Най-зле използвания талант през последните 10 години?

[axl4o]

И тази тема е взета от друг форум, но се надявам, че ще помогне да раздвижим този раздел.

Първото десетилтеие от 21 век е към своя край, през него видяхме много нови имена - някой с огромна доза талант и потенциал, някои не. Тук ще може да дискутираме, кои според вас са кечистите с талант и потенциал, които са били най-зле употребени. Освен името на дадения талант може да напишете и защо смятате така, може и да добавите как вие бихте употребили дадения кечист.

[ТНЕ DEADMAN]

Ако не става дума само за "млади" и "нови", веднага посочвам Кейн! Човека е добър с микрофона, добър на ринга, образа му е уникален, освен това е пряко свързан с образа на "брат му" и това отваря още възможности за добри истории. Като цяло на фона на първите му години в WWE, това, в което го превърнаха си е резил за мене. Или както се казва в днешно време "epic fail". Можеше спокойно да е МЕ-тър, да направи култови вражди с големи имена (не, че не е имал такива, но хем са малко, хем не е спечелил световна титла от тях, освен първата и единствена смешка която му дадоха навремето и я дропна веднага...). Особено откакто свали маската, имаше толкова възможности за добри истории с този му образ, но така и не го ползваха като постоянен МЕ-тър. Просто можеше за последните десетина години да имаме още няколко култови вражди и мачове, които да помним с кеф, както и title reign със световна титла, каквато Кейн заслужава(ше?). Друг е въпроса колко млади звезди можеха да бъдат издигнати от евентуални вражди с него, т.е. от един талант, щеше да потръгне кариерата и на нечий друг талант. А какво направиха? Fake Kane vs Real Kane! Аре нема нужда! Или жалките мачове (и загуби) от Мистерио, Кали и друди несполучливи за "екзекутори" на Кейн индивиди.

Специално за WWE се сещам и за Кърт Енгъл, на който му направиха правилния образ малко късничко.

Също и покойния Крис Беноа, който можеше да не е вечен mid carder/upper mid carder, освен краткото изключение с царуването му със световната титла.

Засега за тези се сещам, пък и честно казано, не искам да се сещам за още.

Edited June 12, 2010 by ТНЕ DEADMAN

[axl4o]

През тези 10 години един от най-зле използваните, според мен, е Christian. Откакто са ги разделили с Edge в WWE той си е перманентен абонат за мидкарда. Така и не разбрах, защо Винс не вижда нищо повече от мидкардър в него. За какво го върна тогава по дяволите?! Крисчън винаги е показвал невероятни умения на микрофона, а през престоя си в TNA показа наистина на какво е способен, ако му се даде малко свобода. На ринга не е Кърт или Брет, но не е и Кали, ако трябва, може да изнесе мача и срещу правилният опоненет може да се получат доста стабилни мачове. Като цяло има всичко за да бъде един от "The top dogs", особено в WWE, където се набляга повече на историите. Не мисля, че заслужава по-малко от постиженията на Едж и се надявам, че през второто десетилетие на 21 век, ще го видим най-накрая в ME и с така жадуваната титла, преди да е станало твърде късно .

[Loop]

Много добра тема, страхотни дискусии могат да се заформят. Сега ще изброя няколко таланта, които бяха използвани по ужасен начин, а според мен имаха огромен потенциал. Каne и Christian няма да ги споменавам, тъй като по-горе сте писали за тях.

Muhammad Hassan - Колко от вас си го спомнят? Това беше човек с уникален образ, който събираше ЗВЕРСКИ heat от публиката на WWE и имаше страхотни възможности да се превърне в нещо голямо. Беше млад (справка в уикипедия показва, че сега е на 28 години), атлетичен, правеше добри мачове, а на микрофона мачкаше. И какво се случи с него в крайна сметка? От WWE решиха, че ще е крайно интересно да направят сегмент, в който той е подпомогнат от маскирани терористи. Само дето не съозбразиха, че по същото време бяха извършени няколко терористични акта в Лондон. Отзвукът от това бе огромен и така от WWE просто решиха да закопаят човека и образът бе свален от екран.

