Как арогантността на Dana White се обърна срещу UFC: GSP Edition

[neshev]

Начинът, по който Dana White третира бойците си, е пословичен и една от причините много от бойците да не искат да правят услуги на UFC. 

Самият GSP разбра това в нощта на UFC 167, където за една вечер се превърна от най-великият боец в човек, който "не уважава" феновете и страхливец.

Във въпросната вечер, GSP спечели спорно съдийско решение срещу Johnny Hendricks, където самият GSP пое доста тежки удари. След края на мача, GSP обяви, че ще си вземе почивка от спорта, което видимо не се понрави на Dana White, който на пресконференцията след битката тръгна да обяснява как проблемите на GSP не били толкова сериозни и той трябва да се бие в реванш с Johnny Hendricks, с което показа изключително неуважение към GSP. На самият St-Pierre да се опитаха да му попречат да се яви на пресконференцията, но все пак го направи и даде своята позиция.

Оттеглянето на GSP се превърна в пенсиониране за четири години. През това време, Dana White използваше всяка удобна възможност да ни увери, че GSP е пенсиониран завинаги, нямал вече нужният хъс да е шампион, как MMA не е спорт за малодушни и прочие.

Все пак St-Pierre реши да се завърне и го направи в нужен за UFC момент. След падението на Rhonda Rousey и заигравката на McGregor по бокса, от който UFC спечелиха стабилна пари, Dana и компания имаха нужда от голям UFC card, който да увери зрителите, че UFC все още могат да правят големи битки в собствената си компания. Още повече, UFC имаха нужда от top draw, който да се бие редовно, а GSP, в пика си, се биеше по два пъти на година.

Изненадващо, GSP предпочете да се завърне в MW дивизията и получи title shot срещу Michael Bisping, което царуване и досега се смята за едно от най-слабите царувания в историята. Bisping успя да запише изключителен upset срещу Luke Rockhold, но после защити титлата си срещу ветеранът Dan Henderson, който беше извън топ 10, а дивизията беше пълна с хора, които имаха нужната инерция, като Jacare, Mousasi, Yoel Romero и Robert Whittaker. Bisping успя да победи измъчено Hendo, като битка с GSP, който през цялото време беше в WW, беше абсолютна гавра с останалите бойци. За това и беше важно GSP да остане в MW, като беше подписал клауза, според която, ако спечели титлата, следващата му битка трябва отново да е в MW дивизията. 

Въпреки тези уверения, за повечето фенове беше ясно, че GSP няма да се задържи в MW. Битката с Bisping беше лесен начин GSP да стане шампион в две различни категории, с което да се нареди в доста елитна компания, с което да се опита да заличи това, че така и не посмя да се бие с Anderson Silva, когато и двамата бяха в пика си, като даваше за пример разликата в килограмите. Bisping е един от най-големите MW-и, но това не беше проблем за GSP, който успя да го победи с finish, в един от най-добрите PPV-а за годината.

След победата, логичното се случи. GSP оваканти титлата, като изтъкната причина е проблем със стомаха, вследствие на качените килограми.

 

Според някои, GSP отново е пенсиониран, според други ще чака големи битки с правилните опоненти. При всички положения, това не е "старият" GSP, който Dana White и феновете познават, който гарантирано ще се бие по два пъти на година, срещу най-доброто, което компанията му хвърли. "Старият" GSP е още някъде в octagon-а на UFC 167. GSP 2.0 е кошмарът на UFC. Боец, който мисли само за себе си, и няма да позволи UFC да диктуват правилата. 

[koleda321]

Не знам дали е следствие на поведението на Dana White или на това, че UFC се опаричиха. По времето на GSP имаше аутсайдерски манталитет, един вид, всички заедно се борим да се докажем и да издигнем спорта и компанията. Сега вече я няма тази тръпка и този дразнител и следователно бойците гледат на нещата доста по-индивидуалистично. Като гледаш как McGregor прави безумни пачки с минимални усилия, ти се иска и с теб да е така.

[gboy]

Не можеш да очакваш от една компания, която не уважава собствените правила, да бъде уважавана от бойците си. Дайна Уайт беше твърдата ръка в този спорт и държеше нещата под контрол. Сега с новите собственици и с МакГрегър на линия нещата са различни. Сега на мода са "мъни файтс", познати още като циркаджилък. Конър не защити титлата до 145 нито веднъж, но му дадоха да направи "шампион срещу шампион", когато това беше нарисуван реванш за Алдо (както винаги е било). После му дадоха мач за титлата до 155 след 1-1 в тази категория (което трябваше да си е чисто 2-0, ама айде). Бизбинг си защитава титлата срещу пенсиониращия се Хендо, докато Уитакър, Ромеро и Джакаре се счупват от бой. Идва GSP - веднага тайтълшот, временният шампион да го духа. Джон Джоунс тъкмо печели титлата и почва да говори за мач с Брок Леснар - WTF? Тайтълшота на Ронда същата работа, то и мачът го показа. Че и за капак - добре дошъл СМ Пънк, влизай в ППВ-то, докато разни балъци се налагат в прелимките за по 5 хилки.  

 

Уайт едно време лъжеше не по-малко, но поне държеше нещата под контрол и бойците си знаеха, че покажат ли каквото трябва, то ще получат възможност за титлата. Дори хора като Джон Фич си получиха тайтълшота. Сега това, че си най-добрия, не значи абсолютно нищо за тая компания. И това много бързо го разбраха бойците и им светна, че само улавите се бият за слава и за доказване. Затова и все по-често ще гледаме такива като GSP и като Конър, които да извиват ръцете на UFC. Всеки, който направи малко от малко име, ще почне да търси циркаджийските простотии и е много вероятно да си ги намери. Щом дори втора ръка бойци вече почнаха да говорят за боксови мачове и прочее, смятай.