Koe e нещото, което най-много ви харесва в кеча?

[nWoHulkster]

Много пъти съм се замислял и реших да видя и вие какво ще кажете по въпроса.

Edited April 27, 2012 by nWoHulkster™

[Loop]

Какво да коментирам.. ако ги нямаше образите щяхме да гледаме не-истински кик бокс. :D

[HEIDENREICH]

Аз също най-много държа на интересните истории и сегменти,именно затова много ми харесват интересните образи и затова най-обичах ранните 90 когато нямаше борец без образ.Макар и да се срещаха недоразумения като Доинк,Папа Шанго и Дамян Дементо,беше някак си по весело и колоритно.От тогава така ми се изчанчи вкуса ,че предпочитам забавен сегмент или образ пред 20 минутен добър мач-е ако има и мач като Шон Майкълс-Кърт Енгъл няма да откажа .

Ще дам пример "Смъртта на Undertaker" oт Royal Rumble през 94 от много смарк анализатори се разглежда като най-глупавото нещо в историята на кеча, а на мен ми е любимия момент и още чакам нещо да ми направи такова впечатление...

[COLEMAN]

Преди около 7 години едно малко момченце седеше на един малък стол в една стаичка с един телевизор и една масичка. Минаваше 10 часа....ставаше късно..постоянно се притесняваше родителите му да не го видят...че стои пред телевизора до толкова късно. То стоеше и чакаше със затаен дъх заветния час точно в полунощ когато пред него оживяваше един различен свят...свят в който намираше отражение на най-смелите си представи за супергерои и се опитваше да им подражава. Уви. След толкова много години пред екрана вече не гледам по този начин на биснеса....и да си призная доброто старо време страшно много ми липсва....времето когато не разбирах защо тези хора правят това всяка вечер.....времето в което постоянно се запитвах дали кръвта и ударите които виждаме са истински...когато стисках зъби родителите ми да не влязат в стаята и да сложат край на това което съм чакал с толкова голямо нетърпение цяла седмица. Всички тези хора Sting...The Undertaker...Hulk Hogan...Andre The Giant бяха оставили трайни следи в съзнанието ми и потръпвах винаги когато чуех имената им. Харесваше ми всичко това.....изяществото с което тези хора правеха всички движения и удари..начинът по който говореха и се предизвикваха един друг все повече засилваше желанието ми да стана един от тях...и все още имам това желание. С течение на времето осъзнах истината....че всичко това е нагласена пиеса която музикантите изпълняват перфектно и когато погледнах назад....когато осъзнах от къде започва всичко...цялата история на този бизнес и всичките тези суперзвезди..даващи живота си всяка седмица с една единствена цел - да превърнат един мач в истински шедьовър...да превърнат всяка вечер в незабравимо преживяване за феновете....обикнах всичко това още по силно. Сега след толкова много време....когато гледам как все повече хора осъзнават смисъла на цялото това изящество..ме карат да си мисля че всичко това на което съм се възхищавал няма да остане забравено.

[Shawn_Michaels]

Преди около 7 години едно малко момченце седеше на един малък стол в една стаичка с един телевизор и една масичка. Минаваше 10 часа....ставаше късно..постоянно се притесняваше родителите му да не го видят...че стои пред телевизора до толкова късно. То стоеше и чакаше със затаен дъх заветния час точно в полунощ когато пред него оживяваше един различен свят...свят в който намираше отражение на най-смелите си представи за супергерои и се опитваше да им подражава. Уви. След толкова много години пред екрана вече не гледам по този начин на биснеса....и да си призная доброто старо време страшно много ми липсва....времето когато не разбирах защо тези хора правят това всяка вечер.....времето в което постоянно се запитвах дали кръвта и ударите които виждаме са истински...когато стисках зъби родителите ми да не влязат в стаята и да сложат край на това което съм чакал с толкова голямо нетърпение цяла седмица. Всички тези хора Sting...The Undertaker...Hulk Hogan...Andre The Giant бяха оставили трайни следи в съзнанието ми и потръпвах винаги когато чуех имената им. Харесваше ми всичко това.....изяществото с което тези хора правеха всички движения и удари..начинът по който говореха и се предизвикваха един друг все повече засилваше желанието ми да стана един от тях...и все още имам това желание. С течение на времето осъзнах истината....че всичко това е нагласена пиеса която музикантите изпълняват перфектно и когато погледнах назад....когато осъзнах от къде започва всичко...цялата история на този бизнес и всичките тези суперзвезди..даващи живота си всяка седмица с една единствена цел - да превърнат един мач в истински шедьовър...да превърнат всяка вечер в незабравимо преживяване за феновете....обикнах всичко това още по силно. Сега след толкова много време....когато гледам как все повече хора осъзнават смисъла на цялото това изящество..ме карат да си мисля че всичко това на което съм се възхищавал няма да остане забравено.

