Романтиката от кеча

[JingieBY]

Понякога завиждам на пичовете от Замунда, които всеки вторник запалено пишат коментари под торента "WWE Raw ...", които възвеличават техния герой John Cena и принизяват лошите батковци. Те са само една минимална част от феновете на кеча по целия свят, които нямат представа какво е "kayfabe", "storyline" и т.н. И когато те гледат кеч, те просто изпитват удоволствие от това, което наблюдават. Те не четата спойлери, не знаят какво всъщност се крие зад думата "WRESTLING". И предполагам не се и интересуват много - те просто искат да се забавляват - да скачат като луди когато видят как техните любимци побеждават враговете им, които са тормозили идолите им в продължение на някакво време. Те не знаят какво ще стане в следващата минута, в следващия епизод или в следващото PPV. Te просто очакват всеки следващ сегмент или мач с интерес и заради това се забавляват когато гледат кеч. Как да не им завижда човек...

Тенденцията днес е различна, за съжаление или не. Живеем в интернет общество, където "мрежата" обединява всички в търсенето на различна информация. И много запалени кеч феновете прибегват до интернет и лека-полека разбират какво ще стане в следващото шоу, какво е това, какво е онова... и това малко или много убива тръпката от кеча. Убива онова приятно чувство на мистичност, какво аджеба е това, на което се наслаждавам всяка седмица. Да вземем TNA например. Техните шоута се записват доста преди да се излъчат по телевизията и е много лесно да се разбере какво ще видим в следващия Impact. "3 3 11, уаааааау, изглежда мистично, нямам търпение да разбера какво ще стане... всъщност я да потърся малко информация *google.com* *tna impact 3 3 11* *click_TNA Impact 3/3/11 spoilers* *Sting becomes the new TNA heavyweight champion*". И тук тръпката се губи, защото когато си пуснеш Spike или изтеглиш поредния си торент от Замунда и дочакаш края, вече ще знаеш какво ще стане.

Много голяма част от потребителите във форума четат спойлери, гледат какво ще стане в следващия Impact или Smackdown и т.н. Не, че това пречи да се забавляват, когато гледат кеч, но тръпката я няма, няма го онова чувство, което повечето сме изпитвали когато гледахме кеч по bTV в началото на тоя век... ех, златни времена. Искрено им завиждам на тези, на които не им беше дори минавало през акъла, че Скалата ще се завърне преди месец. Голямо изживяване е за почти всички (като изключим wohov и други, които не го харесват) неговото завръщане, но още по-голямо е за тези, които последни са очаквали да чуят "If ya smeeeell...". Ебаси кефа!

А като стана въпрос за "bTV ерата", на много от нас любимите ни години са 2000-2002 именно защото тогава сме гледали кеч и сме изпитвали огромен кеф. Точно както тези, които сега гледат шоутата на WWE с месец закъснение по bTV Comedy.

Та, вие изпитвате ли още голяма тръпка от кеча? Кога разбрахте какво е това кеч, какво е "kayfabe", "storyline", "work", "babyface", "heel" и т.н.? Кога почнахте да четете спойлери?

Edited March 17, 2011 by JingieBY

[Petioo09]

Напълно съм съгласен с написаното от теб.

Наистина когато не знаеш какво ще стане тръпката е по-голяма. Преди около 2 години все още гледах кеч по GTV и продължително убеждавах по-големите от мен, че всичко е истинско. Кефех се на "добрите батковци" и нареждах лошите. Заедно с други се събирахме и гледахме с интерес. Когато се присъединих в BWC все още не бях навътре с кеча и пусках доста "малоумни" мнения. Но после разбрах какво е spoiler и започнах да ги чета редовно. Изясних си почти всичко, което трябва да знам за кеч индустрията. От началото на 2010 насам тръпката изчезна. През 2009 изпитвах най-голяма тръпка и гледах с удоволствие "Първична Сила" и "Разбиване", започнах да свалям турнирите от интернет. От лятото тръпката изчезна напълно. Всичко ми стана еднообразно и безразлично и сега гледам само турнирите и чат-пат я някой Raw, я някой iMPACT. Колкото и да искам тази тръпка надали ще се появи отново. Просто когато си по-малък и си убеден, че кечът е истински седиш до късно и гледаш bTV Comedy в очакване какво ще се случи с любимите ти кечисти.

