Storytime

[Metzgermeister]

След фурора, който предизвика историйката ми за изнасилвача Накамура преди половин година и след дебюта на новия подкаст на бай Киро преди няколко дни в главата ми се зароди една история, която е плод както на болния ми мозък, така и на твърде голямото ми свободно време от септември насам и не на последно място това, че от 5 години не съм ходил на зъболекар, а имам остра нужда да го направя, тъй като един от зъбите ми е леш и може да се наложи да го вадят. Все още обаче си спомням как в 8-и клас ми извадиха нерва на два зъба, и то без упойка, защото не знаеха дали не съм алергичен, а арсенът действаше адски бавно, поради което всеки нерв беше ваден в продължение на няколко сеанса, тъй като болката и крясъците ми бяха огромни. Както и да е, нека започна самата история и да подчертая, че всичко в нея е крайно нереалистично и преувеличено, макар и вдъхновено от някои истински събития.

 

 

        И така - дойде заветният ден, в който ще ми вадят зъба. Моята зъболекарка знае, че няма да ми бъде лесно да седя на едно място, особено както и този път нямаше намерение да ползва анестезия и затова се беше подготвила специално за случая. Сядам и неочаквано ме закопчава с три колана за стола, а после в устата ми слага едно от онези устройства, които я държат отворена и не позволяват да се затвори. Взима клещите и почва да свещенодейства, а аз пребледнявам, ококорвам очи от болка и на лицето ми се появява гримаса, изразяваща болка. Тогава си казах на ум, че е трябвало, преди да дойда, да пусна една "Сбогом" тема в БВЦ, защото досега всеки, който е пускал такава, се е връщал, а за да се върна, трябва да оцелея това адско мъчение, което ми предстои.

        Както и да е, ни в клин, ни в ръкав в този момент в кабинета влиза Bobby Angel, облечен в черно от глава до пети, а на чутурата му се мъдри шапка на AC/DC от онези, дето са с рогца на тях. Боби е напълно откачил и пиян, защото преди няколко дни се е опитал да организира концерт на австралийската група в Полски Тръмбеш на някакъв селски стадион, но мениджърът ѝ му се е изсмял по телефона, а местните с подкрепата на Валери Симеонов са заплашили, че ще линчуват и групата, и организатора, ако концертът се състои и им се вдигне цялата тая гюрултия. И така Боби се надвесва над мен и почва да крещи скорострелно със свирепо изражение на лицето си и клатейки саркастично глава: 

        - Зъбът боли ли? Венецът боли ли? Устата боли ли? Пломбата боли ли? Кариесът боли ли? Коронката боли ли? От клещите боли ли?

        Зъболекарката ми е толкова съсредоточена в работата си, че изобщо не забелязва аЛОтиста, а аз крещя от болка и започвам да се чудя кое е по-гадно - гласът на Боби или това, че дъхът му вони на джибри и че нареждайки, вече ме е наплюл. В този момент обаче влиза спасението ми в лицето на бай Киро, който незнайно защо е облякъл бяло расо. Без много да му мисли, набива два шамара на Боби Ангела, от които бузките му се зачервяват и буквално, и преносно, а шапката на АЦе/ДеЦе пада на земята.

        - Ай стига си са обяснявал кат некой путка, бе, кукундрел такъв!

        Тогаз Бобо почва да квичи с някакъв тон, с който уж трябва да звучи заплашително, но всъщност му иде да зареве:

        - Абе, няма да ма удряш така, бе, педераст! Анал мръсен, омирисан!

        Бай Киро е безпощаден обаче:

        - Айде! - и му набива юмрук в гърлото, с което го нокаутира по гръб и с разперени ръце и крака - същата поза тип морска звезда, която заема и Джон Сина, когато е повален и чака противникът му да си построи атаката, след което да стане и да го запука с петте си движения на смъртта. Тогава осъзнавам, че за мен бай Киро е това, което е Сами Зейн за Кевин Оуенс - ангел хранител (знам, че истинският бай Киро никога няма да ми прости, че го сравнявам със Сами Зейн... ама аз не съм го и питал, хаха!). И така моят ангел хранител изважда от джоба телефона си и казва:

        - Аз знам как да те накарам да се отпуснеш. Слушай това...

        Да, ама не. Файлът не иска да тръгне. Бай Киро тегли една майна на телефона си и драсва няколко реда на Лимончето с молба да го преформатира. Бидейки доброто момиче, което обича да помага на хората, тя с охота приема, като поставя единствено условие да гласуваме за Луна, ако се кандидатира за президент. И двамата обещаваме, без да се замисляме, разчитайки на това, че няма да ни се наложи никога да изпълним обещанията си. След минута преформатираният файл вече е в телефона на бай Киро и той го пуска. Тръгва музиката от "Туин Пийкс", ремиксирана със звуци от морски вълни и гларуси. После влиза в някакво приложение на телефона си и на дисплея му се появява чернобяла въртяща се спирала. Вече усещам как болката е по-поносима. Бай Киро почва да говори с кадифения си глас и релаксираща интонация:

         - Сега гледай тази спирала и слушай гласа ми! Представи си, че не си на този зъболекарски стол и в устата ти няма клещи! Представи си, че си на най-задните седалки на любимия си Чавдар! В него сте само ти, шофьорът и двете ти любими путки от кеча - Пейдж и Алекса Блис. Те са се гушнали в теб, усмихват ти се и те карат да се разтапяш от кеф. Нищо че няма да стане в реалния живот, ти ме слушай! И това не е всичко. Спирате на светофар, а ти поглеждаш отвън. Вън на тротоара в басейн от собствените си урина и говна се търкаля и гърчи мъж. Да, това е твоят най-омразен човек на света - Глиган Херувимов, по прякор Прошарения. През миналия уикенд е бил на къмпинг със семейството си, а една щипалка е влязла в ухото му, докато спи и е снесла яйца в главата му. Тя е успяла да се сети да излезе отново през ухото му, но сега новоизлюпените ѝ личинки ядат мозъка му, без изобщо да бързат. От ушите, очите и носа му излиза кръв, а през устата си плюе кръв с формата на запетайки. Да, това е бавната и мъчителна смърт, която му пожела. Радвай се на резултата - клетвите на MJ23 може и да не се сбъдват, но ето че твоята се е сбъднала. Усмихваш се садистично през прозореца и вече планираш да отидеш на гробищата с няколко литра шоколадово мляко, които да изпиеш, а после да повръщаш, уринираш и дефекираш редки говна по топлия му прокажен гроб. Продължаваш да се усмихваш, а Алекса го taunt-ва през прозореца, като си търка саркастично ръчичките в очите. И тъкмо когато мислиш, че не може да стане по-добре, двете с Пейдж се събличат голи и ти казват, че ще ти лапат до макарите и ще ти дадат да им шляпаш бисквитените дупенца. А сега отвори си чакрите и повтаряй с мен наум: "Буууум - цици! Буууум - путка! Бууум - цици! Бууум - путка!"... Абе, кви тъпотии ти говоря? Джамбаза ще ме съди, че му ползвам catchphrase-а, ако ме чуе. Повтаряй това: "Кууууур за смарковете! Куууур за смарковете! Два за Шинсуке Саламура и Ацка! Три за Ей Гей Стийл и Крис Героя! Кууур за смарковете! Кууур за смарковете!"

          Бай Киро е толкова сладкодумен, че не само аз вече съм се усмихнал и не усещам болката, но и самият той от тези напеви започва да се унася от собствения си глас. Тъкмо си мисля, че след операцията ще го черпя нещо и ще му кажа, че има бъдеще като йога инструктор, когато в кабинета нахълтва nabonid, с което стресва моя ангел хранител и го накара да си изпусне телефона. Дисплеят се напуква, а устройството се изключва, макар и да не е повредено фатално. Спиралата и музиката вече ги няма и това разваля както моя транс, така и на бай Киро и го ядосва:

          - Я внимавай малко, бе, идиот!

          - Бай Кире, аз знам как да го накарам наистина да се отпусне. - Тогава изважда таблета си и се обръща към мен: - Ето ти малко кеч от старата школа, защото, както всички знаем, от старата школа по-арно нема!

          Макар и леко разбалансиран, повдигам рамене и си казвам наум, че няма да ми навреди да погледам малко кеч. А и започвам отново да чувствам болка и бай Киро се съгласява да позволи на историка да опита методите си. Пуска ми някакъв "RAW" от 1996 г., но за мой ужас той започва с мач на д-р Айзък Янкъм. Тогава отново се ококорвам и на лицето ми се появява гримаса, изразяваща ужас. Набонид изобщо не се сеща какво не е наред и реква:

           - Какво? Не ти ли харесва старата школа? ОК, на ти малко TNA.

           Тогава ми пуска мач на Роб ван Дам и Абис от 2010 г., а и РВД е от старата школа, все пак. Обаче бързо стигаме до момента, в който тревоманът избива неволно зъбите на Чудовището и както съм почнал отново да се отпускам, почвам да крещя и да клатя глава. Това е моментът, в който зъболекарката ми се скарва:

           - Стой мирно, момче, да не ти извадя някой здрав зъб, без да искам! Бъди мъШ!

           Бай Киро пък почва да гълчи Набонид:

           - Виж ся кво напрай, малоумник такъв! За кво му пускаш такива неща на моНчето? Аз почти го бях приспал, ти тука всичко развали.

           - Дай ми още един шанс! Тоя път ще му пусна нещо по-ново, че явно старата школа го смущава.

           Видно колекционерът на миришещи картинки изобщо не загрява къде е проблемът в това, което ми показва и за мой ужас следващият мач е Шеймъс и Сезаро с/у Ролинс и Амброуз от тазгодишното "No Mercy". По някаква причина видеото се пуска точно от момента, в който Сет катапултира швейцареца и той си избива зъбите поради собствения си оувърселинг. Нещата хич не вървят на добре и аз почвам да усещам още повече болка, отколкото преди Боби Ейнджъл да влезе в кабинета. Крясъците ми са неистови и почвам неуспешно да се опитвам да се освободя от коланите. На бай Киро му кипва, завърта очи и си сваля бесен расото, забива го в земята в стил Рик Флеър. Под расото се оказва, че носи тениска с надпис: "A man with a big cock" и рисунка на мъж, който разхожда на каишка висок колкото него петел. Почва да диша тежко, очите му са червясали и без да му мисли, грабва зъболекарската бормашинка и почва да крещи с пълно гърло в стил Мат Харди: "DELETE! DELETE! DELETE!", след което хуква подир Набонид, който побягва, крещейки фалцетно от страх. Кабелът на машинката се изтръгва оттам, където е бил вързан и тя спира да работи, но това не трогва бай Киро, който продължава да я държи, да бяга и да крещи: "DELETE! DELETE! DELETE!" В този момент зъболекарката ми прекъсва работата си и почва да протестира:

           - Ама къде тръгнахте? Върнете си ми оборудването, опитвам се да работя тук!

           След това пуска клещите и се втурва подире им, но се спъва във все още лежащия на земята Боби Ейнджъл, залита и си удря силно главата в ръба на вратата. Получава фрактура и почва да се олюлява, след което пада по лице и единият рог на шапката на Боби се забива в окото ѝ. Започва да се гърчи цялата в конвулсии. С недоизваден зъб мен почва да ме боли все повече и повече, а видимо няма нито кой да довърши операцията, нито кой да ме развърже. В този момент обаче чувам от коридора някой да говори по телефона:

           - Аре, маняк, влизам в кабинета. Чао, щи са обадя после.

           В кабинета влиза поредният потребител на БВЦ, който се оказва не друг, а buhalа - оказва се, че имал час точно след мен и допреди малко е говорил с майка си. Влиза пловдивчанинът, поглежда ни и тримата и почва да се хили неистово, както само той си може и да подскача като шебек по начин, по който и тримата патладжани от Новия ден биха му завидели. Включва камерата на телефона си и почва да снима клип, който после ще качи в ЮТюб и ще озаглави: "ЗЪБОЛЕКАРСКИЯ КАБИНЕТ НА КАФЕВО". Вижда омразната зъболекарка и осъзнал, че преглед няма да има, ѝ изкрещява подигравателно:

            - Fuck off, майка ти ше еба!

            След това се надвесва над Боби Ейнджъл и му казва:

            - Ей, чорбар!

            След това го сритва веднъж в хълбоците, изплюва му се и си излиза, а аз продължавам да чувам смеха му, който постепенно заглъхва в далечината. Осъзнавам, че няма спасение и почвам да лея сълзи и да продължавам да крещя. Сега сигурно се питате дали ще оцелея и дали бай Киро е хванал Набонид и ако да, какво му е направил. Обаче в стил Дейвид Линч това ще го оставя на вашето въображение, хехе...

[wascop]

Тема на годината!

Усещам, че ще дойдат времена, когато 'умните глави', ще измислят Орбазона и ще се лишим от такива истории...

Иначе изчетох с интерес.

[nabonid]

Хахаха,невероятно смешна история,че даже и аз участвам

[Metzgermeister]

Когато постнах предната история, си нямах и идея как бих я продължил и дали изобщо има смисъл да го правя. Малко след това обаче ми хрумна идеята за втора част, която да бъде още по-епична и изпълнена с екшън. Вдъхнових се от това, че в последния епизод на "Без сценарий" Нешев и Олимпик подхвърлиха, че бай Киро щял да се жени, а после си спомних и враждата на семейство Харди и Decay от края на миналата година. Принципно щях да ви предупредя, че не е за хора със слаби сърца и стомаси, но забравих, че 90% от БВЦ имаме доста болно чувство за хумор и това никого няма да трогне 

 

       Изминаха почти две години от случката в зъболекарския кабинет. Предпочитам да не си спомням за нея, но все още помня как бай Киро се опита да направи престоя ми там по-поносим. В това време той се ожени и му се роди син - бай Киро, младши. Цялото семейство дойде тези дни на почивка в Бургас в името на носталгията по България. Това, което не знаеха обаче, беше, че Боби Ейнджъл и Набонид бяха направили същото. Бобката е по-откачил от всякога - след клипа на Бухала от зъболекарския кабинет вече дори Къци Вапцаров не иска да прави подкаст с него и като цяло никой не го бръсне за слива. Основните цели в живота му са да отмъсти и на Бухала, и на бай Киро. Първият обаче в момента си е в Пловдив и не е на разположение, но до ушите на Боби достига мълвата, че бай Киро е наблизо. Тогава в иначе празната му глава се заражда пъклен план. Свързва се с Набонид и му предлага двамата временно да се съюзят, за да отмъстят на бай Киро заради това, че ги е изложил и двамата преди две години.

       И така Боби се свързва с Набонид и му предлага да отвлекат бай Киро, младши:

       - Отвличаме детето. Няма да искаме откуп, трябва само да го накараме да страда. Помниш какво ми причини на мен, помниш как те подреди и теб.

       - Предпочитам да не си спомням. Добре, имаме сделка.

       Бай Киро и семейството му са отседнали в хотел "България", а двамата злосторници - в хотел "Бургас". Знаят, че патриархът на фамилията обича да се излежава до късно, а жена му е ранобудна и всяка сутрин разхожда детето в количка. Бобо и Набонид забелязват това и една сутрин издебват майката и грабват наследника. Тя почва да крещи:

        - Помощ! Отвлякоха детенцето ми!

        Типично по български обаче никой наоколо не се опитва да направи нещо по въпроса, а всички гледат стъписани, докато двамата похитители офейкват с чавето. Боби почва да лае заповеди:

        - Бързо! Да се качваме на влака за София!

        Буля Кировица се качва обратно в стаята и буди мъжа си:

        - Кире, ставай! Отвлякоха детето!

        - Какво? Кой?

        - Ами, единият биеше на аутист, а от другия изпаднаха някакви миришещи картинки с мускулести мъже. Май ги чух да говорят, че ще се качат на влака за София.

        Бай Киро веднага се досеща кои са. Не мисли обаче да се обръща към полицията, защото знае колко е кекава и че няма да си свърши работата като хората. Решава да вземе нещата в свои ръце. В шаутбокса на БВЦ се появява съобщение от него, с което уведомява за бедата си целия форум. Аз го прочитам и веднага си спомням как той се опита преди две години да ми направи услуга. Макар и да бе възпрепятстван, аз си спомням жеста и му казвам да ме чака на областна управа след 15 минути, за да гоним заедно влака. Така, де - току си купих мечтаната червена Лада 7-ица и бях твърдо решен да се похваля на максимално много хора с нея, макар и да знаех, че малцина ще успеят да разберат ентусиазма ми.

         Изминава този четвърт час и аз съм на уреченото място на уреченото време. Бай Киро е разочарован и си казва наум: "Абе, ти по-бавна кола не можа ли да намериш?", но се качва и си трае, защото на харизан кон зъбите не се гледат. Отправям му следното предложение:

          - Най-добре е да идем първо до Ямбол, за да вземем Лимончето. Тя е като криптонит за Набонид - ако няма рима, удари ма.

          - Абе, ние сме двама и те са двама. Защо само ще се отклоняваме от пътя? Влакът минава през Казанлък.

          - Не ги подценявай! А и бебето е у тях и не се знае какво може да му направят.

