А как точно се изграждат нови звезди?

[koleda321]

Всеки кеч фен поне веднъж в живота си е мрънкал как не се изграждат нови звезди. Обаче никой не се заема да каже как точно става този прословут процес.

Моето мнение е, че става с интеракция или взаимотношения между кечист, който трябва да стане over, и звезда. Целта е публиката да си каже: "Брей, тоя е на един ринг със Скалата (примерно), значи е голяма работа!" За пример ще дам дебюта на Jericho през 1999. Когато дебютира, той прекъсна промо не на кой да е, а на Скалата, може би най-голямата звезда. Седмица след това прекъсна Гробаря. Така да се каже, Скалата сподели от светлината на прожектори с този новак. Така Джерико стана over с публиката. Той прекъсна Скалата, own-a го един вид, беше в един сегмент с него, значи трябва да е голяма работа. Друг пример, декември 2000г., имаме мач между Хардкор Холи и Уилям Ригал. На пръв поглед просто мач, но съдията е Остин. Изведнъж този мач стана важен, изведнъж стана интересно какво ще се случи между Холи И Ригал. Друг пример, Радикалите дебютират, след като току що са напуснали WCW. Пребиват 2-3 човека, публиката експлодира. Но не това е най-важното. Веднага след това те имат сегмент с Cactus Jack и HHH. И същата вечер пребиват световния шампион HHH. Те се намесиха с работите на ME звездите, пребиха шампиона, Cactus Jack цяла вечер ни казва какви са пичове, еми значи тия трябва да са голяма работа. Мисълта ми е, че младите трябва да си имат по някакъв начин взимане-даване със звездите и като свърши този сегмент или мач, те да са спечелили нещо. Или звездата да каже, че са голяма работа, или да own-ат звездата, или да пребият звездата. Така те ще получат реакция от публиката. И докато желязото е още горещо, един вид, букърите или сценаристите да се възползват от това и да направят нещо голямо с този човек, дали ще е вражда или мача, или нещо от сорта.

Ето още няколко примера за добре изградени и лошо изградени кечисти (лично мнение):

+ DDP - имаме ситуация, в коят nWo ходи наляво-надясно и пребива хора. Един от тях е DDP. Всички други си мълчат, сякаш нищо не е станало, ама той се изправя и вика чакай малко. Едва ли не първият човек, който се противопоставя на nWo. Тоя значи е голяма работа. Това е пример за взаимодействие между звезда и новак. Да, Macho Man би DDP на почти всяко PPV, но винаги с помощта на останалите от групата. И в същото време DDP го пребива на почти всяко Nitro и спечели първия им мач. DDP доказва, че може да бие 6-кратния шампион, доказва, че може да се противопостави на nWo => значи този човек е важен, този човек излиза, че е голяма работа.

+ Lance Storm (първите 3 седмици) - Lance Storm дебютира и с първото си промо казва, че всички останали, по-специално американците, са палячовци, той е истински кечист, той е истински атлет. На пръв поглед нищо ново под слънцето, очаквано е да го пречукат с първия му мач. Ама НЕ, той още с първия си мач печели титла. Голям праз, късмет. Да, ама той и на втората седмица повтаря упражнението. Голям праз, съвпадение. Да, ама той и на третата седмица печели трофей и става първия човек в историята на WCW с три титли. Я, ама тоя човек си доказа думите с действия. Излиза, че не е въздух под налягане като останалите. Излиза, че е....голяма работа. На четвъртата седмица даже има мач със световния шампион. Губи, ама от световния шампион и то излиза силен от мача. За 4 седмици Lance Storm стана от нищо нещо.

- Lance Storm - От нищо нещо и за по-малко от минута го върнаха обратно на стартова позиция. Може ли току що да спечели трета поредна титла и след това Кевин Неш да излезе и да го изхвърли от ринга като куче. Само с един ритник при това? Това е пример за лоша интеракция между звезда и новак. Lance току що стана over, на един ринг е с една от големите звезди, изправя се срещу тази звезда, не бяга, дотук много добре ииии след това бива унизен. Еми не се прави така, даже и аз го знам.

- London и Kendrick - HHH го пребиват...не знам кой беше, ама и няма значение, важното е, че го пребиват. И London и Kendrick му идват на помощ. Разкарват тия, дето го пребиват. Дотук добре, имаме тия двамата и голяма звезда, заедно, на един ринг, един до друг, тия помагат на звездата, значи са голяма работа. Или така щеше да изглежда, ако HHH не ги беше пречукал след това с две педигрита. САМ! След като досега го пребиваха. САМ! А това са бивши шампиони по двойки. Лошо взаимодействие между звезда и новаци.

