"The Outer Limits" - BWC style

[The1948One]

radoslav1948 present:

SHORT STORIES

inspired by "Story Mode" by G

*****

Narrator (radoslav1948):

Повредата не е във вашият телевизор,

не се опитвайте да го настроите,

излъчването е под наша власт.

Ние контролираме както хоризонталата....

така и вертикалата,

можем да Ви включим хиляди канали едновременно

или да изведем един единствен образ отвъд

границите на яснотата и по-напред.

Вашето въображение е подчинено на нашите желания

ще властваме над всичко, което виждате и чувате.

На път сте да проникнете в мистерии и тайни,

които извират от най-дълбоките дебри на човешкия ум

и достигат......

ДО КРАЕН ПРЕДЕЛ!

***

Това е моят първи опит за дневник, нямам опит, много е вероятно да е epic fail, но все пак искам да се опитам, идеята е поне на първо време да направя 10 short stories, по-модела на великият Sci Fi сериал - "The Outter Limits" Тези дни ще постна първата история, cast-а, по подобие на Story Mode-а ще е от BWC User-и. Това е най-общо, очаквайте до няколко дни Епизод 1ви.

Edited February 12, 2010 by radoslav1948

[G]

Ще се следИ :)

[The1948One]

DARKENED MEMORIES

PART 1/2/3

Starring:

Max Stahtam (Ledg)

Burt Toley (The Olimpic Hero)

Harry Boyle (G)

Sam Stahtam (Shawn Michaels)

Edna Stahtam (Born_2B_God)

Denis Carmichael (Jericho)

Rosco Dean (Cabin)

Ed Carrey (wohov)

and....

The Narrator (radoslav1948)

----------------------------------------------------------------

Narrator (radoslav1948):

-От дъното на човешката история, до сега стремежа към непознатото е бил важен копнеж, ръководещ цивилизацията. Но понякога нещата трябва да останат непроменени. За Макс Стейтъм, денят започна като всеки един обикновен ден, но за разлика от преди, той щеше да усети една доста интересна промяна в статуквото, която ще го вкара във водовъртежа на шока... ДО КРАЕН ПРЕДЕЛ!

Джорджтаун, западна Небраска 21. Август, 1994 година. 7:30 сутринта.

Aunt Edna (Born_2B_God):

Max! Ставай мързеливецо, слънцето вече изгря, започват да идват първите клиенти, нямаме време, затова по-добре си размърдай мършавия задник...

Max Stahtam (Ledg):

Но, лелъо, снощи работих до-късно, остави ме само 15 минути, моля ти ще ти бъда дълбоко задължен.

Aunt Edna (Born_2B_God):

Момче, трябва се научиш на организация, живота не е само почивка, знаеш, че откакто чичо ти Елмър си отиде от този свят, съм сама и закусвалнята работи на загуба, затова те моля, бъди така добър.

Max (Ledg):

Добре, Лелъо, само ми дай 5 минутки, само толкова, много те моля...

Aunt Edna (Born_2B_God):

Добре, но само 5... Нямаме никакво време, Днес ще е доста натоварено. Чакам те след малко в кухнята, и този път, Макси, сложи си мрежата за коса, не искам скандали от онази клюкарка Дейна Питърсън, днес ще е натоварен ден, момче, бъди готов.

Max (Ledg)(след като леля му излиза от стаичката, слагайки възглавницата на главата си

Няма що, много натоварен.......

(след 1 час)

Всичко в старата закусвалня на Stahtam-ови вървеше както всеки нормален ден, Леля Една обикаляше с каничката кафе из масите и доливаше на до болка познатите клиенти, а Макс режеше хляб за сандвичи.

Rosco Dean (Cabin):

Момче побързай малко, дадой поръчката си преди 20 минути, нали знаете че искам да съм се нахранил до 12 часа, спазвам режим все пак...

Max (Ledg)(мънкайки под носа си):

Ако пропуснеш, едно, две яденета, може скоро и да си видиш отново краката... А и какъв режим...... Здрасти, Бърт, обичайното ли?

Burt (The Olimpic Hero):

Да, Макс.... . Една чу ли новините, вчера в града са пристигнали група учени, ще изследват явно старата мина, подочух, че са открили отново жилка, и съвсем скоро може да отворим мината, това са доста добри новини, дано най-сетне нещо добро се случи в този пуст град. Управлението на Tricky Dick ни се отрази доста зле. Вече съм на години, по дяволите... Но младите липсват, а нова работа трудно се намира.

Edna (Born_2B_God):

Така ли Бърти, е не вярвах че ще доживея, но нали наскоро идваха пак изследователи и казаха че е безнадеждно, доста бързо са си променили мнението. А и нещо ме тормози, как това, забравено от Бога място привлича толкова внимание на чужди лица. Нещо ми казва, че това не е типичната проверка, но да видим все пак.

Burt (The Olimpic Hero):

Една, ще можеш ли да ми услужиш с момчето за час, два, скоро ти е обедната почивка, а трябва да взема един багаж с пикапа, а вече съм стар, обещавам, че ще ти докарам от хубавият Уисконски муншайн, след като се върна, само за 2-3 часа, и без това, като гледам днес е доста празен ден, градът умира....

Edna (Born_2B_God):

Добре Бърт, но само 2 часа, да не стане като миналият път, защо ли трябваше да го пускам .. с теб... в деня на градското дерби, Нищо излишно, отивате свършвате работата, и го искам обратно, довечера ще има проверка, а и има доста работа в кухнята.

Burt (The Olimpic Hero):

Благодаря ти, определено имах нужда от помощ.. Макси, след около час ме чакай през вашата ограда, ще се......

Rosco Dean (Cabin):

МОМЧЕ, ЗА БОГА... КАКВО Е ТОВА в БЪРГЪРА МИ...... КОСА, НЕ СЪМ СИ ПЛАТИЛ ЗА НЕЯ... НЯМА ДА ПЛАЩАМ ЗА ТОВА УНИЖЕНИЕ....

Max Stahtam (Ledg):

Но все пак си го оплюскал половината.... дебела, проста..... За*би...

(Макс хвърля престилката и излиза...)

Rosco (Cabin) (взимайки каскета си):

знаех си че трябваше да послушам Дейна.... Повече няма да стъпя тук, в закусвални в Кореа съм бил... но....

---------------------------------------------------------

Джорджтаун, западна Небраска 21. Август, 1994 година. 14:30 наобяд, в пикапа на Burt Toley.

Burt (The Olimpic Hero):

Доста ти вдигна кръвното, този шопар нали, Макси.

Max (Ledg):

Точно така, писна ми с неговите чалъми, от години се оплаква, гледа да се възползва, и се прави на света вода ненапита... Но всеки знае какво струва този дърт алкохолик, писна ми, Бърт, едва на 19 съм и вече нямам никакъв път в живота, от както дойдох тук преди 2 години, живота ми е все по монотонен. И ми писна от утрепки, които се мислят за велики.... Татко ми липсва.....

Burt (The Olimpic Hero):

Знам, Макси, живота е тежък, но с чакането и добруването добрият човек постига своето, знам че е ти е тежко след всичко което преживя, но знаеш че Леля ти Една много те обича, а и за този момент, тя е единственият човек, които се грижи за тебе. Знам, че тайно се надява много скоро, да успееш да намериш истинският път в живота си, и да поемеш смело. Не се притеснявай, Макси, а погледни в жабката, имам нещо за теб.

Макс отвори жабката след което изтегли 2 лъскави хартийки, След което се усмиха дълбоко.

Max (Ledg):

Билет за плейофите, страхотен си Burt, знаеш, че струват доста, не мога да повярвам.

Burt (The Olimpic Hero):

Ти го заслужаваш, все пак приятелите трябва се подържат, Но нито думичка на Леля ти. Знаеш какво мисли за футбола, почти стигнахме, склада е на близко, КАКВО ПО......

Burt натисна спирачката и пикапа спря веднага. Бърт свирна с клаксона, след което слезе, превозното средство беше спряло точно пред барикада. Имаше няколко спрели военни джипки, изследователски апарати, 3-4 човека взимаха проби, Един висок и снажен червендалест войник отиде към колата, след което потупа по капака.

Harry Boyle (G):

Искам да ви се извиня, но местността е затворена за неопределено време, за съжаление,

Той сега отиде и погледна през стъклото след което се усмихна,

Harry Boyle (G):

Бърти, Макс, радвам се да ви видя, не знаех че все още сте на това забравено от Бога място.

