WWE Най-великите вражди в кеча: Bret Hart срещу Shawn Michaels - част 1

[Apex Predator]

Казват, че великите истории не могат да се опишат,

те просто трябва да се изживеят.

 

 

В началото всичко започва от една обща мечта, която вдъхновява две момчета да посветят себе си и целия си живот на професионалната борба. След това, докато израстват и като кечисти, и като мъже, те постепенно започнат да осъзнават огромният талант и потенциал, който всеки един от тях притежава. След тежки месеци и години, след хиляди часове на непосилни тренировки и отдаденост, те разбират, че нямат друг път пред тях, освен този, който им е вече предначертан - пътят, който много, много години след това ще ги превърне в две от най-големите икони, които този бизнес някога е виждал.

 

 

И накрая... всичко, за което някога са мечтали се сбъдва. Те постигат целта на живота си и в същото време променят света на кеча по един неподражаем начин. Преобръщат представите, както на феновете, така и на шефовете по високите етажи на корпорациите, за това как трябва да изглежда и да се държи една голяма звезда в този свят на гиганти.

Пътищата им към славата ще се преплетат неведнъж, докато най-накрая, едно съперничество, което започва най-приятелски и колегиално, не се превръща в една от най-легендарните и истински приказки за ненавист и омраза, която някога е показвана по телевизията.

Добре дошли в "Най-великите вражди в историята на кеча", а това е история, изпълнена с много болка, много омраза, разочарование, разбити мечти и осъществени планове - това е историята за войната между Bret ‘The Hitman’ Hart и ‘The Heartbreak Kid’ Shawn Michaels. Пожелавам ви приятно четене!

 

 

Climbing the Ranks: Tag Team Division

 

През 1998-ма година, един млад и талантлив отбор, наречен The Rockers, в състав Shawn Michaels и Marty Jannetty, прави своя дебют за WWE. Въпреки че отборната дивизия на Федерация беше третрупана по онова време, Рокрите бяха уникални сами по себе си и се отличаваха съществено от всеки друг тандем в компанията. Те не бяха огромни мускулести мъжаги, които залагаха на чиста, груба сила. Не претендираха, че са най-техничния отбор, въпреки, че никой, който тогава е гледал мачовете им, не може да отрече безспорните им качества. Не, те бяха дребни. Те бяха бързи. Те бяха high-flyers.

 

 

The Rockers бързо намериха своя път към върховете на отборната дивизия, записвайки победа след победа, въпреки че системата се опитваше да работи против тях. Всички казваха, че са прекалено дребни, за да могат да пробият на голямата сцена, но изглеждаше така сякаш те не обръщаха абсолютно никакво внимание на тези празни приказки. Зад сцената Рокерите си изграждат репутация на купонджии, но в същото време са толкова добри на ринга, че на никой дори не му хрумва да им направи проблем, заради това.

 

Шон Майкълс говори за репутацията на The Rockers зад кулисите:

 "Марти и аз бяхме две млади и луди глави, които изживяваха възможно най-доброто нещо, което можеше да им се случи, идвайки в WWE, а дори и преди това. Имам предвид, боже, ние бяхме двама младоци, които се радваха на живота и на бизнеса, в който винаги са мечтали да бъдат. Това със сигурност беше заслужена репутация, но нещото, което тогава спаси местата ни в компанията и ни помогна да се издигнем в последствие, беше факта, че бяхме страшно добри на ринга."

 

Двамата искат да стигнат до върха. Затова и предизвикват отборните шампиони на WWE The Hart Foundation - а именно Bret Hart и Jim “The Anvil” Neidhart.

 

The Hart Foundation, заедно с мениджъра си Jimmy Hart, който не е част от семейството. Те са заедно до фейс търна им, през 1987-ма.

 

Hart е син на легендарният Stu Hart, основател на Stampede Wrestling и главен треньор в митологичният Hart Dungeon. Bret е огнен, млад и техничен кечист - може би най-добрият по това време.

