The Way to the Top: Историята на един съвременен кечист

[Lubo Dimitrov]

- Аз ще се прибирам, стана прекалено късно и майка ми ще се тревожи. Знаеш я каква е...

- Както решиш, брато. До скоро.

- Да, до скоро...

Беше 11 часа вечерта. Течеше поредния купон на току що завършили гимназисти. Аз обаче не бях голям фен на купоните и колкото пъти ме канеха, толкова пъти си тръгвах рано. Не съм straight edge, но забавлението за мен не е да изпия 10 бири, да изпуша 2 кутии цигари или да се направя на голямата работа и да затанцувам кючек на масата. Това доста ме отличава от типичните балканци. Забавата за мен се криеше в нещо друго...

- Давай, Jericho, покажи му как се прави! ДА! ЗАКЛЮЧИ МУ WALLS OF JERICHO! ПРЕДАЙ СЕ 'TAKER! СВЪРШЕНО Е СЪС СЕРИЯТА! НЕ! HELL'S GATE!

И 'Taker накара Jericho да се предаде. Серията продължи.

- НЕВЕРОЯТЕН МАЧ, ЗА БОГА!

Както вече се досетихте, емоционалните ми изблици бяха свързани с мача на Chris Jericho - моят любимец за всички времена - и The Undertaker. Двубоят се състоеше на WrestleMania XXX и беше co-main event, точно преди CM Punk - Stone Cold. Гледането на кеч беше забавление за мен. Всъщност, не само забавление. Кечът се беше превърнал в същинска част от моя живот. Не един или два пъти като малък съм прилагал Rock Bottom или chokeslam на по-малкия си брат. Не един или два пъти съм се записвал на спортна дисциплина само защото моите кумири са я практикували. Не веднъж съм се опитвал да пиша книга, както Y2J. Както се досещате, моята най-голяма мечта е да стана професионален кечист. Но в България това никога нямаше да може да се случи. Това обаче не ме спираше...

1 година по-късно:

- Ало. Бих искал да купя един билет за САЩ. Град ли? Ами...

След бърз преглед в google за кеч академии установих, че Knokx Pro - академията, в която тренираше Alexander Rusev, се намира в Sun Valey, California. Естествено, до там нямаше билети, така че взех един за Los Angeles.

Но... Да кажа как стигнах до тук. След като завърших 12 клас бях приет с добри оценки в Софийския университет (Английска филология) и заживях в студентско общежитие. Животът ми в София бе труден в началото, тъй като баща ми беше починал преди доста години, а майка ми и брат ми живееха чак в Русе и нямаше как да ми помагат. Все пак успявах да се справя по всякакви начини, някои от които се срамувам да спомена. През цялото време обаче не се отказах да следвам мечтата си. И така, след период от 6 месеца, в които работих почти всекидневно на три работни места и с лишение от всякакви екстри (под екстри имам предвид дрехи, обувки, други аксесоари и по-"луксозна" храна) + малка финансова помощ от майка ми, аз все пак успях да събера толкова пари, колкото ми бяха нужни, за да излетя за САЩ, където да сбъдна мечтата си!

Полетът ми бе в 18:00 часа и аз пристигнах на летището в 5. Не бях предупредил никои - щях просто да изчезна ей така! Единствено брат ми знаеше за това, но аз му бях казал да не казва на майка ми скоро.

В сака, с който пътувах, бях сложил само най-важното - няколко тениски, анцузи, един чифт дънки + любимите ми маратонки. Пари... Ами всъщност имах около 30 euro, но сами разбирате колко малко са, щом си тръгнал до USA.

Това обаче не ме интересуваше. Исках просто да стана кечист и нищо нямаше да ме спре.

Стана 18:00 часа. Качих се на самолета и той потегли. За момент се поколебах, замислих се за всичко, което оставям тук, в България, но и се замислих за всичко, което ми предстоеше - да се проваля и да умра като скитник в LA, или да стана professional wrestler. Това е моят път - пътят към върха!