Edited March 17, 2011 by Petioo09

[Guest buhala]

Всички се ебавате с малките пишлигарчета от замунда и вибокс, но истината е, че всеки е имал такива луди маркски години, които всъщност са били(поне при мен) най-готините, като изживяване, а и именно чрез тях сме се запалили по този спорт. Аз съм на мнение, че въпреки интернета и спойлерите, когато един продукт е добър то винаги има тръпка. Може би и повечето сме попораснали, все пак друго е да си 12-13 годишно пишлеме и да крещиш, като луд при появите на The Rock, SCSA и всички други от онези времена, в които и lowcard-ърите си бяха забавни.

Edited March 17, 2011 by buhala

[silvestarbg]

Аз съм много съгласен с теб.Нека не забравяме, че вината е в самите нас, защото ти решаваш да погледнеш новината със спойлерите.Може да използваш интернет само да коментираш теми като тази, но в крайна сметка никой не те кара да отвориш даден спойлер.Това е нещо като дрога, след като един път си почнал да си спойлваш, то вече няма спиране и винаги го правиш.

[reni_89]

Интересна тема JingleBY.

Дали я има още тръпката ли - и да,и не.В смисъл,че аз винаги ще изпитвам някаква тръпка докато гледам кеч,или по-точно докато гледам Ортън,защото гледам кеч главно заради него и Джерико.Както и Енгъл.Ако тях ги нямаше аз просто не виждам смисъл,но това си е мое мнение.

Нямах си ни най-малка идея какво е storylite,heel,face и т.н.Даже помня 2007 ма,когато Тейкър беше "уволнен" от Вики Гереро,как бях се шашнала защото не знаех какво е storyline,не знаех,че всичко просто е нагласено и,че той ще се върне Добре,че имаше добри хора,които да ме светнат.

Спойлери започнах да чета през 2008 ма година.търсих материали,биографийте на кечистите,които ме интересуваха.Започнах да свалям шоутата и така до ден днешен.

Имаше един период от време,в който пишех някой коментар в zamunda.net но нервите ми не издържаха на малките ...,които всъщност не са виновни,защото не знаят къде да търсят за да прочетат.Забравяме,че и ние сме били точно като тях.Откачали сме,когато видим кръв,крили сме си очите кефили сме се,както те сега го правят.Някой от тях не са били родени,когато са давали кеча по БТВ и няма как да знаят какво е билo,няма как да почуватват как сме се чувствали ние,нищо,че може да си свалят едно шоу от 1999-2000 та година и да го изгледат.Просто не е същото.За тях ПГ-то е хубаво,но за тези,които сме видяли и другата страна,никога няма да е хубаво.

Дразним се на кечистите герой но забравяме,че и нашите любимци са били така или ще бъдат някой ден.Човек може да го разбере чак когато дадения кечист се узове в тази ситуация.

На колкото и години да стана аз,в каквато и да било ера да се намира кеча,никога няма да спра да се вживявам,да страдам (колкото и глупаво да е за повечето от вас)за моя идол.Това е положението.

Не трябва да се дразним на тези,които не разбират от кеч,а трябва да им помагаме да го разберат по-добре и малко се поувляков в писане...