Charlie Haas - За мен винаги той е бил по-добрият от Шелтън Бенджамин, затова слагам тук него. Страшно техничен, но никога не стана нещо повече от mid-carder.

Mordecai/Seven/Kevin Thorn - В последните му изяви (в WWE-ECW) не съм го гледал много, но преди това той направо мачкаше. Образът на Mordecai беше интересен и можеше да се превърне в наследник на Taker поне според мен. За жалост и той си отиде от WWE съвсем безславно. Някой от по-старите форумци може да си спомня един дневник, който бяхме тръгнали да правим с Фил. Е, там Mordecai щеше да прекрати серията на Taker на WM след сериозен пуш. Мисля, че и в реалния живот това можеше да се случи, но уви.

Paul London - Беше уникален в ROH, подписа го от WWE и го ползваха за атракция. Не постигна нищо освен незначителни Cruiserweight & Tag Team титли. А вместо да пушват хора като MVP, Ziggler и тем подобни можеха пре-спокойно да направят от Paul London поне upper mid-carder.

За тези се сещам набързо, ще следя темата с интерес. ;)

Edited June 14, 2010 by Loop

[HEIDENREICH]

Най-дразнещо за мен бе използването на Пол Бърчил.Човека ми направи страшно впечатление в мачове от FWA,качени от Фил ,като се изумих от неговата скорост и атлетизъм.

Ако наистина уволнят Даниелсън -това ще е най-голямата им идиотщина от много много време насам( а идиотщините при тях не са една или две)

Какво направиха в WWE- партньор на Ригал,пират с най-куул финишъра в цялата федерация,джобър,извратеняк дето иска да сецне сестра си,джобър.

Пукам се от яд.Набедиха го,че не предизвиква реакции от публиката,но с този букинг какво очакват.

За Мохамед Хасан съм съгласен с мнението на колегата -цялата история с тероризма бе идиотщина от началото до края.

Има и други ,които стават жертва на липсата на плаове за тях ,или получават пуш,който после необяснимо защо е прекратен - в тази група влизат MVP,Mr Kennedy ,Koffi ,Kozlov и много много други.

За TNA нямам наблюдения ,как използват кечистите и колко народ са закопали,показаха на WWE как правилно да се използват Kennedy & Elijah Burke ,но хора като джихад реват за начина по който третират Кристофър Даниълс ,а лично аз не съм доволен от използването на Самоа Джо в последните няколко години.

[axl4o]

За Хасан освен, че WWE бяха виновни, но и терористичните атаки ги прецакаха много, защото доколкото си спомням тези атаки се случиха един или два дена преди излъчването на SD и от WWE не са имали време да edit-нат сцената. Но това не им пречеше да махнат Хасан като образ и да му измислят нов.

За Бърчил - това беше втория човек, който мислех да напиша. Наистина уникален талант - супер беше на ринга, особено ако гледате мачовете му в FWA, уникален финишър и също така доста добър зад микрофона. не знам защо WWE никога не му дадоха свестен образ (може би този в началото, като партньор на Ригал, не беше чак толкова зле). Като заговорихме за него, някой знае ли къде се намира сега ? Той е един ex-WWE, който не бих отказал да видя в TNA с хубав образ.

