WWE Десет PPV-та, които промениха света на кеча

[Apex Predator]

През цялата история на професионалната борба, PPV евентите, на които сме ставали свидетели са отговорни за едни от най-легендарните и запомнящи се моменти в бизнеса. Някои от тези събития, са оставили своя траен отпечатък върху историята на развлекателните спортове и са променили ландскейпа на кеч-индустрията.

Някои от тези PPV-та са представили на света нови суперзвезди, които след това години наред остават начело на организациите, докато други бележат началото на нов период за редица вече утвърдени състезатели. А някои от тези знаменити турнири са отговорни и за преминаването на властта от една организация в друга.

Всяко едно от PPV-тата в този списък, обаче си прилича по едно нещо - те са революционни и са разклатили света на професионалната борба из основи. Независимо дали говорим за WWE, WCW или ECW, отзвукът от тях остава и кънти години наред, дори десетилетия.

 

Нека сега се разходим из изминалите години и да отдадем заслуженото на едни от най-забележителните платени турнири в кеча.

 

 

 

ECW Barely Legal, 1997

 

 

Extreme Championship Wrestling навлиза в света на развлекателните спортове със силата на придошла буря и променя много от установените до този момент правила. Екстремната организация въвежда едно ново ниво на насилие, сексуална показност и "attitude", ниво, което е било немислимо до онзи момент.

На 13-ти април, 1997 година, усърдната работа на целият екип на федерацията се отплаща и ECW провежда своето първо PPV, чието предизвикателно име буди определени мисли и днес - Barely Legal. Главният мач за вечерта логично е сблъсък за Световната титла на ECW. Raven трябва да защитава пояса си срещу победителят от по-ранен троен мач. Terry Funk ще се справи със съпротивата на Sandman и Stevie Richards и ще си извоюва мач за колана, който по-късно същата вечер и успява да спечели, в един от най-запомнящите се моменти и мачове през годината.

След като помага на компанията да се появи на бял свят и да се утвърди, работейки години наред с млади и талантливи кечисти, Funk най-сетне получава наградата за своя здрав труд, награда, която собственикът Payl Heyman му предлага без да се замисли.

И докато мачът между Raven и Terry беше официалното главно събитие на вечерта, един сблъсък, който се градеше в продължение на почти цяла година прикова най-голямо внимание у феновете - този между Taz и Sabu. Двете икони на ECW, които бяха в компанията почти от първият ден на създаването й, сътвориха истинско шоу за публиката, мач изпълнен с множество брутални удари и напрежение. Това беше истинска битка на изтощение, която тества волята на двамата бойци и продължи повече от 15 минути. Боят приключи, когато Taz успя да забие страхотна серия от Suplex-и, а накрая и да заключи Tazmission върху противника си. Sabu всъщност не се предаде, просто изпадна в безсъзнание и съдията нямаше друг избор освен да прекрати двубоя.

 

Останалите резултати:

 

Shane Douglas vs. Pitbull #2 (TV Title)

The Great Sasuke, Gran Hamada и Masato Yakushiji vs. Taka Michinoku, Terry Boy and Dick Togo

Rob Van Dam vs. Lance Storm

The Eliminators vs. The Dudley Boyz (Tag Team Titles)

 

 

Какво всъщност се промени:

За първи път от средата на 90-те години, когато Войната за понеделник вечер (Monday Night Wars) беше в разгара си, в играта се включваше и трета голяма кеч-компания, която продуцираше свое собствено PPV. Extreme Championship Wrestling бързо си изгради солидно име, след създаването си през 1995-та, но нещото, което ги легитимира като играчи на големият пазар беше именно Barely Legal, което се излъчи в националната мрежа. Точно както Wrestlemania или Starrcade това беше шоу, което беше кулминацията на цяла година страхотна работа, шоу, което сложи краят на много дълги и важни вражди и откри пътя за нови, и най-важното - шоу, което достави на феновете няколко запомнящи се мачове.

Цялото PPV, събитията около него и задкулисните моменти бяха увековечени в документалният филм Beyond the Mat от 1999 година.

 

 

 

WCW Halloween Havoc, 1998

 

 

През април 1990-та, The Ultimate Warrior подеждава Hulk Hogan и грабва титлата на WWE. Това се случва на Wrestlemania VI.

Hogan остава на главната сцена и успява да спечели още две Световни титли, докато е в промоцията на Винс Макмеън, но така и не получава шанс да си върне на Warior за загубата на най-голямата сцена в развлекателния бизнес.

До 1998-ма година.

Hogan е най-голямото име във федерацията на Ted Turner - World Championship Wrestling и е един от най-добрите хийлове по онова време. Той е лидер на групировката New World Order, която месеци наред тормози и измъчва WCW, неговите суперзвезди и всички служители на компанията. Това продължава цели две години.

Въпреки загубата на Световната титла на WCW от Bill Goldberg, предишният юли, Hogan все още е смятан за едно от топ-лицата на шоутата Nitro и Thunder.

Долу-горе по това време, тайнствени и необясними неща започват да се случват в арените из цялата страна. Всички тези събитията предизвестяват дебюта на Warrior в WCW, който пък от своя страна не губи никакво време и веднага се хвърля във вражда с Hulk.

Той постоянно изтъква факта, че е победил Hulkster осем години по-рано, а Hogan така и не е успял да си върне за поражението. Този факт допринася още повече за качеството на тази вражда, но... какво от това?

Мачът между двете легенди е насрочен за Halloween Havoc, през месец Октомври.