Много ми хареса изказването и при мен е нещо подобно само с разликата дето не съм се притеснявал от нашите,защото аз кеч почнах да гледам сравнително късно на 17 години(но по рано нямаше от къде да гледам).Но всеки път съм очаквал с нетърпение особено като вземе напредвид,че WWE по RTL 2 даваха в много късните часове 2-3 часа през нощта почваше.Колко безсънни нощи съм прекарвал пред телевизора и на другия ден в училище все бях зомбиран от няколкото часа сън.Пък за да ми се хареса даден кечист не е важен само образа му,а и това колко е добър на ринга,а също и визията е много важна.Всичко е важно за мен и най-малките подробности.

[Radox]

За мен най-важното винаги са били историите и отношенията между самите борци. Ето защо винаги съм се кефел на яките вражди между Винс и Ледения, Скалата и Трите Хикса, Стинг и Хоган и т.н. Просто много голямо удоволствие ми доставят интервютата, screw-finish-ите и нападанията в гръб в съблекалните. Образите също не са за подценяване.

[UltraMadd]

По принцип харесвам цялото шоу. Трябва да се признае, че шоуто няма да е толкова интересно, ако има само мачове и никакви истории. Тогава щеше да е по-добре да си гледам K-1, защото там поне се бият наистина. Но не мога да отрека и обратният вариянт. Ако имаше само добри образи и никакви готини мачове, пак щеше да е тъпо, защото става друг вид шоу, а не кеч. Затова мисля, че шоуто е интересно именно заради своята цялостност, именно заради обединението на няколко вида шоу в него. Просто кеча нямаше да е същият, ако отсъстваше дори и една от неговите съставни части. А както каза и Shawn_Michaels, визията също има много голямо значение, а по мое мнение и музиката играе голяма роля. Просто съвкупността от всички тези неща в тяхната цялостност правят шоуто известно като "кеч" това, което е.

[The Olimpic Hero]

Както вече казахте ако няма истории няма да има и кеч,но има и едно друго нещо без което не може да има кеч.

Кефи ме всичко,което споменахте.

Но има едно нещо,от което настръхвам.Това е публиката.Просто ми става нещо отвътре,когато публликата полудее и започне да освирква или аплодира някой много.Ако няма пълни зали за мен не може да има и кеч.Реакцията на публиката е едно от най-важните неща в кеча.

Пуснете си мача Винс Макмеън vs Хълк Хоуган на WrestleMania 19 и чуите реакцията на публиката когато излезе Rowdy Piper както и когато накрая на мача Хоуган се съвзе,сви юмруци и започна да прави характерните си движения.Аз настръхнах и в двата случая.

[Remus]

Любимата ми част в кеча е да гледам как кечистите, като едни професионални актьори, си влизат в ролите. Няма нищо по хубаво от това да гледаш как в един момент JBL, например стои на ринга и псува фенове и кечисти, а в следващия е сред феновете и дава учтиво автографи. Кечистите са хора преди всичко са по-добри и от най-добрия актьор.

Друго нещо е великолепната хармония и отработените движения на ринга. Колкото и да мразя Шелтън Бенджамин (съжалявам, ако има фенове, но всеки с мнението си), не мога да отрека, че добре се взимаше в ръце, когато направи някой гаф. Например последните два Raw. И двата пъти се спъна докато прескачаше въжетата, ама все пак хватката си успяваше. И екстремните кечисти, като Рей Мистерио, Хувънтуд Герера (не споменавам такива от ECW, защото, честно казано, не съм гледал нито едно шоу), РВД и др. направо ми запълват душата, когато ги гледам как направо си прелитат, изпълнявайки някоя хватка.