Jump to content

Captain and Commander - Reunion


SfSgSw

  

11 members have voted

You do not have permission to vote in this poll, or see the poll results. Please sign in or register to vote in this poll.

Recommended Posts

Ще започнем с малка анкета, която ще определи дали въобще ще продължим... Най напред, какво е Капитан и Команадир?

 

Те това ---> 

 

Историята се нуждае от продължение, а и сега покрай юбилея на форума всякакви стари шоута и дневници се връщат към живот, та изглежда е писано и пиратската сага да бъде завършена. Това ще решите вие - People power!

 

Целта е 20 положителни вота и дневникът ще се завърне до седмица, две, заедно с оригиналния автор, който между другото съм аз. Radox, прав беше баце, не съм нов потребител. Дължа извинение на форума че напуснах без "Сбогом" тема, но не бе планирано. Просто понякога живота те удря здраво, когато най малко очакваш, но това е история за друг път.

 

Оригиналният cast ще се запази както и историята дотук, възможни са незначителни промени. Приемат се и нови попълнения, но имайте предвид че главните герои вече са заети, от тук нататък новите попълнения ще получават второстепенни роли или cameo.

 

Освен анкетата, чувствайте се свободни да споделите мнението си в темата. Само не бъдете прекалено критични, че ще ми убиете ентусиазма. :D

Съвсем скоро, една отдавна забравена история ще бъде разказана, като всяко друго и това приключение ще намери своя край! 

Link to comment

              Captain and Commander - Reunion                                                                  

 

 

The Cast:

 

Кораб - "Черната Стрела"
Клас – Двупалубна търговска шхуна
Въоръжение – 26 леки, и 12 тежки бордови оръдия
Екипаж – 95 души
Принадлежност - ?

Флаг
1436-thumb.jpg
Основни лица от екипажа:

Olimpic - Капитан
Radox - Първи помощник на капитана
G - Втори помощник на капитана
Parcaleste - Боцман
Suffer-H - Трети помощник на капитана
Neshev - Щурман
Rocky Maivia - Помощник боцман
Socki - Командир на артилерията
Gboy - Помощник на Radox
Mr 316 - Помощник на G
Wohov - Кормчия
Djihad - Втори Кормчия
Dr. Jack Levine - Корабен лекар

The Pain - Помощник на Jack Levine
Immortal - Писар и картограф
Kraislera - Готвач
Main Eventer - Помощник щурман
Old School - Офицер
Rawhide - Офицер
Dani be - Втори помощник на Radox, назначен лично от него
Petrelli - Обикновен моряк
Lubo Dimitrov - Юнга
Fegri - Артилерист
Outkast - Артилерист

Post Mortem - Африкански шаман

Mom4u - Дърводелец

Hachiko - Моряк, бивш монах.

 

Extras:

 

Teddy Hart

 

-------------------------------

 

Кораб – "Крал Джордж"
Клас – Двупалубна военна фрегата
Въоръжение – 38 леки и 32 тежки бордови оръдия
Екипаж – 210 души
Принадлежност – Капер, флагман на „Северобританската търговска компания”

Флаг
britannia_flag-120x120-120x120.jpg

Основни лица от екипажа:


Лорд Vichix - Совственик на „Северобританската търговска компания” и адмирал на английския флот
Ultramadd - Капитан
Heidenreich - Първи помощник на капитана
Loop - Втори помощник на капитана
Brock Lesnar - Боцман
Blackened - Помощник боцман
Jingieby - Щурман
Zippo - Помощник щурман
Linus - Командир на артилерията
Mystery - Офицер
Retwerts - Офицер
Black King - Кормчия
Petio09 - Втори кормчия
Massive (Mass1v3) - Офицер
Styler - Грум и асистент на Лорд Vichix
Dadoktor - Корабен лекар

Werewolf - Помощник на Dadoktor

Iceman33 - Картограф

Rcadestickr - Обикновен моряк

Headmaker - Наемник, един от хората на Vichix

 

Extras:

 

Darkwish

Gardax

 

---------------------------------------------------------------------------------------------

 

Забележка: Всички образи и враждите помежду им са измислени и нямат за цел да иронизират форума и потребителите му!

 

 

Дотук в Captain and Commander:

 

                                  

 

                                       Сезон 1 - Корсари и Лордове

                                                   

 

 

 

1. Плаващ страх

 

 

29 Ноември 1767 година - Индийският Океан, някъде на югоизток от о.Мадагаскар...

На борда на Черната Стрела цареше необичайна тишина и спокойствие. Капитана беше наредил да се запали само носовият фенер и навсякъде цареше мастилено-черен мрак. Вече наближаваше полунощ, но никой не очакваше да чуе звука от корабната камбана, отброяващ 24-ия час от денонощието. Тази нощ целият екипаж на Стрелата беше на крак - топчиите седяха в готовност до оръдията, а оръдейните капаци вече дни наред бяха широко отворени. Дежурните на вахта, бяха вперили поглед във всички посоки и не смееха да свалят очи от хоризонта. На всички бе наредено да разговарят шепнешком.

- АААА КАРАМБА! - изруга Radox от капитанското мостче, за миг нарушавайки заповедта за пазене на тишина, след което продължи по тихо.
- Мътните ни взели Dani Be, казвам ти - това е краят на нашата легендарна шайка!
- Що не вземеш да се успокоиш малко а? - подхвана Dani Be - Живи сме нали? Измъкнахме се от английските дяволи, това е най важното.
- Измъкнали сме се казваш? Нека те попитам, драги ми помощнико, къде беше ти когато нападнахме английската търговска бригантина? Къде беше ти, когато "Крал Джордж" ни подпали задника? Къде беше ти, когато при сражението ни с "англичанина" старият ни капитан падна смъртно ранен и ден по късно стана храна за акулите? Това са все събития, от последните 3-4 дни, та кажи ми помощник... Къде беше?
Dani Be се поколеба и не отговори на въпроса, Radox продължи:
- Ще ти кажа къде беше... въргаляше се в кревата, почти в несвяст от тропическата треска, която те събори. Пропусна сражението, пропусна и ужасната тропическата буря, която за щастие се оказа наш спасител и ни измъкна от огнедишещите гърла на Крал Джордж. На твое място бих се позамислил преди да говоря за тези събития неподготвен.
- Прав си, моя грешка. Все пак откакто си стъпих на краката преди два дни, имах възможността да поговоря с момчетата и да разбера това онова. Разказаха ми за страховития залп който сме поели през десния борд. Parcaleste твърди, че ако Крал Джордж се беше прицелил по добре с цената няколко маневри, вместо да бърза да спасява бригантината, сега кораба ни щеше да е на дъното.
- И е прав, но и сегашнитe повреди по кърмата са жестоки. Имаме огромна дупка на десния борд, която спешно се нуждае от ремонт, a най забавното е, че не знаем къде точно се намираме, дяволската буря ни клатушкаше в продължение на два дни. Не знаем къде е и Крал Джордж. Проклетата ферегата може да е навсякъде и една случайна среща с нея ще означава бърз край за нас..
Dani Be долови нотка на колебание в гласа на Radox.
- Проблемът ти не е в англичаните нали Radox, проблемът ти е в новия капитан Olimpic. Смяташ че той не е достоен наследник на капитанското мостче нали? Мислиш че той ни води към гибел? Може би дори мислиш, че старият капитан трябваше да избере теб за свой наследник?
- Taкa e Dani Be, мисля го - отвърна Radox с въздишка.

