Russo vs. Cornette

[RcadestickR]

VS

Открит паркинг зад Wendy's, Louisville, KY, Късно през нощта

Джими стоеше завързан за някаква мантинела. Ушите му бучаха. Чудеше се как беше стигнал до тук и какво по дяволите го беше цапардосало в кенефа преди малко. Животът му мина пред очите му като на лента, но се оказа доста скучен и кратък филм пълен с еднотипни промота, провалени букинг идеи и доста хамбургери. Той не знаеше нито къде по дяволите се намира, нито защо беше там, а някакво ъгълче на подсъзнанието му псуваше неустоимото му желание за говеждо, което го беше събудило в 2 посред нощ. Лудешки смях разцепи тишината. Светнаха фарове и се чу одъртяло италодиско парче. Корни успя да види през пукнатите си очила някаква олюхана розова лоурайдърка на 50-тина метра от него. Не можеше да сбърка човекът зад волана, въпреки че фокусираше само брадата му. Джими изкрещя това, което може би шяха да са последните му думи.

Cornette: Вини? WTF!?! МРАЗЯ ТЕ, ТЕРИ ТЕЙЛЪР! МРАЗЯ ШИБАНИЯ ИНТЕРНЕТ!!!

Офисите на TNA в Nashville,TN, Няколко месеца по-рано

Когато уволниха Корнет, Русо се обръсна за повода, дойде пиян на работа и цял ден танцува върху бюрото си, омазвайки с кал сценарият, в който най-накрая пушваха Даниелс. Това беше първоначалната му реакция. Нямаше да се занимава повече със захарния глад на Корни и изблиците породени от него. Нямаше да чува за пореден път, че шоуто мяза на повторение на Джери Спрингър. Нямаше и да се налага да му напомнят, че жена му може да мине за негово извънбрачно дете, заченато при кръвосмешение. Край! Русо беше цар и владееше всичко TNA-ско! Идея си нямаше, че след време ще трябва да се занимава с изрусеното плешиво копеленце, което беше уволнил преди десет години. Седмиците се нижеха една след друга, а Вини го налягаше апатия, която отново причини брадясването му. Писна му да ходи по християнски шоута и да сравнява космите на краката си с тези на водещата. Бавно, но сигурно осъзнаваше, че без Корнет нямаше кого да псува по цял ден, следователно нямаше и какво да прави. Хоган и Бишоф дойдоха и поеха командването. Всичко си продължи постарому за Русо, даже получаваше и по някоя друга похвала за свършената работа, но и до там се спираше. Хиляди мисли минаваха през главата му, включително и тези за установяване на междуполова титла и печеленето и от мустаката му жена. Започна бавно да психясва, да размишлява за ефективно самоубийство и т.н. Дори и не подозираше, че в офиса на Бишоф се беше случило нещо, което щеше да промени живота му изцяло. Всъщност, това ставаше точно зад съседната врата:

Eric: Мисли малко! Изслушал си всичките глупости на Корнет за толкова години. Трябва да можеш да напишеш писмото!

Paul Heyman: "Слушал" описва доста точно ситуацията. Тресе ме авторска криза, а и следващия път ще те помоля да не ме вмъкваш тук облечен като баба ти! Аз съм уважаван журналист...

Eric: Пишеш за британски копанарски таблоид без бъдеще. Кажи ми нещо което не знам.

Paul Heyman: А и откъде знаеш, че няма да отрече, че го е писал той?

Eric: Корни курволясва на такива теми. Няма да отрече и че е оправил леля си, стига да му донесе още малко публичност. Действай! Вече хакнах пощата на Тери Тейлър. Ще го превърнем в скандал, който ще разтресе света на кеча из основи!

Paul Heyman: Остана само финансовият въпрос. Искам един милион долара, или...или...ECW инвазия в TNA! Точно така!

Eric: Кредитната ми карта е празна... Ще приемеш ли чек?

Paul Heyman: Не и от теб...

Eric: По дяовлите... Както и да е. Да се надяваме, че това ще държи нашето приятелче зает известно време.

Винс видя, че имаше поща. Разни червени петли се разхождаха по екрана. Видя, че Тейлър му беше пратил писмо, пратено на него от Корнет. Изчете набързо всичките заплахи за живота си и му прилоша. Тръгна да звъни на адвоката си, но се спря в последния момент. Нещо в главата му прещрака. Седна на бюрото си и започна да пише сценарий озаглавен "Die, Corny, Die!". След има-няма два часа той изхвърча от кабинета си с бясна скорост. Очите му святкаха в нощната тъмнина. Бишоф доволно потриваше ръце в съседната стая...

TO BE CONTINUED

P.S. Въпросното italodisco

Edited July 10, 2010 by Mizernik^^

[RcadestickR]

Винс прекара следващите няколко седмици в следе на Корни. Гледаше го как яде, как спи, как сере... и общо взето това е, защото Джими явно не правеше абсолютно нищо друго когато и да е. Русо живееше на улицата, но продължаваше да пише сценария, като изчисляваше точния момент, в който щеше да настъпи смъртта на Корни. И без това приличаше на клошар. Беше идеалното прикритие. Дойде и времето сценарият да бъде изпълнен и Вини в крайна сметка да се озове зад волана на въпросната розова лоурайдърка и да пусне въпросното италодиско. "Всичкият ми букинг, цялата ми кариера води до тук!" - помисли си той. Вини светна фаровете и видя неадекватната мутра на Корнет. Душата му се изпълни с благина. Вършеше богоугодно дело - отърваваше света от този цайсат плужек, който не признаваше нищо, освен себе си. Винс настъпи газта и за малко да свърши в гащите. Колата заподскача към завързания Корнет, който може би вече изкрещяваше последните си думи. Точно преди да размаже Джими и да изпълни целия паркинг с чаркалаци, нещо цапардоса лоурайдърката (която беше толкова безможно дърта, че поне веднъж бе возила Ед "Удушвача" Луис) и я отклони от траекторията и. Вини изтърва волана и се заби в някакви контейнери, където остана да лежи между чеп за зеле и купчина дамски превръзки.

