one, the self-chosen son
Master of the throne he rules upon

The sacred child awakened
From her crystal sleep
And the earth was shaking
And the people prayed for their souls to keep
The light of day is flowing
Into her virgin eyes
Oh, the sun is stolen

A dark formation in the skies
Unites the powers in her eyes
Her soul's inhaling all the living light
Bringing on the dark, eternal night
Gathering evil in all its
Might

Seven years
Purity
Innocence
Dignity
Hail
Hail the queen!
Ruling supreme

She is queen alone
In the human zone
Dethroned the king pure
The masses were assured
She fought without a sword
She regained their hope and faith

Draining the liar in the crimson water
To bring him eternal pain
His soul is slaughtered
Eternalizing pain
Scream in silence
None shall hear his cries encaged
The unroyal king
Surrendered to the child of life divine

A hundred fortnights passed
But still no signs of aging
Her endless youth, amazed
The world was raging
A shattered race
In this broken land
This child came to restore
Like an order from the gods

The queen and all the children gathered around
The chambers where the elder ones are joined in sleep profound
In wrath they crush the tanks of crystal glass
The crimson water gushed on to the ground
In the unholy mac...eration
Their souls no longer cried
Die!
Their gift of life denied

She drinks the life-blood from the feebled man
Empty bodies, soul-drained by the virgin queen
Finally given the pleasure to die

She aligns
The hate inside their hearts
Her chosen knights
Will make sure all life departs
Soon comes the end of all
She watched a chamber fall
She heard her master call

"Live my words, oh, sacred child
You're soon to leave this world defiled."
"Then what awaits me my lord?"
"Trust me my child
Your wishes shall not be ignored."
And then he spoke his mind
Now his will is hers
"The earth shall fall
The eternal curse
Is cast on the sands they walk

Now you must use your power
Show the human race you are the one
Use their trust forever
And then deceive their weakened minds
Fool them to destroy themselves in hopelessness
Belie their seeds, belie their dreams
Hope has ceased to be."

The people worshiped their queen
Such beauty before her time was unseen
Their were fooled by her presence and disguise
Faithfully they listened
And swallowed all her lies
"The times are changing
Re-arranging he pattern of our lives
So let your heart stop beating
Beneath this twisted sky."
They were embraced by sadness
But not afraid to die

"So pass this sacred dagger
And let yourself fly free
So pretend you are dreaming
And rise above this world of you and me."

Liar!
All those who died with you by their side were denied
Access to the higher ground
Betrayal!
Eternal detest from the ones left unblessed, so possessed
Their last caress was your knife in their hearts

Fed from her deed
Watching them bleed
In her own conceit
A world to delete, lies at her feet
Her demon inside
Do no longer hide
Showing its face of hate and disgrace
Leaving their savior unpraised

The ones who didn't follow
Now sharing this moment of grief
The end of their own existence?
In death they had no belief
Despite all the faith in their queen
They couldn't believe what they had seen
What was the reason to this sacrifice?
Nothing is gained from this great demise
After the ordeal we know
She has the powers to deceive us all
But their dream of sons and daughters
Has made them standing tall
For the king had showed them it could be done
When his woman gave birth to the sacred one
But is she of man, made of flesh and blood
Or is she the offspring of the unholy
God?

A leader was chosen
To unveil the hidden truth
The brave ones were gathered
The strongest were sent to the queen
Her reason to be must be known

After many moons
The troops reach the temple of their majesty
Guarded by a hundred faithful knights
There is no escape
There's no entry to her sacred halls
Is our vision true or false?

They tried to find the answer
But they were led astray
Into a maze of slumber
Far from the light of day
The riddle remained unanswered
The queen could read ones mind
Make sure that none will find
The reason for her mission here

The highness writhe in anger
Her trust had been betrayed
The queen was filled with anger
Her decisions have been made

She would unleash her hate
Destined to devastate
She heard her demons roar
Marching into war

The spirit of their beloved king has spoke unto his men
He came to bring a message of great importance and trust
"The gift from the gods has come to cover the world in dust
Her forces are closing in to your sanctuary
So use your imagination to end her reign
Remember these words, and be strong!"