Burt (The Olimpic Hero):

Harry, нима имаш тук наряд, не мога да повярвам Хари Бойл, не сме те виждали от години, как е Сара и малкият, не ми казвай че вече е тръгнал на ясла, Боже обичах това хлапе.

Harry Boyle (G):

Всичко е наред, семейството е добре, Малкият град ми липсва, спокойствието в него, нямам много време, но довечера ще мога да изляза, хем да хапна от хубавият ябълков пай на Една, лиспваше ми през тези дълги години.

Max (Ledg):

Хари, радвам се за теб, но какво става, какво правят военните тук, мислех че само група учени.....

Harry Boyle (G):

Юнак, проблема е че и аз не знам повече от вас, тук съм просто като ескорт и охрана, доколкото знам чичо Сам плаща за тези изследователски мисии, но надали е нещо по особено от поредната проверка на почвата....

Burt (The Olimpic Hero):

За съжаление, заради тази „проверка” сега трябва да мина през другия край на града. Е, какво да се прави, добре Хари, довечера аз ще бъда при Една, надявам се да се появиш да си побъбрим, добре е да видиш най-сетне един земляк да се върне, и не си се променил.... градско конте...

Старецът се усмихна, след което намести шапката с козирка, но точно преди да потегли се чу отчаят вик, от входа на пещерата излезе учен, които се държеше за лицето, той бързо легна, а колегите му се стекоха на помощ над него....

Burt (The Olimpic Hero) (поглеждайки доста учудено):

Хммм, явно поредното нефтено изригване, случваше се от време на време, човек трябва да гледа къде копае...

Harry (G):

Ти си знаеш най – добре...

Двамата потеглиха, след около 500m, Max изсумтя.

Max (Ledg):

Нефтено изригване, моля ти се, дори и да не съм работил 15 години в мина, знам че в ш*баните пещери няма нефт, какво ли се случи на онова нещастно копеле.

Burt (The Olimpic Hero)(Отваряйки прозореца):

Ще разберем все някога... ще разберем все някога.

-----------------------------------------------------------------------

Джорджтаун, западна Небраска 21. Август, 1994 година, 18:50. „При Една”

Беше обикновенна вечер в заведението, имаше не повече от 10на човека, които хапваха пай, някои от които и биричка с него. На Бара седеше Бърт и отпиваше от budwaiser-а си, след което проговаряше от време на време по дума с околните. Макс отиде и седна срещу него, след което погледна учудено.

Max (Ledg):

Хари доста се бави, надявам се да не са ми излезли ангажименти. Аз приключих с работата, 10 килограма картофи, обелени за 1 час, явно ставам все по-добър в това.... което не е гордост..

Burt (The Olimpic Hero):

Днес поговорих с кмета г-н Бейкърс, каза ми че заповедта за разкопките и опитите е дошла с писмо от едно „по-високо” място, ако ме разбираш. Не знам, какво толкова имат да търсят в тази стара полусрутена мина... Определено доста необичайно, но за нас е по-добре да седим по настрани...

Max (Ledg):

Знам това, но все пак, това е най-интересното събитие в градчето, от както панаира на карамелизираните ябълки се проведе преди 12 години... А, ето го Хари.

Harry влезе в заведението с цивилно облекло, след което погледна старецът и Макс, и им махна след което се отправи при тях на бара.

Harry (G):

Съжалявам, че се забавих, за съжаление онзи учен пострада доста сериозно, лицето му... като залято с киселина е. Вече пътува за Вашингтон, явно ще засилим мерките. Иначе как сте вие, момчета, виждам че това място не изживява втора младост... Harry, имаш обелка от картоф на рамото, впрочем....

------------------------------------------------------------------------

По същото време на края на града, местните безделници Денис КарМайкъл и Ед Кери, се прибираха от поредният запой, те минаваха към края на града където имаха квартира...

Denis (Jericho):

Хей, Ед, не мога да повярвам просто, как може шибаният Дъган да ме преметне така на картите, другият път ти казвам, това копеле ще си плати. Впрочем ти можеше и да ми помогнеш, но винаги трябва да си в компанията на онази уруспия.....

Ed (wohov):

Поне, имам компанията..... Ъъъъъъъ, Денис, май препих с бира, трябва да отида да източа резервоара, но къде, тука има някаква шибана барикада.....

Denis (Jericho):

Побързай Ед, писна ми от пиянските ти истории, днес, утре вдругиден, време ни е да се махнем от тук..... Този град не е за нас, малкото останали хора са по изкуфели и от дядо ти.... Имам връзки в града, според мене може да излезе нещо, не съм сигурен само дали.... Ед... Ед... какво направи, да не заспа пак.....

Денис отиде да потърси Ед, той знаеше че плиткоумният му приятел се бави доста, той го потърси в тъмнината.... Изведнъж нещо го удари...... по темето..

Ed (wohov):

Бляяяяяяяяя, хахахахах виж си физиономията...

Denis (Jericho):

Не мога да повярвам с какъв идиот ме събра живота, сега заслужаваш един хубав бой, но съм прекалено изтощен от картите.

Ed (wohov):

Тук в ъгъла, докато поливах тревата видях нещо интересно....

Denis (Jericho):

Ед, за тебе всичко е интересно не ме занимавай в простотии, не ме занимавай, вече ми дойде до гуша.... оф добре, добре не ми прави този поглед, отиваме.....

Двамата отидоха точно в края на барикадата, където се сливаше пещерата с оградата, след кото Ед, се наведе и разрови няколко камъка.... Видя се нещо лъскаво и метално. Ед го дръпна, след което го хвана. Това беше нещо като малък лъскав цилиндър.... Сега го вдигна и го разгледа...

Ed (wohov):

Денис, това изглежда доста интересно, може и да падне някои долар...

Denis (Jericho):

Идиот, не виждаш че караула отново се сменя, ще ни видят...

Ed (wohov):

Само да го погледна Denis, само за малко....

Той го поразгледа, но изведнъж се чу леко фъскане.... Някаква черна субстанция пръсна в лицето на Ed Carrey. Той изведнъж изкрещя.... Но Денис си сложи ръката на лицето му, и спря звука, сега му избърса лицето и му прошушна сърдито....

Denis (Jericho):

Това е просто една мръсотия, келеш. Не преигравай...

Ed (wohov):

Но това толкова пари....

Denis (Jericho):

Почти стигнахме, ще се оправим вкъщи... водата винаги неутрализира... скапан вдетинен пубер-идиот...

Те потеглиха бързо, след което се шмугнаха в далечината....

През това време тъмната гъста течност от цилиндъра започна да извира, след което се пропи в земята... Двамата неудачници така и не подозираха...

---------------------------------------------------------------------------

В бара на Една, 21:45.

Harry (G)(смеейки се):

Помня Burt, и тогава шибаният недоносник... Denis Carmichael, играеше за нашият тим, славни години бяха, и все пак футбола е минало.... Burt, не знам, но това градче умира, няма ги вече повечето хора, всеки пое към своя път . Не смятате ли и вие да се махате скоро.

Burt (The Olimpic Hero):

Аз поне смятам да завърша жизненият ми път тук, работих тук цял живот, тук е моето място, тук ще си и остана....

Max (Ledg):

Аз не знам, годините в големият град ми липсват, но не искам да си спомням, помня само че Татко ми казваше да гледам смело напред... Уви, за съжаление той така и не погледна....

Harry (G):

... ами.. момчета аз ще потеглям, утре ще посрещна нова партида книжни червеи, не знам, но определено интереса към онази буца камъни се вдигна доста, дано да е за добро, мината беше сърцето на това място, като бях дете....

Edna (Born_2B_God)(Подавайки му опакована чиния):

Заповядай Хари, това е за теб, знам че скоро може и да не вкусиш повече, затова ти го приготвих сама, от старата ябълка е... Онази край вас..

Harry се усмихна, след което благодари.... Той излезе, но на вратата се спогледа с разчорленият Denis Carmichael, които влизаше запотен.. Двамата имаха доста бурно минало. Harry само се усмихна и продума:

Harry (G):

Здрасти, Денис, виждам че си се разхубавил....

Denis (Jericho) (Просъсквайки):

Градско конте....

Denis седна на едното столче, след което си поръча бира....

