На живо на Wrestlemania, TNA, ROH, Dragon Gate 2011

[wcwmaniac]

Както някои знаят, тази година ходих до Аталанта за кеч събитията и в тази тема ще разкажа за по-интересните моменти от пътуването. Бях с моя приятел и колега Огнян Георгиев, който познавате от коментари на бокс, К1, кеч и какво ли още не. Минахме през още няколко града на път към Атланта. Урок номер едно когато пътувате в САЩ – никога не се доверявайте на изписаните цени и подавайте всичко на съмнение, защото масово се начисляват данъци и такси. Дори една минерална вода е по-скъпа от това, което е написано на етикета.

Кеч частта от пътуването започна в Орландо. Гигантите от American Airlines загубиха багажа на Оги, което ни забави и като прибавим космическото раззстояние между летищетo и Universal, но с малко спринт стигнахме на време и намерихме къде раздават „билетите“ за TNA iMPACT. Имаше няколко опашки, които после се съединиха в една и никой нямаше идея какво става. Един чест посетител на записите каза, че едва ли не всеки път е различна системата. Когато се оформи опашката видях, че тя не е особено голяма, не повече от 300 човека. Странно. Записът трябваше да започне в 18:00, а започнаха да ни пускат към залата около минута по-рано, което ме накара да помисля, че началото ще закъснее. На влизане се минава по разни паркинги и рампи на които сме гледали много масови битки по време на шоуто, включително онова паметно меле преди няколко месеца което напомняше на финал на Nitro от 97-ма. Когато влязох в залата шоуто вече беше започнало, нямаше забавяне, а течеше мач от Xplosion, като единият кечист ми беше непознат, а другият завръщащият се Divari. И залата не беше пълна, но имаше поне 800 човека, които явно са дошли от самият парк Universal и предполагам са настанили тях преди нас. Иначе записът мисля беше за шоуто, което е този четвъртък.

Първите редове са резервета, но една компаният не беше дощла и се възползвахме да им седнем на местата. Първият голям шок се случи, когато като фурия от дясно мина една висока фигура с дънки и бяла тениска – Винс Русо. Докато грабна апарата изчезна и въпреки че много пъти се обръщах към същата посока, повече не го видях. Само един запис беше достатъчен за да се илюстрира добрата и лошата страна на TNA. Далеч най-добрата са кечистите, ростърът. Джерет е изумителен heel, дори когато камерата не е срещу него, той изцяло влиза в образ, спори с публиката, играе го адски страхливец и един от най-забавните моменти по време за цялото шоу беше погледът му когато Енгъл се насочи към него. Всички си играха ролята перфектно, нямаше човек, който просто да отбива номера. Почти през цялото време публиката беше много гореща, а на няколко минути Джереми Бораш казваше, че най-шумните ще получат достъп до съблекалните. Не знам колко души са имали тази чест, но видях, че дадоха една бяла лента поне на един човек. Уж тази лента е въпросният достъп. Бяхме на втория ред от страната, която е срещу рампата. Мисля, че камерата не ни показа, което е логично, защото на трибуните зад нас имаше празни места. Но толкова близо до ринга е перфектното място да оцениш колко тежък занаят е това и вече съвсем ще се нервирам, когато ми разправят колко „фалшив” бил кеча. Нагласен да, но не и фалшив. Особено Морган и Хернандес направиха невероятни неща и получиха кофти удари и се виждаше колко им е болезнено като ударят пода. А нищо чудно Мат Харди да е останал без зъб след като получи истински ритник от Каз. Въобще голямо браво на целия ростър. Атмосферата в залата спадна само когато Хоуган и компания бяха на ринга, защото хората не знаеха какво да правят – искаха да викат за него, но пък виждаха, че е мразен, но пък неискаха да освиркват и общо взето просто гледаха какво се случва без да издават много шум. Докато за останалите сегменти беше много нажежено. По едно време вляво от мен се стрелна Абис (може там камерата да ни е хванала), тотално не го видях докато не беше на около три метра от мястото ми и с бясна скорост се втурна към ринга. Това е по време на мача в който Шанън Мур и Скот Стайнър бяха в ролята на мениджъри. Видяхме и лошата страна на TNA – нямахме никаква идея какво се случва. Миналата година посетих Smackdown и там човек има усещане, че гледа епизод на сериалистично предаване – епизод с начало, среда и край. Тук нямаше никакво преливане между сегментите и си личеше, че не се записват в реда в който ще бъдат излъчени. И също така записът беше за шоу много напред във времето и съответно бяхме слепи за това какво е станало в епизодите между това, което вече е било по телевизията и това, което сега гледаме. Примери: нямахме представа какво по дяволите прави Даниелс в бандата и кога се присъединил, защо Анджелина върви толкова странно, все едно е получила сътресение, за какво се говори в повечето промота, защо спорят Тара и Мелиса и т.н. На големият екран стоеше логото на Lockdown и нямаше картина от ринга. Но не е фатално, защото бяхме близо до ринга. Предполагам огромно количество минути ще бъде орязано, защото записът продължи около два часа (изключвам Xplosion), а паузите между отделните сегменти бяха доста кратки, по-кратки от рекламна пауза. А всичко това е без сегменти от съблекалнята, нямаше нито един такъв тази вечер. Дълго време пропагандирах пред Огнян най-хубавото на Velvet Sky, а този път тя излезе в... пола, дънкова. Толкова се надявах да видя Velvet в класическият екип на живо, отблизо... това си беше неприятна изненада, но поне я видяхме. След като приключи главният мач имаше още един мач за Xplosion в който Amazing Red дебютира наново, този път с маска. Там вече предполагам се виждаме ясно защото си сменихме местата и отидохме точно срещу главната hard камера и сме две, три редици зад оградата. Всичко обшо продължи около 2 часа и 15 мин. И беше изключително забавно. Да видиш хора като Хоуган, Стинг, Бишоф, Флеър, Енгъл на живо е адски специално и не може да се отрече, че около тях има величествена аура.