Вдъхнових се да напиша този дневник от Jericho и неговата (доскорошна?) мечта да стане кечист. Тази част е кратка, просто защото е началото и нататък обещавам, че ще стават все по-дълги и по-интересни. Всякакви критики/препоръки ще бъдат приети присърце.

[RcadestickR]

Усещам яко подобие на Rocky. Все пак пишеш добре и всеки обича историята на подценения талант, така че ти пожелавам късмет с начинанието и ще му хвърлям по едно око, от време на време. Очаквам някой силен момент по-нататък. :beer:

[Jericho]

Тия дни планирах да напишем нещо такова, но не точно по тоя начин. Така или иначе щех да го заеба, така че те поздравявам.

Ако ти требва некакъв "инсайд" относно тренировките и въобще самотния живот у чужбина, драсни едно ЛС. ;)

[Lubo Dimitrov]

Летенето до САЩ беше напрегнато и изморително. Никога не се бях возил със самолет и, ако трябва да съм честен, беше ме страх. Всеки момент очаквах самолета да се разбие, да падне в някое дълбоко море или просто да изчезне ей така. Все пак гледах да не показвам паниката си и да не се набивам на очи...

В 8 часа сутринта американско време самолетът кацна в Лос Анджелис. Щом си взех багажа и се огледах около летището си казах просто "УАУ". Като човек, който никога не е посещавал по-голям град от София, размерите на това летище ми се струваха умопомрачителни, какво оставаше за самия град. По-важното обаче бе да намеря бърз превоз до Sun Valley. Влязох в едно такси и го попитах дали е наблизо "Sun Valley". Той започна да говори някакви неща, които въобще не разбрах, но схванах, когато каза, че е на около 25 мили от тук т.е. около 40 километра. Питах го дали ще ме закара до там и той нямаше нищо против.

Докато пътувахме натам таксиджията не спря да говори, но аз не го слушах. Усещах, че се приближавам към мечтата си. Няколко километра ме деляха от мястото, където щях да започна да практикувам това, за което мечтая цял живот...

И докато вече си се представях в MSG, държейки WWE титлата високо над мен, шофьорът каза, че сме пристигнали. Sun Valley всъщност не беше селище, както си мислех, а просто квартал в LA. Но това нямаше значение. Благодарих на таксиджията и тръгнах да слизам, когато той ми каза, че му дължа 35 euro... 35 ЕВРО! Той базика ли се с мен? Та аз имах едва 30 евро, а той искаше с 5 отгоре! Казах му, че идвам от България и нямам никакви пари, но изведнъж доброто му поведение изчезна и той каза, че ще извика полицията, ако не му платя. В крайна сметка му дадох 30-те си евро, но той каза, че това не е достатъчно. Нямаше какво да правя и... Му дадох позлатената си гривна...

Но това бе повече от парче злато за мен. Беше ми я дал баща ми, когато бях на седем тайно, без да види майка ми, и ми беше казал да я крия, докато не стана на 18. Тогава можех да си я сложа. Дори след като умря, аз спазих това, което той каза и си сложих гривната чак когато станах на 18. Сега обаче трябваше да се разделя с нея... Но нямах друг избор и се надявам баща ми да ме разбира. Именно той бе човекът, който ме запали по pro wrestling-ът и съм сигурен, че не би имал нищо против да дам гривната заради каузата.

Както и да е, разплатих се с шибания шофьор и сега имах за задача да потърся Knokx Pro Academy. За щастие бе само 9 часа и имах цял ден. Започнах да обикалям просто така, без да имам никаква представа къде се намирам и това не помогна. На всичкото отгоре, с всеки изминаващ час ставах все по-гладен. Към три, четири часа следобед реших да попитам минаващите хора. Някои дори не ми казаха думичка, други не знаеха къде е Knokx Pro, а аз сякаш загубвах надежда...