Denis (Jericho):

Edna, парите утре, че ги забравих.... Доста съм притеснен Ed се разболя нещо, сега е на легло, сигурно е лятна треска.... Впрочем какво прави Harry тук, не съм го виждал от 4 години...

Edna (Born_2B_God):

Той е военен, Денис, тук е по-работа, иначе надали щяхме да го видим... .а, и заповядай, но този път никаква прошка, писна ми да ти събирам вересиите, намери си работа най-сетне....

Denis (Jericho):

Абе напоследък ми се отвори нещо....

Max (Ledg) (поглеждайки към Денис):

Хмммм, това копеле отново е тук, писна ми да го поим без да дава и стотинка, някои ден ще си поговоря с него на 4 очи...

Burt (The Olimpic Hero):

Не се занимавай, момче, знаеш че Денис загуби доста последните години...

Max (Ledg):

Бърт, всеки губи нещо, аз какво да кажа.... ти какво да кажеш... Това не е оправдание...

Burt (The Olimpic Hero):

Трябва да забравиш инцидента, знам че това разстрои психиката ти, но не забравяй че живота продължава... и аз изгубих семейство... но за това съм си виновен само аз... И никой друг.

Max (Ledg):

Понякога ми се струва че го чувам, Бърт, понякога го чувам.... Защо ли трябваше да отива, защо ли..... Беше му почивен ден...

Burt (The Olimpic Hero):

Спокойно момчето ми, спокойно, всичко ще бъде наред...

------------------------------------------------------------

Джорджтаун, западна Небраска 22. Август, 1994 година. 09:00 сутринта.

Макс излизаше от къщата, той се беше облякъл за работа, тогава срещна слисаният Rosco Dean, които бързаше запъхтян.... Той погледна Макс и се втурна към него, след което му каза:

Rosco (Cabin):

Слушай, Макс... вчера вечерта е станал инцидент.... Момчето на Пол Кери – Ед. Починал е... Не мога ти кажа нищо, но къщата му е барикадирана, сутринта дойдоха няколко джипки и влязоха... Денис е в шок, той е при тях. Никой не знае, но преди няколко минути се видяли хора с костюми да изнасят носилка с чувал... Какво ли се е случило, Ед беше здрав като бик....

Max (Ledg):

Роско, нямам си и на идея, но вчера Денис изглеждаше доста притеснен, явно....

Max се отправи към края на града, той видя че няколко военни коли бяха спряли и къщата беше оградена с лента. Той видя Хари да излиза със сериозна физиономия на лицето. Спря го и попита...

Max (Ledg):

Какво става, Хари, какво става, целият град се чуди, хора не умират току така, първо онзи учен, сега и Еди, не знам, но това не ми харесва...

Harry (G):

Max, не мога да ти изнеса нищо допълнително, ако обичаш се прибирай, ще ви бъде дадено разумно обяснение...

Max (Ledg) :

Разумно! Разумно! Няма нищо разумно, има нещо в тази пещера и ти го знаеш наи-добре....

Harry (G)(прибирайки някакви вещи и влизайки в колата):

Макс, това е всичко.... Ще се видим по-късно....

Max (Ledg):

Не ти вярвам... не ти вярвам въобще...

Макс се изправи и погледна към хоризонта, скалистата местност изглеждаше пуста и доста потайна...

END OF PART I

Edited February 12, 2010 by radoslav1948

[G]

Първо да кажа нещо извън темата.. Не съм много доволен от фактът, че всичко почти се припокрива с начина по който водя Story Mode.

Относно разказът и идеята HANDS UP. Идеята е добра, а и си horror маниак, което допълнително ще помогне да развиеш като цяло plot-ът. Сега да кажа няколко думи за първата част от историята.. началото бе абсолютно подобие на horror-ите от 80-те (дете което не е задължително да живее при родителите си, тоест по своенравно.. като работи за роднини или поне прибивава при тях) Идеално е за начало на horror история!

.. и ето, че идва частта с ЯВЛЕНИЕТО, което трябва да съществува при всеки хорър стори, филм или тн. Героят на Olimpic съобщава, че в града пристигат учени със странна цел, което определено раздвижва спокойствието в "малкото градче"! Супер яко, че аз съм героя с тази реплика "още сте на това забравено от Бога място." ЛОЛ.. за съжаление винаги накрая умират подобни типажи но какво да се прави, за сега всичко се развива.. Леко ала "District" го раздаде с последвалата сцена с Ед & Денис, но определено НУЖНА сцена в която хората започват да разбират за какво иде реч.. "first sight on evil"! Жалко за Ед сега сигурно тялото му е в някоя лаборатория.. но така става с прекалено любопитните Интересен завършек засега.. като цяло "човечеството" не знае срещу какво се е изправило, но дано пресъздадеш образувалата се ситуация по достоен за оригинала начин.

Като цяло в стил "Outer Limits" история се получава.. не бягаш от оригинала! Евала за което..

Edited February 12, 2010 by G

[Cabin]

Мхм, доста интересен дневник се получава за сега. Историята изглежда добра, нo имаш някой грешки. Е все пак за пръв път пишеш дневник, а дневник като този според мен е доста отговорна задача. Описваш всичко, както трябва. Неможах да разбера, защо си ми дал роля на "шопар", но... Колкото до самата история, изглежда сполучлива и доста интересна, първата част не беше кой знае какво, но си мисля, че другите части ще стават все по добре и по добре. Очаквам останалите 2 части с нетърпение.

[The1948One]

DARKENED MEMORIES

PART 1/2/3

Starring:

Max Stahtam (Ledg)

Burt Toley (The Olimpic Hero)

Harry Boyle (G)

Sam Stahtam (Shawn Michaels)

Edna Stahtam (Born_2B_God)

Denis Carmichael (Jericho)

Rosco Dean (Cabin)

Bob (Remus)

Ed Carrey (wohov)

Corporal Roberts (rawhide)

Corporal Hennessey (Shwn)

General Humphrey Libsen (HEIDENREICH)

and....

The Narrator (radoslav1948)

----------------------------------------------------------------

Narrator (radoslav1948):

-От дъното на човешката история, до сега стремежа към непознатото е бил важен копнеж, ръководещ цивилизацията. Но понякога нещата трябва да останат непроменени. За Макс Стейтъм, денят започна като всеки един обикновен ден, но за разлика от преди, той щеше да усети една доста интересна промяна в статуквото, която ще го вкара във водовъртежа на шока... ДО КРАЕН ПРЕДЕЛ!

ЧАСТ 2:

Джорджтаун, западна Небраска 22. Август, 1994 година. 12:45

Макс влезе доста притеснен в заведението, явно смъртта на Еди Кери се оказа доста повратна точка за моментното статукво в градчето. Имаше изненадващо много хора в салона. Все пак заведението се беше превърнало в локален клуб. Макс влезе в кухнята, след което погледна хората и примигна. Сега отиде при Леля Една, която месеше тесто и я заговори:

Max (Ledg):

Доста странно, лелъо, първо онзи нещастник край входа на пещерата, после Ед... Има нещо много странно, преди няколко минути хората ми казаха, че Ед е починал от инфаркт.... Но какво за Бога правеха военните там. Има нещо много съмнително в тази ситуация.

Aunt Edna (Born_2B_God):

Момче, не търси под мухата слон, сигурна съм че това е просто едно нешастно стечение на обстоятелствата, а и къде се губиш цяла сутрин, пак съм принудена да се оправям сама с гладниците....

Max (Ledg):

Какво гладници, основно готвим за Роско, Бърт и съседите... Не просто тази история ме загриза доста отвътре, а и Ед ми липсва, беше свестен тип, жалко че се развали покрай онзи боклук Денис... Лелъо, отивам да видя Бърт, Връщам се много бързо, обещавам ти.

Edna (Born_2B_God):

Прави каквото си знаеш.... Един човек, като няма желание не можеш и с тояга да го накараш, за последните 3 години и без това.....

Max вече бързаше по улицата.

------------------------------------------------------

Гаража на Burt Toley…

Burt седеше и подреждаше инструментите си, той се загледа в закачената двуцевка на стената, след което се усмихна, само за да чуе стъпките на Макс, Бърт се обърна и се усмихна.

Burt (The Olimpic Hero):

Макси, какво става, днес реших да свърша малко полезна работа.

