ROH: Обзор на годината

[degenerat 2]

Final Battle мина и е време за равносметки. Следващите редове изразяват просто моето мнение и субективна предценка за годината и всичко в нея. Текстът не е писан наведнъж, така че ако ви се струва дълъг, и четенето може да е поетапно.

Final Battle 2013 даде предпоставки за една интересна 2014 година. Започна началото на същинския push на Silas Young, Jacobs, Strong и Whitmer образуваха Decade, Chris Hero се завърна в ROH и атакува Cole, който междувременно победи в МЕ-та двата главни face-a в компанията. Все неща които предполагаха някакви интересни развития/истории/събития.

И годината наистина започна прекрасно с едно от по-силните ТВ шоута за нея на 11-ти януари (предното от 4-ти беше recap на Final Battle за това не го броя). Беше дадено началото на тазгодишния Top Prospect Tournament, който първоначално не ме впечатли толкова като участници, но се оказа доста успешен давайки на компанията Rowe и Hanson. Hero и Steen направиха силен МЕ, а Decade бяха това което всъщност трябва да са един от малкото пъти в годината (един от двата, ако трябва да съм точен). За съжаление намесата им в МЕ-та и противопоставянето на Hero (вече предал компанията) и Steen (човек, който скоро ще го направи) не бяха използвани за нещо по-мащабно, а скоро историята с тях пое по по-различна ос. Нещо доста негативно с оглед потенциала, който имаше идеята за Decade, но затова повече в следващите редове и графата "разочарования". В същото шоу Cliff Compton нападна Kevin Steen, което даде начало на сравнително кратката им история. История, която лично на мен ми хареса, защото за последно можех да видя Steen, без идеята да е просто да издигне съперника си. Мачът който направиха на 12th Anniversary шоуто същото ми допадна като една от hardcore класиките на Mr. Wrestling. Можеше да заложат някаква SCUM нотка в събитията, но и така нещата бяха добре. До края на януари ТВ продукцията продължи да е на ниво с няколко, ако не много добри, то поне добри, приятни за гледане шоута. Двата по-важни момента от тях бяха началото на face turn-a на Matt Taven, както и началото на The New Streak на RD Evans. История, която несъмнено беше едно от попаденията на годината и създаде много забавни моменти. На практика ROH измислиха нещо, което да запълва време в точните моменти, но да е наистина забавно и то с малко усилия - дебилни, "евтини" тушове, няколко коментара от Corino и няколко също толкова дебилни клипчета направиха култова история, която освен всичко задържа Evans интересен. Колкото до Taven, поне за мен тазгодишният му face период остава най-силният му в компанията. Никога не съм бил голям фен на in ring работата му, или по-скоро на стила му, но определено се справи много добре във враждата с Lethal и когато по-късно през годината ме (ни) заблуди, че няма поднови договора си бях разочарован. За щастие по-късно, Matt се върна за heel run. Към отрицателното от месеца мога да посоча тръгването на Decade към, хм, не-беше-ли-друг-замисълът развитие, както вече споменах.

Февруари беше доста солиден месец за ROH според мен. ТВ продуктът продължи да е на ниво като макар да нямаше кой знае какви истории, откъм кеч нещата бяха доста добри. Като връх в това отношение бих посочил мача между Steen и O'Reilly от шоуто от 22-ри. Който, като повечето ТВ срещи от месеца е бил част от Wrestling's Finest, но така и не видях event-а излязъл отделно, така че аз си ги броя за ТВ мачове. Нещата около ТВ титлата също продължиха да са много интересни и шоуто от осми отбеляза тройна заплаха с главните лица в историята - Taven, Lethal и Ciampa. Месецът отбеляза и края на Top Prospect турнира, който заслужава няколко изречения. Най-малкото, защото се оформи като традиция и предходните издания дадоха някои от бъдещите успешни имена. Тазгодишното едва ли ще направи изключение с победителя Hanson, който успя да ме впечатли сериозно и очаквам с нетърпение да видя какво ще стане с него през следващата 2015. Човек с вид на типичен old school brawler, който използва брутални kick-ове и вкарва high fly маневри в офанзивата си, няма как да не ме впечатли. Другият финалист Ray Rowe също показа добри качества, а двамата успяха и да се сработят много добре в отбора War Machine, създаден и book-ван доста логично. Останалите участници, просто бяха там, с изключение на Andrew Everett, който е страхотен high flyer, но нямаше късмета да се наложи впоследствие. В най-важният момент, що се отнася до ТВ продукт, AJ Styles се завърна у дома на шоуто от първи за много силен мач срещу Strong, а впоследствие доказа, че е един от най-добрите в Америка с поредица класики срещу различни опоненти (Cole, Kyle, Elgin, etc.)