Докато не видях един млад, полу-едър мъж със спортен сак да ходи забързано на някъде. Помислих си, че след като явно е спортна натура, би трябвало да има представа къде е Knokx Pro.

- Извинете, да знаете къде се намира Knokx Pro Wrestling Academy? Това е кеч академия, водена от бившата WWE звезда Rikishi.

Мъжът се засмя.

- Ха-ха, ами, всъщност знам къде се намира.

Умрях.

- Сериозно ли? Къде? Моля ви, кажете ми!

- По-лесно ще ми е да ви заведа - отново умрях - защото тъкмо отивам на тренировки там.

WHAT? Не само, че щях да стигна до Knokx Pro, но и вече се познавах с кечист от там. Късметът определено ми се усмихна!

[The_Rock_WWF]

Историята до сега е много интересна.Пишеш увлекателно,което е супер.Ще се следи,продължавай в същия дух! :)

[Lubo Dimitrov]

Тръгнахме към академията. Краката ми трепереха. Бях се притеснил. И то много. Минути ме деляха от сбъдването на мечтата ми.

Докато ходехме, със Steve (казва се Steven Johnson) си говорехме и той ми разказа как за него кеча е като хоби, а не като професия и че участва в шоутата на Knokx Pro, но не искал да стига по-нависоко, тъй като вече си имал работа и изкарвал добри пари. Аз пък му разказах как искам wrestling-ът да се превърне в моя професия и за пътуването ми от България до щатите. Когато му казах за таксито, той ми отговори:

- Взел ти е само 30 евро?

Тези наистина не си поплюват.

След около 20 минути ходене стигнахме - намирах се в Knokx Pro Academy! Намирах се в кеч академия! В залата вече имаше хора, които бягаха, някои правеха серии подскоци, други - лицеви опори, трети скачаха на въже. Почувствах се в рая.

- Ще отида да се преоблека - каза ми Steve и тръгна към съблекалнята - не мога да тренирам с дънки и суичър.

- Ха-ха, няма проблем, върви - казах му аз.

За няколко минути стоях напълно неподвижно и се наслаждавах на всички тук - това действително беше рая. Тогава Steve се върна и ме попита:

- Ами ти, днес само ще гледаш или ще пробваш нещо?

- О, не, не. Пълен аматьор съм, по-добре да не излагам хората на опасност (смея се).

- Ха-ха, добре. Аз отивам да загрявам на крушата.

Седнах на една от пейките и продължавах да гледам. Повечето трениращи бяха мъже, но имаше и три жени. Всички те изглеждаха загрели и вече само чакаха треньора си. Тогава вратата се отвори и в залата влезе полу-висок мъж, със средно дълга руса коса и намръщена физиономия.

Без съмнение това беше Gangrel.

Gangrel - кечист, състезавал се за WWF в края на 90-те и началото на новия век. Безспорно харизматичен кечист, останал обаче в сянката на партньорите си от The Brood Edge и Christian. Не бях от най-големите фенове на вампира, но щом от него зависеше съдбата ми - трябваше да направя всичко, каквото мога.

- Добър вечер на всички. Някой да липсва?

- Не, сър. Всички сме тук. Къде са треньор Rikishi и Orlando Jordan? - попита Steve.

- Днес само аз ще водя тренировката.

- Така ли?

- Проблем ли има, Johnson? Не намираш ли тренировъчните ми методи за достатъчно добри? - доста заядлив тип.

- Не, не сър, просто питам.

- Ами не питай. Не сте дошли тук да задавате тъпи въпроси, а да тренирате professional wrestling. Впрочем, кой за бога си ти?

Gangrel ме посочи. Подкосиха ми се краката.

- А, ааа, ами, аз, аз се казвам Александър Георгиев.

- Въобще не ми пука как се казваш. Какво правиш тук?

- А, ами, дошъл съм да тренирам.