Max (Ledg):

Не чу ли, инцидента с Еди, целият град говори, не може да не си чул....

Burt (The Olimpic Hero):

Всъщност подочух, но просто никога не съм обичал да си завирам носа в нещата преди да са се изяснили.

Max (Ledg):

Днес видях Хари сутринта, държеше се изключително странно, какво ли правеха тези военни там, почти 100 % съм сигурен че има нещо общо с инцидента, които видяхме по рано. Смятам да отида да разуча, би ли дошъл с мене.

Burt (The Olimpic Hero):

Чуй хлапе, истината е че ти вярвам... Но винаги съм се водил по поговорката „Да спи зло под камък”, не искам да ти преча, но те съветвам, остави цялата тази дандания да мине от само себе си. Само така чрез мълчанието ще преоткрием отговорите...

Max (Ledg):

Трябва да спреш да четеш тези хипарски простотии..

Макс излезе и потегли, а Бърт се изправи погледна го след, което въздъхна.... След което погледна пак любимата си пушка, усмихна се и стана от стола.

--------------------------------------------------------------

Джорджтаун, западна Небраска 22. Август, 1994 година. 13:45 Военен Лагер „Крокет” на около 5 км от Джорджтаун.

Harry събираше багажа си, сега погледна снимката на жена си, След малко качи раницата на масата. След което легна и притвори очи. Изглеждаше недоспал. Тогава изведнъж чу сирената, която го стресна, учение? Тревога? Явно ставаше нещо. Той стана и веднага излезе. Всички се бяха строили, той също. Излезе техният командир Хенеси, той ги погледна, след което започва да говори:

Hennessey (Shwn):

Искам да ви кажа, че ми съобщиха, че трябва да евакуираме градчето, имало те токсично изтичане в мината, пострадал е цивилен, ще дойдат още подкрепления за по лесната евакуация и екскортация на местното население, с този инциден, и инцидента с Goran Gabo, ученият, които почина снощи, ситуацията е доста сериозна, молим ви за абсолютна тишина, всяко изтичане на информация от нашия отдел ще бъде наказвано, моля искам бърза евакуация.

Harry погледна колегите си, след което стисна устни, Явно нещо го грижеше.

------------------------------------------------------------------------

Малко по-късно.

Max беше вече сред пустошта и вървеше към местността, след инцидента, нямаше почти охрана, и повечето от персонала и военните се бяха покрили за обедна почивка, Явно, никой не се беше усъмнил в това, че закостевели старци ще тръгнат да влизат... Той погледна пещерата, където беше влизал няколко пъти и знаеше за тайният вход, които се намираше на няколко стотин метра, Той слезе по хълма, и се доближи, не се виждаше никой, Мястото беше буренясало, може би от над 10 години никой не беше идвал тук. Той разчисти и влезе през тесният отвор. След около 200 метра лазене той най сетне се промъкна, след което стъпи. Пещерата беше доста широка. Той повървя към 500 метра и откри първите следи от военните.Бяха разположени няколко сонди, които изтегляха газове, и някакви странни камъни се бяха показали, Той погледна и видя няколко метални странни цилиндри, разположени край голяма разкопана дупка. Беше тъмно, като в нощ. Max слезе бавно, в дупката, след което се огледа, тя водеше към по-дълбока галерия, явно имаше нещо, като вторична подземна пещера разположена под тази. Той влезе с доста зор... След което се огледа... Не се виждаше много.... Той чу шумтене, беше близо до източник с подземни води. Той се огледа изведнъж забеляза че отнякъде шурти течност, той се обърна за да съзре, че всъщност на няколко 10ки метра под него има река, Макс погледна и с почуда забеляза, че всъщност реката беше катранено черна..... И от време на време черните вълни се сблъскваха. Той погледна и се зачуди, това беше страхотен феномен, но какво ли беше То... изведнъж го хипнотизира..... Съзнанието му се замъгли.....

Линкълн, Небраска 5 Септември 1992

Макс Стейтъм се сбогува с приятелите и влезе в апартамента. Той живееше с баща си Sam Stahtam, които беше полицай, Макс влезе и отвори хладилника, вадейки студена лазаня и слагайки я в микровълновата. Той знаеше, че баща му е на работа до късно, и извади храната и седна пред телевизора. Тогава се звънна на врата, той погледна през шпионката и видя Боб, колегата на баща му, които идваше често на гости, той отвори, за да усети неприятното чуство че Боб, гледа към земята, какво ли имаше.

Max (Ledg):

Кажи, Боб, какво става, бащата го няма, ще се върне довечера, мислех че сте една смяна....

Bob (Remus):

Синко тук съм относно баща ти, за да ти кажа нещо. Преди около 3 часа, баща ти е участвал в акция, срещу местните банди, там той е бил.... прострелян.... Доколкото разбрах е издъхнал в Линкълската болница, преди половин час.... Не исках да ти казвам, но ти си вече голямо момче...... ТИ СИ ВЕЧЕ ГОЛЯМО МОМЧЕЕЕЕЕ, ЕЕЕЕЕЕЕ.- хе-хе-хе-хе-хеххехехеххехехехехех

Последните думи изведнъж се превърнаха в гаден кикот, очите на Макс се назълзиха, той започна да се удря по главата, изведнъж се оказа, че е на мократа земя в пещерата, а водите са станали все по буйни и се плискат... Той се обърна.... Видя тъмен силует...

Sam Stahtam:

Здравей, синко!

--------------------------------------------------------------------------------

„При Една” по същото време

Бърт влезе, след което видя Една да седи с ръце скръстени на плота и да оглежда хората, той седна и тихичко промълви.

Burt (The Olimpic Hero):

Как е Една, доста напрегнат ден, надявам се всичко това да отшуми.

Edna (Born_2B_God):

Ами Бърт, искам да те попитам, да си виждал Макси, не съм го мяркала от сутринта, хайманата има доста работа за вършене а днес го е ударил на почивка.

Burt (The Olimpic Hero):

Мислех че е при тебе, дано не се е забъркал в някои неприятности.

Edna (Born_2B_God):

Макс, не си пада много по такива неща, той е доста разумен, надявам се да се върне скоро, защото почвам леко да се притеснявам.

Разговора беше прекъснат от звънеца на вратата, Harry Boyle влезе заедно с 2-3 войници, всички в заведението се обърнаха, той свали тъмните си очила и каза с студен глас:

Harry (G):

Една, Бърт, хора.... Трябва да ви съобщя нещо

През това време в пещерата.

Max(Ledg)(Гледайки с отворена уста):

Татко.... Татко.... Таткоооо.... Ти си... ти си.... ЖИВ!!!

Sam (Усмихвайки се):

Точно така, Макс, аз съм тук не се притеснявай. Радваш ли се да ме видиш синко.

Max (Ledg):

Но как е възможно, ти почина, видях трупа ти, не е възможно, сигурно халюционирам…. Събуди се, Макс....

Sam:

Синко това съм аз баща ти, по някакво стечение на обстоятелствата аз се върнах, нали това е най-важното, за теб, за мен, видях и майка ти, на онова място, ох, колко имам да ти разказвам, дай да те прегърна.... синко....

Сам разтвори обятия и се усмихна, след което погледна с щастлив поглед към сина си, той също…. Изведнъж радоста проникна в жилите му, той погледна баща си, беше на път да му се метне в обятията, но той знаеше в този живот, трябва да си реалист. Погледа му се спря в очите на баща си, в зениците му Макс виждаше неописуема празнота, цвят, черен, празен, подобен на водите.... Но това беше баща му по дяволите... Той отиде към него и......

Corporal Roberts (rawhide):

Хей какво правите тук по дяволите! Горе ръцете....

Max се обърна и се след което видя младо редниче с автомат, той се обърна към баща си, но той беше изчезнал... Войника отиде при Max и го удари с оръжието. След което изрева...

Corp. Roberts (rawhide):

Казах нещо копеле, ВДИГНИ СИ Ш*БАНИТЕ РЪЦЕ!!! Сега идвай с мен, слушай ме или ще ти пръсна черепа...

Max Се изправи, но в последният момент блъсна по инерция войника, той залитна, и за малко да полети към черната вода, Max се осъзна и му подаде ръка, но изведнъж, нещо стана, черно пипали подобно на вълна, хвана за крака Roberts, след което започна да го дърпа, Max Stahtam веднага го хвана, но ръкавицата се изплъзна, войника падна в бездната.... Max видя ужасеното му лице, което беше залято с тъмнина.... Макс веднага тръгна да бяга....