[Brock_Lesnar]

Ken Kennedy – Това е първото име, което ми идва наум. Още като дебютира през лятото на 2005-та ми направи впечатление с уменията си с микрофона най-вече – беше доста убедителен и интересен за слушане. На ринга не беше нещо невиждано, но със сигурност ставаше за гледане и аз го виждах като следващата голяма WWE звезда, която да води компанията. А все пак по това време федерацията започна да се променя и уменията на микрофона бяха по-важни от тези на ринга и добри недобри кечисти като умения, успяваха да пробият до Main event сцената, благодарение на харизмата си и работата с микрофона. Kennedy започна интересно, спечели US title и аз бях сигурен, че това е само прелюдия към спечелването на някоя от световните титли. Имаше дори вражда с Undertaker, в която макар да не се получиха особено одбри мачове, на мен ми беше интересна. След това спечели и Money in the bank и нещата се развиваха по очаквания начин. След това нещо се обърка, започнаха контузиите, които му попречиха да използва куфарчето, снима се в един тъп филм и малко след това WWE решиха, че вече нямат нужда от него. Наистина редуваше травма след травма, но те така и не повярваха в него и не проявиха търпение. Така пропиляха един от талантите, които сами създадоха – сега вече виждаме, че в TNA се представя повече от добре и не страда от контузии.

Bobby Lashley – Този човек имаше физиката, която Винс изисква от своите звезди. Имаше и background-a, който е нужен, за да се превърне в следващата голяма звезда. За съжаление направи прекалено малко запомнящи се мачове, като **** срещу Сина му е върховото постижение, освен титлата на ECW. Но като цяло тази ECW title нямаше никаква стойност, определено беше много ниско котирана. Ще се запомни и с участието си в WM 23 в мача срещу Umaga в битката на милиардерите. Дори имаше вражда и с Винс Макмеън, а с него не враждуват случайни кечисти. След това и той напусна федерацията малко от нищото и изневиделица. А според мен сега можеше да е наследникът на Батиста, ако приемем, че винаги е имало мускулести буци в Main event-a. Смятам и че можеше да даде още на компанията, тъй като притежава голяма бързина и подвижност за размерите си, доколкото помня.

Jeff Hardy – Винаги съм му симпатизирал и ми е бил любимец. Смятам, че прекалено късно се сетиха, че шампиони на федерацията могат да бъдат и кечисти, тежащи под 100 килограма. Едва края на 2008-а му дадоха възможност да покаже какво може, и той се възползва напълно от нея. Вярно е, че е рисков кечист, заради проблемите си с наркотиците, но след като го държаха на работа, те и тогава са поеми риск във всеки момент. След като му дадоха титлата, видяха, че draw-ва адски много и спечелиха доста парички от него. Бързо му приключи reign-a с титлата. А след това през лятото враждата му със CM Punk се превърна във вражда на годината с няколко много добри мача – TLC, Cage. Напускането на WWE също беше изненадващо веднага след тази история и едва няколко месеца, след като WWE му гласува доверие и му даде титлата. Оттогава още не могат да си го върнат и той е вече при конкуренцията.

Albert/A-Train – Така и не му намериха правилният образ, с който да направи голям impact във федерацията. Какво ли не опитваха с него – от партньор на Test, до такъв на Scotty 2 Hotty, което изобщо не му отиваше. Един гигант, който с правилния booking можеше да стане следващото голямо чудовище на WWE (нещо като Umaga няколко години по-рано). Като хийл мачкаше яко съперниците си, имаше образ на „булдозер”, но от WWE така и не се възползваха от него и честно казано не направи много запомнящи се вражди – загуби от Undertaker на WrestleMania. И по стар WWE обичай бе освободен от федерацията, докато лекуваше травма през 2004-та.

Test (RIP) – Него много го харесвах също. На ринга не беше нещо особено, но като физика беше впечатляващ, а имаше и история със Stephanie. От тази история в крайна сметка намаза ННН, който знаем къде е сега (на върха на хранителната верига). Враждата му с Кейн от 2001-ва ми беше много любима и с удоволствие гледах сблъсъцте им. Не му бе даден шанс да се качи на ME сцената и напусна WWE. След завръщането си също не направи нещо особено и набързо си тръгна отново.