Би трябвало до края на седмицата да сваря и с трите части.

В следващите две части – ROH, Dragon Gate, Wrestlemania, караокето в което бяхме и двамата кечисти там и как се озовах в хотелската стая на Bryan Alvarez с него и съпругата му.

[Jericho]

Eвалата пичове! Царе сте! Ега и нас некой ден ни застигне такава възможност! :beer:

[AL-EX]

Супер яко!!!Ще следя темата с интерес!!!!!

[parcaleste]

Eвалата пичове! Царе сте! Ега и нас некой ден ни застигне такава възможност!

АМИН!!!

[contador9]

Втора поредна година на Кечмания си е супер..много здраве и другата година пак да ходиш.. :beer:

[Here_Comes_The_Pain]

Завиждам ти благородно! Евала! Дано присъстваш на още мании. :)

[pi4agata]

Голям късметлия си! Да можех и аз да отида..

[UltraMadd]

И аз благородно ви завиждам! Очаквам с нетърпение продължението!

[wcwmaniac]

В разказа за TNA забравих да спомена голямата си глупост. От години чуваме, че след записите кечистите се събират в бара на Double Tree Hotel, но ни домързя да питаме и разследваме къде точно се намира. Може да си представите моята изненада, когато на светло, на следващия ден излязохме от нашия хотел и буквално на 50 метра в страни се извисиха едни високи сгради, на които пишеше Double Tree Hotel. Бяхме отседнали в нещо като хотелски/комерсиален център, който беше на 20 минути пеша от Universal и ме хвана много яд, че не се огледахме предишната вечер. Дали въобще щяха да ни пуснат в бара ако бяхме го намерили е друг въпрос.