Той излезе в главната пещера, там видя, няколко учени, които вадеха проби, Макс им изрева да бягат, но те не го послушаха... Той излетя от пещерата тичайки, но беше свален от двама яки войника, които охраняваха пред пещерата.....

--------------------------------------------------------------------------

Джорджтаун, западна Небраска 22. Август, 1994 година. 17:45

„При Една”

Harry (G):

Чухте напътствията ми, нямаме време, затова искам да изпълнявате, ще бъдете настанени, в близък лагер, моля ви слушайте ме внимателно.

Burt (The Olimpic Hero):

Знаех си, Хари, кажи по дяволите, какво става тук, за Бога, нека доведем Макс, той отиде някъде, моля те Хари пусни само мен, няма да се бавя, няма време, не искам Max да пострада.

Harry (G) (Поглеждайки и стискайки зъби):

Давай, Бърти, но бъди бърз, нямаме никакво време, генерала идва скоро..

Бърт излезе бързо, и се втурна да търси момчето, през това време всички в заведението започнаха да се приготвят за потегляне.

Harry (G):

Вземете си най-важните вещи.... Топли дрехи, вода, медицински неща от първа необходимост.

Rosco (Cabin) (намесвайки се):

И най-важното ХРАНА… ХРАНА... Една купувам 2 пая от твоите, опаковай ми ги ако обичаш... Имам ниска кръвна захар и може да стане опасно..... Няма да откажа и от пилешкото...

Edna (Born_2B_God)(пляскайки се по челото):

Ох, Боже, прибери ме......

След което се отправя към кухнята.

-------------------------------------------------------------------

Джорджтаун, западна Небраска 22. Август, 1994 година. 18:00 Военен Лагер „Крокет” на около 5 км от Джорджтаун.

Max седна на стола, до него седеше Hennessey, които го гледаше в очите, след което поклати глава...

Corporal Hennessey (Shwn):

Нямаш си на представа, колко си загазил, моито момче, защо за Бога си влязъл в охраняван от армията обект, това не трябваше ли да ти говори нещо...

Max (Ledg):

Може би си пролича, колко беше охраняван, и съм сигурен, че онова нещастно копеле, което потъна, може да потвърди това най-добре. За Бога, не съм направил нищо на онова войниче, че той беше 2 пъти, колкото мене и въоръжен, да не би да съм супермен... Не ми ли вярвате, ВИЕ САМИ НЕ СИ ВЯРВАТЕ! Един по един падате, и пак сте „коне с капаци”

Corp. Hennessey (Shwn):

Момче, бил си под тежък шок, успокой се, сигурен съм че ще можем да обработим цялата ситуация, както подобава, сега ми кажи всичко, НО ИСТИНАТА..

Max (Ledg):

Човече, последният час ти я казах на 3 диалекта, с 2 акцента, не можеш ли да ми повярваш.... В тази пещера има нещо нередно, и ти го знаеш по-добре от всички, може би освен очилатите зомбита, които докарахте, тук....

Corp. Hennessey (Shwn):

Не мога да разбера, за какви зли субстанции ми говориш, да не би да си избягал от конвенция на Марвел. Тук просто пратиха учени да огледат почвата и литосферата, не знам, просто с какви глупости ти е напълнена главата, Ако беше послушно момче, щях да те пусна, но щом ще действате така. Генералът ще бъде тук след няколко минути, нека видим, как ще се разправяш с него.

Max (Ledg):

Човече, имате ли Harry Boyle в поделението, доведете ми го, той ми е приятел, моля ви, Harry Boyle.....

---------------------------------------------------------------

През това време Burt препускаше из града с пикапа викайки името на Max, той беше сложил пушката си до седалката и викаше с всичка сила, любовта му към момчето го ръководеше. Беше облачно, нямаше пуста душа по улиците на Джорджтаун, всички бяха евакуирани в закусвалнята на Една, изведнъж Max спря..... След което излетя от колата...

Burt (The Olimpic Hero):

Denis MacMichael, пияно копеле, не се носи така по улиците, може да те блъсне някой, за Бога, какво си направил със себе си целият си кален.

Denis Macmichael (Jericho):

Бърт, стари пръч, няма ми държиш такъв тон, АЗ СЪМ В ТРАУР, Еди го няма, да го беше видял тази сутрин, Бърти, целият посинял, подул се, а очите му, очите му празни, празни.... Отнеха го копелетата.... Всичко е една конспирация, сигурен съм че онзи боклук Хари не е тук с добри помисли.... Още като млад, той ми пречеше, завиждаше.... Знам ЧЕ ТОЙ ИМА ПРЪСТ В ТАЗИ РАБОТА... Едииии, о, Едиииииии!!!

Burt (The Olimpic Hero)(Прегръшайки ревящият Denis):

Спокойно, Денис, влизай в колата, ще намерим Макс, и се прибираме, можеш да бъдеш спокоен....

Denis се качи при Бърт, и двамата потеглиха по пустите улици на Джорджтаун, търсейки Макс..

---------------------------------------------------------------------

Джорджтаун, западна Небраска 22. Август, 1994 година. 19:38 Военен Лагер „Крокет” на около 5 км от Джорджтаун

Corporal Hennessey (Shwn):

Здравейте генерал Либсън радвам се да ви видя, светило, като вас на това място, не мога да повярва.

General Humphrey Libsen (HEIDENREICH):

Хенеси, предполагам, изтриите тази подмазваческа усмивка от лицето си, не нося добри новини, а всички ние сме в голяма беля, всички трябва действаме, като цяло... Защото сме в много куча ситуация, Хенеси, сега ще ти разясня всичко, но искам да не разгласяваш, така както знаеш, вие получихте наряд от Пентагона..........

-----------------------------------------------------------------------------

През това време в другата палатка, Макс седеше завързан... Той знаеше че е в голяма беда. За секунда се замисли.... Още не можеше да проумее, какво правеше баща му, при него, та той беше мъртъв от почти 3 години, защо умът му си правеше игри с него... Разкъсван от размисли, Макс очакваше най-лошото....

-----------------------------------------------------------------------------

Бърт и Денис вече бяха извън града, те пътуваха към базата, Бърт предположи, че едиственото място където може да е Макс е пещерата. Той се отправи и спря пред барикадата, след което излезе и веднага изкрещя.....

Burt (The Olimpic Hero):

Има ли някои....

Уви всичко беше пусто.... Нямаше пукната душа... Времето ставаше все по лошо...

Burt погледна но видя само вещи, къде ли бяха изчезнали всички учени и военни... Какво ли се случваше. Бърт влезе в пещерата след което се огледа, видя единствено купчина проби и няколко престилки, всичко значеше че хората са се изнесли... или нещо ги е изнесло... Бърт чу странно клокочене, той се отправи към вътрешната камера... Какво ли значеше това.... Той притвори свързващият люк, след което погледна... Огромната маса от черно вещество се вълнуваше и вече това със сигурност не приличаше на река....

Burt (The Olimpic Hero):

Боже, Господи, какво е това..........

Той веднага пусна люка, след което се върна.... С ярост осъзна, че Денис е изчезнал с пикапа му, той изрита един път във въздуха, след което изпсува...

Burt (The Olimpic Hero):

Скапана пияница, боклук, проклет да си....

След което се обърна и погледна пещерата, която започна да се пропуква....... И черната субстанция започна да тече на вадички от пукнатините...

Burt (The Olimpic Hero):

Ще бъде тежка вечер........

Самотният старец, започна да се катери, по хълма и се отправи към базата... Той усещаше че ще намери Макс там....

----------------------------------------------------------------------

Джорджтаун, западна Небраска 22. Август, 1994 година. 20:32

„При Една”

Harry (G):

Хора това ли сте всички, не можем да чакаме повече Бърт, принудени сме да тръгваме, моля последвайте колегите ми, подготвили сме ви превоз до най-близкото селище......

Rosco (Cabin) (нагъвайки парче пай):

Нека Господ бъде с вас....

Всички потеглиха, а Harry остана, след което нарами оръжието си..... След което излезе и погледна всички, след което погледна катранено-черното небе и потегли към колата си....

Преди да влезе той погледна за последен път закусвалнята, той усещаше че това е последният път за които я вижда.....