Корнет отвори очи и се зачуди защо не вижда собствените си черва по паважа. Пред него стоеше сенчеста маскирана фигура.

Cornette: Франки?

Предположи, че е Франки Казариан, тъй като не бе виждал никой друг да носи костюма на Suicide скоро. Оказа се прав. Каз махна маската и се ухили тъпо.

Kazarian: Това е задето ми осра пуша, бездарен италиански боклук! Как ще ми дадеш герой с такова име? Съдейки по него първото ми действие сигурно е било самоубийство с ледено сокче, но явно не ти е стигнала кенефната хартия и си си обърсал гъза с формата за това шоу! Педераст...

Cornette: Франки, идея си нямаш колко се радвам да те видя!

Kazarian: А ти си нямаш идея колко жици съм вирзал по оня блок само за да се правя на Тарзан и да те спасявам.

Cornette: Франки, трябва ми болница. Мисля че кървя отнякъде. Усещам топлина и нещо лепкаво.

Kazarian: Насрал си се, Джими...

Cornette: Оу...Слжои нещата в перспектива. Какво искаше тоя лигав психопат от мене?

Kazarian: Не знам, но по-добре да го намерим, преди да е изсвирясал.

Двамата тръгнаха към кофите за боклук, където се беше разбил Русо. Разбутаха малко зелки и го видяха прегърнал някаква оръфана врата от гардероб.

Russo (в просъница): Мамоооо...защо трябва да ми мериш температурата ректално. Винаги забравяш термометъра вътре...

Kazarian: Ставай, боклук. Имаш въпроси за отговаряне.

Russo (събуден): Ъ...? Ти не се ли самоуби? (Вини отнесе стабилен тупаник в суратя, който няма как да отчета в диалога, затова и четете глупостите в тези скоби.)

Cornette:(скачайки да бие Russo):Защо, брадисто копеленце? Не ти ли стигаха другите низини в живота? А? Сега и невинни хора ще убиваш зад любимият им ресторант, на всичкото отгоре!

Kazarian (дърпайки Cornette): Спокойно...Димии! ДЖИМИ! Върви да подишаш малко, аз ще се оправя с него.

Cornette: После искам 5 минути с него, да му строша каската както подобава.

Kazarian: Имаш ги! Махни се малко за момента.

Kazarian (към Russo): Казвай сега! Защо се опита да убиеш Джими? Сигурно знаеш това, което и аз знам. Той държи истината, по дяволите и проклет да съм, ако ти позволя да нарушиш баланса.

Russo: Не...какво? Опитах се да го убия защото ми скапва живота, дори с отсъствието си, дори...

Вини не можа да довърши изречението, тъй като около него се образува вихър от зелена светлина и дим. Каз отхвръкна настрани, а физиономият на Корни беше неописуема

Мога да обяснявам надълго и нашироко за времепространствени вихри, които водят към други вселени и форми на живот, които оформят съдбата на самото съществуване. Този, за съжаление, водеше към Флорида, но, за него - после.

Корни и Каз още стояха на паркинга, където вече имаше огромен кратер и доста части от кола, накълцани зелки и поток от мензис, всичко в резултат на въпросния вихър, за който ще говорим после. Франки запази самообладание, но Корнет напълно изтрещя.

Cornette: От всичко, което е правил до момента, това, това се нарежда най-отгоре на резервоара с пумия. Майната ти Русо! На теб и на всичките ти роднини и на техните роднини! Да го духаш! Искам да умреш като мръсно животно! Манаф!

Kazarian (на разстояние в разговор по телефона): Да, мисията е изпълнена, но Русо изчезна. Как да го намеря? Не мога да обяснявам сега. Имам достатъчно психопати на главата си в момента!

Флорида, другия край на времепространствения тунел, няколко секунди по-късно

Русо едвам се опомни и не разбираше нито къде се намира, нито защо е там. Само знаеше, че е тъмно. Доста, доста тъмно. Мислеше си какво ще прави от тук нататък, след като не успя да убие Корнет. В главато му се промъкна и история за Soap on a Pole мач, където двама мексиканци ще се състезават кой пръв ще се изкъпе за да отмие пръстта от тунела през който е преминал границата и да изтрие доказателствата от името си, за да не го депортират. Явно го гонеше деменция. Изведнъж се чу глас. "BEHOLD! THE TASKMASTER!". Блесна светлина.

Kevin Sullivan: Как е, Вини? Забравихме се, май...

TO BE CONTINUED...

[G]

Creative сериите are going wild в BWC ;]

[koleda321]

ОМГ, какво верно става тука! Всеки почна да пише такива теми... и то доста смешни, да му се невиди! :lol: