Jump to content

BWC Сънища


MJ23

Recommended Posts

MJ23

Често сънувам какви ли не шантави сънища. BWC е сбирщина на много изплескали хора, които предполагам сънуват какви ли не неща. 

Та по темата - Тази нощ, по-скоро ден, защото спах от 6 до 17 :D След изпълнен с емоции хазартен ден винаги спя по много и дълбоко. 

Първия сън беше, че сънувах, че едно момиче, с което наскоро се запознах и подочух, че обича френската любов повече от хляба излизаме. Съня бе изпълнен с какви ли не глупости, по едно време бях на кафе през нощта и видях чичо ми на съседната маса, който бе станал алкохолик и пиеше уиски с разредител бира?! :D Накрая така и така не ми духа тая, но единия път бях забравил, че ще излизам с нея и трябваше да и купя 51 рози да и се извиня :D 

 

Втория сън бе далеч по циничен. Сънувах, че сме се събрали с аверите и пием. Пуснали сме си телевизията и по някое от шоутата пее на живо... Негово Величество Азис. Беше се върнал към педерасткия си период и пеее полугол, а по лошото беше, че отдолу се виждаше оная му работа. За беда оператора вместо да го дава отдалече нарочно зуумваше към ташаците и оная му работа да се виждат по хубаво :D Все пак всичко завърши с хепи енд, като след "Никой не може", реши да изпълни специално за феновете си от Плевен "Орк. Китка - Секси"!!!

 

Хайде споделяйте и вие изплескалите си сънища.

  • Upvote 27
Link to post
natopor4en

Човешкият мозък запаметява само малка част от съня. Обикновено 15-20 секунди. И това става непосредствено преди човек да се събуди. Лично на мен ми е мега смешно, ако някой започне половин час да обяснява какво е сънувал при положение, че това е физиологически невъзможно и лъже. Но това е друга тема.

 

Иначе по темата, не знам защо но съм запомнил две неща, които съм сънувал и то като малък. Първото беше как ме годи летящ дракон, а аз се крия под купчина шума от листа в парк. Втори сън беше как се опитвам да избягам от училището, което пък е окупирано от нацисти. 

 

А миналата седмица сънувах как бера ягоди. Вървя по улицата и по земята има ягоди, които бера. :mellow:

  • Upvote 7

slammy.gif slammy.gifslammy.gif

Link to post
MJ23

Е то съня ти става на бърз каданс, нормално е да го помниш :D Но най-кофти усещането е, ако някой му се е случвало хем да си буден и в съзнание и да продължаваш да сънуваш. Целия си скован и искаш да помръднеш, но не можеш. За съжаление ми се случи един път като бях пиян и вече си мислех, че това е края :( 

  • Upvote 16
Link to post
Ponetron

Това се нарича сънна парализа. Доста често се случва, най-често ако си под действието на алкохол или наркотици. Случвало ми се е да лежа .. мога да си мърдам само очите, УБЕДЕН съм че не спя и не сънувам, а виждам някакви неща летят около мен. Постоянно съм с гадното чувство, че около мен има много хора и е ужасно. В момента в който успееш да си мръднеш нещо и цялото тяло се събужда и се оправяш. Хем е яко, хем е стряскащо ..

  • Upvote 16
Link to post
thuglife7777

На мен доста често ми се случва, да сънувам как сънувам и както си спя и по едно време почва да се върти стаята и други супер нереални движения. Какви са тия сигнали нз :D. Ама с въртенето на стаята има понякога логично обяснение :D. Даже като по-малък, когато бях много зарибен по кеча сънувах и как съм кечист или Спайдърмен, футболист, и други шитни. Лошото е, че сънищата се помнят много къси периоди.

  • Upvote 6
Link to post
natopor4en

@Ponetron, това за което говориш са така наречените shadow people. Има филми по тази тематика. Аз съм гледал този. Тъп е, но пък е по темата и акко имаш желание, може да му метнеш едно око.