+ Goldberg - тук не е точно пример за взаимодействие, но пак е добро изграждане. То по-скоро става от самосебе си. Но ключът тук е уникалност, Goldberg се откроява от останалите, които също доооста се открояват. Във време, когато всички около него правят супер-гъзарски промота (Austin, McMahon, Hogan, Nash, Sting...), Goldberg не казва абсолютно нищо....освен "Who's next?" Това е толкова жестоко, че ушите на феновете получават оргазъм. Той...просто излиза, пребива и се връща в съблекалнята. Нищо повече. Нищо специално, нищо сложно, просто излиза и скуошва. И е супееер-яко!!! Човек, който не се занимава с глупости, не се лигави, не се прави на интересен, а просто и върши работата. Никой не може да се скуошне като Goldberg! Нито Ultimo Dragon, нито HBK, нито никой. Това си е перфектен пример за "IT" фактор. Goldberg просто е интересен, просто е bad-ass и те просто го оставиха да прави каквото може най-добре. Това е много важно, просто остави човека да ги прави каквото може най-добре.

+ Brock Lesnar - това може би е най-доброто изграждане. Имаме голям човек, прилича на животно, тогава нека да играе животно. На микрофона не кой знае колко добър, но искаме да стане over бързо. Елементарно, Уотсън, слагаме му мениджър. Това загубено изкуство. Колко хора можеха да са изградени днес, ако имаха някой да им прави промотата. А Брок имаше не кой да е, а Пол Хеймън. Този гаден, омразен и невероятно забавен човек. Перфектно! Хеймън през цялото време ни убеждава колко велик е Леснър, а той от своя страна премаззззззвааа всичко по пътя. Да, ама бие само некви мидкардъри. Я да го видим срещу големите. Пречуква Хоган, прави F-5 на Гробаря (шампиона по това време), след това бие и Скалата. Ето ти интеракция между звезда и новак. Шампионът Гробаря и Леснър в отборен мач. Бият. Леснър побеждава в мач със световния шампион. Въх, излиза, че е голяма работа. И на всичкото отгоре след това и пребива шампиона. Е, тоя наистина е "The next big thing"!

- Booker T - не бива да има грам съмнение, в когото и да било, че Booker T заслужава да е световен шампион. Има визията, може да продава мачовете си словесно, има и уменията на ринга. Но на Bash at the beach 2000 някак си стана спонтанно. Сякаш Русо се чуди кой да сложи срещу Джарет и пуска първия, за когото се сети. Това е тъпо. Русо прави промо за това как ще даде шанс за титлата на някой, който наистина заслужава, някой, който отдавна е в WCW, а не е получавал шанс. И как така точно Booker T е това? Да, Booker заслужава, но, за протокола, защо не Rey Mysterio, защо не Stevie Ray, защо не Billy Kidman, той до преди месец имаше програма с Хълк Хоган? Добър замисъл, тъпо изпълнение. Booker T просто от нищото получи мач за титлата, от нищото и спечели титлата. Да не говорим и колко малоумно я губи после.

В заключение, това е моето мнение за това как трябва да се изграждат нови звезди. Взаимотношения с вече изградени звезди, да се докаже, че новакът е на нивото на звездата, следователно трябва да бъде взиман насериозно от публиката. Който има мнение по въпроса, нека да се изкаже.

[The Olimpic Hero]

Добро мнение си написал. Да кажа и аз един пример в същия дух. Дебютът на Alberto Del Rio. Излезе като heel, нареди top draw-а на SmackDown, каза че е по-голям от него и след това в последвалия мач си защити думите и даже предаде съвсем чисто Rey Mysterio. Скоро WWE не ни бяха предоставяли толкова силен дебют. Дефакто точно за една вечер Alberto Del Rio се превърна в един от top heel-овете на SmackDown.

[HEIDENREICH]

^ Да, Алберто дел Рио набра скорост,проблемът е,че много от хората получат някакъв пуш за дебют (2-5 победи според зависи) след което започват да ги джобят в повечето случаи съвсем ненужно.Това се е случвало и преди ,но в последните години мистериозната 'загуба на вяра" или "липса на планове" в комбинация със задкулисната политика закопаха много хора ,някои от които имаха шанс за освежаване на мейн ивент сцената.Списъкът е дълъг и предъвкан много пъти -MVP,KENNEDY,KOFFI KINGSTON,KOZLOV и още много други.