Едва ли това е новина, но за тези които не знаят, хотелите в САЩ не са хич евтини, особено когато искаш да си на сравнително читаво място. Заради изключително ранния полет до Атланта предпочетохме да не плащаме за стая и вместо това да прекараме вечерта на летището, което хич не е страшно, но това беше началото на една сериозна доза недоспиване. Първоначално Атланта ме се строи ужасяващо сив и умрял, но само половин ден ми беше нужен за да ми хареса – много зеленина, спокойствие, липса на задръствания и много кеч история. Center Stage е залата/театърът където повече от 10 години се правиха записите на WCW Saturday Night. Отвън изглежда като бомбено убежище, отвътре лобито е малко овехтяло, но като цяло доста уютно, а самата зала е перфектна за гледане на кеч. Въобще не може да се сравнява с физкултурните салони – тук седалките са невероятно удобни и от буквално всяко място има добра видимост. WCW махаха театралната сцена и на нейно място поставяха големите механизирани врати. Тук сцената беше на лице и там бяха вип гостите, което е ОК, само че така залата изглеждаше много различно и не напомняше на WCW ерата. На входа бяха Джим Корнет и Дъч Мантел, които подписваха автографи и продаваха книгите си, а до тях бяха наредени и Bushwackers. А по време на шоуто Корнет беше на първите редове и бе страшно забавно да го наблюдаваме. Въреки всичко той си остава фен и през цялото време реагираше като фен. Винаги много сърдечен с аудиторията и въобще безкрайно приятно е да си около него.

Заминах за това пътуване смятайки го за последно на този етап. Петъчното ROH шоу беше достатъчно силно за да ме разубеди и да ме зареди с желанието да присъствам и през следващата година. Невероятно е как това шоу и Wrestlemania бяха приказни, почти перфектни за всеки кеч фен, но поради абсолютно различни причини и по различен начин. Тук нямаше фойерверки, големи декори и усещане, че гледаш най-голямото шоу за годината. Но в моята представа между ROH петък и Wrestlemania има знак за равенство. Публиката е уникална, няма как да го кажа по друг начин. Понякога е ултра взискателна и има някои дразнещи елименти – като дебелака вдясно от мен, на който явно никое момиче не му е пускало и този идиот реши да си го изкарва на участничките в женския мач (скандирания “this is filler” и милион други)... почти развали удоволствието. Но повечето фенове са страхотни и скандиранията обогатяват, вместо да намаляват удоволствието. Дори скандиране “awkward silence” провокира Дейв Прейзак и Кевин Кели по-рано да започнат изброяването на мачовете. Двамата нямаха монитори и директно гледаха ринга. Когато между два от мачовете излязоха момчетата с кърпите, които почистваха ринга и го правеха по-малко хлъзгав, започна скандиране “let’s go towel boys” и съответно когато приключиха почистването последва ново скандиране: “missed a spot”. Освен публиката, самите мачове са на извънземно ниво, като за мен най-интересно се получи между Дейви Ричардс и Родрик Стронг. Това е мач, който перфектно илюстрира силата на добрия и убедителен “near fall”. Ако преди един такъв момент атмосферата беше нажежена, то след неуспешния туш, който всички помислиха за финал, вече сградата се тресеше. Подобен момент имаше и по време на двубоя между Kings of Wrestling и Haas & Benjamin. Нямам достатъчно богат речников фонд за да опиша колко силни бяха тези два мача, а и останалите бяха на свръх ниво. След края отново се видях с моите близки приятели Celian Varini и Marc Chavet (известен още като Mister Clash), които са общо взето американци, но коментират за Евроспорт Франция. Двамата не бяха там по работа, а като мен за удоволствие. По същата причина в Атланта бяха колегите от полската и германската версия. И след финала всички се почувствахме екзалтирани, но и брутално изморени от тези страшни мачове.

