Бизнесът наречен "Кеч"

[JingieBY]

Бизнесът наречен „Кеч”

- Здравейте, Mr. McMahon!

- Кой си ти?

- Стивънс. Майкъл Стивънс.

- Потърси ме след малко, имам работа в момента.

8-ми Януари 2012г. Поредният ден, изпълнен с недоволство от работата ми. От работата, за която мечтаех от дете. Така де, целях се, защото аз не мечтая. Да, целият този парадокс съществува, за съжаление точно при мен. Но въпреки това, все още има нещо в мен, което ме мотивира да се откажа. Не очаквах че една контузия ще ме прати толкова надолу, дори и след подкрепата на човек с репутацията на шефа.

Казвам се Майкъл Стивънс, роден съм на 27.03.1986г. в Мемфис, щата Тенеси. Горд съм с мястото, в което съм роден и живея. Тенеси – музикалният щат, щатът на истинската Америка. Аз съм човек, който недолюбва много много съвременната музика и като цяло култура. И Тенеси е едно от местата, където все още се съхранява силно духът на Рей Чарлс, Патси Клайн, Елвис Пресли и т.н. Кой не знае за Мемфис Мафия... Както и да е, отплеснах се.

След като прочетохте горните редове, предполагам си мислите че съм споритст-романтик, който има съдбата на нещастник. Но истината не е точно такава. Аз съм кечист. Да, кечист. От малък съм фен на „развлекателният” спорт и оттогава исках да стана такъв, независимо какво щеше да ми струва това. Първото голямо шоу което гледах беше Wrestlemaniа Х с два изключителни мача. Нямаше как интересът ми да не нарастне след този спектакъл в MSG. И от Март 1994г. до сега, това е моето хоби. Години по-късно разбрах, че всъщност освен като наблюдател, мога да стана такъв като всички онези, които гледам всеки понеделник и които радват фенове като мен. И преди 5 години започнах официално да тренирам. Дали съм се заблудил? Все още не знам. Но знам, че има нещо, което правя по-добре от това да съм на ринга.

Глава 1: Към красивия ад

През 2007г. започнах да тренирам любимия спорт. И имах късмета това да е във Florida Championship Wrestling, където ме приеха след няколкодневни проби. Защо е късмет да си във FCW? Aми защото както повече от вас знаят, това е федерацията, където се развиват талантите на WWE. Бях изключително радостен от това, че най-накрая започнах да правя това което искам. Първите дни не бяха леки, разбира се, но с времето нещата започнаха да се получават така както исках. Без да се хваля, се оказа че съм кечист с добра харизма и нелоши умения на ринга. Висок съм 1.87м и тежа 83кг. Първият ми официален мач във FCW беше в края на 2007г., когато послужих за храна на Jack Hager (днешен Jack Swagger). След дебюта ми тогава, започнах лека-полека да участвам все повече в шоутата на FCW и през лятото на 2008г. вече не бях джобърът, който всеки път се подвизаваше по различно име. Треньорите от FCW бяха доволни от работата ми и най-накрая ми дадоха постоянно име и образ. И така, плавно, с течение на времето спечелих първата си титла – тази на двойки с партньора ми Heath Miller, днес известен като Heath Slater. Няма да крия, че бях радостен от този факт, но това беше твърде ниско отличие за амбициите ми. С Heath, голям пич между другото, държахме титлите близо 3 месеца, след което ги загубихме. Това обаче хич не беше лошо защото плановете за мен бяха да се съсредоточа върху титлата в тежка категория на FCW. Първият ми мач за тази титла беше през Май 2009г. , но загубих от защитаващия отличието си шампион Дрю МакИнтайр. Следващият месец трябваше да взема най-престижната титла във FCW, но за съжаление лека контузия провали плановете за мен. Лека, но достатъчна, за да бъда аут около 2 месеца. След завръщането ми през Септември не бях пратен в битката за титла, но имах няколко стойностни вражди през следващите месеци с хора като Тайлър Рекс, Джони Къртис и т.н. И така неусетно минаха 6 месеца, когато се обади собственикът на FCW – Стив Кърн, който ми съобщи най-добрата новина в кариерата ми – WWE са ме харесали и до дни започвах с тях! Това, освен че ме направи много щастлив, ме накара да се чувствам и удовлетворен, защото след 2 години доста амбицирана работа от моя страна най-накрая стигнах на мястото, където исках да пробия.

