BRET "HITMAN" HART

[COLEMAN]

• Име: Bret Hart
  
• Рожденна дата: 2 юли 1957
  
• Място на раждане: Calgary, Alberta (Canada)
  
• Статус: Женен с четири деца: дъщери Jade и Alexandra, синове Dallas и Blade
  
• Размери: 6'0" - 234 lbs
  
• Дебют в професионалната борба: 1967
  
• Завършващо движение: Sharpshooter
  
• пзвестен още като:
  "The Cowboy" Bret Hart (UK)
  Bret "Hitman" Hart
  Excellence of Execution
  
  
• Титли:
  Stampede International Tag Team Titles /заедно с Keith Hart (November 12, 1978);
  (Calgary) Commonwealth Mid-Heavyweight Title (November 1978);
  Stampede International Tag Team Titles /заедно с Keith Hart (January 26, 1979);
  (Calgary) Commonwealth Mid-Heavyweight Title (June 1, 1979);
  Stampede North American Heavyweight (1980);
  Stampede North American Heavyweight (May 1980);
  Stampede North American Heavyweight (1980);
  Stampede International Tag Team Titles /заедно с Keith Hart (1980);
  Stampede International Tag Team Titles /заедно с Keith Hart (June 3, 1980);
  Stampede North American Heavyweight Title (June 26, 1982);
  Stampede International Tag Team Titles /заедно с Leo Burke (June 29, 1982);
  Stampede North American Heavyweight Title (October 17, 1982);
  Stampede North American Heavyweight Title (May 3, 1983);
  WWF Tag Team Titles /заедно с Jim Neidhart (January 26, 1987);
  WWF Tag Team Titles /заедно с Jim Neidhart (August 27, 1990 - Summerslam);
  WWF Intercontinental Title (August 26, 1991 - Summerslam);
  WWF King of the Ring (September 7, 1991);
  WWF Intercontinental Title (April 5, 1992 = Wrestlemania) ;
  WWF Heavyweight Title (October 12, 1992);
  WWF King of the Ring (June 13, 1993);
  WWF Royal Rumble Co-winner /заедно с Lex Luger (January 22, 1994);
  WWF Heavyweight Title (March 20, 1994 - Wrestlemania 10);
  WWF Heavyweight Title (November 19, 1995 - Survivor Series);
  WWF Heavyweight Title (February 16, 1997 - In Your House);
  WWF Heavyweight Title (August 3, 1997 - SummerSlam);
  WCW United States Heavyweight Title (July 20, 1998);
  WCW United States Heavyweight Title (September 13, 1998);
  WCW United States Heavyweight Title (November 30, 1998);
  WCW United States Heavyweight Title (October 25, 1999);
  WCW World Tag Team Titles /заедно с Bill Goldberg (December 9, 1999);
  WCW World Heavyweight Title (November 21, 1999);
  WCW World Heavyweight Title (December 20, 1999);

Израствайки заобиколен от баща си Stu Hart (1915-2003) и семейството си Hitman се запознава с изкуството наречено професионална борба и съвсем скоро започва да го прилага. В Bret се заражда голям интерес към програмите на баща му, когато той е все още на 6 години, но след като напуска училище се отказва от борбата и се записва да учи във висше учебно заведение. Въпреки всичко Bret не може за дълго да се отдели от семейния бизнес и скоро право и съдбоносна крачка в живота си като започва да получава наставления от баща си наред с много други легенди преминали през ринговете на легендарната школа на семейство Hart.

Веднъж качил се на ринга, Bret получава огромно одобрение и напредък като става притежател на трите титли на Stampede. Доминира държейки British Commonwealth Mid-Heavyweight Title два пъти, North American Heavyweight Title шест пъти и разбира се оглавявайки шампионата на двойки пет пъти.

По-късно през 1984 Stampede Wrestling бива закупена от Vince McMahon, което изиграва важна роля в живота на новоизгряващата звезда, който днес познаваме като Hitman. Като една от първите звезди, които подписват с WWF през този период двамата с Jim "The Anvil" Neidhart сформират един от най-известните отбори с колоритна история, а именно The Hart Foundation, ръководени от небезизвестния мениджър Jimmy Hart. По време на реклама Bret взима слънчевите очила, които по-късно ще се превърнат в негова запазена марка, а след боксов мач на Thomas "Hitman" Hearns, Bret харесва прозвището му и така се ражда легендата Bret "Hitman" Hart. The Hart Foundation бързо се изкачват до челните позиции на елитните отбори в WWF и първото им участие на Pay-Per-View се състои именно на WrestleMania 2, където Bret взима участие в battle royale. Bret бива елиминиран последен от победителя Andre the Giant.