B страни от ТВ епизодите бяха проведени State of the Art и 12th Anniversary Show. Първото шоу беше приятно и забавно за гледане, но не бих казал че имаше нещо по-особено и запомнящо се като изключим страхотния МЕ и моментите в него. 12-тата годишнина обаче, беше невероятна с много силна откриваща част и като цяло нямаше мач който да не ми хареса, да не кажа че като кеч всичко беше на супер ниво и 5-6 мача спокойно могат да се определят като страхотни, най-вече Lethal vs Styles. Adam Cole влизаше в най-добрата си фаза на awesomeness, и мачът му с Hero беше изигран по гениалната му heel стратегия, която продължи до края на рейна му и всеки негов мач беше златен. МЕ-та вероятно е предизвикал различни мнения, но за мен както споменах в първата част, беше една от hardcore класиките на Steen и един от последните му истински моменти в компанията.

През март за съжаление, започна неприятната тенденция за ТВ recap-и на iPPV/PPV-та, която в общи линии продължи до края на годината и заемаше твърде много епизоди в някои месеци. Донякъде разбирам идеята ТВ публиката да бъде запозната с нещо различно и евентуално да започне да плаща за него, от друга страна обаче, тези вече платили за това нещо, биха били прецакани от безплатното му пускане. Така или иначе мен ме вълнува главно продуктът който гледам, а не маркетинг стратегиите, така че това беше негатив. Все пак месецът завърши с Elgin vs Styles I от шоуто на 29-ти, така че имаше и добри неща по ТВ.

Междувременно бяха проведени и Flyin High и двете нощи на Rising The Bar event-ите. И ако единственото значимо от Flyin High остава прекрасният мач между Styles и Hero, то и двете шоута от Rising The Bar бяха страхотни. Cole направи силна защита в свой стил срещу Taven, макар мачът му срещу Hero от Night 2 да не се получи особено добре, отделно имахме силни мачове като Strong vs Hero (един от любимите ми мачове за годината) и 6 mаn tag-a. Разбира се връх на всичко беше Young Bucks vs reDRagon I, който за мен остава най-добрият мач между двата отбора, защото за разлика от следващите им две срещи краят тук не беше предварително ясен.

През април ТВ recap-ите продължиха, и като едни от малкото съществени неща в епизодите могат да се посочат последните появи на Andrew Everett и присъединяването на Page и Thomas към Decade, което окончателно разби надеждите ми за наистина мащабна история около Декадата.

Най-голямото събитие за месеца естествено беше Supercard of Honor, който бих определил като много добро шоу. Alexander и Strong направиха първия си мач, дал началото на перфектна история и същинското издигане на Alexander, Jay Lethal победи Ciampa, в най-добрият им по мое мнение мач досега и започна страшно силния си рейн с ТВ титлата. Като цяло, освен че направи много добри мачове и програми с различни опоненти, Lethal изглеждаше като прероден след heel turn-a си тук и промени дори поведението си на ринга, вадейки по-зрелищните движения от арсенала си. Elgin и Steen направиха прощaлния си мач, трети подред, който лично за мен беше най-слабият в серията. Което не означава, че не беше много добър, просто в предните им два имаше по-нещо, което да ги прави уникални, тук имахме просто един много добър мач. МЕ-та в някаква степен беше връх в образа на Cole, който като истински, но гениален подлец е готов да ползва всяко обстоятелство и намеса, за да запази титлата. Не най-добрият Ladder War в историята, но и мач с достатъчно бруталност, спрямо вида му и много история.

Преди да приключим месеца, ще спомена и проведения Future of Honor, който очаквано спрямо идеята си не беше нещо особено, но МЕ-та между Cole и Delirious трябва да се спомене. Един от най-добрите мачове, които вторият някога е имал.