Трябваше да се присъединя към ростера на WWE в средата на Април 2010г. Жалко, сам няколко дни по-рано един от най-великите Шон Майкълс се беше пенсионирал. Както и да е, плановете за мен бяха дебют в началото на Май и мощен пуш към US титлата в червения бранд. Всичко беше прекрасно тогава – видях Taker, HHH и Edge – хора, с които винаги съм искал да разменя няколко думи. WWE ми дадоха образ на „добро момче”, което впечатлява със своите качества. Още повече, че името което избраха за мен беше „The Eagle”, което много ми харесва. И така, всичко беше толкова хубаво! В началото на Май дебютирах на RAW в мач срещу Ted DiBiase и бях буукнат да спечеля. Публиката ме хареса, имаше доста добри реакции за мен, а след мача ме поздрави самият Винс МакМеън. Определено се чувствах като най-щастливият човек на света. В следващите няколко седмици записвах само победи над различни мидкардъри, когато се стигна до момента в който трябваше да предизвикам The Miz за US титлата. Направих го, враждата вървеше много добре, според сценария трябваше да спечеля титлата на Fatal 4-Way. И тук всичко свърши. След като летях в най-красивите перести облаци, паднах с много висока в негостоприемната пустиния на контузиите. На едно house show в Little Rock, AR, в мач срещу некадърникът ДиБиази скъсах кръстни връзки на лявото коляно. Това беше възможно най-лошото, което можеше да ми се случи – контузия в началото на кариерата ми, когато получавах супер пуш. Така на Fatal 4-Way за да замажат ситуацията Миз ме „преби” и имаше друг противник за Щатската титла. След операцията стана ясно – след около 7-8 месеца ще мога да подновя пълноценни тренировки. Тези месеци, освен че се оказаха не 7-8, а цяла година, бяха най-ужасните в кариерата ми. Гледах как какви ли не некадърници цяла година се биха за тая титла, която толкова много желаех. Единственото наистина хубаво нещо беше едно обаждане на Винс МакМеън по Коледа, когато ме пита как съм, как върви възстановяването ми и други общи въпроси. Винс беше човекът, който стоеше зад моя пуш и това ме правеше щастлив. След като мина тази мъчителна година, през Юни 2011г. се завърнах в FCW за 2 месеца където само тренирах. През Август трябваше да се завърна във WWE, така и стана, но място за мен вече нямаше. Беше много трудно да се завърна, тъй като след двата ми месеца престой преди година едва ли някой ме помнеше. Все пак успях да се завърна във SD!, но там бях low-carder и участвах в мачове срещу хора като Чаво Гереро и Крис Мастерс. Бях крайно недоволен, егото ми не можеше да се задоволи с толкова голям спад в кариерата ми. И никакво развитие последните месеци. По време на контузията ми обаче изучавах кеча от малко по-различен ъгъл – работата на сценаристите като цяло. Правех си fantasy booking и какви ли не още „щуротии”. И миналия месец на TLC 2011 случайно чух разговор на Майкъл Хейс, един от сценаристите, който се чудеше какво ще правят с Джон Сина на КечМания. Сина от своя страна се контузи през Септември и се очаква да се възстанови някъде покрай Royal Rumble 2012. Което означаваше че се завръща и побеждава. Аз пък бях в голяма немилост и бях загубил мотивацията си за нещо повече след мачовете с Мастърпийс. Тогава ми хрумна една идея в главата. Не е за мен, но нямах какво да губя и се обадих на Винс МакМеън.

- Здравейте, Mr. McMahon!

- Кой си ти?

- Стивънс. Майкъл Стивънс.

- Потърси ме след малко, имам работа в момента.

Не се отказах и след около час пак се обадих на шефа. Този път той можеше да говори:

- Господин МакМеън, пак съм аз, Майкъл Стивънс.

- А, да, бързо Майкъл, че нямам много време.

- Ами, знам че не е работа, но поддочух, че имате едни планове за Джон Сина, а пък аз имам една идея, която ми се струва много добра и най-вече ще донесе доста пари на компанията.

- Интересно. И каква е тя? Не, всъщност, аз ще бъда на идните записи на Smackdown в Сиатъл, така че там ще ми обясниш.

Както знаете, Джон Сина е лицето на компанията и няма как КечМания да мине без него. След няколко дни в Сиатъл:

- Господин Макмеън, за идеята от преди няколко дни...

- Коя идея? Аааа, да, кажи.

- Тъй като Джон Сина е най-голямата звезда на WWE, той има само едно отличие което никога не е печелил – Интерконтиненталната титла. От друга страна, тя е прекалено ниско стъпало за него, но замислете се, един мач с другата голяма звезда сред децата – Рей Мистерио на КечМания... фейс срещу фейс, историята е следната...

- Хмм... може и да стане нещо, знаеш ли! Ще го обсъдим с останалите този уикенд.

Знаех си, че с Винс имаме чудесно разбирателство, въпреки че не очаквах да приеме така идеята ми. След няколко дни МакМеън ми се обади и ми каза:

- Стивънс, добра работа. Идеята ти беше одобрена и май май натам отиват нещата. Този вторник пак ще се видим...

Следва продължение.

Edited February 24, 2011 by JingieBY

[crazype6o1]

Браво JingieBY, супер увлекателно си го написал. Нямам търпение за следващите части и дано не се забавят много :)

[The_Cobra_Killer]

И на мен ми хареса доста. Надявам се да го продължиш, защото много ми се чете подобна история. Интересни са ми тези fiction дневници, така че не го зарязвай толкова лесно.