В капитанската каюта беше запалена само една свещ. Зад голямо масивно бюро, затрупано с навигационни уреди и карти, седеше капитана на Стрелата - Olimpic. От другата страна на бюрото седеше третият му помощник - Suffer-H, който пълнеше с тютюн лулата си. Olimpic от своя страна се беше заел с уредите и картите на масата, опитвайки да изчисли къде се намира Стрелата в момента. Пръв мълчанието наруши капитана.
- Намираме се на юг от Мадагаскар, трудно е да се изчисли на какво разтояние, но да поемем курс към острова би бил огромен риск. Възможно е Крал Джордж да се навърта по бреговете му. Африканският бряг също е твърде опасен, ако поемем натам срещата с кораби на "Северобританската компания" ще бъде неизбежна. Някакви идеи приятелю?
Suffer-H засмука от лулата си и кръгчета дим се понесоха към тавана. След минутка размисъл отговори.
- Сегашният курс е добър. Единствено на изток може да се търси някакво спасение, но ни трябва и доза късмет... фрегатата може да е навсякъде. Веднъж стигнем ли индийските брегове сме спасени, а от там курс към Индонезия.
- Това ми е ясно, да. Дано индийските богове са с нас.
- Струва ми се, че нещо друго те човърка отвътре... хайде не едно и две сражения сме преживели, не можеш да скриеш нищо от мен. - Suffer-H беше доловил някаква тревога изписана на лицето на капитана, усещаше че крие нещо.
- Ти си един от малкото дяволи на този кораб, на които имам пълно доверие, така си е. - Olimpic се поколеба още минута, след което продължи - Струва ми се, че дисциплината която цари на кораба, се дължи на опасността, която ни грози в момента. Веднъж достигнем ли индонезийските пиратски пристанища, проклетото ни дяволско семейство ще се раздели на два лагера. Някой всява смут сред екипажа, трябва да си отваряме очите на четири. Бях разговарял с G наскоро и той споделя притесненията ми, но до момента избягва да раздава прибързани присъди.

На палубата до десният борд се бяха събрали на приятелски разговор няколко моряка.
- Сакраменто! Казвам ви, тази проклета фрегата ни лиши от може би най мазната плячка, която сме виждали. Проклетата бригантина превозваше богаташчета, някой ми беше споменал за сребро в трюмовете - гневеше се Parcaleste - някой от вас приятели успя ли да зърне богатството с очите си?
- Аз разбих капака на единствения трюм на това жалко коритце - отвърна помощника на боцмана Rocky Maivia - истина си беше, огромна партида сребро на кюлчета и не само това... кораба се пръскаше по шевовете от ценни товари от изтока.
- Станалото станало другари, важното е че всички сме тук невредими. Скоро ще пируваме по индонезийските бардаци - намеси се в разговора Mr 316
- И с какви пари ще пируваш, когато стигнем? - скастри го Parcaleste
Mr 316 не отговори директно на въпроса и вместо това реши да охлади страстите.
- Хайде, стига момчета нека не се караме, я вижте какво си имам тук. Днес отмъкнах една бутилка ямайски ром от трюма. След като капитана намали дажбите на ром тези дни, просто не се сдържах да посегна на запасите ни.
- Ето това вече е приказка, дай насам - похвали го Rocky Maivia.
Тримата започнаха да си подават бутилката и разговора премина в по весели теми. Изведнъж тишината бе нарушена от рязкият крясък на дежурния на вахта Lubo Dimitrov.
- Кораб на хоризонта, дясно на борд!
Само миг по късно палубата бе огласена от боцманската свирка. Parcaleste надуваше свирката с всичка сила и със страшен глас крещеше на екипажа.
- Ставайте изчадия, бойна тревога!
На долната палуба цареше истински хаос. Командира на артилерията Socki крещеше като обезумял.
- На десния борд празноглавци такива, изкарайте и заредете оръдията, насочете ги по посока на светлините и чакайте заповед за огън.
Двама от най старите артилеристи, отдавна бяха заредили с картеч оръдието си:
- Започва се Fegri, да опушим английските изчадия!
- Така е Outkast, време е за разплата, да ги вземат дяволите!
На капитанското мостче Olimpic и Suffer-H, които отдавна бяха напуснали капитанската каюта, сега бяха застанали редом до другите командири на кораба - G и Radox. Четиримата гледаха през далекогледи, по посока на светлините на хоризонта.
- Очакваме вашите заповеди капитане - пръв проговори Radox.
Olimpic още известно време гледаше през своя далекоглед, след което промърмори.
- Нека не избързваме, нека помислим за момент.
- Да ме вземат мътните, но това не може да е Крал Джордж Сакраменто! - намеси се G - корабът идва от югоизток, при последната ни среща, изглеждаше че бурята го е подкарала на запад. Гръм да ме удари, но това няма как да е Крал Джордж!
- G е прав - подкрепи го Suffer-H - вероятността това да е кораба на врага е минимална. И все пак дори да са англичаните, май не успяха да ни забележат, по всичко личи че държат курс на северозапад към африканските брегове. Решението е ваше капитане.
Olimpic вече беше взел своето решение.
- Мистър Wohov, курс североизток - обърна се капитана към главния кормчия.
- Слушам капитане!
След което капитана се обърна към тримата си помощници.
- Вдигаме всички платна, ще държим този курс до сутринта.
Тримата се заеха по изпълнението на заповедите.
- Свирете отстъпление, всички на въжетата, вдигаме останалите платна - крещяха командирите.

 

...

 

На около десет морски мили в посока юг:
 

На мостика на Крал Джордж бяха застанали няколко тъмни фигури въоръжени с далекогледи. Всички гледаха на север към едва доловима капка светлина, която вече чезнеше от погледите им, подобно на призрачно привидение.

 

- Как мислите, дали това са нашите добри познайници от... хм как беше .... Черната Стрела - с благороднически тон запита Лорд Vichix.
- Възможно е Милорд - отвърна Heidenreich - по всичко личи, че капитана на този кораб желае да остане незабелязан. Оставили са да свети само носовия фенер и едва не ги изпуснахме. Също така изглежда, че държат курс североизток, който е крайно благоприятен за пиратите. Най вероятно се опитват да бягат към източните брегове на Азия, където лесно биха се скрили от нас. 
- Хм... да, много интересно. Би било невъзможно да ги догоним без централната мачта, от която бурята ни лиши, но виж едно преследване е напълно по възможностите ни нали? Да се надяваме само, че ще държат този курс...  Сър Heidenrech, сър Loop, господа! - обърна се лорда към останалите командири на фрегатата, които също наблюдаваха от капитанското мостче - Изчакайте пиратите да се отдалечат, след което наредете да изгасят всички фенери и насочете фрегатата на североизток. 

 

 

                          *     *     *

 

                       

2. Бягство

 

 

Индийски океан - 1 декември 1767

В късния следобед на борда на Крал Джордж цареше спокойствие. И петимата командири на кораба се бяха затворили на съвещание в капитанската каюта. На капитанското мостче бяха останали само двамата кормчии на фрегатата - BlackKing и Petio09.
- Какво мислиш до кога ще продължава тази игра на котка и мишка - подхвана Petio09
- Щеше да ми по лесно да ти отговоря ако курса ни имаше крайна цел - промърмори старшия кормчия BlackKing - пиратите, ако това въеобще са те, вече имат около ден и половина преднина, може да са сменили курса, а ние няма как да разберем. Цялото това хрумване на Лорда е крайно безотговорно, кораба може и да е негов но живота на екипажа не е в ръцете му нали?
- Запасите от питейна вода са на привършване, какво ще постигнем?
- Лорда мрази да посягат над собствеността му и ще гони виновниците с цената на всички средства.
- Но нали спасихме проклетата бригантина?
- Така е и съм убеден, че ако Лорд Vichix не беше с нас на това плаване, капитан UltraMadd отдавна щеше да е насочил кораба към Капщад.
- Дааам, стария дявол лорда, веднъж на пет години излиза от имението си в Ливърпул за да предприеме плаване с някой от корабите си и този път виж до къде ни докара. Ще гони пиратите до последно.

Междувременно в капитанската каюта.
- Милорд с цялото ми уважение бих искал да ви запитам - Какво очаквате от това преследване? Пиратите са по бързи от нас, без централната мачта дори и да ги открием, веднага ще ни се изплъзнат. - въпроса беше зададен от капитана UltraMadd
- Най напред господа, приоритет на това плаване е да открием суша където да поправим щетите нанесени от бурята. Междувременно бих предпочел да държа враговете си възможно най близо.
В този момент в каютата нахлу боцмана на Крал Джордж - Brock Lesnar
- Милорд, кораб на хоризонта, държи курс към нас сър. Още не можем да различим флага му.
- Всички на палубата! - заповяда лорда.