 

http://www.imdb.com/title/tt1764647/?ref_=tt_rec_tt

 

Със съквартиранта ми се познаваме от вече две петилетки и няма защо да ме лъже. Той ми е казвал, че е изпитвал такова преживяване. 

  • Upvote 5

slammy.gif slammy.gifslammy.gif

Link to post
RcadestickR

Най-странният сън, в който са замесени всички форми на човешкото его и Фройд би скочил през прозореца, ако можеше да го чуе:

 

Спя си аз най-блажено и по едно време ми се допикава животински много и сънувам как си ставам от леглото, отивам си в кенефа, вадя го и почвам да пикая и усещам могъщото облекчение. Точно в този момент, чувам глас, с ехо като от преизподнята, който ми казва: "Спри да пикаеш, ве, кретен!". Напълно незамислен колко странно е това, просто питам въздуха "защо?" и получвам отново отговор "Щото сънуваш, нещастник!". Ясно си спомням, как спрях да пикая, казах "Оле, да, вярно", прибрах питоня и се събудих. Обвинявайте ме колкото си искат в лъжи по скалата Джамбазов, но нямаше демидж по леглото като се събудих, инцидентът беше избегнат благодарение на многослойното ми вътрешно аз, което следи тялото ми, дори когато е в алкохолна кома. По принцип спя дълбоко, нямам обяснение. :D

Edited by RcadestickR
  • Upvote 17

 

anitrezashkakoaliciq.png.f1b67e01889f60e98e8ba5bf323780cb.png

Link to post
El luchador

Не е нещо особено, но винаги съм го помнел - изключително fast-paced сън, който сънувах, когато бях на около 4-5 години. Както е нощ и спя, изведнъж баща ми ме взема, пренася ме и ме хвърля през терасата на осмия етаж, на който живеехме по онова време...той ме 'фръга, аз падам и го гледам тъпо все едно нищо не се е случило. И понеже някои по-реалистични сънища се реализират и в истинския живот в стил дежа-вю....еми в крайна сметка се преместихме и не се стигна до момент на мятане през терасата и единствената последица от този сън е може би настоящия ми страх от височини.

  • Upvote 8
Link to post
ShwN

Страх ме е от сънищата.. Наскоро сънувах момичето, в което съм влюбен, че всичко е ок, можем да сме заедно и точно след целувката ни се събудих, осъзнах, че всичко е било сън и колко проблеми имам всъщност, които бях забравил докато сънувах. Признавам си, толкова кофти ми беше, така ми започна деня, че бях на път да се разрева и цял ден бях в депресия. На следващата вечер се напих и главата ми щеше да се пръсне от насъбраното напрежение. 

  • Upvote 14
Link to post
wascop
1 hour ago, natopor4en said:

Човешкият мозък запаметява само малка част от съня. Обикновено 15-20 секунди. И това става непосредствено преди човек да се събуди. Лично на мен ми е мега смешно, ако някой започне половин час да обяснява какво е сънувал при положение, че това е физиологически невъзможно и лъже. Но това е друга тема.

 

 

Наистина ли!?

Не мисля така!

Забравете за активности на мозъка, стадии на сънуване, REM и булшита на учените за мозъчната дейност по време на сън...

 

Сънят е душевно преживяване, приключение, задълбочаване, емоционален екстаз с букет от цветове.

Мултиизмерната география на осъзнатото сънуване граничи със опит извън тялото и няма нищо общо с дребните игрички на ума.

 

Това е свят, който съществува и за лузъри в реалния (или нека го нарека реалистичен и материален свят, в който мозъка също е част и то низша, като проявление на същността) живот, това е една форма, една единица и проявление на вътрешния човек.

 

Цяла тема съм написал за механиката на осъзнатото сънуване, която се е забравила...

 

Май ще правя тематичен подкаст, в който да се изразя по-ясно и изчерпателно по въпроса, защото ситуацията го налага, а пък ме мързи да пиша.

 

Ще се радвам да чуя мнения, за някаква конкретна опитност от по-дълбока плътност на съзнанието, защото "реалистичните" сънища на основа "кортекса ми освобождава сложни визуални сцени", всички сме ги чели в нАучните статии.