Дори хора за които е решено,че ще вървят нагоре и само нагоре като Ортън и Шеймъс минават през периоди на погребване и ребилдване и кариерата им е на върхов и спадове.Шеймъс примерно се опитват да го изкарат нещо като Леснар- звяр който няма прошка,но упорито отказват да му дадат ппв победа над някое от топ имената в ростера.Така времето за което той е признат за заплаха и мейн ивентър е много по-дълго ,отколкото ако беше получил правилен букинг.

Една от многото причини за спадане на ппв поръчките на WWE e именно ,че на всеки платен турнир участват едни и същи 5-6 човека.Последните мегазвезди които WWE създаде бяха Батиста и Сина през 2005-та ,Ортън и Edge изгряха на следващата година,но много по-трудно.След това нагоре изхвърча и Джеф Харди,но той се откъсна от мидкарда по-скоро заради подкрепата на феновете и тоновете мърчандайз които продаваше.

Така ,че макар и късно в WWE започнаха процес по създаване на нови звезди като Миз,Барет,Шеймъс ,Дел Рио, в по-далечното бъдеще евентуално и Морисън ,Зиглър,Браян , Макинтайър и др . и макар и закъснял,процесът ще доведе до нови лица,които ще носят компанията през идните години.

Иначе като пример за добре изградена звезда ще се върна малко назад в миналото и ще кажа Гробаря преди точно 20 години.След като дебютира на Survivor Series като мистериозният член на отбора на Тед Дибиаси ,още при появата си предизвика потрес и страх сред публиката,а след това направи кратко ,но доминиращо участие в отборния мач и ето-роди се звезда.През следващата година образът му все повече и повече се развиваше,намериха му по-подходящ мениджър,изобщо не даваха някой да го победи чрез туш и само за една година хората го приеха за заплаха за топ лицето на компанията Хълк Хоган.След победа на доскоро непобедимия шампион Гробаря вече в мейн ивента и макар,че през повечето време го използваха във вражди с гиганти и чудовища настрани от борбата за титлата ,той намери своята ниша и фен база .

Да се изгради нова звезда не е толкова трудно(тук дебело подчертавам стига и кечистът да има нужните качества и отдаденост към работата) но се иска добро планиране,мислене ,вслушване в реакциите на хората ,съдействие от хората над него в картата и най -важното -последователност.

[Radox]

^

И какво е направил оттогава? Само плямпа, без да е свършил АБСОЛЮТНО нищо. Сега най-вероятно Mysterio ще го нарита на този Smackdown! и толкова с "уникалния хийл" Del Rio. Тъжно, но факт.

[The Olimpic Hero]

^

И какво е направил оттогава? Само плямпа, без да е свършил АБСОЛЮТНО нищо. Сега най-вероятно Mysterio ще го нарита на този Smackdown! и толкова с "уникалния хийл" Del Rio. Тъжно, но факт.

Даже и да загуби това не би било фатално. Резултатът става 1:1, а враждата със сигурност ще продължи. Нормално е top draw-ът на SmackDown да си отмъсти, все пак това е WWE, а особено в PG WWE доброто винаги трябва да има реванш. Това е логиката, за която най-добре може да ти обясни Shawn_Michaels. На мен също понякога ми е трудно да я разбера, защото в реалния живот не винаги доброто побеждава, понякога и злото излиза краен победител, но това е положението. Заради това и много хора казахме, че Nexus бяха погребани на SummerSlam, но Shawn_Michaels простичко ми обясни: "След всички злини, които Nexus направиха, та те пречукаха цялото WWE, оставаше и на SummerSlam да бият най-големите звезди на федерацията, доброто трябваше да получи своето отмъщение, поне на SummerSlam". Та това е логиката. Всички обичаме повече лошите , те са по-готини, по-харизматични, могат да говорят повече глупости, могат да обиждат противниците си, могат да лъжат, могат да мамят, но трябва просто понякога да погледнем и от другата страна.

