WWE Най-великите вражди в кеча: Bret Hart срещу Shawn Michaels - част 2

[Apex Predator]

Казват, че великите истории не могат да се опишат,

те просто трябва да се изживеят.

 

 

В началото всичко започва от една обща мечта, която вдъхновява две момчета да посветят себе си и целия си живот на професионалната борба. След това, докато израстват и като кечисти, и като мъже, те постепенно започнат да осъзнават огромният талант и потенциал, който всеки един от тях притежава. След тежки месеци и години, след хиляди часове на непосилни тренировки и отдаденост, те разбират, че нямат друг път пред тях, освен този, който им е вече предначертан - пътят, който много, много години след това ще ги превърне в две от най-големите икони, които този бизнес някога е виждал.

 

 

И накрая... всичко, за което някога са мечтали се сбъдва. Те постигат целта на живота си и в същото време променят света на кеча по един неподражаем начин. Преобръщат представите, както на феновете, така и на шефовете по високите етажи на корпорациите, за това как трябва да изглежда и да се държи една голяма звезда в този свят на гиганти.

Пътищата им към славата ще се преплетат неведнъж, докато най-накрая, едно съперничество, което започва най-приятелски и колегиално, не се превръща в една от най-легендарните и истински приказки за ненавист и омраза, която някога е показвана по телевизията.

 

 

Добре дошли в "Най-великите вражди в кеча". Това е част втора от историята между Bret "The Hitman" Hart и "The Heartbreak Kid" Shawn Michaels. Ако сте пропуснали първата част, може я прочетете тук:

>Най-великите вражди в кеча: Bret Hart  срещу Shawn Michaels - част 1

 

 

 

WrestleMania XII: A Boyhood Dream Comes True

 

Когато е на 12-годишна възраст, Shawn Michaels вече знае с какво иска да се занимава до края на живота си. Той си е поставил цел в живота, наречете я детска мечта, ако ви харесва повече. И от този момент нататък той е обсебен от постигането на тази мечта - да спечели Световната титла на WWE. Години наред той работи и тренира усилено с надеждата един ден да получи шанс да вдигне шампионският пояс над главата си. Той, обаче не съумява да го стори при първия си опит и се проваля в мач за титлата на Кечмания, срещу бившия си най-добър приятел Diesel.

Следват няколко подобни неуспеха след онази загуба, но настъпва време, в което неуспехът вече не е опция пред HBK. Провалът не е вариант. След още няколкомесечни усилия Michaels ще отиде на WrestleMania XII и ще победи Bret Hart в 60-минутен Iron Man мач, сбъдвайки най-накрая мечтата на целия си живот.

В същото време Брет Харт е на върха на WWE и се изявява като горд и героичен шампион.

Той не само, че не е готов да се откаже от златото си, но е готов още веднъж да докаже на света, че той все още е "the best there is, the best there was, and the best there ever will be", след като вече доста хора са започнали да се питат дали Майкълс не е човекът, който започва да го задминава като изпълнения между въжетата.

Враждата между двамата мъже пламва с нова, епична сила. Този път на едно още по-високо ниво.

В кариерите си те вече са изкачили върховете в отборната дивизия, спечелили са Интерконтиненталната титла, а пътищата им вече са се пресекли няколко пъти по пътя към славата. Казват, че никой човек няма шанса да живее вечно. Но в онази мартенска вечер на 1996-та година, Bret Hart и Shawn Michaels ни изнесоха един мач, който ще бъде запомнен от феновете на WWE... завинаги!

 

 

 

 

3,600 seconds. 60 minutes. 1 hour. Shawn Michaels vs. Bret Hart

 

Музиката на Шон Майкълс отеква в стените на Arrowhead Pond в Anaheim, Calif. Howard Finkel известява появяването на Сърцеразбивача пред препълнилата залата тълпа от 18 000 фенове, но никой все още не може да види къде е Шон. Само човекът, който е тренирал години наред HBK, а именно Jose Lothario знае къде е той, докато си проправяше път към ринга.

Стигнал веднъж до ограденото пространство Jose вдигна ръка нагоре и посочи към небето. Изведнъж песента на Майкълс отново прозвуча, но този път самият Shawn се спусна някъде от върха на кипящата зала, махайки на публиката, преди най-сетне да стъпи и с двата си крака на твърда и сигурна земя.

 

 

И докато ентрънса на Майкълс беше бляскав и зрелищен, този на противника му беше неговата противоположност.