- Хмм, добре тогава. Щом искаш да тренираш, ще тренираш, но преди това ще ти задам няколко въпроса.

- Д-д-добре, сър.

- Първи въпрос - кой е любимият ти кечист?

Бях изненадан.

- Chris Jericho, сър.

- Защо?

- Ами, харесвам го защото...

- Въобще не ми пука защо го харесваш. Втори въпрос - кой е любимият ти мач?

Още една изненада.

- Chris Jericho срещу Shawn Michaels в Ladder match от 2008 година.

- Значи първо не съм ти любим кечист, а сега дори не участвам в любимия ти мач?

- Не, да, ами, всъщност...

- Замълчи, кучко!

Идеше ми да го фрасна, но от него зависеше бъдещето ми. Не трябваше да правя грешка.

- Трети въпрос. Имаш ли опит в pro wrestling-a?

- Ами, гледам от доста време и...

- Хахахаха, точно както предполагах. Ти си поредния тип, който си мисли, че с гледане може да постигне всичко и че shooting star press се усвоява не с много тренировки, а с непрекъснато гледане на движението в youtube.

- Не е така, аз оценявам всичката работа, която вършите и съм сигурен, че ще справя.

- Млъкни! Издъни се на абсолютно всеки въпрос. Вън!

Не можеше всичко да свърши така.

- Почакайте, аз съм българин!

Gangrel тъкмо повеждаше кечистите за бягане около квартала, когато тези думи го спряха.

- Българин значи... Сещам се за един български кечист - Alexander Rusev, нали? Бивш двукратен WWE Tag Team шампион и настоящ носител на WWE US титлата. Но по-важното - бивш възпитаник на Knokx Pro Academy и мой любим ученик.

- Т-точно така. И аз, като не съм българин и наистина искам да се занимавам с кеч, като него. Готов съм на всичко, абсолютно всичко.

- Хм, мисля, че ще ти дам шанс. Утре на обяд ела тук и ми донеси парите за 7 месечен курс.

Моля?

- Моля?

- Казах утре да ми донесеш парите за 7 месечен курс.

- Но, как така парите?

- А ти какво очакваш, да ти плащаме заплата за това, че те обучаваме ли?

- Но, аз днес пристигнах в САЩ и нямам никакви пари...

- Сър, утре той ще донесе парите. - каза Steve.

- Хм, не знам какво кроите вие двамата, но и не ми пука. Хлапе - посочи ме - утре носиш парите тук. Сега си свободен. Другите - след мен за няколко обиколки. Впрочем - как ти е името?

Не казах ли вече???

- Александър.

- От днес си The Baby, защото хленчиш като бебе.

Всички се изсмяха, но на мен не ми пукаше. Steve ми каза да го изчакам тук и че ще си тръгнем заедно. Все още не проумявах какво направи той и ми се искаше да разбера.

Изчаках Steven извън академията, защото не искам повече да се натъквам на Gangrel за тази вечер. Наистина не вярвах, че ще е толкова докачлив. Напълно ме закопа. Но ми даде шанс да започна да тренирам и ми пукаше само за това.

След около 2 часа Steve излезе и ме поведе нанякъде.

- Хей, Steve, какво беше това, което направи в залата?

- Погрижих се за задника ти, Александър (смее се).

Определено ме извади от калта.

- Въпросът е, че... Нямам откъде да намеря тези пари. Дори не знам колко са!

- О, това ли е проблема. Не се притеснявай. Парите, за които говореше Gangrel, са 700 долара.

Изведнъж главата ми се замая.

- Толкова пари?

Steve ми каза да млъкна и през целия път не промълви и думичка.

Стигнахме до една огромна къща и тъкмо когато тръгнах да я подминавам, Steven ми каза:

- Да не би да отиваш към дома си?

Това беше неговата къща? Не можех да повярвам. Огромна, с голяма градина и открит басейн, този палат определено не приличаше на дом на кечист от Knokx Pro.

