Jump to content

Черната маска - първият български кеч образ


nWoHulkster

Recommended Posts

Бонус материал към Кечът и класическата професионална борба в България (1897-1947).

Кой е Черната маска? Защо е значима фигура в историята на професионалната борба в България? Как и защо се появява? В тази тема ще имате възможност да разберете отговорите на всички тези въпроси и да чуете историята на Черната маска директно от устата на един от създателите на този образ.

Професионалната борба (professional wrestling) първо се появява в България като специална циркова атракция в края на 19-ти век. В една или друга степен дори и тогава професионалните борци са имали образи, макар и доста по-опростени образи. Тук-там са се срещали и по-екстравагантни образи, така да се каже, но по принцип този тип образи са били голяма рядкост в онези години и образите на борците по-скоро са били отличителните им харектеристики (силния, техничния, ветерана, младока, високия, ниския, дебелия, слабия, мустакатия, брадатия, руснака, турчина, парижанина, софиянеца, ученика, учителя, т.н.). Първият типичен кеч образ, който е измислен от българи, изцяло развит в България и добил популярност в България е Черната маска. Напълно възможно е да е имало и други преди него, но поне аз лично нямам информация за други подобни образи у нас. Всъщност, нямам информация за други типични кеч образи и след него (по принцип професионалната борба в България винаги е била с по-спортна насоченост и съответно с по-опростени образи). Дори и да е имало други типични кеч образи надали са били толкова успешни колкото Черната маска. Черната маска е иновативен за времето си образ, който може да се впише дори и в съвременно кеч шоу. За съжаление нямам снимка на Черната маска.

И сега идва ред на историята на Черната маска, разказана от един от създателите на този образ - легендарният български цирков артист и промоутър Лазар Добрич. Става дума за класическа (гръко-римска) професионална борба в началото на 20-те години на 20-ти век в София. Всичко в долния цитат е казано от Лазар Добрич, като единственото, което съм направил аз е да редактирам няколко фрази, за да бъде четенето по-лесно от съвременна гледна точка.

С брат ми Александър се прибрахме в София, наехме празно място и построихме зимен цирк. Нарекохме го "Колизеум". Отначало посещаемостта беше по-добра отколкото очаквахме. Но циркът не е кино или театър и не може да разнообразява така лесно програмата си. Когато интересът на публиката към нас започна да намалява организирахме борби с участието на борци от цяла Европа, начело с Никола Петров. След известно време борбите бяха на приключване и посещаемостта отново започна да намалява. Тогава измислихме един нов трик, с който отново засилихме интереса към борбите. Той беше изпълнен по следния начин.

Една вечер, когато представяхме на публиката трите двойки борци, до мен се доближи един цирков служител и ми съобщи нещо поверително. След като го изслушах кимнах утвърдително с глава и служителят се оттегли. Тогава се обърнах към публиката със следните думи:

- Почитаеми посетители, в цирка е дошъл един непознат господин, който предлага да се бори наред с всички български и чужди борци. Той заявява, че ще ги победи всичките. Непознатият не иска никакъв хонорар или награда, но моли неговата самоличност да бъде запазена в тайна понеже бил чужденец на дипломатическа служба в София и ако участието му в борбите стане достояние на неговото правителство ще има неприятности, а не е изключено да бъде и отзован. Затова той предлага да се явява на арената с черна маска на лицето, която в никой случай не желае да сваля. Нашето ръководство ще разговаря с чужденеца и ще уговори подробностите около неговите предстоящи борбени срещи. Ако постигнем споразумение, срещите на "Черната маска" (както започнах да назовавам непознатия борец) ще бъдат обявени.

На няколко пъти публиката прекъсваше моето съобщение с бурни ръкопляскания и викове "браво". В случая публиката беше мотивирана от нашите клакьори, поставени на различни места между зрителите.

Борбите в цирка се провеждаха в края на всеки спектакъл, а срещите на "Черната маска" винаги слагахме последни. Циркът започна отново да се пълни, още преди да сме обявили официално участието на "Черната маска", а след като го обявихме зрителският наплив беше изключителен. Много посетители идваха в цирка със сезонни билети, но към края на спектакъла, когато наближаваше да започнат борбите. Този факт беше най-ясното доказателство за положителния ефект на новоизмисления трик. Той беше и доказателство, че е крайно време вече да сменим по-голямата част от програмата, ако искаме да имаме добра посещаемост, след като завършат борбите с "Черната маска".