Без въздушни линии, без тайнственост при първото прозвучаване на музиката му и доста постни фойерверки. Това никак не е съвпадение - Харт, който никак не харесва Майкълс дава да се разбере, че никак не го е грижа за тази част от шоуто. Магията свързана с него не са пиро-ефектите, или някакво зрелищно излизане. Той твърдо държи да покаже на противника си и на света, че все още се смята за най-добрият в бизнеса и, че все още заслужава да е шампион на WWE, без затова да са нужни някакви други неща, освен уменията и техниката му на ринга.

 

След като обаяснява правилата на кечистите и на феновете с тежкия си южняшки акцент, съдията Earl Hebner вдига шампионския пояс високо във въздуха. Брет Харт дава слънчевите си очила, неговата запазена марка, на сина си преди да се качи на ринга. Lothario пък стои до своя ученик Майкълс, давайки му последни съвети преди епичният сблъсък.

Секунди след това гонгът прозвучава. Първият в историята на WWE Iron Man мач беше започнал...

Двамата кечисти в вплитат един в друг още в първите мигове на мача. Майкълс успява да отбележи първия тейкдаун, но Харт бързо успява да се освободи и да контрира на свой ред. В първите минути мачът се развива точно по този сценарий, което скоро започва да изнервя The Hitman. От коментаторската маса, Винс Макмеън скоро отбелязва, че е очевидно, че Шон е далеч по-бързият от двамата състезатели между въжетата.

До тук в кариерата му на Харт почти не му се е налагало да излиза в сблъсък с човек, който се доближава дори малко до техническите му заложби, но Майкълс изглежда напълно равностоен на канадеца.

Независимо от това, именно Брет е този, който демонстрира първата успешна атака в мача. Той поваля противника си на пода с Side headlock, отнемайки възможността на HBK да прави летящите си ходове.

Постепенно The Hitman изменя стратегията си, което идеално пасва на характера му. Той започва мачът с нагласата да го проведе единствено и само на базата на чистата борба и техника, но с течение на времето му става ясно, че това няма как да проработи срещу техничар като Майкълс. Харт се принуждава да промени методите си в движение и прибягва до по-силови захвати, суплекси и тръшвания, с цел да забави по-бързия си противник. Това дава по-добри резултати и за известно време Брет владее ситуацията на ринга. Шон може да е по-бързият от двамата, но Харт е по-силният и успява да се възползва от това си предимство.

След няколко опита Майкълс най-после успява да се освободи от Headlocka-a и атакува на свой ред с два последователни Arm drag-a, преди да заключи Armbar. Шон започва да обработва ръката на противника си, точно както Брет е обработвал врата му само мигове преди това. Той добре осъзнава, че ако успее да контузи ръката на The Hitman до голяма степен ще ограничи арсенала му от хватки и ще го нарправи лесна мишена за себе си.

Харт, обаче отново залага на силата, избутва Майкълс от себе си и го натиква в ъгъла на ринга, където го засипва със серия от удари в тялото, преди Шон да се съвземе и да направи същото в отговор. Интензитетът на мача изведнъж се покачва рязко. Шон се опитва да запрати Брет в срещуположния ъгъл на ринга, но е контриран. HBK, обаче е хитър, той използва сглобката като опора, полита във въздуха и изхвърля противника си от ринга с помощта на Hurricanrana.

Обратно на ринга Майкълс отново обърща вниманието си към ръката на Харт. Канадеца все пак намира сили в себе си и почти успява да изхвърли опонента си над горното въже. Шон, обаче показва пъргавината на котка и се изтегля обратно в ограденото пространство. Нищо неподозиращият Брет става жертва на нова атака и на още един Armbar.

И двамата кечисти скоро се оказват на крака и Харт здраво удря Майкълс с коляно в корема, поваляйки го на земята. Следва и удар с глава в долната част на тялото. След това The Hitman заключва поредния си захват на врата.

Планът на канадеца е да задържи противника си на пода за колкото се може по-дълго време. Ако Майкълс не може да диша свободно това би ограничило арсенала му от летящи ходове и би го завабило неимоверно.

 

Шон отново успява да се освободи от коварния захват на противника си, атакува с Leg drop, а после заключва поредния Armbar на сметката си. Този път Харт успява бързо да се освободи и тръшва доста стабилно Шон в пода. Оказал се отново в атака The Hitman пробва да заключи Sharpshooter, но HBK моментално се добира до най-долното въже, след което се изправя, само, за да бъде изхвърлен от ринга със страховит Clothesline.