- Добре дошъл в скромната ми обител.

Влязох в къщата и отвътре тя изглеждаше още по-невероятна. От главната врата се влизаше в помещение, което играеше ролята на хол, но бе голямо колкото бална зала. Имаше няколко дивана, три-четири стилни стъклени маси, както и огромен телевизор-стена!

- Май пропуснах да ти кажа, че имам добра работа извън кеча.

- Братле, каза ми, но не спомена, че си внук за президента, за бога!

Steve се засмя, след което ме остави да се порадвам на къщата и отиде нанякъде. След няколко минути се върне и носеше нещо в ръката си, която бе скрил зад гърба си. Извади я оттам и се оказа, че носеше пари в брой.

- Това са 700 долара. Толкова, колкото ти трябват, за да започнеш тренировките в Knokx Pro.

- О, аз наистина благодаря, но... Не мога да ги приема. Това са много пари.

- Огледай се наоколо. Според теб това много ли пари са за мен?

Не точно.

- Виж, аз се бия за хоби, защото ми е интересно. А ти искаш това да е твоята професия. Нека направя първата крачка към твоята мечта.

Разревах се. Много съм чувствителен и това ми пречи на моменти.

- Леле, братле, благодаря! Задължен съм ти до живот!

Прегърнах го и той сложи парите в джоба на якето ми.

- Няма проблем. Ще ми ги върнеш, когато от WWE ти дадат заплата.

- Да се надяваме!

Смяхме се известно време, след което той ме настани в една от стаите за гости. Чувствах се неудобно - човек, който познавах от няколко часа ме настани в неговия дом и ми даде 700 долара! Щях да съм слуга на Steve до края на живота си. По-важното обаче бе, че същинската част от престоя ми в САЩ предстоеше - утре щях да дам парите за 7 месечен курс и щях официално да започна тренировки! Но преди това трябваше да реша проблема с един близък човек...

[The_Rock_WWF]

Всичко в историята върви страхотно!Имаше една грешка в едно от изреченията, но това не е от голямо значение след като пишеш толкова добре :)

[vogues1912]

Интересно ми е как ще продължиш, чакам с нетърпение. :)

[thunderbird]

Много увлекателно пишеш чакаме следващите части от историята :)

[Rock]

Евала за темата, много добре ти се получава! Чакаме продължението и дано да се получи една интересна история.

П.С. ^ Видях, че феновете на Скалата се събрахме и нямаше как да пропусна .

[HBK_forever]

Страшно е яко, няма повече да давам суперлативи, защото е излишно. Продължавай така, тъй като можеш и става интересно Чакам с нетърпение продължението.

[Lubo Dimitrov]

Много благодаря на всички, които писаха в темата. Наистина се извинявам, че не съм писал от толкова много време, но напоследък не ми идва музата. В скоро време обаче обещавам да има нова част. :)

[Lubo Dimitrov]

Станах рано. Не можах да спя от вълнение. Днес предстоеше първата ми тренировка и бях ту щастлив, ту много нервен. Така де, аз доста лесно се отказвам, макар, че не си личи от досегашните ми постъпки. Ами ако се контузя още на първата тренировка? Ами ако след 7 месеца нямам никакъв напредък? Страхът ме обземаше, мислех песимистично и това не ми действаше добре.

 

Стийв стана към 8 и 30 и ме попита как съм спал. Казах му за страха си и той ми отговори да не се притеснявам и че е нормално да имам дерзания в началото на нещо толкова важно. 

 

- Ти как се чувстваше в началото? - попитах го аз.

 

- Ами всъщност не бях нервен, но това е, защото кечът не означава толкова за мен, колкото за теб. Спокойно, изглеждаш ми в добра форма, не вярвам да се провалиш.

 

- Да, но треньорът...

 

- Ха-ха, Gangrel е страхотен човек. Почакай и ще разбереш.

