Анкета: Най-великият ROH World Champion

[Guest Game Changer]

От началото на месеца започнах здраво да свалям разни шоута и PPV-та на ROH, та ми стана интересно кой е най-великият ROH World Heavyweight Champion за 10-годишнината на компанията според по-голямата част от българската кеч общност.

За тези 10 години титлата на може би най-добрата КЕЧ компания днес премина през доста уникални таланти, така че смятам че изборът ще е труден, а битката за първото място оспорвана.

ГЛАСУВАЙТЕ!

[dexim]

Съмняваш ли се, че Punk ще спечели? Идеята е да гласуват само хора, които могат да дадат обективна оценка, гледайки ROH редовно, но те не са много и random хора ще гласуват за Punk (OMG, soGreat, #PipeBomb).

[The1948One]

Давам глас за The American Dragon Bryan Danielson - невероятна вражда с Nigel McGuinness, мачове с Aries и Morishima. Отделно тогава беше получил жестока контузия на окото, която за малко щеше да прекрати кариерата му.

[Guest Game Changer]

Съмняваш ли се, че Punk ще спечели? Идеята е да гласуват само хора, които могат да дадат обективна оценка, гледайки ROH редовно, но те не са много и random хора ще гласуват за Punk (OMG, soGreat, #PipeBomb).

Честно казано очаквах да се получи така, че Punk или Danielson да излязат победители в анкетата. Това определено не е поради факта че са имали добри рейнове с титлата (Danielson - да, но Punk имаше кратък и слаб рейн), а затова че сега са "суперзвезди" в WWE.

Лично аз гласувах за Steen. Тоя човек ме кара да гледам всеки епизод на ROH TV и всяко тяхно PPV.

Ще се радвам ако победителя е различен от Punk, но много се съмнявам.

[Remus]

Low-Ki, Xavier, Homicide, James Gibson, Takeshi Morishima, Jerry Lynn, Roderick Strong и Eddie Edwards са нищо повече от посредствени и транзиционни шампиони, въпреки че някои от тях заслужаваха повече от това във времето, в което спечелиха титлата си.

Nigel McGuinness, Tyler Black, Davey Richards – шампиони бяха в очите на публиката до мига, в който си взеха титлата, но и тримата страдат от един и същи синдром – PCD (Post-Bryan-Danielson Champion Disorder). Това е когато ги букват като най-великите кечисти, които побеждават всичко живо и гонят титлата невероятно дълго и винаги са измамени точно преди да я достигнат, получават нечовешка реакция в мига, в който я вземат, а веднага след това това, че са буквани като най-великите внезапно става скучно, защото мажат всичко по пътя си и стават невероятно скучни и досадни броени седмици след изкачването си. Kevin Steen адресира този проблем на едно от предните iPPV-та и вероятно скоро го очаква същото отношение, въпреки че отчаяното му старание да го избегне като кара публиката да го мрази предварително засега върши някаква работа. Само дето на мен обратната психология на мен не ми действа.

Да наречеш CM Punk най-великият шампион на ROH е смешно. В този период той беше велик, да, изобщо няма да споря с това, за мен този период е сред най-силните на ROH, но не беше никакъв шампион. Дефиницията на шампион е човекът, който носи титлата, за да представя компанията си и който я защитава срещу всеки изпречил се на пътя му. Ако някой ебава да си спомни – CM Punk правеше точно обратното – той искаше да напусне компанията и да вземе титлата със себе си, за да я предостави в краката на дядо ви Винс. Не точно въплъщението на шампион, ако се замислите...

И оставаме със Samoa Joe, Bryan Danielson и Austin Aries. Samoa Joe е първият, който изигра ролята на unstoppable force в ROH и именно затова при него вършеше работа и никой не се обърна срещу него през тия 21 месеца, в които държа титлата. Но въпреки подкрепата от публиката, царуването му на практика е било доста монотонно – победа, след победа, след победа на рандъм опоненти, никой с по-специални претенции или отношение. CM Punk е единственият, който му разкраси царуването, но това са 3 мача на фона на 21 месеца. Bryan Danielson на практика получи същото отношение, но по различни причини – той просто беше толкова добър, че можеше технически да измете ринга с всеки един от опонентите си и беше толкова добър, че накара публиката да го хареса заради това. Той е вторият, който получи възможността месеци наред да мете ринга с опоненти – точно както при Samoa Joe – до момента, в който вече имаше глобално съмнение, че който и да стъпи срещу него има някакъв шанс. Това вършеше отлична работа при него, но след като публиката бе виждала това два пъти, оттук се създаде и гореспоменатия PCD. Единствената причнина, поради която според мен Danielson не трябва да е най-великия шампион в историята на компанията, е че просто царуването му се състоеше от нищо повече от добри мачове.

И така, стигаме до моят личен избор за това място – Austin Aries. Не е случайно, че е единственият двукратен шампион в компанията. Първият му reign е сходен с тези на гореспоменатите Joe и Danielson, беше просто превъзходство в ринга и ако беше само той, изобщо нямаше да го споменавам. Но вторият вече прави цялата разлика. В него той вече беше ШампионЪТ. Беше представителен, имаше уменията и в ринга, и на микрофона, влизаше в ринга с най-големите имена и постоянно беше главната атракция. Също така, за разлика от останалите, той беше и интересен. Нещо, което рядко се случва в ROH. Имаше разнообразие в главната сцена. Може и да е само защото по това време получиха ТВ шоу и трябваше да има по-гъвкав продукт за по-обширна аудитория, но той не е виновен, че не се е случило по-рано, така че tough titties за останалите. Плюс това докато беше шампион даде A-Double, The Greatest Man That Ever Lived и The All-Night Express на компанията. Другите шампиони са безкрайно еднопластови в сравнение с всичко, което Aries е направил.

Пак казвам, лично мнение е, аз лично търся и някакво развлечение освен всичкия раслин, ако не беше за това Danielson щеше да е очевиден избор, но при тези обстоятелства това е положението. Austin Aries за крал на вселената!

[-Danny]

Danielson !

[Scott Daniels]

Аз гласувах за Nigel McGuinness .

[WrestleBragger]

Bryan Danielson all day.