Rene Dupree – Видяхме колко интересен за гледане може да бъде той. Има добър външен вид, на ринга не е лош и става за гледане, но от WWE не видяха $, които може да им докара и затова не му гласуваха никакво доверие и бързо след дебюта си бе принуден да напусне. Освен с Tag team титлите, няма да го запомним с нищо друго от WWE. Предимство за него е младостта – едва 20-годишен дебютира във федерацията и ако от там бяха проявили малко съобразителност и търпение, можеха да го направят изцяло свой продукт, да не кажа лице на компанията. Сега е само на 26 години, представете си ако го бяха оставили в WWE и през последните 4 години, и разбира се да го използват в някакви вражди. Сбъркаха много с него, но още не е късно да го върнат, бъдещето е пред него.

Също имаше планове и за Kenny Dykstra, който освен с враждата с Ric Flair, не го помня с друго. И той също е много млад и ако от WWE са решили вече постепенно да правят смяна на поколенията, последните двама са задължителни в списъка, още повече, че сегашните младоци не са ми интересни и дори бих казал че са ми скучни за гледане – Cody Rhodes, DiBiase, Ziggler, Kingston, Drew.

Искам да изтъкна и огромната грешка на WWE относно Kurt Angle. Този човек дебютира в кеча в WWF, спечели всички възможни титли във федерацията. Направи страхотни мачове и вражди за 7-те години, в които беше в WWE и от там бяха длъжни да го задържат на всяка цена. Даде много на федерацията и можеше да се превърне в нейна емблема и икона, подобно на Michaels, Triple H, Rock, Austin. Те обаче допуснаха да си тръгне и сега прави невероятни мачове в TNA.

[COLEMAN]

Независимо от многото промени които този бизнес е претърпял през годините има неща, които не се променят...най-вероятно защото и хората си остават все същите. Повечето, да не кажа всички със власт, тъй като осъзнават колко лесно е да се налага чуждо мнение влияят по един или друг начин. Точно така се пропиляват таланти и хора родени за висшия еталон в момента събират паяжините в някоя мръсна съблекалня уви не по тяхна вина. Историята е ставала свидетел на много такива случаи - известни и не чак толкова, някои от тях са завършвали трагично точно поради тази липса на желана реализация струва ми се. И пак тези неща се случват заради това, че някой вижда нещата по различен начин или по-точно казано отказва да приеме нещата такива каквито са. Един от най-ярките примери е колоритната личност Vincent K McMahon извел компанията си на върха с цената на какво ли не. И под "какво ли не" избиват какви ли не примери в главата ми.

Има една проста човешка черта - стремежът към новото и невиждано, която наложи този вид спорт/бизнес като един, с който всички трябва да се съобразяват искат или не. На хората им беше показван непознат свят като "чудотворците" бяха именно тези един-двама човека които заставаха на ринга и в далечните добри стари времена те извоюваха челно място по телевизионните канали защото бяха Различните. Както Shawn Michaels казва "Имахме клоуни...имахме ги всякъкви", и да наистина повечето хора може би ще си помислят "Мда тогава това което гледахме приличаше повече на цирк", аз ще им кажа "А вие го гледахте именно заради това." Та няма как да не си спомним и за всички онези "клоуни", които ни държаха пред екрана всяка нощ от 12:00 ли беше...повечето от тях занемарени поради гледна точка.

Ron Simmons

Не знам защо, но това е първият човек, който ми дойде на ум. Може би защото гледах един негов мач срещу Vader за световната титла на WCW след контузията на Sting. Та Ron Simons е един от хората които с поведението си на ринга и пред микрофона правят впечатление, в повечето случаи добро, че притежават харизма и чар. Човек си казва "Я от този може да излезе нещо". Той е бил шампион на WCW. А в добрите стари времена шампиони не ставаха случайни хора както е ситуацията в момента. Има добро поведение, добри умения, хъс може би...КРАЙ. Идва моментът, в който съдбата си изиграва лоща шега и попадаш в WWF с надежда в очите, че там ще намери нещо което си търсил доста време. Уви нещата не зависят от теб и вместо да започнеш солова кариера те вкарват в отбор, с който дори не участваш дейно в шампионата. Да гледаш как някой друг,в нашия случай Vince McMahon, опропастява горе-долу добре изграден образ е жалко.