На борда на Черната Стрела - 1 декември

Игряващото слънце тъкмо бе огряло черната палуба на пиратската шхуна. На голяма част от екипажа най после бе дадена почивка. Нямаше признаци на безпокойство през последните 24 часа и всичко на кораба продължаваше по старо му. Обичайните пиратски псувни вече не се изговаряха полугласно, звън от корабната камбана отброи 7 часът.
Под долната палуба на кораба, Parcaleste беше организирал бригада, която да изпомпва водата нахлуваща през кърмовата дупка.
- Гръм и мълнии! - Изруга Neshev - водата нахлува по бързо от колкото ние изпомпваме, ако скоро не достигнем сушата, лошо ни се пише. Май няма да е зле да проверим състоянието на лодките.
- Дори не си го и помисляй - възнегодува Rocky Maivia - с цената на всичко трябва да се борим за Стрелата. Без този кораб, и нас няма да ни има, разбираш ме нали?
- По спокойно Rocky - отвърна му Neshev - още помня когато се присъедини към нас преди 5 години. Преживял съм много повече от теб на това дървено корито, 3 капитана на Стрелата паднаха мъртви откакто съм тук. Просто съм реалист и се опитвам да мисля за благото на всички, преди да е станало късно.
- И все пак май не ме разбра. - разпали се още по силно Rocky Maivia - Този кораб е нашият дом, нашият храм, нашият Ноев Ковчег, загубим ли го.... аз ти гарантирам, че до няколко месеца, всички до един ще бъдем ескортирани до лондонският Нюгейт, където за всеки от нас има резервирана "топла" килия и тържествено увисване на бесилката.
- На мен ли го казваш, ти жалък... - Neshev бе прекъснат от суматохата, която избухна на горната палуба...

Дежурните на вахта Old School и Rawhide, бяха захвърлили далекогледа на една страна и дружно надигаха бутилка ром.
- Мътните да ни вземта казвам ти, на средата на нищото сме - разпалено ръкомахаше Rawhide - горещо е като в пъкъла, водата е на привършване...
- За щастие винаги има ром нали? - пошегува се събеседникът му - Как мислиш Rawhide, ще успеем ли и този път? Старият капитан ни е измъквал от какви ли не ситуации, но Olimpic е капитан на Стрелата от няма и седмица.
- Olimpic е добър моряк, има и добри помощници, самият той беше втори помощник на едноокия Фернандeз. Щом старият капитан го избра за свой наследник, пренебрегвайки първият си помощник Radox, значи е видял нещо в него, което аз и ти драги приятелю не.... - Rawhide бе рязко прекъснат от силното побутване на събеседника си.
- Брадва и бесилка! Грабвай далекогледа!
Rawhidе вдигна далекогледа и го насочи по посока на пръста на Old School.

На капитанското мостче дежурен командир днес беше G. Компанията му споляха Socki и Gboy, дежурството на руля бе поел старшия кормчия Wohov.
- И така първо дежурство на ти новия пост... командир G - закачливо се пошегува първият помощник на Radox - Gboy
- Ще ми се това първо дежурство, да беше се състояло в по приятни времена. Например когато ограбихме онези испански търговци в турски води, а след това три седмици пирувахме, докато турските и испанските власти ни издирваха из Средиземно море.
- Ще ти се - продължи закачката си Gboy - тогава беше командир на артилерията забрави ли.
- Да, беше - Socki също реши да го подразни - добре че сега този пост се заема от един истински моряк!
- G се засмя - след което си придаде по сериозен тон - абе вие нямате ли си ваши дежурства и постове?
- Ами ъъъ!
- Ха-ха-ха, по местата веднага! - отпрати ги G с усмивка на лице след което се обърна към кормчията.
- Мистър Wohov, курс?
- Изток, североизток сър, вятъра се обръща.
- Дамм... лоша работа, това ще наложи сложни маневри, които ще ни забавят - промърмори втория помощник, след което изкрещя - Хайде псета, всички по въжетата, имаме си насрещен вятър.
Моряците се втурнаха към такелажа, но резкият вик на дежурния на вахта Rawhide накара всички да замръзнат на място.
- ЗЕМЯ!


На борда на Крал Джордж - 1 декември 

- КАЛКУТСКИ ТЪРГОВСКИ КОРАБ, ГОВОРИ КРАЛ ДЖОРДЖ - ФЛАГМАН НА КРАЛСКИЯ ФЛОТ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КРАЛ ДЖОРДЖ III - НЕЗАБАВНО ПУСНЕТЕ КОТВА И ИЗПРАТЕ КАПИТАНА СИ ЗА РАЗПИТ! ПРИ НЕПОДЧИНЕНИЕ ЩЕ ОТКРИЕМ ОГЪН ПО ВАС И ЩЕ БЪДЕТЕ ПОТОПЕНИ НЕЗАБАВНО! - крещеше JingieBy в рупора.
Кораба който бяхя забелязали по рано през деня, се оказа малка търговска шхуна, с надпис "Пристанище Калкута"
- Ето подчиняват се - каза Loop
- Рабира се, Крал Джордж е най-добрия кораб плавал някога из тези води, нормално е да всява страх у сърцата на търговците. - отвърна Heidenreich
- Kъде е Лорд Vichix?
- Заедно с Retwerts и капитана очакват калкутския командир в капитанската каюта.

След качването си на борда, изплашеният калкутски капитан, незабавно бе отведен при Лорд Vichix.
- Моля седнете капитане - посрещна го лорда - нека ви се представя. Аз съм Лорд Vichix, собственик и основател на "Северобританската Търговска Компания" и Адмирал на агнлийския кралски флот.
- Какво мога да направя за вас Милорд? - плахо отвърна капитана на търговския кораб.
- Виждате ли капитане, от около седмица преследвам шайка проскубани пирати и вече търпението ми е на изчерпване. Имам основание да мисля, че може да сте ги забелязали, предвид курса който държите.
- Снощи забелязахме светлини на север от нас, държаха курс на изток.
- Хм... значи и те са забелязали светлините ви?
- Едва ли милорд. Нощем стоим на котва и без светлини, така се предпазваме от пиратски нападения.
- Много ви благодаря капитане, преди да напуснете кораба дайте координатите на капитана и неговите помощници.
Преди още да е прекрачил прага на каютата, каклкутския капитан бе спрян с ръка от Retwerts
- Ааа капитане и още нещо, прощавайте! Когато се качите на борда на кораба си, наредете на екипажа си незабавно да прехвърли на нашата фрегата, всичките ви запаси от питейна вода, както и всичко по ценно от товара във вашите трюмове! За ваше добро е да не въртите номера, защото ще изпратя хора да проверят дали сте изпълнили стриктно заповедта. 

 

 

                          *     *     *

 

 

3. Дяволът

 

 

