Балканите - една забравена Мека на американския кеч

[nWoHulkster]

Румъния, Сърбия (Югославия), Турция, Гърция, България... В наши дни това не са страни, които някой свърза с американския тип кеч. Средностатистическият кеч фен даже не подозира, че някога е имало момент, когато на Балканите редовно е имало кеч шоута. Всъщност, обаче, Балканите са място с дългогодишни традиции в кеча, датиращи до 20-те години на 20-ти век. В настоящата статия накратко ще разгледаме историята на американския кеч на Балканите и ще се запознаем със златните години на балканския кеч, когато този тип шоута на Балканите привличат зрителски интерес, на който дори и WWE биха завидяли.

 

Макар и кечът да се ражда в Европа (и по-конкретно в Англия) той винаги е свързван най-вече с Америка. И има защо. Именно в САЩ кечът се развива най-много като тип pro wrestling. Когато всичко започва кечът е просто стил на свободна борба, но с течение на годините става много повече. Към него са добавени елементи от класическата борба, бокса, източните бойни изкуства и разбира се не на последно място шоу елементи. Кечът става доста популярна атракция в Северна Америка, а големите кеч звезди се превръщат в най-скъпоплатените спортисти в света след боксовите шампиони. В края на 20-те/началото на 30-те години на 20-ти век в САЩ, начело със звезди като "Златният грък" Джим Лондос и "Динамита" Гус Соненберг, кечът достига невиждана до този момент популярност и при това въпреки факта, че Америка влиза в периода на Голямата депресия. Не минава много време и Европа също иска парче от кеч тортата, така да се каже. До 30-те години на 20-ти век най-популярният pro wrestling стил в Европа е т. нар. гръко-римски стил. През 30-те, обаче, това се променя и лека-полека кечът започва да превзема Европа. В това число и Балканите. Нека сега да разгледаме различните балкански страни, подредени по кеч значимост.

 

Румъния

 

От всички страни на Балканите Румъния е страната с най-големи традиции в гръко-римския pro wrestling. Този тип pro wrestling е популярен в северната ни съседка още през 19-ти век. Още от края на 19-ти век въпросният pro wrestling е основно в турнирен (tournament) формат и съответно в Румъния редовно се провеждат такива турнири, като в средата на 30-те се провеждат дори и три световни шампионата. При тези турнири шоутата се състоят всеки ден в една и съща зала (обикновено циркова арена) и това продължава няколко седмици. През 30-те от време на време като част от гръко-римските турнири започват да се правят и кеч мачове като специална атракция. В средата на 30-те започва и организирането на кеч турнири. Принципът им е същия като на гръко-римските турнири - шоута в една и съща зала всеки ден в продължение на няколко седмици. Както вече стана дума, залите тогава са главно циркови арени, които като капацитет могат да бъдат от хиляда до четири хиляди човека. Различни циркове имат различни капацитети. Точна информация за посещаемостта не може да бъде намерена, но е известно, че залите редовно са били пълни. 30 дена в месеца, 30 шоута в същата зала. Дори и да направим сметката възможно най-консервативно това са около 30 хиляди продадени билета на месец, което си е сериозна цифра. Колко кеч федерации в наши дни продават 30 хиляди билета в месеца? Уви, само няколко (правилният отговор е три, понякога четири в добри месеци или евентуално пет в много добри месеци). Интересът към кеч шоутата е достатъчно голям, че след време в столицата Букурещ турнирите започнат да се организират на местен стадион. 

 

И все пак, от всички наши съседни страни Румъния е тази с най-кратка кеч история. Поне според наличната информация, а тя уви не е много. На първо място проблемът идва от това, че няма много румънски кечисти. Дори и още по времето на гръко-римския pro wrestling в Румъния се разчита основно на "внос", т.е. борците са предимно чужденци. Има румънци, които се занимават с кеч, но те са единици. По едно време дори и дългогодишният шампион на Румъния по бокс Моци Спаков също започва да участва в кеч срещи, но така или иначе кечисти като цяло няма. Със започването на Втората световна война спира и притока на чужденци. Всичко това съвпада и със смяната на политическия режим в Румъния и в крайна сметка комбинацията от тези фактори убива кеча в Румъния, само няколко години след като той е започнал там. 