Все пак беше около 23:30, така че трябваше да видим какво става по заведенията. За щастие ползвах колата под наем на Celian и Marc, така че не давах кинти за такси, но шибания GPS ни залута из града и намерихме караокето, в което щяхме да се срещнем с останалите след доста чудене. Все пак намерихме самото заведение, което не беше лошо, но не можеше да се сравнява с едно магическо караоке в Орландо, което е на крачки от iMPACT зоната. Усещаше се, че Wrestlemania наближава, защото повечето хора бяха с подобаващи тениски, а когато нямаше изпълнител на сцената, DJ-ят пускаше кеч музики, като DX беше най-честия избор. По едно време стана много пълно и решихме да потърсим друго място. Центърът на Атланта не гъмжи от нощен живот, но все пак близо до караокето имаше приятен бар. В дъното на бара, на една голяма маса, седяха AJ Styles, Chris Daniels, Alisha Fox, Gail Kim, Red Titus и Kenny King – три федерации в едно. Изкарах апарата да направя една снимка от дистанция, малко в папарашки стил, но Celian (който има бивше гадже българка и единствената бг дума, която знае и може да произнесе е “краставица) започна да протестира и когато видя, че няма да ме спре, просто зае място на дистанция – явно наистина е проява на лош етикет. И явно някаква по-висша сила се намеси, защото секунди преди да направя снимката батерията на апарата ми свърши. Това по-късно допълнително щеше да е фактор. Кеч групата стана и си замина, минавайки покрай нас и останових, че AJ Styles не е толкова нисък, колкото си мислех. Поляците поискаха да се върнем в караоке бара и се навихме да го направим. Имаше повечко място и можеше да се движим. На няколко пъти dj-ят поздравяваше Рикардо Родригес, което ми се стори странно. И изведнъж от втория етаж слезе именно Родригес и видимо се забавляваше с талпата и се наслаждаваше на това колко внимание предизвиква присъствието му. Малко по-късно влезе и Майкъл Магиликъти, който беше малко по-резервиран, но пак се движеше сред феновете. Апаратът ми нямаше батерия, затова единствената ми възможност беше да снимам с GSM-а и то в условията на адски слаба светлина. Ще постна снимките с уговорката, че са абсолютно ужасни. Купонът вървеше, но стана 2:45 и трябваше да затварят. Пак добре, че стигнахме дотам, защото много от американските барове и дори дискотеки затварят в 2. В някой щати това е последният час в който е позволено да се продава алкохол, а мисля че в Джорджия този краен час е 3 след полунощ. И с това завърши вечерта ни – като истински кеч фенове, и това може би е в лошия смисъл на думата, толкова се прехласвахме по Родригес, Магиликъти, кеч музиките и много много не обърнахме внимание на женското присъствие на около. А това си е грешка, защото, вярвайте ми- това, че американските момичета са грозни е мит. Вярно, че не могат да се сравняват с българките като процент красавици, но все пак има доста и то с нормално тегло. Но си останахме с Родригес и Магиликъти

На събота сутринта беше време за Fan Access, но бяхме толкова изморени, че отидохме късно и не можахме да седим дълго заради обедното ROH шоу. Все пак успях да се доближа до Kelly Kelly след като приключи сесията й с даване на автографи и тъкмо щях да стигна до нея да се снимам и греда на гредите – отведоха я на някъде. Но си беше голямо стълпотворние, така че нямам представа кога щях да се вредя. От тези, които видяхме, Kelly беше най-милата и всеотдайна с публиката.

Второто ROH шоу беше забавно, силно, но по-слабичко от петъчното – личеше си, че е нещо като B шоу. Пак се видях с приятели и познати, с Bryan Alvarez, който не се харесва на всички, но според мен е страхотен пич и когато не прекалява с емоциите е добър анализатор. Лично мнение. В следващата част пак ще стане дума за него. Като стана дума за следващата част – вероятно тя ще е най-дълга и ще започне от Hall of Fame церемонията.

[UNDERTAKER*]

Много интересен разказ, с нетърпение чакам следващата част :beer:

[wcwmaniac]

Извинения, че толкова се забави последната част, но знаете как е - празници, бачкане, ъплоуд на снимки, клипове и т.н. Сори ако е пълно с печатни и всякакви други грешки. Ще видите разлика в качеството на снимките и клиповете. По-зле е качеството на моя апарат, докато на огнян е машина.