На борда на Черната стрела - 1 декември

На борда на кораба вреше и кипеше. Забелязаната суша сутринта предизвика небивало оживление сред екипажа. Всички до последният моряк се бяха струпали на палубата в очакване на заповеди от съвещаващите се главатари. На капитанското мостче сега стояха само капитана, тримата му помощници, боцмана Parcaleste и щурмана Neshev. Olimpic оглеждаше с далекогледа островa на хоризонта.
- Изглежда до това парче земя ни делят поне 6-7 часа плаване предвид неблагоприятния вятър - капитана се обърна въпросително към Neshev подавайки му далекогледа. С дългогодишната си служба като щурман на Стрелата, Neshev беше главен отговорник за навигацията и капитана се нуждаеше от неговата преценка.
След кратък поглед през далекогледа, щурмана отговори.
- Дори повече, много е вероятно да има подводни рифове, чието заобикаляне ще ни забави допълнително.
- Това ще бъде твоята задача Neshev, да ни довлачиш невредими до сушата. Преди да продължим към острова поговори с двамата кормчии, техните реакции на руля ще бъдат от огромно значение.
- Слушам Капитане - отвърна Neshev, след което се провикна от мостчето - Wohov, Djihad качете се горе.
След като кормчиите се качиха на мостчето, Neshev ги дръпна настрани за съвещание. През това време капитана се обърна към Parcaleste.
- Слез долу и намери помощника си, на вас двамата лежи отговорността, екипажа да се справи перфектно с управлението на платната. Знам че е излишно да ти го казвам предвид опита ти като боцман, но в следващите няколко часа трябва да бъдем безупречни... няма място за грешки.
Parcaleste заслиза по стръмната стълба към палубата.
- Стой Parcaleste! - провикна се G - Като слезеш долу повикай Immortal, той в момента разглежда навигационните карти в капитанската каюта. Кажи му да вземе картите и да се качи при нас.
- Какво си намислил? - пръв подхвърли въпроса Radox
- Може би освен острова, на картата са отбелязани и някои от тези рифове.
- Добро хрумване - най накрая се намеси и SufferH - Тези карти са по стари и от нас, многократно са кръстосали земното кълбо и десетки корабни картографи са се трудили над тях през годините. Лично ще им хвърля едно око, заедно с Immortal.
- Така да бъде - съгласи се Olimpic - Докато вие преглеждате картите, ние с G и Radox трябва да съставим план за това, което ни очаква на острова.
Не след дълго Immortal се качи на мостчето и двамата със SufferH се отправиха към масата до кормилото.
- Дотук добре - продължи капитана - Все още сме далеч от острова, но няма да е зле да изградим план на действие. Първата работа ще да намерим удобен залив в който да акустираме. Трябва да проучим добре острова, затова ще организираме две групи, които да обходят горите му. Не знаем какви опасности ни чакат там. Също трябва да организираме две бригади - едната ще сече и обработва дървения материал, другата ще се заеме с ремонта на кораба. Ако всичко върви гладко би трябвало до 10-на дни да отплаваме. Някакви въпроси и предложения?
Radox не реагира по никакъв начин на думите на капитана, единствено G отвърна.
- Аз лично предпочитам да огледам острова от близо преди да изкажа мение, но за сега плана ми харесва.
Междувременно, на около пет метра зад тримата командири, Immortal и SufferH бяха изпаднали в недоумение.
- Сигурен ли си? - не спираше да пита Immortal
- Да, освен ако очите не са започнали да ме лъжат - разтревожено отговори SufferH.
Третият помощник на капитана продължаваше да се взира в картата и накрая отсече, прокарвайки пръст през Индийсия океан.
- Значи ние се намираме тук приблизително! - SufferH спря пръста си на югозапад от най южната част на Индия. - В радиус от стотици мили няма никакъв остров, никакви рифове не са отбелязани, няма нищо. Онова което виждаш на хоризонта или е мираж или току що направихме малко географско откритие. Май ти се отвори работа Immortal. Приехме, че се намираме тук нали? Отбележи го на картата, защото ще трябва да отбележиш и всеки един риф по пътя ни към острова.
- За целта ще ми е от полза помощта на Neshev, докато направлява кораба. Още сега ще отида при него и ще му предам новите нареждания.
SufferH кимна в знак на съгласие, след което се доближи до Olimpic, Radox и G.
- Капитане, приятели, имам лоши новини...


На борда на Крал Джордж - 1 декември

След като слънцето залезе Лорд Vichix покани командиритe на кораба на вечеря в капитанската каюта. Компанията му споделяха Retwerts, Loop, Heidenreich, боцмана Brok Lesnar и щурмана JingieBy. Единствен UltraMadd остана на капитанското мостче, изявявайки желание лично да поеме дежурството на командния пост. Всички почиваха освен дежурните на на палубата. В едно от общите помещения за екипажа, на голяма маса вечеряха част от екипажа и офицерите. Тук бяха, Mystery, BlackKing, Petio09, Massive, WereWolf, Zippo, Linus и Blackened. След порядъчното количество ром, което компанията изпи, разговора премина на обичайната през последните дни, тема. Linus се изправи на крака.
- Господа, помнете че това за което говорим тази вечер, трябва да си остане в тази стая, на тази маса. Каквото е казано остава в тайна до гроб!
След тези думи Linus огледа събеседниците си и продължи развълнувано, след като получи знак на съгласие от всички на масата.
- До кога ще продължава това господа питам? Преди два дни в полунощ, забелязахме подозрителен кораб. Не знаем със сигурност дали си имаме работа с Черната Стрела, не знаем дали тази шайка разбойници не лежи на дъното на океана в момента, след онази буря и удара който им нанесохме. Спасихме онази бригантина, която превозваше ценните стоки на Северобританската компания... Какво повече се очаква от това плаване?
Всички кимаха в знак на съгласие.
- Няма съмнение, на всички ни идва до гуша - подхвана Blackened - моряците работят начумерено, морала на целият екипаж е паднал значително. Лорда няма как да забележи това, обсебен е изцяло от това преследване.
- Лорда гледа само и единствено собствените си интереси - Massive започна да разсъждава на глас - Една част от основния приход на компанията идва от търговията с роби, заловени в африканските джунгли. Другата част идва от търговията с близкия изток. Разбираемо е желанието на лорда да пречисти индийските търговски пътища.
- Глупости! - отсече Linus - Стареца за първи път от 5 години се реши да направи плавяне с някой от корабите си. Нима мислиш, че случайно е избрал Крал Джордж за целта, пред останалите кораби на компанията? Не стари приятелю, добрия стар лорд иска да си играе на пирати, затова избра този кораб. Крал Джордж има разрешително за каперство лично подписано от негово величество краля. Капер и корсар имат едно и също значение, единствената разлика между двете е, че първото се ползва със закрилата на закона на Англия, а за второто получаваш бесилка. Трябва ли да ви припомням търговския кораб, чиито трюмове опразнихме по рано днес?
- Стига, стига лейтенант Linus, успокойте се - прекъсна го Zippo - Нищо ново не ни казвате, всички сме съгласни с вас. Разговора ни до момента е безсмислен господа. Опитваме се да намерим някакво решение на проблемите си нали или просто ще си седим и ще се оплакваме?
Linus отново скочи от стола.
- Решение? Аз предлагам да се организираме, да намерим последователи сред екипажа и да предявим исканията си за незабана смяна на курса.
- Бунт? Ти чуваш ли се.... - Mystery скочи на крака, но бе прекъснат от BlackKing.
- Шшшштттт!!! Някой идва!
Всички седнаха по местата си и вдигнаха наздравица за да прикрият внезапния стрес. Миг по късно вратата се отвори и в стаята влезе личния прислужник на лорда - Styler. Неканения гост огледа с фалшива усмивка компанията и каза.
- Извинете за безпокойството господа, Милорд ме изпрати при вас. Господата в капитанската каюта желаят да опитат ликьорите, които днес сте качили от търговския кораб.
- Аз ще ви съпроводя до трюмовете - любезно предложи помощта си Petio09 - странно че не сте забелязали, но алкохола на този кораб винаги се слага на едно и също място.
- Простете моето невежество господа, от сега нататък ще знам.
След тези думи последва нова фалшива усмивка след което асистента на Vichix излезе от стаята в компанията на Petio09.
- Друг път! - с понижен тон промърмори BlackKing - Тази усойница Styler не спира да се ослушва през последните няколко дни, може би по нареждане на лорда.
- По скоро... - предположи Massive - е от онзи тип змии, които се надяват да попаднат на пиканта информация с цел изнудване.
- Господа, спомнете си какво говорихме преди да бъдем прекъснати - нетърпеливо ги прекъсна Linus.
- Помня предложението ти - отговори Mystery - Тъкмо бях на път да ти кажа, че не си с всичкия си. Бунт? Това ще означава сигурна гибел за нас.
- Нямах предвид да се разбунтуваме, а да предявим нашите желания. Сигурен съм, че можем да привлечем UltraMadd на наша страна. Екипажа му вярва и му се подчинява. Сигурен съм че недоволства от факта, че друг се разпорежда на кораба му и взима грешните решения.
- Резултатът ще е същия, дори по лош. Първо - никой няма да приеме исканията ни, второ - при неподчинение ще бъдем заплашени от обвинение в държавна измяна, което в крайна сметка ще ни сломи и ще продължим да изпълняваме заповедите и трето - след това никой няма да гледа с доверие на нас, ще загупим назначенията си и ще се превърнем в черните овце на кораба. Колкото до UltraMadd... Личи му че негодува, това че сам пое дежурството тази вечер, говори много. Проблема при него е, че той е верен на английския флаг до гроб и за нищо на света няма да стане съучастник в действия, които могат да се приемат като измяна на короната.
След тези думи Mystery се облегна назад, давайки да се разбере, че няма намерение да спори, останалите събеседници също бяха съгласни с него. Накрая Linus се предаде.
- Добре господа, така да бъде, но ви съветвам да запазим това наше сдружение за да сме подготвени, когато нещата сами излязат от контрол. Сега ви пожелавам лека вечер.
Лейтенант Linus напусна каютата затръшвайки силно вратата. 

