Bruno Sammartino - историята на една жива легенда

[Apex Predator]

Думата "легенда" често е подхвърляна наляво и надясно за различни хора, най-често без основание. Много от тях, които всъщност не заслужават подобно определение, лепват този епитет пред имената си, опитвайки се по такъв начин да захранят егото си. Както и да е, Bruno Sammartino определено не е от тях. Всъщност той е от тези хора, които определят значението на този дума - той е една истинска жива легенда.

Bruno е роден в Пизоферато, Абрузо, Италия. Той е най-малкият от всички седем деца в семейството. Четири от тях по-късно умират.

Родният му град, Пизоферато, е окупиран от войските на Адолф Хитлер, това принуждава него и семейството му да потърсят убежище в планината Виля Рока. Това се случва в заключителните месеци на Втората световна война. В тези тежки времена, неговата майка, с риск за свободата и живота си, е принудена да се промъква в малкото градче, за да намира храна и всичко необходимо за оцеляването семейството и. По думите на самия Bruno нито куршум, нито нацистки патрул би й попречил да спаси близките си от ужасна участ.

Стига се до момент, в който цялото семейство (както и самият Bruno) са обградени и подложени на обстрел от взвод немски войници. За тяхно щастие обаче, секунди преди сигурна смърт те са спасени като по чудо.

Разказът на Sammartino продължава:

случвало се е, когато нямало храна и за да избегнат гладна смърт, от семейството му да ядат сняг или глухарчета (в зависимост от сезона). Заради тази си сила и изобретателност те оцеляват във време, в което много други около тях, покосени от глад и болести, не успяват.

Самият Bruno се разболява от ревматична треска, но бива излекуван от майка си, която му помага с топли компреси и пиявици. Това е може би първият знак, че в него живее дух на борец. Дух, заради, който години по-късно той става любимец на милиони.

Но тук можем да дадем и друг пример:

на едно карнавално шоу Bruno се бие с орангутан. Той е дисквалифициран, заради удар в стомаха на примата и не само, че си тръгва посинен и изподран от животното, но и без обещаната награда от 50$. Въпреки това унижение, Bruno напуска арената с високо вдигната глава.

В следващата част на изумителната си история, през 1950 година, Bruno Sammartino се премества с Питсбърг, при своя баща си, който живее в Щатите от няколко години. Малко след това преместване в Bruno се надига страстта към спорта и той започва да тренира вдигане на тежести, опитвайки се да се отърве от малокалибрения си размер, заради който често става жертва на тормоз в и извън училище.

В крайна сметка едното води до другото. С течение на времето Bruno се запалва по борбата и става толкова добър, че дори получава покана от Питсбъргския университет да се включи в техния отбор, тъй като неговата гимназия не е разполагала с тим в този спорт.

Междувременно другата му страст, тази по вдигане на тежести, едва не го вкарва в олпмпийският тим на САЩ за Олипмиадата през 1956 година. Със своите 185 см. и 127 килограма, Bruno почти побеждава Paul Anderson, атлет превъзхождащ го с цели 36 килограма. През 1959 година Sammartino поставя неофициален световен рекорд, като успява да повдигне 275 килограма.

Бъдещият Световен шампион продължава да работи върху двете си занимания, което официално го превръща в един от най-силните мъже да планетата - една от причините Vince McMahon старши да го забележи и да подпише договор с него през 1959 година.

"Всеки път, когато отида в Ню Йорк, се случва някой по възрастен фен да дойде при мен и да започне да разказва:

"Човече, знаеш ли едно време, още преди Вие да се родите, как сме ходили да гледаме Bruno Sammartino на живо?

Той беше невероятен, беше страхотен!"

Наистина е забавно да слушаш такива истории - така разбираш, че си велик." - Miz за Sammartino.

Професионалната кариера на Bruno като кечист бързо се разраства. Разнообразното му минало веднага го превръща в уникален образ и той моментално печели симпатиите на италианци, гърци, мексиканци и евреи. Той става лицето на промоцията на Vince старши, позната като World Wide Wrestling Federation (WWWF). Sammartino грабва първата си титла на WWWF през 1963 година, като насред Медисън Скуеър Гардън побеждава Buddy Rogers за само 48 секунди.

Почти осем години по-късно, когато Bruno губи своята титла от друг легендарен кечист от това време - Ivan Koloff, много хора в публиката се разплакват. Всъщност това царуване със Световната титла и до днес остава най-дългото такова в историята на професионалната борба, като едва ли някога ще бъде надминато.

По време на това си царуване като шампион, както и през своето второ такова (което пък продължава три и половина години), Sammartino успява да разпродаде билетите в MSG цели 187 пъти, така, както ги разпродава и в много други зали във всички щати.

През 1987 година, след дебюта на неговия син, след невероятните си вражди с новоизгряващи звезди като Rowdy Roddy Piper, Randy "Macho Man" Savage и Honky Tonk Man, Bruno решава да се оттегли от бизнеса. В последния си мач Sammartino излиза в отбор с Hulk Hogan срещу King Kong Bundy и One Man Gang, мач, който е определян от мнозина за момента, в който WWF преминава от Ерата на Sammartino в Ерата на Hulkamania.

И сега, 26 години след като окачи ботушите си, Bruno Sammartino най-после се завърна в света на кеча. Отношенията между него и WWE малко по малко се позатоплиха, според мнозина благодарение на Paul Levesque (Triple H).

В нощта преди КечМания 29, където две ери се сблъскаха отново и където John Cena взе своя реванш над The Rock, дойде време да отдадем почит на една друга, доста по-голяма и значима ера- дойде време да благодарим на човека, който има главна заслуга WWE да е чудовището, което е днес и човекът, който със своя труд, със своите пот и кръв проправи пътя на всички днешни суперзвезди.

Този човек се казва Bruno Sammartino - легендата, която най-после зае отреденото й място в Залата на славата.

... и за още един, последен път, да разпродаде билетите в MSG.

[parcaleste]

'Бахти за какво става въпрос:

[TheUndi20-0]

Доста добра тема, аз и другите потребители оценяваме труда ти!