Edited March 17, 2011 by reni_89

[UNDERTAKER*]

Прав си за всичко. Наистина отначало е съвсем друго, аз накъде към 98/99-а започнах да разбирам, че всичко е режисирано, макар че тогава, а и преди това винаги го е имало съмнението дали пък няма известна доза истина. Едно е обаче да се съмняваш (пак я има тръпката), друго е вече да си напълно наясно с нещата. Иначе съмнението, че не се бият наистина, си го имаше още като започнахме да гледаме кеч с приятелите от класа, но пак си е друго

Интернетът от една страна е много хубаво нещо, специално за кеча, но от друга развали наистина голяма част от кефа... всичките тия спойлери, информация за всичко, ако ти потрябва и искаш да изгледаш нещо бам, на секундата. Питате ли го батко ви Тейкър как е седял до 2/3/4 часа, за да гледа повторенията на WrestleMania I, II, III и т.н. по Premiere и каква неописуема радост беше като разбрах, че ще ги дават... да, ама тогава това нямаше къде да го видиш другаде и беше не mark out, ми думите не стигат да го опиша.

И да, отначало беше супер с нета, също незабравими моменти (първото отваряне на wwf.com, първите свалени снимки, мачове...), но сега ако ме питаш кога кефа или романтиката, както казва автора, от гледането на кеч е била по-голяма, въобще не бих се замислил при отговора.

[Radox]

Романтиката от кеча беше когато навремето висях до 23:45 през нощта по bTV (макар че скапаняците винаги казваха че е от 23:30), за да гледам Smackdown! без да знам че е с 1 месец назад и без да имам каквато и да било представа какво означава "спойлер". Романтиката беше да марквам като луд когато любимите ми хийлове Triple H и Rikishi пребиваха и The Rock и Stone Cold зад кулисите. Романтиката беше когато във всяко шоу имаше развиващ се по време на него сюжет, кулминацията на който беше същата вечер (пример - Triple H, Shane и Vince се карат кой да се бие с The Rock, после правят разни жребии, теглят, накрая естествено му спретват хандикап, но излиза Foley и прави мача в клетка и т.н. и т.н...) Романтиката беше, когато да видиш Triple H, SCSA, Rock, Kurt Angle, Kane, The Undertaker, Jericho и Benoit да се псуват и налагат по време на цялото шоу беше нещо нормално, че на моменти даже доскучаващо (!!!), а не като сега ако видиш двама от тези в едно шоу и да изпадаш в истерия каква класика е било то! Романтиката беше когато в даскало в 7 клас не обсъждахме как Пешо е качил снимка на насраните си гащи във фейзбуг, ами обсъждахме как на Пешо майка му го е хванала да гледа кеч в 12 през нощта и го е пратила в леглото, поради което не е могъл да види как Triple H окървява главата на Austin с метален прът... Това е, точка по въпроса!

Edited March 17, 2011 by Radox

[reni_89]

Аз крадях пари от мама за да си купя албумче с кечисти,с лика на Кърт Енгъл и Ледения,при което никой не искаше да си разменя с мен щото имах само на Кърт като цяло След време събрах доста лисчета с кечисти,че накрая баща ми ги хрърли в печката,при което ревах няколко часа и не проговорох на брат си бая време,защото той беше причината.Въпреки всичко пак почнах да си събирам листчета,при което до ден днешен си ги пазя в една голяма кутия от Морени.Пазя още някой списания от "Хай Клуб",в които пишеха за кеча,имам и плакати от там.Да не говоря за сп. "Кеч Зона" и дали някой от вас пази такива неща но по онова време за момиче да гледа кеч и да си копува списания за кеч беше нещо невероятно и момчетата те гледаха по-друг начин,защото повечето момичета бяха лигли и се интересуваха от ...не съм сигурна кво точно

Помня,че набих едно съседче щото каза,че Кърт е бебе и само ревял...Не ми даваха да гледам кеч защото помня,че на др ден бяхме на училище но аз все успявах да се измъкна и да гледам,при което една вечер ме сбараха и ме наказаха но важното бе,че го бях гледала.

А някой помни ли как свалиха наушниците и перуката на Енгъл по-време на един мач?Седмици наред май се разкарваше с тях и накрая дали Остин или Фоули го беше хванал на ринга и ги свали,при,което го оставиха да лежи на ринга в безсъзнание?Тогава така ревях,че събудих майка си,която спеше в другата стая и разбира се пак бях наказана :2funny:

Edited March 17, 2011 by reni_89

[BlackKing]

Първо, поздравления на JingleBY за хубавата тема.