Двубоят между Hogan и Warrior е ужасен. Двамата показват, че годините не са им са се отразили никак добре. Срещата е изпълнен с грешки и ботчове - проваленият Fireball спот също не играе в тяхна полза. Както и да е, Хълк успява да прикове раменте на противника си към пода, което определено се харесва на публиката. Но не, защото те харесвах Hogan, а защото просто са щастливи, че мъчението на ринга най-сетне и приключило.

 

Останалите резултати:

 

Bill Goldberg vs. Diamond Dallas Page (WCW Title)

Bret Hart vs. Sting (US Title)

Rick Steiner vs. Scott Steiner

Rick Steiner и Buff Bagwell vs. Scott Steiner и The Giant (Tag Team Titles)

 Billy Kidman vs. Disco Inferno (Cruiserweight Title)

Disco Inferno vs. Juventud Guerrera

Wrath vs. Meng

Chris Jericho vs. Raven (TV Title)

 

 

Какво всъщност се промени:

Halloween Havoc е в този списък с PPV-та, които са променили историята на бизнеса, никак не случайно. За всичко си има причини, но за съжаление в този случай те не са никак добри за WCW.

Главният мач за вечерта беше между двете най-популярни суперзвезди в WCW по онова време - Bill Goldberg трябваше да защитава титлата си срещу Diamond Dallas Page, в мач, който трябваше да представлява най-големият тест в дотогавашната кариера на Goldberg. За всеобщ ужас, обаче, телевизионно предаване беше прекъснато, заради срив в сателитната система и публиката се оказа ограбена от онова, което трябваше да бъде главната атракция на шоуто.

Ситуацията, в която се озоваха WCW беше наистина катастрофална и те никога повече не успяха да се съвземат на 100% от това сътресение.

Мачът между Goldberg и DDP, който всъщност се оказа най-добрият в цялата кариера на Bill, беше излъчен още на следващата вечер, на безплатното шоу Nitro, но грешката вече беше допусната. Феновете бяха тотално разочаровани, а компанията така и не успя да стъпи толкова здраво, колкото беше стъпила преди гафа. Продажбите на платените турнири на WCW паднаха, което позволи на WWE да вземе осезаема и важна преднина в разгара на Monday Night Wars.

 

 

 

WWE Money in the Bank, 2011

 

 

Това ни отвежда до Money in the Bank 2011, и главният герой в него СM Punk, както и неясният му по онова време статут в компанията. За никой не беше тайна, че Пънк никак не беше доволен от мястото си в WWE и сериозно обмисляше оттеглянето си от развлекателната империя.

На 27-ми юни, Пънк просто седна с кръстосани кръка, точно под огромният екран на Raw и изнесе своето легендарно язвително промо, в което той ясно и в прав текст заяви неудовлетвореността си от WWE, мнението си за босовете на компанията и ситуацията като цяло.

Това беше нощта, в която СМ Пънк се превърна в най-горещото и обсъждано нещо в този спорт. Социалните мрежи буквално избухнаха в подкрепа на чикагската суперзвезда, а самият Пънк получи тонове покани за радио и ТВ изяви, където въпросите за промото му валяха един след друг. Все още въпросът са статуса му във Федерацията, обаче, оставаше неясен. Всъщност, именно тази неяснота придаде онова специално чувство на мача му срещу Джон Сина, в родния град на Пънк - Чикаго, пред озверялата многохилядна тълпа, който беше готова да убива за своя герой. Този мач беше тема на дискусии в идните седмици и в крайна сметка едва ли има фен, който да е останал разочарован от видяното в оначи вълшебна лятна нощ на 2011-та година.

Пънк и Сина се нахвърлиха един срещу друг от самото начало, а тълпата изригваше при всеки ход на двамата мъже между въжетата. Драмата се засилваше с напредването на мача, залата кипеше, а на ринга следваха атака след атака и повдигания на косъм - мач, който с пълна сигурност заслужаваше да оглави Кечмания.

По-късно в срещата опитаха да се намесят Винс Макмеън и подставеното му лице John Laurinaitis, мъчейки се да спасят титлата на Сина и да попречат на Пънк да грабне златото - той все пак се беше заканил да остави WWE без най-ценното му отличие. Сина естествено демонстрира "доблест", нещо, което не изненада никого и попречи на Джони Л. да прекрати мача предварително, което беше напълно достатъчно, за да го разсее. Пънк се възползва от благоприятната ситуация, успя да изненада Сина, докато той се връщаше на ринга и го прати на пода с GTS. С третото отброяване на съдията по пода залата изригна с оглушителен рев, феновете бяха станали свидетели на нещо, за което мечтаеха от толкова дълго време... СМ Пънк също - той беше шампионът!

Винс буквално побесня от така стеклите се събития и нареди на Алберто Дел Рио да излезе на ринга. Мексиканецът беше спечелил MITB мача си, по-рано същата вечер и сега Макмеън му нареди да кешира договора си на момента. Пънк, обаче се оказа подготвен и затова, и отнесе главата на Дел Рио със страховит ритник.

А образът, в края, когато СМ Пънк, с титлата на WWE в ръце, праща въздушна целувка zа сбогом на Винс, вече придоби култов характер.