[- THE SUPERStar]

Искам да вметна 2-3 редчета. The Olimpic Hero каза че злите са по харизматични, което е много вярно, все пак те стъпват с нов образ или някакъв стар който не е използван отдавна. Но тук ще вметна че и много от добрите са харизматични а са буквално закопани. Примерите не са много, но аз ще кажа Christian, той е харизматичен, и мисля че като Heel може да се представи толкова добре колкото и като Face, при което повечето се провалят. Например Christian заслужава издигане, но защо не го получава? Защо феновете които се кефим на този кечист, не получаваме това което искаме. Защо? Един от най силните дебюти които съм виждал е дебюта на Jericho през 1999 (мисля че беше) в Raw is War. Да прекъснеш промото на един от главните, е нещо което не се дава на всеки, и точно за това мисля че това е запомнящ се дебют. Също така мисля че дебютът на Del Rio много наподобяваше този на Jericho, защото дебютира по много по различен начин. Другите като дебютират ги пускат срещу някой Jobber, дръпнат едно промо и това е. Но WWE позволиха на Del Rio да се заяде един вид с този най горе в SD в момента който беше. А това да ти дадат да се заядеш с този най горе е нещо което не се пада на всеки. За да дадат тази възможност на Del Rio, той трябва да ги е впечатлил с нещо. Тази възможност която дадоха на Jericho през 1999, значи че той ги е впечатлил с изпълненията си в Japan, ECW и WCW, такава възможност не се дава на всеки както се вика. Така че мисля че скоро няма да дадат подобна възможност на някой друг.

[Radox]

Не съм много съгласен с koleda321 и някой от нещата които е казал в първото мнение. Според теб значи за да стане един младок голяма работа, трябва в първата седмица след дебюта си да скуашни всички мейн-ивентъри в ростъра, включително и световния шампион? Е да, ама не стават така тия работи. Винаги като се пушва даден човек трябва да се мисли и за последствията, които нанася на образите на хората, с които се бие. Не може новак да пребие всички и ти да казваш, че това е "правилно издигане". Нещата трябва да стават постепенно, за да се провери отношението на публиката към дадения новак. Защото публиката не харесва всеки.

[dbrm]

И аз искам да дам един пример за бързо издигане на един много "обичан" от форума кечист.Да,става въпрос за The Great Khali.Та той още с дебюта си пречука Гробаря,нещо,което много малко хора бяха правили.Той го биеше всяка седмица.След като му завърши враждата,той започна да враждува с Батиста.Освен че го биеше постоянно,той пребиваше и Мистерио,Рик Флеър и всеки,който му се изпречеше на пътя.Имаше и вражда с Kane,който също бе разбиван на всяко шоу.Освен това той спечели и няколко световни титли и близо 2 години мачкаше всичко в SMACKDOWN!.Преместиха го в RAW ако не се лъжа и го пуснаха да враждува с Джон Сина.Макар и от начало да го биеше,той после бе размазан Сина и така свърши неговата доминация.Та според мен това е едно много добро издигане,макар и временно,макар и на кечист без никакви умения нито на микрофона,нито на ринга.Това е моето мнение

ПС.Браво за темата :beer:

[gboy]

Я, каква хубава тема И най-накрая да стане дискусия, браво !

Ето моето мнение по въпроса:

Аз не съм съгласен с изграждането на млади звезди с директна интервенция с мейн ивентърите. Ако забелязвате - примерите, които сте дали с Кали, МВП и прочее, обикновено завършват нейде в мидкарда, далеч от всякакви големи титли. Всъщност, доколкото забелязвам, в WWE имат политиката да изградят някой на бегом и да го дадат на закуска на някое мейн ивентърче, за да запълнят времето докато настъпи часът за нещо истинско. Примерът е с Кали, който в крайна сметка мачкаше всичко по пътя си и накрая Джон Сина го изпотроши от бой и в момента Кали си е в мидкарда. Същото е за разните чудовищни образи тип Сницки (или както там се казваше) и прочее.

За да се изгради една млада звезда трябва време и правилна подредба на фюдовете. Феновете трябва ясно да си дават сметката кой е това, какво може и най-важното - да искат да го видят с някоя голяма звезда на ринга. Пътят на мейнивентъра минава през мидкарда, поне по моему. :)

[reppotswohS]

И по единия и по другия начин е имало успех. Дали ще го бутнат директно при main event-ърите (Sheamus, Barrett) или ще го издигат постепенно (The Miz, Jeff Hardy, John Cena) все тая, но това далеч не е най-важното, най-важна е реакцията на публиката, защото в крайна сметка всичко е за нея, тя ще си купува тениски, DVD-та и т.н. Според мен и по двата начина може да се постигне нещо, стига да го ''поднесат'' правилно на публиката.