Романтика от кеча изпитвах преди доста време. Като се сетя, че и аз съм бил луд марк и съм писал същите коментари по торентите в Замунда, наистина ми става смешно. Но всъщност това е да си кеч фен, да изпитваш вълнения и разочарования, когато твоят любимец печели или губи. Ако знаете колко много се радвах, когато имаше някое PPV и то беше качено в някой сайт. Теглих го бързо и се събирахме по 5-6 човека, само за да го гледаме и да подкрепяме кечистите, които харесваме с викове и крясъци. Това беше около 2008, после открих BWC и представите ми за кеча се промениха коренно. Макар че, нямах регистрация и не писах нищо, четях всякакви новини, статии и коментари от по-знаещите потребители. Така се „образовах”, и вече нищо не беше същото. Спомням си една случка, беше 2009 и имаше някакво PPV с main event „Cena vs Orton”. Изтеглих торента и извиках един приятел да го гледаме заедно. По това време той беше голям фен на Ортън, и през целия мач крещеше като луд... Но това беше последен gimmick мач, и той слагаше край на враждата, знаех ,че Сина ще спечели. Гледах моя приятел отстрани и ми беше супер смешно. След края беше толкова разочарован, самото изражение на лицето му... Тогава разбрах, че той е един фен, кой вярва в добро и в лошото. За него нямаше heel или face, нямаше образ на добър или гаден кечист. Той вярваше на 100% в това, което става на ринга, а аз не.

Тръпка винаги ще се изпитва, но няма да е както преди да разбера, че това е един голям storyline, всичкото. А на въпрос, кога съм разбрал какво е kayfabe, storyline, work и другите термини, BWC буквално ми „отвори очите”. Все още редовно се събирам с приятели да гледаме някое PPV, но вече гледам от друг ъгъл. В 90% от времето знам какво ще стане, освен ако не се случи нещо наистина неочаквано. Според мен тръпката е важна, но можеш да се наслаждаваш на мачовете, дори и когато знаеш, че всичко е сценарий. :)

Edited March 17, 2011 by BlackKing

[Metzgermeister]

Както и преди съм споменавал, аз разбрах, че всичко е по сценарий някъде 2 месеца, след като започнах да гледам кеч малко след започването му по bTV. Един мой съученик тогава ми подметна (всички момчета го гледахме тогава, но същият този тип още преди спирането му започна да задава клиширания въпрос: "Абе, ти още ли ги гледаш тея?"): "Абе, ти знаеш ли, че те не се биели наистина?". Замислих се и ми просветна как ако тръгнат да си причиняват наистина това, което се преструват, че си причиняват, то единственият начин да напуснат залата е с краката напред. А пък и би се намесила полиция. Не бих казал обаче, че романтиката се изгуби, дори когато след още известно време разбрах, че всичко се излъчва с огромно закъснение. То аз и не правех разлика между добри и лоши, може би защото тогава границите се размиваха и нито фейсовете бяха напълно добри, нито хийловете бяха така страхливи като днес. Единствено Кърт Енгъл ми беше смешен заради ревовете си и понеже беше пъзльо. Викахме му "Кретенгъл" или "Кърт Ангел" (Джерико го наричаше "Kirk Angel" и така ми беше останал в съзнанието преводът).

Апропо, помня как в една бакалийка срещу началното ми училище (нея, както и още няколко като нея вече ги няма, защото бяха съборени и заменени от супермаркет на същото място) продаваха плакати на кечисти. Навремето си взех поне три, но отдавна ги нямам, навярно изхвърлени от майка ми или кака ми, които имат навика да изхвърлят всичко, което на тях вече не им влиза в употреба. Спомням си само един на Джерико. Когато си го купих, бях много учуден да видя две момичета, които бяха маркчета на Кърт Енгъл да си купуват негов плакат. Присмях им се, понеже детското ми мозъче не можеше да вдене как може да си купуват плакат на "тоя Кретенгъл", а те ми рекоха: "Затваряй си плювалника!"

