CZW: Обзор на годината

[degenerat 2]

Темата е подобна на тази за ROH. Поради по-малкия брой шоута (общо 16 за годината) и липсата на повече сюжети, нещата тук няма да са чак толкова подробни. Просто моите мисли и разсъждения за повечето неща от изминалите 12 месеца, което предполага че следващите редове изразяват само и единствено моята субективна предценка.

Първите три месеца респективно и първите три шоута дадоха обещаващ старт на годината. Не мога да кажа, че Answering The Challenge или High Stakes бяха изключителни сами по себе си, но имаше достатъчно добри неща и не чак толкова натрапчиво запълване на време както в есенните кардове. 15th Anniversary пък, поне за мен беше едно от по-силните шоута за годината. Без да пренебрегвам завръщането на Styles като голям момент и мача му с Gulak, бих казал, че тук основната заслуга беше на Drake Younger - два много силни мача от него за вечерта плюс първият apron DVD, който видях за Fox в първата среща. Това което направи (и понесе) в МЕ-та беше повече отколкото очаквах, и с Havoc определено дадоха достоен завършек на годишнината с една носталгична hardcore класика.

Иначе като цяло без нещо по-особено интересни неща в тези първи шоута не липсваха. Beaver Boys напълно заслужено с оглед всичко показано досега взеха отборното злато и последваха интересни месеци - отборната девизия поне за мен беше едно от най-добрите неща за годината заедно с рейна на Strickland. Като го споменах, отначало не харесах бързите смени на Wired титлата и толкова краткия рейн на Moore, но с оглед продължението на историята и финалът й на COD всичко беше перфектно. Титлата и мачовете за нея отново бяха едно от най-важните и добри неща в карда както през 2013, но този път поради други причини - страхотността на Strickland като шампион, достигната след Best Of The Best. Историята между Tremont и NOI също продължи и макар без нещо по-специално в нея и дори без читава развръзка или голям смисъл впоследствие, по-късно през годината ни даде много добри мачове. Рейнът на Gulak продължи силно през 2014 с две много добри срещи и страхотна такава срещу Fox на High Stakes, определено един истински MOTYC. Dickinson vs Busick от Answering The Challenge вероятно също трябва да се спомене като мач, но някак не успях да го харесам колкото другите фенове.

Към графата "по-скоро лошо" бих причислил опита за някаква история между Azrieal и Colon, която беше зарязана напълно след едва две шоута, а вторият в общи линии се луташе из карда до края на годината. DJ Hyde продължи манията да враждува с random служители, но за добро или лошо започнатите тук бяха кратки. Дебютът на Thatcher в CZW също се оказа неуспешен и той така и не показа това на което е способен в компанията. Не, че тя е най-подходящото място за гениален техник като него или нещо от сорта, но нямаше да откажа класики с Gulak, Busick или техническо разглабяне на random опоненти.

Април естествено ни представи едно от по-важните indy шоута и традиции на компанията - Best Of The Best. Тазгодишното издание не изглеждаше никак зле откъм имена, макар да е имало и по-впечатляващи в това отношение години. Като мачове турнирът беше добър и приятен за гледане, но все пак най-важното от него си остава победата и прекрасното изпращане на Drake Younger, което той напълно бе заслужил през годините. Наистина много вълнуващо сбогуване, може би единственото в последно време за което реално ми пукаше. Няма как Drake да не ни липсва, но този момент и решението му изглеждаха закономерни. Като топ мач в рамките на турнира бих посочил невероятния Fox vs Everett vs Bailey, другото беше добро, но без нищо по-запомнящо се в него. Именно тук Mike Bailey дебютира и показа, че има солиден потенциал за в бъдеще, като за мен безспорно се превърна в откритието на годината що се отнася до CZW.

На Best Of The Best, в нетурнирен мач, започна и истинската част на невероятния рейн на Strickland с Wired титлата. Предполагам heel turn-a може би не беше докрай планиран, но всичко се разви адски логично с отказа му да използва barbed wire board-a и страха му да "goes ultraviolent" изобщо. След това нещата бяха страшно добре продължени и той напълно промени стила си провеждайки мачовете си достатъчно умно и с невероятен heel work в тях, подобно на Cole в ROH.

Периодът до TOD беше един от най-силните, ако не и най-силният като цяло с три много добри шоута. To Infinity, донякъде изненадващо за мен, се превърна дори в кандидат за шоу на годината. На него имаше от всичко - поява и мач на Steen, винаги гарантиращи забавление, брутална среща между Havoc и Tremont, както и много добър отборен мач между Beaver Boys и Juicy Product. Не мога да кажа, че идеята за бърза смяна на поясите ми допадна напълно, но Starr и Dunn доказаха че са един от топ отборите на инди сцената и не разочароваха с рейна си. Естествено като връх дойде прекрасният МЕ между Gulak и Busick. Както можеше да се очаква, технична класика и тотален MOTYC.