END OF PART II

[Cabin]

Доста добра част, беше си по добра от първата, а в третата очаквам нешо епично. Ще започна с това, че моят герой започва да ме кефи с това постоянно търсене на храна Колкото до мистичната пещера, моментите там бяха доста интересни и вече вярвам, че страмното ЯВЛЕНИЕ в нея е избило учените и войниците. Дори немога да обмисля как ще свърши тази история. Продължавай само така, Радо!

[ShwN]

Браво Радо,надявам се дневникът ти да има повече интерес.Като за първи дневник е повече от добре.Втора част беше по-добра от първа,все пак аз дебютнах там. Ще го следя,надявам се да не го спреш. ;)

[The1948One]

DARKENED MEMORIES

PART 1/2/3

Starring:

Max Stahtam (Ledg)

Burt Toley (The Olimpic Hero)

Harry Boyle (G)

Sam Stahtam (Shawn Michaels)

Edna Stahtam (Born_2B_God)

Denis Carmichael (Jericho)

Rosco Dean (Cabin)

Bob (Remus)

Ed Carrey (wohov)

Corporal Roberts (rawhide)

Corporal Hennessey (Shwn)

General Humphrey Lybsen (HEIDENREICH)

Corp. LaMonica (DAMN)

Anne (dexim)

and....

The Narrator (radoslav1948)

----------------------------------------------------------------

Последните улици на Джорджтаун, западна Небраска 22. Август, 1994 година. 21:02

Времето в Джорджтаун се влошаваше доста, хората вече се бяха качили във военният автобус и вече се извозваха, бяха достигнали края на градчето. След тях караше Harry Boyle сам в джипката си, мислите и угризенията го „разкъсваха” той знаеше че цялата намеса на военните в този мирен градец не е за добро, нима тези слухове щяха да се окажат верни... Нима наближаваше Армагедона, Хари Бойл се беше изсмял, когато неговият колега Сами развиваше небивали теории в заскусвалнята преди 3 дни, преди да дойдат. „Горкият Сами, толкова е лековерен, някои хора трябва да поспрат с жълтата преса”... Но чак след тази поредица от аномалии, той се досети, че работите, които Сами каза, всъщност имат базисна истина. Имаше нещо зло в тази пещера, и определено, когато има нещо извън нормите, американските власти, трябваше да си заврат нахално носа, „Да спи зло под камък”, „Да спи зло под камък”, тази фраза се беше превърнала в своеобразно мото на старият Бърт, не беше ли това просто едно предупреждение, несъзнателно, никой не можеше да определи. Harry се замисли..

Harry Boyle (G):

Нима всички тези глупости за този „древен враг” се оказаха верни.... Bullshit, Сами е голям образ, но само толкова, всички знаем, че той гледа под леглото си за Саскуоч, преди да си легне.. Но рязката промяна на климата, смъртта на онзи унгарски учен, цялата тази какафония около една стара мина, какво ли значи това... Уми ми не го побира... Но по-добре да измъкнем тези добри хорица, за всеки случай.... Нямам търпение да се разкарам от тук...

----------------------------------------------------------------

Извън Джорджтаун, по магистралата, по същото време.

Dennis CarMichael караше бясно стария пикап на дъртака Burt Toley, само той си знаеше какво видя да изтича, от пукнатините на пещерата, докато Бърт беше вътре, той нямаше как да остане, това място беше прокълнато, време беше за промяна, нека селяндурите да си платят, той нямаше място тук..... Той караше бясно с огромна скорост и замъглено съзнание, вдигайки мокрите си кичури плавно спуснати над налудничевият му поглед...... След малко намали скороста вече беше доста далече, далече от старият дъртак, далече от МЯСТОТО, далече от НЕЩОТО. Той се хвана за главата и си поизтърка очите, след което отвори мешката и си пийна малко от „запасите” на Бърт....

Ed Carrey (wohov):

- Здравей, Денис отдавна не сме си виждали....

Denis CarMichael изплю муншайна, и изтръпна, леденостудена ръка го беше докоснала, той погледна до себе си и щеше да скочи.... До себе си видя Ед Кери, Ед Кери беше жив... Но не това смути толкова Denis, колкото двете черни ями, които представляваха очите на Ед, и тъмносинята му, почти измръзнала кожа, точно така го беше оставил бездиханен тази сутрин... Но той вероятно беше в лабораторията на Пентагона....

Ed Carrey (wohov) :

- Спокойно, Денис пуснаха ме, казаха че било просто настинка, просто настинка....

Denis Carmichael (Jericho):

- Но ти умря слабоумно копеле, видях как те изнесоха, сутринта от тебе беше останала само една вледенена обвивка, няма как да си жив, кой си ти, какво си ти.....

Ed Carrey (wohov) :

- По спокойно, Денис, аз съм твоят приятел Еди, не се притеснявай, отново сме ЗАЕДНО.... а и впрочем...... дърво.

Denis си извъртя главата и това беше последното което видя, колата се вряза със страхотна скорост в един достолепен бук, и последното нещо, което видя, беше счупеното стъкло, което се вряза в гръкляна му и почти отдели главата му..... Блуждаещият му поглед остана със същото дръзко изражение, както и през жизненият му път. Денис Кармайкъл не изпълни мечтите си, и колата се взриви.....

----------------------------------------------------------------

Джорджтаун, западна Небраска 22. Август, 1994 година. 21:47 Военен Лагер „Крокет” на около 5 км от Джорджтаун.

General Humphrey Lybsen (HEIDENREICH) (опирайки нож в гърлото на посиненият от бой Max Stahtam):

-Е, копеленце, имаме ли сделка, разбра как да действаш занапред, и ако някога, някога, разбера че и 1 % от информацията, която чу, изтече, този бой, ще ти се стори като тонизиращ масаж при градската курва, разбра ли ме, шибан недонос такъв.

Max Stahtam (Ledg)(Плюейки кръв)

- Да, рабрахме се, сега ще ме пуснете ли....

General Lybsen (махайки на Hennesey)(HEIDENREICH):

- Пусни това копеленце, защото ще се изнасяме, но ако хитрува, получаваш заповед да му надупчиш черепната кутия.

Corp. Hennesey (Shwn):

Дадено сър.....

Corp. LaMonica (DAMN) (влизайки запъхтен в палатката):

- Генерал Либсън, нямаме новини от учените, не можем да се свържем и с нашите единици, които ги охраняваха, не е възможно просто. Имаме заповед да потегляме веднага към обекта, съвсем скоро, защото ако не побързаме... Знаете сър.

General Lybsen (HEIDENREICH):

- Разбрах ви, най-лошите прогнози се оказаха вярни. Хенеси, ти и момчето се изнесете бързо с първия десант, нямате време, малък знаеш си какво трябва да НЕ правиш, ние отиваме към обекта, Ла Моника, искам да викнеш подкрепления, да не се скъпят, положението е изключително сериозно. CODE RED, CODE RED, веднага трябва да сме на мястото до 20 минути, започнала е „инфекцията”.....

Corp. LaMonica (DAMN) (с отровен поглед в очите):

- Сър, Yes, Сър!!!!

След тази команда Генерала излезе бързо от палатката и се отправи към главния щаб, Хенеси се усмихна под мустак и погледна Макс.

Corp. Hennesey (Shwn):

Е момче, нека да се разкараме от това проклето място, радвам се че се размина леко, всички знаят че Lybsen се е отнасял доста по-лошо с военнопленници, мисля че беше щастливец, моето момче, дано тази лудост спре скоро. Нямам какво да взимам, качваме се в колата и се изнасяме. До колкото знам, населението на градчето ви се екстрадира в най-близкия военен лагер, надявам се да ги настигнем, нямаме време, чакам те в колата,

Max Stahtam се почуства облегчен, той се отправи след Hennesey

----------------------------------------------------------------

Покрайнините на Джорджтаун. 22:14

Автобуса с хората вече беше излязъл и пътуваше, около него кръжаха няколко джипки, всяка с по 2-3 войника, градчето беше под карантина, като там останаха само военни. Официалният вариант в историята за изтичане на газ, явно поуспокои доста от хората, но Леля Една знаеше, че нещо не е наред. Къде ли бяха Burt и Max, защо ги нямаше, тя упорито гледаше, и се надяваше да се появят скоро..... Хората вече се бяха пооуспокоили, когато изведнъж автобуса би спирачки, хората изпопадаха от насъбралата се инерция.