 

Предшествениците на кеча на Балканите: снимка от световен шампионат по pro wrestling, гръко-римски стил, в Букурещ


Моменти от кеч среща в Румъния през 1934 г.

 

Югославия

 

В доста отношения Югославия напомня на Румъния. Дълга история с турнири по pro wrestling в гръко-римски стил, турнири предимно с чужденци и малцина югославски борци. В Югославия кеч срещи се появяват като специална атракция в гръко-римските турнири още в края на 20-те. Това продължава и през следващото десетилие. Според наличната информация, кеч шоута започват да се организират чак след Втората световна война и при това се организират на открити стадиони, което е любопитно, тъй като гръко-римските турнири преди това са основно в кина и театри. Няма много информация за посещаемостта на въпросните кеч шоута, но самият факт, че шоутата вече са на стадиони, а не в по-малки зали загатва, че е имало интерес към кеча. И тези шоута на стадиони продължават, спорадично, до края на 60-те. Даже може би и 70-те. Сърбите се комбинират с гърците и понякога, когато идват чуждестранни кечисти на Балканите, те се бият и в двете страни. Всичко сочи, че допоследно кечът в Югославия се базира основно на чуждестранни кечисти.

 

Заглавия от югославската преса (1929 & 1940) + момент от кеч среща (1940)


Гръцки и югославски кечист преди тяхен мач в Белград (1946)

Реклами за кеч шоута в Белград (1968)

 

Турция

 

Турция е страна с дългогодишни традиции в борбата, най-вече в традиционната мазна (пехливанска) борба, но също така и в pro wrestling-а в гръко-римски стил. Що се отнася до кеч има няколко турци, които се радват на голяма слава в американския кеч (и всичките от тях са родени на територията на днешна България), но в самата Турция кечът започва да става популярен през средата на 30-те и всичко сочи, че кечът там се радва на значителна популярност. Връхната точка е втората половина на 30-те, но кеч шоута в Турция има до края на 60-те. Според наличната информация кечистът, който първи популяризира кеча в Турция на едно по-масово ниво е Динарлъ Мехмед. Динарлъ всъщност е роден в България и е син на Юсиф Хюсейн, който е едно от главните кеч имена в Америка в периода 1909-1920. Динарлъ също така е добър приятел на българите Дан Колов и Хари Стоев. Освен него други важни имена са турските шампиони по мазна борба Текирдаглъ Хюсеин (също роден в България, многократен турски национален шампион на пехливанските борби), Кара Али и Мюлаим, които като виждат, че кечът набира популярност започват да участват в кеч мачове. През втората половина на 30-те тези тримата и Динарлъ са главните лица на турския кеч, или на свободната професионална борба както наричат кеча в Турция по това време. Големи кеч шоута с тях има в Истанбул (на 8-хилядния стадион Таксим), Измир (на 15-хилядния стадион Алсанджак), Бурса, Бандърма и т.н. Публиките варират от 3-4 хиляди за по-малките шоута до 10-15 хиляди за по-големите. По това време през Турция минават редица популярни чуждестранни кечисти, включително световните шампиони Джим Лондос, Станислав Збизко и Джак Шери. Всъщност, що се отнася до чуждестранни имена може да се каже, че през 30-те Турция е номер едно на Балканите в това отношение и привлича най-много популярни кечисти от чужбина, включително и редица българи. Кеч шоутата в Турция продължават и през следващите три десетилетия, но като цяло интересът към тях не е чак толкова голям колкото е през 30-те. Гореспоменатият Текирдаглъ Хюсеин е главната звезда през 40-те, а след това Али Ахмет поема щафетата и става лицето на турския кеч и така до края му.