Май предложи добър TV продукт, като качество на мачовете, макар да нямаше кой знае какви истории като изключим продължението при Strong и Alexander. Като най-добър ТВ мач за месеца няма как да не посоча Elgin vs Styles II от шоуто от 17-ти. Двамата отново направиха страхотна среща, която даде още инерция на бъдещия шампион. Тук трябва да спомена и последната поява на Outlaw Inc, за които не мога да кажа, че ми липсваха след това. Добри като образи, макар в някаква степен rip off на Natural Born Sinners, но на ринга нещата очевидно не се получиха. Пък и Homicide 2014 има общо с Homicide 2002-2006, колкото някогашните ми даскалки с такава от MFST видео.

Иначе месецът отбележи и най-очакваното от мен събитие за годината - ROH vs New Japan! Бих казал, че останах разочарован, ако следваме тази концепция, но за това ще има повече по-долу. Global Wars беше едно от най-слабите шоута за годината по мое мнение. Като изключим Strong vs Alexander трудно бих определил нещо друго като запомнящо се. Cole vs Steen не беше нищо особено като мач, въпреки важната в booking отношение сравнително чиста победа за шампиона.  War Of The Worlds от друга страна беше отлично шоу - много добър МЕ, доста old school класика между Cole и Liger, и Tanahashi vs Bennett, който явно харесах повече от другите фенове, но въпрос на вкус. Young Bucks и reDRagon определено откраднаха шоуто с втория и най-добрия си чисто откъм кеч мач в трилогията. Нищо слабо и в останалата част, въпреки лекото разочарование при Steen vs Nakamura. Така или иначе, моментът да видиш хора като Okada, Tanahashi, Nakamura на ROH ринг в САЩ остава паметен.

През юни ТВ продуктът започна да се запътва към лятна почивка, но все пак около Best In The World имаше няколко добри preview шоута плюс такова посветено на Elgin и пътя му до титлата.

Естествено през месеца се състоя и най-доброто по мое мнение шоу за годината в лицето на Best In The World. Невероятен кеч от началото до края му, с нито един слаб мач (изключвам Steen vs Young в някаква степен), както и много добре изградено издигане на Cedric Alexander, който спечели враждата си със Strong. Това беше последвано от своеобразен de-push към края на годината, но Alexander определено показа качествата да бъде значимо име в ROH занапред, макар и да не съм му особено голям фен. Каквото и да кажа за Elgin и Cole в МЕ-та би било малко. За мен най-добрият мач за годината с невероятно представена история и с изпипан до съвършенство всеки детайл в нея, като създаването и появата на War Machine. Думите бледнеят и за драмата в последните минути, особено при повдигането от втория Elgin bomb. Рейнът на Cole ще остане завинаги като един от най-силните в историята на ROH, нещо което за съжаление не мога да кажа за този на новия шампион спрямо събитията от септември.

През юли ТВ почивката достигна връхната си точка и целият ТВ продукт през месеца се изчерпваше с recap-и.

Все пак през месеца бяха проведени Aftershock и Summer Heat Tour, които предложиха достатъчно забавление в и без това наситения покрай Climax-a с кеч месец. Първото шоу като цяло не показа нещо по-специално като кеч, но Fish Tank и сегментите с Cheeseburger на него бяха едно от най-забавните неща през годината. Почетно споменаване заслужава и страхотният мач между Alexander и O'Reilly. Шоуто отбеляза и последната засега поява на Matt Hardy в ROH в мач за титлата срещу Elgin. Като цяло оставам доволен от този му run и натуралния heat, който по една или друга причина успяваше да изкара от ROH тълпата.

Summer Heat Tour шоуто от 18-ти беше много добро, и този път след страхотен мач между Steen и Silas Young получихме логичния завършек на тази история с издигането на втория, поздравления към Mr. Wrestling за което. Според мен Silas е един от най-добрите и интересни, един вид old school образи в последно време и напълно заслужи push-a си. За съжаление дойде ужасния инцидент през септември, но се надявам, че след завръщането също ще го очакват добри неща. Главният мач между Elgin и Strong беше невероятен и за мен истинско връщане към златните години на компанията. Някак си остана "подценен" за жалост, но както ще видите по-долу за мен е неизменна част от топ 10 за 2014.