Междувременно, Nedhart е бивш футболен играч на Dallas Cowboys, който беше преминал през тежките изпитания на The Dungeon и беше трениран лично от Stu Hart. Скоро след "дипломирането" си, Джим се жени за дъщерята на Стю - Ellie и получава своя първи шанс за пробив в света на професионалната борба, след като WWE придобива акциите на Stampede Wrestling. The Anvil беше биячът на отборът... и този, който изнасяше промотата.

 

Брет за пристигането на Shawn и Marty в WWE:

"Гледах мачовете на Шон и Марти и бързо осъзнах, че те са много работливи и добри кечисти. Освен това се интересувах от тях, защото бяха отбор - аз и Neidhart, пък бяхме отборни шампиони, когато те дебютираха, а ние спешно се нуждаехме от нови и свежи конкуренти за златото. И изведнъж вниманието ми падна върху тях, бях толкова запленен от двамата че изгарях от желание да работя заедно с тях."

 

 

 

Hart Foundation vs. The Rockers

 

На 25-ти ноември 1989-та година, пътищата на The Rockers и The Hart Foundation най-после се преплитат. Зад стените на легендарната Madison Square Garden, двата отбора за първи път се изправят един срещу друг на ринга. През цялото време на мача тълпата изглежда раздвоена и леко объркана, защото наблюдава мач между два face тандема. Все пак Hart Foundation е малко по-познатият отбор и печели с една идея повече симпатии.

Рокерите взимат инициативата през първите минути на срещата, демонстрирайки доста технични прийоми - прийоми, които те не показват толкова често, и доста double-team хватки. Човек лесно може да познае, че те не работят заедно от вчера.

Както и да е, с напредването на срещата Hart Foundation постепенно поема контрола. Честите смени не позволяват на Майкълс да се добере до ъгъла си и да извърши смяна с Джанети, нещо, от което той има отчайваща нужда. Когато, все пак Шон достига до партньора си, Марти успява да възстанови контрола върху мача на Рокерите. Оттук нататък срещата се превръща в поредица от обрати, добри изпълнения и повдигания на косъм.

В един момент Anvil се изпречва пред лицето на Джанети и нещата стават грозни. Четиримата кечисти на ринга се вплитат един в друг и между въжетата настава хаос, докато най-накрая не прозвучава гонга, който прекратява мача.

Официалното решение на съдията Earl Hebner е, че срещата е без победител.

Това беше един наистина добър мач, в добро темпо и на добро психологическо ниво. Контрастиращите стилове на The Rockers и The Foundation наистина си пасват и се допълват отлично. Нещо, което си проличава и в по-късните им сблъсъци.

 

През октомври 1990-та година, The Rockers побеждават Hart Foundation в мач 2 от 3 туша. Както и да е, по време на срещата горното въже на ринга се скъсва. Мачът е толкова лош, че никога не е излъчен по телевизията и коланите са върнати в ръцете на The Foundation.

 

Въпреки че липсваше каквато и да е история, този мач беше началото на една много добра и солидна отборна вражда, която в крайна сметка постигна главната си цел - да направи двата отбора да изглеждат напълно равностойно. По време на тази война тандемите се изправят доста пъти един срещу друг, като най-запомнящият се сблъсък е през 1991-ва година, в Tokyo Dome.

Логичното в тази ситуация - феновете в Япония са много различни от тези в Съединените щати. Тези фенове са доста по-тихи и изпълнени с респект към гладиаторите на ринга и просто аплодират всеки добър спот, на който станат свидетели. Японската публика, може би за разлика от всяка друга публика по целият свят, разбира истинското изкуство на професионалната борба.

Другото нещо, което отличаваше точно тази среща беше коментарът - той беше на японски.