Вместо да избере да грабне първата победа в мача след отброяване, Харт минава в по-агресивен режим и също излиза край ринга, за да атакува наранения си опонент. Майкълс, обаче го контрира и го забива с рамото напред в един от металните стълбове. Харт се приземява в зоната на time keeper-a, а Шон веднага се опитва да го порази с Sweet Chin Music, но The Hitman се навежда в посления момент, и HBK нацелва без да иска нещастния човечец с гонга.

Брет се възползва от суматохата, атакува Майкълс и го връща на ринга. След това заключва нов Headlock. На всички вече е ясно - независимо какво се случва Харт ще продължава да разчита на своя захват на главата, а Майкълс на своя Armbar. Това просто означава, че двамата мъже следват плановете си до съвършенство.

 

Dropkikck, Arm drag и още един Аrmbar ще позволят на HBK да си върне контрола над мача. Той вкарва няколко доста стабилни удара с колене в наранената ръка на опонента си, а дори засяга и гръдният му кош. В този момент от мача феновете вече започват да се питат коя от двете стратегии в крайна сметка ще сработи - текат последните минути от срещата.

Харт продължава да повдига лявото си рамо от пода при всяко второ отброяване на Earl Hebner. Той все така е приклещен като в клещи в захвата на Майкълс и постепенно тялото му започва да се отпуска.

Все пак The Hitman успява бързо да се претърколи, което не позволява на Шон да смени позицията, в която той съсредоточава натиска си. HBK получава и няколко доста солидни удара с колене в лицето, след като е изпратен с мощен замах в ъгъла.

Харт отново сменя темпото и включва на по-горна предавка, засипвайки опонента си с множество удари, а след това го запраща в срещуположната страна на ринга. Както и да е, Майкълс контрира с коляно в стомаха и отново изхвърля противника си с рамото напред в металния стълб. Това вече със сигурност му помага да намали ефективността и силата в дясната ръка на Харт.

Майкълс стъпва на ръба на ринга, издърпва ръката на Харт и я забожда обратно в метала с още по-голяма сила. След това се връща между въжетата, вдига контузения си противник и го забожда в пода с Shoulder breaker. Поел контрола още веднъж, HBK продължава с настъплението. Той се изкачва на средното въже и поразява Харт с Double Axe, отново в контузеното рамо. Изглежда, че мачът е много близо до първа победа. Майкълс започва да вижда плодовете на труда си, след като с всяка изминала минута ръката на Харт става все по-неизползваема и губи все повече от силата си.

HBK продължава безмилостното си нападение върху контузеното рамо, демонстрирайки умения, с които именно неговият по-опитен противник е бил известен години наред.

Дори когато Харт започва да набира инерция отново и да се завръща в мача, той не успява да извлече максималните ползи от атаките си - ръката му е в твърде лошо състояние. Jerry Lawler изразява мнението си, че става свидетел на точно обратният сценарий, който си е мислил преди началото на мача. Той е вярвал, че Майкълс ще заложи на своя добре известен стил и ще подскача из ринга като "Mexican jumping bean", но реалността се оказва друга.

 

 

Hart успява да се освободи с помощта на здрава си ръка - той хвърля Майкълс върху средното въже, принуждавайки го да отпусне захвата си. След това го изтрелва към сглобката с Slingshot, за да си спечели малко време за почивка. HBK е на пода и Брет се опитва да го тушира, но неуспешно. Видял, че щетите, които е нанесъл явно не са достатъчни The Hitman избутва противника си в ъгъла и пробва да забоде главата му в предпазителя, но е блокиран и секунда по-късно получава от собственото си лекарство.

Харт се опитва да отговори на изненадващата атака на съперника си успява да удари с Bulldog използвайки за опора въжетата. Шон не успява в опита си да контрира този ход и е завлечен обратно на пода, като в процеса повлича и главния съдия след себеси. Харт обаче, бързо свестява Hebner с намерение да пробва нов опит за туш и да вземе важно предимство в мача.

Мачът вече е преминал повече от половината от времето си, когато Брет се оттласва от въжетата и за пореден път се озовава в ръцете на Майкълс, който му прилага мощен Power slam - едно, две... Ново подвигане на косъм. Майкълс отново се извърта и праща Харт към въжетата, но канадеца контрира с Piledriver. Нов опит за туш, нов провал. С всеки подобен опит обаче, става ясно, че това не е спринт, а истински маратон - никой от двамата мъже няма да се даде лесно на другия.

Победителят трябва здраво да се потруди за успеха.

 

[Y2J_Best_In_The_World]