Август беше може би месецът с най-силен ТВ продукт през годината с няколко много добри и запомнящи се шоута през него. Началото беше дадено с gauntlet мача от 2-ри, а впоследствие Elgin направи две ТВ защити срещу Alexander и O'Reilly. Първоначално и двата мача ми се струваха излишни, заради предварително ясният им край, но с оглед събитията дошли няма и месец по-късно, съм доволен че Elgin имаше възможност да натрупа някоя и друга защита, за да не бъде рейнът му напълно обезсмислен. На шоуто от 23-ти се проведе и най-добрата ТВ среща за годината между ACH и Lethal, но за съжаление перфектното й book-ване поизгуби част от смисъла си за мен след не докрай осъществената история поради издънката на ACH на ASE. В един от най-важните моменти за годината въобще, на шоуто от 16-ти видяхме последния мач на Kevin Steen в компанията в емоционална и носталгична среща със Steve Corino. Както споменах по-горе Mr. Wrestling заслужава благодарности за всичко което направи през последните си месеци - издигането на Young, загубата от Elgin, сравнително чистата такава от Cole - все неща направени с някаква мисъл за това, което остава след него. Безспорно Steen е един от най-невероятните и уникални кечисти, които някога съм виждал и един от най-големите ми любимци въобще, така че ще излъжа, ако кажа че не ми липсва. Разбира се, прекрасно разбирам и неговото решение - на първо място той и семейството му няма да се хранят с качествен кеч, далеч съм и от романтичната представа, че някой би пренебрегнал парите и славата. По-скоро съм тъжен от факта, че положението в американския кеч към 2014 е такова, каквото е. Без да съм гледал и една негова секунда като entertainer, мога да се басирам че не е направил и един package piledriver като такъв. Няма и да направи. Предполагам никога повече няма да мога да гледам Steen, но както се казва, спомените не умират. #ThanksSteenThanks! След мача пък станахме свидетели на един от най-добрите моменти за годината с атаката на Decade над напускащия Mr. Wrestling. Изключително логична спрямо образите им и перфектно допълнена от болезнено истинските думи на Jacobs. Вторият и последен път в който Decade бяха това, което трябва да са.

Иначе месеца отбеляза и Death Before Dishonor уикенда като най-важно лятно събитие, но за съжаление шоутата излязоха с огромно закъснение (Night 2 дори не излезе в пълен вариант), което ми пречи да дам по-точна оценка. Elgin направи две много добри защити срещу Young и Ciampa, които дойдоха като достоен връх в недоосъщественото му царуване, a тук започнаха и нервните изблици на Tommaso и последвалата интересна история с Nigel, чието развитие очаквам с интерес през следващата година. Невероятният мач между Styles O'Reilly също заслужава да бъде споменат тук. Като цяло и двете DBD нощи имаха потенциала да бъдат шоута на годината, но когато виждаш нещо в непълен вариант или след n на брой събития усещането просто не е същото, което предполага и субективната ми предценка.

През август видяхме и Field Of Honor като единственото стадионно шоу за годината. На мен атмосферата ми хареса, най-малкото защото беше нещо по-различно - все едно гледаш шоу на World Class, но с различен стил кеч и по-малко публика. Иначе въпреки добрия кард единственото по-запомнящо се нещо от шоуто за мен остава прекрасният мач в клетка между Lethal и Taven, който дойде и като blow off на враждата им. Поредната страхотно изградена среща на Lethal, който имаше може би най-добрата си година в ROH до момента. МЕ-та също беше приятен мач, но нищо повече.

Септември отново върна ТВ recap-ите, но първото шоу за месеца от 6-ти ни предложи две много силни ТВ срещи - Kaz & Daniels vs Young Bucks и Silas Young vs Kendrick, които заслужаваха внимание.

Разбира се, месецът ни предложи и All Star Extravaganza - шоуто, което беше всичко друго, но не и лишено от събития, кои положителни, кои не чак толкова. Може би и шоуто през годината, не само в рамките на ROH, което ме остави раздвоен в най-голяма степен. От една страна като кеч едва ли бих могъл да се оплача от нещо. Нито една слаба среща, както и един от най-силните мачове за годината между Styles и Cole. Невероятен и адски логично изграден мач, чиито финал дойде като един огромен средняк в лицето на всички критици, ревящи за over kills и липса на selling в компанията. reDRagon vs Young Bucks III също заслужава добри думи, но поне за мен 2 от 3 туша условието нарани мача.