 

Главни турски кеч звезди: Динарлъ Мехмед, Текирдаглъ Хюсеин, Кара Али, Мюлаим, Али Ахмет


Моменти от кеч мачове в Турция през 30-те


Турските кеч шоута - когато условиятa не го позволяват понякога и без ринг, просто с тепих

 

България

 

При нас историята е следната. За първи път кеч срещи у нас демонстрира Хари Стоев през 1927, но за първи път кеч шоу в България се провежда през 1935. И ние както горните три страни имаме дългогодишни традиции в гръко-римския pro wrestling, датиращи до края на 19-ти век, обаче през 30-те у нас кечът достига по-значителна популярност отколкото в горните три страни. За всичко е "виновен" Дан Колов. Колов започва да се бие в Париж през есента на 1933 и като цяло постига голяма слава и успехи там, а френската столица става столицата на кеча в Европа. Българската преса редовно отразява успехите на Колов и това го превръща в масивна, масивна звезда у нас. Когато Колов се завръща в България през 1935 интересът към него е огромен. През следващите три години Дан Колов има 14 кеч срещи в България и интересът към тези шоута у нас е наистина внушителен. Точни цифри не могат да се дадат, но грубо казано става дума зад над 200 хиляди продадени билети и средна посещаемост от около 15 хиляди на шоу. Просто в България има феноменален интерес към Дан Колов. За да поставим нещата в малко контекст ще го обясня така: най-силният период на WWF е 1999-2000 и тогава средната им посещаемост беше около 12 хиляди на шоу. Вярно, говорим за напълно различни времена и при WWF става дума за 200 шоута, а не за 14, но все пак Колов е един човек, докато те са масивна компания, и той привлича тези публики в малка България, а не в 300-милионната Америка. Идеята на това сравнение не е да намеква, че ние сме по-по-най от американците или че Колов е по-голяма работа от Остин или Роки, а да покаже за какъв огромен успех/draw си говорим. Кеч шоутата на Дан Колов у нас трошат всевъзможни рекорди и дори "Цар футбол" не важи пред тях. Няколко от българските кеч шоута с Колов са сред най-посещаваните кеч шоута в света през 30-те и освен това до днешен са едни от най-посещаваните кеч шоута в историята на Европа. И фактът, че името Дан Колов все още се помни у нас, докато 99.9% от кечистите от неговото време вече са почти изцяло забравени в техните страни, също говори доста за трайната следа, която Дан оставя у нас.

 

Но нека да оставим Колов настрана. Той може и да дава началото на кеча в България, но българската кеч история не приключва с него. От 1935 г. натам у нас редовно започват да се организират кеч шоута, както в големи така и в малки градове, и това продължава до 1944 г. Някои публики са по-малки, а други са от няколко хиляди човека, но кеч шоута винаги има. Дори и по време на разгара на Войната, когато всички други български спортове са в застой, единствено футбола и кеча продължават. Шоута има и след 1944, но не минава много време и новата власт решава да сложи край на кеча в България. Язък. Точно по това време има редица обещаващи млади български кечисти ("Дан Колов II" Колю Маринов, колоритния Никола Цигулинов, гиганта Асен Георгиев, борецът от второ поколение Методи Зидарски и др.) и начело с тях бъдещото на кеча в България изглежда добре.

 

Дан Колов в действие пред софийската публика (с добавен цвят )


Българската преса за кеч мачовете на Дан Колов у нас (цъкнете снимката, за да видите заглавията в по-голям формат)


Моменти от други кеч мачове, състояли се в България през 30-те

 

Гърция

 

Безспорно, Атина е столицата на кеча на Балканите. Още от края на 20-те до началото на 90-те. Там са повечето от най-големите кеч шоута в историята на Европа и там има най-много и най-дълго кеч шоута на Балканите. Освен това Гърция е мястото на Балканите, където се борят най-много чуждестранни звезди и място, където можем да видим "sports entertainment" две десетилетия преди Vince McMahon да популязира термина sports entertainment.