          Бай Киро се съгласява, аз настъпвам здраво газта, оборотите се вдигат, а стрелката удря 60 км/ч. Не щеш ли обаче, още на кръговото на "Мираж" от дясната страна някаква баничарка Дачия ни сече пътя, идвайки от "Изгрев". Въпреки усилията ми да намаля навреме, барабанните спирачки не сработват като хората и все пак закачам задницата на румънското изчадие. На мен ми е само изкривена предната броня, но на Дачията ѝ пада цялата задна броня и ѝ се отваря багажникът, от който се разпиляват рула кенефна бумага. Моят спътник от вълнение не си бе сложил колана и поради това си пукна главата при инцидента. Слизам разярен с половинметровата си метална обувалка, за да видя кой е, аджеба, тоя некадърник. От возилото се показва самият Глиган Херувимов - Прошарения, облечен в най-педерастката розова риза, която можете да си представите, а от радиото му се чува: "Треп, треп, трепни, трепни...", от което ми става още по-кисело. Устата на бай Глиган се отваря и от нея се излива словесна диария, която в писмен вид вероятно щеше да изглежда така:

           - А, тили си бил ,лаиновоз ????Аз рекох че ,сиси засрал пътищата!!!! Единствените неща по-теб ,който са големи са шкембето ти и лаината ,който сереш !!!!!!!!!Неси ми нито на годините ,нито на акъла .Аз имам жена и деца ,който едва исхранвам ,с мизерната си запладка и за това сам по добар от теб .Целия колектив много ти е набрал !!!!!!!!!!!!!!!!Света и ГТ несе вартят около газа ти !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

           В това време обаче бай Киро се свестява и излиза от колата с кръв, стичаща се от главата му. Докосва главата си и изцапва ръката си с кръв. При нейния вид се ядосва още повече и вперва поглед в Глигана. На него му става ясно, че двама души в момента не му мислят нищо добро и почва да се обяснява кат некой путка:

           - А момчета ,да не се хващаме за запетаиките !!!!!!!!!!Аз само се шегувах  

           Бай Киро обаче не знае прошка и веднага му прави headbutt, който го просва на земята и му пука главата, а аз разбивам радиото на Дачията с обувалката си, за да спра противната сръбска песен. Слагам си крака на гърдите на Глигана, за да не мърда, а поуспокоилият се бай Киро вади телефона си и пуска отново приложението със спиралата. Започва да говори кротко на Глигана с кадифения си глас:

           - Слушай ме внимателно! В момента не си на кръговото на "Мираж", а в строг тъмничен затвор. Надзирателите те вкарват в килията ти. Вътре едва мъждука и пресвятква стара жълта лампа, на която ѝ остава малко, докато изгори. В сянката виждаш силует на мъж. Радваш се, че ще имаш съкилийник. Загадъчният човек излиза на светлото и ти виждаш един японец. Дясната част от главата му е избръсната нула номер, а от лявата ѝ част се спуска дълга къдрава коса. Едното му око е полуотворено, зъбите му са като цип. Устните му са изнесени напред като за селфи. Виждаш, че има ерекция. Не е ебал от два месеца. Намига, покланя се учтиво, отмята си косата назад и те поздравява: "Коничиуа, авер! Радвам се да се запознаем. Аз съм Шинсуке Нагъзура". Подаваш ръка с боязлива усмивка, той също протяга своята, но вместо за ръката те хваща за чатала и почва да стиска. Падаш на земята от болка, а той ти заключва хватка за предаване. Почваш да крещиш от болка, но той не те пуска, защото крясъците ти го възбуждат. На надзирателите не им пука изобщо дали ще живееш или ще умреш. В един момент чуваш рязко пукане и болката става непоносима. Гръбнакът ти се е счупил, парализиран си до живот, а след малко патокът на японеца е в ануса ти. Боли още повече, а се и насираш. Нагъзура прави неописуеми физиономии и малко преди да свърши, го изважда и го вкарва в устата ти. Вкусваш собствените си говна, а след малко и спермата му. Повръщаш, а той ти казва: "Май това е начарото на едно красиво приятерство". След това те почва отново и отново, като преди всеки следващ акт чупи още някоя част от тялото ти посредством хватки за предаване. Иска ти се да умреш, но не можеш и не можеш.

            Глигана е хипнотизиран и в момента сънува с отворени очи. Гърчи се и крещи: "Не, не, не, не!" Оставяме го да се мъчи и се качваме обратно в Ладата, без да чакаме КАТ, като аз се надявам, докато се върна в Бургас, вече да е получил инфаркт от ужас. Отиваме до Ямбол и взимаме Лимончето. Междувременно БДЖ са пуснали съобщение на сайта си, че влакът е направил дълъг престой в Карнобат и закъснява с над час. Поглеждам часа и преценявам, че, ако настъпя колата, ще настигнем влака на гара Дъбово. И така се озоваваме на двулентовия двупосочен път, който се намира успоредно на релсите. Настигаме и влака и виждаме Бобо, Набонид и бай Киро, младши в коридора. Набонид подлага детето на мъчение, което и в "Game of Thrones" не биха приложили поради прекомерната му жестокост. В едната си ръка държи бебето, а в другата - таблета си, насочен към него и излъчващ с часове 20-минутни мачове на Хълк Хоган и Рик Флеър от края на 80-те срещу непознати на днешната аудитория кечисти. Батерията няма да свърши, защото вагонът е от тези, които са оборудвани с контакти в купетата. Бобо пък допълнително дразни чавето, като тресе пред лицето му миришеща картинка с лика на Папа Шанго и го плаши, че, ако не спре да реве, въпросният кечист ще дойде и ще го изяде. Бай Киро, младши реве, та се къса, а баща му гледа от колата със същия ужас, с който Пери Сатърн гледаше през 2001 г. как Рейвън слага любимата му стирка в дъскорезницата. Боби Ейнджъл ни вижда, намръщва се и почва да нарежда нещо. Не можем да го чуем, но по устните му прочитаме, че всичките му изречения завършват по един и същ начин, вероятно с "боли ли". Настъпвам още газта и започваме да изпреварваме влака. Прави ни впечатление, че помощник-машинистът е не друг, а Васкоп. Клаксонът ми не работи, но бай Киро и Лимончето се опитват да привлекат вниманието с ръкомахане и викове, за да спре влака. Той обаче е зает да лъска на снимка на Анна и същевременно да плаче, че никога няма да е негова. Леят се сълзи, лее се и сперма, а неговият колега му се скарва:

            - Кво си ревнал кат няква мека китка, бе? Я се стегни малко!

            Васкоп скача обидено:

            - Каквооооо? Ти мене педераст ли ме наричаш? - Слага дясната си ръка на гърдите си, вдига многозначително лявата и размахва показалец: - АЗ... НЕ СЪМ... ПЕДЕРАСТ!

            - Спокойно, бе! Само си правя ташак.

            В това време ние изоставаме, защото пред нас се озовава трактор Беларус, движещ се с 20 км/ч, а отсреща идва безкрайна колона от коли, която не ни позволява да го изпреварим дълго време. Пристигаме в крайна сметка на гара Дъбово, но влакът потегля, точно преди да стигнем. Казвам:

            - Нищо! На Тулово вече ще ги пипнем. Имаме 10 минути дотам.

            Настъпвам Ладата, вдигам заветните 110 км/ч, но изпод капака започва да излиза пушек, а уредите ми показват, че двигателят е прегрял. Налага се да спрем аварийно и да изчакаме към час да се охлади. Предлагам на спътниците си да се качат на стоп, но никой не иска да ги вземе, защото бай Киро е бесен и това се отразява на физиономията му, която плаши автомобилистите. В това време го налягат мрачни мисли. Представя си как синът му е вече на 15, прибира се вкъщи и двамата започват разговор:

            - Тате, искам да поговорим.

            - Разбира се, моето момче.

            - Седни! Имам да ти казвам нещо.

            - Ама какво има? Плашиш ме.

            - Това, което ще ти кажа, няма да ти хареса. Връщам се от шоу на ROH. Ей Джей Стайлс реши да си направи бенефисния мач там... срещу Кени Омега, който специално беше дошъл от Япония и беше навит да се кечи без хонорар срещу своя именит колега. Беше двучасов Iron Man match. Само да знаеш какви спотове имаше и какво кардио демонстрираха на дърти години! Всичките 50 души във физкултурния салон се скъсахме да крещим: "HOLY SHIT! HOLY SHIT!" и "YOU STILL GOT IT!" Даже Дейв Мелцър беше там и след мача излезе лично да благодари на Ей Джей. Каза, че му дава девет звезди... Тате, кажи нещо!

            Бай Киро, старши е станал и се разхожда нервно из стаята. Въздъхва, хваща се с една ръка за главата и пита:

            - А поне еба ли вече?

            - Ееее, че кой има време за такива глупости?

            Бащата хваща сина за раменете, почва да го тресе силно и да му крещи:

            - Това на нищо не прилича! Аз на какво съм те учил токова години? Кеч в тая къща няма да се гледа!

            - Ама аз не си бях вкъщи.

            - Не ми отговаряй! Затва ли ти давам аз на теб джобни? Да ходиш да ми гледаш Ей Гей Стил? - Сълзи потичат от очите и на двамата. - От днес аз вече нямам син. Отивай си в стаята и си събирай багажа! По-добре педераст, отколкото смарк... макар че то между двете няма голяма разлика. Барем да беше гледал мач на Роман Рейнс!

            - Ама той е дърво!

            В това време аз и Лимончето прекъсваме този въображаем диалог, който вероятно щеше да продължи с шамар, питаме бай Киро дали е добре и го успокояваме, че всичко ще бъде наред. По едно време Васкоп пише в шаутбокса, че топлият прокажен румънски локомотив се е развалил в Казанлък и скоро няма да дойде резерва. Видял се е случайно и с Бобо и Набонид, като първият отново се е издал, че мислят да не пътуват до София, а да отседнат в "Гранд Хотел Казанлък". Когато двигателят изстива, тръгваме веднага натам. Без проблеми бай Киро неутрализира охраната и администратора, а аз влизам в програмата и виждам, че двамата похитители са отседнали но последния етаж. Качваме се нагоре, бай Киро разбива вратата и настъпва кулминацията на вичиртъ.

             Набонид грабва бебето и отива на терасата. Бобо почва да се обяснява на бай Киро, вдигнал многозначително показалец:

             - Само да те чуя да кажеш или направиш още едно нещо... ама още едно нещо, което да ме обиди! Бай Киро ли си, цар Киро ли си, Brother Nero ли си, Набонид ще хвърли сина ти през терасата и повече няма да го видиш жив.

             Бай Киро вече ще избухне и започва да крещи:

             - DELETE! DELETE! DELETE!

             Набонид се прави на интересен и му казва на английски:

             - But you can't delete what can't be deleted!

             Бай Киро е в делириум обаче:

             - DELETE! DELETE! DELETE!

             Бобката и той почва да крещи и след малко останалите ставаме свидетели на епичния chant-off:

             - DELETE! - БОЛИ ЛИ? - DELETE! - БОЛИ ЛИ? - DELETE! - БОЛИ ЛИ?

             Всеки следващ крясък е по-силен. Останалите гости на хотела звънят на администрация да подадат оплакване, но няма кой да вдигне телефона. Тогава Лимончето се намесва и започва да говори на Набонид с влажен поглед:

             - Ееее, Митееее, пусни детенцето сега! Моля те, заради мене!

             - Не, не - гордо отговаря историкът. - Пари да ми даваш, няма да го пусна!

             - А ако ти предложа нещо повече от пари? - започва кокетно да хапе устни Лимончето и да си играе с косата си.

             Боби Ейнджъл се намесва:

             - Не я слушай тая ковра! Дръж копеленцето и не го пускай!

             - Какво, например? - пита Набонид с любопитство, пренебрегвайки съучастника си.

             - Лимонада.

             - Лимонада ли? Оооо, лимонада! - възкликва възторжено колекционерът на миришещи картинки, оставя детето на земята и тръгва към Лимончето. Тъкмо се пресяга към даровете ѝ и тя му удря два шамара, които се оказват не по-малко сини от тези на Стефани Макмеън. Набонид залита и пада през терасата, грачейки. За негов късмет пада върху разпъната пербола и макар тя да се скъсва, го спасява от най-лошото. Това обаче нас не ни вълнува в момента, защото Бобо и бай Киро са на еднакво разстояние от бебето. Втурват се към него, но аз цапардосвам Бобката с обувалката си, а бай Киро го довършва с юмрук в гърлото. Ангела пада на земята по гръб и отново заема поза тип "морска звезда". Бай Киро, младши и старши отново са заедно. Наследникът почва да се мъче да ни каже нещо. Тримата с Лимончето затаяваме дъх и малкият произнася първите си думи:

              - М... М.... Кур за смарковете!

              Бай Киро се трогва, избухва в сълзи, прегръща силно сина си и възкликва:

              - Ей това е моето момче! Татко се гордее с теб.

              Аз и Лимончето изначално мразим чаветата, но се радваме, че цялата тази история завършва с щастлив край. Бай Киро решава, че няма да съди Бобо, защото така или иначе е невменяем и не може да лежи в затвора, а Набонид вече си е получил заслуженото. Тръгваме да се прибираме и не след дълго забравяме, че се е случило. Има един човек обаче, който не забравя и това е Набонид, който лежи в болница целият бинтован от глава до пети. Левият му крак виси във въздуха. Един ден бива посетен от Боби Ейнджъл, който иска да си го изкара на него, че мисията им не е успяла и почва да крещи:

              - Кракът боли ли? Ръката боли ли? Кръстът боли ли? Гръбнакът боли ли? Главата боли ли?

              Набонид проплаква и почва да се вайка:

              - Боли, бате Боби, боли многоооо! Всичко ме боли, даже езикъъъът  Имай милост, моля те! Болиииии!

              - Боли ли, а? А?! - продължава Падналия Ангел на БВЦ, но изведнъж се сепва и разкривената му от гняв физиономия отстъпва място на блажена усмивка, гарнирана с изциклени очи. За първи път след всички тези години той най-накрая получава отговор на вечния си въпрос, на който толкова дълго време никой не се е наемал да отговори. Всичко това го кара да се чувства по-щастлив от всякога и му помага да достигне катарзис. Казва си, че от този ден нататък вече ще бъде по-добър човек.

      

[baikiro]

Бай Киро младши.

 

Продължавай с култовите истории. А кой е този Херувимов Прошарения? Има ли някаква предистория, само него не знам от участниците. 

 

 

[Metzgermeister]

^Това е един човек от един форум за градски транспорт, който от самото начало не ме харесва заради радикалните ми мнения относно доста неща, най-вече относно нископодовите автобуси (нямам нищо против инвалидите, но имам против самите нископодови автобуси да бъдат превъзнасяни от медии и собственици на превозвачи, въпреки че е очевидно, че ниският под влошава возията и съкращава живота на ходовата част) и през последната година всичко ескалира, особено когато един от бургаските потребители създаде алтернативен форум (оригиналният форум е софийски), ориентиран предимно към бургаския ГТ (нещо като BWFags) и аз се изсмях на идеята, защото бях против това 10-годишен архив да бъде загърбен току-така и всички да се прехвърлим на някакво ново форумче, където всичко изгрежда супер евтино, а емотиконките приличат на плешиви сирачета. Той почна да ми измисля прякори, да си слага мои снимки за аватар (копелето ме снимало папарашки по време на една форумна среща, когато бяхме наели Чавдар за екскурзия до Сополол, и то точно докато се хиля като дебил ) и да ме храни, а е модератор на бургаския раздел в оригиналния форум, и то само защото аз и едно друго момче отказахме тази позиция. На всичкото отгоре е полуграмотен. Цялата история е нелепа - че съм дебел, дебел съм и дори не се обиждам на тази тема, ама от неговата уста всякакви обиди по мой адрес на база външен вид са абсурдни, тъй като той самият е една торба лайна. Все едно Самоа Джо да започне вражда с Кевин Оуенс, защото го е нарекъл дебел или обратното. Има се за много по-възрастен и зрял, а е 87-и набор (демек е няма и 5 години по-дърт от мен) и супер инфантилен, нищо че е прошарен. Пъчи се, че е женен, но жена му е не по-малко гадна на вид от него и по никакъв начин не бихте му завидели за нея (поне на Оуенс жена му е хубава и дори да не ти харесва като кечист, можеш да кажеш, че е успял мъж). Има деца, които не знам как издържа, понеже е от типичните "гяури, дето работят за 500 лв.", както ги нарича MJ23. И така аз имам две алтернативи за борба с глигана - едната е да хвърля пари и нерви по адвокат и да го съдя, че ми ползва снимката, а другата е да зарежа политическата коректност и да се постарая да го омаскаря и аз де, що мога. А ако и това не помогне, Васкоп преди време се беше съгласил да ми заеме Desert Eagle-а си, ако се наложи  Добре, нека си има семейството и т.н., ама да не ми парадира с тях, сякаш е хванал Господ за шлифера, най-малкото аз чавета не ща да имам и не смятам, че бракът през 21-и век е нещо задължително. Естествено, истинското му име не е Глиган Херувимов, но е вдъхновено от истинското. Впрочем, дори не съм в лоши отношения с всичките си съмишленици, но Глиганчо има една клика от още трима комплексирани лицемери (преди 3 месеца даже един от тях се регна в БВЦ, специално за да ме храни ), която аз наричам "Човешката стоножка", а тя самата се има за някакъв колектив и всички си лижат задниците и се имат за много морални и т.н. И аз не съм цвете за мирисане и в някои случаи си заслужавам хранилката, ама поне не се превземам и не се имам за нещо повече от това, което съм. Филмът като цяло е доста голям и това май е само върхът на айсберга. Като цяло обаче съм на мнение, че хора с манталитета и акъла на Глигана не бива да се възпроизвеждат. В БВЦ ни избива доста на простотия, но повечето сме умни момчета, докато той си е баш простак. Дотук обаче, че се разпрострях 

[prenti]

WTF ?

[yaripim]

Само 3 думи искам да кажа  - още,още,още!!!!!

[Metzgermeister]

Следващата история е една идея по-нестандартна. Главен протагонист отново е бай Киро, който видимо няма нищо против негова фикционализирана и силно преувеличена версия да участва в налудничавите ми истории. Този път други потребители от БВЦ няма да участват активно. Почитателите на научната фантастика и фентъзито сигурно ще оценят това, което ще прочетат, както и ще забележат препратките към разни сериали и филми. За вдъхновение послужи и дебютът на ванила миджета Лио Ръш преди 2 месеца в "NXT", който ми направи впечатление, че прилича на цигане джебчия и бяга много смешно и бързо. Историята не е свързана с предните две и играе ролята на своеобразен рибуут. Междувременно очаквам обаждане от Стивън Спилбърг и Джордж Лукас, които да ми предложат пари, за да адаптират творбата ми за големия екран 

 