Събирах и ваденки от прословутите "Снакс за шампиони" и зрънчото "Разбиване". Имах надежда да събера всичките от пустия му албум и да ги изпратя. Сякаш повече исках да се похваля с това си постижение, а не да получа някаква награда. Отказах се обаче, понеже много взеха да ми се повтарят, а разменянето не помогна. Ако сега пуснат такъв снакс, колко от вас биха почнали да си събират ваденки?

За десетия си рожден ден успях да изврънкам нашите да ми купят тениска на Ракиши или "Ракиши-Гъзът-Ти-Мириши", както му викаха хейтърите тогава , който ми бе идол заедно с Кейн. Колко от вас биха си сложили тениска с лика на кечист сега? Аз лично бих сложил сякаш само на nWo, защото никой няма да разбере за какво става въпрос, освен ако той самият не гледа.

Романтиката продължи и когато пуснаха кеча по GTV. Понеже моето семейство не е особено заможно, докато наборите имаха компове още нейде около 2000 година, аз дочаках чак до 2006 да се сдобия с такъв. Сякаш това не беше толкова зле, защото постепенно започна да ми надделява любопитството и да си спойлвам какво всъщност се случва. Пообразовах се и неусетно романтиката взе да отминава. Радвам се, че поне я задържах толкова дълго. От миналата година съм спрял със спойлерите (поне за самите шоута), обаче когато си толкова компетентен, започваш сам да предвиждаш какво ще стане и то наистина се сбъдва в доста случаи.

Иначе не помня някога да съм крещял, скачал и т.н., докато гледам, обаче много рядко я има вече същата тръпка. Някои може да вземат на подбив Рени и как сляпо се кефи на Ортън, но за мен тя е един от хората, които най-много уважавам тук във форума - просто е успяла да съчетае до някаква степен това да разбира по смаркски какво се случва в шоутата с маркската страст, която проявяват 10-годишните фенчета на Сина от прословутата Zamundа и която им пречи да мислят твърде много, наблюдавайки всичко на монитора си. Да можехме всички да сме така - понякога имам чувството, че, макар и без да съзнаваме, гледаме дадено шоу, за да можем да го оплюем после в един смаркски пост и да се направим на остроумни, вместо реално да му се насладим.

Edited March 18, 2011 by Metzgermeister

[UNDERTAKER*]

От миналата година съм спрял със спойлерите (поне за самите шоута), обаче когато си толкова компетентен, започваш сам да предвиждаш какво ще стане и то наистина се сбъдва в доста случаи.

Като казваш това ми хрумва и на мен за една тенденция, която беше много популярна преди години (98-00), а именно, че кечист, участник в дадена вражда, ако падне или изяде боя на последното шоу преди турнира, на самия турнир винаги печелеше. Това ви гарантирам, че в един период се случваше абсолютно винаги и нямаше изключение. Малко по-рано пък (96-97) имаше нещо като модел, образец, по който всички мачове се развиваха - единият кечист яде боя през почти цялото време и накрая побеждава. Нямаше я тази вариативност като сега и ако си гледал примерно половин или една година кеч редовно, още след първата минута от даден мач ти става ясно как ще свърши. Просто всички се развиваха по един модел (става въпрос само за седмичните шоута). Сега е малко по-различно ми се струва, може би защото не следя толкова изкъсо...