Rosco Dean (Cabin):

Какво правиш, по дяволите, да не возиш чували с компири, какъв шофъор си ти.....

Aunt Edna (Born_2B_God) (зяпнала през прозореца):

Rosco млъкни най-сетне, веднъж завинаги научи се да мълчиш.... Защото явно си имаме причина, за това ненадейно спиране...

Rosco (Cabin) (поглеждайки през прозореца, зяпвайки):

Какво, в името на баща ми...

Автобуса беше спрял на около 50на метра, пред него се виждаше част от тъмната плазма, която ту се впускаше напред, ту се вълнуваше. Подобно на черна река. Хората се огледаха, доста от тях изглеждаха учудени..... Роско погледа и се ухили:

Rosco (Cabin):

По дяволите, малоумници, продължавайте напреде, нима малко замърсена вода, ще ви уплаши, отново военните са си изливали мръсотиите, защо не потеглиш нещастнико?

Шофъорът седеше наплашен и не слушаше думите на Роско. Дъртакът не изтрая и изкрещя....

Rosco (Cabin):

Няма да ви чакам, за Бога, аз служех в Корея, цели 12 години, нима нехранимайковци, като вас, представляват армията на тази велика страна,потегляйте, ПОТЕГЛЯЙТЕ.....

Aunt Edna (Born_2B_God):

Мълчи, Роско.

Rosco (Cabin):

Щом няма да потегляте, аз ще потегля, дайте пакета с продуктите.

Aunt Edna (Born_2B_God) :

Стой малоумнико, не знаеш какво е това.....

Rosco (Cabin) (излизайки от автобуса):

Какво е това, какво е това, какво е това, шибани страхливи малоумници.

Той слезе от автобуса и се отправи към черната субстанцията, войниците от джипките започнаха да крещят да се връща, но той им показа неприличен жест след което се отправи към НЕЩОТО. Хората гледаха с див поглед, Роско отиде точно пред субстанцията, след което гребна с ръка и я погледна, след което дори я вкуси....

Rosco (Cabin)(махайки с ръка):

Най-обикновенно нефтено разсипване, проста работа, хайде да поте.........

Той изведнъж млъкна, изведнъж нещо проряза гърба му, огромният му търбух се пръсна, след като черно острие го проряза през кръста..... От стомаха му започнаха да текат всякакви гадости. След 2-3 движения от Роско бяха останали само няколко кървави късове... Субстанцията изведнъж се активизира, след което започна да добива собствена фигура, подобно на човешка, но изведнъж се чу автоматен откос. Войниците започнаха да стрелят по субстанцията, докато тя не се формира в една огромна вълна, която плъзна към джипката, войниците бяха заляти с тъмна киселина, и изведнъж започнаха да крещят от болка, кожата им започна да се разяжда, и много скоро от тях бяха останали само кървави скелети, втората джипка тръгна към тях, но субстанцията образува кълбо, след което се вряза точно в капака на джипката, войниците слязоха, но бяха повалени от неидентифицираният обект, хората забелязаха, че всъщност за части от секундата тази субстанция образува хумаоидни фигури, които с изключителна скорост атакуваха и довършваха и последните войници. След като се разправи и с тях, субстанцията се насочи към автобуса, хората гледаха отчаяно, когато някои трясна вратата, Хари Бойл влезе тичайки, след което веднага бутна шофъора и седна на волана.

Harry Boyle (G):

Стегнете си коланите, Господа и дами, положението е сериозно, връщаме се обратно, тук е опасно.

Автобуса се обърна, и точно преди субстанцията да го достигне, успя да набере скорост и да се отправи към града....

----------------------------------------------------------------

Друга част от местноста, горе долу по същото време.....

Corporal Hennessey (Shwn) (карайки):

- Момче, значи нали разбра, как да процедираш....

Max Stahtam (Ledg):

- Да, сър, благодаря ви за подкрепата, надявам се всичко да е наред....

Те потеглиха към мястото на клането, което се случи преди малко, изведнъж, Макс започна да вика.

Max Stahtam (Ledg):

- Burt, Burt, тук ли си, какво правиш сам самичък, знаеш че е лудост, по това време.

Burt Toley се показа зъзнещ и погледа Макс и Хенеси, след което се качин при тях.

Burt Toley (The Olimpic Hero):

- Онова шибано пияно копеле Денис, открадна ми колата, момче, аз го съжалих, прибрах го, и той ме предаде.... Нямаш си на представа, какво видях в пещерата, нямаш си и на представа, положението е доста зле, момче. Има нещо тук, което не е както трябва.

Corporal Hennessey (Shwn):

- Чуй ме Old Timer, сега ще ти разкажа всичко, вече е твърде късно, за каквито и да е тайни.... Истината е че цялата тази ситуация с учените, с военните, това е план на държавна сигурност. Доказаха че тук има проби, които касаят нашето правителство.... Нека да ви покажа нещо...

Той извади нещо от жабката си, след което ги подаде на Бърт.

Corporal Hennesey (Shwn):

- Чувал ли си за „древният враг”. Това е най-древният организъм на планетата ни, старче. Това нещо предшества шибаните динозаври с няколко милярда години. Проблема, е че, може би те са причината за изчезването на горките кучи синове. „древният” враг е една шибана свръх-бактерия, която живее на принципа, на „копирането” и унищожаването. Притежава свойствата да подушва страховете, на жертвите си, след което да ги атакува безпощадно. Проблема беше че, разбрахме, че тя се е събудила, след като, атакува няколко от нашите изследователи, преди няколко седмици. Искахме естествено да я овладеем, но както винаги става, правителството се проваля. До колкото знаем, за това нещо противодействие, няма, трябва просто да изчакаме да се усмири малко. Много ме съмнява че онези нещастни копелета, които пентагона ни прати, ще успеят да се справят. Твоето момче Макс, той го е видял с очите си, дори му е направило една от своите психо атаки. Имал е късмет, че се е спасил, но не и това копеле, което послужи за закуска, на тази гад. Тя вече излезе от каменият си дом, вече можем само да се молим. Дано поне онези, копелета в автобуса, са се измъкнали.....

----------------------------------------------------------------

В следващият пост е следващата част.

[The1948One]

Те се приближиха, към мястото на инцидента, но видяха, само следи от жертви...

Hennessey (Shwn):

Горките шибани нещастници, потегляме към щаба ни във Вашингтон, съжалявам тук работите са сериозни,

Max Stahtam (Ledg):

Но, Леля Една не мога да я оставя, пусни ме....

Corp. Hennessey (Shwn) (вадейки пистолет):

- Съжалявам момче, но или идваш с мен, или оставаш тук, но с куршум в главата. Избери, тук всичко е загубено... тук всичко е......

Той беше прекъснат от Burt Toley, които скочи върху него и го повали, след което успя с мъка да хване пистолета, опита се да го изстръгне, но Хенеси го ритна, след което обаче, Бърт скочи и го събори, започна мощна борба, която беше спряна от изстрел....

Max (скачайки)(Ledg):

- Бърт, Бърт добре ли си, Бърт!!!!

Corp. Hennessey се изправи, но кръв потече от устната му, той се стовари, след което падна.... След което Бърт се изправи бавно, след което се усмихна....

Burt (The Olimpic Hero):

Май малко загазихме, момче... Но какво да се прави, копелето щеше да ни види сметката, за собствената си сигурност.

Max (Ledg):

- Той беше свестен, но масовата психоза, тя ни убива, Бърт, не това нещо, страха от него ни убива.....

Burt (The Olimpic Hero):

- Нека се качваме...... Отиваме да вземем леля ти, те са в градчето, доколкото виждам тук няма следи от автобус.

Момчето и неговият приятел потеглиха към градчето, а трупът на Хенеси, остана да лежи по средата на пустошта.....

----------------------------------------------------------------

Центърът на Джорджтаун, 23:24.....

Градчето се беше превърнало в истинско бойно поле, чуваха се изстрели, дори и танкове се бяха появили, уви жертвите падаха една след друга, коя разсечена, коя обгорена и коя разчленена..... Джорджтаун се беше превърнал в „деветата порта адова”... Единиците намаляваха все повече, а „древният” враг поемаше все повече трупове, и ставаше все по мощен... От време на време убитите войници се виждаха отново, но отново се впускваха в адската маса от субстанция.