The chosen few
Were sacrificed for the others life
They were the bait
They would seal the soldiers fate
A massive grave
To break the soldiers spell
The forces fell into the abyss
Never to rise again

Towards the queen
The last of the brave ones wandered
To terminate
This creature non-divine
The loss of troops
Forced her powers to release
The magic uncontrolled
That had wasted a thousand souls

The palace controlled by demons
Is the heart of all evil possessed
By the queen and her unholy servants
"If we destroy it, the earth will be ours
And it will bring us eternal existence
We'll pray for the gift of breeding
This is a game we can't concede
It is worth all the blood we may bleed."

We must close the gate
So she can't return
We'll seal her fate
Watch her temple burn
And we will capture her soul
In the chambers of crimson sleep
And there she will suffer eternally
For what she has done to man

We fought our way into her dwelling-place
We searched the corridors of this infernal maze
To seek our enemy, the one to slay
We are the ones, we will not obey

A disillusioned servant
With great knowledge in her secrets
We found him walking aimlessly
Trying to find his peace
He said: "Cover her eyes
They are the root of her inhuman forces
Then she's just the child you thought she was
Disconnect all her sources."
They found a way to blind her
And it could cost some lives
But they must seal the entry
From where all evil derives

Two of the brave ones were sent to distract her
While the others made their way to behind her throne
She saw her enemies for the last time
As their leader covered her eyes
We saw the return of innocence
The symbol of purity we once knew

We carried her to the chambers
To forever lock-up her soul
We uncovered her eyes in the crimson waters
Eternalize the mind(?)

And now the reborn earth
Blessed with the gift of birth
Can see her in this cage
That eternally preserves her rage
They captured all her soldiers
And forever encaged their cries
They had found a new leader to worship
A king with her clear-blue eyes

 

A ето и Crimson II:

 

Spoiler

Let no man breach the gate to this most blasphemous of halls
Lest bitterness and chaos be the harvest they wouldst reap
He must n'er become a slave to this Child's beck and call
For she must never waken from her Crimson Sleep.
The monastery stood towering above the ruined city
It shadowed all the new emerging settlements and homes
To look down on the ruins was to sympathize and pity
All the suffering and heartache, all the graves and broken bones
For buried there a testament to the evil of a queen
A misery that spread across a weak and stricken land
The crimson birth that swamped the earth in dark and deadly dreams
And all mankind did bow beneath the power of her hand

And in the monastery garden sat a woman with a book
A manuscript that lay within her frail and trembling arms
She looked around her nervously as guilt rose in her heart
But the sway of curiosity had drawn her out too far

She wavered on the threshold of a dangerous decision
For this dark tome was no for human eyes to ever read
The pages dripped with legions of persuasive words and visions
So the volume had been hidden well, but now it had been freed

For no apparent reason had the woman been drawn in
Perhaps it was a twist of fate, an absence of real thought
She wandered to a room that before she'd never been
And all at once the interest of her senses had been caught
For no apparent reason had the women been drawn in
Where rows of dusty books lay in an ominous display

But one ancient leather binding had the grain of human skin
And seized with curiosity she stole this book away

And now she sat alone in the concealment of the night
She was hungry now to liberate the writings from their cage
The glimmer of a feeble moon provided her with light
As she opened up the cover and began to read the page
Fly, soul, the body's guest,
Upon your impish arrant
Let none be guiled by false confession
Truth shall be your warrant
Fly soul for your body must die

But for those who seek eternity
For those who yearn prosperity
From this single act of sanity
Will raise you far above humanity

Oh willing host who doth not know
The full desire of this prisoner
You walk where angels fear to go
Thou shalt soon embrace the reckoner
Thy halo of glory, hope's true gage
May prove to be an evil pilgrimage

Something had happened beyond her control
A moment of madness unfettered a soul
That would relish a freedom denied once before
By a desperate nation with it's back to the wall
Within a split second of reading this text
The spirit was free and had fled from its nest
It was eager to grow from this sudden reprieve
And thus in the woman a life was conceived
From the beginning the world was misled
As a baby was born in a monastery bed
The miracle happening here on this Earth
Was perceived as a glorious new Virgin Birth

From the moment in time that baby was born
The sun did now rise on a new Crimson dawn
And the creature just bided its time undiscovered
So safe in the cradling arms of the mother

[Lead: Dan]

But for those who seek eternity
For those who yearn prosperity
From this single act of sanity
Will raise you far above humanity