Proving Grounds също имаше потенциала дори да надмине To Infinity - много добър мач между Strickland и LaRea, идеално затвърждаващ все още новия образ на Shane + прощален deathmatch на Dysfunction срещу Danny Havoc. Дори да бяха далеч от предишни свои мачове (IWA MS 2007, CZW TOD 8), битката отново беше брутална. За съжаление шоуто, както и големият момент на Busick със смяната на титлата бяха до голяма степен развалени от малоумното начало на историята с Dickinson. Не, че Gulak vs Busick II беше зле като мач, но когато публиката е на съвсем друга вълна, а ти се чудиш по каква логика Dickinson беше изкаран от първоначално планирания мач, усещането просто не е същото. Най-лошото е, че цялата история 'правим мача от троен обикновен, без причина, просто за кеф' доведе само до Hyde vs Dickinson на COD. Йей!

Prelude To Violence за сметка на това беше отлично шоу, от което трудно мога да се оплача. Два от мачовете на годината в лицето на Konley vs Strickland и OI4K vs Fox & Swann, доста силна първа защита на Busick срещу Havoc, както и може би единственият мач на DJ Hyde, който харесах в МЕ-та.

Така разбира се, стигаме до Tournament Of Death XIII. Една от най-емблематичните CZW традиции, която тази година определено не разочарова. Бих казал дори най-доброто издание в последните няколко години. TOD-a беше подкрепен със солиден BJW power, но за мен Masada отново беше "най-ценният играч" в него. За съжаление една от малкото му появи за годината, но определено идваща на точното място. Финалът между него и Kasai беше отличен и не толкова spot базиран, което предполага че и по-консервативните deathmatch фенове би трябвало да са го харесали. Победата на легенда като Crazy Monkey също дойде доволно за престижа на TOD въобще, още повече, че Masada едва ли имаше нужда от нея. Иначе като казах изданието беше доста силно и приятно за гледане като цяло и трудно бих посочил мач от който да не съм бил доволен в него. Което е добре с оглед по-свитата и не толкова бляскава deathmatch девизия.

След TOD-а и в повечето есенни шоута нивото поне за мен започна да спада. С някои изключения на моменти пълнежът в кардовете започна да ми идва в повече и твърде дразнещо. Тенденция, която започна още с New Heights, но при него въпреки по-слабата първа половина, втората част спаси нещата. Konley vs Strickland 2 и Busick vs Bailey бяха силни мачове, особено вторият след като Speed Ball използва шанса си да блесне максимално. МЕ-та ми даде надеждата, че ще видим Havoc vs Tremont в клетката на COD, но контузията на първия провали тази възможност. И определено в останалата част от годината липсата му се усети.

Последвалият Heat за мен остава един от най-слабите event-и за годината, за което може би допринесе и не появата на Joker, провалила МЕ-та. Така и не бе заместен по адекватен начин и единственото по значимо от шоуто остава JT Dunn vs Johny Silver vs Dave Crist, представители съответно на Juicy Product, Beaver Boys и OI4K.

Down With The Sickness и Deja Vu също бяха спасени благодарение на силната отборна девизия. Първо трите споменати отбора направиха просто невероятен ladder мач в МЕ-та на DWTS, a след това след нова много силна среща OI4K грабнаха поясите в този на Deja Vu.

Така стигаме до Tangled Web 7, едно от по-важните шоута за годината, най-малко заради своята уникалност. Въпреки по-крайната ми оценка след шоуто от позицията на времето бих казал, че нещата бяха дори доста добри. Е, изключвам големият градеж и обърнато внимание на историята с Dickinson, чиито голям момент тук беше просто да постави Dickinson vs Hyde. Йей х2! Станалият окончателен разпад в The Front и начинът по който Sozio взе титлата също не ми допаднаха особено, но поне рейнът му дори и кратък надмина очакванията ми и дори ме впечатли. Надали това беше най-добрия начин за смяна, но както и да е. Иначе шоуто предложи добър кеч и отново (изненада) беше откраднато от Strickland, този път в мач с Bailey. МЕ-та също беше нещо на което всеки CZW фен би трябвало да mark-не, специално към 2014. Определено не най-добрият Tangled Web мач, който съм гледал, но и самата липса на някакви по-шантави barbed wire конструкции за разлика от други години също оказа влияние. Имаше си ги обаче добрите spot-ове и някаква история вътре в мача. Все пак NOI vs Tremont завърши малко разочароващо, но контузията на Havoc си е сериозен фактор.