 

Останалите резултати:

 

Christian vs. Randy Orton (WHC Match)

Alberto Del Rio vs. Rey Mysterio vs. Alex Riley vs. The Miz vs. Kofi Kingston vs. Evan Bourne vs. Jack Swagger vs. R-Truth (MITB)

Mark Henry vs. Big Show

Kelly Kelly vs. Brie Bella (Women's Title)

Daniel Bryan vs. Justin Gabriel vs. Heath Slater vs. Kane vs. Sin Cara vs. Sheamus vs. Wade Barrett vs. Cody Rhodes (MITB)

 

 

Какво всъщност се промени:

Изданието на Money in the Bank 2011, беляза началото на възхода на две суперталантливи звезди - СМ Пънк и Даниел Браян. Двамата по това време (а и до днес) са най-добрите кечисти в мейнстрийма, но едва ли някой тогава си е представял каква полулярност ще придобият съвсем малко по-късно. Възходът им започна от онази магична вечер в Чикаго.

По-късно, на Survivor Series, Пънк спечели отново титлата на WWE, която беше загубил и този път рейнът му с нея продължи впечатляващите 434 дни, най-дългият в модерната история на професионалната борба.

Браян, от друга страна спечели Световната титла през декември, след като кешира куфара си срещу Грамадата. Той държа пояса до Кечмания 28, превръщайки се в един от най-добрите хийлове в WWE.

Последва период, в който той и Кейн сформираха отбор (доста забавен при това). Заедно спечелиха отборните титли и дълго време доминираха в отборната дивизия. След раздялата им, Браян най-после получи големият си пуш и през изминалото лято беше най-горещото име в WWE.

MITB беляза и началото на възхода на друга бъдеща звезда - Алберто Дел Рио, който от своя страна спечели договора в куфара на червения бранд. Няколко месеца по-късно той го използва срещу СМ Пънк и грабна първата си титла на WWE, на Summerslam.

Това PPV постави на картата с големи имена трима нови герои - кечисти, които в момента, а и в бъдещто ще играят съществена роля в бизнеса като цяло. Точно както направи с Брет Харт и Шон Майкълс през 90-те и с Еди Гереро и Крис Беноа десетина години по-късно, Винс Макмеън даде шанс да трима нови, много технични бойци да излязат на голямата сцена и те не ни разочароваха.

 

 

WCW Starrcade, 1997

 

 

През Септември 1997-ма година на Sting му беше дошло до гуша от неспирните въпроси относно лоялността му към World Championship Wrestling и евентуалните му близки връзки и членство в New World Order. Той напусна промоцията и прекара следващата година в дебнене по покривите на арените, скрит от хорските погледи, сам. Sting следеше много внимателно какво се случва в WCW и с нейният Световен шампион - Hulk Hogan - всички от нас помнят онзи знаменит момент, в който той беше спуснат от върха на залата, право пред погледа на Hulkster.

В продължение на месеци, влиятелна фигурна като J.J. Dilon, настояваше за завръщането на Стинг на ринга. На няколко пъти той му предлага мачове срещу определени членове на NWO, но винаги получава отказ. Феновете, обаче много добре знаят кого всъщност иска Стинг, скандирайки "Hogan" право в лицето на Dilon. Това продължава седмици наред.

В крайна сметка мачът между двете икони става факт и е насрочен за Starrcade, 1997-ма. Това беше най-очакваният мач, който света на развлекателния бизнес можеше да предложи по онова време и WCW решиха да се възползват максимално от така създалата се ситуация. Срещата беше хайпната по невероятен начин на Nitro, Saturday Night и Main Event.

Pro Wrestling Illustrated, специализираното спортно списание, също публикува обширна статия за предстоящия сблъсък.

Стинг срещу Хоган беше един от най-големите мачове, които индустрията предоставяше на хората за последното десетилетие (а защо не и най-добрият) и феновете насочиха вниманието си към предстоящото меле с надеждата то да сложи край на продължилото твърде дълго, изпълнено с тирания царуване на Hulk Hogan.

Самият мач беше изпълнен със здрави тупаници, сблъсък между едни от най-големите икони в бизнеса. За съжаление редицата намеси и оувърбуукинга сериозно повлияха на качеството му и ефектността на финалните мигове.

В един момент главният съдия Nick Patrick, който явно беше в тайно съглашение с NWO отброи много бързо три пъти по пода и даде победата в ръцете на Хълк. Това, обаче не се хареса на специалният наблюдател край ринга, Bret Hart и той нареди срещата да бъде продължена.

След минути незнайно защо Патрик отбори нов туш на Хоган, който този път му донесе чиста победа. Реферът, обаче използва своята нормална скорост на броене, което никак не се навърза с последвалите събития. Харт се качи бесен на ринга, прати "провинилият" се рефер на пода и поиска гонга да бъде ударен отново, и мачът да продължи. Стинг се възползва от създалата се суматоха, успя да заключи своя Scorpion Death Lock, спечелвайки мача и титлата. Фиаското с Ник Патрик, обаче беше пълно и лепна петно върху завръщането на Стинг и огромният му успех.

Всичко приключи с картина на звездите на WCW, които празнуваха края на рейна на Hulk Hogan, а с това, може би и доминацията на NWO в компанията. А дали?