Не липсваха обаче и разочарования: ACH направи издънката, която провали перфектно изградената му история с Lethal, Silas Young не успя да вземе участие поради ужасна контузия посред толкова сериозен push. Отделно имахме и събитията около мача за титлата на ROH. Лесно е да си booker отстрани и не бих съдил ROH, защото и те имаха своето право в случая, но не това беше начина за тази смяна според мен. Цялото близо двугодишно градене на Elgin като "човекът" и големият му момент на Best In The World, отидоха по дяволите, но това не е единственият проблем. Нищо против Briscoe, но двойното шампионство ми идва твърде пагубно. Както казах в темата за Final Battle: Едно от нещата които правят тази титла толкова специална е възможността да я държиш само веднъж в кариерата си - само един шанс и поправка няма, така че всяка защита е въпрос на живот и смърт, именно такова усещане се създаде през годините. Някой би ми дал Aries като пример, но при него разликата в годините и дори образа между двата рейна е огромна, което прави случая съвсем различен.

Като цяло събития и неща, които те карат да се дразниш и псуваш, но след края на шоуто се усмихваш доволно, заради невероятния кеч и мачове, които си видял. Не е ли това магия, на която само ROH са способни?

Октомври върна силния ТВ продукт с няколко много добри шоута и развития при дадени истории. Шоуто от 18-ти като че ли отбеляза края на Decade като Decade, но мачът-сегмент между Thomas и Page за мен остава едно от най-добрите неща в последно време. Matt Taven се завърна изненадващо (за мен, де) като част от The Kingdom и определено поразчупи историята между Bennett и Briscoe. Месецът включваше и изгряването на звездата на Will Ferrara в началния Honor Rumble и предполагам ще видим пътя му нагоре през 2015. Октомври завърши с добър champions edition епизод, но за съжаление защитите в него имаха предизвестен край.

В страни от ТВ продукта видяхме Champions vs All Stars. Принципно шоуто не беше нищо особено в първата си част, но МЕ-та осмисли всичко. Въпреки че беше по-слаб от миналогодишния такъв мач, срещата отново предложи много добър кеч и преплете различни истории. АCH имаше своя момент, оставайки последен от своя отбор, от което останах много доволен, тъй като очаквах негов de-push след ASЕ.

Месецът предложи и ергенското парти на Michael Bennett, но разбираемо шоуто имаше по-забавна насоченост, поради което няма нужда от особено обстоен поглед тук.

През ноември силните ТВ шоута продължиха особено откъм качество на мачовете. Дори и без почти никакви истории около тях срещи като Hanson vs Styles, Styles vs Sydal, Sydal vs Cole и Ciampa vs Alexander бяха невероятни и едни от най-силните ТВ двубои за годината. Matt Sydal се завърна у дома и макар в някои отношения разбираемо годините да са взели своето, аз съм доволен от представянето му и силните мачове, които успя да направи за толкова кратко време. Едновременно с това видяхме и завръщането на Michael Elgin, който изглежда коренно променен. За разлика от повечето фенове нa мен предишният му booking не идваше дразнещо, тъй като с годините свикнах даден кечист в ROH да бъде граден като unstoppable force (ако се замислите положението с Briscoe в момента е доста подобно). Въпреки това новият му образ ми е страшно интересен и различен, не просто защото е heel. ROH пробват да го re-build-нат по всички линии, включително и като арсенал което прави нещата още по-добри.

През месеца видяхме и Glory By Honor и Survival of the Fittest.

Тазгодишното издание на SOTF за мен остава едно от по-добрите в историята. Отделните турнирни мачове нямаха твърде filler привкус, а видяхме и много добри срещи като Cole vs Delirious и ACH vs Sydal. Финалът беше страхотен и като качество, и като отделни истории в него (Elgin vs Ciampa, Page vs Strong, Hanson vs Lethal). Принципно се надявах на успех на някоя млада звезда, тъй като от турнира са тръгвали някои от бъдещите големи имена като Edwards и Tyler Black, но обективно погледнато с представянето си тук и претенденството за Final Battle Cole напълно заслужаваше победата.

