Jump to content

Какво играете в момента?


RkO_SyLoR

Recommended Posts

Suffer-H

Аз съм нещо като Рони ОсъливънЪТ на BWC, ако бях с 20 години по-млад щях да преследвам кариера в билярда, но за съжаление късно разкрих таланта си...

 

 

Ф.Н.Н.В.Ф.З.В.В.П.Н.Б.Р.С.

Link to comment
  • 3 weeks later...
ShiningWizard
Posted (edited)

Тъй като бях гейткийпнат от форона заради "нърдските" ми постове, ще напиша едно кратко впечатление от играта "Vampire The Masquerade:Bloodlines", която сходно на "Fallout New Vegas" страда от нереални бъгове и на помощ идват фенските пачове. Последният пач за "Vampire The Masquerade:Bloodlines" ми оправи преживяването с това заглавие и минах успешно играта с моят clan Ventrue пичага, като първо инвестирах яко точки в интелект, за да минава някои от мъчителните куестове само с диалог. Играта наистина има една от най-добрите истории за западна ролева игра, а за 2004 има много амбициозен геймплей, макар и "счупен", както биха го определили в днешни дни. Това е технически първата игра, която е правена на култовия "Source" енджин на Valve, докато свинята Гейб им казал да я пуснат след като излезе Half-Life 2 и естествено, това повлияло много зле на продажбите на тази игра през 2004. Да излезнеш наред с блокбъстърите Half-Life 2, Halo 2 и Metal Gear Solid 3 не се отразява добре на позицията ти в пазара, ама хич. Хубавото е, че това заглавие го издигат в култ и много от геймърите я определят като "шедьовър пълен с грешки", който рядко биха пресъздали, поне в този период в индустрията, в който се пускат шаблонни заглавия без да полагат риск и ентусиазъм да направят нещо уникално.  Ако искате готино RPG с много интересна история и уърлдбилдинг, задължително препоръчвам. Превъртам я още веднъж с клан Тремере и преминавам на нещо, което събира прах в Стийм библиотеката ми, вероятно Dragon's Dogma.  

 

П.П. Тия игри "Swansong" и "BloodHunt" са слаб опит да капитализират на този франчайз. Жалко, че това е най-близкото до Bloodlines 2, за която не знаем дали изобщо ще пуснат с тия уволнения на ключови имена като Браян Митсода и компания. 

Edited by ShiningWizard
  • Upvote 2
  • Confused 1
Link to comment
HEIDENREICH
54 minutes ago, ShiningWizard said:

Тъй като бях гейткийпнат от форона заради "нърдските" ми постове

Това па кога е станало ? :wacko:

 

Онтопик

 

Cyberpunk 2077 - още съм съвсем в началото, но е интересна , очакванията ми са високи. Направих един дългохуест грозник- уличен тарикат и една нереална пичка -Номад. 

Сума ти време си играх с генератора на герои за да и направя перфектните цици и интимна прическа .

 

Само че след различните стартови локации, куестовете стават съвсем еднакви, така че едва ли ще я играя два пъти с двата героя. Подобен бе случая с Dragon Age Origins , където имаше 6 различни начала на играта в зависимост от изборът ти на раса и произход на героя.

Игрите от серията Witcher не е като да нямаха потенциал за преиграване , но ще трябва да мине някакво време. 

Как стои въпросът с бъговете в пач 1.52 ?

Засега попаднах на два. Едно изхвърляне в уиндоус по време на автомобилна гонка , и една прецакана престрелка, дето две коли се гонят, настигаме лошковците, стрелям от упор в шофьора им без никакъв успех. Супер съм кьопав на игри със стрелба, особено FPS , но няма шибан начин да не уцеля от 1 метър. 

 

Ще продължа с играта , визуално е много приятна, страхотен кеф е да се разхожда човек из Night City , атмосферата е велика. Дано няма много гейм брейкинг бъгове.

 

Mortal Shell обаче ми е много тегава. С много зор минах туториала и заклах няколко обикновени разбойника. Само че не мога да свикна с шибаната механика, въпреки че задобрях в Lords of the Fallen. Тук идеята е да се спами с умението Harden което те вкаменява и противника губи баланс , ако те удари докато си вкаменен. Което значи че трябва да се ОСТАВИШ да те ударят и да се вкамениш малко преди удара. Е не мога да свикна с това, мама му деба славовишка. Свикнал съм да доджвам и да бягам кат някой пути или да махам яко с меча в стил юруш на марулите. Попадна ли на двама едновременно ми набиват шамарите, изпадам от бронята и ми се ебава мамеца.