 

 

 

Тайнственият остров – 1 декември

 

 

- Най после преминахме рифовата бариера – отбеляза Neshev с исписано удовлетворение на лицето. – Immortal, върви да съобщиш на капитана и помощниците му, предполагам че продължават съвещанието си в капитанската каюта

- Да, ще ми е интересно да видя изражението им когато зърнат това негостоприемно местенце – отвърна Immortal и заслиза по стъпалата.

 

Около масивното бюро в капитанската каюта бяха насядали главатарите на стрелата. Radox нервно стана от стола си и отсече.

- Възразявам Olimpic, прекаленото размотаване на острова крие голям риск. Ами ако Крал Джордж ни открие? Аз казвам да спрем, да потърсим вода на острова и след като попълним запасите си, да продължим към индийските брегове.

- Ако не поправим веднага щетите по кораба, единствено акулите ще ни открият – отговори капитана.

 

В този момент в каютата нахълта Immortal.
- Преминахме през рифовете, на около 150м от брега сме, елате и вижте с очите си.

- Идваме – каза Olimic, след което се обърна към G и SufferH – Съберете целия екипаж на палубата.

Всички станаха и се насочиха към вратата.


Междувременно на мостика бяха застанали боцмана и неговия помощник.

- Как мислиш Parcaleste – започна Rocky Maivia – Доста негостоприемно местенце нали?

Parcaleste гледаше високия скалист бряг на острова и отговори клатейки глава.

- Невъзможно е да акустираме тук, още по малко пък да ремотираме кърмата.... дяволски остров.

 

Не след дълго към тях се присъединиха командирите на шхуната. След като обсъди гледката със своите помощници, Olimpic се обърна към екипажа струпал се на палубата.

- И така, взехме решение. Ще обходим острова от север в търсене на подходящ залив. Скоро ще се стъмни, не можем да си позволим да пуснем котва тук.

 

След тези думи, тримата помощници започнаха да дават заповеди на екипажа.
- Вдигайте платната, всички горе, курс - север, североизток.


 

Малко преди свечеряване шхуната достигна до малък проход в скалистата стена на острова.
- Това е! – възкликна G - Проход между скалите, надали е широк повече от 100м.

- Изглежда благоприятно... – отвърна SufferH – след което се провикна на дежурния на вахта – Lubo Dimitrov какво виждаш?

- Проходът е дълъг около 500м и води до малко заливче с пясъчни брегове.

- Тук ще си опитаме късмета – изкрещя Olimpic – Грабвайте канджите, влизаме в залива.

 

Настана пълен мрак, когато кораба най сетне достигна вътрешноста на залива. Капитана даде заповед на екипажа да насочат кораба към брега и да го оставят да заседне в пясъка за да може при отлива да започнат ремонта.
- Това е за днес, утре ни чака сериозна работа. – бяха последните думи на капитана, преди да се насочи към каютата си.

 

 

                         *     *     *

 

(original run, august 2011)

Ф.Н.Н.В.Ф.З.В.В.П.Н.Б.Р.С.

Link to comment

It's official! На 15 април сагата се завръща в ефира на BWC Network. Преди четири години, след само три епизода, дневника бе свален от ефир поради слаби рейтинги и липса на бюджет. Как ли ще се справи шоуто през 2015, навръх форумния юбилей? Ще помогнат ли новите лица в кастинга за развитието и популяризирането на проекта? Всичко това предстои да разберем на 15 април. И не само това! Тази вечер, между 21:00 и 22:00 часа, очаквайте teaser на един от новите епизоди, който има за цел да покаже новата насока на Captain and Commander!

Ф.Н.Н.В.Ф.З.В.В.П.Н.Б.Р.С.

Link to comment

           Сезон 2 - Приказка за Змии и Гущери

 

 

 

 

 

4. Господарите на Орион

 

 

 

По обяд обстановката на британската фрегата бе тягостна. Вече няколко денонощия англичaните преследваха призракa на „Черната Стрела“, въпреки щетите по кораба и липсващата централна мачта. Предполагаше се че пиратската шхуна вече има два дни преднина, а сега за капак на всичко фрегата бе изправена пред ново изпитание – силен насрещен вятър. От сутринта моряците катереха без почивка мачтите, изпълнявайки командите на щурмана JingieBy и строгия боцман Brock Lesnar. За почивка не можеше да става и дума, Лорд ViChiX бе наложил строг режим и изискваше невъзможното от екипажа на UltraMadd.

 

В близост до счупената централна мачта, двама млади моряци новобранци търкаха с парцали мръсната палуба. Между двамата се заформи диалог:

 

- Майчице! – проплака Gardax – Не издържам вече Darkwish, това не е за мен!  Ах, ако само се бях вслушал в думите на баща ми, сега щях да си спестя този ад. Искам у дома Darkwish, у дома! Намираме се насред нищото, на хиляди морски мили от Англия...

- Я стига! – отвърна Darkwish – Да не мислиш че в Англия има бъдеще за нас. Нали знаеш какво се случва с героите на работническата класа? Да речем че сега си бяхме в добрия стар Ливърпул. Какво мислиш, че щеше да стане с нас? Най вероятно щяхме да се трепем в корабостроителницата на Лорд ViChiX или още по-зле, в текстилните фабрики на дяволската му компания. Хора умират или в най-добрия случай биват осакатени в тези фабрики...

 

Darkwish бе прекъснат от тежките стъпки на Brock Lesnar зад гърба си.

 

- Без приказки господа, обратно на работа! – Lesnar си придаде тежък тон – Намирате се на флагмана на Британския Флот, а не на някакво испанско пробито корито. Тук толерираме единствено дисциплината! Спестете си мъките по дома, сега този кораб е ваш дом, този кораб е Англия!

 

Двамата младежи уплашено грабнаха парцалите и продължиха усилено да търкат палубата

 

На мостика бяха застанали двамата дежурни главатари на фрегатата – дългогодишните приятели Heidenreich и Loop.  Двамата си подаваха малко шише с ментов ликьор и разсъждаваха върху събитията от последните дни:

 

- Изглежда най-после знаем къде се намираме и накъде плаваме, а? – попита Loop с известна ирония.

- Iceman33 и JingieBy цяла сутрин работят с навигационните уреди и правят изчисления. Ето, според тях сме някъде тук – Heidenreich посочи с пръст местонахождението върху голяма карта на Индийския океан, поставена върху масата до руля, 

- Твърде далеч сме все още – отвърна Loop – твърде на юг! Водата и храната няма да ни стигнат, въпреки запасите, които качихме от онова малко търговско корито.  При ограничени дажби ще изкараме максимум 10-на дни, а до индийските брегове ни чакат поне 35-40 дни плаване в състоянието в което се намира кораба. По добре би било да обърнем към Мадагаскар, където ще се заредим с питейна вода, а оттам към Капщад (Кейп Таун) за ремонт на мачтата.

- Така е, но не зависи от нас, а и да зависеше, щеше ли да бъде правилно? – при тези думи очите на Reich пламнаха.