 

Хапнахме и той ми каза , че трябва да тръгва за работа.

 

- Чакай, ами аз? Какво да правя тук? Не мога ли да дойда и да ти помогна? За два дена направи повече за мен, отколкото аз ще мога да направя за теб през целия си живот! Сигурен съм, че мога да ти бъда от полза.

 

- Щом настояваш - басейнът трябва да се почисти, градината трябва да се окоси... А и - даде ми пари - отиди да напазаруваш. - остави ми някакъв списък и изчезна с модерната си кола.

 

Не ми се искаше да правя точно това, но честно казано го правех с удоволствие - все пак Стив се оказа страхотен човек, това е нищо, в сравнение с неговите дела.

 

16:00 същият ден

 

Стив се върна и ми каза да си оправя багажа, защото отиваме в академията. Почувствах се добре. Не бях нервен и това ме изненада. Напротив - бях пълен с енергия! 

 

Стигнахме в залата и отидохме да се преоблечем. Запознах се с повечето от трениращите. Всички бяха много готини хора, но и ми казаха да се подготвя за доста мъчения. Отговорих им, че затова съм тук. Май и те ме харесаха.

 

Вратата се отвори. Gangrel влезе. 

 

- Всички ли са тук?

 

- Да. - отговориха доста от трениращите.

 

- Имаме нов играч в отбора, сър - каза Allen - един тип с огромни бицепси, сигурно яко се е зобил - The Baby!

 

Всички се засмяха. Аз се приближих и тръгнах да давам парите на Gangrel.

 

- Ето парите, които искахте, сър. 

 

- Той ги бутна от ръцете ми и каза на всички да се отдръпнат. 

 

- Ха, значи все пак си имал топки? Добре, да видим какво можеш, защото ако си пълен некадърник, изхвърчаш, независимо колко пари носиш. На ринга!

 

Какво за бога планираше?

 

- Участвал ли си някога в wrestling match?

 

- Не.

 

- Обръщай се към мен със "сър", путко! Сега ще ти покажа как го правим ние, в Knokx Pro. Allen, на ринга!

 

Ставаше все по - зле.

 

Big All, искам да му направиш 25 powerslams, 25 clotheslines и 10 divings. 

 

Тоя наред ли е? Та аз не знам как да си вържа обувките, камо ли да ми прави тръшвания... И докато се усетя, вече бях сграбчен.

 

Изтърпях всичко. Не можах да повярвам как не си счупих нещо. Лошото е, че не можех да стана.

 

- Ставай! Ако не станеш до 10, си вън! - крещеше вампирът.

 

10... 9.... 8... 7... 6... 5... 4... 3... 2... 1...

 

- ВЪ...

 

- Какво следва? - казах, докато се изправях.

 

Всички ме изгледаха с подчертано уважение. Само Gangrel гледаше ядосано.

 

- Уверявам те, драги ми Александър, че това, което изтърпя сега, е като шамар пред юмруците, които ще отнесеш! Сигурен ли си, че искаш да останеш?

 

Погледнах го право в очите.

 

- Попитах те какво следва, сър? 

 

Gangrel се засмя. Явно очакваше да се откажа, но всъщност това бе мигът на моята победа.

 

- Всички навън, започваме с обиколки. 

 

Allen дойде и ме поздрави, това направиха и други момчета. Чувствах се добре. Въпросът е, че тренировката едва сега започваше, а се чувствах изтощен. 

 

 

Свършихме. Със Стив се прибрахме в къщата му. Ядох набързо и си легнах, защото се чувствах като блъснат от камион. Тъкмо се унесох, когато телефонът ми звънна.

 

Беше майка ми!

 

Реших пак да започна да пиша в този дневник. Дано се чете

[Lubo Dimitrov]

- Александре!!!

 

Майка ми ми се развика.