 

Как ще играя Elden Ring хабер си нямам, като на тази съм толкова зле . :( 

 

Иначе пускам от време на време Darksiders 1 и 3 с племенниците , и в двете игри съм в началото.

 

Divinity Original Sin 2 и Pillars of Eternity засега ги заебах , нещо не съм в настроение за рпг-та с парти от 4 човека. Предполагам е временно , тъй като това ми е любимият жанр.

От време на време пускам и Mortal Kombat 11,  Теkken 7 , Soul Calibur VI -и на трите игри съм некадърен и просто бътън машвам без да уча комбота и движения на герои. 

 

 

  • Upvote 3

 

Link to comment
ShiningWizard
5 minutes ago, HEIDENREICH said:

Как ще играя Elden Ring хабер си нямам, като на тази съм толкова зле . :( 

Лесно

Elden Ring: Where to Find Bloody Slash Ash of War - Overpowered in Boss  Fights

 

Link to comment
Suffer-H
Posted (edited)

Mного хубава игра е Vampire the Masquerade: Bloodlines, ама дай малко повече лични впечатления, заеби какво казват по чуждестранните сайтове. :D Играх я преди няколко години, но мисля скоро или наесен да я подпукам пак, че първия път я оставих на средата (и аз не знам защо)... мисля, че се бях вбесил от една ужасна стелт мисия във втората зона, в един голям подземен паркинг. Като цяло обаче, направих грешка като не я довърших, защото това наистина си е едно от най-добрите и комплексни RPG-та правени някога. Всеки избор, който направиш в тая игра, си има някаква тежест и води до различни последствия, някои положителни, други негативни, но най-готиното е, че никога не знаеш на какво ще се натресеш.

 

Самите класове се отличават не само като геймплeй и умения, но и като диалогови опции. Аз играх оня дзвер, Гангрел май беше, но доколкото помня има клас който си e меко казано абсолютно смахнат и говори някакви напълно несвързани култивизми в диалозите. Ако играеш Носферату пък трябва да бродиш предимно из канализациите, защото у мутрата си си буквално озъбено, мутирало чудовище и всеки човек  вдига олелия до небесата като те загледа, с което естествено нарушаваш вампирския кодекс, да пазиш тайната им, така наречения "Masquerade", което е абсолютно табу и води до game over. Aко избереш клас от вампирската аристокрация, тогава пък не може да пиеш кръв от който и да е, а само от чисти, изтупани граждани, докато олигофренът Гангрел смуче и най-смръдливите бездомници, че дори и плъховете в канализацията... пълен култаж!

 

Героите, диалозите и атмосферата са доста колоритни и като цяло играта малко бие на комиксова адаптация, без всъщност да е такава (нали?). В същото време сюжета е доста зрял и интригуващ, със сигурност не са я правили за малоумни лапетии, като тези дето смятат Скайрим и Бетесда за "най-великите евър, дюд". Тука имаш пълната свобода да се преебеш като за световно, ако не влагаш умисъл в действията си... до такава степен, че може да си прецакаш сейфа и играта да стане "unwinable". Пъзелите също изискват сериозно внимание, а има и немалко мисии с разследване и събиране на улики, които също са си ебали майката. Тоест, няма държене за ръка тука, всичко real deal дето се вика. Най-запомнящата се мисия за мен си остава призрачното имение/хотел... както мразя supernatural horror, това ниво съм го играл без звук и с притворени очи. Страшно ефектно са го направили, все едно преживях собсвен кошмар от филма The Shining.

Edited by Suffer-H
  • Upvote 2
  • Sad 1

Ф.Н.Н.В.Ф.З.В.В.П.Н.Б.Р.С.

Link to comment
ShiningWizard
Posted (edited)
1 hour ago, Suffer-H said:

Mного хубава игра е Vampire the Masquerade: Bloodlines, ама дай малко повече лични впечатления, заеби какво казват по чуждестранните сайтове. :D 

Ами не исках да пиша дълъг пост, ама нека разкажа по-подробно.

 

Закупих играта от Steam преди две години, за което съжалявам, защото не съдържа пачовете, както го има във версията в GOG. Първият път играх шизофреник класа Malkavian, който всъщност ти спойлва цялата игра с диалога си, но ще го разбереш това нещо чак с прогреса на играта, макар че в началото разкрива един много умен туист, дъщерята на Janus, anyone??? 

Изключително много обичам мисията в хотела, всеки път се насирам от страх на нея, а тази игра не е баш от хорър жанра. Повече ме насира от която и да е survival horror игра.

 

Както и да е, стигнах до Даунтаун, но често влизах във френзи режим, което ми взе голяма част от маскарадните точки и ми прецака цъкането. Бях стигнал до Downtown частта, където бачкаш за принца за първи път.