Събитията в събота завършиха със Залата на Славата във Филипс Арена, която е в съседство на Джорджия Доум. Доста рано си намерихме местата – а къде бяха те ще видите от снимките. Поливин час преди началото излязоха семействата на награждаваните, а четвърт час по-късно излязоха суперзвездите. Скалата така и не се появи, Сина беше зверски усвиркан, а далеч най-голяма реакция предизвика появяването на Флеър. Шоуто беше доста по-силно от миналата година, предполагам защото телевизионното предаване беше няколко дни по-късно, а не в същата вечер и всички имаха много повече време да говорят. Най-силният момент за мен беше завръщането, макар и частично и за малко на DX, може би, защото не го очаквах. А най-завладяваща и паметна реч беше тази на Animal. Колкото и да ми е неудобно да го кажа ще си призная, че бях на косъм да не се разридая като Флеър/Майкълс/Triple H, ибререте си, когато Anmal завършваше речта и накрая изкара малката фигурка на Hawk. Честно казано Майкълс беше прекалено сериозен, но поне Triple H внесе нужната доза комедия. За подобно награждаване се събират най-големите фенове и неслучайно в залата започна да се усеща едно неудобство, което прерастна в забавление – всичко това породено от правилата за използваните думи. След речта на Hacksaw е имало бърз брифинг с всички награждавани за това какви думи да използват. Проблема е, че повечето са ветерани които са свикнали да говорят по определен начин и една комбинация от неловкост и кумичност изпълваше залата всеки път когато чуехме нещо от рода на „this wrestling entertainment business” и всякакви подобни странни варианти на удобрената лексика. И горе долу това обособи цялата нощ, както и началото на следващия ден. Докато чакахме за началото на Dragon Gate всички говорихме за две неща – появяването на Флеър и забранениети и позволени думи. Дори имаше теории, че ще има много трансперанти в които феновете ще тропнат и ще поискат връщането на думата wrestling в WWE, независимо дали тези плакати ще бъдат конфискувани или не. Въобще из тези по-малки шоута, в които се събират по-hardcore фенове все повече набираше инерция негативно настроение към опитите на WWE да заличат определени думи от употреба, защото за повечето хора явно това са повече от думи, това е послание за бъдещето. После стана ясно колко малка е онлайн фен базата – това за което се говореше повече и повече в рамките на два дена въобще не беше фактор на Кечмания – нямаше почти никакви подобни плакати.

Споменах Dragon Gate в обедните неделни часове. Gabe може да е любимец на определени хора, аз също го харесвам, но на този човек трябва да се забрани да избира залите за Dragon Gate USA. Миналата година във Финикс залата беше един театър, който се оказа на края на града. Сега реших да взема такси към залата, защото отново ми се стори далеч (всичко останало беше в центъра на Атланта). Та взех такси, което вървеше, вървеше, вървеше, качи се на магистрала, вървеше, имах чувството че излизаме от града и заминаваме към друг щат и най-после по едно време слезе от магистрала и из едни улички намери една бална зала с изключително нисък таван. 30 долара сметка! Щях да получа удар. На картата не изглеждаше толкова далеч. За мой ужас бързо осъзнах, че приятелите от Евроспорт Фраанция не са там и в последствие разбрах, че Gabe е вдигнал скандал за това, че били дадени прекалено много безплатни билети и последните, за които са били отделени такива билети не са ги получили. Малко глупаво е това, имайки предвид, че имаше повече от 150 свободни места. И затова бях пред вероятността да се наложи да дам 30 долара за превоз и обратно. На всичко отгоре адски много ми се спеше и всичко това не мо позволи максимално да се насладя на шоуто. По време на втория мач почти заспах, въпреки че екшъна беше на ниво. На почивката всички говореха за това как Мат Харди бил на бара и пиел бири докато зяпал мачовете, но когато започна почивката си тръгна преди да се добера до въпросния бар в залата. След това се срещнах с Bryan Alvarez и в разговора стана дума за това колко струва таксито до центъра и как нямам транспорт обратно. Не съм се оплаквал или опитвал да си изпрося транспорт, просто това беше част от разговора. Но Bryan веднага спомена, че в джипа има място за още един човек и може да ме закара близо до центъра и естествено приех поканата. След почивката шоуто беше изключително и успя да ме изкара от обзелия ме унес, като дори без да изках попаднах в екшъна, след като един от мачовете влезе в публиката. Всичко стана много бързо. Докато изкарвах апарата Джон Моксли леко ме бутна, в хаоса се оказа, че преча на оператора, който е зад мен, та и той ме бутна да се махна от пътя му и извъеднъж действията се оказаха пред мен. Shingo и Akira Tozawa направиха страхотен главен мач, което предполагам трябваше да се очаква. Като цяло останах доволен, особено от втората половина, за вбъдеще само трябва залата да е на по-нормално място. Каквъвто разпръснат град е Маями от сега ме побиват тръпки на колко десетки километри от центъра ще е шоуто.