 

В Гърция всичко започва с Джим Лондос. Кой е Джим Лондос? Хълк Хоган, Бруно Самартино, Джон Сина и Даниел Браян, събрани в едно. Вземете звездната сила на Хоган в разгара на кариерата му, етническия appeal на Самартино, женският интерес към например Сина (+ finisher, подобен на finisher-а на Сина) и underdog и workrate качествата на Bryan, разбъркайте цялата тази смес и така ще получите Джим Лондос. Масивна, масивна звезда, където и да отиде, а той обикаля целия свят. Надали има друг кечист в историята на кеча, който е продал повече билети за кеч шоута от Лондос или ако случайно има да са не повече от двама-трима. Връхната точка на славата му, естествено, е в родната му Гърция. В периода 1928-1937 Лондос се бие на 80-хилядния олимпийски стадион в Атина четири пъти и всеки път мачовете му привличат огромни публики, вариращи от 50 до 80 хиляди зрители. Дори, когато през 1956 г. вече 60-и-нещо-годишният Лондос се завръща в Атина за един последен мач той пак наблъсква стадиона с 40 хиляди зрители. Замислете се колко внушително е всичко това. Един кечист, сам по себе си, да привлече подобен зрителски интерес. Като изключим Summerslam 1992, до ден днешен атинските шоута с Лондос са най-големите кеч шоута в историята на Европа.

 

"Златният грък" Джим Лондос


Джим Лондос срещу Кола Квариани пред 80 хиляди зрители в Атина
 

Видео кадри от въпросната среща между Лондос и Квариани (музикален фон: гръцка песен за Лондос)

 

Историята на гръцкия кеч, обаче, далеч не се изчерпва само с Лондос. Даже напротив. Лондос се завръща в Гърция само от време на време, тъй като си има успешна кариера в Америка и по света, а през останалото време в Гърция се провеждат шоута с местни гръцки кечисти. Тези шоута започват през 30-те и продължават до началото на 90-те. Първоначално шоутата са в по-малки зали или на по-малки стадиони само за няколко хиляди човека, но от 50-те натам гръцкият кеч започва да достига все по-големи и по-големи висоти. Шоутата се провеждат най-вече през лятото и най-често са на 15-хилядния стадион на Панатинайкос, на 25-хилядния стадион на АЕК или на други стадиони в Атина, а и не само в Атина. Първо започват само с няколко големи шоута на година, но във връхната точка на гръцкия кеч през 60-те и 70-те има периоди, когато в рамките на два месеца има около 30 кеч шоута на стадиони в Атина. Повтарям. 30 кеч шоута на стадиони за хиляди зрители и всичко това в един и същи град в период от 8 седмици. Публиките варират от няколко хиляди до 15-20 хиляди за най-големите шоута. И това продължава години наред. Надали има друг град в историята на кеча, в който да е имало толкова много големи шоута в рамките на толкова малко време. Всъщност, може би Мексико Сити също. И причината защо има толкова много шоута е, защото има периоди, когато две федерации правят head-to-head шоута два пъти в седмицата. В един момент има даже три федерации в head-to-head битка и например първите им шоута, всичките в един и същи ден, привличат съответно 12, 8 и 5 хиляди зрители. Не мисля, че това някога се е случвало на друго място - три кеч шоута с такава посещаемост в един и същи ден, един и същи град. Е, в Атина се случва няколко пъти. През годините има редица главни гръцки звезди: Парашос Борас, Хари Карпозилос, Андреас Ламбракис, Танасис Кабафлис, Костас Папалазару, Спирос Арион, Костас Натанаил, Теодорос Мегаритис, Георгиос Тромарас, Апостолос Соуглакос и др. В Гърция се бият и един куп световни кеч звезди като абисинеца Реджиналд Сики, грузинеца Кола Квариани, италианеца Примо Карнера (единственият човек, който е бил световен шампион и по бокс, и по кеч), французина Андре Драп, шотландеца Франк Хой, англичанина Джони Кинкейд, българина Никола Цигулинов, новозеландеца Пат О'Конър, испанеца Херкулес Кортез, французина Феликс Мике, латвиеца Ивар Мартинсон, канадеца Джордж Гордиенко, сърбина Никола Селенкович, колумбиеца Бил Мартинез, нигериеца Пауър Майк, американците Кинг Къртис и Марк Люин, и много други.