            Дойдоха празниците. Бай Киро и буля Кировица са на почивка в Лас Вегас. Той се оказва голям късметлия и спечелва джакпотите от ротативките на няколко казина. Индианците собственици са бесни и планират да го убият, но бай Киро ги черпи с черешов пай и те не само се отказват да го трепят, но и го припознават като свой приятел, в знак на което му подаряват жълто Ламборджини Диабло. Но това Ламборджини Диабло е не каква да е кола, а специален прототип, разработван за американския елит в случай на Трета световна война. Визуално той не се отличава по нищо от останалите Ламборджинита, но е брониран и пълен с всякакви джаджи, които да подпомогнат оцеляването на собственика му в случай на заплаха. Тъй като бай Киро е вече един от най-богатите мъже, живеещи в САЩ, е напълно в реда на нещата и той да притежава
такъв, а приятелството му с маститите индианци го извежда на първо място в списъка с чакащите, като по този начин изпреварва дори президента Тръмп.
            Бай Киро е супер щастлив и е в щедро настроение. Свързва се с един от най-големите производители на вибратори и дилдота и им предлага шестцифрена сума, за да направят отливка на кура му и да произведат лимитирана серия дилдота за любимите му смаркове в БВЦ - koleda321, tker17-0, gboy и най-вече THE ENEMY, който като модератор си завоюва правото да получи не един, а цели два гумени кура, единият от които даже ще говори всякакви псувни, специално записани с кадифения глас на бай Киро. Когато дилдотата са готови, нашият герой се качва в колата си, която с гордост нарича вече "Киромобил" и тръгва да се прибира към хотелската си стая, където да ги опакова. Пуска радиото и чува новините, където в момента съобщават за някакъв мистериозен джебчия с маска на главата, който бяга ужасно бързо и никой не може да улови. Разпитват дори и очевидци, чиито чанти са били свити, а не след дълго микрофонът на репортера също бива откраднат, но още преди това журналистът споменава на коя улица се намира. Бай Киро поглежда GPS-а си и вижда, че се намира на две пресечки. Скрива се в една тъмна задънена уличка и Киромобилът минава в стелт режим. Не щеш ли, мистериозният тип завива точно по тази пресечка, бай Киро изключва стелт режима и по вградения мегафон му казва да се предаде, защото няма да може да избяга на този спортен автомобил с няколкостотин коня. Престъпникът обаче поема предизвикателството и тръгва да бяга. За щастие в момента е вечерно време и трафик няма. Бай Киро намира в ЮТюб някаква специална плейлиста като за преследване на коли и след като се учудва какви неща чак се качват в ЮТюб, пуска първата песен, която се пада "Jesus Built My Hotrod" на Министри. Крадецът се втурва да бяга, а бай Киро настъпва Киромобила. Маскираният вижда, че го настигат и прави салто във въздуха, като по този начин оставя нашия герой да продължи да се движи напред, а той самият тръгва назад. Бай Киро върти гуми и обръща, но оня пак прави същия номер. Киромобилът отново обръща и продължава подир крадеца, който продължава да не се предава. Излизат извън града в пустинята, но крадецът продължава да вдига скоростта до степен, до която краката му и ръцете му изглеждат размазани. Скоростта става 100 км/ч, бай Киро натиска някакво копче на таблото и фаровете почват да прожектират пред бягащия човек холограми с въртящи се чернобели спирали. От мегафона се чува бавен и отпускащ глас:
            - Слушай ме внимателно! В момента не си в пустинята, а вкъщи в леглото си. Чувстваш се много изморен. Усещаш как клепачите ти натежават и постепенно ти се приспива. Не можеш да устоиш и затваряш очи. Време е за сън, време е за сън...
            Цялата тази психоатака има ефект, защото бегачът започва да криволичи и да издава признаци на умора. Това не продължава дълго обаче, защото мистериозният мъж почва да си бие шамари, с които се свестява. Изважда от джоба си две тапи за уши, които той самият не знае защо е откраднал, но ето че сега са на път да му послужат. Бръква под маската си, слага си ги и продължава да увеличава скоростта, игнорирайки спиралите. Бай Киро се ядосва и удря волана с юмрук. Изключва холограмите и настъпва газта. Скоростта става 200 км/ч, от радиото зазвучава музиката на Невил, а по пътя вече има коли за изпреварване, както и такива в насрещното. Крадецът обаче просто прескача колите и продължава напред, докато на бай Киро му се налага да намаля. Нашият герой решава, че чашата вече прелива и натиска друго копче на таблото, в резултат на което Киромобилът започва да левитира, гумите му си прибират, а от калниците излизат две турбини. Включва се реактивният двигател и бай Киро полита, а после и настига маскирания крадец. Злосторникът се обръща назад и виждайки, че дистанцията е скъсена, побягва още по-бързо. Вече дори не можеш да разбереш, че е човек, защото се вижда само като някакво въртящо се торнадо. Бай Киро се отчайва и натиска друго копче на таблото, което изстрелва ракети от предната броня. Крадецът е толкова бърз обаче, че ги хваща и ги хвърля настрани, където те се взривяват в разни малки храстчета. По едно време минават покрай един мотел, чиито гости и персонал виждат цялото това преследване и си задават въпроса защо, по дяволите, някаква комета гони торнадо. Крадецът бяга вече с почти 800 км/ч, а бай Киро лети по петите му с Киромобила. Изведнъж от бягащото торнадо започват да излизат искри и мълнии и се отваря някакъв портал, който го засмуква. Порталът се затваря, но не и преди Киромобилът да успее също да мине през него. След няколко секунди крадецът постепенно започва да забавя крачка и в крайна сметка спира, останал без дъх. Киромобилът каца на пясъка, защото са се озовали на някакъв плаж, а от него излиза бай Киро и удря юмрук в гърлото на маскирания мъж. Злосторникът пада в поза тип "морска звезда", а бай Киро веднага сваля маската му. Казва си:
             - Абе, ти не беше ли оня инди некадъ...
             Не успява да си довърши мисълта обаче, защото нещо или някой го удря силно по главата и загубва съзнание. Когато се свестява, вече се намира в някакво примитивно селце. Вижда до себе си човека, когото беше размаскирал, преди да изпадне в безсъзнание и веднага си дава сметка, че това е Лио Ръш. Вниманието му обаче не се задържа дълго време върху ванила миджета, защото към тях се взират презрително очите на неколцина антропоморфни глигана, които са застанали на задните си копита и са облечени в някакви униформи, като на гащите им специално са пробити дупки отзад за опашките. Бай Киро не вярва на зрителния си апарат и си помисля, че просто са го ударили по-силно по главата. Глиганите се отдръпват настрани и дават път на един по-тлъст и сърдит свой събрат, който е облечен в червено, козината му е прошарена и на муцуната си има няколко брадавици.
              - Какво правите вие двамата толкова далече от селото ????? Кой ви е дал заповед да се отдалечавате ?????????
              - Кви заповеди, кви 5 лева? – сопва се бай Киро. - Тука е свободна страна…
             - Тишина !!!!!!!Това не е свободна страна за човеци !!!!!Вие сте подвид и сте ни роби.
             - Моля? За първи път виждам глиган, който ходи на два крака и говори английски.
             - Какво е английски ?????Това е глигански и се говори в цял свят !!!!!!!
             - Моля? Там, откъдето идвам аз, човеците са доминиращият вид на планетата, а глиганите не говорят, живеят голи в гората, ходят на четири крака и хората ги ловят.
             Двама от глиганите прихват, като смехът им се смесва с грухтене:
             - Ма от кадя на кадя ,бе ?????
             - Де се е чуло и видяло такова чудо ??????
             На върховния обаче това никак не му се харесва и той се засилва и намушква с глигите си бай Киро, който още несвестил се, отново е на земята. Малко преди да изгуби съзнание, чува квичене:
             - Аз съм Глиган Херувимов – Прошарения !!!!!!!!Аз командвам в това село и настоявам за уважение !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! От утре сте на плантацията да берете боровинки !!!!!
             В това време дотичва един женски глиган. Това е ветеринарят на селището – д-р Квичка Потурова, която се е специализирала в лечението на човеци. Започва да протестира пред Херувимов:
             - Г-н Херувимов, трябваше ли да се отнасяте с такава жестокост към тези две човешки същества? Та това е неглиганско!
              Прошарения обаче ѝ забива шамар, копитата му одраскват бузката ѝ и тя заплаква.
              - Ти ли ще ми кажеш кое е глиганско ,ма ?????????Тука е патриархат и аз решавам кое е глиганско и кое не !!!!!!!!!!!!Сега отивай да му почистиш раните на това животно !!!!!Утре го искам на работа ,капиш ???????????
              Д-р Потурова кротко се подчинява и отива в кабинета си, а двама глигани влачат по земята бай Киро подир себе си, за да го закарат на същото място. Докато Квичка почиства раните на нашия герой, осъзнава, че не ѝ е безразличен и това я прави зоофил. Когато се прибира в стаята си, тя почва да си мисли за него и ако крайниците ѝ имаха пръсти вместо копита, вероятно щеше да почне да си бърка по дупките и да пъшка, но за нейно съжаление глиганската физиология не позволява мастурбация нито при мъжките, нито при женските.
              На следващия ден бай Киро и Лио са на плантацията заедно с останалите човешки роби. Негърът започва да се вайка:
              - Явно съм успял да отворя портал към някакво друго измерение. Ако се върнем някога към нашето, повече никога няма да крада. Честна дума!
              - Ти защо изобщо си тръгнал да крадеш?
            - Имам дете за изхранване, а гаджето ми сега чака близнаци. Мислиш ли, че мога да изхранвам цялата тая паплач от кеч? Виж ме – нямам шанс някога да бъда мейн ивентър и да получа големите пари.
             - А как си се научил да бягаш толкова бързо?
             - Преди време военните започнаха някакъв проект за създаване на свръхвойници. Предлагаха по 100 000 долара на всеки, който има желание да участва. Аз се съгласих веднага, защото ми трябваха кинтите. Почнаха да ме инжектират с някакви серуми и така придобих способността да бягам с такава скорост. Казваха и че ще можем да отваряме портали към други измерения. Отказах се преди края на проекта, понеже серумите не ми се отразяваха много добре. Понеже не ми изплатиха хонорара, реших да си докарвам допълнителни доходи чрез крадене, защото знаех, че никой няма да може да ме хване. Досега не бях тичал толкова бързо и за първи път успявам да отворя портал.
            Разговорът обаче е прекъснат от глиган пазач, който се разквичава:
            - Айде ,айде !!!!!Повече работа и по малко разговори !!!!
            Бай Киро и Лио Ръш обаче не обичат много-много да ги командорят и нападат глигана с юмруци. Други глигани обаче се втурват, повалят ги като бичета и ги обезвреждат. Връщат ги обратно в селцето, където Херувимов обезумява още повече, когато научава за проявеното нахалство и ги осъжда да бъдат оковани в килия на вода и помия. Още същата вечер обаче Квичка Потурова издебва, докато всички заспят и отива до килията на двамата ни герои, за да ги освободи. Бай Киро усеща, че не ѝ е безразличен и ѝ благодари сърдечно. С Лио обаче бързо тръгват да бягат, за да не вземат други глигани да се събудят и да възпрепятстват бягството им. На следващата сутрин Херувимов бива известен, че двамата са избягали, но не нарежда на подчинените си да хукнат по петите им. С ехидна усмивка казва:
             - Нека бягат ,така или иначе няма да им хареса това ,което ще видят !!!!!!!!!!!
             Бай Киро и Лио пристигат отново на плажа, на който бяха заловени, само че възседнали катър. Слънцето изгрява и в далечината виждат някакъв монумент. Приближават се и виждат Статуята на свободата повалена на земята и обезглавена, а статуя на Глиган Херувимов – Прошарения държи гордо в дясното си копито главата ѝ.
              Обратно в селцето Херувимов седи на входа му и не след дълго от гората излиза Лио Ръш. Прошарения започва да злорадства:
              - Ааааа ,завръщането на блудния син !!!!!Май нещо си засра пътищата ,а ??????Готов ли си да приемеш реалноста ,че глиганите рулират света и нищо не може да ни спре ????????????
              В този момент обаче до Лио се материализира Киромобилът, който през цялото време е бил в стелт режим и в него бай Киро е гледал сеира на Прошарения. При пристигането на двамата герои в това измерение глиганите са опитали да унищожат возилото, но единственото, което са успели да строшат, са били огледалата и малко са одраскали боята. Тук обаче огледала не са нужни, а и боята не кара колата и бай Киро форсира двигателя. Подчинените глигани почват да бягат и да квичат, но с дрифтчета бай Киро ги блъска всичките и ги ранява кой смъртоносно, кой достатъчно да го осакати за цял живот. Прошарения гледа шокиран и почва да се обяснява:
              - А ,мончета ,да не се хващаме сега за запетаиките !!!!! Аз само се пошегувах 
              Киромобилът се отдалечава и Херувимов си отдъхва. Колата обаче обръща и от бронята ѝ излиза копие. Бай Киро стъпва на газта до ламарината, а Прошарения, вцепенен от страх, не реагира изобщо, преди копието да го прониже в тумбака. Дрехите му са червени и кръвта по тях не се вижда, но двамата с Лио виждат как от устата и от зурлата му се стича обилно количество. Само след минута той спира да диша и мухи месарки го полазват, като се концентрират върху очите, зурлата и езика му. Цивилни глигани идват да видят какво се случва. Сред тях е и Квичка Потурова. Бай Киро ѝ се извинява:
               - Съжалявам, че трябваше да видиш всичко това.
               - О, и аз не го понасях тоя боклук. Добре, че пукна! Беше тиранин.
               - Е, време е за нас да си вървим. Оставям ти обаче това за спомен.
               Бай Киро не може току-така да се раздели с тази, която му е помогнала и решава да ѝ подари едното дилдо от тези, които бе предназначил за THE ENEMY.
               - Вече частица от мен винаги ще бъде с теб.
               Бай Киро и Лио се качват в Киромобила и отлитат към плажа, където Ръш да се засили и да опита отново да отвори портал. Квичка им маха за сбогом със сълзи на очите. Стигат на плажа, Лио слиза и започва да бяга. Скоростта отново става 800 км/ч, появяват се светкавиците и действително топлият прокажен портал се отваря и пропуска двамата неохотни пътешественици. Озовават се на някаква поляна със странна трева. Покрай тях прелита гигантско водно конче, чува се вой на птеродактил, а изведнъж и Киромобилът се озовава в пастта на тиранозавър. Това обаче не продължава дълго, тъй като возилото е неунищожимо и динозавърът само си счупва зъбите. Пуска Киромобила, но е вече осакатен и осъден на бавна смърт, тъй като вече не може да си набавя храна без зъби. Бай Киро отваря прозореца на колата си и подканва Лио да се затича отново, преди и на него да му се е случило нещо такова, защото едва ли ще му се размине, а и без него няма как сам да отвори портал. Кечистът няма нужда от много увещаване и се засилва отново, последван от Киромобила. Отново 800 км/ч, светкавици, портал и отвъд него двамата се озовават на някаква уличка. Оглеждат се наоколо и не виждат нито глигани, нито динозаври. Само коли и хора. Помислят, че всичко е наред и започват да се радват. Лио се качва на Киромобила и вече отново по гуми тръгват с безопасна скорост из града, за да се уверят, че нещо не се е объркало. Опасенията им се оправдават обаче, защото изведнъж забелязват огромен билборд, на който се мъдри усмихнатата мутра на Хилари Клинтън с коледна шапка на глава. До нея гордо стои надпис: „Президентът ви пожелава весели празници и честита 2018 г.!“ Бай Киро спира колата и двамата излизат навън. Лио се опитва да бъде оптимист:
                - Е, поне сме си пак в нашето време и на върха на хранителната верига.
                Бай Киро обаче се е хванал за главата и долната му челюст е на път да падне. Изпада в истерия и започва да нарежда:
                - DELETE! DELETE! DELETE!
                В това време към него се присъединяват още хора, които започват да му подражават. Бай Киро се учудва:
                - А, и вие ли сте фенове на Мат Харди?
                - Мат кой? – пита озадачена една жена. – Нали още по време на изборите поддръжниците на Тръмп скандираха: “DELETE! DELETE! DELETE!” по Хилари заради онези изтрити мейли?
                Бай Киро си замълчава, защото осъзнава, че не е в свои води. Изважда телефона си и се опитва да разбере какво още е различно в това измерение. В един български новинарски сайт водещата новина носи крещящото заглавие: „Президентът на Република България Цецка Цачева и министър-председателят Людмила Живкова отрязаха днес лентата пред новите мотриси на БДЖ. На събитието присъстваха и управителят на превозвача Борис Найденов и съпругата му Анна Найденова“. Бай Киро не може да повярва – и България е с жена президент, Людмила Живкова е още жива, а Васкоп е управител на БДЖ и ДийпФрийз му е вързала. Отваря БВЦ, за да види как е любимият форон. Още логото го цапардосва със странния си зелен дизайн, направен като със спрей. В шаутбокса пишат потребители с никове hanuka654 и THE ALLY. Радокс не се е оттеглил от поста си и плаши с бан всеки, който обиди най-добрия му приятел Yoda Real, когото той е взел под крилото си още преди цели 10 години. Вичикс наскоро е свикал форумна среща, на която най-сетне се е показал и се е оказало, че е първото в света триполово същество, което има амбициите с напредване на технологиите да се превърне в киборг. В раздел „Разни“ потребителка с никнейм Orange-747 пуска тъжна тема със заглавие „Бум – цици! Бум – путка!“, в която се жалва, че Васкоп не ѝ е вързал, дори след като му е пратила своя снимка дибидюс. Аз съм свикал друга форумна среща, на която съм возил потребителите на БВЦ с любимия си Чавдар от притежавания от мен музей на марката, а по време на мероприятието Боби Ейнджъл се е сдърпал с Бухала и е произнесъл епохалния монолог: „В гъза сърби ли? В путката сърби ли? Анално сърби ли?....“ Бай Киро се мъчи да открие и раздела на WWE, но такъв няма, а под „Новини и слухове“ се намира раздел за World Championship Wrestling и такъв за ECW. Влиза в Гугъл, за да проучи въпроса и с удивление научава, че WCW са спечелили войната за рейтинги през 2001 г., а ECW е останало незасегнато. В WCW раздела се мъдри тема, в която се пита какво чакаме от специалния юбилеен епизод на “Thunder” по случай 20-годишнината на шоуто. Обявен е мач за интергалактическата титла между Голдбърг, Стинг и Букър Ти, които сумарно имат над 60 рейна с титлата и не дават път на младите. Смарковете пожелават смърт на Тед Търнър и Ерик Бишоф и тъгуват за доброто старо време, когато WWF още е функционирала. Бай Киро обаче не спира дотук и хвърля поглед на раздела със статиите. Там отново имаме статия за българите в гръко-римската борба, но потребителят, който я е написал, носи ник dX_Xpac. Кратка справка в Гугъл показва, че през 1999 г. по време на епизод на “RAW” се е разиграл сценарият “Fingerpoke of Doom”, като главните действащи лица са били човекът, чието име пишем в спойлер и Шон Майкълс. НВК ляга на Екс Пак, след което сдава водачеството на DX и му позволява да започне двугодишен рейн, който слага пирона в ковчега на компанията. Младият талант Трите Хикса пък се оказва нереализиран, тъй като Ледения, Скалата и Гробаря са го погребали с лопатите и не са му дали да спечели дори мидкард титла. На бай Киро му става любопитно къде е Скот Стайнър в цялата тази работа и статията му в Уикипедия пише, че се е пенсионирал през 2001 г. точно след края на войната за рейтинги, а впоследствие се е посветил на кариера като учител по история, английски и най-вече по математика. Дори е бил предложен за Нобелова награда за мир, а постиженията му в областта на статистиката и вероятностите са всепризнати от комарджии от цял свят. Ясно защо в шаутбокса един от потребителите се пише SS_23. 
          Бай Киро решава след всичко това да си влезе в акаунта, но не успява заради грешно потребителско име и парола. Отива за всеки случай в раздела за подкасти, за да види какви ги върши неговият допелгенгер от това измерение и вижда тема за някакъв подкаст със заглавие „КЗК“, пуснат от потребител, който на всичкото отгоре се е писал baispiro. Бай Спиро се оказва пълна противоположност на бай Киро, на когото му присяда и го алармира простатата, когато отваря темата и вижда, че авторът ѝ има за аватар гифче на Ей Джей Стайлс, а в подписа му пише: „КУР ЗА КЕЖУЪЛИТЕ! YES! YES! YESSSSSSA!” Обръща се към Лио и му казва:
          - Не може вече така! Можем да отваряме портали до безкрайност и пак да не попаднем в нашето измерение.
          - Доколкото помня, малко преди да се откажа от проекта, бяха почнали да разработват устройство, което да задава координатите на мястото, където ще те отведе порталът. Най-добре да идем в Зона 51, където се правят тези експерименти и да видим какво се случва.
          Речено – сторено. Бай Киро включва отново реактивният двигател и двамата отиват до Зона 51. Влизат вътре в стелт режим и се приземяват. Лио забелязва един от учените, с които е работил, слиза от колата и го поздравява. Оня си изпуска кафето и го гледа с ужас.
          - Ама защо ме гледаш, все едно си видял призрак? Това съм аз – Лио.
          В този момент друг учен му показва вестник отпреди 2 месеца, в който се съобщава, че кечист, познат като Лио Ръш, е влязъл в затвора за въоръжен грабеж и е бил изнасилен до смърт от съкилийника си Шинске Накамура. Тогава на нашия Лио всичко му се изяснява.
          - Идваме от друго измерение.
          - Вярваме ти, защото нашият Лио е мъртъв, а и такива коли като на приятеля ти не се произвеждат.
          - А случайно в това измерение да работите също по онези устройства, които задават координатите за портала?
          - Да, дори е вече готово. Проектът за супервойници обаче беше отменен от президента и вече не ни е нужно. Щяхме да го унищожим, но ще ви го дадем на вас. Само да знаете, че не е изпробвано досега и може да не работи. Дори може да ви материализира насред Космоса и да умрете от липса на кислород.
          Бай Киро и Лио решават да поемат риска и вземат джаджата. Тя съдържа специална програма, която задава въпроси в коя година искаш да отидеш, на кое място, кои са световните лидери и т.н. Попълват внимателно анкетната карта, сбогуват се с учените и излизат от Зона 51. Стисват си палците и Лио тръгва да бяга, следван от Киромобила. Отваря се портал и двамата пристигат на същата уличка, от която започна преследването им, само че няколко часа по-рано. Обирите още не са се състояли, а Лио се зарича повече да не краде. Бай Киро от своя страна му обещава, че ако чуе, че не си е спазил обещанието, ще го гони до дупка с Киромобила си. Двамата се сбогуват и осъзнават, че са завързали приятелство. Преди да се разделят обаче, Лио почва да си чеше главата и пита бай Киро:
           - Само един въпрос – какви бяха онея гумени пишки в жабката?
           Нашият човек се изчервява и казва:
            - За едни приятели са.