 

- Къде си, не можем да те открием с дни? Никой не те е виждал, няма те в квартирата, пиян ли си, какво става?

 

- Мамо, не съм пиян... В Щатите съм.

 

- Моля?

- Заминах преди няколко дни. Но спокойно, отседнал съм у един страхотен човек и тренирам кеч.

 

- Веднага се връщай в България! Отивам към София и те чакам на летището!

 

Досега, дали заради смъртта на баща си, дали заради обичта към майка ми, аз винаги правех каквото ми каже. Не дружи с тези деца - спирам. Отиди да учиш в София - отидох. Но става ли дума за кеч, никога не отстъпвах.

 

- Не! Няма да пропилея живота си в София, гледайки кеч и мислейки си как аз можех да съм там, но ти си ми отнела възможността!

 

- Щом е така, забрави за нас!

 

Затвори телефона.

 

Това определено бе тежък удар върху мен. С майка ми много пъти сме се карали заради тази ми огромна любов към кеча. Когато с баща ми започнахме да гледаме, тя го критикуваше, че насажда агресия в мен, че това не е за малки деца, след това, когато пораснах и започнах да си купувам разни тениски и артикули, тя ми се караше, че си пилея парите, а когато и споменавах, че след 18 години искам да се занимавам с wrestling, тя или ми се изсмиваше и казваше "ама и ти си един фантазьор", или започваше да ми вика, а след това идваше при мен и ми казваше, че трябва да се фокусирам върху училището и след това " да завърша право, защото парите са там". А когато и кажех, че парите не я интересуват, тя започваше да плаче. 

 

Но е така. Парите наистина не ме интересуват. Щях ли да дойда в САЩ с 30 долара, без да познавам и частица от това място, ако ме интересуваха? Кечът просто ме издърпа като магнит.

 

А сега майка ми ми каза да не я търся повече. Иначе казано - прекъснах връзките си с България. И с единствения си останал родител. Чувствах се зле. Започнах да си мисля дори да се върна в България...

 

... И тогава започна "RAW". Мислите ми за полет към страната ми се изпариха на момента. Това, което правя в момента, е това, което винаги съм искал и не мога да се откажа. И няма. А когато успея, майка ми ще ми прости. Поне се надявам.

 

На сутринта

 

Този път се успах и станах чак към 10. Стийв вече беше излязъл. Телефонът ми отново звънна. За момент си помислих, че може да е мама. Но беше именно Стийв.

 

- Днес май се успа. 

 

- Извинявай, вчера заспах много късно.

 

- Няма проблем. Обаждам се, за да ти кажа, че днес няма да мога да дойда на тренировката, защото имам много важна бизнес среща, която съвпада с Knox Pro. Така че кажи на Gangrel защо ме няма.

 

- Добре. Довечера трябва да говорим за нещо, Стийв.

 

- Важно ли е?

- Не чак толкова, но все пак. Чао.

 

- Ако искаш може да поблъскаш във фитнеса, потърси го из къщата. Или поплувай в басейна. 

 

- Добре, благодаря.

 

Отидох във фитнеса след обилна закуска с 5 яйца и бекон. Тренирах от 11 до 3, а мислите ми за това, че повече няма да говоря с мама, започнаха да се отдалечават от мен. Въпреки, че често ми се сърди, тя няма да може да издържи без да ме чуе за повече от една седмица, убеден съм.

 

Започнах да се оправям за Knox Pro. Тогава някой звънна на вратата.

 

Беше жена. Попита ме кой съм и потърси Стийв. Казах и, че сме приятели и ме е приел в дома си и тя ми остави някакво листче, като ми каза да му го предам. Няма проблем, оставих го на масата и тръгнах.

 

В академията не се случи нищо по - интересно. Gangrel започна да се държи с мен, както с всички други, като изключим непрекъснатите обидни епитети и един два ритника. Започнах да го обиквам.