Glory By Honor беше прекрасно шоу, без нищо слабо или дразнещо в него. Още по-забележително е че кардът му беше съставен почти от нищото. Всяка една среща заслужаваше внимание сама по себе си, но със сигурност Kaz vs Strong трябва да се спомене като един от мачове на годината въобще. Невероятен, чист кеч от двамата, който ме върна години назад. Другата не по-малко страхотна, но по други причини среща от вечерта беше RD Evans vs Jay Lethal. Страхотен, невероятен мач с една от най-перфектните истории в последно време разказана както в него, така и след това. И двамата бяха перфектни в образите си и е удивително как една история, тръгнала от нищото през януари само с цел забавление стигна до тук. Най-великата серия в историята свърши, но култовите моменти от нея остават.

Декември в рамките на компанията винаги се е асоциирал с Final Battle. Шоуто беше твърде скоро и в общи линии ще повторя мнението си от темата, но нека ако някой чете това след време (сам не си вярвам). анализът да е пълен. За мен тазгодишното издание беше един много добър завършек на 2014. Шоуто изпълни ролята си: създаде запомнящи се моменти, сложи по перфектен начин blow off-a на историята между Cole и Briscoe с брутален и луд мач, тази между Nigel и Ciampa остана отворена за догодина. Освен това млади звезди като Hanson и ACH получиха своя миг слава, reDRagon и Time Splitters направиха най-добрия си мач досега едни срещу други.

Разочарованията:

След всичко хубаво изброено през отделните месеци, да посоча и това което ме разочарова.

- Decade - за съжаление целият гениален замисъл тук не беше осъществен и историята пое в съвсем друга линия. Не знам дори дали самите ROH осъзнаха, че този сюжет може да засенчи всичко емблематично досега като Fallen Angel and The Prophecy, Jimmy loves Lacey, Original Summer of Punk и прочие, тъй като засяга вечната болна тема за ROH и indy кеча въобще, вкарвайки болезнена истинност на моменти, както в случая със Steen.

- ROH vs New Japan. Не знам дали ще изкажа добре това което имам предвид. War Of The Worlds беше страхотно шоу, но за мен сблъсъкът между двете компании не се осъществи в пълна степен. Единственият единичен мач противопоставящ ТОП звезди беше Steen vs Nakamura, но при него нещата не се получиха съвсем. Tanahashi застана срещу Bennett, който аз приемам по-скоро като upper mid carder, а Liger въпреки легендарния си статут вече няма същата тежест в карда. Може би и аз се бях пренавил, което също е фактор, а и така не беше зле, но реших да спомена и това.

Време за малко награди:

Кечист на годината: Adam Cole

Без съмнение. Като оставим на страна рейна на Cole, който за мен си остава един от най-интересните и добри в историята, той беше безупречен във всяко едно отношение. Промени се тотално, мачовете му не бяха така зрелищни, но той използваше всяка възможност къде с тактика, къде като жалкар и беше невероятен heel. Чудесно изигра и отчаянието си след загубата на титлата и пътя надолу. Можеше да настрои всяка тълпа срещу себе си и разказваше перфектни истории във всеки свой мач без нито един празен жест или движение. Силно надявам се да остане при на

 с поне още една година, тъй като може да даде още много.

HM: Jay Lethal

Заслужава позицията не по-малко от Cole, по сходни с него причини. Прероден след heel turn-a, направи невероятни програми и мачове с всички свои опоненти.

HM: Roderick Strong

Силно подценен, но човекът който направи истински класики и едни от мачовете на годината. Невероятен worker, което доказа и тази година.

Отбор на годината: reDRagon

Едва ли би могло да има някакъв спор. Един от най-добрите отбори в света въобще и съвсем закономерно цялата отборна девизия на компанията се въртеше около тях. И двамата определено имат добро бъдеще като единични състезатели, но се надявам разпадането им да бъде забавено още известно време.

Шоу на годината: Best In The World Изборът е труден и до голяма степен субективен, но мачовете като цяло и невероятният МЕ ме карат да посоча именно Best In The World. Разбира се шоута като 12th Anniversary и Glory By Honor също заслужават да бъдат споменати.

