CZW Best Of The Best 14

[degenerat 2]

Едно от трите главни шоута на CZW и едно от най-значимите indy cъбития през годината, което предполага и отделната му тема. И така, Best Of The Best 14:

CZW Best Of The Best 14

Flyers Skate Zone

April 11th, 2015

12 of the world's best will compete for the right to be called Best of the Best & take home the prestigious trophy in 1 of professional wrestling's top tournaments!

Best Of The Best 14 Round 1 - 3 Way Elimination:

Joey Janela v. Joe Gacy v. CJP

Best Of The Best 14 Round 1 - 3 Way Elimination:

Tommy End v. Aaron Williams v. Caleb Konley

Best Of The Best 14 Round 1 - 3 Way Elimination:

Jonathan Gresham v. Tracy Williams v. Trevor Lee

Best Of The Best 14 Round 1 - 3 Way Elimination:

Andrew Everett v. Buxx Belmar v. Mike Bailey

CZW Tag Team Championship:

OI4K (Jake & Dave Crist) © v. NOI (Danny Havoc & Lucky 13)

Deathmatch Trial Series, Scaffold Match:

NOI's Devon Moore v. 'Wrench' Connor Claxton

Plus 2 Second Round Singles Matchups and the One on One BOTB 14 Final!

Предишните победители в турнира:

2001 The Winger

2002 Trent Acid

2003 B-Boy

2004 Sonjay Dutt

2005 Mike Quackenbush

2006 Ruckus

2007 Joker

2008 Sabian

2009 Egotistico Fantastico

2011 Adam Cole

2012 Sami Callihan

2013 Alex Colon

2014 Drake Younger

[degenerat 2]

Забавих се малко с гледането, но как да е, понякога изникват и разни проблеми. Чакането обаче определено си заслужаваше най-малкото, защото:

NICK F'N GAGE

NICK F'N GAGE IS BACK

Страхотен mark out, макар никога да не съм бил сред най-запалените му фенове. Значението на Gage за CZW през годините и легендарният му статут обаче надали се нуждаят от коментар и такъв момент е специален сам по себе си, добре че не си го spoil-нах. Последвалият сегмент между него, Jeez и Tremont  също беше много добър и със сигурност идните няколко месеца се очертават изключително интересни, тъй като варианти за развитие тук един куп.

Best Of The Best 2015 най-вероятно ще се запомни главно именно със завръщането на Gage, но ако се абстрахирам от него, мога да кажа, че видяхме и едно от най-добрите издания на турнира досега. Една главна + още няколко истории развиващи се в него, излизане от spotfest рамката във втория му етап и най-правилния възможен победител. Тази година подборът на участниците също беше доста интересен - две-три по-блестящи на хартия имена, но много млади и перспективни кечисти.

Мачовете от Round 1 няма да ги коментирам по отделно, тъй като няма какво толкова да се каже, просто приятни срещи, които да въведат към същинската част на турнира. Кофти дойде само elimination условието, като в повечето случаи след първия туш следваха еднотипни и прибързани няколко минути до втория. Единствената среща от която очаквах да е нещо повече от 'просто приятна' беше Andrew Everett v. Buxx Belmar v. Mike Bailey, но и тя попадна в споменатата категория. Все пак само тримата успяха да представят успешно elimination условието, което не е малко. Ако трябва да отлича някой от четирите мача обаче бих заложил на End v. Williams v. Konley, които представиха интересна комбинация от бързина и брутални директни размени.

Devon Moore vs Connor Claxton - не чак толкова впечатляващ като първия мач на Claxton, но все пак отново стабилно представяне от него. Като изключим няколкото наистина яки spot-a, по-голямата част от мача не им се получи особено и ми беше по-скоро скучна. Финалните минути обаче бяха страхотни за гледане. Радвам се, че едно ново име в deathmatch дивизията се изгражда толкова успешно към момента.

Jonathan Gresham vs Tommy End - страшно добър мач, изигран в по-скоро европейски стил и с чудесно представена история. Gresham си беше набелязал коляното на End, което беше гениално спрямо ръстовото предимство на втория и перфектно застъпено в края. В процеса Gresham затвърди и heel turn-a си като главен сюжет в турнира, превръщайки се в безспорен MVP за мен.

Mike Bailey vs CJP - също много добър мач. Казвам го за пореден път, но офанзивата на Bailey е уникална. Тук двамата се сработиха чудесно и резултатът беше на лице. Някои биха казали дори мачът на вечерта, но на мен историята и цялостното изграждане на финала ми харесаха повече.

OI4K vs NOI - изцяло пожертван в името на историята с heel turn-а на OI4K, която може би не изглежда зле. Малко се поунесоха тук, но няма да бързам да съдя.

Jonathan Gresham vs Mike Bailey - невероятен мач и потенциалната среща на годината в рамките на компанията. Прекрасен mat work и история в която Gresham се стреми да разглоби коляното на опонента си вадейки бързината и 1/2 от арсенала му, а Bailey трябва да превъзмогне болката. Не знам дали наистина не се нарани в края, но selling-ът му беше нереално добър. Драмата в края също не се нуждае от думи, публиката застана изцяло зад него. Победата му идва напълно закономерно, CZW просто видяха потенциалния си следващ Adam Cole и решиха да го използват. Оттук нататък бъдещето ще покаже дали и аз, и те сме били прави.

Като цяло едно много добро шоу, което запазвам в колекцията си в пълен вид. Следващите няколко месеца също едва ли ще разочароват. Все пак - NICK F'N GAGE, NICK F'N GAGE, NICK F'N GAGE...