Кратка история на US Championship

[JingieBY]

United States Championship е създадена на 01.01.1975г. от Jim Crockett Jr. за NWA и тогавашната им подфедерация Mid-Atlantic Championship Wrestling. Първото й име е NWA United States Heavyweight Champion. Първият шампион е Harley Race, а малко след създаването си титлата се превръща в основната такава за MACW. След като Jim Crockett Jr. взима контрола върху NWA Heavyweight Championship, US Heavyweight Championship отново връща статуса си на втората по-важност титла в NWA. След като Ted Turner купува NWA и я прекръства на WCW, през 1991г. името на титлата става WCW United States Heavyweight Champion. 10 години "американската" титла играе ролята на номер 2 в WCW, докато Vince McMahon не купува WCW. Тогава коланът започва да се защитава в WWE, макар и не за дълго. Статусът му в началото е на една от титлите с най-ниска репутация, но това е нормално с оглед на това, че се преплитат цели 7 Singles титли по време на Invasion историята. Първият US Champion под егидата на WCW e Booker T, а докато тя не се унифцира заедно с Интерконтиненталната титла от Edge, нейни носители са още Chris Kanyon, Rhyno, Tajiri и Kurt Angle.

В следващите редове ще се опитам да ви представя най-интересното свързано с титла след завръщането й във WWE през 2003-та и ролята и на втория по важност колан в съответния бранд в който е.

първия колан, използван в Mid-Atlantic Wrestling Championship

Титлата се завръща в синия бранд през 2003г. Организиран е турнир за това кой ще бъде първия и притежал след 1 година и половина "вакантност". Финалът на турнира е Eddie Guerrero vs Chris Benoit, а мачът им се състои на Vengeance 2003. Eдин от най-добрите мачове за съответната година, препоръчвам го на всекиго. Победител е Еди Гереро след близо 23 минути първокласен кеч. След близо 3 месеца с титлата и сравнително интересен reign, The Big Show отнема колана от Гереро на No Mercy и започва неговият скучен и същевременно дълъг reign. На Wrestlemania XX, в откриващия мач на шоуто, краят на скучното царуване на гиганта е факт, а новият шампион е не кой да е, а самият John Cena, който печели първата титла в кариерата си в WWE. US Championship също е така е за първи път защитавана на Wrestlemania тогава. Reign-ът на Cena с титлата не може да се нарече кой знае колко интересен, но пък от друга страна има някои добри защити, като singles мачa му с Rene Dupree и Fatal 4-Way мача срещу Dupree, Booker T и RVD. И в двата случая Сина запазва. Общо взето до слевдащата Wrestlemania всичко около тази титла се върти около самия Сина. Първо тя е овакантена от главния мениджър на SD! Kurt Angle след като Сина го напада; овакантената титла се печели от Буукър Ти, който в последствие губи именно от "Chain Gang". В последствие Сина има вражда с Carlito за това отличие, като "Caribean Cool" печели титлата веднъж, но за кратко време, след като Сина отново си връща притежанието й. На 01.03.2005, месец преди WM21 Сина губи титлата от Орландо Джордан, като причината е, че Джон се съсредоточава върху мача си с JBL за най-голямото отличие - WWE Championship. Докато Джон Сина е шампион, той променя вида на титлата със свой собствен.

Царуването на Орландо Джордан е много скучно и не се запомня с нищо. Не, всъщност се запомня - на Summerslam Chris Benoit побеждава Джордан и му взима титлата само за 25 секунди, абсолютен рекорд. Следващите няколко месеца основните лица, които се борят за титлата са именно Беноа и Букър Ти. Двамата правят над 10 мача в ефир, като всеки един от тях е приятен за гледане. Беноа държи титлата 2 месеца, след което я губи точно от Букър на SD! Meсец по-късно в поредния мач между двамата няма победител, след като има двоен туш и титлата става вакантна. Главният мениджър на Smackdown насрочва Best-of-7-Series Matches между двамата, за да се определи кой ще е новият й носител. След като Booker повежда с 3:0 в сериите, Крис Беноа съумява да изравни резултата и да го направи 3:3. В решителния двубой Букър симулира контузия и моли Randy Orton да го замести, който след помощ от самия Букър и жена му, Sharmell, успява да победи Беноа и да подсигури титлата за Booker. Все пак това не е краят на дългата им вражда. След месец и половина на No Way Out 2006 Беноа успява да победи Букър и да си върне титлата в най-добрия мач по между им, който взе ****. Новото царуване на Беноа не продължава особено дълго - на Wrestlemania 22 той губи титлата от JBL, който също не прави нещо запомнящо се с нея. 2 месеца след спечелването й в SD! той губи отличието от Bobby Lashley. С взимането на титлата от Лашли започва серия от няколко поредни смени на SD!, а царуванията са кратки и незапомнящи се - по 7-8 седмици. Lashley губи титлата от Finlay, Finlay oт Mr. Kennedy, а Mr. Kennedy от Chris Benoit, който няколко седмици по-рано се завръща.