 

Останалите резултати:

 

Larry Zbyszco vs. Eric Bischoff

Diamond Dallas Page vs. Curt Hennig (US Title)

Buff Bagwell vs. Lex Luger

Saturn vs. Chris Benoit (Raven's Rules match)

Bill Goldberg vs. Steve McMichael

Scott Norton, Vincent и Randy Savage vs. The Steiner Brothers и Ray Traylor

Eddie Guerrero vs. Dean Malenko (Cruiserweight Title)

 

 

Какво всъщност се промени:

Sting срещу Hogan беше еквивалента на WCW, на знамениятият мач между Hulk и Andre the Giant, години по-рано. Това беше най-добрият сблъсък, който компанията можеше да предложи и постигна зашеметяващият PPV битрейт от 1,9 - най-добрият в цялата история на промоцията. Всичко, което WCW трябваше да направи бе да върне Стинг в голямата игра и да му даде ЧИСТА победа срещу най-голямият си злодей, прекратявайки един от най-зловещите и доминантни рейнове в историята.

За съжаление, това не се случи. Обърканият финал на мача, в който Хоган на два пъти тушира Стинг (единият, от които беше чист, в което всъщност беше проблема) не се отрази никак благоприятно на отзвука от срещата. NWO продължи да доминира по същия начин, по който го правеше преди това, а огромните егота на някой от топ лицата в компанията доведоха до редица моменти, в които буукинга беше никак не на ниво.

Starrcade беше една много лесна цел за WCW. Цел, която, ако те бяха успели да поразят щеше да им донесе страхотни дивиденти. Те, обаче не съумяха да го сторят и пропуснаха поредния голям шанс. Разочароващият отзвук от мача Sting-Hogan позволи на WWE да натрупа отново инерция и да се върне в "борбата за понеделник вечер", борба от която те почти бяха отписани по това време.

Шест месеца след Starrcade WWE постепенно започна да изпреварва рейтингите на WCW, внасяйки в света на кеча Attitude Era-та все по-отчетливо. Ход, който в крайна сметка им донесе и победата в тази безмилостна война.

 

 

 

 

WWE Wrestlemania 21, 2005

 

 

През април 2005-та, Трите Хикса беше доминантната сила в Monday Night Raw в продължение вече на почти три години. През това време той формира група, която доста наподобяваше легендарните Four Horsemen и целта, ня която беше да даде летящ старт на две нови, току-що изгряващи суперзвезди в WWE.

Randy Orton и Dave Batista се наслаждават на големите си пушове, след присъединяването си към групата (всъщност Батиста влиза като втори вариант, след като е имало идея на неговото място да бъде вкаран Mark Jindrak). По това време Ортън успява да стане най-младият Световен шампион в историята, побеждавайки Крис Беноа на SummerSlam 2004.

Победата на Ортън кара Трите Хикса да откачи и още на следваща вечер той изритва младокът от групата. Ренди е окървавен и пребит с помощта на Ric Flair и Batista.

В следващите месеци Хиксовете успява да си върне титлата. Постепенно, обаче ролята, в която се намира Батиста не се харесва на Животното и той започва малко по малко да се опълчва на шефа си. Той отказва да играе ролята на мълчаливата машина за убиване, която безропотно изпълнява всички нареждания на Triple H и Flair. Батиста дава да се разбере, че той сам си е господар и е достатъчно умен, за да разбере кога се опитват да го манипулират. С всяка изминала седмица феновете заставаха все по-плътно зад гиганта, който Джим Рос кръсти с прозвището "Животното".

Възходът да Батиста продължи и през Януари 2005-та той спечели Royal Rumble. По-късно отказа да се премести в Разбиване, скъса договора на синият бранд и се нахвърли върху досегашните си приятелчета от Evolution, оставяйки Трите хикса да лежи в останките на една изпотрошена маса. Беше насрочен мач за Кечмания 21.

Трите Хикса опита да използва всеки забранен прийом, всеки мръсен ход, на който беше способен, за да се добере до победата над обезумелия си противник, но в крайна сметка се провали. Мачът завърши със страховит Batista Bomb, който сложи край на рейнът на Хиксовете и отвори пътят на Дейв към върха.

Всичко завърши с тържествуващият Батиста на върха на въжетата, държащ в ръцете си Световната титла и обграждащите го от всички страни пиро-ефекти и конфети.

 

Останалите резултати:

 

John Cena vs. John Bradshaw Layfield (WWE Title)

Akebono vs. Big Show (Sumo Match)

Kurt Angle vs. Shawn Michaels

Trish Stratus vs. Christy Hemme (Women's Title)

The Undertaker vs. Randy Orton

Edge vs. Chris Jericho vs. Shelton Benjamin vs. Christian vs. Kane vs. Chris Benoit (MITB)

Rey Mysterio vs. Eddie Guerrero

 

 

Какво всъщност се промени:

Много рядко се случва едно единствено PPV да изстреля дадена суперзвезда до такива висини, че тази суперзвезда да може да носи на раменете си цялата индустрия през идните години.

Wrestlemania 21 стори това в цели три такива суперзвезди.

Batista, John Cena и Edge получиха своите шансове за голям успех и никой от тях повече не погледна назад. Те бяха хората, на които WWE се крепеше през следващите години и постигнаха забележителни успехи.

Cena и Batista моментално се превърнаха в двата топ бейбифейса на компанията, като всеки се зае с по един бранд - съответно Raw и Smackdown. Острието от своя страна достигна нови висини и в ролята си на хийл се превърна в най-мразеният човек в WWE. Малко по-късно Edge води доста напрегнати войни и с двамата горе споменати фейсове.

Сина, разбира се, се превърна в една от най-големите и популярни суперзвезди, които този бизнес някога е познавал (а защо не и най-голямата). Той и до днес е лицето на WWE.

Никак не е зле, това което Wrestlemania 21 постигна, нали?