 

Поразпалих се малко, защото това ми е страстта и съм непоправим сънувач.

А и поревнувах да ви споделя, каква романтика е всъщност сънуването, но за това ще говоря в подкаста, защото е много време, да се напише, макар и в оная тема да съм заложил някои основни принципи.

  • Upvote 15

 

 

 

Link to post
Metzgermeister

Аз пък в следващата словесна повърня искам да споделя някой друг сън, в който са ми се явявали мъртъвци и в буквален, и в преносен смисъл.

 

Да започна с един от 2011 г. Баба ми по майчина линия се спомина в началото на въпросната година и няколко месеца по-късно сънувах как съм в квартирата в Търново и съквартирантът ми казва: "Ще получиш обаждане от отвъдното след 3... 2... 1..." и точно тогава телефонът ми (за по-дъртите потребители ще поясня, че става дума за култовия Самсунг, за който бях разказвал преди години, че много държах на него и не исках да го сменям за нищо на света :D) звънна. Видях, че е непознат номер и вдигнах. Отсреща чух гласа на баба си как ме вика по име, ама не по зловещ начин, а по начина, по който го правеше, когато ми се обаждаше в реалния живот. Аз адски се паникьосах и почнах да крещя с пълно гърло: "Къв си ти, бе? Кво искаш от мене?", защото не исках да повярвам какво се случва. В този момент съквартирантът ми започна да се хили като сеньор Бенджамин и лицето му придоби някакво дяволско изражение, а очите бяха неописуеми. После се събудих и оттогава насам не помня да съм я сънувал.

 

Миналата година пък се спомина дядо ми по майчина линия, който години наред ходеше на диализа и в последните си години беше отслабнал ужасно много и го качвахме и сваляхме по стълбите с инвалидна количка (живеем на втория етаж на къща, а стълбите са отвън и зимата ставаше доста екстремно, когато те се заледяваха). Беше тъжна гледка. Няколко месеца след смъртта му сънувах, че съм отишъл до магазина на съседната пресечка и когато излизам от него, виждам дядо си, облечен в тениската и анцуга, в които почина и с превръзка на едната ръка на мястото, където му боцваха диализатора. Паникьосах се и му викам: "Абе, теб нали те погребахме, бе?" и леко побегнах, а той усмихнат по глуповат и същевременно някак демоничен начин тръгна подире ми със скорост, която не можеше да достигне в последните си години и ми каза: "Как, бе? Виж, че съм си жив!". По-нататък не си спомням, явно съм се събудил. Няколко дни по-късно отново го сънувах, като този пъх си бях в хола. Мебелите не бяха подредени обаче, както в реалния живот. Изведнъж вратата се отвори и се подаде дядо ми, облечен в костюма, в който го погребахме и усмихнат глуповато, но този път без нотка на демоничност и каза, че иска краставичка (в последните години майка ми го хранеше и често му даваше краставички, нарязани на парчета). Аз адски се уплаших и се помъчих да извикам, но колкото и да се мъчех, не можех, вместо това от мен се изтръгваше нещо като сподавен стон. Опитах се да го натиря навън, бутайки вратата, но той ми оказваше доста голяма съпротива. И така се събудих.

 

За този тип сънища има доста обяснения, някои от които правдоподобни, други - не чак толкова. Спомням си как и на двете погребения попът изрично каза, че може нашите мъртви роднини да ни се явят насън, за да се опитат да комуникират с нас и ако кажат, че искат нещо, както беше случаят с краставичката, да им го занесем на гроба. Аз не съм религиозен човек и за мен това е по-скоро глупаво, както и самата религия. Такива сънища обаче леко разклащат вижданията ми за живота като цяло, макар и да съм сигурен, че има висша сила. Мразя обаче думата "Бог", защото си я представям като някаква енергия, а не като белобрадия старец, който ни гледа тъжно от иконите. 