Reign-ът на Беноа е доста дълъг - близо 8 месеца, за които реално погледнато Крис има 2 вражди - едната в началото срещу Chavo Guerrero, а вторта срещу MVP, от когото и губи титлата. С Чаво правят няколко мача, всички спечелени от Беноа, а враждата с MVP започва след Royal Rumble 2007, като първият мач е на WM23, в който Беноа защитава титлата си, на Backlash прави същото, докато не дойде Judgment Day 2007, когато най-сетне MVP успява да отмъкне отличието. Царуването на MVP продължава почти години, и както е характерно за тези царувания, и това не е кой знае колко интересно. В началото Porter защитава титлата си срещу Ric Flair и Matt Hardy, лятно-есенните месеци на 2007-ма има нелоша вражда с Мат. На Cyber Sunday МVP губи от Kane чрез дисквалификация, но титлата остава в негово притежание. Два месеца по-късно, на Armageddon, MVP отново губи мача си, този път от Рей Мистерио и чрез отброяване, но титлата все пак остава в негово притежание. По пътя за WM титлата почти не се състезава, а Портър участва в други неща - на RR'08 заплашва кариерата на Ric Flair, на No Way Out e в EC мач за златен билет за ME на WM24, който отново не печели, а на самата WM MVP е в Money in the Bank Ladder Match. На следващото PPV за първи път от толкова време запустялата US титла се защитава и царуването на MVP завършва - Мат Харди го побеждава и става "американски" шампион за първи път в кариерата си. Reign-ът на Мат продължава 3 месеца, през които Харди не прави нещо запомнящо се, освен мач на NoC 2008 срещу Чаво Гереро, който взима без проблем. На The Great American Bash е поставен и краят на неговия reign от Шелтън Бенджамин. И нещата стават по-зле - царуването на Шелтън от много хора е определяно като най-скучното с тази титла. То продължава близо 8 месеца, когато на SD! през Март 2009, MVP не си връща титлата. Montel отново не прави нещо кой знае какво с нея, но я прехвърля в RAW посредством WWE Draft 2009. Toва не се оказва успешно за него, след като в първите си дни в "червения" бранд, MVP губи от Kofi Kingston. Kofi от своя страна защитава титлата си сравнително често, но царуването му не е кой знае какво. След 4 месеца с титлата, той я губи на 05.10.2009г. от The Miz, като това е момент, считан за началото на големия пуш на Миз. Всъщност, както и при последните няколко човека, The Miz също не прави нищо запомнящо се с титлата, като малко след като я печели сформира Tag Team с Big Show и се концентрира основно върху запазването на титлата на двойки. Краят на поредното скучно царуване с US Championship е на 17.05.2010г., когато не кой да е, а самият Bret Hart побеждава The Miz в мач без дисквалификация. Само седмица по-късно обаче кеч легендата овакантява титлата, след като е назначен за GM на Raw. В същата вечер R-Truth побеждава бившия й носител, The Miz и става US Champion за първи път.

Царуването на Трут е по-малко и от месец, след като 3 седмици по-късно The Miz го побеждава и си връща титлата. Следва поредният reign, в който титлата почти не е защитавана. Като неин притежател Miz печели Money in the Bank Ladder Match на едноименното и PPV. Краят на втория му US Championship reign е на Night of Champions 2010, когато само месец след повторния си дебют Daniel Bryan печели титлата. Само след 2 седмици, на Hell in a Cell, Bryan побеждава Miz и John Morrison в Triple Threat Match, който е един и от най-добрите за годината. И след това обещаващо начало на царуването на Брайън, всичко около титлата утихна отново и тя почти не се защитава.

Автор: JingieBY

Edited February 8, 2011 by JingieBY

[reni_89]

Жалко е,че престижа на някой титли запада по-такъв начин.

Помня мача на Eddie Guerrero и Chris Benoit от Vengance 2003 та година.Невероятен мач направиха тези двамата (RIP)Следващите двама шампиони не ми са коментират.Чудя се ако върнат образа на Сина от тези години,дали пък няма да си заслужава.

Когато се сетя за US титлата,се сещам винаги за Беноа,не знам защо.Може би защото той е един от малкото шампиони,които са си заслужавали наистина?Защото след това престижа на титлата започна да запада?Че сега е по-зле и от отборното злато?Даниел Браян може да е уникален кечист (не суперзвезда) но и неговото царуване не е нищо особено,даже няма и свястна вражда в момента.Толкова много вариянти могат да се измислят,чак ме хваща яд,че се отнасят с такова пренебрежение и серат на историята.

Поздравления за темата.Хубаво е,че си си направил труда да я напишеш :)

Edited February 9, 2011 by reni_89

[stanislav33]

Жалко !Тази титла в днешно време е една от най неоценяваните

[Tr!oN]

Аз даже не мога да се сетя настоящия шампион..... оф да бе Кофито.