 

 

 

WCW Bash at the Beach, 1996

 

 

През май 1996-та, Scott Hall направи своя дългоочакван дебют в WCW, а скоро след това беше последван и от Kevin Nash. С новите си образи, наподобяващи по-ранните им гимици - Razor Ramon и Diesel, двамата започнаха да си пробиват път към върха на компанията, като инвазивна форма от друга федерация.

На Bash at the Beach през юли, те трябваше да се изправят в отборен мач от шест души срещу Sting, Randy Savage и Lex Luger. Партньорът им, обаче остана мистерия до самият турнир. С негова помощ те бяха обещали да завземат компанията. Самоличността на този трети човек беше разкрита в нощта на 7-ми юли - Hulk Hogan.

В заключителните минути на мача, Хълк си проправи път към ринга. Публиката определено беше зад него, но Bobby Heenan, един от дългогодишните заклети врагове на Hulkster се съмняваше в честността му. Думите на Heenan сякаш се оказаха пророчески, защото миг по-късно Hogan порази Savage с Leg drop, хвърляйки света на професионалната борба в потрес.

Хълк застана в центъра на ринга и заговори за "Новият световен ред" (New World Order), който ще бъде наложен оттук нататък в WCW, а феновете, бесни от това, на което са станали свидетели току-що, засипаха ринга и хората, стоящи на него с всевъзможни боклуци. Тази нощ беляза пристигането на "новият Hogan".

Това беше един Hulk, Който се обърна срещу всичко, в което вярваше и, на което учеше децата в продължение на цели 12 години. Същите тези деца, които вече бяха пораснали фенове на кеча и се бяха изморили от неспирното му повтаряне на едни и същи заучени фрази като: "взимайте си редовно витамините" или "не забравяйте да си казвате молитвите всяка вечер". Този хийл търн беше един от най-повратните моменти в цялата история на бизнеса и промени завинаги както WCW, така и WWE.

Останалите резултати:

 

The Giant и The Taskmaster vs. Arn Anderson и Chris Benoit

Ric Flair vs. Konnan (US Title)

Steve McMichael vs. Joe Gomez

 Dean Malenko vs. Disco Inferno (Cruiserweight Title)

The Nasty Boys vs. Public Enemy (Dog Collar match)

Diamond Dallas Page vs. Jim Duggan (Taped Fist match)

John Tenta vs. Big Bubba Rogers (Carson City Silver Dollar match)

Rey Mysterio vs. Psychosis

 

 

Какво всъщност се промени:

Този хийл търн на Hulk Hogan и създаването на New World Order доведе до пълна доминация в рейтингите на WCW над WWE, през следващите 83 седмици. Изглеждаше така, все едно Винс Макмеън и мултимилионната му компания са поставени на колене пред един много по-добър и стойностен продукт. През тези седмици WCW постигна най-големите си успехи, благодарение на оригиналните идеи и непредвидимостта на програмите си. NWO разпиляваше всяка суперзвезда по пътя си и създаваше такъв интерес във феновете, че те нямаше как да не искат да видят какво ще се случи на екрана всяка седмица.

Хийл търнът на Hogan сложи и край на дните на борба между доброто и злото в света на кеча. Феновете искаха да видят една по-мрачна, по-сива картина в този спорт - те искаха да гледат "готини" лоши момчета и брутални и агресивни бейби-фейсове.

В крайна сметка WWE ще се принуди да въведе Attitude ерата като отговор на този ход, нещо, което ще им донесе небивал успех. Но всъщност WCW са тези, които въвеждат този хаотичен и агресивен модел да представяне на програмите си.

 

 

 

 

 

WrestleMania 14, 1998

 

 

WWE на Винс Макмеън си връща инициативата в Monday Night Wars срещу WCW, главно заради заслугите на един човек. Размахващият средни пръсти наляво и надясно, пиещ литри бира Тексаски селяндур "Stone Cold" Steve Austin. Той влива в компанията точно онази енергия и attitude, които са нужни на WWE, за да се върне на правия път и да може успешно да се съревновава с Ted Turner и неговата промоция.

След като печели Roayl Rumble, през 1998-ма година, Остин предизвиква Shawn Michaels за титлата на Федерацията на Кечмания XIV.

Мачът и евентуално очакваната победа на Остин над Майкълс, може би са били достатъчни сами по себе си, за да може шоуто да събере внушителен байрейт, но нещото, което наистина го прави must-see и го изстрелва към върха е представянето на легендарният Майк Тайсън и огромната му роля в последвалите събития.

В седмиците преди Кечмания Остин и Тайсън се спречкват на няколко пъти, а знаменитият боксьор се присъединява към D-Generation X, което определено накланя везните в полза на Сърцеразбивача Майкълс. Всички започват да се питат дали Гърмящата змия ще съумее да се справи с цялата съпротива пред себе си и всички членове на Генерацията, както и най-новото им попълнение в лицето на Тайсън.

Отговорът, който продължава да кънти и до днес е само един - "OH HELL YEAH!"

В късните минути на мача, съдията беше пратен в безсъзнание на пода. Майкълс опита да удари Остин с Sweet Chin Music, но Гърмящата змия хвана крака му, завъртя го и му забоде убийствен Stone Cold Stunner. За всеобща изненада на феновете Тайсън изскочи на ринга и отбори туша, което донесе на Стив първата му титла на WWE. Остин вдигна колана в ръцете си, докато Джим Рос крещеше в микрофона, с прегракнал глас: "Ерата на Остин започна!".