 

Аз лично си обяснявам тези сънища с това, че роднините ни липсват, а това, което ни липсва или го желаем, често ни се присънва. Знаете поговорката "Гладна кокошка просо сънува". Има го и това, че доста често сънищата ни рефлектират това, което ни се е случило през деня (спомняте си сигурно онзи мой сън за котките, мухата, лайната и пикнята :D), а преди съня с краставичката си спомням, че се бях сетил за думите на попа. А и мъртви роднини не са единственото нещо, което ми липсва и което съм сънувал. Който е чувал интервюто на Радокс с мен от 2015-а, сигурно си спомня, че от малък съм доста вманиачен на тема автобуси и дори понякога ги сънувам. Имах един любим Чавдар 141, който наричах Индианеца, тъй като до 2007 г. носеше някакъв много специфичен тунинг, който го правеше да изглежда като индианец с боядисано лице преди битка и който с течение на годините осъзнах, че е бил адска селяния, но все пак е карал автобуса да се отличава от останалите. Ето го и него за тези, на които им е любопитно (впрочем, снимката е на спотър от Чехия, който е прекарал по странен начин почивката си в Бургас):

 

 

bg-a9660bh.jpg

 

Общо взето, израснах с него и с останалите такива Чавдари от модела (интересен факт, несвързан с тази тема, е, че са произведени всичко 41 бройки, от които една прототипна от 1993 г., а от останалите 40 30 са били за София и 10 за Бургас, всички произведени през 1996 г. От всички 41 е запазена само една от софийските, която се надявам да бъде стегната, ама това е друг въпрос). Манията ми по тези машини кулминира през 2012 г., когато заедно с още 6-има души, споделящи моите психични отколенения (трябваше да бъдат 7-ина, ама прошареният глиган в последния момент не успя да дойде, за което сега с удоволствие ще позлорадствам, макар че ако беше дошъл, щяхме да спестим по някой лев, понеже щяхме да разпределим общата сума между повече хора :laugh:), наехме Индианеца до Созопол - това удоволствие ни струва по над 20 лв. на човек, като нормалният билет е 5 лв. Едва успяхме да убедим и "БургасБус" да ни го отпуснат точно него, понеже, макар и турбодизеловият му двигател и скоростната му кутия да бяха пушка, вече като конструкция беше станал голяма барака и ги беше страх да не направим белята някъде. Трябваше и да му купуват специално винетка, защото принципно вървеше само градско. Да знаеш обаче, че любимата ти машина е изцяло на твое разположение за 2 часа е несравнимо удоволствие, което на мен ми се оказа и последното возене на него, защото месец по-късно го спряха, а още месец по-късно го пратиха на Динко от Ямбол разоборудван и с крайно грамотно цапнат надпис на задницата: "БЕС СВЕТЛЕ", сътворен със зелен спрей. Общо взето, макар че беше една нищо и никаква машина, неговата загуба за мен беше почти като загубата на роднина... или поне на домашен любимец. Месеците след бракуването му не спрях да го сънувам. По едно време сам започнах да се усещам, че сънувам - един път се качвам и казвам на шофьора бай Иван: "Абе, знам, че тва е сън, ама аз пак ще си се кача", при което той ми кима в стил "добре дошъл". Друг път пък вече ми беше писнало и си казах: "А, не! Това вече излиза извън контрол!" и почнах да се щипя, преди да се кача на автобуса. Не ми помогна обаче и сънят продължи още известно време, а аз все пак го налазих :lol: Сънувал съм и други бракувани любими превозни средства от старата школа, а също и някои несъществуващи - така в един сън видях 3 броя Икаруса от модела 180, от който в целия свят са запазени само два броя в движение (работи се и по трети, ама това е друг въпрос) и този факт ме подсети, че всичко е само сън.