Но все пак ако трябва да избирам между mega push още при дебюта и бавно, но хубаво издигане бих предпочел второто. Защо? Защото хора като Sheamus, Jack Swagger и т.н. все още не мога да ги приема съвсем на сериозно, не са утвърдени, въпреки световните титли.

Сега ето, в няколко стъпки как аз бих искал да бъдат изграждани нови, големи имена в кеча, като цяло:

1. Образа. Разбира се той си остава най-важен, независимо дали heel или face ако gimmick-а му скучен, изтъркан, банален няма как да се получи. Ако имам шанс да избирам ще залагам повече на образи, близки до нормалния човек. Не патриоти, наркомани, супер герои и т.н. Като казвам нормален човек имам предвид нещо наистина нормално, но все пак с една-две отличаващи черти и повече показване на характер - Austin. Какъв беше Austin? Обикновен тексасец, с твърд характер, от време на време чист son of a bitch, който пие много бира. И когато направи нещо наистина откачено то се запомня точно заради това, че не е супер герой или нещо от сорта. Някога Austin бил ли е душичка? ''Живеел ли е заради хората в залата?'' Ами едва ли, докато им показваше среден пръст, но те (ние) все пак го обичах(ме)а.

Да обобщим за образа при дебюта - нищо банално, нещо което та кара да кажеш ''hell yeah'', но все пак ти показва среден пръст. Ето това е интересно, а не безлични глупости като днешните. В момента в 90% от хората не виждам никаква персоналност, никакъв характер, нищо. Няколко бързи примера - Cena, живее за феновете, ала-бала; Sheamus - просто е гаден и т'ва е, нищо друго, има там някакъв образ на селски тарикат, както и прическа... Ъмм, Ted DiBiase? Безкрайно скучен. Mcintyre? Също толкова ''празен''. На времето всеки персонаж си беше интересен по своему, независимо дали играе добро или лошо момче. Ще кажете - зависи от човека, някои просто нямат 'it' - няма как да не се съглася, поне наполовина, защото в крайна сметка хората, които стоят отзад пишат текстовете им и ги карат да зубрят, никой по никакъв начин не може да изрази себе си, всичко е учене наизуст и все скучни образи, мъка, мъка. Колко интересни персонажа е имало в последните години? CM Punk, Alberto Del Rio и... за друго не се сешам, може би Miz и Danielson съшо спадат към тях.

Образа при дебюта е безкрайно важен, защото точно тогава трябва да се привлече интереса към кечиста и после с времето да се моделира, но така, че да не става 'света вода ненапита', нека има грешки, нека предава хора и да показва слабости, ето това го доближава до нормалния човек, каквито са всички в залата. Далеч по-интересно е да гледаш 'себе си' един вид, какво прави в подобни ситуации и как реагира, отколкото някакъв свръх-човек, както той сам се изрази, да се опитва да пуска internet-jokes.

2. Говорене, говорене, много говорене! Мълчаливите красавци никога не са били на мода. Без да му се дава шанс още в началото по някакъв начин да общува с феновете след 5 години (Morrison...) няма как да стане! Трябват тренировки. Дори и само една-две думи за опонента, или в някое backstage промо, или нещо, за което отдавна си мисля - при дебют на нов кечист, Mr. Josh да му взима интервю за минутка-две. Да каже какво дири във федерацията, нещо за себе си и разни такива неща. Така ще даде представа на феновете за себе си, а и ако говори по-често те 'ще свикнат с него' по-бързо и лесно. И тук ще е добре нещата да са по-обикновени и близки до нормалния човек, вижте например Danielson ''с прическа за 10$'' колко добре беше възприет, той е още един пример за това, че по-обикновените образи са по-лесни за възприемане от публиката.

3. Мачове. Ясно е, че ако няма талант на ринга smark-овете ще го хранят, но пък за да изградиш голяма звезда в WWE не е задължително той да е кой знае колко техничен, любимия ни приятел с лилава тениска може да го потвърди. Но нямам предвид това като казвам мачове, става въпрос за опонентите му и срещу кой ще дебютира. Ако е някой от mid card + естествено, че ще бъде възприет по-на сериозно. Но не и директно срещу утвърден ME-ър, това не ми се виждам много правилно, първо защото когато излезеш срещу top draw в първите си мачове хората си казват ''тоя е big deal'', а няма човек, който да не таи някакви, дори малки, гаднички чувства за големите клечки, които са над него. Затова натякването не е най-правилния начин, според мен. Бих предпочел да гледам бавно издигане по стъблицата, започваме с някой, който е по-ниско в roster-а, после нагоре към mid card-a (ако искат да го издигат по-бързо директно да го пуснат тук ще е по-добрия вариант) и така, бавно нагоре като се следи реакцията на публиката, ако има добри отзиви накрая го пускаме в някой дълъг и оспорван ME мач и готово. Въпроса според мен е нито да се бие само с jobber-и, нито пък да ни го бутат в лицето още на първото шоу.