Secure from the world, the child remained hidden
A serpent disguised in the Garden of Eden
And all who looked down on this newly born babe
Were ignorant now of the path this would take
The people were blind to the subtle control
That was exercised daily upon every soul
With no room to question this delicate life
All fears would be drowned and all doubts would be stifled

But one single mind did stand out from the crowd
Though quiet at first - with hardly a sound
The Mother Superior harbored suspicion
Brought to her heart by three simple vision

[The Visions:]

The first was a planet engulfed by the sea
No dry land in sight, not a mountain or tree
No rock jutted out from the endless horizon
Or flowers to mark out the changing of seasons

No animals dwelt in the forests or fields
All life was extinct; its fate had been sealed

By the curse of a violent unstoppable flood
Mankind had been drowned in an ocean of blood

The next revelation was vivid and cruel
It depicted two swordsmen engrossed in a duel
The one held a sword that was silver and pure
The other a sword that was red to the core

They fought as the sun rose high in the sky
Their fight would not end until one of them died
No room did they have for an error to make
For the future of life was the trophy at stake

But one of the warriors flouted the rules
And with cunning and guile had the other one fooled
As he held up his hands in a gesture of peace
The silver opponent allowed this retreat

Then the man with the red sword attacked from behind
Left the silver sword fighter defeated and blind
Then carnage ensued that no man could condone
As the bloody red blade sliced through sinew and bone

All day did the swordsman attack without halt
Though the other lay dead from the frenzied assault
Until by the twilight and all that remained
Were the echoes of death and a fresh crimson stain

And so came the third of these unyielding visions
A picture of war and ferocious divisions
An army of saviors marching as one
Aware that the end had already begun

They arrived in a field, which was wide and expansive
They waited in silence both ready and pensive
The grassland was strewn with small crimson petals
Their fragrance was sweet with the stench of the devil

And slowly but surely they fell into sleep
Their consciousness gone as they slumped in defeat
And there they still lie bereft of their willpower
Brought to their knees by the strength of a flower

The three visions, the Mother Superior bore
A bitter forewarning of what was in store
This infant so frail must not grow to be strong
The world was at risk if she waited too long
So veiled by the blackness of night she did creep
And enter where mother and child were both asleep
And onwards she moved to where the crib lay
She leant over the baby and started to pray
She prayed for forgiveness for what she would do
She prayed that the knife in her hand would aim true
But all of a sudden she was now paralyzed
The baby daughter had opened her eyes

[Lead: Mike]

And into those eyes, the woman gazed
The look in her face was both haunted and crazed
She was smothered and swamped in confusion and sadness
The first to be gripped by this foul crimson madness
This brutal psychosis could not be explained
No one single cause was suggested or blamed
But no one could think that a child was involved
And the mystery illness remained unresolved

So all seemed as normal for seven short years
A veil of deception dissolved any fears
But there was one lapse in the child's disguise
And that could be seen in the depths of her eyes

The message could clearly be discovered there
In the glimpse of the universe found in her stare
Her gaze hypnotic, unbearably strong
Suspicions were growing, it wouldn't be long
Oh willing host who doth not know
The full desire of this prisoner
You walk where angels fear to go
Thou shalt soon embrace the reckoner

Now and then a question would be raised
Strong misgivings threatened to be voiced
But these were judgments wiser not to say
To doubt the child could prove to be a rash and deadly choice
By now the Crimson reign had proved too much
The monastery was shadowed under dread
But fear decreed that hostile thoughts be crushed
For the creature had the power to crawl inside your head
The mother in her darkest moment knew
The time had come for action to be taken

A journey must be made to hidden truths
She must return and read again the book she had forsaken

This tome presented many further views
Essential rules of power were revealed
And thus the pages offered up one clue
The child bore one significant Archilles Heel
Should the Crimson Queen be blinded, then powerless she'll be
Bereft of piercing vision, her victims will be free

Salvation lies in banishing this creature to the dark
Let not your hand be hesitant or death will be your mark
Lest regained sight should speed her flight away from burning hell
A steady heart must seal her back within her crimson cell

And thou who didst release this most vindictive enemy
Must serve to be her warder there for all eternity