 

Каквото и да си говорим, е абсолютно изтрещяна история да сънуваш автобуси, която потвърждава диагнозата, че съм със сериозни психически отклонения, но пък затова, според мен, подкрепя тезата ми, че човек сънува това, което желае или което му липсва, а не му се явяват духове, които се опитват да комуникират с него. Все пак, Чавдарите са просто машини и по същата логика би трябвало душата на Индианеца също да се опитва да комуникира с мен :laugh:

Edited by Metzgermeister
  • Upvote 17

 

 

Link to post
hacky

При мен пък най-уникалните и странни сънища са когато ми се е случвало да осъзная, че сънувам, първия и втория път като ми се случи бях доста паниран, когато разбрах, че в момента сънувам. Винаги когато го осъзная е в някакъв напрегнат момент в съня ми и осъзнато опитвам опити да се събудя, опитвам да си причиня болка, щипя се(може би от филмите ми е останало в съзнанието), но не изпитвам болка. В един момент като успея да се събудя винаги накрая дишам доста тежко.

Wascop я дай темата за осъзнатото сънуване, не се сещам дали съм я чел, някой друг събува ли осъзнато и какви други методи има за събуждане?

  • Upvote 4
Link to post
MJ23

Може да споделим и някои техники против заспиване. Митът с броенето на овце е отживелица, мен ми прави впечатление, че много ме унася, ако си разглеждам телефона. 5 минути на него и съм заспал. Имам и един друг ефективен метод от преди още:

 

Лягам по корем и почвам да се въртя и търкам в чаршафите, така че да им стане патката. Понякога си представям разни неща, барам я да се надърви хубаво. След това вече част от кръвта ми преминава от горната в долната глава и ми става много по-отпуснато и така заспивам лесно и бързо. Сигурен метод!

  • Upvote 8
Link to post
hacky

Принципно като гледам винаги преди да легнеш залагаш, в следствие на което губиш или печелиш пари, което вдига адренали, което от своя страна пречи да се спи, т.е. не залагай преди да легнеш за по-лесен сън. :D

  • Upvote 6
Link to post
Sledgehammer

Навремето когато залагах NBA не е имало случай да сложа някакви мачове и да спя след това. Просто не мога да мигна като знам, че имам няколко стотин кинта висящи и винаги гледам мачовете (не че ми е помагало де) :D

  • Upvote 3

GENIBUS NITITO CANIS

Link to post
LightOne

Дейба, имам какво да разкажа, ама ще има ли кой да верва на тия небивалици, дето аз на себе си не вервам, че на мен са се случили.

Е, па, каквото такова, важен е фъна от четенето.

Избрал съм двете перли в короната от WTF разкази относно сънливия етап от живота ми.

Перла в короната № 1

Спа си аз, сънувам квото сънувам и по едно време се усещам, че се намирам в стаята си, и въпреки че ми е черно пред очите, знам, че съм със затворени очи, лежа в леглото си, лежа обърнат по рамо към стената и в този момент целия настръхвам, усещайки чуждо присъствие и то не какво да е присъствие, а такова, което ме накара да се притесня, че това, което е до леглото ми, не е добре да се обръщам да го видя какво е, гадината му мръсна. И тук лекото уточнение, че с годините аз придобих някакъв усет, когато почна да разбирам, че сънят се превръща в кошмар, да си „налагам воля” да се събуждам  и се будя. Така от много време насам не знам що е това кошмар (да чукна на чукундура). Та това направих и в настоящия случай, ядосах се още в съня си и си викам „бал съм тъ в майката, гад мръсна, ей ся съ будя и дъ тъ няма!”. При което се събуждам, отварям очите, намирайки се точно в позицията, която казах по-горе,  и в яда си от кошмара, отмятам одеялото, извъртам се рязко в леглото, така че стъпвам с двата си крака на пода и вдигам глава срещу прозореца. Все още навън е тъмна нощ и само има светлина от уличните лампи.

И зяпвам, вцепенен от ужас. На няма и половин метър пред мен стои извисена фигура. Много добре помня лицето на фъшкията, нещо насекомоподобно с пипалца, но в никакъв случай човешко лице. Седя така вперил поглед поне 3-4 секунди напълно осъзнаващ, че съм буден и че няма как да го виждам това пред мен. Не е физически възможно! Успявам да изляза от ужасяващия ступор и вдигам утежнелите от съня ръце и ги размахвам напред, извиквайки  „Разкарай се! Буден съм!” И явно това движение ме вади от напълно от халюцинацията и фигурата изчезва. Само че аз не се събуждам „повторно”.  Щипя, удрям се, буден съм си бре! После естествено така и не заспах.