Нека сформираме една формула за дебютираща звезда, която трябва да бъде издигната до ME в рамките на няколко месеца (всичко е лично мнение, разбира се)

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Образ, по-обикновен, по-близък до нормалния човек (или поне да прави неща, които са по-близки) + Повече говорене на ринга и backstage - особено големи мачове в първите му шоута + малко 'закачка' с феновете и опонентите си, така че да покаже характер! + Демонстриране на още характер, посредством 'не харесвам еди-какви-си хора', 'обожавам това, обожавам онова' + дълъг, много оспорван мач за 'дебют' в ME, който да завърши изграждането на нашия човек и той спокойно да може да продължи при големите кучета, или накъдето го отведе съдбата.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Накратко: Оригинален, но все пак не чак ексцентричен gimmick >> редовни опити с mic-a >> характер, персоналност >> постепенно подбиране на опоненти >> хубав мач срещу голяма звезда за финал.

Като цяло така виждам изграждането на интересни образи и ако имах възможността бих постъпвал така с всеки младок.

+ Още едно нещо - никакво закопаване, дори и да е зле и да не се справя или го държиш на ниво така че винаги да можеш да го издигнеш или го уволняваш, това е. Закопани хора, които да ти е жал да ги гледаш не трябват на никому, но втория шанс според мен е важен. А не като на Swagger - направи за месец и нещо няколко promo-та и хубави мача, не бяха доволни и му окастриха крилата. Добре, ако не сте доволни вземете му титлата, но не го закопавайте толкова бързо, защото после когато искаш пак да го върнеш в играта няма да се получи, MVP за справка.

BTW, знам, че темата не е само за изграждане на току-що дебютирали, break-out звезди, някои чакат с години докато им се даде възможност да се проявят (само ей така, да вметна, ако се дава възможност на всеки по някакъв начин да покаже харизма с promo ще е далеч по-лесно да се определи кога и дали ще го push-ват, погледни стъпка номер 2.) и през това време те се намират в период на изчакване, в който трябва да впечатлят по някакъв начин сценаристите за да получат push. Но през този период трябва да се поддържа и пред феновете. Една-две думички поне, за да бъде възприет по-добре когато решат да го издигат. Ако не е казвал нищо една година например, не е правил друго на шоутата освен да се бие и след време внезапно решат да го пускат нагоре няма да бъде възприет толкова добре. Ясно е, че на хора, които са долу в roster-а няма как да им се дава много ефирно време, но поне няколко думички, взимане на участие в някакви истории. Дам, забравих да включа историите в стъпките. Но за тях няма и какво толкова да кажа, трябва да са интересни.

Ето какви са те по принцип в WWE: ''Ти ме наби, сега ще те набия аз, после пак ще се бием и пак ще се бием!'' (Dolph/Kofi...) Не става така, просто не става така! Трябват истории, дори и дребни, да ползват гаджета, това винаги е работело, любовни триъгълници, съревнование в области извън ринга (Hardy/MPV) и т.н. Ей т'ва е.

BTW, ето кои са изградените правилно (поне според мен) кечисти, в WWE от последните години:

CM Punk

Edge

Cena

Jeff Hardy

& The Miz.

На някои от тях периода на изчакване им беше наистина прекалено дълъг, но пък издигането се получи при всички добре.

[koleda321]

Според теб значи за да стане един младок голяма работа, трябва в първата седмица след дебюта си да скуашни всички мейн-ивентъри в ростъра, включително и световния шампион?

E, не става въпрос да ги смачкат, даже не става въпрос и да бият? Меракът ми е да са в общи сегменти. Пак се връщам на дебюта на Джерико. Ако сегментът му не беше със Скалата, нямаше да има такова значение. То и Скалата го вкара в шах накрая, но все пак едно е да се репчиш на някой случае джаброни, друго си е да се репчиш на Скалата. Поне аз така си го представям.