След като се свести Шон поиска обяснение от Тайсън за действията му, но в отговор получи страшен удар и отново се озова в нокаут, а Майк отново вдигна ръката на Stone Cold, обявявайки победата му.

 

 

Останалите резултати:

 

The Undertaker vs. Kane

Cactus Jack и Chainsaw Charlie vs. The New Age Outlaws (Tag Team Titles)

The Rock vs. Ken Shamrock (IC Title)

Marc Mero и Sable vs. Goldust и Luna Vachon

Triple H vs. Owen Hart (European Title)

Taka Michinoku vs. Aguila (Lightheavyweight Title)

LOD 2000 won a tag team Battle Royal

 

 

Какво всъщност се промени:

WrestleMania XIV беше нощта, в която Стив Остин официално беше коронован като шампион и като човекът, който щеше да отведе WWE обратно по пътя към върховете на развлекателния бизнес. Спечелването на пояса доведе до една от най-великите и запомнящи се вражди в бизнеса - тази между Тексаската гърмяща змия и собственика на Федерацията, Винс Макмеън. Вражда, която продължи цели две години и донесе немислими рейтинги и печалби за Корпорацията. Остин беше лидерът на Attitude ерата и най-голямата и полулярна звезда, прекрачвала въжетата на ринга в WWE.

Участието на знаменитост като Майк Тайсън се отрази страшно благотворно върху компанията и тя получи внимание, на което не се бе радвала дотогава. Рискът, който Макмеън пое, плащайки куп пари на боксьорът и отреждайки му централно място в едно от най-важните PPV-та в историята на бизнеса, се отплати, а много нови фенове бяха спечели за каузата на WWE.

Само месец след WrestleMania XIV, WWE отново пое контрола върху рейтингите и постепенно започна да изпреварва WCW.

 

 

 

 

WWE Survivor Series, 1997

 

 

Една определена епоха от историята на WWE се дефинира с имената на Bret Hart и Shawn Michaels.

Като лидери на Новата Генерация, двамата тотално промениха представите за начина, по който трябва да изглеждат и да се държат топ лицата на компанията. И двамата бяха отдадени и трудолюбиви, притежаваха страхотни личности и показваха, седмица след седмица как се творят мачове за историята.

Реално от 1994-та до 1997-ма те двамата носеха WWE на гърбовете си - тъмни и мрачни времена, когато положението на компанията не беше никак добро и тя се крепеше главно, заради хора като тях.

Професионалното съперничество между двамата се пренесе и в личния им живот, и зад сцената. Поредицата от задкулисни скандали и спречквания, както и силовите политически ходове допринесоха интересът към тях от страна на медиите да скочи и отношенията им бяха тема за размисъл на много ТВ и радио предавания.

Прибавете към всичко това, че Харт тъкмо бе получил главозамайващо предложение от WCW, за да смени отбора и ще ви стане ясно, че в онзи кораб имаше място само за един от тях.

Задкулисната битка за влияние и сила допринесе за огромните очаквания и надежди, отправени към Survivor Series и мачът, в който Харт трябваше да защитава титлата на WWE.

Контроверсията, която обгръщаше мача преди неговото начало не представляваше нищо в сравнение с това, което се случи след неговият край, когато гонгът прозвуча за последен път.

Боят започна из залата, преди да бъде пренесен изцяло на ринга от Hart и Michaels. А финалът на срещата и до днес остава едно от най-обсъжданите събития в историята на професионалната борба. Майкълс беше заключил Sharpshooter върху Брет. Изведнъж, от нищото, гонгът прозвуча, слагайки край на мача пред зашеметената тълпа в Монреал. Сърцеразбивача беше обявен за победител.

Настана истински хаос и объркване край ринга, докато Шон беше изведен от разбеснялата се зала от съдията Earl Hebner. Hart, разочарован и ядосан от това, което се бе случило се изплю право в лицето на Винс Макмеън, който стоеше зад цялата машинация. Машинация, която тотално прецака и унижи Брет Харт пред очите на целият свят.

 

Останалите резултати:

 

Stone Cold Steve Austin vs. Owen Hart (IC Title)

The Legion of Doom, Ken Shamrock и Ahmed Johnson vs. The Nation of Domination

Kane vs. Mankind

Team Canada (British Bulldog, Jim Neidhart, Phil LaFon и Doug Furnas) vs. Team USA (Vader, Steve Blackman, Marc Mero и Goldust)

The Truth Commission (Sniper, Recon, The Interrogator и The Jackyl) vs. The Disciples of Apocalypse (Crush, Chainz, 8 Ball и Skull)

The New Age Outlaws и The Godwinns vs. The New Blackjacks и The Headbangers

 

 

Какво всъщност се промени:

Survivor Series 1997 донесе краят на продължилото повече от десетилетие сътрудничество между Харт и WWE и положи основите на изграждането на злият и подъл образ, на корпоративният злодей Mr. McMahon. Образ, който щеше да води истинска война с друг подобен култов характер - Stone Cold Steve Austin, само година по-късно.

Това беше истинското начало на  възраждането на WWE, връщането в борбата за рейтинги и със сигурност едно от най-запомнящите се PPV-та в цялата история на кеча. Дори и да се вземе под внимание, че останалата част от карда не беше нищо кой знае какво.

 

 

 

 

WrestleMania 3, 1987

 

 

От 1987-ма година нататък, Кечмания се утвърди като едно от двете най-големи и бляскави кеч шоута на година. Заедно с турнира Starrcade на NWA, това беше кулминацията на най-важните вражди през годината, на много усърдна и тежка работа и не на последно място - арена за разчистване на стари сметки.