 

Heidenreich и Loop не бяха от хората, които се страхуват от неизвестното. За тях предизвикателството от лова на прочутата пиратска шхуна беше сериозна мотивация. В стремежа си да се издигат бяха готови да жертват всичко. Двамата обаче имаха коренно различни добродетели. Докато Loop винаги търсеше рационално решение във всяка ситуация, то Heidenreich беше крайно решителен, свиреп и безмилостен в командването. Доверието между двамата бе непоклатимо, затова Loop не се изненада, когато събеседника му реши да сподели разочарованието си от командването на Крал Джордж:

 

- Проклет да е стария лорд!  Единствено по негова вина все още гоним вятъра. Старецът не е моряк и никога няма да бъде, а с прибързаните си, глупави решения ще ни погуби. И Негово Величество Кралят е глупак, щом е избрал за адмирал човек, който е прекарал повече време в балната зала на имението си, отколкото на корабна палуба. Проклет да е и капитан Ultramadd и вярността му към короната и устава. Една дума не смее да обели от лоялност, въпреки че Vichix му съсипва авторитета и капитанската чест. Жалко е бижу като “Крал Джордж“ да се управлява от банда идиоти, когато на борда му има далеч по заслужили... Помниш ли Орион приятелю?

 

Loop добре знаеше за какво говори събеседника му. Презокеанският търговски бриг „Орион“  някога бе най-известният кораб в търговския флот на Северобританската компания, командван от легендарния сър Джонатан Крийг. Орион се славеше с десетки успешни презокеански търговски операции. Неведнъж кораба бе заплашван, нападан и преследван от френски, испански, холандски капери или от независими пирати... Каквато и заплаха да се изправеше пред Орион, сър Крийг винаги успяваше да измъкне невредими кораба, екипажа и ценните товари. Един ден, незнайно защо, Лорд Vichix реши да прехвърли капитан Крийг на разнебитената  роботърговска шхуна „Зора“ и го запрати на мисия нагоре по течението на р. Конго, където скоро след това срещна смъртта си. На мостика на Орион застана малкия брат на съпругата на лорда – сър Алфред Райланд. Сър Райланд бе млад и неопитен, изкарал едва две години обучение на търговска шхуна в Средиземно море. Едва 10 дни след новото си назначение, още при първото си плаване като главатар, Орион на сър Райланд бе брутално потопен от Черната Стрела, някъде край бреговете на Португалия. От тогава бяха изминали 10 години, а от екипажа на Орион бе останал един единствен оцелял, който да разказва и напмоня за огромната грешка на господаря... Този човек бе командващия батареите на Орион - сър Heidenreich. 

 

- Разбира се че помня Орион – отвърна Loop – как бих могъл да забравя? Проклетият Райланд... с по-добър кораб да се оставиш да те разгромят за секунди. Ако копелето не бе в семейството на лорда, нямаше да се добере дори до най-ниските рангове. Е, поне потъна заедно с кораба, проклетникът.

- Напротив! – на лицето на Heidenreich се изписа усмивка – Пиратите го обесиха като куче на централната мачта на кораба им. Заслужаваше си го задето ни погуби, дано гори в Ада!

- Сегашната ситуация с командването ти се струва сходна нали? – промълви замислено Loop.

- Именно затова дадох за пример Орион. Явно стария лорд  е решил да повтори грешките, но този път вместо да назначи някой невеж роднина за капитан, сам е решил да си припише честта. Тук, на този кораб, трябва твърда ръка, казвам ти! Ако думата на Ultramadd не е способна да надделее, то тогава е наш дълг да предотвратим втори Орион.

 

Преди Loop да успее да изрази съгласието си разговора бе прекъснат от силен вик идващ отгоре. Крещеше RcadestickR, един от най-опитните моряци сред екипажа на Крал Джордж. Катерейки бизан мачтата над мостика RcadestickR бе забелязал нещо и сега крещеше към дежурният на вахта Zippo за потвърждение. Zippo, който седеше на върха на предната мачта, изтощен и разсеян от тежкото дежурство, се стресна от крясъка на моряка.

 

- Мистър Zippo, отпред, пред носа, право напред! – не спираше да крещи RcadestickR.

Помощник щурмана веднага грабна далекогледа си и го насочи в посока север, като бавно плъзна поглед по хоризонта. Накрая погледа му се спря на малко, едва доловимо петно, което изпъкваше над линията. Миг по-късно корабът бе огласен от силният вик на дежурния на вахта.

- Земя!  Пред кораба, посока север!

 

Целият екипаж избухна в радостни възгласи. На мостика Heidenreich гледаше в далеколеда към малкият къс земя, който едва се долавяше с просто око. Беше малък, самотен остров. Без да отмества поглед от уреда Heidenreich изкрещя:

 

- Мистър JingieBу, дръжте курса!

- Слушам сър – отвърна щурмана след което се обърна към дежурния кормчия!

 

Heidenreich продължи:

 

- Мистър Loop, съобщете новината на Лорд ViChiX и капитана и повикайте горе корабният картограф Iceman33!

- Господин Blackened – Loop повика намиращият се на палубата помощник боцман – Моля намерете и повикайте Iceman33 – след това което третият капитан сам се насочи към капитанската каюта.

 

След около 40 минути, които се сториха като цяла вечност на Heidenreich, Vichix, най-после излезе от капитанската каюта. Сега на мостика бяха застанали всички главатари на Крал Джордж. И четиримата впериха погледи в далекогледите.

 

- Е, какво имате за мен господа? – пръв наруши мълчанието Лорд Vichix.

- Изглежда е малък остров. Изникна сякаш от нищото – отговори Loop.

 

UltaMadd, който не спираше да наблюдава през далекогледа, също се намеси:

 

- В състоянието в което се намираме и неблагоприятния вятър, бих казал че ни очакват две дълги денонщия до бреговете му. Разбира се вятъра винаги може да се обърне в наша полза, нека стискаме палци за това.

 

След ново кратко мълчание в разговора се намеси и Heidenreich:

 

- Не твърдя че знам наизуст всяка моркса карта, но Индийския океан познавам като дланите си. Цели 4 години съм кръстосвал тези води на борда на „Орион“ - малко преди главатарите да се съберат на мостика Heidenreich бе хвърлил бърз поглед на картите, заедно с корабния картограф.

- Какво искате да кажете Heidenreich? – Лорd Vichix бе нетърпелив.

- Това, което искам да кажа Милорд, е че току що, може би открихме ново парче земя насред Индиския океан.

- Нима е възможно?

 

Heidenreich бе готов да отговори, но капитан Ultramadd го изпревари, прекъсвайки мисълта на помощника си:

 

- Плаваме по необичаен маршрут и се намираме доста на юг от търговската линия между Азия и Африка, така че да, възможно е.

 

Лордът бе във възторг. Нова земя? И той бе откривателят й. В съзнанието му вече се прокрадваха идеи за плантация и колония на Северобританската компания. Всичко това Vichix реши да обмисли на спокойствие.

 

- Добра работа господа! Ще се оттегля в каютата си. Моля удведомете ме ако има промяна в посоката на вятъра, благодаря.

 

С тези думи лорда заслиза по стълбите надолу. Не след дълго и Ultramadd реши да го последва и така на мостика отново останаха двамата дежурни капитани.

 

 

                          *     *     *

Ф.Н.Н.В.Ф.З.В.В.П.Н.Б.Р.С.

Link to comment
  • 2 weeks later...