Преди COD видяхме Cerebral и Night Of Infamy.

Cerebral беше едно от най-силните шоута за тази година, което до голяма степен напомня истинския облик на компанията - почти никакъв пълнеж, добри, чисто като кеч мачове и две брутални hardcore битки със смисъл и история в тях. Tremont vs Dickinson беше един от мачовете на годината, що се отнася до CZW, невероятна hardcore класика в която двамата просто се размазаха. МЕ-та беше невероятен, още повече като се има предвид че е първи такъв мач и за двамата. Бруталните изпълнения не бяха просто за идеята, а перфектно подкрепиха историята в която Busick трябва да отцелее, но и да вземе своето от бившия си приятел, като омразата между двамата личеше във всеки ход.

Night Of Infamy, от друга страна като изключим МЕ-та, не беше нищо особено и дори бих го определил като едно посредствено шоу. Но както казах МЕ-та осмисли всичко. Невероятен мач, в който бруталните spot-ове бяха подплатени с една от най-силните истории, които съм гледал в последно време. Още с изнасянето на barb wire board-a стана ясно че всичко между двамата ще приключи както и започна - страхотен storytelling. Играта на Strickland, който гледаше като откачен при вида на кръвта си също беше страхотна.  Само поздравления и за Moore и това което отнесе в края. Strickland преодолее ultraviolent кошмара си и рейнът му изглеждаше още по-гениално изграден.

Cage Of Death беше твърде скоро и мнението ми може да се види в темата, но все пак с няколко думи: много добро шоу за което без съмнение помогна и специфичната атмосфера. Като цяло имаше всичко, което мога да искам: добър кеч, бруталност, комедия, истории и неща които могат да се видят само тук.   Strickland загуби титлата в мача на вечерта и отново беше перфектен в ролята си, няма как да имам забележки и към представената история, защото беше идеално изпипана. Като цяло рейнът му си остава най-добрият сюжет в CZW и макар да ме е яд, че трябваше да свърши, завършекът тук беше достоен, а и всичко сочеше към една логична face победа. American Wolves и OI4K също направиха много добър мач. МЕ-та не ме остави разбит като предни подобни срещи, но в никакъв случай не беше и разочарование. Още повече, че и четиримата влизащи в клетката не бяха типичните deathmatch момчета, което от една страна е интересно, но от друга крие и известен риск за представянето им. Все пак специално в последните минути имаше достатъчно бруталност, драма и история. Не съм голям фен на Jeez, но след десет години си заслужи титлата и моментът тук беше важен сам по себе си.

Време за малко награди:

Кечист на годината: Shane Strickland

Едва ли има смисъл да се каже нещо повече след всичко в горните редове. Само се надявам през 2015 възходът му да продължи.

Шоу на годината: Tournament Of Death

Субективно и може би mark-ското в мен надделява, но мисля че изборът е заслужен. Prelude To Violence, To Infinity и Cerebral също трябва да бъдат споменати.

Топ 15 мачове за годината:

15. Sozio vs Busick vs Gulak vs Jeez [Cage Of Death]

14. Havoc vs Younger [15th Anniversary]

13. Fox vs Everett vs Bailey [best Of The Best]

12. Strickland vs Moore [best Of The Best]

11. Tremont vs Dickinson [Cerebral]

10. OI4K vs Beaver Boys vs Juicy Product [Down With The Sickness]

9. OI4K vs Fox & Swann [Prelude To Violence]

8. Konley vs Strickland [Prelude To Violence]

7. Busick vs Bailey [New Heights]

6. Moore vs Strickland [Night Of Infamy]

5. Busick vs Sozio [Cerebral]

4. Strickland vs Gacy [Cage Of Death]

3. Gulak vs Busick [To Infinity]

2. Masada vs Kasai [Tournament Of Death]

1. Gulak vs Fox [High Stakes]

2014 и периодът като цяло не бяха най-силните в историята на компанията. Deathmatch девизията изглежда все по-свита и намаляващото й присъствие е факт, историите с малки изключения са слаби, почти всяко шоу има доста безсмислен пълнеж, все неща оказващи влияние. Все пак положителни неща също не липсваха: рейнът на Strickland беше едно от най-добрите неща които съм гледал в последно време въобще, наблегна се на качеството и не малко срещи наистина си струваха в това отношение, сегашният roster разполага с достатъчно талант, deathmatch-ове макар и по-малко на брой се градяха върху някаква история зад/ във тях, а не просто върху random spot-ове. Уверено бих казал, че 2014 далеч не беше и чак толкова лоша.  Надявам се предстои и една интересна 2015 за компанията и нас феновете й.

[Just a fan]

Хубаво е да видиш,че някой си прави труда да предоставя интересни неща за форума.