Van Vader

Чували ли сте за него изобщо ? Ако не сте - това е човекът легенда,който превърнаха в марионетка и парцал, с който измитаха пода на ринга някога. Така като се замисли човек май не е единствен ? От дебюта си през януари 85 до злощастния момент, в който попада в WWF, хората стават на крака при влизането му, а по нататък дори забравят да извикат по някоя друга добра дума при влизането му. Донякъде ми е приятно да си мисля че периода, който прекара в WWF не успя да очерни репутацията му, но няма как да прикриеш с лека ръка, че си се постараха. Дали старание да развалиш нещо или безхаберие как да използваш нещо наготово е по-точно да се каже не знам. Не само Vince McMahon има вина за упадъка му...той започна още в WCW с помощта на добре познатия ни Hulk Hogan, но това е друга тема. Като заключение отново - завой на съдбата а ти не си на волана...

Kane

Тук не знам дали има изобшо смисъл да обеснявам. През годините на кариерата си е преминал през какви ли не образи, за да стигне най-накрая до така заветния шанс за повече слава. И тук следва печелена на световна титла, която ти отнемат още на следващия ден...устремяване по пътя на забравата с участия в абсурдни вражди с цел изтискване и на незначителния останал шанс да бъде поправено стореното. Дойде един момент през 2003 когато се случи коренна промяна на образа му, и тогава трябваше да има мач реванш за титлата срещу HHH и евентуален старт на блестяща кариера, таква каквато този човек винаги е заслужавал, но не. Поредното участие във безсмислена вражда (макар и интересна до известна степен - и то интересна единствено заради неповторимия образ) .... с Shane McMahon, който дори не е активен борец...какъв е той всъщност ?! Kane беше от онези, които те караха да сядаш пред телевизора и да се удивляваш. Той беше от Различните...вид който е на изчезване вече.

Chris Benoit & Eddie Guerrero

Толкова малко постигнато с толкова много кръв и пот. За друг такъв случай ми е трудно да се сетя. Макар че Benoit имаше своя момент на слава в Horsemen WCW пак не беше един от хората водещи парада...не му беше давано да говори, а просто имаше ролята на подкрепа и повече случаи се чудя защо го включиха към Horsemen. Може би защото се чудеха какво да го правят...Как в възможно да не знаеш какво да правиш с човек като Chris Benoit ? Същият въпрос следва да бъде зададен и към господин Vince McMahon. Той може би по едно време се сети, някъде към Wrestlemania 20, но това беше или някакво моментно проблясване или доста успешен опит да залъжеш очите на хората. Подобна е историята и с Eddie Guerrero. Цял живот неимоверни усилия и накрая ти писва и става точно това което се случи с тях двамата. Когато настоящият ти живот не ти дава онова което искаш търсиш друг вариант...

Ron Killings/K-Kwik/R-Truth и какво ли още не.

Думите, които няма как да не ти дойдат на ум ако и олигофрен да си, с които можеш да опишеш този човек са каризма в неистови количества, умения, хъс, чар, и най-вече иновативност. Иновативността - златното правило на този бизнес, уви забравено в настояще време. Ако не можеш да покажеш нищо ново прибирай се вкъщи. Сега хора като Ronald Killings си стоят вкъщи. Колко са суперзвездите които изпълняват песен от първо лице при влизането си на ринга ? Хората му се радват, зашото е атрактивен, има доста завидни умения на ринга, притежава атлетичност....различен е. Какво повече искат от него не знам.

Rikishi

Човек или по скоро топовен снаряд, който така се беше засилил към висшия елит с враждата си срещу Steve Austin, че накрая май не успя да се приземи на време и изхвърча някъде отвън WWF. И пак тук е по-подходящо да се каже - "Не успяха да го приземят", защото това къде ще паднеш както беше казано по-горе малко не зависи от теб. Поредния талант превърнат в jobber и евентуално изпратен за рециклиране. Добре че се усети и напусна. Напусна той, за да дойдат разни безлични човечета, излизащи с някакви големи палта или разни такива, качващи се на най-горното въже за да направят някаква абсурдна поза или гримаса, от която ти идва да изключиш телевизора. Не че от задника на Rikishi не ти се иска същото, но къде другаде можеш да видиш такова нещо ? Така че хората остават и гледат.