^Новият епизод е вече пълен! До няколко дни (може би два, може би три) очаквайте и следващия епизод със заглавие "Песента на Гущера". В него ще се прехвърлим при испанските пирати от "Черната Стрела" :D

 

Ето нещо от предстоящия епизод, да държи интерес:

 

 

Отвън жаркото слънце напичаше празната палуба на Стрелата.  Всички бяха на брега или се трудеха по долните нива на кораба. Olimpic крачеше по черните дъски, когато забеляза движение на тъмна фигура около носа на кораба. Беше Post Mortem, шаман от култа  м‘Дигбо, известни в африканските легенди като „Поклонниците на Гущера“. Много малко се знаеше за хората от м‘Дигбо. Много африкански народи дори отричаха съществуването на този демоничен шамански култ, но Post Mortem бе живото доказателство или поне твърдеше, че е част от наследството им. В екипажа на Черната Стрела, Mortem се бе озовал благодарение на бившия капитан – Давид Фернандез „Едноокия“. Капитанът се бе натъкнал на него при едно нападение над робски кораб превозващ негри за американските колонии. Разбира се Фернандез качи цялата партида негри и бързо ги продаде на диамантените мини по бреговете на Южна Африка, където бе по безопасно. Post Mortem обаче, реши да остави в екипажа си и заповяда да се отнасят с него като с равен. Това озадачи голяма част от моряците на пиратската шхуна, Radox дори твърдеше че Mortem е направил вуду магия на капитана, но малцина вярваха в това. 

 

Ф.Н.Н.В.Ф.З.В.В.П.Н.Б.Р.С.

Link to comment
 
5. Песента на Гущера
 
 
Някъде по северните брегове на „Дяволският остров“  – 2 декември 
 
Корабната камбана на Черната Стрела отброи 10 сутринта. Още от 6 сутринта, малкото тихо заливче в което пиратите бяха акостирали, кипеше от движение. Навсякъде се чуваха псувни, пиратски песни, удари от множество брадви и стържене на триони. Из залива се носеше ухание на смола и дървени стърготини – миризма типична за всяка корабостроителница и любима на всеки мореплавател. Пиратите се бяха разделили на бригади и неуморно се трудеха по  подготовката за ремонт на шхуната. Помощник капитан G и Rocky Maivia ръководеха сеченето и обработването на дървен материал. Една трета от екипажа, под тяхна опека, оформяше и пренасяше до брега различните кърмови сегменти от масивно дърво. Опитният дърводелец Mom4u бе дал подробни инструкции на бригадата на G и Rocky. Самият Mom4u ръговодеше друга група, която подготвяше кърмовата дупка за ремонта. Задачата им бе да премахнат полуразбитите парчета, които някак си се бяха задържали след тежкия удар от оръдията на Крал Джордж. На всичкото отгоре  имаше още много вода за изпомване от трюмовете, така че бригадата на Mom4u я очакваха дни на тежък труд. Дърводелецът бе застанал на долната палуба, недалеч от зейналата в кърмата дупка. На голямата работна маса пред него бяха разпънати плановете на Стрелата. Разглеждайки схемите Mom4u клатеше угрижено глава и мърмореше сам на себе си.
 
- Проклятие! В най-добрият случай още седмица ще тънем в пясъците на този демоничен остров, a в най-лошия... още... 10-11 дни! Проклятие, проклятие... проклятие! Ех, ако само имах на разположение целия екипаж.  Кому е притябвалa експедиция из дяволските джунгли на това прокълнато място. Загуба на време! Сигурно защото съм англичанин и съм свикнал да слушам разума..., затова не ми се отдава да разбирам испанската лудост? Сам съм сред шайка побъркани дяволи!
 
По рано сутринта, по изгрев слънце, пиратските главатари бяха организирали две групи, които да  обходят „Дяволският остров“, както наричаха пиратите своето откритие. Задачата на групите бе да намерят питейна вода и евентуално храна. Трябваше и да се проучат бреговете внимателно, все пак не се знаеше какви опасности се крият наоколо. Parcaleste поведе първата група през джунглата на изток, където се издигаше малък планински връх. Radox застана начело на втората група, която пое в посока юг. Задачата на Radox беше да достигне и проучи южните брегове, докато Parcaleste трябваше да обходи голям периметър около планината.  И на двете групи бе наредено да се завърнат най-късно в други ден по пладне за да не се създават поводи за тревога. Островът беше малък и предвиденото време изглеждаше повече от достатъчно за успешното изпълнение на мисиите на двете групи.
Според  Mom4u всичко това беше безсмислено. По точно безсмислено бе изпращането на две големи групи, които щяха да са безценна работна ръка в сечището. Според него двама разузнавачи щяха да свършат работата. Какво толкова опасно се криеше из джунглите на това малко островче, че да изисква такава предпазливост?  
Въпреки че нещата не се развиваха според разбиранията му, дърводелеца намираше положителна страна в цялата ситуация. Отдавна бе забравил колко обича занаята си. От 3 години не му се бе налагало да ремонтира Черната Стрела и бе свикнал предимно със стрелбата по богати търговци... Все пак цели 10 години се подвизаваше като пират. Някога изящен дърводелец и труженик на Северобританската компания,  отговарящ за поддръжката на презокеанския бриг „Орион“, Mom4u се озова при пиратите в легедарната нощ в която Черната стрела потопи кораба му. От тогава насам Mom4u свикна с вкуса на свобода от оковите на устава. С насмешка слушаше историите как никой осве офицер Heidenreich е оцелял след сблъсъка на Орион с пиртатите. Всъщност цели 15 души от Орион влязоха доброволно в екипажа на Стрелата. Разбира се повечето бяха безименни новобранци, от които никой не остана жив в следващите няколко години. Иначе поричината да се носят слухове за един оцелял, бе тогавашният капитан, предшественикът на капитан Давид Фернадез, суровия дон Пабло Мендоса. Дон Мендоса не обичаше свидетели, които да разказват истории за срещи с кораба му. Пленниците които искаха да се присъединят към екипажа му, трябваше да положат кървава клетва за вярност. Mom4u беше сред положилите клетвата на драго сърце. И без това не му пукаше особено за британската корона, която не му бе дала нищо през дългите години на убийствен труд и преданост. Не си залужаваше да последва съдбата на позорния капитан Алфред Райланд, който красеше централната мачта на шхуната в продължение на седмица. В онази нощ, преди 10 години, угризения бе единственото нещо, което Mom4u не изпита. На Черната Стрела се чувстваше щастлив и свободен. 
 
- Е, какво пък толкова, в безопасност сме поне – Mom4u се върна в настоящето и смени тревожните мисли с по-положителни като отново се съсредоточи върху схемите на шхуната.
 
 
В капитанската каюта Olimpic седеше зад масивното бюро от махагон. Капитанът на Стрелата имаше нужда да остане сам и да събере мислите си. През последната седмица огромното напрежение от капитанското наследство се бе стовартило върху него със страшна сила, нещо за което се чувстваше неподготвен. Да бъдеш капитан на пиратски кораб не бе обикновена длъжност или кариера като на всеки друг търговски или дори тежко въоръжен капер, какъвто бе Крал Джордж. Да командваш кораб с екипаж, който се страхуваше от суровите закони на кралете си се виждаже далеч по простичко на Olimpic. Тук на Стрелата важеше само един закон – Законът на златото. Всеки капитан на Стрелата бе длъжен да държи шайката си с пълни джобове, в противен случай го очакваше бунт. При такъв развой, в най-добрия случай щеше да загуби позицията си, в най-лошия... да се озове на дъното на морето. Подобна участ вече бе сполетяла 2-ма от общо 9-те капитана които бяха минали през мостика на шхуната в 37 годишното й плаване. На кораба имаше приятели, но ако нарушеше кодекса на шайката и те щяха да се обърнат срещу него. Тези тревожни мисли се прокрадваха из главата му от самото начало, въпреки че в момента екипажа беше по сплотен отколко Olimpic някога ги бе виждал. Всичко това се дължеше на опасността която грозеше всички. Веднъж да достигнат Малайския архипелаг всички щяха да искат да узнаят какви са бъдещите планове, накъде ще вилнеят? Сега когато западните води на Индийския океан криеха такива опасноти, положението бе крайно неясно и бе трудно да се готвят планове за бъдещето. Ако нямаше готови отговори, когато моментът настъпи, ставаше страшно. Искаше му се да се озове в легендите за заровени съкровища, чието местонахождение бе отбелязано с X на картата, но реалността бе далеч по сурова. В реалността на обикновения пират, ако искаш съкровща, трябва да си ги изровиш направо от богаташките джобове, а до там никоя карта не може да отведе - трябва сам да намериш пътя. Богаташчета като тези от „Александрия“ - същата тази бригантина която им се измъкна по вина на Крал... Хм, Крал Джордж? Името на британския капер внезапно изплува в съзнанието на капитана като възможност... една крайно налудничава възможност. Ако само можеше някак да надвие тази чудовищна фрегата. Това не беше просто обикновена фрегата, а капер на Северобританската Търговска Компания. Какви ли богатства се криеха из трюмовете му? Колко ли френски и испански търговски корита е опразнил по пътя си на юг? А дори да беше празен, отстраняването на най-голямата заплаха в Индийския океан щеше временно да остави незащитени тези води, което би било отворена покана за Стрелата... За момент Olimpic се размечта, но бързо стъпи здраво на земята. Обади се глас на разум и отчаяние.  Не, невъзможно е! Макар да не знаеше характеристиките на Крал Джордж, на Olimpic бе ясно, че става дума за минимум 60-70 оръдия, повечето от които тежки, двойно по-голям екипаж от този на Стрелата и масивен корпус, проектиран да устои на залп от голяма дистанция. Последното бе сериозен проблем и бе станало запазена марка на модерните капери, какъвто бе и Крал Джордж. За да бъдат ефективни батареите трябваше някак да скъси дистанцията в търсене на близък бой, всичко това без да застава на пътя на тежките оръдия на капера. Ако само можеше да се доближи и да обсипе англичаните с картечен залп, да зашемети екипажа и да ги вземе на абордаж... Но и тази мисъл бе прекъсната от разума  „Не бъди наивен, та това е тежка фрегата! Ако само посмееш да се доближиш ще да бъдеш вдигнат във въздуха“. Нямаше шанс, не и без някакво предимство, някакъв луд късмет, нещо на негова страна, но какво? „Не..., бягство към спасението е единственото решение“ След тази мисъл Olimpic осъзна че уединението не му се отразява добре и реши да се поразтъпче по брега на залива.
 