 

Прибрах се, а Стийв все още го нямаше. Погледнах листа. По принцип не съм човек, който се вре в работите на другите, но този път поисках да знам какво е това. Да не би моят човек да е забил тази мацка? Не издържах и го отворих. 

 

И съжалих - на листчето пишеше, че момичето е бременно от Стийв и той трябва да спре да се крие и да се признае за баща. Беше оставила и телефонния си номер. Веднага и звъннах и я попитах да се видим. Тя ми се разкрещя, че съм прочел какво е пишело, но след няколко минути прие да се видим. Но не в къщата - каза да се чакаме две преки след огромната собственост на оказалия се подлец Стийв.

 

Срещнахме се и седнахме в някакво кафе. Попитах я директно.

 

- Защо Стийв не признава детето ти?

 

Тя започна да разказва отначало.

 

- Със Стийв имахме връзка преди няколко месеца. Не бих казал, че ме обичаше, по - скоро ме използваше, защото му харесвах, а аз наистина го обикнах - той е забавен, красив и...

 

- И има много пари.

 

- Не! Парите не бяха фактор, за да бъда със Стийв. Дори когато бяхме заедно, не получавах нищо. Просто ми харесваше да съм с него.

 

- Продължавай.

 

- Преди 2 месеца той се напи и започнахме да правим секс. Но без предпазни средства - той каза, че ще по - забавно.

 

- Тъпак! 

 

- След няколко седмици разбрах, че съм забременяла. Зарадвах се и отидох при него с мисълта, че най - после ще станем семейство и това бебе ще ни обедини още повече. Но напротив - той безцеремонно ме изгони, твърдейки, че никога не сме правили секс без презервативи и ми каза, че не иска да ме вижда. Днес е бил в съда - иска да бъде издадена заповед да не го доближавам на еди-си-какво разстояние.

 

Просто станах и си тръгнах. Чух я как започна да плаче, когато треснах вратата.

 

Върнах се в къщата и видях Стийв точно да отваря вратата.

 

- Добри новини, Алекс, бизнес срещата мина страхотно.

 

Ударих го.

 

-  Какво за бога правиш?

- Защо не ми каза, че си изчукал момиче без презерватив, след което си я оставил бременна на улицата?

Той се почуди.

 

- Това изобщо не те засяга. Поиска къде да живееш, дадох ти. Поиска да тренираш, помогнах ти. Защо се месиш там, където не ти е работа?

- Защото имам човешки ценности и няма да те оставя да се подиграваш с момичето и с детето, което е твое.

 

- Това дете не е мое, тази курва спи с който и падне!

 

Отново тръгнах да го удрям, този път той ме блокира.

 

- Ако си се срещал с нея, то бъди сигурен, че не ти е разказала всичко. Позволи ми да го направя.

 

- Махай се от мен. Тръгвам си от тази къща. Ти си подлец!

 

- Е, явно ще те държа така, докато свърша. С Изабел се запознахме преди... 7 или 8 месеца. Тя наистина има страхотен външен вид, но е ужасен характер. Докато бяхме заедно непрекъснато ме изнудваше за пари, искаше да дойде да живее при мен, непрекъснато ме караше да го правим без презерватив.

 

На кой да вярвам?

 

- Един ден дойде у нас. Пихме само кола. Поне така си мислех - слагала е алкохол в колата и така се напих, след което ме убеди да махна предпазните средства. Още ли мислиш, че аз съм виновен?

 

Стана много объркано. Момичето твърдеше точно обратното.

 

- Май казах твърде много на човек, който познавам от няколко дена. И следващия път си гледай твоите дела, а не моите.

 

Вярвах, че казва истината. Просто е толкова добър с мен откакто пристигнах в САЩ, че не съумявах как ще извърши ужасните неща, които Изабел изброи. Утре пак щях да говоря с нея.

[gali99]

Човек ти си уникален.Прочетох цялата история на един дъх.Надявам се да има продължение.