Booker T

Пет-кратен шампион в тежка категория на WCW, елегантен, с хъс и каризма, уникални движения макар и пораждащи малко комичен образ. Какво излъчване само има той...като си помисля, че от него можеха да направят в WWF това което беше и в WCW ми се изправя и малкото коса.

Завърна се The Rock и го победи за има няма 10 секунди в мач на турнир.

Umaga (Да имам имам предвит точно Umaga)

Не знам какво е мнението на повечето хора за него но образът му си е интересен. Такива като него ме караха да гледам. Та нима Undertaker или Randy Savage са по-различни, или пък Vader ? Струва ми се,че ако Umaga беше дебютирал със сегашния си образ преди, да речем, 15тина години сега щеше да е в залата на славата може би или поне да е неколкократен шампион. А защо не ида има резултат 20:0 на Wrestlemania ? Той някакси напомня на изчезващия вид на иновативните хора, позабравените, както повечето хора които гледат са забравили,че този спорт е създаден за развлечения и са се впуснали в дебати и спорове и се отнасят с неприязън към онези (как ги наричате...marks) се едно не са били такива.

The Big Show

Понякога се чудя как този човек изтърпява всички онези подигравки, които си правят с него на ринга или не през последните години. Парите не се изкарват само на едно място и понякога други неща са по-важни. Първият пък когато го видях на ринга си казах "Какво е това ?! Този няма да остави жив човек ! Даже изкрещях в телевизора от напрежение към тези които бяха на ринга "Бягайте !" Точно така и стана. И това стана зашото беше във WCW, не че и там не са правили глупави мачове с него, но кариерата му в WWF не струва. Имаше отделни моменти на величие, но те бяха може би по-скоро наложителни тъй като на добре познатите лица им беше писнало да бъдат шампиони и McMahon в целия си гений и величие осъзна, че има и други хора, на които може да се опре. Малко късно.

Davey Boy Smith

Да си част или по някакъв начи свързан с фалимия Hart може да означава само едно - че правиш всичко това с желание. Той и както всички от семейството се борят с хъс, защото това умеят най-добре и тук говорим за борба в пълния смисъл на думата, а не позиране на горните въжета или празни приказки пред микрофона. Да и тези неща са важни, но в пределни количества. По-съществено е можеш ли да се справиш на ринга ? Можеш ли да пазиш човека до теб ? За да бъде отговорът Да - трябва да си професионалист, а Davey Boy Smith беше именно такъв. А мястото на истинските професионалисти, тези които си разбират от работата е под светлините на прожекторите, да не говорим за типичните за един шампион черти, които той притежаваше - внушителен вид, добро поведение, създаваше чувство за доминиране...все неща които не се намират навсякъде. Уви стремежът към по-добър успех и раздаването на ринга му костваше твърде скъпо.

И още много известни и не чак толкова примери.

И до ден днешен немога да си обясня как гореспоменатите бяха подценени, на тях не им беше даден шанс, те трябваше да вършат "мръсната работа", те бяха момчетата за всичко, някои от тях дори бяха освобождавани поради това, че няма какво да правят с тях. А сега хората се радват на такива безлични образи, нямащи какво ново да покажат, някои от които са бивши midd-carders или дейни участници в отборния шампионат, на които мястото им си е точно там, но стават шампиони без да имат нито каризма, нито доминиращо излъчване (с изключение на Cena). Понякога е по-добре да живееш 10-15 години назад отколкото да се отчайваш пред телевизора...

Хората с власт, онези които взимат решенията от една страна са гении, а от друга паметници на безхаберието.