 

И аз като тебе играх Gangrel, ама на втори рън. Там пък поне стигнах до имението на малкавиана Граут и я заебах, защото се спрях на една камина, която не може да се отвори, както показват в прохожденията на играта в Тубата.


Накрая ми пораснаха топки и свалих най-новият unofficial patch и бърже направих мисиите в Санта Моника и Даунтаун за има-няма 20 минути, дори хотела, който ме насираше ми се струваше много лесен. Ама аз играх Ventrue и с висок интелект минаваш мисията с кораба за има няма 3-4 мин.

 

Тази игра може да се мине бързо, ако следиш главните куестове, но навлезнеш ли в Холивуд или Даунтаун, искаш или не искаш - ще си пуснеш поне един страничен куест, който е мега интригуващ. Мене ми хареса това с Велвет, където ти казва да разпитваш нейн бивш, който пише сценарии за филм с вампири, които са едно към едно с истинските в тази вселена, защото ебава правилата на Маскарада. Накрая разбираш коя е къртицата от вампирите и дееба, очаквах някакъв бос, а се оказа някакъв пикльо, който са го направили вампир идната вечер едва ли не. 
 

Може би най-любимата ми изобщо странична мисия е тази за The Plaguebearer, където комунистката от барчето в Даунтаун иска да потърсиш един ghoul, който е заразен с някаква чума и трябва да разбереш какво е станало с него. Оказва се, че той, заедно с някакво невинно момиче са умряли от чумата и разследването те води до една гадна бос битка с една проститутка и накрая се биеш и с главния разпространител, някакво шибано Носферату.

 

Като споменах Носферату, тия имаха най-яката, но и най-тъпата част от играта. Когато ги търсиш Айзък ти казва да му вземеш една снъф касета, която крие някакъв много зловещ запис. За да я вземеш е голяма драма, но това което следва е може би най-любимата ми битка, с tzimisce-a Андрей, който е превърнал невинни хора с мебели и това е може би най-напрягащият дизайн на карта, който съм виждал. Супер неудобно се чувстваш като влезнеш там, харесва ми тази атмосфера.  Обаче след тази бос битка, влизаш в една канализация, която сигурно ми е отнела най-много време да обикалям като дебил без насоки. Най-малоумното беше това с помпите, които трябва с бързина да включиш и да плуваш до едната водна тръба, иначе ще те дръпне назад ако закъснееш с милисекунди.

 

Финалните мисии са най-яките - първо с Върколака, после с Блъдхънта и накрая като пречукаш китайците и принца, ако си избрал независимия/Anarch край, разбира се. Този край го избрах заради Бекет, който кат някой пути ми обясняваше, че отварянето на саркофага е лоша идея, а този винаги ми се струваше пич. За разлика от останалите герои, винаги ти се обръща с уважение, дори да не го послушаш. 

Като цяло много хора се оплакват от това колко е счупена на моменти и това е така, на някои момента стелтът много куца и някои мисии не може да се минат без noclip или god, в зависимост от твоите умения и с кой пач си. Примерно в музея ми се бъгна едната врата, за която имах ключ и ми искаше високо lockpicking умения, което реално нямах, затова му бих noclip и си спестих нервите. Добре, че само два пъти ми се е налагало да правя това, а за втория рън - да не говорим колко пъти. 

 

Вероятно тази игра не те хваща за ръчичка толкова колкото останалите, но пак получаваш жестоко преживяване, което според мен заслужава някакъв римейк или ремастър, само за да изчистят пороците ѝ от техническа гледна точка.  

Edited by ShiningWizard
  • Upvote 2
Link to comment
ShiningWizard
Posted (edited)

@Suffer-H Иначе не си фен на маняците от Бетесда, а? Obsidian направиха по-добрата Fallout без съмнение, но Elder Scrolls-ите им не са чак толкова зле. Отложиха Starfield, а това нещо уж щеше да им е най-големият релийз тази година. Ти ще я играеш ли, ако излезне? Айде дано Чичо Тод не ни излъже сега като е притиснат от Майкрософт. 