[baikiro]

XAXAXAXA

 

Усещам вдъхновение от Планетата на маймуните (copyright)? 

[Metzgermeister]

След близо 2 месеца пауза ето поредната история, с която да се опитам да бъда конкурентен на новия дневник на Ицо. След толкова много истории, включващи бай Киро и Накамура, беше логично най-накрая двамата да се конфронтират и да участват в реално време в една и съща. Вдъхновението за нея идва от това, че май никой от нас в БВЦ, дори тези, които не харесват Ей Джей Стайлс, не иска Накамура да триумфира с титлата на "Кечмания". Бях инспириран и от множеството сцени в "Game of Thrones", в които Рамзи Болтън гавреше Тион Грейджой, та в този ред на мисли това е най-садистичната история, която някога съм писал и макар и да няма да се случи в реалния живот, не ни пречи да помечтаем  Научнофантастичните елементи са по-малко, отколкото в предната, макар че събитията от нея са взети предвид.

 

Ето че това, което всички се бояхме, че може да се случи, се случи – Накамура спечели мъжкия Royal Rumble мач през 2018 г. Спорове се носеха доколко той е истински мъж, появиха се съмнения и дали има нещо изобщо в гащите му. Много хора бяха бесни на WWE за това креативно решение, но един мъж реши да вземе нещата в свои ръце и това бе бай Киро. Той твърдо бе на мнение, че метросексуален японец, който не може да си каже и името на английски, не трябва да бъде толериран в тази компания и макар от десет години да не гледаше продукта, реши да направи опит да предотврати потенциалния мейн ивент между него и Ей Джей Стайлс на „Кечмания“. 
      Кошмарът на смарковете в БВЦ все още поддържаше приятелство с онези мастити индианци. Един ден реши да ги покани на важна среща и да ги почерпи отново с черешов пай – поне предишният път това ястие му беше помогнало много, че даже го снабди и с Киромобила. След като индианците изядоха парчетата си, бай Киро реши, че ги е предразположил достатъчно, за да отправи молбата си:
       - Момчета, имам нужда от една услуга. Има ли някой от вас, който да може да ме свърже с агент от ФБР?
       Индианците се спогледаха и макар че не искаха да се разкриват, един от тях проговори:
       - Разбира се. Всички имаме връзки с Бюрото – защо мислиш, че сме още на свобода? Част от състоянието си го даваме като подкуп и финансираме организацията.
       - Имам нужда да открия един човек. Той е на път да извърши престъпление срещу шоубизнеса и трябва да бъде спрян на всяка цена. Планирам да му направя клопка.
       - В такъв случай имаш късмет. ФБР могат да проследят всеки един телефон в реално време. Само кажи името на човека и може да бъде открит незабавно!
      Бай Киро огледа лицата на другарите си, които тръпнеха в очакване, изсекна си гърлото и бавно и сериозно с вдигнат показалец се произнесе:
      - Той е… неговото име е… Шинске… Накамура.
       Индианците не бяха и чували това име, което говори много добре колко over е с кежуъл аудиторията, но въпреки това изтръпнаха, когато то бе споменато и нещо ги накара да осъзнаят, че заплахата е реална. Навън се чу гръм, кучетата почнаха да вият, птиците се разлетяха – видимо дори природата не искаше японецът да стане шампион. 
       Когато всички се посъвзеха, един от индианците набра номер и осъществи връзка с ФБР и бихте ли могли да повярвате, но се оказа, че Накамура е съвсем близо и кара раздрънканата си Тойота със зелените пулсиращи неонови светлини по пуст планинскии път. Бай Киро веднага хукна към Киромобила и след като го постави в стелт режим, включи реактивния двигател и отлетя. Беше около 10 вечерта и колата на Накамура можеше лесно да бъде различена. Не че имаше други коли по трасето към този момент, но зелените неони помагаха да бъдеш сигурен, че това е тя. В този момент бай Киро се сети, че с едно натискане на копче на таблото на специалната си кола той можеше веднъж завинаги да ликвидира най-омразния си кечист в съвременния кеч, без той изобщо да усети. Една самонасочваща се ракета от нищото бе достатъчна. Същевременно обаче си помисли, че това би било твърде бързо и лесно. По-забавно би му било да го отвлече и да го измъчва дълго време. В главата му се генерира гениален план. 
      Полетя още два километра и се приземи на едно уширение, намиращо се успоредно на една канавка, след което изключи стелт режима и реактивния двигател. Пусна аварийните светлини, отвори задния капак, където се намираше обикновеният автомобилен двигател, наведе се, уж че търси несъществуваща повреда и зачака Накамура да дойде. Търпението му бързо бе възнаградено – дупето му, чиято цепка нарочно бе оставена да се вижда, бе огряно от два фара, придружавани от пулсиращите зелени неони отдолу. Тойотата спря, шофьорът ѝ излезе и с любопитство загледа лъсналите задни части на хитрия ни протагонист. Естествено, лицето му не се задържаше дълго време на едно изражение. Започна бавно да се приближава към Киромобила, а бай Киро се обърна. Той добре осъзнаваше, че японецът бе опасен и не се лъжеше никак от педалския му вид. 
         - Коничиуа, авер – любезно поздрави Накамура, който бе толкова възбуден, че забрави дори японския обичай да се поклони. – Нещо май имаме нужда от помощ, а?
         Шинске не искаше дори да огледа двигателя, защото изобщо не го интересуваше, а ако трябва да бъдем честни, нямаше и никакви монтьорски умения. За него това означаваше просто безплатен секс с невинна жертва на място, където нямаше да има очевидци и в съда нищо нямаше да може да бъде доказано. Опита се да направи киншаса на бай Киро, но той бе подготвен и успя да се отдръпне навреме, а кракът на перверзника остана във въздуха над двигателния отсек за секунда. Именно тази секунда обаче бе достатъчна за българина да тръшне капака с все сила върху крака. Японецът изквича от болка, но ако му бяхте видели гримасите по лицето, вероятно нямаше изобщо да си помислите, че го боли, тъй като то и без това в 90% от времето е изкривено в невъобразими физиономии. Бай Киро освободи крака на японеца, който за секунда си отдъхна, но веднага след това получи юмрук в гърлото и се простря в безсъзнание на асфалта, заел поза тип „морска звезда“. 
        В Тойотата обаче се оказа, че има пасажер и той изскочи. По някаква причина неговото лице се стори познато на бай Киро и той се почуди дали не го е виждал и преди. Тлъстият пътник започна да нарежда и да се прави на много важен:
        - Еи,лаиновоз !!!!Що наби горкият човек ???????Ей сега отивам в полицията да дам пуказания !!!!!!!!!!!!!!!!Ако бях на твое място щях да съм по тих от листата !!!!!!!
       Бай Киро го погледна злобно и се насочи към него. Гащите на глиганоподобния пътник одма се напълниха и отпред, и отзад и той стана някак по-дефанзивен:
       - Ееее, момче да не се хващаме за запетаиките !!!!! Аз само се пошегувах…………………………………
       Вероятно щеше да избълва още много словесна диария, но вместо това се намери на земята в поза тип „морска звезда“ до японеца, покосен от същия съдбоносен юмрук в гърлото. Бай Киро се нае и с много усилия издърпа неграмотника до шофьорското място на Тойотата. Почна да я бута и тя се сгромоляса с гръм и трясък в канавката. След около 100 м търкаляне тя се взриви барабар с Глигана вътре. Неговият труп бе напълно неразпознаваем и овъглен и така следователите помислиха, че е бил Накамура и че е карал с несъобразена скорост и спирачките не са сработили. Японецът обаче бе невредим… или не съвсем. Бай Киро му завърза краката и ръцете, качи го в Киромобила и отлетя обратно вкъщи в стелт режим. 
        По едно време японецът се събуди все още завързан. Бай Киро го бе затворил в специалното си мазе, което за всеки случай в миналото бе направил звукоизолирано. Тази екстра най-накрая влезе в действие. Погледът на Накамура още беше замъглен и той примлясна с устни. По едно време чу:
         - Коничиуа, авер! Май имаме нужда от помощ, а?
         Това бе подигравателният глас на бай Киро, който търпеливо чакаше заложника си да се събуди и се клатеше на креслото си с нескрито задоволство, имитирайки гримасите на кечиста. 
          - Къде съм? Кой си ти? – попита притеснено японецът и започна да се дърпа, мъчейки се да се освободи.
          - Моето име е нерелевантно за теб. Това мазе обаче е мястото, където ще стоиш поне до 8 април.
          - Ама тогава е най-важният мач в кариерата ми. Не мога да го пропусна.
          - О, можеш и още как. Ще гледаш „Кечмания“ по телевизията и през крив макарон, Шинцоке.
          - Името ми не е Шинцоке, а Шинске Накамура.
          - ТИШИНА! – разяри се бай Киро. Извади устройство от джоба си и завъртя копчето на него, а Накамура почна да се гърчи, защото се оказа, че освен въжета около ръцете и краката си има и електроди по цялото си тяло. – Щом аз казвам, че си Шинцоке, значи си Шинцоке, ясно ли е?
         Японецът процеди през зъби:
         - Името ми е Шинске Нака…
        Не успя обаче да довърши, защото го удари още по-силен ток.
        - Аз съм рок звезда и The King of Strong Style.
        Бай Киро започна да се смее маниакално хем от яд, хем защото му е смешно:
        - Ква рок звезда си ти, бе? Нямаш нито една издадена песен, а ентрънс музиката ти е само цигулки без нито една китара.
        - Иска ти се ири не, аз съм бъдещето на кеча. Аз съм Шинске… ААААААА!
        Накамура отново не успя да довърши мисълта си, защото го удари ток. Този заряд не беше достатъчен да го убие, но не това беше идеята. Болката бе непоносима.
         - Виж се колко си зле, Шинцоке! Даже името си не можеш да кажеш на английски – подиграваше го бай Киро.
         - Ангрийският ми си е много добър даже, а мачовете ми са за пет звезди... АААААААААА!
         Този път японецът бе ударен с все сила от пръчка за кендо. Последваха още удари.
         - Този е за Ледения! Този е за Скалата! Този е за Гробаря! Този е за Ракиши! Този е за Кейн! Този е за Мик Фоли! За DX! За nWo! – Ударите зачестиха след всяка дума, а бай Киро бе все по-безпощаден и жесток: - За всяка една шибана суперзвезда през годините, която е направила кеча велик! Ама не! Трябваше да дойдете и ти, и некадърниците като Ей Гей Стил и Крис Героя и да му ебете мамата с вашите скокове и акробатики!
         Всеки удар бе придружен от адски крясък от страна на Накамура, който вече плачеше от болка, която не бе изпитвал дори по време на най-стиф мачовете си в Япония. Бай Киро реши малко да се успокои обаче, защото ако продължаваше така, щеше да получи удар от вълнение и омразният му японец да го надживее. Не искаше да си го признае, но всъщност той много държеше на кеча и му беше болно за това в какво се бе превърнал. Хвърли кендо пръчката, оправи си косата и дрехите и докара една гигантска плазма в мазето. Върза я към старата си щайга и предостави на японеца кадри от пускането на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, с които да го пречупи напълно. Плейърът бе настроен да ги повтаря до безкрай.
          На другия ден бай Киро се върна в мазето и събуди с ледена вода японеца. Извади отново устройството за пускане на ток и го попита:
          - Сега ще ти задам един много прост въпрос. Много внимавай какво ще ми отговориш! Как се казваш?
         Със сетни сили Накамура процеди:        
         - Аз… съм… Шинске… ААААААА!
         - Грешен отговор. Я пак?
         - Шинске… АААААААА! – зарядът беше още по-силен. – Шинцоке! Шинцоке Нагъзура ми е името! Имай марко мирост, моря теее!
         - Добро момче! Най-накрая се научи да си казваш името на английски. Имаме прогрес. Ето и награда за теб, Шинцоке – малко филмчета.
         Бай Киро спря да пуска ток на Накамура, но не и филми за Хирошима и Нагасаки.
         Мъченията продължиха още два месеца, а садистичният бай Киро пращаше клипчета на ценнити путрибитили на БВЦ, за да могат и те да се насладят на мъченията на най-омразния си кечист. Междувременно смаркове от цял свят скърбяха за Шинске и трагичната му „смърт“.
         Един ден в началото на април обаче за японеца се случи чудо, и то тъкмо навреме. Буля Кировица отдавна не беше влизала в мазето, защото обикновено съпругът ѝ имаше задължението да вади буркани оттам. Та влезе ми ти тя и представете си учудването ѝ, когато откри завързания азиатец вътре! Веднага го освободи, потресена от това какво ѝ разказва и му обеща да говори с мъжа си, след което да го предаде на полицията.
        Бай Киро се върна и веднага отиде към мазето, но там нямаше никой. Излезе от него, а на вратата – жена му със сълзи на очи:
        - Точно теб исках да видя! Кажи ми сега ти как можа да отвлечеш човешко същество и да го държиш в мазето толкова време? Ще се обадя на полицията и след като те предам, ще искам развод, ясно ли ти е? Как съм могла да се омъжа за такъв психопат като теб? Е, любовта явно е сляпа! Мразя те! Мразя те от дъното на душата си!
        - Ай стига си са обяснявала кат некой путка, ма! Как можа да го пуснеш? Осъзнаваш ли какви неща може да сътвори? Мейн ивентът на „Кечмания“ трябва да бъде спасен!
       - Какво? Какви ги бръщолевиш, изрод такъв?
       Преди да се усети, буля Кировица бе повалена на земята с шамар.
       - Прости ми, скъпа, но от това ме заболя повече, отколкото теб!
       Успокои се бай Киро и извади телефона си. Пусна приложението със спиралата и преди жена му да се свести напълно, започна да говори бавно с кадифения си глас:
       - Слушай ме внимателно! Очите ти натежават, чувстваш се изморена и краката едва те държат. Странно как ти се спи толкова рано през деня. Когато щракна с пръст, ще се събудиш и няма да си спомняш нищо от това какво се е случило днес.
        Щрак с пръсти и буля Кировица се събужда от краткия си сън и се оглежда наоколо озадачена.
        - А, какво правя аз тук?
        - Сигурно си отивала до мазето и си се подхлъзнала и паднала.
        - Мда, така трябва да е било. Знаеш ли? Докато бях в безсъзнание, ми се присъни най-странният възможен сън – в мазето имаше някакъв японец, който каза, че бил завързан и измъчван от теб в продължение на два месеца.
        Бай Киро изтръпна за секунда, но после се разсмя силно и фалшиво и се опита да я убеди, че наистина е било сън:
        - Какви глупости само! Кви японци, кви пет лева? Явно си се ударила наистина силно. Хайде, аз ще бягам, че имам работа.
        Целуна жена си по челото и се втурна към Киромобила, за да търси Накамура и да го хване отново. Колата обаче я нямаше и той се плесна по челото, като се сети, че е забравил да я заключи предния път, а отдавна не я беше карал. Японецът беше отпрашил с нея.
        Денят беше 8 април и Шинске пристигна с Киромобила до Mercedes Benz-Superdome. Не му беше трудно да разучи кое копче за какво е. На паркинга всички го гледаха като призрак и станаха свидетели на най-големия swerve в историята – след като толкова много хора се надяваха, че Еди Гереро и Крис Беноа не са наистина мъртви, се оказа, че друг кечист е жив и новините за смъртта му са лъжи. Накамура веднага отиде да потърси Винс Макмеън. Откри го и председателят беше изключително радостен да го види. Бързо обаче радостта му мина и започна да гълчи подчинения си:
         - Шинске? Ти за кого се мислиш? Аз съм Винс Макмеън, мамка му, а ти си никой! Как смееш да инсценираш смъртта си и да ме караш да променям плановете за най-голямото си шоу в годината? Щяхме да пуснем Русев на твое място. Знаеш ли как ни притесни всичките?
         - Простете, Макмеън сан! Бях отвречен обаче. Един луд българин ме отврече с ретящата си кора и два месеца ме държа в мазето си, където ме измъчва.
         Действително Винс забеляза, че японецът има белези по себе си и тялото му бе отпуснато, тъй като не беше тренирал изобщо, докато беше заложник. Все пак обаче не му повярва:
         - Ама това е абсурдна история! Имаш ли доказателства?
         - Да, кората още е вън на паркинга.
         Двамата изтичаха навън, но не намериха Киромобила, защото бай Киро го бе привикал с дистанционното си и той вече летеше към дома му.
        - Преди марко беше тук. Аз самият дойдох с нея.
        Винс още не вярваше за летящата кола и помисли, че Шинске всичко е инсценирал, а раните не са истински. Японецът реши да се подготвя за мача си и да не мисли за случилото се, докато не мине.
       Бай Киро успя да дочака Киромобила си и се качи на него. Полетя към Ню Орлиънс и успя да изчисли, че ще пристигне точно навреме преди мейн ивента. Така и стана и Киромобилът беше оставен в стелт режим, за да не послужи като доказателство, но как да влезе? Охраната бе непреодолима.
       - Г-не, имате ли билет?
       - Не, но трябва да вляза вътре. Накамура не трябва да бъде допуснат да участва в този мач!
       - Не може да влезете без билет.
       - Ама вие не разбирате…
       - Точка по въпроса! Или си отивате, или ще повикам полицията.
       Бай Киро се примири, осъзнавайки, че няма време да осъществи какъвто и да било пъклен план, а и всички билети бяха разпродадени месеци преди шоЛОто. Накамура излезе след почти 10-минутен ентранс, а музиката му бе изпълнена на живо от Апокалиптика и някакъв цигулков оркестър. Получи pop-а на вечерта. Мачът му със Стайлс се проточи почти 20 минути, което беше удивително предвид изгубената му форма и болката, която бе понасял в продължение на два месеца. Явно обаче адреналинът го беше вдигнал на крака и му помагаше да се кечи като никога досега. Не всичко за бай Киро бе изгубено обаче. Точно когато Накамура трябваше да забоде киншаса на Ей Джей Стайлс, изведнъж замръзна на място. Спомни си филмите за Хирошима и Нагасаки, които бе принуден да гледа. Започна да се гърчи. Публиката не бе наясно какво се случва, защото той по принцип си се гърчи по време на ентранса си. Когато се появи пяната на устата му обаче, осъзнаха, че е получил епилептичен пристъп и не може да довърши мача. Винс се ядоса и изкрещя на съдията в слушалката да каже на Ей Джей да започне да рита Накамура в ъгъла и да се стигне до дисквалификация. Дори и да не стане шампион, Накамура трябваше да спечели мача и да получи своя момент. Изпълниха нареждането и Стайлс практически търнна хийл, защото публиката започна да го замеря с боклуци, да дюдюка и да скандира: “BULLSHIT! BULLSHIT! BULLSHIT!” 
        Бай Киро разбра от шаутбокса на БВЦ какво се е случило. Осъзна, че дори и да не беше успял да предотврати мейн ивента, все пак усилията му не са се оказали напразни и поне не е имало смяна на титлата. Впоследствие се оказа и че Накамура е изпаднал в кома и няма как да разкаже какво всъщност се е случило. Бай Киро остана на свобода, защото нямаше кой да докаже нищо, а повечето така и нищо не подозираха. Е, индианците и ФБР знаеха донякъде, но те щяха да си мълчат, понеже са му приятели.
 