Ако става на въпрос, перфектното издигане трябва да е на Bret Hart. Човека спокоойно си мина по цялата стълбица, по цялата йерархия на WWE и накрая стана лицето на компанията. Първо започна в отбор, взе отборната титла. След това стана single's звезда и мидкардър, взе интерконтиненталната титла. И накрая вече стана и световен шампион. Предполагам повечето това имате предвид под постепенен пуш. Но тук го има и момента, че Брет е търпелив, а повечето нови не са. Или поне така ми се струва. Единственият подобен на Брет случай, за който мога да се сетя, е на Miz. Oтбор->мидкард шампион и до месеци вече ще е и световен шампион.

[gboy]

Но все пак ако трябва да избирам между mega push още при дебюта и бавно, но хубаво издигане бих предпочел второто. Защо? Защото хора като Sheamus, Jack Swagger и т.н. все още не мога да ги приема съвсем на сериозно, не са утвърдени, въпреки световните титли.

Точно това ми е идеята и на мен. Когато някой дойде от нищото и изведнъж стане мейн ивентър, то това стои мега измислено, нереално. Как да приема насериозно Шеймъс, акто до оня ден не знаех, че съществува. В никой спорт звездите не падат от небето. Все едно във футбола до вчера да не знаеш, че има такъв футболист и изведнъж БАМ - ето я голямата звезда на Барса или Манчестър. Еми няча как да не си зададеш въпроса - тоя досега къде е бил, какво е праил, как така не сме го чували и виждали ? Затова съм 100 % зад постепенното издигане. По-бързо, по-бавно, няма значение, но да е постепенно.

[Radox]

Аз пък Sheamus го възприемам насериозно, не знам защо, но има някакво main-event излъчване в него. Хората, които обаче изобщо не мога да възприема като бивши световни шампиони са Jeff Hardy, CM Punk и Jack Swagger.

[G]

Бе винаги една суперзвезда може да стане интересна, ако ще и да е закопавана с години.. важното е да има ИДЕЯ! Има ли идея, има ли насока към която се движи образа му, то ако той има качествата да застане пред всички тези хора и да perform-не на ниво винаги може да дръпне нагоре (типичен пример е The Miz, който в един момент джобеше в ECW). Заблуждавате се най-вече в този спор поради многото гледане на WWE според мен. В WWE винаги дават "пробен период" на новаците (месец най-много) и в това време не покрият ли огромния списък с очаквания на Винс, лека полека ще пропадат надолу в card-a където спокойно могат да правят компания на звезди от ранга на Yoshi Tatsu. Друг проблем както и отбелязах е самата идея.. някой образи се изчерпват прекалено бързо поради факта, че са от типа "One night freak show" и след тази вечер въпросният "клоун" или "циркаджия" вече не получава нужната реакция от страна на публиката, за ОГРОМНО удивление на writer-ите които са работили дни и нощи предварително. Друг проблем при изграждането на звезда е може би този прословут "It factor". Да добър си на ринга като Shelton Benjamin, но нямаш и харизмата на Kurt Angle... да имаш образът на Randy Orton, но уменията ти на ринга са като на David Otunga.. това е всичко! Ако не си "пълният пакет" както се казва, много трудно може да се наложиш като Main Eventer и в общи линии ближеш midcard-а като John Morrison.. който ако имаше малко повече харизма с този образ и умения щеше вече да е World Champion! Затова и хора като Dolph Ziggler, MVP, Drew McIntyre, Cody Rhodes & Ted DiBiase ще стоят назад. WWE обича да развива образите на най-големите си звезди, а останалите са просто filler-и.. а стане ли дума за изграждане на нови звезди всичко е до това да "хванеш окото" още с първите си изяви. (както направи Wade Barrett и сега пича е в мачове за световната титла ).

Edited October 9, 2010 by G

[RcadestickR]

koleda321, стабилен пост си написал, ама мисля, че бъркаш изграждането на нови звезди със дебютирането на вече изградени такива. Да си напиша и аз простотиите. Според мен има 2-3 основни начина за издигане на непознати лица. Също трябва да отбележа, че 90% от дебютите са heel дебюти, защото е по-трудно хората да заобичат face, когото не познават, отколкото да намразят heel, когото не познават. Сега всичко е омешано, но допреди 10-тина години нещата стояха така:

* Хийлът дебютира и наритва някой ME-тър. Прости примери са Papa Shango, който "проклева" Ultimate Warrior и Razor Ramon, който пребива Randy Savage.