Edited by ShiningWizard
Link to comment
Suffer-H
Posted (edited)

Не съм им фен, но не ги и мразя. Morrowind за мен е най-добрата им игра, но още не съм опитал Oblivion, за която обаче знам, че до голяма степен е предшественик на много от кежуълските елементи на Skyrim, които с годините все повече ненавиждам и заради които все още не мога да се наканя да играя Oblivion. Около 2013-14 година и аз мислех, че Skyrim e велика игра (питай РАЙХ, да ти каже), но тогава не бях играл много RPG-та и не знаех колко по-добър може да бъде този жанр. Вече като минах заглавия като Risen, Gothic, Gothic 2, Маss Effect 1, 2 и 3, ми стана ясно, че Skyrim e една 200 часова, монотонна, повтаряща се помия за тотални кежуъли... за мене това не е никакво RPG, а просто екшън фентъзи, което не би било проблем, ако всичко в нея не беше толкова скучно и повтаряемо. Каквото и да правиш в Skyrim, резултатът винаги е един и същ. Няма последстия от решенията които взимаш, няма значение какъв клас или раса играеш, може да се присъединиш към всички гилдии без никакви рестрикции, а диалога, сюжета и героите са малоумни. Няма прогресия в главния героя, а повечето врагове качват левел според тоето ниво, с което се убива чувството за развитие. Единствено ми хареса атмосферата, която за съжаление е похабена заради осталите проблеми на играта.

 

Fallout 3 e същата боза, пробвах я и нея преди няколко години и макар на пръв погледа да има някои истински ролеви елементи, ме уби от скука след няма и 2 часа игра. За New Vegas знам че я хвалят, защото Obsidian са се постарали да я направят истинско RPG, с истински залог в решенията които взима играчът и някаква реална прогресия на героя. В списъка ми е, но няма да я играя скоро, защото макар да не е игра на Bethesda, пак малко или много се придържа към тяхната формула - огромен отворен свят, с един милиард странични куестове и преследване на куест маркери. Предпочитам формулата на Gothic игрите - неособено голям, но добре изграден свят, в който се ориентираш изцяло на базата на собствени наблюдения и наставления от NPC-тата, плюс смислена история, диалог и последствия. Освен това страничните куестове там служат за цвят и градене на света или подпомагат по някакъв начин основния сюжет, без да са задължителни, тоест, не са там само за да се добави колкото се може повече ненужно съдържание, за да може Тод Хауърд да излезе на E3 и да заяви, че има 250 часа геймплей. Отделно, действията на играча имат огромно влияние над света и NPC-тата. Също така атмосферата е на светлинни години пред всяко друго sword and sorcery RPG което съм играл, просто нямат равни тия игри.

 

За новите игри на Bethesda не давам пет пари... впрочем, за каквито и да е нови игри не ми пука особено в момента. По-миналата година щях да сменям щайгата, но се отказах, донякъде защото не се впечатлявам от нищо ново, но и признавам, отчасти защото си имам по-сериозни проблеми, които ми гълтат парите в момента. На този етап има точно 2 игри, които бих искал да пробвам, ако можех - Kingdom Come: Deliverance и Elex... предполагам и Elex 2, за която дори не знам дали е излязла вече. За последния Mass Effect ми дреме на шмайзера, след финала на Mass Effect 3, вече нищо не може да ме запали по тая поредица отново. Така че просто не се виждам на този етап да се разделя с 2 бона, заради няколко игри, които я ми харесат я не. Има предостатъчно златни класики, които още не съм пробвал, а и не бързам да играя.

Edited by Suffer-H
  • Upvote 1

Ф.Н.Н.В.Ф.З.В.В.П.Н.Б.Р.С.

Link to comment
ShiningWizard
Posted (edited)

Ако не искаш нещо огромно, повтарящо се мъчение като Skyrim, много хора ми препоръчват Pathologic 1&2, Divine Cybermancy и Kenshi.  Тези игри са ми в беклога от бая време, но за тях ще дойде ред, чак когато минат Догмата и Hades. За първи път съм се палил по златните ролеви игри, но е нормално, тъй като днес нищо интересно не пускат, освен ако е инди или японско.  Има и някои други жанрове, които ми грабват окото, като metroidvania (Blasphemous, Hollow Knight и т.н.), но пък сигурно ще се върна на action-adventure жанра, като си пусна Legacy Of Kain поредицата това лято.  Един колега много ме запали по проектите на Ейми Хениг. Язък на понитата, че Ънчартедите все още ги няма за PC. Поне до края на годината да видим една тия игри портнати, щото добре се представиха с Days Gone що се отнася до PC порт.
 