 

Моменти от гръцки кеч мачове през 50-те


Моменти от гръцки кеч мачове през 60-те


Моменти от гръцки кеч мачове през 70-те


Моменти от гръцки кеч мачове през 80-те

 

Ако се абстрахираме от големите публики и многото шоута в Гърция, дори и без тези неща гръцкият кеч си струва да се спомене и заради нещо друго. По принцип родината на sports entertainment тип кеча или по-точно cartoon стила не е САЩ, а Аржентина. Доста успешната аржентинска кеч федерация Titanes en el Ring от началото на 60-те е първото кеч шоу, където се появяват неща като cartoon образи, ентранс музики, широка гама merchandise, celebrity angle-и и други подобни неща, които WWF популярзира две десетилетия по-късно. Titanes en el Ring е първото кеч шоу, насочено към по-млада аудитория и при това в години, когато кечът навсякъде по света е представян като сериозен спорт със сериозни и понякога доста кървави вражди. Само няколко години след аржентинците и в Гърция се появяват подобен тип cartoon образи като например кеч гигант облечен в цялоръстов леопардски костюм, кечист с гърбица ала Квазимодо, сляп кечист-робот, кечист с образ на Дракула и др. Доста нетипични образи за онези години, но в същото време иновативни за времето си и харесвани от гръцката публика. Но това, че има такива cartoon образи и те са харесвани не трябва да ви подвежда, че гръцкият кеч е бил някакво cartoon шоу, насочено към деца. Да, има го и този елемент, но освен това има и кървави въргали, удари с дървени столове, бесни публики, които замерват heel кечистите с камъни, steel cage мачове (първият е през 1969 г.) и други подобни non-PG неща. Като цяло гръцкият кеч от онези години е една доста интересна смесица от стилове. 

 

Три от популярните гръцки cartoon образи през 60-те: Монстър, Слепият робот и Прегърбеният


Клетката - главният гръцки gimmick мач, който приключва най-големите вражди


Мразен heel се прибира в съблекалнята "под прикритие" след като гръцки фен го е умерил с камък в лицето

 

От всички балкански държави кечът оцелява най-дълго време точно в Гърция. Там той се радва на голяма, на моменти огромна, популярност в продължение на 6 десетилетия, но вече в края на 80-те/началото на 90-те интересът спада значително, а и самите гръцки кеч звезди вече не са в разцвета на силите им. И все пак, дори и тогава гърците продължават да правят балканска кеч история. През 1991 за първи път американска кеч компания прави шоу на Балканите, когато нюйоркската National Wrestling Federation привлича 5,500 фенове за шоу в Атина с участието на гореспоменатия Соуглакос, но също така и Абдула Касапина, Уенди Рихтър, Джони Гръндж, Джулс Стронгбоу и др.

 

Реклама за първото шоу от американска кеч компания на Балканите (28-ми февруари 1991 в Атина)

 

В наши дни

 

Златните години на кеча на Балканите отдавна са свършили и шоутата в нашия край са малко и са основно малки инди шоута. Преди години имаше сръбска федерация, но вече я няма. Има две румънски и една, може би две, гръцки, но отново - шоутата са малко и са пред малки публики. От всички балкански федерации потенциално най-голяма е турската TPW, която сега се готви за завръщане, но така или иначе балканският кеч вече далеч не е това, което е бил едно време. Дори чуждите федерации не се спират много тук. WWE са имали общо 4 шоута (Румъния, Сърбия и две в Турция) и разбира се имаше ги и двете шоута на AWR в България и Румъния. И все пак, макар и златните години на кеча на Балканите да са минали отдавна, хубаво е да се знае, че е имало моменти, когато на Балканите са се провеждали много кеч шоута и понякога тези шоута са били пред наистина внушителни публики.