* На база реакцията на публиката и представянето му, хийлът е или забутан като jobber (Papa Shango), или поставен в midcard-а, където да гони IC титлата (Razor Ramon), с която да се издигне и да стигне световна титла в рамките на няколко години.

* Всичко това става постепенно, феновете се запознават с героя и го харесват, или мразят, но в крайна сметка има време за развитие на някой кадърен образ, който изкарва реакцията от феновете.

Още един прост пример: "Stone Cold" Steve Austin дебютира с този си гимик малко преди KOTR '96, след което печели турнира и успява да унижи легендата Jake Roberts с едно от най-добрите промота правени някога. Следващият път когата ще го видим на PPV е след два месеца, а като световен шампион - чак след две години. Въпросът е, че Austin е успял да се издигне с този си турнир и събира някакви последователи сред феновете, които биха платили пари, за да го гледат и то само заради това промо. Какво правят WWE? Дават му титлата веднага в мач срещу топ фейса на компанията, който има избочен край? Надали. Правят го доста популярен midcarder. Враждата му с Bret Hart кулминира на WM13 в един от най-запомнящите се мачове в историята, както и може би този с най-емоционалният завършек правен някога. Всички вече знаят, че Stone Cold е legit. WWF му дават титлата автоматично на следващия Raw? Надали. Austin печели отборните титли на два пъти и продължава да фюди с New Hart Foundation, което кулминира най-накрая в мач за IC титлата срещу Owen (където Аustin си чупи врата, но това няма значение за примера). Някъде около същото време той започва да фюди и с McMahon, а световната титла печели чак на WM14. Минава около година и половина, преди дори да се замислим, че Austin може да е шампион. Феновете са имали време да опознаят героя му и да решат дали искат да го мразят, или не искат, дали искат да видят още Stone Cold изпълнения, дали искат да го видят като шампион. Т.е. Steve Austin е успял да се изкачи по стълбицата на успеха в очите на публиката и когато най-накрая, след всички лайна, през коите е минал, печели световната титла, прецаквайки Vinnie Mac жестоко много, всеки един човек който гледа може искрено да му симпатизира. Представете си, че му бяха дали титлата от нищото в края на '96-та. Хората щяха да си кажат 'meh' и повече да не чуем за него. Такива изграждания вече няма, а вместо това виждаме Sheamus, който два месеца след дебюта си стана шампион и не знаехме нищо за него, освен че прилича на Ronald McDonald.

P.S. И затова ме е яд, че в TNA няма една стабилна midcard титла, която да служи като стъпало към ME. В WWE положението е малко по-добро, обаче престижът на IC и US титлите не може да се сравни с престижът им преди 10-12 години, примерно.

Edited October 13, 2010 by Mizernik^^

[koleda321]

Всичко това става постепенно, феновете се запознават с героя и го харесват, или мразят, но в крайна сметка има време за развитие на някой кадърен образ, който изкарва реакцията от феновете.

Това е перфектният вариант, да. И примерът с Остин е добър, но според мен той подкрепя и моята теза. Интеракция с МЕ-ър - Брет Харт. Остин не стана звезда след враждата му със Савио Вега, примерно, а след враждата си с тогава 3-кратния WWE шампион. Брет победи и двата пъти, но след мачовете Остин винаги изглеждаше сякаш просто малко не му е достигнало. Просто смятам, че в очите на повечето хора така мидкардърът изглежда на едно ниво с МЕ-ът, т.е. самия той става МЕ-ър. Разбира се, това не е универсална формула, имало е и несполучливи опити.

[RcadestickR]

Прав си, даже доста. Като се замисля Cena и Lesnar дебютираха срещу Kurt Angle. В момента е гадно, че няма особена йерархия при титлите, което пречи на т.нар. издигане и става пълна салата и в двете големи федерации в Щатите. Също не мога да разбера защо един вече изграден ME-тър би тръгнал да печели midcard титла. Първият безспорен шампион - Chris Jericho - тръгна да гони IC титлата след завръщането си... AJ Styles се занимава с джобърски титли. Крайно странно е и според мен в днешно време няма някаква особена формула за създаване на нови звезди, което пречи. Примерно, един нов, но зарибителен образ като Pope трябваше вече да има някоя друга титла в резюмето си, а вместо това го знаем като "човекът, който за малко да стане световен шампион на няколко пъти". Хора като Desmond Wolf нямат никакъв стимул да стоят в гадния midcard, защото нямат какво да спечелят там и т.н.