Edited by ShiningWizard
Link to comment
Suffer-H
Posted (edited)

Pathologic и Divine Cybermancy изглеждат интересни и ми повдигат любопитството най-вече заради това, че досега не бях чувал за тях. Добавям ги към списъка пък вече кога ще се наканя да ги тествам е друг въпрос. Kenshi  без дори да я погледна, май май ще да е JRPG, а? Явно не си чел достачно от моите критики по адрес на японските RPG-та, щом ми ги препоръчваш, така че ето ти сега един бонус рант, да подлютим дискусията. :D

 

Основните ми проблеми с JRPG-тата са два: Първо, 99% процента са с turn based combat, тоест, нещото което е способен да убие всяко RPG за мен, не само японските... към това има допълнително реване надолу. Второ, след средата на 90-те (май след Final Fantasy VII започва това влияние), са основно аниме или манга вдъхновени, а това са двете неща по които никога няма да се запаля... нещо повече, ненавиждам ги до безкрай. И съжалявам, ако някой се обижда от това, но не мога да си променя мнението, просто въпрос на вкус, не са за мене тия работи и това е. Аз по принцип открай време не гледам и не си падам по всякакъв вид анимация, но поне западната мога да я толерирам, докато японската не ми харесваше дори когато бях малко чаве. Kaто истории и светове, колкото и да са сериозни и интересни, визуалната естетика и геймплея като ме отблъскват, просто няма как да се запаля по този тип игри и жанрове.

 

А иначе turn based системата ми е голямото проклятие, заради което не можах да харесам някои стабилни заглавия и поредици, които всъщност бих искал да можех да изтърпя докрай. Най-сериозните от тях са двете Knights of the Old Republic. За мене този тип бойна система е грях в Star Wars игра. Моето виждане за SW са култова вселена и герои, наситени със забавни приключения и динамичен екшън... да гледам главния герой забит като пън на едно място, да си разменя шамари с врага, на фона на някакъв грозен статичен кадър, докато гърми култовия класически саундтрак, е тотален криндж за мен. D&D системата и Star Wars са две неща от различни измерения, които просто нямат място в една игра. Жалко е защото имам интерес към сетинга на старата република, би било свежо да разгледам нещо различно от станалата банална Скайуокър ера, за която вече бих искал да забравя, че съществува след говната на Дисни.

 

Ето така трябва да изглежда една  SW игра за мен:

 

Spoiler

 

 

Заради turn based системата съм се отказвал дори от игри които ми харесват, като например Мight and Magic поредицата, конкретно култовите части VI, VII и VIII, които са страшно зарибяващи и сложни, но след 15-20 часа направо изпуших от непрестанните битки с редуване на скучни, статични атаки и ги заебах, като не виждам възможност скоро да им дам нов шанс. Все пак Мight and Мagic VI: The Mandate of Heaven вероятно бих я класирал сред топ 10 на любимите ми RPG-та, макар че най-вероятно никога няма да я превъртя. Други примери за заглавия от които съвсем вече съм се отказал, са поредиците Divinity, Dragon Age, Baldur's Gate, Planscape и други подобни... като Dragon Age, освен с калпавата бойна система, ме отказа и с липсата на каквато и да е оригиналност, скучния LOTR wannabe свят и сюжет, плюс клишираните й герои и диалози... общо взето ми е нещо като Mass Effect игрите, ако изтръгнеш позитивните им черти и оставиш само най-големите им кусури.

 

A иначе за тези които защитават turn based системата като нещо необходимо за "по-стратегически тип екшън", също имам какво да кажа... За мен в този тип бойна система всъщност няма никаква стратегия... да, казах го! :D В момента в който научиш слабостите на различните типове врагове, всяка следваща битка с тях е една и съща, когато знаеш с кои умения да ги атакуваш и да се защитаваш най-ефективно. После нека ми говорят, че такъв тип игри имат "replay value", имат ама друг път. Още повече, че този тип бойна система ти губи времето с битки, които понякога продължават по 5-10 минути, че и повече. Разбирам обаче, че си имат своите фенове и като цяло това си е нещо като отделен поджанр в RPG-тата. На мен например ми харесва в стратегически игри като Heroes 3, където мисля, че наистина работи добре и допринася за сложни и многопластови стратегии в битка... разбира се, това не променя факта, че заради нея една XL карта я играеш 20-30 часа, с битки които понякога се проточват по над 30 минути. Аз затова не мога да я играя сам, само в мултиплейър, двама играча на един компютър, иначе ме хващат лудите.

Edited by Suffer-H
  • Upvote 1

Ф.Н.Н.В.Ф.З.В.В.П.Н.Б.Р.С.