[Brock_Lesnar]

Романтика в кеча имаше, когато го гледахме по БТВ. Тогава изобщо не сме били наясно със storyline, heel/face, booking и какво ли още не. Тогава сядахме и гледахме, без да ни пука дали ако Скалата бие Крис Беноа, това ще направи канадецът слаб. Или ако Ледения спечели handicap мача си, ще направи загубилите да изглеждат като смотаняци. Знаех, че го дават със закъснение, но не ми пукаше и нямаше значение, защото така или иначе нямаше как да видя какво е станало. И от 1999 да даваха шоута, щях да си ги гледам, като няма откъде да ги взема, а и какво значение има дали това, което даваха е било от вчера или отпреди два месеца? Това все пак не е футбол една минута след края на мача да има пълен репорт за него и клип с головете и да не може да се гледа на запис. Романтиката в кеча се позагуби с интернет и всичките новини и спойлери, които издават какви са плановете за бъдещето, кой кого не харесва и кой с кого спи. Все пак в периода 2004-2007 за мен все още имаше романтика в кеча, защото тогава почти не четях спойлери и новини, а просто си коментирах какво става. Сега едва се сдържам да видя резултатите от ППВ-тата преди да ги гледам. Романтиката се загуби тотално през 2008-а за мен, когато спрях да следя какво става, защото ми беше писнало. През последните две години пък редовно чета спойлери и новини и се информирам как вървят нещата, а и сега всичко е толкова плоско, че и без да чета ми е ясно какво ще се случи. Най-общо казано - първият ми период във форума бях просто един фен, още навлизах в индустрията и се чудех ННН като преби Рик Флеър дали Флеър е бил в болница след това, не знаех термините и понякога се чудех другите какво пишат. В последните две години съм тоталния smark и едва ли имам някой маркски коментар във форума, освен това за Скалата като се върна. Между другото романтиката в кеча никога няма да се върне, освен ако не спрат интернета в света.

[Suffer-H]

За пръв път гледах кеч по TNT(WCW) през 98-а и 13-те ми години стаж като кеч фен доказват на самия мен, че тръпката никога няма да отмине. Спойлерите не са някаква разпространила се зараза че да не можем да се предпазим от тях, това от което трябва да се пазите е собственото си любопитство. Тръпката, макар и да не толкова силна както преди, все още е във нас щом продължаваме да гледаме , следим и коментираме. Навремето (БТВ ерата) имах много приятели и съученици с които коментирахме шоутата в междучасията , че дори влизахме в ролята на кечисти и си прилагахме разни хватки, помня че аз бях Крис Беноа и ги наказвах с "кръстосаните ръце" . До ден днешен само аз и още един съученик и колега (който беше спрял с кеча още след БТВ, но аз го запалих отново, тъй като тегля само кеч на работа) все още гледаме , а от други авери слушам изказвания от рода на "как може да я гледаш тая простотия". Истинският кеч фен , колкото и да е заблуден или пък обратното - компетентен , винаги ще гледа кеч и тръпката винаги ще я има при него.

Edited March 19, 2011 by Suffer-H

[ShwN]

Завиждам на хората, които си следят WWE и не четат спойлери, или по-кратко казано "WWE маркове". Преди години романтиката я имаше, но прекараха ли ми интернет..

Edited March 19, 2011 by ShwN

[lorda1234]

Аз гледах кеч още в БТВ ерата,но бях още на 4 и не помня нищичко.Сериозно започнах да гледам кеч по GTV(BTV Comedy).В началото ми беше хипер яко след,което ми прекараха интернет и един приятел ме светна,че шоутата по тв-то са с месец назад та да започна да ги тегля от нета.В началото ги теглих от форума на Интербилд и се радвах хипер много.Няма да казвам какъв кеф беше когато Сина вдигна Грамадата и го тръшна(този мач още ми напомня на Хоган-Андре).След, което намерих един друг кеч сайт и от там започнах малко по малко да навлизам в нещата.И от към края на 2008 изведнъж просто ми писна.Сякаш малко задължително ми стана да мразя Сина и PG ерата.И все пак започнах да се замислям,че вече на екрана не гледам кеч, а поредния екшън ,,филм" в който накрая лошия ще бъде наказан.По това време някъде започнаха и спойлерите.Как ще ти е интересно като знаеш какво ще се случи?,,Романтиката" ще се върне тогава когато кеча бъде насочен към тези,които могат да вдидят кръв или как лошия печели.