[itzo1994]

Този епизод беше много расистки, хареса ми. 

 

И BWC Peaks не е дневник, а истинска история за невероятните преживявания на жителите на един необикновен град! /selfpromotion

[baikiro]

Нов разказ кога?

[Metzgermeister]

Когато и ако ми дойде музата, но засега нямам никакви идеи, уви.

[Metzgermeister]

След огромна пауза от над половин година ето ме и мен с нова история, с която да задоволя апетита на бай Киро и своята скромна аудитория. Няколко неща ме вдъхновиха за нея. Първата беше, че в първия епизод на новия сезон на "Total Divas" Пейдж заведе останалите момичета на екскурзия из мочурищата във Флорида, където гледаха алигатори, но по едно време лодката им беше щурмувана от семейство глигани, които щяха да се качат вътре и се наложи да им пускат храна, за да мирясат. Втората е, че до мен достигна новината, че бившите ми съфорумници продължават да въртят кавалски номера зад гърба ми, някои от които откровено подсъдни и понеже нямам намерение да им остана длъжен, следващата история има за цел порядъчно да ги осмее, превръщайки ги в неграмотни глигани, макар и някои от тях всъщност да пишат грамотно и да са доволно вталени, да не кажа хърбави. С цел повече автентичност съм използвал и действителни крилати фрази, които съм чувал от устата им или са писали в интернет пространството, а всичките им реплики умишлено съм написал максимално неправилно и с излишни удивителни и въпросителни, тъй като прошареният ми неприятел има тази склонност. Третото нещо, което също е фактор, е коментарът на бай Киро в темата за Джеймс Бонд, че най-хубавите филми от поредицата са тези, в които присъства мотивът за отмъщението. Тази история се явява продължение на предните две, но най-вече на първата от тях и ви предстои да видите завръщането на стари герои, както и появата на нови такива. Като жанр бих я класифицирал като приятен sci-fi/ slasher с леки черни комедийни елементи. Всъщност, това е най-бруталната и изпълнена с насилие история, в сравнение с която дори предната бледнее, та по-гнусливите от вас няма да се обидя, ако я пропуснат  В стил "Стар Трек" дори съм я озаглавил:

 

 

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,ГНЕВЪТ НА ГЛИГАН!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

 

 

