Post mortem nihil est, или защо кечът е театър на трагедията

[PostMortem]

Post mortem nihil est, или защо кечът е театър на трагедията

 

Наричайте го както искате: спорт, развлекателно шоу, театър, кеч – все едно е названието, но това което идва на вниманието ми е начинът, по който много хора пренебрегват натоварването, труда и изтощението на тези, които са на пътя, в залата или пред публика на ринга по над триста дни в годината. През годините светът на кеча е ставал свидетел на много трагични случаи, в които кечисти умират – някои от пренатоварване на даден орган, други от по-крайни действия. Ще ви представя някои от тези случаи:

1.      “Macho Man” Randy Savage – един от най-популярните кечисти в света през осемдесетте и деветдесетте години на миналия век, Randy Poffo – каквото е истинското му име, печели 20 титли по време на 32-годишната си кариера, включително колана в тежка категория на WCW, интерконтиненталната и световната титла на WWF. След като прекратява кариерата си, “Macho Man” остава под светлините, рекламирайки “Slim Jim” beef jerky[1]. Сутринта на 20 май, 2011г. Randy Savage умира от внезапен сърдечен удар докато кара колата си, разбивайки я в дърво на пътя. След аутопсията става ясно, че кечистът има увеличен размер на сърцето и коронарна болест. В кръвта му са открити малки количества алкохол, както и болкоуспокояващи, които е взимал по предписание. Официалната причина са смъртта е атеросклерозно сърдечно заболяване.

 

2.      "Ravishing" Rick Rude е сред големите звезди на деветдесетте години, подвизавайки се в WWF, WCW и ECW. През 1994-та година печели WCW International World Heavyweight Championship за трети път в мач срещу Sting[2], но контузва гърба си след изпъление на suicide dive, приземявайки се на ръба на издигната около ринга платформа. След мача титлата му е отнета (вкарано в сторилайн), а Rick Rude прекратява кариерата си. През 1997-ма година се завръща в кеча, но главно като коментатор/мениджър и появите му на ринга са редки. През 1999г. отново се оттегля от бизнеса, а на 20 април същата година умира от сърдечна недостатъчност. Аутопсията показва, че причина за смъртта е свръхдоза с различни медикаменти. По това време, Rude е тренирал за завръщане на ринга.

 

3.      Chris Candido е кечист състезавал се в различни промоции през кариерата си – WWF, WCW, ECW, NJPW, TNA. Най-големите му успехи на ринга са спечелването на WWF World Tag Team Championship, ECW World Tag Team Championship, както и WCW Cruiserweight Championship.
На турнира на TNA – Lockdown през 2004г., Candido участва в мач в клетка, където получава фрактура на малкия и големия си пищял. Още на следващия ден се подлага на операция, но няколко дни по-късно на 28 април се почувствал зле, а вечерта припаднал и веднага е откаран в болница, където е диагностициран с пневмония. Докторите източили водата от дробовете му, но въпреки това Candido умира същата вечер. Според брат му, съсирване на кръвта вследствие на усложнения при операцията, е причината за смъртта. В края на 2005г. от TNA провеждат Chris Candido Memorial Tag Team Tournament в негова чест, а през 2009г. е приет в Hardcore Hall of Fame.

 

4.      Jack Adkisson, по-известен под кеч псевдонима Fritz Von Erich е баща на шест момчета. Jack младши умира от случаен токов удар на 7-годишна възраст. David Von Erich умира на 25г. от неочакван сърдечен удар, вероятно причинен от злоупотреба с наркотици. Mike Von Erich получава контузия през 1985г., от която така и не се възстановява напълно. Започва да използва наркотици и две години по-късно се самоубива на 23-годишна възраст. Kerry Von Erich губи крака си в пътна катастрофа с мотор през 1986г. Продължава кеч кариерата си, но така и не може да преодолее болката и извършва самоубийство през 1993г. (33-годишен). Най-младият брат – Chris Von Erich също се занимава с кеч, но така и не преживява смъртта на брат си Mike. Отнема живота си на 21-годишна възраст през 1991г.

 

5.      Bruiser Brody е бивш състезател по баскетбол и футбол, а по-късно и кечист. Подпомага развитието на “brawling” стила[3], както и често смятан за един от най-добрите в този стил. Състезавал се е за компании като NWA, AJPW, WWC и съвсем за кратко в NJPW.
На 16 юли, 1988г. Brody се намира в съблекалнята преди мач в Баямон (град край Сан Хуан, Пуерто Рико), когато José Huertas González (кечист и букър на шоута) го моли да отиде под душа, за да говорят по работа. Няколко минути по-късно започва сбиване последвано от два стона, които били достатъчно шумни, за да бъдат чути от цялата съблекалня. Tony Atlas се затичил по посока стонове и видял Brody окървавен и прегънат на две, а до него Gonzalez, който държал нож. Bruiser Brody издъхва на 42 години, а убиецът пледира самозащита и не е осъден, след като никой не свидетелства в съда срещу него.

 

 

Post Mortem,
31.07.2015г.

 

---

[1] Beef Jerky са тънко нарязани и леко хрупкави телешки ивици, обилен източник на протеин, желязо и цинк.

[2] Rude губи титлата си от Sting на 17 април, но я печели отново на 1 май във Фукуока, Япония.

[3] Известен още като wrasslin. Кеч стил с много ритници, удари и clothesline-ове. Спецификите включват изграждането на вражди главно с кеч, огромна продължителност на враждите (дори години в някои случаи) и др.