Айде разбирам, някак бих приел обяснението, че дори и буден мозъкът ми все още проектира образи от съня. Ок, да речем. Но за мен е непонятно как може мозъкът да проектира нещо, което не съм виждал? И за една секундичка в съня си тая гад не съм я сънувал. Напротив, до последно бях със затворени очи и обърнат към стената! Та така, някак буден, „сънувах” нещо, което го нямаше в съня и с ясното съзнание и фактическо положение във времето и пространството, че съм напълно буден.

Перла в короната № 2

Събота. Блажена събота, няма работа, братче, кеф. Само дето на съквартиранта тая събота му излезе през гъза, защото същата нея събота, го накараха да става 4 часа сутринта да ходи да приготвя закуски в един хотел.

И така лягам си аз, всичко наред, оки боки и се събуждам такъв. Повдигам главица, гледам от щорите напъпила ми ти тая слънчева зора. Протягам ръка и включвам телефона и гледам часа още 8. Изпсувам,че е още толкоз рано и хвърлям поглед в другия край на стаята и кво да гледам, съквартиранта още блажено си хърка и нехае, че трябва да е буден преди цели 4 часа. Подвиквам му от леглото да се събуди. Съответно съквартирантът  започва да ги ломоти „о,боже, олеле човек, трябваше в 4 да съм станал, закъснях здравата” и тем подобни. Скача от леглото, слага тениска и панталони, ни тоалетни, ни нищо, изхвърча през вратата и бегом навън.  И аз такъв се тюхкам как се прецака днеска момчето......

Отварям очите. Повдигам глава. Гледам светло в стаята. Грабвам за телефона, гледам 8 часа. Тегля една „майка му стара”.  Поглеждам другия край на стаята. Съквартиранта още спи. Сещам се, че трябваше шибано отдавна да е станал. Подвиквам му. Той се събужда,  веднага започва олелия и оплаквания как е окъснял яко. Става, слага една тениска и панталон и изчезва на бегом, ни ял, ни тоалетна мирисал. Аз през целите тия 2-3 минутки си лежа в леглото и се кахъря за него.

В момента, в който вратата се затръшва, аз се облещвам и целия настръхвам. „Копеле, какво се случи току-що?!?!?” В паметта ми изниква напълно ясния спомен, че АЗ ТОЯ ФИЛМ ВЕЧЕ СЪМ ГО ГЛЕДАЛ. Преди няма и 5 минути! Дословно, кадър по кадър, движение по движение. С толкова ясна и прецизна детайлност.  Фейсът ми тогава беше „безценен”. Inception, déjà vu, пророчески сънища, всичко в едно, братче.  

Дам, и аз ако не бях го сънувал със собствения си бъбрек, немаше да вервам. Напълно Ви разбирам.

  • Upvote 12

"Пред моя зов смъртта не е преграда. И нека този, който ме надуе за слава да не мисли, а само за спасение."- Рогът на Валийр

 - efed.jpg.ba5d419d86c3333dd5bbbb23c3ce5b45.jpgДа живеят бъговете!

Link to post
xelzing

Защо сънищата, които помня ясно, след като се събудя, все са свързани с момичета, с които не мога да бъда в реалния свят? 

  • Upvote 11

[b]Thank you EDGE! [/b]

Link to post
Ponetron

@LightOne , За първия ти сън говорих и аз по-горе и @natopor4en спомена. За т.нар "shadow people" и т.н. Ужасяващо е как си сигурен, че около теб има някой, нещо ... и няма какво да направиш, обзема те паника и се мъчиш някак да се събудиш.