General Humhrey Lybsen (HEIDENREICH):

Давайте копелета, спрете това нещо, в името на армията, недейте да умирате, забранявам ви, кучи синове....

Той извади пистолета си, и веднага изскочи срещу НЕЩОТО, след кеото започна да го стреля в момент да умопомрачение:

General Humphrey Lybsen (HEIDENREICH):

Умри гнусна твар, прибери се в мястото от където изпълзя, остави тази „свята земя” на мира..... Днес е ден черен, но аз ще те поваля....

Той се втурна, изведнъж няколко войника се сформираха от черната маса, и го атакуваха, но той им пръсна мозъците с два прецизни изстрела. След което извади граната и я захапа, и се втурна искачайки върху основата на масата, след което издърпа предпазителя и изрева:

General Humphrey Lybsen (HEIDENREICH):

Днес моят път свършва, но не си мисли че няма да си тръгна без бой..... ТИ ИДВАШ С МЕН!!!

Черната маса го покри, и изведнъж се пръсна на части............ Заедно и с Генерала.

Малкото останали войници скочиха и веднага започнаха да стрелят..... Хората от автобуса излязоха заедно с Хари Бойл и започнаха да се поздравяват, „древният враг” беше минало.

Но никой не забеляза как част от него, се раздвижи и се шмугна в една къртичина.

----------------------------------------------------------------

По това време

Бърт и Макс минаха през празната база да се запасят с оръжия и екзсплозиви, те знаеха, че това няма да им е достатъчно да победят врага, но поне, да успеят да го забавят и да се измъкнат с оцелелите. Те силно се надяваха да не отидат прекалено късно..... Те се качиха на джипката и потеглиха.....

----------------------------------------------------------------

15 минути по късно, Джорджтаун, почти полунощ

Бърт и Макс вече бяха в градчето, те оглеждаха целият град но беше гробна тишина, нямаше и следа от пукнат човек. Това ги очуди, защото само преди да влязат в градчето се чуваха изтрели от снаряди, те обиколиха тесните улички на градчето. След което се отправиха към централният площад.... Никой, пусто, тихо, мрачно и студено......

Те забелязаха старата закусвалня „При Една” която беше полуразрушена..... Макс погледна Burt…

Max (Ledg):

Е, явно това е всичко, не успяхме да дойдем на време, горката леля Една......

Някои се показа от руините, това беше Хари Бойл, които гледаше изплашено, той се втурна към Бърт и Макс и веднага падна на колене....

Harry (G):

- Не успях, момчета, беше твърде късно, започнахме с радоста прекалено рано... ТО ни атакува в гръб, само аз успях да се измъкна, Макси, леля ти Една не успя да се спаси, аз съм единствения....

Burt (The Olimpic Hero)(Вадейки пистолет от ватенката си):

- Макс не го слушай, той е ТО, той е „древният враг”. Онова нещо не може да пропусне никой, просто ни баламосва да ни довърши в гръб....... Аз ще се опитам да го забавя.... Иначе ти пали колата...

Harry (G):

- Какво по-дяволите Бърт, как може да считаш така, от кога се познаваме, просто се лъжеш, аз не съм онова нещо, успях да се измъкна, повярвай ми, успяяяях, прави огромна грешка, Толи, не съм аз....

Burt (The Olimpic Hero):

- Съжалявам, но просто не мога да разчитам, Хари приятно ми беше че те.....

BOOOOM, изведнъж главата на Burt се пръсна, трупа му падна, а зад него седеше Макс с помпа..... Трупа на Бърт изведнъж се сгърчи, след което загуби очертания, превърна се в чена обезформена маса и се разтече по земята. Макс погледна Хари в очите и му каза...

Max (Ledg):

- Аз ти вярвам Макс, видях искреността в очите ти, а и Бърт нямаше от къде да бъде толкова сигурен за трансформациите, той никога не е и бил свидетел, а и Бърт те обичаше, Хари, той никога не би се недвуомил, Дай си ръката.... И наистина, по-добре да взривим това дяволско място... Нямаме време, а военните не успяха.. Иначе епидемията ще плъзне из цялата страна.

Harry (G):

- Ето така те харесвам Макси, да изпепелим това място, това не е нашето родно място, това е една ДЯВОЛСКА пародия.

Двамата взеха експлозивите и след 10 минути ги бяха стоварили в електроцентралата на края на града. Те внимателно се готвеха за последните приготовления преди детонацията, когато изведнъж чуха зверски тънък писклив звук. НЕЩО-то се беше събудило. Трябваше да действат бързо. Те излязоха, но точно преди да влязат в колата, нещо хвана Макс за глезена. Хари веднага простреля пипалото и то успя да се отдели, сега веднага качи Макс на колата и му изрева да потегля.... Макс го погледна.

Max (Ledg):

Качвай се копеле. Имаш семейство за Бога, няма да ги оставиш сами....

Harry (G):

Макс, семейството ми е на сигурно място, и сега, аз ще се постарая да отида при тях, моля те заминавай, нямам вече място тук.... Всичко е една шега, една голяма шега...

Max (Ledg) (поглеждайки Хари):

Защо не ми каза, защо не ми каза.....

Harry (G) (изкрещявайки с детонатор в ръка):

Потегляй, глупако, трябва да свърша това....

Max натисна газта просълзен, и колата му изхвърча, много скоро той излезе от града, обърна се за последен път, видя в далечината Harry, които седеше върху огромната черна бездна с детонатор в ръка, той поглежда „древният враг” след което изрева:

Harry Boyle (G):

Това е за моите хора, шибан копелдак......

Той натисна бутона, след малко целия град изчезна, ударната вълна удари Макс, които вече беше на 10на километра извън града и той скочи от колата и едва се спаси.... От града не остана нищо..... След около 10 минути, Макс стана и се закашля, всичко беше покрито с прах, той погледна ясното небе. Времето беше станало по хубаво. Той погледна към далечината където бяха останките, всичко беше един мъгляв облак, там си отидоха, Бърт, Хари, Една и всички близки хора..... Той се сети за мъдрите думи на баща си „гледай само напред” обърна се и пое към магистралата.....

----------------------------------------------------------------

Ню Йорк, 27 Септември, 1999, пред хотел Хилтън.

Anne (dexim):

- Ха-ха-ха, Макс, не знаех че ще си прекараме толкова хубаво, не знам, но определено си мисля, че е време да помислим за нещо по сериозно за нашата връзка, ходим от няколко месеца вече, не знаех че моето „провинциално” захарче е толкова консервативно...

Max Stahtam (Ledg)(усмихвайки се и надявайки тъмни очила):

- Разбира се мила, трябва да го обсъдим, но нека да говорим за почивката, определено ми се отрази добре, не знам, но се чуствам много добре, днес имам много изненади за тебе...

Anne (dexim)(целувайки Макс по бузата):

- Изненади, обичам изненадите, и каква по точна ще бъде изненадата, Макси?

Max (Ledg) (отивайки до един черен мерцедес):

- Ще видиш, скъпа ще видиш...

Sam Stahtam (Shawn Michaels)(снемайки стъклото и усмихвайки се):

- Здравей, синко!

***

Edited February 28, 2010 by radoslav1948

[G]

Хаххах як як part.. особено ми е интересна ролята на ShwN Кол. Хенеси представям си го с грубоватата физиономия и голямата брада, да чарджва срещу лошите извънземни Яко диктува ситуацията пича. Хареса ми факта, че се появиха из частите много нови персонажи и историята стана толкова заплетена.. отначало си мислех, че ще се развие по коренно различен начин. ХХахахахха много се смях като видях ролите на Биров и Дексим.. Декс из а MILF ЛОЛ как се самовзривих в края на разказа.. яка фраза и дано това е било солидното отмъщение "ЗА моите хора"! Особено яка Thing, King, Alien смесица, която се четеше леко, на моменти странна.. но като цяло Евала за труда!

[Cabin]

Чудесна част. Адски съм изненадан. Ребликата на 'HEIDENREICH' беше велика "недейте да умирате, забранявам ви, кучи синове..." Но ролята на dexim беше просто велика, много се смях. Истоята беше чудесна. Наистина имаш голям потенциал. Унищожаването на НЕЩОТО беше велико, но изовщо не вярвах, че само Макс ще уцелее. Очаквам следващата история с нетърпение. :)