 

[HEIDENREICH]

Страхотна статия , много увлекателно написана и същевременно изчерпателна.

Примо Карнера е бил ебаси гиганта чак преди 10 години се появи по-грамаден и тежък боксьор в лицето на Николай Валуев , царуването му в бокса бе  доста запомнящо се, до ден днешен е един от боксьоритев тежка категория с най-много нокаути в кариерата .Странно е че той е единственият шампион в тежка категория на бокс и кеч , а легендата Джо Луис не е станал шампион по кеч. 

 

Единственото ми питане е споменатия в частта за Гърция Николай Цигулинов има ли нещо общо със Зигулинов дето беше представил по-рано , ако не се лъжа дивакът с образ подобен на Камала/Умага? 

[nWoHulkster]

Да, Цигулинов е Зигулинов. Истинската му фамилия е Цигулинов, но първо отива в Германия и там името Цигулинов го пишат със z отпред, защото в немския z се чете ц. И оттам-нататък това си остава латинския спелинг на името, където и да отиде. Иначе като образ повече е подобен на, например, Окс Бейкър или Брузър Броуди отколкото на двамата, които спомена. Не е бил чак такъв дивак. Между другото, дебютът му в Атина привлича 15 хиляди зрители, което е пет пъти повече от дебюта на Карнера, който по някаква причина не предизвиква чак толкова много интерес като дебютира, но после същата седмица има още две шоута с него на стадиона на Панатинайкос и публиките са по-големи от дебюта (6 и 8 хиляди, т.е. общо 17 хиляди за една седмица, което е доста стабилно в крайна сметка).

 

[nWoHulkster]

Между другото, това го постнах миналата седмица във Фейсбук и сега се сетих, че пасва и тук. Из гръцката спортна преса в деня след дебюта на Зигулинов в Атина на стадиона на Панатинайкос (3-ти август 1961 г.):

 

"Вчера вечерта Ламбракис и Папалазару триумфираха над Зигулинов и Абел Сестак. 15 хиляди фенове гледаха епичния кеч театър със затаен дъх. След мача Зигулинов се сби със Сестак и го обвини за загубата. Спектакълът, представен от чудовищния българин, беше невероятен."

 

^ Яко заглавие. 😎

[nWoHulkster]

Леко обновена и mainstream-изирана версия на статията с нова информация и снимки:

 

ЦЪК

 

Например. Знаете ли, че...? Осем от десетте най-големи кеч публики в историята на Европа са за кеч шоута на Балканите и три от тези публики са в България*. 😎 Ако не беше гадния Summerslam 1992 всичко в топ осем щеше да е от Балканите.

 

*Поне според наличната информация, а тя може да не е пълна.

 

 

 

 

[HEIDENREICH]

On 1/20/2020 at 11:23 AM, nWoHulkster said:

Леко обновена и mainstream-изирана версия на статията с нова информация и снимки:

 

ЦЪК

 

Например. Знаете ли, че...? Осем от десетте най-големи кеч публики в историята на Европа са за кеч шоута на Балканите и три от тези публики са в България*. 😎 Ако не беше гадния Summerslam 1992 всичко в топ осем щеше да е от Балканите.

 

*Поне според наличната информация, а тя може да не е пълна.

 

 

 

 

SummerSlam 92 ми е сигурно един от най-най любимите турнири евър, взимал съм видеокасетата с него едно 10 пъти. Заеби че тогава бях малоумно чаве, просто атмосферата бе уникална - феновете, стария Уембли , Легионът излизат с мотори, Тейкър излиза с Ролс Ройс катафалка, Брет и Дейви накрая ... Нямаш сърце , оскверни скъп детски спомен. 😢

[Maradona]

404 page not found