       Беше поредният скучен ден в живота на бай Киро. Беше ходил до планетата на глиганите, озовавал се беше в ерата на динозаврите и в паралелни измерения, беше отвличал и изтезавал Накамура, но какво от това? Дори с всичките пари на света сякаш му липсваше някаква тръпка.
     Отиде до супермаркета, за да си напазарува, мислейки си, че и този път денят му ще мине рутинно, но по едно време беше поздравен от дребно негърче, облечено в костюм и носещо слънчеви очила. Помисли, че ще е пак някой досадник, който да иска пари за благотворителност и понеже имаше в изобилие, понечи да бръкне в джоба, за да извади една пачка, за да го разкара, но изведнъж позна своя приятел Лио Ръш.
      - А, Лио! Това ти ли си?
      - Аз съм, хахаха – отвърна му усмихнато миджетът.
      - Как я караш? Изглеждаш доста по-уверен от предния път, в който се видяхме.
      - Нещата потръгнаха за мен – дебютирах в главния ростър първо в „205“, а после и в “RAW”, където съм мениджър на Боби Лейшли. Прякорът ми е The Man of the Hour. Печеля достатъчно пари, за да издържам децата си и нямам нужда да крада.
       Бай Киро от време на време хвърляше някой поглед на клипчета от основните вражди в ЮТюб, но този момент му бе убягнал.
        - Какво? Не гледаш ли кеч?
        В обичайна ситуация вероятно нашият съфорумник щеше да набие два шамара на джуджето, да го напсува и да му каже, че такива като него са ебали майката на кеча, но с Лио бяха преживели много за кратко време и не смееше просто да го обиди. Започна да шикалкави:
         - Амииии, гледах едно време.
         - Е, трябва пак да дадеш шанс на шоутата, хехехе – продължи Лио, без усмивката да слиза от устата му.
         - Не мисля, че ще ми хареса – на бай Киро му ставаше все по-неудобно.
         - Стига, де. Шоуто вече е три часа, а сегашният ростър прави извънземни неща на ринга. Вълнуващо е, гарантирам ти.
         - Там е работата, човек – започна да изплюва камъчето кошмарът на смарковете. – Едно време интересните неща се случваха извън ринга, а шоутата бяха доста по-добре структурирани и с по-малко пълнеж. Аз искам да гледам харизматични здравеняци с образи, които се смилат от бой, а не безлични акробати. Ако исках да гледам салта, щях да ида на цирк.
          На Лио започна да му става кофти, защото осъзна, че самият той спада към въпросните безлични акробати и че току-що индиректно бе наречен „циркаджия“. Дал си сметка, че е изгубена кауза да се опитва да рекламира шоЛОто на своя бял приятел и да го направи свой фен, реши да смени темата:
          - Ясно. Но достатъчно за мен. Ти как я караш? – попита негърчето все така лъчезарно и чукна с юмруче по аверски бай Киро по рамото.
          - Е, и аз съм добре. Все пак съм сред най-богатите хора в света. Вече обаче нямам никаква тръпка и стремежи, защото имам всичко. Почти започват да ми липсват нелепите преживявания, които с теб имахме миналата година.
           - Ей, внимавай какво си пожелаваш! Между другото, още ли караш онази готина кола с джаджите?
           - Да, скрил съм я в една тъмна уличка наблизо, за да не привлича внимание. Последното, което искаш, е някакви луузъри да почнат да те занимават и да те разпитват за нея. Искаш ли да те повозя?
           - Иска ли питане, хехехе?
           Двамата отидоха на касата, за да платят и се запътиха към въпросната уличка. Едва свили по нея обаче, бяха ударени с тъпи предмети по главите и паднаха в несвяст. 
           Когато се свестиха, се огледаха и си дадоха сметка, че са на някакъв космически кораб. Бяха завързани здраво и не можеха да се освободят. Вместо зелени човечета или рептили обаче бяха наобиколени от три антропоморфни глигана, които ги гледаха сърдито, изправени на задните си крака, сложили предните си копита на кръста. Един от тях натисна копче на някакъв пулт и съобщи:
           - Тамница до мостик ,тамница до мостик !Двата човека се свестиха .
           - Прието .Ейсега идвам – чу се от другата страна.
           След минута вратата се плъзна и през нея влезе един по-прошарен глиган с брадавици по муцуната си, който изглеждаше най-кисел от всички. Бай Киро и Лио Ръш получиха усещане за дежа вю и не можеха да повярват на очите си. Негърчето гледаше с отворена уста и ококорен поглед и не смееше да гъкне, а българинът намери някаква ирония в цялата тази ситуация и на лицето му се появи усмивка като тази на Яо Минг и започна да се смее.
            - Падна лими ,сега маимуно мръснааааа ?!Не деи са смяяяя ,не деи са смяяяяя !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
             Бай Киро обаче не беше от тези, които обичаха да му дават наклон и почна да се хили още повече, отчасти защото върховният глиган много му звучеше като онзи подпийнал зрител на Милен Цветков. Получи ритник от прошарения, но дори това не можеше да му развали кефа. Лио започна да се окопитва и с треперещ глас попита:
              - Ама как е възможно това? Ние нали те убихме? Спомням си те пронизан с копие в корема.
              - Вие обихте Глиган Херувимов – Прошарения .Аз съм Глиган Херувимов VI – Запетаиката .
              Бай Киро пак прихна да се смее на тъпия прякор на Херувимов, което го накара да изквичи гневно и отново да го ритне. Лио продължи с недоумение:
              - Но когато попаднахме при вас, вие бяхте примитивно общество, живеещо в сламени къщурки в някакви малки селца.
              - Никога неподценяваите жиланието за отмащение !Този изрод до теб оби един глиган ,които имаше две деца и жена .Знаете ли колко мъка е трябвало да истарпят те ????????? В началото никои неискаше да повярва ,че идвате от друго измерение ,но с течение на времето идеята бе приета .Двете дащери се заклеха да сеупитът да намерят ключът към патуването междо измеренията .Същата клетва бе дадена и от техните потомци .Това ,което виждате е плод на 500 години технически прогрес на глиганската цивилизация .500 шибани години болка !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! – тук Херувимов започна да става по-емоционален и да крещи и сълзи се появиха на лицето му. - Десетки поколения от клана Херувимови ,който са искали да се докопат до вас и да ви накажат !Гордея се с това че ,сам първия които оспява да ви залови и да ви накаже за деянията ви .А сега да ви запозная и с екипа си. Първи е инженер Живаго Путков…
             Херувимов обаче бе прекъснат от оглушителния смях на бай Киро, който вече бе станал фалцетен. Силният инженер, който бе доста строен като за глиган, но вървеше непрекъснато изпъчен и огромното му его едва се побираше в кльощавеещото му телце, зачерви бузки, а Запетайката се разкрещя:
             - Какво смешно има ???????????За един глиган няма по голяма чест от това да бъде кръстен на женски полов орган !!!!!!!!!!!! Та нали от там се ражда живота ???????????? Но вие ,маимуни мръсни никога няма да го осазнаете !!!!!!!!!!!!
              Бай Киро продължи да се хили неистово и да получава ритници от главния глиган. Започна да храчи кръв, но продължаваше да му е смешно и не усещаше болката. Лио го побутна леко, доколкото можеше и го помоли да мълчи, за да не забатачи още повече нещата. Путков извади един свитък от джоба си, който се оказа, че е дипломата му за инженер и шамарлоса бай Киро с нея.
               - Раководил сам експедиций по цялото земно калбо още ,когато си бил в ташаците на баща ти !!!!!!!!!!!!!!Къв си ти и от каде имаш само чувствие да ми се смееш така ???????????????????????????????
               - Аз съм бай Киро – едва сдържаше смеха си бай Киро. – Нали идвате от бъдещето? Значи аз съм роден 500 години преди тебе.
               - ТИШИНА !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Като говориш с мен ще малчиш !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Никакъв „бай“ не си ,ако не си почнал да баеш.
               Отново истеричен смях от бай Киро, Путков го фрасна пак с дипломата по главата и реши да му развали кефа:
               - Помеждудругото ,ще се радвате да разберете ,че вашата приятелка Квичка Потурова направи самопризнания ,че ви е освободила и бе екзекотирана за едно с охраната на килията ви ,които беше заспал.
                На бай Киро този път наистина му стана кофти, въпреки че и Квичка беше глиган.
                - Третия член на нашият колектив е проф. д-р Катър Шашмов .Двамата с инженер Путков са отговорни за конструирането на този кораб .
                Шашмов беше най-младият от четирите глигана и най-вталеният. Козината по главата му бе буйна и щръкнала.
                 - Ко стаа ,изруд ??????? – озъби се той и на бай Киро веднага му стана ясно защо родителите му са го кръстили така. (Редно е да отбележим, че Шашмов и Путков имаха своите различия в миналото и силнияд инженер бе използвал срещу професора аргумента за ташаците на баща му, но с времето двамата бяха загърбили различията в името на общата кауза и сега съществуваше новооткрито уважение помежду им.) Временната скръб по смъртта на Квичка се изпари веднага и даде път на поредния истеричен изблик на смях, защото всичко по Шашмов крещеше: „АЛОТИС САМ МАЛГО АС“. Тогава беше изритан от четвъртия глиган, който беше най-тлъст и страдаше от раздвоение на личността, но се стараеше да не го показва дори пред колегите си:
                  - Много издегустира вече тая планета .Време е за промяна !!!!!!
                  Тази реплика дори и другите глигани не я разбраха, но Херувимов представи и него:
                  - Запознаите се и с шефът на охраната на кораба Владимирос Копелдакос. – Отново бурен и фалцетен смях от страна на бай Киро. – ТИШИНАААААААААААААААААААААААА !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Имаи малко оважение кам Владимирос !!!!!Ниама по героично от това да израстнеш без баща ,защото си бил незаконо роден син !!!!
                  - Ооо, това обяснява много. Ако баща му го бе шляпал повечко като малък, можеше и да излезе нещо от него – подигра го отново бай Киро. Копелдакос заплаши, че ще го пречука, но Херувимов го спря, под предлог че е твърде рано и трябва да страда.
                  - А сега е време да видите нашият план !!!!!!!!Копелдакос, вкараи опитната мишка !!!
                  Шефът на охраната вкара в тъмницата Боби Ейнджъл. Той беше летял специално до Щатите, за да тормози членовете и мениджъра на AC/DC и все пак да осъществи прословутия им концерт в Полски Тръмбеш. Беше отрязан за пореден път обаче и дори получи предупреждение, че ще си издействат съдебна заповед да не ги доближава и да не говори с тях повече. На път за летището беше отвлечен от глиганите. Не че им трябваше точно той – просто се беше оказал на неправилното място в неправилното време.
                   - Ей, пуснете ме, бе! – гълчеше Бобката, мъчейки се да прикрие страха си от неизвестното, защото самият той не знаеше какво му предстои. – Ако не ме пуснете, ще изнасиля майките ви насред мегдана. На бекон ще ви направя, ей! В зурлата боли ли, в бутовете боли ли, в глигите боли ли, в ушаците боли ли?...
                   Не успя обаче да довърши, защото получи инжекция от Путков. Гласът му премина в квичене, а бай Киро и Лио станаха свидетели как по кожата му започна да никне прошарена козина, черепът му се видоизмени, пръстите му се превърнаха в копита, носът се трансоформира в зурла, а ушите му пораснаха. Устата и очите на Лио се отвориха още повече от шока. Бай Киро обаче отново прихна в ироничен смях, тъй като познаваше Боби и въпреки че се беше вталил в последните години, той винаги е бил свиня в неговите очи, та трансформацията му се стори минимална, ако изобщо е имало такава. Боби видя отражението си в един от мониторите по стената, получи инфаркт и умря на място. Глиганите почнаха звучно да се хилят, като смехът им се смесваше с грухтене, а Херувимов заговори:
                   - Освен този великолепен кораб ,Путков и Шашмов разработиха сером ,които да трансформира човешкото ДНК в глиганско .В нашето измерение вече няма нито един човек .Вече имаме достатъчно машини да вършат работата на робите и те вече неса ни нужни .Скоро всички ще станете като нас ,а твоята присъда за престъплението срещу глиганството ,което извърши преди 500 години ,маимуно мръсна е да бъдеш последен и да гледаш как всичките ти себеподобни омират .Хаиде ,мончета ,да ходим да пушим чаи ,а после ще инжектираме и онова черничкото!!!!!!
                   Глиганите излязоха в коридора и запалиха по една и извадиха по бутилка уринада. Херувимов гордо заговори:
                   - Господа ,мисля ,че спечелихме не само битката ,но и воината !!!!!!Гордея се и че изградихме толкова добър колектив .Наздраве !!!!!!!!
                   - И колкото и на някой да не им се иска ,цивилизацията на глиганите ще продалжи да саществува – подкрепи го Путков и започна да се хили и да се тресе едновременно.
                   Когато изпразниха бутилките с уринада, глиганите се почувстваха опиянени както от напитката, така и от предстоящата им победа. Четиримата дружно запяха:
                   - Глиган !Глиган !Глиган негони глиган !!!Незнам ,незнам ,незнам да ли сам бил там !
                   Песнопенията бяха придружени и от гротескно туъркване от тяхна страна, а Шашмов като най-втален дори направи червея по земята.
                   В това време нашите герои седяха завързани в тъмницата и чакаха съдбата си. Лио взе да се тюхка:
                   - И сега какво ще правим? Тея копитни твари ще ни видят сметката. Нали ги чу? Аз съм следващият.
                   - Не се тревожи! Имам план – успокои го бай Киро и се наведе да му прошепне нещо, при което лицето на негърчето придоби по-ентусиазиран вид.                   
                   Четирите глигана влязоха отново в тъмницата, като Путков беше приготвил спринцовката. Лио проговори плахо:
                    - Момчета, имам едно желание преди трансформацията си. Може ли да ме развържете, за да мога за последно да се почувствам свободен, докато още съм човек?
                    Копелдакос поклати глава и каза на Херувимов:
                    - Незнам ,шефе .Да не се опита да избяга ?
                    - Спокоино ,колега !Нали ние сме четирима ,а тои само един ???Пък и без друго след малко ще стане един от нас .
                    Шефът на охраната повдигна рамене и развърза Лио, който само това чакаше. Отдавна не си беше пил серума за развиване на високи скорости и отваряне на портали, но все още беше много пъргав и започна да бяга из стаята и да дезориентира тромавите глигани, които заквичаха фрюстрирано. До вратата на тъмницата имаше пожарогасител, който Лио откачи и изпразни по четирите глигана, които се бяха спуснали едновременно към него. По този начин ги заслепи и това му спечели достатъчно време, за да развърже бай Киро. Нашият герой стана и изчака парата от пожарогасителя да изчезне, след което натръшка и четирите глигана с юмрук по гърлото, а те все още бяха заслепени от пяната в очите си. Понеже тези същества бяха доволно дебелокожи, той трябваше да удря по-силно от нужното и след четвъртия юмрук почувства, че ще е добре да пристегне китката си. В крайна сметка обаче квартетът зае поза тип „морска звезда“ и изпадна в безсъзнание. Бай Киро и Лио използваха моментното им положение и ги завързаха.
                     - А сега какво ще ги правим? – попита Лио.
                     - Ти стой тук да ги вардиш! Аз имам идея. Ей-след малко се връщам.
                     Лио почака двадесетина минути и бай Киро се върна в тъмницата, бутайки някаква дървена клетка, която имаше само по един малък отвор от всяка страна, за да диша съществото в нея. Глиганите вече почнаха да се свестяват. От клетката се чу тропане и блъскане и някакъв брътвеж на непознат за тях език. Нещо обаче им подсказваше, че това, което се намираше в клетката, няма да ги пощади. Само можеха да гадаят как изглежда съществото и всякакви картини изплуваха в главите им – представяха си орк с дълги рога и нокти, рептил с дълъг раздвоен език, дори насекомоподобно същество с антени, което ще ги ухапе, отрови и остави да бъдат храносмлени живи, още преди да ги изяде. Погледнаха към един от отворите и видяха едното око на въпросното същество. Козината им настръхна още повече и осъзнаха, че няма къде да бягат. Бай Киро отвори вратата на клетката и от нея излезе зловещата твар. Глиганите я погледнаха и тя надхвърли най-смелите им представи. Нямаше нито рептил, нито орк, който да ги изплаши повече. Съществото се поклони и заговори на полуразбираем език:
                      - Коничиуа, авери! Аз съм Шинцоке Нагъзура. Искате ри да играем на една игра?
                      Глиганите започнаха да клатят глава с изплашен до смърт поглед и не можеха дори да проговорят. Накамура започна да ги обладава един по един и бе толкова възбуден от междувидовия секс, че имаше достатъчно сперма, за да се изпразни в ануса на всеки един от глиганите. С течение на половите актове чупеше по някоя кост по телата им посредством хватки за предаване. През цялото време си говореше сам и освен нелепи физиономии съвкуплението бе придружено с още по-смешен gibberish на японски. Лио гледаше смаян и леко погнусен тази гледка, а бай Киро се заливаше от смях и ги сочеше с пръст.
                       - Стига, бе! Не знаех, че Шинске бил зоофил – проговори Ръш.
                       - Е, не беше, но аз го накарах да повярва, че е – обясни му българинът и му показа смартфона си, на който още не беше затворено приложението със спиралата, с което той хипнотизираше хората. Лио си спомни, че бай Киро се беше опитал и него да хипнотизира, докато го гонеше с Киромобила след грабежа. Започна да свързва две и две и заключи, че именно бай Киро стои зад отвличането на Накамура в началото на годината, но си затрая, защото първо – не искаше да печели враг в лицето на бай Киро, а второ – защото самият той дълбоко в себе си не харесваше особено Накамура. Пък и човекът в момента щеше да отърве човечеството от нашествието на глигани. Във войната, особено такава между световете и измеренията, всичко е позволено. Докато Лио размишляваше, японецът си свърши работата, закопча дюкяна, вдигна във въздуха ръцете си и обяви:
                        - И победитерят съм аз – Шинцокееееее Нагъзурааааа!
                        Накамура бе толкова горд със себе си, че започна да пее ентранс музиката си, да свири на въздушна китара и да танцува своя танц, наподобяващ епилептичен пристъп. Бай Киро заръкопляска:
                        - Честито, Шинцоке! А сега обратно в клетката.
                        Преди да се усети, Шинске получи и той юмрук в гърлото и се строполи в безсъзнание, заел поза тип „морска звезда“. Бай Киро го избута в клетката и каза на Лио:
                        - В сегашното им състояние съвсем няма как да избягат, но ей-сега ще доведа един приятел, който да ги довърши.
                        Бай Киро избута навън клетката на Накамура и го върна там, откъдето го беше отвлякъл. Един час по-късно се върна с моя милост и двамата с Лио си стиснахме ръцете, за да се запознаем.
                        - Какво им предстои пък сега? – попита Лио. Бай Киро го изведе навън и му каза:
                        - По-добре да не гледаш. Дори на мен самия ще ми бъде малко гнусно, а не съм от тези със слаби сърца.
                        Глиганите чувстваха болка, но веднага забравиха за нея, като ме видяха. За първи път виждаха дебел човек, защото хората в тяхното измерение бяха все недохранени роби и нямаше начин някой от тях да има наднормено тегло. Макар че самите глигани бяха дебели малко или много, видът на пълен човек ги изпълни с презрение и те се закискаха. Херувимов проговори:
                       - Колеги ,вижте какъв лаиновоз – единственото голямо нещо по него е тумбака му, гъза му и лаината ,който сере!!!!!!!!Маи си е засрал пътищата !!!!!!!Еи ,целия колектив много ти е набрал !!!!Само да се освободим и ще види ………..…
                       - Да ,рядко противна твар е .Свенята-маика ,хахаха !Като гледам ,е напълнила кИлотите – допълни го Шашмов, а Путков запя подигравателно:
                       - Вчера в детската кочина ток удари двама ,трима ……
                       - Колеги ,засрамете се и се поправете !!!!!!! – обади се саркастично и Копелдакос, който едва сдържаше смеха си.
                       - Значи ток ударил двама-трима? Това е доста добра идея – замислих се аз и отворих куфара си. От него извадих електроди, като единия мушнах в ануса на Владимирос. Изцапах се малко с лайна и със спермата на Накамура, но се избърсах в езика му и сложих втория в устата му, след което я завързах, за да не може да го изплюе. Извадих едно устройство и започнах да му пускам ток. За фон си пуснах “Arma-goddamn-motherfucking-geddon” на Мерилин Менсън и под звуците на уникалния припев: “First you try to fuck, then you try to eat it! If it hasn’t learned your name, you better kill before they see it!” (ебането го оставих с удоволствие на Накамура, но яденето и убиването с удоволствие щях да ги поема) наблюдавах с удоволствие как шефът на охраната започна да се тресе и от него да излиза пушек. Усилих заряда и от устата, очите и ушите започнаха да текат кръв и мозък. За половин минута първият глиган вече беше мъртъв.
                       На ред беше Шашмов. Като ме видя, се озъби леко изплашено. Усмивката му беше толкова противна, че не се сдържах да не извадя една тесла от куфарчето си. Хванах я здраво и започнах да разбивам предните му зъби с нея. Когато свърших с тях, започнах да вадя кътниците му един по един. Квичене се носеше от клетия Катър, а устата му се напълни с кръв от извадените зъби. За мое нещастие глиганът се задави с нея и умря, преди да успея да му причиня още болка.
                      Прибрах теслата и извадих резачка за дърва. Насочих се към Путков, но преди да включа машината, пребърках джобовете му и извадих дипломата му. Застанах пред него, за да ме вижда хубаво и си издухах носа с нея, което го разгневи:
                      - Какво правиш ??????????????????????????Тая диплома съм я изкарал ,като още си бил в ташаците на баща си !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
                      На мен не ми дремеше обаче за фетиша на силния инженер да говори непрекъснато за ташаците на чуждите бащи и я скъсах, след което запалих резачката и леко резнах гърлото му с нея. От порезната рана пръскаше кръв като гейзер и ме поизцапа, а Путков вече се задавяше от нея и започна да губи съзнание. Довърших започнатото и му отрязах главата, от която реших да си направя чаша по-късно, но тялото му продължи да шава и малко оставаше да успее да се освободи от въжетата и да започне да обикаля стаята и да се блъска в стените. За да избегна това крайно досадно и неприятно преживяване, му отрязах един по един крайниците. С кръвта на Живаго очертах пентаграм около четирите тела, от които беше останало само едно живо. Прибрах резачката в куфарчето и извадих огнехвъргачка.
                      - А сега кулминацията на вичиртъ – ухилих му се аз, а той, осъзнал, че вече идва негов ред, се заобяснява кат некой октопутянци:
                      - Е ,да не се хващаме за запетаиките сега !!!!!!!!!!Ние само се пошегувахме 
                      На мен обаче не ми беше до шеги, пуснах си “Feuer frei!” на Рамщайн и запалих горелката, с която почнах да пърля Херувимов жив. Той квичеше неистово, но това мен не ме трогваше. На една от стените забелязах надпис. Въпреки че глиганският език звучеше идентично на английския, глиганите имаха своя собствена писменост, наподобяваща Морзовата азбука, но състояща се не от точки и тирета, а от удивителни и запетайки. Хванах се за една от запетайките и я отчупих. Шрифтът беше много специфичен и ченгелчето ѝ беше като мачете, та замахнах със запетайката и отрязах едното ухо на Херувимов. Почистих го малко и започнах да си го хапвам. Запетайката още беше жив и агонизираше, а от него се носеше пушек. Бях начертал пентаграма на шега, но от пушека изведнъж се чу еротична музика и се материализира красива жена в алена рокля. Оказа се, че неволно съм призовал демона с ангелско лице Скарлет Бордо, принасяйки в жертва четирите глигана. Скарлет започна да танцува и да прави съблазнителните си чупки, без да забелязва касапницата около себе си. Приближи се към мен и се опря с ръка на едното ми рамо:
                 - Здравей, сладур! Как я караш?
                 Получих сърцепляскане и ми стана на морков, но запазих самообладание и отговорих:
                  - Здрасти, Скарлет! Разбрах, че търсиш клиент, на когото да станеш мениджър.
                  - Да, какви са твоите умения и специалности? – попита мадамата и прокара пръст по устните ми, гледайки ме съблазнително.
                  - Амииии… Мога да убивам и разфасовам глигани.
                  Едва сега тя забеляза трите трупа и агонизиращия Херувимов и макар че се опита да запази самообладание, видимо се притесни и се отдръпна от мен. Преглътна изплашено и запелтечи:
                   - Ъъъъ, м-м-май тоя път ще съм пас.
                   След като Скарлет осъзна, че душата ми е твърде черна и не става за продан, щракна с пръст и се дематериализира, взимайки и музиката със себе си. Повдигнах рамене, но не ме беше яд, понеже не беше Алекса Блис, а и имах по-важна работа за вършене в момента – трябваше да довърша Херувимов, макар че на него не му оставаше още много. След като изядох ухото, замахнах отново със запетайката мачете и си отрязах малко от бута му. Месото беше малко алангле, но нямаше по-сладко от това да ядеш от врага си и аз все пак си направих гирос с него и почнах лакомо да го ям. Отидох пред бай Глиган и започнах да ям пред муцуната му и дори му предложих да си куса. Той ме погледна не толкова с болка, колкото с гняв и със сетни сили засумтя:
                 - Добре ,този път вие печелите ,маимуни мръсни !!!!!!!!!!!Но знаите едно :ако не докладваме до седмица ,в вашето измерение ще доиде друг кораб като този и ще ви избие всички !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
                 След като произнесе тази заплаха, Херувимов издъхна, а аз се притесних. Излязох от тъмницата и отидох при бай Киро и Лио и им казах какво рече глиганът. И двамата се стреснаха, а бай Киро след половин минута неловко мълчание реши да ни успокои, макар че и той не си вярваше:
                 - Блъфира!
                 - А ако не блъфира? – намеси се Лио като най-боязлив и мнителен от трима ни. Аз изложих своя план:
                 - Тогава ни остава една опция: ако Мойсей не дойде при планината, планината ще иде при Мойсей. Този кораб със сигурност има начин да пътува между измеренията. Значи отиваме в тяхното и ги избиваме, преди те да са избили нас.
                 Бай Киро и Лио се съгласиха и се насочихме към мостика, който не беше труден за откриване, тъй като корабът беше доста компактен. Някои копчета не беше трудно да се разбере за какво са, защото имаше нарисувани картинки на тях като при колите в нашето измерение, но имаше други, на които имаше надписи от запетайки и удивителни. Тримата видяхме един бутон, на който имаше нарисувана стрелка, сочеща наобратно. Бай Киро го натисна, с надеждата че той ще върне кораба обратно на планетата на глиганите. Така и се случи – въпреки цялото си технологично развитие глиганите си оставаха прости същества и поради това гледаха всичко да е максимално опростено.
                 Озовахме се в Нова Глигания – столицата на Съединените глигански щати, която всъщност беше селцето, където бай Киро и Лио бяха попаднали при предния си престой в това измерение. То се беше разраснало неимоверно за 500 години и сламените къщи бяха заменени с бетонна джунгла. На таблото имаше и бутон с нарисуван огън на него и бай Киро го натисна. Тъй като корабът беше в стелт режим, на глиганите им дойде буквално като гръм от ясно небе, когато той започна да бълва огън и да сее пожари. Навигирайки кораба с ръчките, бай Киро опожари цялата столица за нула време, без да взима заложници и без да щади жени и деца.
                 - Всичко това е чудесно – каза Лио. – Обаче ще ни отнеме ужасно много време да опожарим цялата планета. Пък и не сме сигурни дали наистина няма втори такъв кораб. Нека не им даваме време за реакция!
                 - Ммм, интересно за какво ли служи този бутон? – почесах си главата аз, довършвайки гироса си и натиснах някакво червено копче с пет удивителни на него. От кораба паднаха няколко атомни бомби, които избухнаха и унищожиха на място всички глигани в радиус от 2000 км. Корабът имаше щитове, които го предпазиха както от ударната вълна, така и от радиацията, но нямаше какво да спаси останалите глигани, които щяха да умрат от левкемия до една седмица. Вече нямахме работа на планетата на глиганите и бай Киро отново натисна стрелката за връщане наобратно и ни върна в нашето измерение. Тримата се замислихме какво да правим сега с кораба. Бай Киро беше на мнение, че никой не трябва да научава за него и е най-добре да бъде унищожен също като цивилизацията, която го е създала. Оставаше да разберем дали имаше копче, което активираше обратното броене до самоунищожението му. Аз бях озарен от идея:
                 - Абе, не сте ли гледали „Стар Трек“? Нали знаете как там корабите имат говорещ компютър, който изпълнява устно подадени команди?
                 - Е, има един начин да разберем – отвърна бай Киро. – Компютър, активира процедура по самоунищожение.
                 - Процедура активирана .Моля евакоираите корабът до 5 минути !!!!! – чу се монотонно квичене от тонколоните. Всички прихнахме да се смеем, защото очаквахме глас, който е поне малко сходен с този на Мейджъл Барет, но не можехме да оставим кораба да се самоунищожи насред града, ако ще пък и в малката уличка, където се намирахме. Бай Киро допълни заповедта, като прие, че максималната скорост на кораба е поне Warp 1:
                  - Компютър, след минута набери маршрут за най-централната точка на Тихия океан, придвижи кораба там и извърши процедурата по самоунищожение!
                  - Прието !!!!!!!!!
                  Слязохме от кораба и въпреки че ми се искаше да запазя четирите трупа, за да ги изконсумирам всички, нямаше време за това и се задоволих с главата на Путков, която преди това замразих, за да не се разложи, докато стигна до вкъщи.
                   - Браво, кап. Кърк, хехехе! – захили се Лио и потупа бай Киро по рамото. - Само едно нещо не успях да разбера - защо направо не се опитаха да ни пречукат, преди да убием Прошарения?
                   - Елементарно, драги ми Лио! Ако го бяха сторили, щяха да си прецакат целия технологичен напредък, защото той нямаше да бъде убит и нямаше да имат стимул да се развият толкова бързо. Пълни лицемери! И въпреки че се върнахме преди кражбите, всичките ни приключения все пак се състояха, просто не се заскохме с другите Нас, докато бяхме в нашето измерение по едно и също време. Все едно, както би се изразил легендарният арменски поет от XVIII век Агоп Топордян, днес имаше от това, имаше и от онова – нас ни биха, а после и ние ги бихме.
                   - Хе, нещо не съм го чувал този поет.
                   - И също така – продължи бай Киро – излекувахме четири глигана от синдрома на зачервените бузки.
                   - И за такъв синдром не съм чувал – замисли се Лио.
                - Е, бива ли такова нещо сега? – бай Киро не спираше бъзиците и се възползваше от това, че Ръш не е завършил училище. – Този синдром е открит и описан от шведския психолог Курт Радоксен, който е бил канонизиран от светец през XIV век от папа Йоаница VII Реални. Той самият е страдал от зачервени бузки и д-р Радоксен го е излекувал чрез терапия с банани. Е, ние предприехме малко по-агресивно лечение, но, както виждате, си заслужаваше.
                    - Е, явно всеки ден научаваш нещо ново – повдигна рамене Лио, радостен, че е обогатил общата си култура, а аз вътре в себе си се заливах от смях, защото знаех за какво говори бай Киро. Простихме се с Лио, а бай Киро ме качи на Киромобила, за да ме хвърли до България. По пътя започнахме дълбоко интелектуална дискусия на тема как бихме могли да се отървем от Ей Гей Стил…

 

Послеслов: надявам се историята да ви е харесала, а междувременно пожелавам на прототипите на четирите глигана в тази история поне толкова бавна и мъчителна смърт, колкото тяхната 

[Metzgermeister]

Ето я и поредната историйка от моя импровизиран сборник. Тя е вдъхновена от слашър филмите, които гледам напоследък, а също и от една реклама за едни скъпи захарни изделия, която вероятно всички сте виждали. И понеже всичките ми истории са коя от коя по-абсурдни и нелепи и никоя от тях не е напълно сериозна, се замислих какво щеше да бъде, ако има филм, в който психопат се разхожда с нож по улицата, но го използва за съвсем други цели от тези на Майкъл Майърс и Джейсън Ворхийс. И преди да започна самата история, искам да подчертая, че в реалния живот не се занимавам с окултизъм, а също така и не насърчавам никого да опитва, защото, макар и да съм агностик, никога човек не знае какви може да са резултатите.

 

 

 НОЩТА НА ШИНЦОКЕ 

 

       Накамура лежеше в леглото си в болницата на системи. Стоеше така вече повече от половин година поради изпадането си в кома по време на онзи мач със Стайлс на „Кечмания“ в началото на април. Бай Киро го беше извадил от комата за около час посредством хипноза, за да се справи с глиганите, но после го върна обратно в болницата и във вегетативното му състояние. Това се беше случило през нощта без знанието на работещите в лечебното заведение, тъй като бай Киро беше използвал Киромобила си в стелт режим и беше отвлякъл японеца през прозореца.

       Изведнъж обаче се случи чудо – Шинске отвори внезапно очи и седна. Беше в състояние на някакъв транс. Изправи се, отвори прозореца и скочи през него. Въпреки че беше на третия етаж, той се приземи на крака като котка. Мина покрай магазин за оръжия, който беше затворен. Огледа го през витрината и след като си хареса един кухненски нож, се засили и разби вратата. Влезе вътре, взе хладното оръжие и излезе навън. В това време покрай него мина млада двойка, като жената беше бременна и държеше в ръцете си торта с боровинкова глазура. Мъжът и жената знаеха, че човек, разбил витрина на магазин, е опасен, особено ако витрината е на магазин за оръжия, но се опитаха да отминат, правейки се, че не го забелязват. За техен ужас обаче японецът насочи вниманието си към тях и започна бавно да пристъпва към жената. Очите му светнаха и от устата му се чу зловещо съскане. Приклещи жената до стената, при което мъжът ѝ се опита да я защити, като се нахвърли на Накамура, но беше запратен на десет метра във въздуха и не му оставаше нищо друго, освен да наблюдава с ужас какво щеше да се случи с любимата му. Шинске вдигна високо ножа и представете си учудването на жената, когато той го заби не в нея, а в тортата. Жената пусна панически захарното изделие и то падна на земята. Това не спря обаче обладания японец и той лакомо започна да яде от нея, без дори да използва ръцете си, камо ли пък прибори. Устата му стана цялата червена и страничен наблюдател, който не знаеше какво се случва, щеше да си помисли, че току-що е изял нечие сърце. В този момент се чуха сирени и дойде полицията, която реагира на алармата на магазина за оръжия. Ченгетата излязоха от патрулката, насочиха оръжията си към японеца и типично за тях му изкрещяха да не мърда, защото ще стрелят. Японецът спря да яде, обърна си главата на 180 градуса, изсъска на полицаите, показа им средни пръсти, взе си ножа и изчезна яко дим. Шокът дойде в повече на бременната жена и тя припадна. Полицаите я заведоха в болницата, където установиха, че е изгубила плода си.