 

Мачът всъщност много приличаше на онзи в Madison Square Garden, състоял се две години по-рано. Рокерите бързо получават ранно предимство, благодарение на богатият си арсенал от захвати и отборни движения. Този път, обаче The Rockers използват доста повече отборна тактика, която им позволява да задържат контрола върху срещата за доста по-дълго време и да объркат плановете на по-опитните си противници.

Bret Hart успява да върне The Foundation в играта, прибягвайки до доста по-груб и силов стил на борба, който му дава предимство срещу Майкълс. След това на ринга се появява и The Anvil, който допълнително изтощава далеч по-дребният си противник.

Продължавайки с приликите отпреди две години, Шон отново ще се окаже изолиран в далечния, негостоприемен ъгъл на съперниците си през следващите няколко минути. За разлика от тогава обаче, сега японските фенове са твърдо зад Рокерите и ги подкрепят, заради доста по-агресивният и силов стил на The Hart Foundation.

Един пропуснат Еlbow drop отново ще позволи на Майкълс да се добере до партньора си и Джанети влиза вихрено в мача. Марти ще събере инерция за отбора си, преди на ринга отново да се появи Шон, което значително ускорява темпото на срещата - кечистите вече нямат желание да прилагат захвати и да държат противника на земята.

Както и да е, Hart успява да отбележи бърз и доста неочакват туш в полза на отбора си, което води до загубата на The Rockers. Въпреки чистият финал, този по-кратък мач не успява да достигне нивото на онзи в MSG, но някак успява да докара чувството за свежест, може би защото се провежда в Tokyo Dome. The Hart Foundation прилага доста силов и физически стил на борба. Това особено си проличава при Брет, който по принцип е един от най-техничните кечисти в света. Междувременно, Рокерите показват, че са израснали страшно много като отбор. Другото, което става очевидно е, че и четирите суперзвезди са повече от готови да пробият в сингъл дивизията на WWE.

 

 

 

Singles Stardom

 

Малко повече от година след събитията от Tokyo Dome, кариерите на Bret Hart и Shawn Michaels започват да процъфтяват. Те вече са скъсали отношенията си с бившите си отборни партньори и сега започват да блестят като самостоятелни състезатели.

 

 

Майкълс беше хвърлил Джанети през бръснарската витрина на Brutus Beefcake, което реално сложи и край на тяхното партньорство, и отборът на The Rockers. Веднага след това той прие прозвището "Heartbreak Kid", по идея на Curt Henning, и започна едно ново сътрудничество на екрана - със Sensational Sherri. Някъде по това време дебютира и легендарната "Sexy Boy" песен, с която Шон се появява на ринга, и която няма да бъде заменена до края на легендарната му кариера, а само тук-там ще претърпи леки промени и корекции.

Междувременно Харт ще прекрати своето партньорство с The Anvil, след загубата им от The Nasty Boys по време на WrestleMania VII. Скоро след това той печели и първата си Интерконтинентална титла на WWE, побеждавайки Mr. Perfect на SummerSlam 1991.

Hart ще защитава тази си титла срещу Майкълс на два пъти.

Първата среща между двете млади суперзвезди е забележителна демонстрация на технична борба, майсторски изпълнения, редица контри и повдигания. В крайна сметка Майкълс успява да грабне победата чрез отброяване на противника му, след малка асистенция от Sensational Sherri. Вторият сблъсък за Интерконтиненталната титла между двамата е на шоу, наречено Wrestling Challenge и представлява първият мач със стълби в историята на WWE. Щеше ли да успее най-накрая Майкълс да улови неуловимото и да победи Харт в мач за ценното отличие? Или Харт щеше да съумее да преодолее загубата от последната им среща и да грабне победата?

 

[parcaleste]

Всичко добре, ама спри да центрираш текста, щото като е много и окото се уморява. Неслучайно тоя трик се ползва за стихотворения, песни и т.н.

[Opie]

Поредната страхотна статия, продължавай в същия дух.

[baikiro]

От къде ги намираш тия статии, бе човек? Много са добри.