С Bryan Alvarez:

С Марк (Mister Clash) и Селиан от Евроспорт Франция:

В колата Bryan си говорехме за това как ако Сина е едиснтвеният, който смее да казва „wrestling” и „wrestler” автоматично ще се хареса на аудиторията, която го освирква и въобще си говорихме за забранени думи и стигнахме до заключението, че когато HHH поеме компанията изцяло, повечето от тези забрани ще изчезнат. По път към ресторанта в който щяха да обядват, спряхме в хотела им за малко. Много хора не ги харесват, но на мен ми е изключително приятно и забавно да чета и слушам Meltzer и Alvarez, вече доста години това е част от ежедневието ми и се почувствах малко странно, когато за да не чакам в лобито с Bryan се качихме нагоре и влязахме в хотелската му стая, където неговата съпруга довършваше няколко интересни плакати. Времето отново мина в приказки и след като тръгнахме от хотела трябваше да откажа поканата да се присъединя към обяда защото трябваше да се насочвам към залата където имахме среща с Огнян. И там имаше някои спънки, но са прекалено тривиални за да ви занимавам с тях.

Личи си, че Georgia Dome е стара зала, за ралзика от миналата година, тук намирането на местата беше равносилно на разгадаване на лабиринт, но в последния момент успяхме да си стигнем до сектора и за мое удоволствие се оказа, че сме на съседни места с аверите от Евроспорт Франция. Когато Скалата излезе бях удовен да видя детските усмивки по лицата им – това са хора, които отдавна са в този бизнес, имат приятели в него, виждали са какво ли не, но Скалата изкара от тях истинска mark out реакция. От всички други в залата също. Разбирам защо някои зрители се оплакваха от първите 20 минути, но на живо това беше перфектното начало, Скалата накара феновете да се чувстват част от Кечмания и присъствието му автоматично превърна шоуто в нещо паметно. По едно време феновете около нас започнаха да се обръщат на зад и го правеха все по-често. Оказа се, че точно над нас е ложата на кечистите и през няколко минути сядаха и ставаха различни звезди. CM Punk беше най-активен в комуникирането с феновете, когато почнаха да го обиждат, той тръгна да им го връща и малко след това си тръгна. За Hacksaw имаше големи овации и скандирания когато стана, а близо до мен имаше голям фен на Крис Мастърс и когато го видя започна да вика името му и да прави жеста с ръце „пояс около кръста”. Мастърст го видя и с усмивка вдигна палец. Стефани също беше там, но много за малко и не можах да я снимам. Най-странното беше когато си тръгвахме и един от френско-американските колеги започна да скандира „Colt Cabana” отново и отново. Вдигнах глава и какво да видя – с черно сако Колт Кабана тъкмо ставаше от частта на ложата, която беше точно над изхода, до него едно червенокосо момче, което после разбрах, че е бил El Generico. Предположихме, че са били гости на Пънк. За самото шоу не знам какво да кажа, което вече не е казано. Направо ако имате въпроси питайте. Или погледнете клиповете – те по-добре ще опишат атмосферата отколкото аз да ви обяснявам. Беше страхотно, завлядяващо, емоционално, препоръчвам го на всеки. Много помогна това, че залата беше закрита. Звкуът не отлиташе толкова бързо колкото през миналата година, фойерверките бяха супер шумни, публиката се чуваше и т.н. Когато обявиха двойното отброяване всички наоколо се спогледахме невярващо, а любимото ми беше да гледам кооолко много хора си гледаха часовниците, притеснение, че остават само пет минути до изтичането на четвъртия час. Нямам търпение за Маями, дявам се да се намерят хора от форума, които да се присъединят. Вече с мен се свърза един ентусиаст за догодина. Само знайте, че трябва от лятото да започне да се планира.

Ето и кллиповете от залата:

Начален клип и фойерверки:

Два клипа със Скалата:

Shawn Michaels Hall of Fame презентация:

Излизане на Triple H (любимият ми клип):

Излизане на Гробаря:

Остин с ATV-то:

Излизането на Сина:

[L.P.F.C.1926 !]

Изключително добро четиво!Наистина благородно ти завиждам,дано някой ден и аз да успея да посетя WrestleMania!

[wcwmaniac]

В хаоса от снимки пропуснах няколко на кечистите над нас:

[PhillipBrooks]

Наистина уникално! Надявам се и аз някой ден да отида !! :)