Link to comment
ShiningWizard
10 minutes ago, Suffer-H said:

Pathologic и Divine Cybermancy изглеждат интересни и ми повдигат любопитството най-вече заради това, че досега не бях чувал за тях. Добавям ги към списъка пък вече кога ще се наканя да ги тествам е друг въпрос. Kenshi  без дори да я погледна, май май ще да е JRPG, а? Явно не си чел достачно от моите критики по адрес на японските RPG-та, щом ми ги препоръчваш, така че ето ти сега един бонус рант, да подлютим дискусията. :D

 

Основните ми проблеми с JRPG-тата са два: Първо, 99% процента са с turn based combat, тоест, нещото което е способен да убие всяко RPG за мен, не само японските... към това има допълнително реване надолу. Второ, след средата на 90-те (май след Final Fantasy VII започва това влияние), са основно аниме или манга вдъхновени, а това са двете неща по които никога няма да се запаля... нещо повече, ненавиждам ги до безкрай. И съжалявам, ако някой се обижда от това, но не мога да си променя мнението, просто въпрос на вкус, не са за мене тия работи и това е. Аз по принцип открай време не гледам и не си падам по всякакъв вид анимация, но поне западната мога да я толерирам, докато японската не ми харесваше дори когато бях малко чаве. Kaто истории и светове, колкото и да са сериозни и интересни, визуалната естетика и геймплея като ме отблъскват, просто няма как да се запаля по този тип игри и жанрове.

 

А иначе turn based системата ми е голямото проклятие, заради което не можах да харесам някои стабилни заглавия и поредици, които всъщност бих искал да можех да изтърпя докрай. Най-сериозните от тях са двете Knights of the Old Republic. За мене този тип бойна система е грях в Star Wars игра. Моето виждане за SW са култова вселена и герои, наситени със забавни приключения и динамичен екшън... да гледам главния герой забит като пън на едно място, да си разменя шамари с врага, на фона на някакъв грозен статичен кадър, докато гърми култовия класически саундтрак, е тотален криндж за мен. D&D системата и Star Wars са две неща от различни измерения, които просто нямат място в една игра. Жалко е защото имам интерес към сетинга на старата република, би било свежо да разгледам нещо различно от станалата банална Скайуокър ера, за която вече бих искал да забравя, че съществува след говната на Дисни.

 

Ето така трябва да изглежда една  SW игра за мен:

 

  Reveal hidden contents

 

 

Заради turn based системата съм се отказвал дори от игри които ми харесват, като например Мight and Magic поредицата, конкретно култовите части VI, VII и VIII, които са страшно зарибяващи и сложни, но след 15-20 часа направо изпуших от непрестанните битки с редуване на скучни, статични атаки и ги заебах, като не виждам възможност скоро да им дам нов шанс. Все пак Мight and Мagic VI: The Mandate of Heaven вероятно бих я класирал сред топ 10 на любимите ми RPG-та, макар че най-вероятно никога няма да я превъртя. Други примери за заглавия от които съвсем вече съм се отказал, са поредиците Divinity, Dragon Age, Baldur's Gate, Planscape и други подобни... като Dragon Age, освен с калпавата бойна система, ме отказа и с липсата на каквато и да е оригиналност, скучния LOTR wannabe свят и сюжет, плюс клишираните й герои и диалози... общо взето ми е нещо като Mass Effect игрите, ако изтръгнеш позитивните им черти и оставиш само най-големите им кусури.

 

A иначе за тези които защитават turn based системата като нещо необходимо за "по-стратегически тип екшън", също имам какво да кажа... За мен в този тип бойна система всъщност няма никаква стратегия... да, казах го! :D В момента в който научиш слабостите на различните типове врагове, всяка следваща битка с тях е една и съща, когато знаеш с кои умения да ги атакуваш и да се защитаваш най-ефективно. После нека ми говорят, че такъв тип игри имат "replay value", имат ама друг път. Още повече, че този тип бойна система ти губи времето с битки, които понякога продължават по 5-10 минути, че и повече. Разбирам обаче, че си имат своите фенове и като цяло това си е нещо като отделен поджанр в RPG-тата. На мен например ми харесва в стратегически игри като Heroes 3, където мисля, че наистина работи добре и допринася за сложни и многопластови стратегии в битка... разбира се, това не променя факта, че заради нея една XL карта я играеш 20-30 часа, с битки които понякога се проточват по над 30 минути. Аз затова не мога да я играя сам, само в мултиплейър, двама играча на един компютър, иначе ме хващат лудите.

Kenshi е от западен инди девелъпър, името е подвеждащо. Походовата бойна система много, ама много мразя и май единствената Final Fantasy, която ще докосна ще е Stranger Of Paradise, защото е Nioh клонинг. Иначе JRPG-та с добра комбат система, различна от походовата има бол - Dragon’s Dogma, Nier/Drakengard и Souls/Bloodborne/Elden Ring са именно тези ярки примери за JRPG-та с яка бойна система. Monster Hunter също е така, но е прекалено clunky за мен, дори сега с новата игра World. Иначе мен turn based combat ме отказа от KOTOR, може би защото съм голям марк за Jedi Knight поредицата, а там боят с мечовете беше нереален и все още е. 