          В това време бай Киро спеше сладко у дома си. Беше му се присънило кеч шоуто мечта, което беше на негова лична федерация, подвизаваща се под абревиатурата „КЗС“. В нея не се подписваха кечисти, високи под 1.90 м и такива, които не умееха да работят на микрофона. Мачовете бяха не повече от пет минути и не повече от два-три на шоу, защото така или иначе те са най-скучното нещо в кеча и биха отегчили повечето зрители, ако имаха по-голяма дължина. На кечистите беше забранено да имат повече от пет движения, за да не се превърнат в spotmonkeys, а бай Киро беше въвел и специално правило, при което участникът в даден мач да бъде дисквалифициран, ако посмее да се качи на втория или третия обтегач, за да изпълни някакво салто или цамбурване. Имаше и жени, но те бяха само за красота и бай Киро ги наемаше с критерия коя му лапа най-хубаво по време на кастинга. Тяхната работа беше да седят по бельо в бекграунда, докато кечистите се джавкат и да се усмихват. По време на рекламните паузи трябваше да започнат изведнъж без видима причина (все пак те не заслужават сюжетни линии и нищо при тях не трябва да има смисъл) да се бият с пухени възглавници и да пищят, докато съдиите не дойдеха да ги разтърват. След това те следваше да си оправят косите, да се успокоят и да продължат своята работа като жив декор. Тази практика беше наложена, за да могат зрителите в залата да облекчат пикочните си мехури, знаейки, че нищо интересно няма да се случи, докато си вършат работата в Обетованата земя. На бай Киро толкова му хареса този сън, че се появи усмивка на устата му и той започна да хърка, но вместо обичайното хъркане от него се носеше блажен стон: „Куууур за смарковете! Куууур за смарковете!“

          Изведнъж обаче този прекрасен сън се превърна в кошмар, защото на бай Киро му се присъниха змийски очи, сатър и съскане. Стресна се и се събуди целият изпотен. Реши, че не му се спи и отиде в хола, за да погледа телевизия и да не събуди жена си. Пусна си CNN, защото дори нощем той не можеше да си позволи да остане неинформиран. За негово учудване сънят му се оказа пророчески, тъй като точно в този момент вървеше репортаж за подвизите на обладания Накамура. Оказва се, че вече се бе появил на няколко места в страната и все беше нападал бременни жени, излизащи от денонощни супермаркети, носейки торта с вкус я на боровинка, я на ягода, я на малина. Естествено, всички бяха пометнали. Показаха и кадри от няколко камери за наблюдение, но качеството беше лошо, което накара доста зрители да си помислят, че всичко е една безвкусна шега, която от новинарската телевизия са спретнали с цел рейтинги. Дори водещите не вярваха на очите си, но поради професионализъм отразяваха новината както всяка друга. Бай Киро веднага позна злосторника от кадрите, трясна с юмрук по масата с присвити очи и процеди през зъби:

            - Шинцоке!

            Реши, че трябва да го спре на всяка цена.

            Междувременно Накамура заби ножа си в поредната торта на поредната си бременна жертва. Изведнъж обаче чу гласа на бай Киро, който го нарече по име. Това, което японецът не знаеше, беше, че нашият герой му беше сложил чип, когато го беше отвлякъл, за да наебе глиганите и сега можеше да следи всяка негова стъпка. Въпреки че в сегашното си състояние владееше телепортация, бай Киро можеше да го настигне с Киромобила си за отрицателно време.

             - Шинцоке, всичко приключи! Пусни ножа и остави жената!

             Японецът го погледна за миг, но след това насочи отново вниманието си към тортата и започна лакомо да яде от земята. Бай Киро извади телефона си и пусна приложението със спиралата, което му беше помагало толкова много при предишните му приключения.

              - Шинцоке, гледай внимателно спиралата и слуша гласа ми! В момента не си на улицата, не държиш нож и няма бременна жена в несвяст до теб. Ти си в болницата, на удобното легло и ти се спи. След малко ще затвориш очи и няма да ги отвориш още поне година…

              Накамура отправи презрителен поглед към него и към спиралата, след което поклати глава и със зловещ демоничен глас изръмжа:

               - Не и този път, Киро сан.

              Нещо се беше случило с азиатеца, което го бе направило неуязвим за хипнотизиращата дарба на бай Киро. След като реши, че вече е хапнал достатъчно от тази торта, Накамура се изпари, преди българинът да успее да го приближи и да опита да му удари юмрук в гърлото. Бай Киро вече установи, че няма да му е толкова лесно да скъси дистанцията и реши да пристъпи към план Б. Не му се искаше да го прави, но се наложи да прибегне към ултимативната саможертва. Прибра се у дома си, взе една от роклите на жена си, сложи под нея възглавница, закопча сутиен, нахлузи токчета, взе перука и се гримира. Не му беше лесно да се научи да ходи на токчета, но трябваше да бъде убедителен. Отиде до най-близкия денонощен супермаркет и купи черешова торта. След това излезе на улицата и му беше толкова нервно да седи в такъв вид, че запали цигара, а по принцип не беше пушач.

            Дегизировката обаче се оказа ефикасна и след една цигара време Накамура се появи отнякъде и заби ножа си в тортата. Това, което японецът не забеляза обаче, бяха трима юнаци, които лежаха в поза тип „морска звезда“ около бай Киро, защото в тъмницата си помислиха, че наистина е жена и го бяха щипнали по дупянцито, за което вместо с gangbang бяха „наградени“ с юмрук в гърлото. По всичко личеше, че дори с женски дрехи бай Киро си оставаше истински мъШ. Ако беше забелязал тези трима мъже, Накамура вероятно щеше да надуши, че има нещо гнило, но едва когато заби ножа в тортата, погледна очите на жертвата си, която изобщо не трепна и с учудване установи, че това не е жена, а бай Киро, който пусна тортата и преди злият японец да успее да отреагира, нанесе юмрук в гърлото и той падна в поза тип „морска звезда“, за да прави компания на тримата потенциални изнасилвачи. Бай Киро се усмихна самодоволно, махна перуката и се запъти към Киромобила, за да отвори вратата му и после да положи поваления азиатец на пътническата седалка, а после да го закара обратно в болницата. Тъкмо се запъти обратно към Накамура, когато той изведнъж седна, отвори светещите си очи и изсъска. Бай Киро легитимно се стресна, защото досега никой не се беше свестявал толкова скоро от финишъра му. Японецът се изправи на крака и започна да пристъпва към бай Киро, на когото едното му токче се счупи и го разбалансира. Всичко се случи само за секунда, но беше достатъчно за Накамура да го нокаутира с киншаса. Този път бай Киро беше този в поза тип „морска звезда“.

            Накамура си извади чепа и обърна нашия съфорумник по корем, след което изръмжа:

            - А сега е време за разпрата, Киро сан. Време е да си го поручиш за всички зрини, които ми причини през тази година.

            Аутистът перверзник повдигна роклята на бай Киро, но се оказа, че българинът отново е с едни гърди напред. Той осъзнаваше, че Накамура е опасен и че нещо може да се обърка, затова си беше сложил специален chastity belt, който покриваше ануса му и го правеше непроницаем дори за обладания японец, който се ядоса, че няма да успее да осъществи отмъщението си, изсъска и се телепортира при следващата си жертва.

           Бай Киро се свести и се прибра у дома отчаян, защото не знаеше какво да стори и за първи път в живота си се почувства безсилен. Извади шише с текила и отвори БВЦ, в чийто шаутбокс сподели несполуката си. Като безработния гяур, който съм, въпреки че беше четири през нощта, аз още бях буден и реших да помогна на бай Киро. Извадих главата на инженер Путков, която бях отрязал в предната история, запалих пет свещи около нея и не след дълго резултатът беше налице. Чу се еротична музика и в стаята ми се появи кълбо дим, от който се материализира демонът с ангелско лице Скарлет Бордо. В началото тя танцуваше усмихната, както обикновено прави, когато бъде призована, но когато ме видя, спря движенията си и се намръщи:

           - Пак ли ти, бе, момче? Не ти ли казах вече, че съм пас и не искам да имам нищо общо с теб?

           - Скарлет, имам нужда от помощта ти. Шинске Накамура видимо е обладан от демон и вече лиши много жени от наследници. Бъдещето на човечеството е поставено на карта… А и заради него много торти паднаха на земята и отидоха на зян, без да бъдат изядени целите. Моят авер бай Киро се опита да се справи с него, но се провали с гръм и трясък. Ти си единствената ни надежда.

           - Ама аз да не съм ти тука някакъв джин, дето ти изпълнява желания? А и какво те кара да си мислиш, че ще ви помогна да се справите с един от себеподобните ми? Знаеш ли какво? Започвам да си мисля, че се опитваш да се възползваш от мен.

           Скарлет се нацупи, скръсти ръце и ми обърна гръб. Когато жените се цупят и се правят на сърдити, са най-сладки и понеже тя отново беше облечена доста оскъдно, едва се изкуших да не я цапардосам по пищния ѝ задник, за да я ядосам още повече, но си спомних, че тя все пак е демон, а не обикновена мацка, та успях да преодолея порива да отпечатам ръката си по прасковките ѝ. Вместо това реших да бъда мил с нея, сложих ръцете на раменете ѝ и започнах да ѝ говоря ласкаво на ушенце:

             - Е, не е вярно. Просто ти си най-добрата.

             - Да, бе, не било!

             - Ако не ми помогнеш, ще призова Су Янг. Сигурен съм, че тя ще е по-отзивчива – промених малко стратегията аз. Резултатът не закъсня и Скарлет почувства ревност, но не защото ѝ бях много на сърце, а защото по типично курвенски начин не искаше да губи бройка.

             - Ха, няма да успееш! Тя е азиатка и за да я призовеш, трябва да очертаеш йероглиф вместо пентаграм. Няма да успееш.

             - О, повярвай! Аз съм доста изобретателно момче.

             Скарлет започна да омеква, обърна се към мен и ми каза:

             - Добре, ще ти помогна, понеже си ми симпатичен. При едно условие обаче – понеже душата ти е твърде черна, не става за продан, но искам да ми принесеш в жертва някого, който е много важен за теб.

             Стреснах се при това условие, но като филолог бързо се окопитих и осъзнах, че Скарлет е формулирала условието си по начин, по който мога да се изхитря. Показах ѝ Фейсбук профила на Глиган Херувимов – Прошарения (ама истинския от нашата реалност, не онзи от планетата на глиганите) и ѝ казах, че това е един от най-важните хора в живота ми, защото именно той го осмисля. Естествено, не я излъгах, защото важността на бай Глиган се изразяваше в това да го видя как умира преди мен и да се гавря с гроба му. Г-ца Бордо не знаеше това обаче и помисли, че съм гей и съм влюбен в него, та се нави с охота той да бъде жертвеният агнец. След това стана сериозна и започна със съвета си:

              - Слушай сега внимателно! Накамура е обладан от малко известния японски демон Ташако Кошияма. Той обикновено се настанява в телата на хора, които са минали през хипноза или са попаднали в кома. Апетитът му е незадоволим и колкото и да яде, никога не се наяжда. Има специален фетиш към торти с вкус на червени плодове. Това с бременните жени не знам защо го прави, но по принцип обича да върши пакости, които често имат фатален край. Не съм сигурна как можете да го спрете, но имам едно предложение – суши от гнила акула като тези, които се продават в Исландия. Замаскирайте го с конфитюр от ягоди или нещо подобно и го накарайте да изяде. Вкусът на гнила акула е толкова гаден, че може да отврати дори и един от нас.

               - Но как?

               Скарлет пак се нацупи и ми се сопна:

               - Е, всичко ли аз трябва да ви показвам как се прави? Нали сте изобретателни момчета – сигурно ще се сетите как. Пожелавам ви успех.

               Мацката ми прати въздушна целувка, намигна ми по илюминатски и се изпари, взимайки отново музиката със себе си.

               Аз казах на бай Киро как са се развили нещата, а той започна да ми държи сметка защо съм призовал Скарлет Бордо и не съм му казал да дойде и той. Казах му, че сега не е време да ги мислим тези неща и да се залавя. Той осъзна, че така е по-добре и отлетя с Киромобила до Исландия, за да купи гнила акула и да я направи на суши, преди да се съмне. Направи сушито и след това купи торта от денонощния супермаркет (естествено, касиерите не го познаха и изобщо не се досетиха, че може да е онази бременна жена отпреди два часа), в която планираше да сложи сушито.

               Междувременно Глиган Херувимов и останалите серсеми от форума за градски транспорт се връщаха пияни от форумна среща. Движеха се по бул. „Демокрация“ и Прошарения вървеше откъм бордюра. В това време зад тях се зададе първата кола по линия Б12, която беше съчленен Соларис. Изведнъж шофьорът изгуби контрол над нея и огледалото тип „лапа“ изненада в гръб бай Глиган и го обезглави, преди той да успее да каже: „Да несе хващаме за запетаиките !!!!!Аз само се по шегувах ……….“ Съфорумниците му наблюдаваха с ужас случилото се и кафява кръв пръскаше като фонтан от врата на Херувимов. Защо кафява, сигурно се питате? Защото копелето страдаше от хроничен торболайнит и във вените му течаха лайна вместо кръв. Естествено, Скарлет беше тази, която направи автобуса неуправляем и по този начин посече жертвата си.

              Да се върнем обаче на бай Киро и Накамура! Българинът отново настигна с Киромобила си японеца, който караше поредната си жертва да пометне, докато изяжда тортата ѝ. Бай Киро извади своята торта със суши от гнила акула и извика:

               - Шинцоке!

               - Кво? – сопна му се Накамура и продължи да яде тортата.

              - Изяж тази торта!

              - Защо? – попита азиатецът, усещайки, че има нещо гнило.

              - Защото се превръщаш в лаком психопат убиец на бебета, когато си гладен.

              - Че аз по принцип съм си психопат.

              - Млъкни и си изяж шибаната торта! – кресна му бай Киро, но после се усмихна, за да изглежда щедър.

              Накамура се приближи предпазливо, подуши тортата и погледна въпросително към бай Киро, който му кимна окуражително. Подвоуми се още малко японецът, но все пак ѝ се нахвърли. Усети обаче вкуса на гнилата акула, падна на земята, и започна да се гърчи и да крещи:

               - Неееееее! Неееееееееееееееееееее!

               След това започна да повръща зелен слайм около минута без прекъсване. Слаймът се превърна в демон рептил, който се изпари и избяга от бай Киро, признавайки се за победен. Очите на Накамура спряха да светят и започна да говори с нормален глас:

               - Киро сан, ти ме изцери! Отново съм си аз!

               Двамата бяха толкова щастливи, че започнаха да танцуват танца на радостта, да пеят ентрънс музиката на Накамура и да се радват, но по едно време бай Киро изненадващо търнна хийл и удари юмрук в гърлото на Шинске, за да му покаже, че въпреки радостния край на историята двамата не са приятели. След като демонът Кошияма вече не беше в тялото на Накамура, той остана дълго в несвяст и бай Киро го върна в болницата, чиито служители спяха и буквално, и преносно и никой от тях не беше в течение, че един от пациентите им цяла нощ го е нямало в стаята му. Накамура изпадна отново в кома, от която нямаше скоро да се събуди.

               В това време бай Киро се върна вкъщи и беше изправен пред ново приключение, а именно как да каже на жена си какво се е случило с токчето на едната от любимия ѝ чифт обувки. Тя обаче не забеляза, защото имаше още 50 чифта и бай Киро си отдъхна. Писа в шаутбокса, че всичко е минало по вода и ме помоли да му кажа как да призове Скарлет, за да ѝ благодари лично, макар че намеренията му към нея бяха доста по-еротични. Казах му, че е най-добре да ѝ принесе нещо в жертва и да очертае пентаграм около него.

               Речено-сторено. На следващата вечер бай Киро се измъкна от къщи, качи се на Киромобила и отиде в гората, за да отстреля един глиган. Можеше да избере друго животно, но още си спомняше случката с антропоморфните глигани и те вече се бяха превърнали в най-омразните му твари. Заля всичко около глигана с бензин, като се опита да очертае с него пентаграм и драсна клечката. Беше обаче толкова развълнуван, че не се усети, че вместо пентаграм е начертал хексаграм и когато се появи пушекът, се чу не еротична музика, а мъжки глас и се материализира един дебел мъж, който се оказа еврейският демон Пол Хеймън.

               - Дами и господа, моето име е Пол Хеймън и аз съм адвокатът на царуващия, защитаващ и неоспорим вселенски шампион… Бррррррок Ллллеснър!

               Бай Киро по принцип адмирираше промо уменията на тлъстия евреин, но този път беше крайно разочарован да го види, защото очакваше пищната Скарлет Бордо. Очите му кървясаха от яд и се втурна подир Пол Хеймън, който започна да бяга и да се обяснява кат некой путка:

                - Аз съм само адвокат, аз съм само адвокат!

                На бай Киро обаче не му пукаше и крещеше:

                - DELETE! DELETE! DELETE!

                В този момент обаче се чу маршова музика и се материализира друг демон евреин, а именно Голдбърг, от чиято уста и уши излизаше пушек. Той си притече на помощ на своя събрат и с ръмжене подгони бай Киро, който под ехидната усмивка на окопитилия се Хеймън побегна към Киромобила и закрещя:

                - UNDELETE! UNDELETE! UNDELETE!

                Стигна навреме до колата си и я запали, но Голдбърг разби с юмрук стъклото на шофьорската врата като на лимузината на nWo през 1999 г. и стисна здраво врата на бай Киро. Нашият герой усещаше как животът му щеше да се изплъзне и полетя с Киромобила. Голдбърг не пускаше обаче врата му. В неговите очи бай Киро видя всичките си страхове и вече не знаеше какво да направи, освен да посрещне смъртта си с достойнство. На таблото обаче видя едно копче с нарисувана вода на него, което досега не беше натискал. Реши поне да задоволи любопитството си за какво сложи и се оказа, че колата пуска вода с него. Тогава му хрумна гениалната идея да се опита с нея да загаси хексаграма. Така и стори и Голдбърг и Хеймън се изпариха и си отидоха обратно в Ада. Бай Киро започна да кашля и след като целият му живот му беше минал като на лента, си извади поука повече да не се занимава с окултизъм и да не се опитва да изневерява на жена си…

[baikiro]

Хахахаха. Брутален епизод. Това с колана защитаващ ануса беше велико. Харесва ми, че откачената ти вселена постоянно има на наплив на нови герои. Двамата гадни евреи ДОСТАВИХА. След време трябва да напишеш легенда с всички герои и места от разказите. 