WrestleMania III, както е да е, щеше да докаже, че никой не може да се мери с размерите, бляскавостта и спектакъла, който от WWE могат да предложат по това време. В седмиците преди дългоочакваното събитие харесваният от всички Andre the Giant търна хийл и обяви намерението си да предизвика доскорошният си най-близък приятел Hulk Hogan, в мач за титлата на WWE.

Заради огромният си ръст и габарити, Андре дълго време е един от най-популярните и обичани образи в света на кеча и прехвърлянето му в лагера на "лошите" си е рисков ход. Риск, който обаче след това се отплаща извънредно добре. Имаше и редица други факти, които спомогнаха този мач да се превърне в един от най-легендарните в историята на професионалната борба - Гиганта, който до този момент беше непобеден в кариерата си за WWE щеше да се изправи срещу Хълк, който пък щеше да се опита да запази жив своя продължаващ вече четвърта година рейн с титлата на WWE.

И сега си представете - двете най-големи звезди в бизнеса, в мач на най-голямата и най-внушителна сцена в света, за най-ценното отличие в този спорт - PPV, което се изкупува като топъл хляб от гладните за зрелища фенове. Въпреки всичко едва ли толкова много хора по онова време са очаквали начинът, по който ще се отрази този мач и това PPV на бизнеса като цяло.

Над 93 000 човека изпълват до пръсване Pontiac Silverdome в Detroit, Мичиган за най-големият мач в историята не кеча.

Андре се появява в компанията на своя мениджър Bobby Heenan, под оглушителните освирквания на тълпата. Към него от всички посоки политат отпадъци - любовта, която феновете са имали към него вече не съществува.

Хоган от своя страна излиза под бурните аплодисменти на публиката в Детройт. Културният феномен, наречен Hulkamania е в разгара си и най-голямата публика в зала, която този спорт някога е виждал го доказва за пореден път.

Hogan и Andre стоят лице в лице, гледайки се изпитателно, докато Gorilla Monsoon обявява в микрофона: "Това е мач на Неудръжимата сила срещу Неподвижният обект!" ("the unstoppable force vs. the immovable object.").

Hulkster успява да запази титлата си след като умело се защитава, а в края на мача прилага масивен body slam, последван от запазената му марка - leg drop. В случая качеството на мача е от второстепенно значение - това, което има значение тогава е огромният отзвук, който той получава и незабравимият сблъсък между двамата гиганти, който ги обезсмъртява за идните поколения.

Останалите резултати:

 

The Iron Sheik и Nikolai Volkoff vs. The Killer Bees

The Honky Tonk Man vs. Jake Roberts

Ricky Steamboat vs. Randy Savage (IC Title)

Butch Reed vs. Koko B. Ware

The Hart Foundation и Danny Davis vs. The British Bulldogs и Tito Santana

Roddy Piper vs. Adrian Adonis

The Dream Team vs. The Fabulous Rougeaus

Harley Race vs. Junkyard Dog

Hillbilly Jim, Little Beaver и The Haiti Kid vs. King Kong Bundy, Lord Littlebrook и Little Tokyo

Billy Jack Haynes vs. Hercules

The Can-Am Connection (Rick Martel и Tom Zenk) vs. Bob Orton, Jr. и Don Muraco

 

Какво всъщност се промени:

Ако приемем, че Starrcade 1983 и Wrestlemania 1 въведоха идеята за масивно кеч шоу, със страхотни мачове и огромна публика, спокойно можем да се съгласим, че WrestleMania III перфекционизира тази идея.

Със своя култов главен мач, със своята рекордна посещаемост за кеч шоу в Северна Америка, може би най-великият мач с историята на кеча - този между Ricky Steamboat и Randy Savage, с участието на редица звезди от ранга на Aretha Franklin, Bob Uecker и Alice Cooper, и забележителни сблъсъци, включващи имена като Roddy Piper, Harley Race, Jake Roberts и Junkyard Dog, Кечмания 3 предложи по нещо за всеки вкус и за всеки фен.

Пикът на професионалната борба през 80-те години, WrestleMania III е една от перлите в короната на развлекателните спортове.

 

 

 

 

NWA Starrcade, 1983

 

 

През 1983-та година Harley Race беше Световен шампион на National Wrestling Alliance, но беше под натиска на главният претендент по онова време - Ric Flair. Отчаян и готов да прибегне до всякакви трикове, Race предлага награда от $25,000, за всеки, който успее да изкара The Nature boy извън играта. Bob Orton Jr. и Dick Slater се заемат със задачата, нахвърляйки се върху Флеър, хвърляйки му страшен бой и прилагайки му чудовищен Piledriver. Това кара Рик да обяви оттеглянето си от професионалната борба.

Това, разбира се е краткосрочно оттегляне. Флеър се завръща и се нахвърля върху Orton и Slater, жаден за мъст. Това дава ясен знак на всички, а най-вече на Race, че титлата му никак не е в безопасност. А и той покрай нея.

Всичко това доведе до титаничният сблъсък на двете легенди на първото по рода си шоу - Starrcade, PPV, което беше кръстено по един много специален начин - "A Flair for the Gold". В крайна сметка, след 23 интензивни минути на борба, Флеър успява да прикове Race на пода, зад стените на металната клетка и по този начин печели своята втора официална Световна титла.

Във вторият по важност мач за вечерта Roddy Piper излезе в мач срещу Greg Valentine в Dog Collar match. След края му и двамата мъже бяха окървавени, а Пайпър беше изгубил слуха в лявото си ухо, след бруталната атака с верига от страна на Valentine. Roddy все успя да грабне победата в срещата, след като от своя страна използва металната верига за оръжие, завърза краката на Greg и по този начин успя да го тушира.

 

Останалите мачове:

 

Ricky Steamboat и Jay Youngblood vs. Jack и Jerry Brisco (Tag Team Titles)

Charlie Brown vs. The Great Kabuki (TV Title)

Bob Orton, Jr. и Dick Slater vs. Mark Youngblood и Wahoo McDaniel

Abdullah the Butcher vs. Carlos Colon

Kevin Sullivan и Mark Lewin vs. Scott McGhee и Johnny Weaver

The Assassins vs. Rufus R. Jones и Bugsy McGraw

Какво всъщност се промени:

Starrcade 1983 е първото голямо PPV в кеч индустрията.

Точно както го стори, Кечмания 1, година и половина по-късно, Starrcade беше арена на брутални сблъсъци, които решиха дългогодишни вражди и отвориха път за нови. Starrcade беше стандартът, който беше поставен от NWA, и който трябваше да бъде достигнат от всички останали промоции. Кардът беше невероятен, билетите в Greensboro Coliseum бяха разпродадени до един, шоуто се предаваше в националната мрежа, а датата 24 ноември, 1983, ще остане завинаги в историята на кеча като денят, в който беше поставено едно ново начало за бизнеса.

Успехът за федерацията на Jim Crockett беше огромен. Това събитие залегна и в основите на начина, по който по-късно  World Championship Wrestling и World Wrestling Entertainment изграждаха продукта си.

А без невероятния успех на Starrcade, никога не можем да бъдем напълно сигурно дали на Винс Макмеън изобщо щеше да му хрумне идеята за Кечмания и дали светът на кеча щеше да има нещо общо с това, което е днес.

 

 

[koleda321]

Много добра статия, колега! Адмирации! Само искам да кажа, че WCW Halloween Havoc 1998 не прекъсна накрая заради срив в сателитната система, а просто WCW не си пресметнаха точно колко очакват да им продължи PPV-то. Доколкото си спомням Hogan-Warrior беше продължил повече от очакваното, което изяде от времето за Goldberg-DDP и затова им прекъсна предаването. Абсолютно аматьорска грешка и страхотен резил.

 

Иначе аз бих добавил още няколко PPV-та. Това са само почетни споменавания, не претендирам, че трябва да се наблъскат в класацията на колегата:

WrestleMania X-Seven (2001) - според много хора епилогът на цяла една ера - Attitude Era. Също официалния край на понеделнишките войни. И накрая до ден-днешен е мерилото за всяка следващата КечМания.

 

WrestleMania I (1985) - да, Starrcade oт 1983г. е първото PPV от подобен тип, но може да кажем, че със спектакъла си, цялата помпозност, наличието на звезди от шоубизнеса, WWE вдигнаха летвата и на практика играха на друго ниво. Първата КечМания направи връзката между кеча и поп-културата.

 

Invasion 2001 и Survivor Series 2001 - Invasion е първият по рода си турнир, когато поне kayfabe видяхме звезди от 2 (даже 3) различни компании да се бият едни срещу други. А SS сложи kayfabe край на WCW и ECW завинаги.

 

King of the Ring 1996 и WrestleMania 13 (1997) - тези два турнира, всеки по свой начин, родиха легендата за Stone Cold Steve Austin. Най-важното му промо и най-важният му мач, които го направиха звезда.

[HeaDMaKeR™]

koleda456, мисля че и Survivor Series 2003 заслужава да бъде добавено към тези ППВ-то, "края" на кариерата на Остин след един от любимите 5 на 5 мачове, Винс побеждава Тейкър, Кейн побеждава Шейн в първият мач с линейка и започването на поредната вражда м/у Кейн и Гробаря, чиято кулминация е на КМ 20.Доста голямо ППВ от където и да го погледнем, и като качество на мачовете и като разказване на историите...е не може да се мери с WrestleMania, Starcade, etc, но заслужава да се признае, че едно от силните и интересни турнирчета, поне за мен.Сега, WM 19 също...една от най-великите, Brock Lesnar - The Next Big Thing побеждава Angle в ME-та, WM 20, и много други ППВ-та, но просто се сетих веднагически след като прочетох статията за SS 2003.

 

П.П:Момчето не е само кандидат за СП, ами и за потребител на годината, евала.

[koleda321]

Трябва да разграничаваме леко значимост и качество на съотвенотот PPV. Виж например изброението десет турнира. Повечето от тях като качество всъщност не са чак толкова добри, но в тях по един-два момента, които променят цялата насока на индустрията. Не е нужно качеството и значимостта да се припокриват. Например от Bash at the Beach 1996 мъчно и трудно мога да ти кажа дори какви други мачове е имало на турнира, но и няма особено значение. Това, което трябва да се знае, е главният мач и последиците от него. WrestleMania 13, която аз съм посочил, пък се смята за една от най-слабите за всички времена.

Просто имало е страхотни турнири по качество, които се помнят именно с това качество, но да не са имали този земетръсен и променящ всичко момент. И обратното - имало е доста слаби продукции, които обаче са се запомнили именно с 1 важен момент, който е променил всичко.

[Randy]

Еваларос, правете го левскар момчето. 

[damtiham]

До ден днешен помня WrestleMania 21! Тогава започна ерата на Batista и John Cena.