Link to comment
Suffer-H
Posted (edited)
1 hour ago, ShiningWizard said:

Иначе мен turn based combat ме отказа от KOTOR, може би защото съм голям марк за Jedi Knight поредицата, а там боят с мечовете беше нереален и все още е. 

 

Те и до ден днешен смятат Jedi Outcast и Jedi Academy за игрите с най-добрата симулация на светлинен меч, доколкото е възможно да се симулира с клавитура и мишка разбира се. Контрола който ти дават над меча е нереален, дори по днешните стандарти. Това за мен е най-ярък пример за skill based бойна система, където задобряваш с време и практика, а не с някакво изкуствено качване на левели и статове. Разбира се Jedi Knight игрите не са RPG-та, но ако бяха, не ми се мисли каква лудница можеха да бъдат с тази бойна система. Но и така си остават най-добрите SW игри.

 

 

Edited by Suffer-H
  • Upvote 2

Ф.Н.Н.В.Ф.З.В.В.П.Н.Б.Р.С.

Link to comment
ShiningWizard
16 minutes ago, Suffer-H said:

 

Те и до ден днешен смятат Jedi Outcast и Jedi Academy за игрите с най-добрата симулация на светлинен меч, доколкото е възможно да се симулира с клавитура и мишка разбира се. Контрола който ти дават над меча е нереален, дори по днешните стандарти. Това за мен е най-ярък пример за skill based бойна система, където задобряваш с време и практика, а не с някакво изкуствено качване на левели и статове. Разбира се Jedi Knight игрите не са RPG-та, но ако бяха, не ми се мисли каква лудница можеха да бъдат с тази бойна система. Но и така си остават най-добрите SW игри.

 

 

Ако ти се цъка PVP с активни сървъри, има един много яко мод Movie Battles II, в който може да си избереш герой от игрите или филмите и си има отделни сървъри. Играх го преди години и много ми хареса.

 

Горе-долу това се случваше по време на мачове.

 

 

 

Link to comment
Hachiko

Дадох шанс за пореден път на World Of Warcraft. Всичко ми харесва почти, но майка му деба, трябва си стабилно бозене и да си буквално само в тая игра, че да ти е интересно. Може би вече съм дърта наиграла се пача на игри и затова не ми се занимава.

  • Upvote 2
Link to comment

Снощи почнах Shadow of the Tomb Raider. Изненадващо забавна е, като се има предвид, че няма почти никакъв екшън (поне засега), а само търча насам натам и се катеря като улав.

 

Преди нея завърших Uncharted 4 и няма нужда да казвам, че двете си приличат страшно много в почти всичко. Атмосферата в Uncharted-а е доста по-лековата, напомня на старите приключенски филми, докато в Томб Райдър се взимат по-насериозно нещата и всичко е много мрачно. Като механика обаче си е същото.

 

-----

 

Напоследък най-много ми допадат подобни story driven игри, дето се изиграват набързо, за 20-на часа. Нямам нерви за open world неща, дето можеш да си загубиш живота в тях, докато намериш всичките малинки и къпинки за обиране. Така минах набързо и Мафията, и Спайдърмен. :) След Томб Райдър ще видя коя ще е, но пак ще е нещо такова. 

  • Upvote 2

 

Link to comment
ShiningWizard

 

8 hours ago, gboy said:

След Томб Райдър ще видя коя ще е, но пак ще е нещо такова. 


Dishonored може да ти хареса. Action-adventure е , не е много дълга и няма отворен свят.

Link to comment
Bobotsi

Trek to Yomi (2022)

Една игра, която не се вижда всеки ден. Всъщност май досега не бях играл нещо подобно. Трудно е да се опише, нещо като самурайски hack and slash от трето лице, с динамична камера. Няма да сгреша ако я нарека произведение на изкуството. Въпреки че е напълно черно бяла, играта е изключително красива и с всичките ъгли на камерата прилича повече на филм, отколкото на компютърна игра. Звуците също са на ниво. Аудиото е на японски, с което играчът много лесно се пренася в света й. 

 

Чисто като механики, не очаквах нещо особено, но останах приятно изненадан. Има два вида атаки, с меч или чрез оръжия от дистанция, като например кунаи, лъкове или дори мускет. С течение на играта, героят ти придобива нови умения и комбинации с катаната, които имат различни приложения. Може да се каже, че combat-a е сравтително реалистичен, защото, хората без брони умират с един, до два удара. С прогресирането на историята се появяват и няколко боса, като битката с последния доставя най-много.

 

Самата история е семпла, но интересна. Няма да издавам нищо от сюжета, за да не ви развалям удоволствието като играете. Само ще кажа, че "Yomi" е нещо като отвъдното в японската митология.