One quiet night the lady traveled out beyond the monastery
Her quest was one of urgency and human preservation
She traveled with companions to reach the ruined city
Where lay the means to save her kind, a path to their salvation
When there they searched for evidence of where the Queen once slept
And came upon a gateway, which was tightly closed and barred
A stark inscription warned them of the risk of their next step
But choices were no more; they had already come too far

Let no man breach the gate to this most blasphemous of halls
Lest bitterness and chaos be the harvest they wouldst reap
He must n'er become a slave to this Child's beck and call
For she must never waken from her Crimson Sleep:

[Lead: Mike]

With fresh resolve the women carried on towards their goal
And found themselves a cell where crimson shade were scattered
A sight so dreadful it chilled their very souls
The cell had long been drained and all around the glass lay shattered

A movement in the shadows
A flash of blazing light
The child stood before them
With murder in her eyes
The women ran towards her
To try to stem the tide
Of purse and crimson anger
There was nowhere left to hide
Too slow was their reaction
They were thrown back off their feet
Their throats were filled with panic
As they stared as harsh defeat
Too weak was their protection
They couldn't staunch the trail
Of vitriol and vengeance
Meted out for this betrayal
So the mother's brave compatriots
Consumed with damning pain
Died writhing in the dirt
They were bleeding and insane
They'd looked into the child's eyes
And crumbled in despair
From images too hideous
For human minds to bear
Salvation lies in banishing
This creature to the dark
Let not your hand be hesitant
Or death will be your mark"
But there was still one single hope
No room for fear or doubt
The mother knew there was no choice
She had to end this now

She crawled across the bloodstained ground
Her eyes averted from the steely glare
But secretly she knew she'd found
A way beyond this nightmare

[Lead: Simon/Mike]

A few more seconds spanned the path
Between success or damnation
Mankind would face the aftermath speed
Of this deadly confrontation
Got to strike for the eyes
Leave the monster running blind
Go to cross the line
Got to strike for those unforgiving eyes

She veiled herself with trivial thought
A mask of insignificance
Her daughter failed to see beyond
The fabric of irrelevance

For a moment they were face to face
No sign of what was soon to be
But still her mind refused to break
Those thoughts must not be seen
Got to strike for the eyes
Leave the monster running blind
Go to cross the line
Got to strike for those unforgiving eyes

[Lead: Simon]

Striking hard, striking fast in desperation
The world around is filled with shades of red
Forced to stand in weak anticipation
As rivulets of blood run down the Child's head
The chamber fills with screams of violent rage
Of petulance and impotent frustration
Consumed with frenzied tidal waves of hate
The princess falls to earth in dark sedation

Her blindness stunts the growth of nascent power
That grows within her like some poisonous flower
The blade of darkness strikes her to the hilt
And so the flower inside begins to wilt
But time is short for action to be taken
No chance to dwell on pity or mistakes
No chance for dark excuses to be found
The moment of Salvation must be now!

Cast me to the crimson flames
Thou hast the power should I be blind
To overthrow my wicked reign
And throw me to the pit of time
Cast me to the crimson flames
Thou shalt bar the doors of hell
Incant these words of sacred rule
Seal me in my crimson cell

[Lead: Dan]

And thus was read the incantation
Voices echoed round and round
The woman smiled in weak elation
Mesmerized inside the sounds

[Lead: Dan]

And with these chants of higher lore
So mortal flesh began to fade
Soon child and mother were no more
Their earthly bodies now decayed

Cast me to the crimson flames
Thou shalt bar the doors of hell
Incant these words of sacred rule
Seal me in my crimson cell

[Lead: Mike]

And still inside the chamber stands
A single cell with crimson hue
Resealed by spoken word of Man
Imbued with power from spiritual Truth
Two souls imprisoned for eternity
Light and dark forever bound
Two souls that never can be freed
A pathway back will not be found
For trapped beyond some foolish reach
And far away from prying eyes

No channel now to lead or preach
No chance to influence or guide
The final sacrifice she took
Ensured the hope of the human race
And thus she holds the sacred book
A captive in her crimson space

Lest bitterness and chaos be the harvest they wouldst reap
For she must never waken from this Crimson Sleep

 

Btw, двете песни са с обща продължителност от около 83 минути. Обади ми се когато рап изпълнител издаде подобна концептуална творба, разказваща сюжет.

 

 

EDIT: В рапа има повече personallity??? 

И как точно, при положение, че изпълнителите в рапа масово се копират едни-други? И то не само като музика, но и като презентация и визия. Споменах ли вече, че в текстовете се говори за едни и същи неща?

Edited November 18, 2018 by Suffer-H

[THE ENEMY]

Изключително повърхностно разглежда нещата The Pain и си личи, че изобщо не е в час. Всеки жанр има силни и слаби неща, но ако ще си говорим за текстове, то в рока имаме шибана поезия, не случайно Dylan взе Нобелова награда. Jim Morrison, Pink Floyd, Leonard Cohen anyone? Но прескачаме топ пика на жанра, който трябва да е 60-те, 70-те. Alternative сцената от края на 80-те и началото на 90-те е бъкана с класики. След това имахме industrial вълната, където батко ви Trent Reznor пенетрираше наред. След 2000-ната Audioslave, Velvet Revolver, The Strokes, Coldplay. Групи като RHCP, Jane's Addiction, AIC, Lanegan и куп други които забравям, държат доста високо летвата, без да са дебютанти (тук говорим за ниво на текстовете, защото музикално мога да включа и други). Няма да поствам и аз отделни текстове, че ще стане голям спам, а не си заслужава. Като цяло едни от най-силните поезии в музиката са писани точно в рока и блуса. Достатъчно е да пишеш в google кои са най-силните текстове в историята на музиката и ти гарантирам, че няма да видиш много рап.

[The Pain]

Както казах, не ми се прави спор на тая тема, Suffer H ме попита за текстовете и отговорих.Въпросите ми не са хейтърски, а наистина искам да знам как от най-добрия жанр 40 години сега изобщо не е актуална тази музика в поп културата и кои са новите класики.

Всичко е до вкус и характер, горните текстове с думи като hell, destiny,bells of Hades и тн подобен изказ за богове,крале ми е супер захаросан и чужд  Слушах ги тези неща навремето и не ги свързвах с нищо.Докато не чух реплики от типа на:

Jumped up with a broken back 

thank god I was smoking crack 

all day and doped off coke and smack 

 

И аз се събуждам със счупен гръб и дух понеже мразя да ходя на работа Но слава богу, че имам тревичка и други работи за да избутам 12 часовата смяна Това за мен е поезия, така че peace рокаджийски братя

 

[prenti]

Аз Блек метъл и Хеви метъл слушам, хард рок също. И грам, ама ГРАМ не ме ЕБЕ за текстовете, ако ще да пеят как са чистили мазата, докато съседа  на първия етаж е биел жена си. За мен този жанр е 70-80% музика, останалото текст. Много малко са песните, които ме кефят заради текста си. Това, което ме кара да откачам е музиката, най-често солата на китарите.

Да не съм офтопик една ''банда'' от този век ми харесва. И наистина се наслаждавам на повечето им песни - Powerwolf

Edited November 18, 2018 by prenti

[Huskarl]

Много пъти ми се е налагало да споря с хора, които твърдят, че съвременни рок и метъл вече няма. Напротив, има. Даже, по мое мнение, тежката музика днес е по-силна от когато и да било. Не знам The Pain за какво излизане от мейнстрийма говори, но по продажби на албуми, рок музиката все още реализира огромни печалби, като я води единствено поп-а. Странно, нали? Пък уж е ъндърграунд.

 

Днес тази музика е толкова богата, разнообразна и комплексна, че и десет човека да се хванем, няма да можем да опишем всичко, което се случва. Тенденцията е да се увеличава сложността, което само по себе си ограничава възможността за въртене по радиото. Класически рок и класически хеви метъл вече почти няма. Всъщност започват сериозно да се размиват жанровите граници, особено в Европа. Това се наложи главно от скандинавските държави и Великобритания, и, донякъде, Германия. Групи като Nightwish, Amorphis, Wintersun, Paradise Lost, In Flames, At The Gates и др. наложиха нов стандарт, който се поддържа и от тепърва дебютиращите млади музиканти.

 

Що се отнася до текстове, съвременният метъл може да се похвали с огромна и всеобхватна библиотека. И под всеобхватна, имам педвид страшно всеобхватна. Разглеждат се политически, религиозни, философски, психологически и дори научни теми. Ами да, веднага се сещам за Epica, в чийто последен албум, „The Holographic Principle“ (2016), основната тема засяга теорията за холограмите. В други свои издания, „Design Your Universe“ (2009) и „The Quantum Enigma“ (2014), същата група говори по теми, свързани с кватновата физика. При гореспоменатите Nightwish пък, последният им албум е концептуално насочен към теорията за еволюцията. Ако се върнеш няколко десетилетия назад, едва ли някой би си помислил, че един ден изкуството и науката ще могат да вървят ръка за ръка. В метъла днес това е реалност.