 
Отвън жаркото слънце напичаше празната палуба на Стрелата.  Всички бяха на брега или се трудеха по долните нива на кораба. Olimpic вече крачеше по черните дъски, когато забеляза движение на тъмна фигура около носа на кораба. Беше Post Mortem, шаман от култа  м‘Дигбо известни в африканските легенди като „Поклонниците на Гущера“. Много малко се знаеше за хората от м‘Дигбо, много африкански народи дори отричаха съществуването на демоничният им шамански култ. Въпреки това Post Mortem твърдеше, че е част от наследството им. В екипажа на Черната Стрела, Mortem се бе озовал благодарение на бившия капитан – Давид Фернандез „Едноокия“. Капитанът се бе натъкнал на него при едно нападение над робски кораб превозващ негри за Америка. Разбира се Фернандез качи цялата партида негри и бързо ги продаде на диамантените мини по бреговете на Южна Африка. Post Mortem обаче, реши да остави в екипажа си и заповяда да се отнасят с него като с равен. Това озадачи голяма част от моряците на Стрелата. Radox дори твърдеше че Mortem е направил вуду магия на капитана, но малцина вярваха в това. 
Всъщност причината бе далеч по безобидна. Оказа се че магьосникът има огромни познания свързани с африканските племена и обичаи по бреговете на Африка, най-вече нагоре по течението на река Конго. С тези си качества шаманът се оказа незаменим съюзник в плановете на Фернандез за лов на негри в африканските джунгли. Така в следващите две години Стрелата всяваше страх и ужас из джунглите на Конго, а архитект на всичко това бе хитростта на Post Mortem. Веднъж шаманът сам влезе в негърско селище, представи се за пратеник на боговете, обвини ловците че са убили свещения слон на някакво божество. След това накара всички негри сами да си сложат оковите, като им внуши, че такава е волята на боговете и единствен начин да изкупят греховете си. Преди негрите да осъзнаят какво се слува, цялото население на селището се бе озовало във влажните и мрачни трюмове на Черната Стрела. Тази практика продължи няколко години, а робите винаги се продаваха по южните брегове на Африка където бяха два пъти по евтини от американските колонии, но от друга страна не гъмжеше от британски кораби, поне не толкова. Чрез качествата си в лова на негри, както и уменията си в битка, Mortem бързо се вписа сред екипажа и моряците свикнаха с присъствието му. Въпреки това обаче, никой не разбираше що за дявол е. Винаги когато кораба акостираше на суша, Mortem слизаше на брега за да събира растения, които исползваше за своите ритуали. По някаква странна причина обаче, на този остров не слезе и изглежда нямаше намерение да го прави. Във времето си прекарано на кораба шаманът по цял ден стоеше или седеше на едно място и непрестанно пушеше билки от огромна ритуална лула, също така пееше странни песни, които никой не разбираше. Понякога изпадаше в транс и изричаше неясни слова, за които Ендоокия твърдеше, че са поглед в бъдещето. Освен това Mortem понякога гадаеше с костите от кожената кесийка, която държеше на врата си. Никой не разбираше тези ритуали и гадатаелства, но и никой не се интересуваше особено. Единствен Hachiko твърдеше че Mortem e дяволско изчадие, от чието присъствие трябва да се отърват незабавно. Вярата в Бог бе заложена в сърцето на Hachiko, който някога бил монах католик на остров Сицилия, но попаднал на Черната Стрела, благодарение на сребролюбието си. 
 
Olimpic вече беше застанал на десния борд в носовата част на кораба, където Mortem димеше с лулата си. Магьосникът изсъска зад гърба му, на развален испански, примесен с английски и нотка френски:
 
- Светъл ден о'Възвишени, Гущерът сред нас е днес и усмихва се нам!
 
С „Възвишени“ Mortem се обръщаше към всички от екипажа..., не бе особено наясно с йерархията, а и не му се налагаше тъй като не взимаше участие в моряшките дела. По скоро беше нещо като призрак с който всички бяха свикнали. До колкото бяха разбрали пиратите, "Възвишени" бе традиционно приятелско обръщение в култа м'Дигбо. 
 
- Здравей стари дяволе. Нима гущерите могат да се усмихват? – шеговито отвърна Olimpic без да се обръща към събеседника си. Ако Mortem не го бе заговорил вероятно капитана нямаше да му обърне внимание... никой никога не заговаряше Mortem пръв, защото бе безсмилено да се очаква някаква реакция. 
 
Mortem вместо да отговори на Olimpic, засмука силно лулата и ароматен дим се понесе по палубата. Изведнъж шаманът затвори очи и тресейки се изпадна в транс .
 
- Поредното знамение, о чудо – помисли си Olimpic, който беше един от хората, които най-малко взимаха на сериозно тези изпълнения на магьосника, освен това в момента не бе в настроение за поредното такова.  Бе свикнал с гледката и добре знаеше какво предстои. След около минута Mortem щеше да започне да реди несвързани слова в хаотичен тон. 
 
Така и стана, броени секунди по късно Mortem спря да се успокои и започна бавно да изрежда виденията си, вперил поглед в една точка като замръзнал. Ушите на капита чуха следното:
 
- Няма край, туй що няма начало. Когато падне мрак, слепецът вижда най-добре. Змията е тръгнала на лов, но Гущерът е по-хитър. Триглавият лъв си търси територия. Тази приказка ще призове Дявола, а самия Ад ще се отвори изпод краката на героите й. За приказката няма край, смъртта ще отбележи началото на истинското пътешествие.
 
Olimpic не вложи особен размисъл в чутото и реши че е по-добре миг по-скоро да слезе на брега и да намери нормален събеседник. Капитанът се обърна и се запъти към левия борд, където имаше въжена стълба. Mortem обаче не бе приключил, последните думи той изрече точно когато Olimpic го подмина. Думите пронизаха капитана като с нож:
 
- Пази си гърба Възвишени! 
 
За секунда Olimpic замръзна на място, след което продължи напред до борда и започна да слиза по въжената стълба. Mortem повтори:
 
- Пази си гърба!
 
 
                         *     *     *

Ф.Н.Н.В.Ф.З.В.В.П.Н.Б.Р.С.

Link to comment

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

×
×
  • Create New...