Top 50 мачове за годината:

50-11: (молбата ми е да отворите spoiler-a за по-добра представа върху класацията въобще, a не само да погледнете топ 10)

50. Cole vs Briscoe vs Elgin vs Styles [Field Of Honor]

49. Outlaw Inc vs Briscoes [Raising The Bar Night 2]

48. Steen vs Compton [12th Anniversary]

47. reDRagon vs Adrenaline Rush [state Of The Art]

46. Tanahashi vs Bennett [War of the Worlds]

45. Decade vs Page/Alexander/Mark Briscoe [12th Anniversary]

44. Young Bucks vs Briscoes [DBD Night 1]

43. reDRagon vs Young Bucks [ASE 6]

42. Styles vs Okada vs Elgin [War of the Worlds]

41. Cole vs Liger [War of the Worlds]

40. Briscoes vs Bennett & Hardy [best in the World]

39. Cole vs Delirious [Future of Honor]

38. Sydal vs ACH [survival of the Fittest Night 1]

37. Ciampa vs Hanson [12th Anniversary]

36. Strong vs Hero [Raising the Bar Night 1]

35. Styles vs Hanson [ROH TV 22.11]

34. Elgin vs Young [DBD Night 1]

33. O'Reilly vs Alexander [Aftershock]

32. Cole vs Delirious [survival of the Fittest Night 1]

31. Cole vs Hero [12th Anniversary]

30. Elgin vs Steen [supercard of Honor]

29. Elgin vs Styles [ROH TV 17.05]

28. Elgin vs Ciampa [DBD Night 2]

27. Young Bucks & ACH vs The Addiction & Alexander [Final Battle]

26. reDRagon, Briscoe & Lethal vs Strong, ACH, Ciampa & Cole [Champions vs All Stars]

25. Steen vs Young [summer Heat Tour]

24. Lethal vs Ciampa [supercard of Honor]

23. Strong vs Alexander [Global Wars]

22. Lethal vs KUSHIDA [War of the Worlds]

21. reDRagon vs The Addiction [best in the World]

20. Evans vs Lethal [Glory by Honor]

19. Styles vs Elgin [ROH TV 29.03]

18. Cole vs Briscoe [supercard of Honor]

17. Elgin & Briscoes vs Young Bucks & Steen [Raising the Bar Night 1]

16. Steen vs Lethal vs Elgin vs Ciampa [state of the Art]

15. Alexander vs Strong [best in the World]

14. Cole vs Briscoe [Final Battle]

13. Cole vs Hanson vs Strong vs Page vs Sydal vs Ciampa [survival of the Fittest Night 2]

12. reDRagon vs Time Splitters [Final Battle]

11. O'Reilly vs Styles [DBD Night 1]

TOP 10:

10. Jay Lethal vs ACH [ROH TV 23.08]

9. AJ Styles vs Chris Hero [Flyin High]

8. Jay Lethal vs Matt Taven [Field Of Honor]

7. Kaz vs Roderick Strong [Glory by Honor]

6. AJ Styles vs Jay Lethal [12th Anniversary]

5. Roderick Strong vs Michael Elgin [summer Heat Tour]

4. AJ Styles vs Adam Cole [ASE 6]

3. Young Bucks vs reDRagon [War Of The Worlds]

2. Young Bucks vs reDRagon [Raising the Bar Night 2]

1. Adam Cole vs Michael Elgin [best in the World]

Субективен разбира се и показващ само моето мнение, но в общи линии всеки от тези мачове си струва гледането.

Като цяло 2014 не беше най-силната година в историята на ROH, но определено не беше и най-слабата. Безспорно чисто като ниво на кеча, компанията остава зад PWG, но като пълен пакет от качество, образи и истории за мен ROH остават номер 1 в САЩ и през 2014, което се потвърждава и с всичко написано дотук. Гледането на шоутата поне за мен беше удоволствие, което е най-важното. Живи и здрави, надявам се ни очаква и една интересна и запомняща се 2015.

[parcaleste]

Чак сега ми дойде пауърът да го прочета и искам да кажа - прекрасен рикап!