 

За втория ти сън съм чувал и други да разказват подобни, но на мен точно такова не ми се е. Примерно имам случай съм се събуждал адски жаден, но не ми се е ставало да пия вода. Въпреки това ставам, отивам с пълното си съзнание да пия вода, връщам се ... лягам и .. се събуждам. И ми се пие много вода и съм в тотален шок дали преди малко ставах или не. Дали съм пил... или още сънувам. Около сънищата има много въпросителни, които едва ли ще открием ние ..

Edited by Ponetron
  • Upvote 9
Link to post
LightOne

Да де, ама сънната парализа е на първо място парализа. Аз можех да се движа, да отметна одеяло, да си седна, че и да размахам ръце. Очите ми не бяха наред, а не крайниците на тялото . Също така не е просто рандъм шит, който да не знам откъде ми идва, а продължение на съня. Мислил съм за парализата в този случай, но не покрива най-важния критерий за идентифицарането му.

  • Upvote 3

"Пред моя зов смъртта не е преграда. И нека този, който ме надуе за слава да не мисли, а само за спасение."- Рогът на Валийр

 - efed.jpg.ba5d419d86c3333dd5bbbb23c3ce5b45.jpgДа живеят бъговете!

Link to post
goldberga
1 hour ago, xelzing said:

Защо сънищата, които помня ясно, след като се събудя, все са свързани с момичета, с които не мога да бъда в реалния свят? 

Поне знаеш кои са. Аз сънувам хронично няква с черна коса, нито и виждам лицето, нито се сещам коя е от тва, което виждам (в гръб). :D Нищо общо с последните ми 3 приятелки, нищо общо с момичето дето сега имаме вземане-даване. Иди разбери...

  • Upvote 5
Link to post
natopor4en

Сещам се за един сън, след който се събудих мега спекан и задъхан. Сънувах, че се прибирам в блока и нали ще се запътвам към асансьора. Но на земята до входната врата виждам някакъв клошар, седнал на земята. С опърпани дрехи, миризлив и мръсен, седи на земята, единият му крак изпънат, а другият му ампутиран. Виждам го, но се правя, че не го и викам асансьора. И в този момент тоя маняк ми казва "Я да видим кой ще изядем". Аз супер много спичам, понеже асансьора не идва, а копелето е изправено и седи на единият си крак. Събудих се задъхан и супер спекан. Това е втори път, при който се будя мега наплашен след сън. Първият път беше, когато сънувах, че ме гони летящ дракон из парка, а аз се крия под купчина листа и се моля да не ме намери.

  • Upvote 5

slammy.gif slammy.gifslammy.gif

Link to post
THE ENEMY
1 hour ago, LightOne said:

Перла в короната № 2

Това е като deja vu-тата и си има научно обяснение. Понякога мозъкът обърква информацията при обработването и, при което понякога я обработва по-бавно, а понякога по-бързо. Когато я обработва прекалено бързо, мозъкът се обърква и човек остава с впечатлението, че нещото което му се случва вече или знае, че ще му се случи, или му се е случвало.

 

Аз лично най-мразя да сънувам, че съм спечелил пари, или нещо друго яко ми се е случило и моментът в който се събуждаш и осъзнаваш, че е било само сън. :D

  • Upvote 5
Link to post
xelzing
44 minutes ago, goldberga said:

Поне знаеш кои са. Аз сънувам хронично няква с черна коса, нито и виждам лицето, нито се сещам коя е от тва, което виждам (в гръб). :D Нищо общо с последните ми 3 приятелки, нищо общо с момичето дето сега имаме вземане-даване. Иди разбери...

 

Едното момиче се появи в съня ми без да съм си мислил или да съм се сещал за нея преди това.Интересното е, че на следващия ден я видях (преди това не я бях виждал от много време, даже не се и познавахме добре) и определено имаше някаква игра между нас.Тогава разбрах, че това е любовта на живота ми, но в края на краищата нещата не се получиха.

Хубаво е когато имаш такива съновидения, но е малко кофти тръпката като се събудиш и се почувстваш по-празен от всякога.

  • Upvote 7

[b]Thank you EDGE! [/b]

Link to post

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Recently Browsing   0 members

    No registered users viewing this page.

×
×
  • Create New...