 

[THE GRIM REAPER]

^^ Човек трябва да напишеш фентъзи книга или не знам, тези истории са златни!

[Metzgermeister]

След почти година пауза, породена както от мързел, така и от липса на идеи, е време за новата история, която отново е продължение на предната. Както сигурно помните, предния път принесох Глиган Херувимов в жертва на Скарлет Бордо, която накара спирачките на един съчленен Соларис да спрат да работят и той да го обезглави с огледалото си тип "меча лапа" (да, това е официалното му название ), без грам да ѝ пука за последствията над психиката на клетия шофьор, който щеше да лежи доживотна присъда за убийство. Прошарения обаче е важен персонаж в митологията ми и не може току-така да си отиде, независимо дали става дума за този от нашето измерение или за еквивалента му от планетата на глиганите. Предупреждавам по-гнусливите и че този път кървищата и лайната ще ви връхлетят още от първите редове.

 

ГЛИГО ТРЯБВА ДА УМРЕ!

 

          Ето че денят, за който така бях мечтал, дойде. Глиган Херувимов - Прошарения ритна камбаната най-накрая и бе погребан при скромни условия в компанията на опечалени приятели, роднини и ценни путрибитили от форума за ГТ. Чаветата му останаха без баща, но не осъзнаваха, че за тях това беше по-скоро благословия, отколкото проклятие, защото с такъв прост тип за баща нямаше да излязат стока. Моя милост тактично не присъства, но затова пък една вечер около месец след кончината му пристигна там в полунощ, въоръжен с цели литри шоколадово мляко и някой друг дюнер, които с общи усилия да накарат отечеството ми да се разбунтува и да изригне върху гроба му с най-бруталната диария, позната някога на човечеството. Усилията ми не останаха невъзнаградени и така уринирах и дефекирах на гроба на своя най-омразен човек и се бях подготвил психически да продължа цяла нощ така, но точно в 3 часа, когато е часът на Дявола, усетих нечие присъствие и че изобщо не съм сам. Помислих си, че някой демон идва да се присъедини към купона, но чух еротична музика и пред мен се материализира Скарлет Бордо, която този път не танцуваше и не се усмихваше предизвикателно. Нещо повече - видимо беше бясна, защото беше осъзнала, че я бях измамил и не само че Херувимов не е бил скъп за мен човек, но не съм могъл да го дишам.

          - Значи така, моето момче? Ще играем мръсно, а? - заговори сърдито пищната мадама демон със скръстени ръце.

          - Сори, Скарлет - самодоволно ѝ отвърнах аз. - Ти не умееш да се изразяваш правилно и това ти изигра лоша шега. Условието ти да ни помогнеш срещу Ташако Кошияма бе да ти принеса в жертва човек, който е важен за мен по някакъв начин, а не непременно който ми е скъп. Сама си вкара автогол! Ха! - и ѝ се ухилих, сочейки я с пръст.

          - Знаеш ли какво? По някакъв странен начин започва да ми допада мисленето ти и от теб би излязъл чудесен демон един ден - отправи ми комплимент тя. - Поради това този път ти прощавам и признавам, че грешката беше изцяло моя. Обаче - вдигна многозначително показалец - ако още един път посмееш да се гъбаркаш с мен, ще си платиш с лихвите! Ясна ли съм?

          - Пф! - прихнах аз с насмешка. - Това да не е някаква заплаха?

          - Не е заплаха, а предупреждение - присви очи Скарлет и се приближи към мен, за да изглежда по-заплашителна. Това обаче хич не ме трогна и реших да натрия още сол в раната ѝ, като я сграбчих за синджирчето с обърнат пентаграм, висящо от врата ѝ и я целунах страстно, пускайки ѝ език. На нея това никак не ѝ се понрави и започна да се дърпа и да ме бута, което накара украшението ѝ да се скъса и да падне на земята. Окаса се, че именно то е поддържало илюзията, че пред мен стои красива млада жена и по този начин съм развалил магията, а Скарлет ми се разкри такава, каквато изглеждаше всъщност - прегърбена; със стара и съсухрена кожа; гърди, увиснали и влачещи се по земята; рептилски очи; заострена брадичка; дълъг нос с брадавица и два дълги рога на главата. Толкова бях потресен, че осъзнавайки какво всъщност съм целунал, повърнах обилно и по този начин добавих стомашните си сокове към коктейла от урина и изпражнения по гроба на Херувимов. Госпожица Бордо беше омерзена и след като изахка като богата жена сноб, в която се е спънал келнер с вино на светско парти, се наведе, за да си вземе украшението и отново да си го сложи.

          - Мисля, че това е мое! - надменно процеди през зъби тя и след като синджирчето отново се намери около врата ѝ, изродът, който описах в предния абзац, отново се преобрази в красивата млада жена, с която сме свикнали и която обичаме. - Момче, чашата преля! Да не се казвам Скарлет Бордо, ако не ти отмъстя за това унижение!

          Като каза това, Скарлет ми обърна гръб и тръгна напред. Помислих си, че си отива и ѝ махнах саркастично:

          - Чао, маце, прав ти път!

          Нищо обаче не беше по-далеч от истината. След малко тя се затича назад и набра колосална скорост, с която удари надгробната плоча на Херувимов с пищното си дупянци. Когато това се случи, мълния удари гроба на Глиго, а нощта бе ясна, пълната луна и звездите се виждаха перфектно и нямаше ни едно облаче. Няма да ви лъжа, но тази внезапна мълния ме стресна, а бях още по-изненадан, когато изведнъж под себе си чух пукане като от счупване на дървесина. Върхът на сладоледа беше, когато изведнъж нечия тлъста ръка си проби път над пръстта. Не след дълго ръката бе последвана и от останалата част от тялото си и това беше самият Глиган Херувимов, възкръснал от оня свят и напълно невредим. Дори не си личеше главата му да е била отрязвана. Отърси се от червеите по костюма, с който бе погребан и след като осъзна, че му е бил даден втори шанс, съзря мен и поразиите, които бях сътворил и не толкова с гняв, колкото с омерзение и погнуса, започна отново да реди запазените си фрази:

          - Еи ,лаиновоз ?!Що щеш ти на гробът ми, ве????!!!!! Значи ,за пореден път се обеждавам че единственните неща по теб, който са големи са шкембето ти и лаината, който сереш !!!!!!!!!!!!!!Почакаи само да разбере колектива ,всички много сме ти набрали .На твое място щях да сам по тих от листата !!!!!

          Прошарения бе толкова щастлив, че запя любимата си мазна сръбска песен и започна да туърква:

          - Треп ,треп ,трепни ,трепни !!!!!!

          Това ме разгневи обаче и докато тресеше гнусния си задник пред мен и ми бе обърнал гръб, аз грабнах най-обемистата отломка от потрошената му надгробна плоча и с все сила го фраснах по тиквата. Първият удар само го зашемети, но той далеч не бе последен и докато той и Скарлет се усетят, му размазах черепа и неговите кръв, сополи и мозък се смесиха с моите повърня, лайна и пикня, а при всеки удар саркастично му крещях по дума от следното изречение:

           - Трепни, трепни у пичко ти матерна, боклук!

           Тамън възкръсна Херувимов и отново си отиде от този свят, с което неговото завръщане стана по-голямо фиаско и от това на Кевин Неш през 2002 година, когато се контузи наново още в първия си мач. След като се уверих, че архиврагът ми отново е мъртъв, обърнах пак поглед към Скарлет и ѝ се изсмях. Незнайно защо обаче тя изобщо не се беше трогнала и даже ми се усмихваше кокетно с показалец на устните. Без да каже нищо, щракна с пръст, а черепът на Херувимов постепенно започна да се регенерира и само след секунди той отново бе на крака. Това определено ме шашна и най-големият ми кошмар се сбъдна - врагът ми сякаш бе станал безсмъртен и неуязвим. За всеки случай реших да повторя опита за убийство, но този път взех кръста, на който бяха написани имената му и датите на раждане и смърт и който беше учудващо остър, та преди да се е свестил напълно, го забих право в сърцето му и започнах да го въртя за повече демидж. Кръв рукна и от раната, и от устата на бай Глиган, който започна да кашля и отново се строполи мъртъв на земята. Отдъхнах си, но Скарлет започна да се смее истерично и след секунди кръстът отхвръкна от раната, защото мястото, където беше забит, се регенерира и го изхвърли. Херувимов отново се изправи и осъзнавайки новата си способност, се ухили злорадо, след което кресна:

           - Лаиновоз ,еи ся та очистих !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

           - Чакай малко!  - спрях го аз леко паникьосан, тъй като знаех, че вече няма какво да сторя срещу него, което да има ефект. - Ако ме убиеш, ще лежиш до живот, а вече си безсмъртен и това ще означава цяла вечност.

          Херувимов се беше спуснал към мен, за да ме пречука, но се сепна и се съгласи с тезата ми:

          - Имаш право ,дявол го взел ...............Нищо ,щесе задоволя с правене на миимове по твои адрес с текст на шлиокавица в темата "За халтурата и луканката" в форумът !!!!!!

          Глиго се примири учудващо бързо, което разгневи Скарлет:

          - Ама аз те направих безсмъртен, а ти ми се отблагодаряваш така! Хайде, време е за отмъщение!

          - Ниама нищо по искушаващо от това да пречукам лаиновозът калпазанин от децката градина ,ама е прав - имам жена и две малки деца ,и ако наистина ме осъдят ще лежа дълго и ниама да мога да я погледна вочите и да и обесня за що съм се подал на нервите ,и немога да работя зада ги исдържам .Колкото мразя туй хюмне тука ,толкос обичам двете си момичета и буля Глиганица .

         Скарлет отметна косата си надменно и скръсти ръце:

         - Значи аз ти давам най-големия дар, който човек може да получи, като те възкресих и направих безсмъртен, а ти отказваш да го използваш?

         - Духаи ,ковро !Това нее дар от бога, а от дяволът .Връщам се при семеиството си ,защото ниама нищо по важно на света от него .

         - Добре, но да знаеш, че ще съжаляваш, защото безсмъртието е нож с две остриета. Ще видиш как всичките ти близки умират, а ти ги надживяваш.

         Херувимов обаче дори не я отрази и продължи да се отдалечава.

         - Уф, с вас двамата не може да се излезе на глава - вдигна ръце от нас Скарлет и се дематериализира, загубвайки желание повече да се занимава с нас и да ни наказва, колкото и да сме я ядосали.

         Аз самият бях учуден от проявата на добродетели от страна на врага си и за момент се трогнах, че се отказва повече да враждуваме, защото близките му са толкова важни за него, но омразата ме заслепяваше и исках все пак отново да му причиня болка, особено сега, когато мадмоазел Бордо се зарече да не ми се меси повече.

         Ако не друго, то семейството и "колегите" от "колектива" във форума за ГТ вече вярваха в чудеса и благодаряха на Бог, че техният мил Глиган отново е с тях, но той не спираше да се опита да ги разубеди, че всъщност това е дело на слуга на Лукавия. Искаше да им каже и че съм се опитал да го убия, при това цели два пъти, но нямаше доказателства, тъй като всичките белези и следи от млатенето с надгробната плоча и намушкването с кръста, бяха изезнали безвъзвратно при регенерациите.

         И след толкова много абзаци без основния протагонист бай Киро, вероятно се чудите къде е и с какво се занимава. Е, той продължаваше своя станал напоследък скучноват и лишен от нови приключения животец в Щатите и от нямане какво да върши, бе усвоил свиренето на гъдулка. Обади се на Лио Ръш, с когото не се бяха виждали, откак опустошиха планетата на глиганите, и то точно в деня на бенефисния мач на най-великия им снаутболист Дрисльо Свиничков (правилата на този спорт наподобяваха тези на нашия футбол, само че играчите се движеха на четири крака и удряха топката със зурлата си). Излиза, че покрай началото на рап кариерата си всестранно развитото негърче кечист беше започнало да свири на укулеле, като имаше намерение да изсвири някое соло с него на една от бъдещите си песни. Бай Киро остана очарован от това и го покани някой път да направят джем сешън заедно. Лио прие, но на един такъв джем сешън щеше да му липсва нещо. Бай Киро се замисли какво ли може да е то, но изведнъж в главата му светна крушка и той се метна на верния си Киромобил и отиде отново до болницата, където Шинске Накамура лежеше в кома. За пореден път го отвлече, без никой да го забележи и го събуди от комата, като го хипнотизира и го накара да си мисли, че е танцьорка от ансамбъл "Филип Кутев".

         И така триото се събра и започна да дъни Дунавското хоро, като Лио си беше пуснал тънък мустак тип Кърк Хамет и сложил сомбреро на главата си, приличаше на мариачи, а бай Киро беше сложил автентични български калпак и абичка. Шинцоке беше гол до кръста за разнообразие и за всеки случай го бяха завързали с верига за едно колче като танцуваща мечка на някой наш циганин от 90-те, че да не би да се събуди от хипнозата и да си спомни кой е, а после да им нашие по една киншаса. Бай Киро и Лио бяха ухилени до уши, а японецът - само до едното, както обикновено. Гледката беше нелепа и едновременно с това умиителна - не само че Дунавското хоро не беше предназначено за струнни инструменти, камо ли пък за толкова несъвместими като гъдулка и укулеле и двамата новоизлюпени музиканти леко фалшивееха, но Накамура денсеше с дясната ръка на кръста и размахваше български трибагреник с другата, въпреки че никога приз живота си не бе имал досег до нашите култура и танци. Българинът и негърът бяха ухилени по-скоро лукаво, защото това, което Шинцоке не знаеше, беше, че когато им писнеше, те щяха да строшат инструментите си в тиквата му, за да го приспят и върнат в болницата, където персоналът да се чуди откъде, дявол го взел, са му цицините. Озадачаваха ги и синините по гърлото му от юмруците на бай Киро и реално Накамура имаше късмет, че този път щеше да получи инструменти в главата вместо юмрук, защото трахеята му вече беше на един удар от спукване.

         След като се наиграха и налудуваха, а клетият джендър от азиатски произход отново бе легнал на болничното си легло в състояние на дълбока кома, бай Киро видя, че съм му писал подробно какво се е случило на гробищата и след като отново се посърди, че съм бил в компанията на пищната Скарлет Бордо и не съм му се обадил да дойде и той, реши да ми помогне как да накажем Глиган Херувимов, защото премеждията му с антропоморфните глигани го бяха превърнали в заклет глиганофоб до живот. Първоначалната ми идея беше да използвам влиянието му и да пратим две нинджи, които да го издебнат в някоя тъмна уличка и да го инжектират с руския наркотик крокодил, който водеше до разложение на плътта на пристрастените към него, превръщайки ги в нещо като зомбита и водещ до бавна и мъчителна смърт (сериозно, такъв наркотик наистина съществува и веднъж попаднах на документален филм за него по Нешънъл Джеографик. Тези от вас, които са по-любопитни и с по-здрави сърца и стомаси, могат да потърсят клипове с негови жертви в ЮТюб - бел. авт.). Бай Киро обаче възрази, че колкото и бавна и мъчителна да е тази смърт, тя все пак щеше да настъпи, а Херувимов щеше да се регенерира и да се наложи да правят всичко наново, тъй като белезите щяха да са изчезнали. Замисли се и рече, че има по-добра идея.

         Година след разговора ни първите страници на вестниците съдържаха гръмки заглавия, обявяващи края на световния глад. Имаше интервюта с мастити учени, които обясняваха надълго и нашироко процеса за създаване на свинско месо чрез клониране на клетки и подобни тинтири-минтири и как следващата стъпка е да се опитат да произвеждат и меса от други животни. Публикувани бяха и снимки в стил "преди-след" на недохранени африканчета, които бяха наддали килограми и намерили усмивката си. Повечето фермери по света бяха фалирали, защото болшинството предпочитаха да купуват от изкуствено създаденото месо, тъй като при добива му не бе пострадало нито едно животно, пък и бе по-евтино. Е, намираха се и разни религиозни фундаменталисти, които смятаха, че новата технология е дело на Дявола и все пак продължиха да си купуват месо от заколени животни, но те бяха малцинство.

         Каква бе истината обаче? Както знаете, бай Киро беше един от най-богатите хора на света, след като разори индианците собственици на казина преди 4-5 истории. По този начин той беше станал илюминат и имаше достатъчно влияние да създава свои собствени конспирации. Така след онзи наш разговор той бе отвлякъл Глиган Херувимов и го беше закарал в Зона 51, където учените едва повярваха, че е безсмъртен, а ние с бай Киро им предложихме да го оковат и да късат от него месо и плът и да ги продават като свинско. Когато той умреше от раните си, щеше да се съживи и регенерира, а липсващото месо щеше да бъде отново на мястото си. Първоначално учените се замислиха относно това доколко е етично да причиняват толкова безкрайна и мъчителна болка на човешко същество, но в крайна сметка видяха по-голямата картина и как по този начин ще помогнат на милиони по света и решиха да запазят действителния произход на месото в тайна, а вместо това по интервюта щяха да замазват очите на непросветения народ с приказките за клониране на клетки... Пък и години наред се бяха занимавали с вивисекция на невинни и сладки малки котенца, та един прошарен глиган ли щеше да ги трогне?

         В действителност нещата понамирисваха и хората се чудеха защо месото има все американски произход, след като се предполага, че учените от цял свят са усвоили производството му, но решиха да не задълбават, защото на харизан кон зъбите не се гледат, както знаем. Имаше и шепа любители на конспиративни теории, които се мъчеха да отворят очите на масите, но на тях се гледаше с насмешка, а единствено аз, бай Киро и още неколцина души бяхме наясно с истината.

         Въпреки че бай Киро бе помогнал на планетата, не спираше обаче да се измъчва от това, че не е виждал Скарлет Бордо на живо и след моите напразни опити да го разубедя да не се мъчи да я призовава, особено след начина, по който се развиха нещата последния път, в който се опита да го стори, той отиде отново на една безлюдна поляна и очерта пентаграм, а по средата постави глиганска глава. Усилията му този път бяха възнаградени, защото се чу еротичната музика и се материализира пищният демон с ангелско лице. Първоначално бай Киро се зарадва, но освен нея се оказа, че бе призовал и нейното гадже - лукавият и манипулативен демон Килър Крос, който тамън я беше награбил за сочното ѝ дупянци и я мляскаше с език. Забеляза обаче бай Киро и както беше усмихнат, пусна маДСката си, намръщи се и впери поглед в него. Крос дишаше тежко и пара излизаше от ушите и устата му, а нашият герой си плю отново на петите, повтаряйки: "BACKSPACE! BACKSPACE! BACKSPACE!". Качи се набързо на Киромобила, полетя и одма угаси пентаграма, след което изчезна със свръхзвукова скорост от поляната. Този път наистина си извади поука да не призовава демони и да не се опита да кръшка на жена си... Но дали?