Има и няколко места, където играчът трябва да прави избори, за това как да продължи историята, всички от които важни за историята.

 

Играта се минава за 3-4 часа и е много неангажираща. Напоследък не ми се играеха никакви игри, но тази ми беше много забавна и разтоварваща, чак ми се догледа стар самурайски филм.

 

Няма да откажа, ако някой ми препоръча друга лека игра със собствен стил, която да мина тези дни.

  • Upvote 2
Link to comment
ShiningWizard
Posted (edited)
1 hour ago, Bobotsi said:

Trek to Yomi (2022)

Една игра, която не се вижда всеки ден. Всъщност май досега не бях играл нещо подобно. Трудно е да се опише, нещо като самурайски hack and slash от трето лице, с динамична камера. Няма да сгреша ако я нарека произведение на изкуството. Въпреки че е напълно черно бяла, играта е изключително красива и с всичките ъгли на камерата прилича повече на филм, отколкото на компютърна игра. Звуците също са на ниво. Аудиото е на японски, с което играчът много лесно се пренася в света й. 

 

Чисто като механики, не очаквах нещо особено, но останах приятно изненадан. Има два вида атаки, с меч или чрез оръжия от дистанция, като например кунаи, лъкове или дори мускет. С течение на играта, героят ти придобива нови умения и комбинации с катаната, които имат различни приложения. Може да се каже, че combat-a е сравтително реалистичен, защото, хората без брони умират с един, до два удара. С прогресирането на историята се появяват и няколко боса, като битката с последния доставя най-много.

 

Самата история е семпла, но интересна. Няма да издавам нищо от сюжета, за да не ви развалям удоволствието като играете. Само ще кажа, че "Yomi" е нещо като отвъдното в японската митология.

Има и няколко места, където играчът трябва да прави избори, за това как да продължи историята, всички от които важни за историята.

 

Играта се минава за 3-4 часа и е много неангажираща. Напоследък не ми се играеха никакви игри, но тази ми беше много забавна и разтоварваща, чак ми се догледа стар самурайски филм.

 

Няма да откажа, ако някой ми препоръча друга лека игра със собствен стил, която да мина тези дни.

 

Йомито задължително го слагам в уишлиста, даже май го има в геймпаса, така че задължително влиза в листата. 
 

Иначе ако искаш нещо уникално и леко със собствен стил, може би нещо rougelike/rougelite като Synthetik:Legion Rising или Hades? 

Edited by ShiningWizard
Link to comment
prenti
Posted (edited)

Ае пичуе, имам един въпрос. Понеже съм зумър и не съм наясно с бумърските технологии от миналия век, мога ли да играя https://www.aliexpress.com/item/4000093925078.html?pdp_npi=2%40dis!USD!US %2416.98!US %2416.98!!!!!%402101f6b416541370257616603ec859!10000000246938953!im на нинтедо фамиком без адептери, пал простотии и други глупости? 

Edited by prenti
Link to comment
Suffer-H
1 hour ago, prenti said:

Ае пичуе, имам един въпрос. Понеже съм зумър и не съм наясно с бумърските технологии от миналия век, мога ли да играя https://www.aliexpress.com/item/4000093925078.html?pdp_npi=2%40dis!USD!US %2416.98!US %2416.98!!!!!%402101f6b416541370257616603ec859!10000000246938953!im на нинтедо фамиком без адептери, пал простотии и други глупости? 

 

Maй може без адаптери, но дизайнът на дискетите на Super Famicom и SNES са различни и играта няма да ти пасне в конзолата. Може да опиташ да извадиш платката от дискетата, тогава би трябвало да стане.

 

 

Ф.Н.Н.В.Ф.З.В.В.П.Н.Б.Р.С.

Link to comment
  • 3 weeks later...
ShiningWizard

Ако искате да играете готина военна игра, където сте пехота и не ви харесва да спорите с разни девственяци, наляли по 1000 часа в пуцалки, Insurgency Sandstorm е перфектното заглавие за това. Това е една от най-реалистичните военни шуутъри, които съм играл. В тази игра може да се почустваш като истински пехотинец или муджахидин, като има много работа в екип и трябва много комуникация с колегите ти, защото всеки ход има значение и няма място за лигавене.  А като играеш хардкор, нямаш  никакъв интерфейс, само един компас и без да искаш, може да гръмнеш твой съотборник от невнимание и липса на комуникация.  Като си сложиш очилата за нощно виждане в тъмното става много напечено.  За жалост не разполагам с мои кадри, но ето какво представлява преживяването в това заглавие.

 

 

Link to comment

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...