 

Както ти сам каза, по чисто субективни причини аз бих менкал Cole за Lethal като кечист на годината, макар и Adam реално да има по-голяма тежест заради мястото си в карда. Jay обаче придаде адски голямо значение на ТВ титлата, което за мен го избутва отгоре.

 

Съгласен съм и за NJPW с/у ROH шоутата, като напълно те разбирам (и потупвам по рамото) в момента с пренавиването. Чисто мейнстрийм обаче май свършиха чудесна работа на компанията, така че все пак бихме могли да ги оприличим на успех. Steen с/у Nakamura май бе едно от разочарованията на годината, уви.

За мачовете не бих искал да споря, че там на мен ми е мармалад, но Cole с/у Elgin на мен не ми направи особено впечатление.

 

Може би трябваше да наблегнеш малко повече на GBH - за мен това ще остане като най-доброто iPPV за годината - просто нямаше слабо там, а като разказани истории беше просто наслада за изтерзаната ми кеч душа. Дойде от нищото за да стане Нещото.

 

Ергенското парти също така ми бе изключително забавно, макар и донякъде да бе погубено от сигурно двумесечното му забавяне. Прекрасно разпускащо шоу, заради което адски завидях на хората в... бара.

 

Получаваш бурни овации от мен заради хвърления огромен и написан грамотно труд. За догодина си пожелавам още поне един "нов" потребител като теб.

 

(моментално те превърнах в top heel, a?)

[Iceman33]

Наистина прекрасна тема, поздрави и от мен за отделените време и усилия да я напишеш. Като качество, за мен най- добрият мач бе ReDRagon vs Young Bucks от War of the Worlds, но все пак това е субективно мнение. С победителите в категориите, които си изборил съм съгласен, единствено бих добавил такава, за откритие на годината, където безспорно печели Хенсън. 

[degenerat 2]

Благодаря за хубавите думи и най-вече за добрите коментари, тъй като основното все пак е някаква дискусия върху нещата.

С победителите в категориите, които си изборил съм съгласен, единствено бих добавил такава, за откритие на годината, където безспорно печели Хенсън.

Не се сетих за тази категория, а идеята определено е добра. И да, призът без съмнение отива при Hanson, който си е откритие не само за ROH, a за инди сцената въобще.

За Young Bucks vs reDRagon също съм съгласен - мачът им от War Of The Worlds беше може би по-добър чисто като кеч, но поставих този им от Raising The Bar на по-предно място заради изненадващия момент със смяната на титлите и истинското напрежение във финалните минути. При втората среща изходът поне за мен беше предизвестен, което малко или много си казва думата. Наистина обаче подредбата на мачовете си е изключително субективна. За мен Cole vs Elgin заема първото място, защото всичко в него беше перфектно изградено: двугодишното градене на Elgin, как наблюдаваше мачовете на Hanson и Rowe, съюзът с тях, препратките в самия мач към първия Elgin-Cole от 2012, когато и двамата бяха просто breakout stars - все неща които навеждат на идеята, че пъзелът е внимателно, логично и дълго граден. Повдигането от втория Elgin Bomb и феновете, които предварително хвърлиха лентите решили, че мачът е свършил бяха невероятни моменти, а драмата след това нечовешка, тъй като дори повярвах, че има шанс за защита. Като качество вероятно имаше по-добри неща, но като цялостно усещане и "вкарване" в мача, за мен срещата е номер едно за годината. Съставянето на класацията си беше трудно и доста пъти променях някои места, но си мисля, че петицата е реална, макар да може позициите в нея да се разместват спрямо личния вкус и виждане.

При шоутата в общи линии е същото, тъй като всеки възоснова на това което му е харесало може да определи най-доброто, за това и освен моя фаворит Best In The World, споменах Glory By Honor и 12th Anniversary, но не са и само те.

За Cole и Lethal: действително и двамата могат да бъдат посочени като кечист на годината и го заслужават, но това което каза и parcaleste за тежестта в карда, накланя везните в полза на първия по мое мнение. Освен това, рейнът му с титлата според мен беше един от най-добрите в историята, а когато си шампион на ROH добрите защити са едно, да останеш интересен с титлата съвсем друго. Ако, трябва да съм напълно честен, фактът, че смятам Cole за шибан гений и най-добрият heel в САЩ също е фактор при избора ми.