 

Ако търсиш съвременен шедьовър, трябва да чуеш „Haven“ на Kamelot от 2015-а година. Албумът е брилянтен и оглави неедна класация. Тазгодишното им издание, „The Shadow Theory“, макар и не толкова съвършено, е също много силно и си заслужава. Moonspell също са много стойностни в това отношение, но музикално не са за всеки. И понеже говорим и за Nightwish, при тях която и песен да хванеш, текстът ѝ сто процента ще е чиста поезия. Tuomas Holopainen е един от най-добрите текстописци в света.

 

Много започнах да навлизам в подробности, затова ще спра дотук. Истината е, че хубавите лирики в метъла можеш да ги ринеш с лопата, просто трябва да погледнеш малко по-надълбоко от стандартните за българското радио групи като AC DC и Manowar, които отдавна не са това, което съвременният метъл е и трябва да бъде.

 

П.С. Това е много минималистичен прочит на европейската сцена. Другият път повече. В Америка процесите са също толкова интересни, но преценявам, че във форума има достатъчно хора, които познават добре сцената отвъд океана, така че ще си спестя на този етап да пиша и за нея.

Edited November 18, 2018 by Huskarl

[neshev]

Последното нещо, от което се нуждае темата, е тя да се превърне в безконечни спорове стил рок срещу рап, рок срещу чалга, рок срещу поп и прочие. Мисля, че е очевадно предназначението на темата и към кого е адресирана. В бъдеще, всякакви опити за дерайлиране на темата ще бъдат бързо изтрити.

Последните дни, най-накрая се престраших да изгледам The Doors: Live At The Isle Of Wight Festival (2008). Bootleg изданията съм ги слушал безброй пъти, но официалният release е меко казано обиден и измамен. Още в началото, започват извън хронологичен ред, като първо пускат Roadside Blues. Понеже явно нямат архивни кадри от въпросното изпълнение, интрото представя някакъв мъж, който се предполага, че е Jim Morrison, карайки мотор на път към фестивала.  DVD-то буквално започва с ръмженето на мотор... Гаврите не спират до тук. Барабаните на Nick Densmore и китарата на Robby Krieger са overdub-нати. И тук не става въпрос за технически неизправности, които да направят шоуто слушаемо, а явно някаква мания на продуцентите шоуто да звучи "модерно". Като добавим и това, че на места и самата публиката е наблъскана с фалшиви аплодисменти, това издание е абсолютна гавра с един исторически документ.

Оставяйки тези неща на страна, архивните кадри са повече от любопитни и са вкарали неща, които досега не бяха достъпни. За разлика от overdub-натия инструментал, тук нямам особен проблем, че са вкарали цвят в самото шоу и са го закърпили, че да има някаква цялост и последователност. Разбира се, концертът е исторически, защото е последният записан концерт на The Doors и един от последните концерти въобще. Jim Morrison изглежда видимо отегчен и отдалечен от случващото се около него. Въпреки това, звучи повече от прилично и не дава особени наченки, поне гласово, на човек, който е приключил. По-уязвен и озаптен Jim Morrison надали може да се види. Пълен контраст с наложената му "Lizzard King" персона и прави прочита на Oliver Stone още по-комичен. Останалата част от групата също звучи добре, с ясната нагласа, че голямата част от чуващото е изфабрикувана. Исторически концерт, чисто визуално DVD-то си заслужава, но определено ще продължа да си слушам bootleg изданията, които звучат сто пъти по-достоверно.

 

The Doors: Live At The Isle Of Wight Festival (2008)

 

Tracklist:

 

Quote

1. Roadhouse Blues    
2. Introduction/Back Door Man  
3. Break On Through (To The Other Side)    
4. When The Music's Over    
5. Ship Of Fools    
6. Light My Fire    
7. The End (Medley: Across The Sea / Away In India / Crossroads Blues / Wake Up)

 

 

 

 

Edited November 19, 2018 by neshev