Всяка вечер, като наближи часа на борбите, "Черната маска" пристигаше в цирка с файтон, чийто гюрук беше вдигнат (тогава автомобилите все още не бяха влезнали в широка употреба). Неизвестният борец слизаше от файтона с черна маска на лицето, облечен елегантно, с костюм от черен ластикотин, черно палто, цилиндър и бели ръкавици, с фраков бастун в ръка. Приблизително така се обличаха дипломатите, когато отиваха на официално посещение, на приеми или тържества. Това облекло беше малко пресилено за нашия случай, но оказваше известно въздействие върху мълвата относно самоличността на "Черната маска". Непознатият влизаше в цирка, обграден от циркови служители, които пазеха да не би някой любопитен и нахален гражданин ненадейно да направи опит да свали маската му.

Когато говорителят оповестяваше, че "Черната маска" е вече в цирка публиката започваше да се вълнува, обзета от видимо нетърпение. След като първите две двойки свършеха срещите си на манежа излизаше борецът, определен да се срещне с "Черната маска". Той заставаше с лице към артистичния изход, от който трябваше да се появи загадъчният борец. Срещу непознатия винаги противопоставяхме добри борци с убедителна атлетическа външност. След сборния сигнал на арбитъра "Черната маска" се втурваше стремително в манежа. Той имаше високо стройно тяло и внушителна мускулатура и маниери, които издаваха аристократичния произход на непознатия. След като приемаше акламациите на възхитените зрители, сигналът на арбитъра оповестяваше началото на борбата. Двамата борци се ръкуват, отблъксват се с известно недоверие и в следващия момент противникът на "Черната маска" връхлита с необикновена ярост, илюстрираща накипялото желание за победа. Всяка нова вечер зрителите си казваха "Този ще го победи", но това предположение скоро биваше опровергавано. Преди да изтекат три-четири минути от започването на борбата "Черната маска" с няколко красиви хватки поваляше противника си и сред гръм от ръкопляскания и викове на възхищение (от страна на клакьорите) притискаше плешките му към земята. Веднага след сигнала за победа и край на борбата непознатият бързо напускаше манежа.

Дълго време този трик пълнеше цирка, докато всички възможни срещи и последвалите реванши бяха изчерпани (никога не се стигна до трета среща на "Черната маска" с друг борец). При всяка втора среща "Черната маска" пак побеждаваше победения вече един път противник. С Никола Петров, срещата с когото се очакваше при изключителен интерес, "Черната маска" не пожела да се бори под благовидния предлог, че чисто етични съображения не му позволяват това.

Минаха години от борческите срещи на "Черната маска". Любителите на борческия спорт се измъчваха с догадки, като назоваваха някои по-изтъкнати наши борци за представили се като "Черната маска". Само малцина знаеха, че "Черната маска" не е никой друг, а естонският борец Хоер. Много пъти публиката го е наблюдавала да се бори на арената, но когато той започна да се появява като "Черната маска" никой не можа да го познае. Тогава той обуваше друг цвят спортни гащета, обувките му бяха скъпи, а и самият той не се кичеше с многобройните му отличия, спечелени по борческите арени на Европа. Като прибавим и черната маска на лицето му, можем да кажем, че масовата хипноза е до голяма степен осъществена. Ако в случая няма никаква хипноза, то масовата измама на публиката е безспорна. Интересно е в случая да се спомене, че на времето по цирковете нашироко се практикуваха предварително режисираните борби, т.е. борби с предварително известен (но само на организаторите) резултат. В такива случаи може да се постигне голямо напрежение сред публиката, а самите борби се провеждат с интересни хватки, стават много красиви и въпреки измамата оказват положително въздействие, особено върху младежта.

Повече за професионалната борба в България преди и след Черната маска => в предстоящия ъпдейт на Кечът и класическата професионална борба в България (1897-1947)

Link to comment
The Olimpic Hero

Доста интересна история. На мен, като фен на цирка, ми хареса. Има някаква магия в цирковете като цяло, а преди 100-тина години със сигурност е била още по-голяма. Сещам се за великия сериал "Carnivale", бях тотално зарибен докато го гледах. Препоръчвам го на всеки, абсолютно невероятна атмосфера. Иначе все още е хубаво човек да отиде на цирк на вечерно представление, в двора около купола, покрай всички палатки и фургони, все още си я има магията. Излязох малко off-topic. Нека се върна на "Черната маска". Историята за него показва, че реално идеята за кеча я е имало още преди много години. Собственици на циркове са се сещали, че могат да създават образи и цели режисирани сегменти/сцени и мачове, чрез които да привлекат интереса на публиката, а това се е случвало и в България.

               

Link to comment

Чудесна история.

 

Това,

 

В случая публиката беше мотивирана от нашите клакьори, поставени на различни места между зрителите.

 

трябва да започне да се прави в WWE, че нещата откъм публиката умряха отдавна...

 

Колкото до "Черната маска", неусетно направих аналогия с "Tiger Mask" в Япония. По този начин е могло да се продължи и с българския образ. 

Link to comment

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

×
×
  • Create New...