По време на battle royale мачовете, в които взимат участие The Hart Foundation се заформя враждата им с The British Bulldogs и двата отбора се срещат в мач за WWF Tag Тeam Titles през януари 1987. Мястото на рефер на мача се отсъжда на Danny Davis, който и помага на Bret и Jim Neidhart да вземат победата. Davis скоро става част от отбора на Jimmy Hart като заедно сформират отбор, за да се изправят срещу Tito Santana и The British Bulldogs на Wrestlemania 3. Hart Foundation защитават титлите си на WrestleMania 3 както и след това през лятото на 1987 срещу отбори като The Bulldogs, The Can-Am Connection, The Killer Bees и The Fabulous Rougeau Brothers, но в края на годината записват загуба от отбора на Tito Santana и Rick Martel (Strike Force) и така завършва първото им царуване като отборни шампиони на WWF.

През следващата година Bret и Jim Neidhart правят опити да си възвърнат титлите от настоящите шампиони, които завършват с неуспех, въпреки че малко след това публиката все повече и повече започва да аплодира Hitman и така той скоро става неин любимец и остава с такъв статут чак до края на кариерата си. Jim Neidhart застава на негова страна и двамата започват вражда с доскорошния им мениджър Jimmy Hart и неговите протежета The Rougeaus. След победа над The Bolsheviks, The Hart Foundation биват предизвикани отново на мач за Tag Team Championship Title и с малка помощ от Legion Of Doom слагат началото на нова ера като оглавяват отборния шампионат. Времето им на върха продължава чак до WrestleMania 7, където биват победени от Nasty Boys.

Загубата на отборните титли довежда до ново начало за Bret Hart и така той започва да набляга на самостоятелна кариера като на SummerSlam 1991 побеждава Curt Hennig и става Intercontinental Champion. Той задържа титлата почти до Royal Rumble 1992, където малко преди турнира бива победен от The Mountie, но скоро титлата сменя притежателя си и преминава в ръцете на "Rowdy" Roddy Piper. Двамата с Hitman се срещат един срещу друг в мач за титлата на WrestleMania 8 и в оспорвано единоборство Bret Hart записва туш срещу Roddy Piper и така става притежател на Intercontinental Title за втори път. Но и този период завършва, когато на SummerSlam 1992 губи титлата от Davey Boy Smith пред 78 хилядна публика в Англия.

На House Show в Канада, родната му страна, Hitman побеждава Ric Flair и така спечелва и най-големия приз в WWF, а именно World Heavyweight Title. Не само я печели в оспорван двубой, но и след това я защитава срещу противници като Shawn Michaels и Razor Ramon (по-късно известен като Scott Hall). Въпреки това на WrestleMania 9 я губи от победителя в Royal Rumble 1993 Yokozuna. След тази загуба на титлата Hitman се завръща сред главните мачове спечелвайки престижния турнир King Of The Ring през 1993, но по време на мача Bret Hart е нападнат от Jerry "The King" Lawler и това поставя началото на вражда между двамата.

На Survivor Series същата година се заражда и една от най-забележителните вражди на Hitman, а именно с брат му Owen Hart. Въпреки че взаимоотношенията между двамата изглеждат безпроблемни Owen се обръща срещу брат си на Royal Rumble 1994 след загуба от Quebecers. Двамата братя започват така наречената "семейна вражда", която продължава през по-голямата част на 1994 и завършва на SummerSlam 1994 в мач със стоманена клетка, където Hitman напуска ринга като победител. По време на враждата си с Owen, Bret Hart заедно с Lex Luger спечелва Royal Rumble 1994 и така става главен претендент за World Heavyweight Title и се изправя срещу Yokozuna на WrestleMania същата година. Hitman записва победа и така става шампион в тежка категория за втори път.

Вторият период на Hitman като шампион завършва на Survivor Series 1994, където губи мач срещу Bob Backlund. Главна причина за това е брат му Owen, който кара майка си Helen Hart да прекрати мача. Въпреки това Bret изравнява резултата срещу Backlund на WrestleMania 1995, след което води по-малки вражди срещу суперзвезди от среден еталон, за да се стигне до Survivor Series малко по-късно същата година, където Hitman побеждава Diesel и така става шампион в тежка категория отново, за трети път. Bret "Hitman" Hart стига до WrestleMania 12 на върха на WWF, но за съжаление не си тръгва от там като такъв. Главният мач на вечерта е 60 minute Iron Man match срещу Shawn Michaels, който завършва с наравна и следователно Bret запазва титлата. Gorilla Monsoon обаче продължава мача, което донася и победа за Michaels и нов шампион. Но това е само началото на враждата между двамата, която продължава и до ден днешен на личностна основа.

След мачът Bret си взима заслужена почивка, но когато се завръща нещата изглеждат променени. Нова ера е започнала в WWF и една суперзвезда бързо се изкачва към върха. Той е човек със статут легенда и неговото име е "Stone Cold" Steve Austin. Двамата започват вражда, която поставя началото на редица забележителни мачове между двамата като започва с победа на Hitman на Survivor Series 1996. Двамата продължават враждата и на Royal Rumble 1997 Hart е близо до победата, но се повявава Steve Austin и го елиминира от битката. Освен това причинява и загуба на Bret за титлата в тежка категория в полза на Psycho Sid след като Hitman я е спечелил в четворен мач през февруари 1997. Sid защитава титлата си на WrestleMania, но бива премазан от The Undertaker.

Случилите се събития дават началото на heel turn-a на Hitman, който завършва на WrestleMania 13 в Submission match срещу "Stone Cold" Steve Austin, където специален рефер е Ken Shamrock и с негова помощ Bret записва победа, а Austin е дисквалифициран заради прекомерна загуба на кръв. На следващата вечер по време на WWF Raw Is War Hitman, съпътстван от освиркванията на феновете, сформира отново The Hart Foundation заедно с брат си Owen, Jim Neidhart, Davey Boy Smith и Brian Pillman и така започват вражда със всеки, който Steve Austin успява да привлече на своя страна.

Победа над The Undertaker на SummerSlam 1997 донася на Hart победа за световната титла и въпреки че нещата протичат противно на плановете, това става с помоща на Shawn Michaels, който вместо Bret удря The Undertaker и така си спечелва вражда срещу него, която завършва с първия мач Hell In A Cell. Всички тези събития включително и WrestleMania 12 довеждат до повратна вечер в историята на професионалната борба. Тази вечер е Survivor Series 1997, мястото е... Montreal, Canada. Вечер, която ще промени живота както на Hitman, така и на феновете на този спорт.

В мач за World Heavyweight Title на WWF се изправят един срещу друг Bret Hart и Shawn Michaels. Vince McMahon казва на Hart, че тази вечер трябва да изгуби титлата си, да загуби в родната си страна, пред очите на хората, които го подкрепят до край. Bret отказва и уреждат титлата да не сменя притежателя си зад кулисите. Там далече от очите на камерите обаче протича и друга сделка, сделка между Vince McMahon, Shawn Michaels и Triple H, където решават истинската съдба на шампионската титла и тя не е свързана с Hitman. Неподозирайки нищо, Hart стига до кулминационна точка в мача, където трябва да напрви Sharpshooter, запазената му марка върху Shawn Michaels, но тогава удря гонда... Въпреки че титлата отива в ръцете на Shawn Michaels той никога не успява да победи Bret Hart в изрично зададен регламент на мач. Hart разбира предателството и се изплюва е лицето на Vincent McMahon, а малко по-късно го удря в съблекалните, а заради това, което прави, както и много други детински постъпки на HBK, с Shawn Michaels си остават врагове и до днес. Bret Hart остава и непобеден шампион в тежка категория на World Wrestling Entertainment.

Случилото се в Montreal води до обръщане на нова страница в кариерата на Hitman и той се появява на WCW Starrcade 1997 като специален рефер на мача между Eric Bischoff и Larry Zbysko, което предвещава и подписване на договор с World Championship Wrestling, организация на Ted Turner. По-късно същата вечер се появява и на главния мач между Sting и Hulk Hogan като помага на Stinger да спечели.

След вражда с Ric Flair, Hart насочва вниманието си към NWO след атака на Bryan Adams. Започва вражда с Curt Henning и Rick Rude и накрая присъединява към Hоllywood Hogan и NWO срещу Randy Savage и Roddy Piper на 20-ти юли 1998. По-късно Bret побеждава Diamond Dallas Page за United States Champion Title, но губи от Lex Luger през септември, само за да я спечели отново три дена по-късно. След това титлата отново сменя притежателя си в полза на DDP месец по-късно и въпреки това неин притежател отново става Hitman.

Последвалата трагедия в семейството, именно смъртта на брат му Owen Hart, засилва умразата, която Bret Hart изпитва към Vince McMahon. Hitman се завръща на ринга през 1999 и двамата с Chris Benoit осъществяват запомнящ се мач между двамата в чест на Owen Hart в Канзас на 4-ти октомври. Hitman записва победа с Sharpshooter, завършващо движение и на брат му. През същата година съдбата среща Bret с друга личност изиграла важна роля в професионалната му кариера, а именно Goldberg, когото побеждава на 21 ноември, за да спечели и WCW World Championship. Това е началото на края на една забележителна кариера и краят идва на следващия мач между двамата, където по невнимание и неопитност Gоldberg удря силно Hitman в областта на главата, което причинява сериозна контузия, най-тежката с която Hart се е борил някога и която все още не му позволява завръщане на ринга, може би завинаги. На следващата вечер Bret Hart излиза и се присъединява към NWO, но скоро окончателно съобщава че с кариерата му като професионален борец е свършено и обявява оттеглянето си от ринга.

По-късно през 2003 Bret се появява с World Wrestling All-Stars като специален председател по време на турне в Австралия. Hitman получва и много предложения от страна на Vince McMahon относно WrestleMania 18 и 20, но те биват категорично отхвърлени. През 2005 WWE издава DVD за кариерата на Bret "Hitman" Hart, а през 2006 Bret най-после се съгласява да бъде включен в WWE Hall of Fame.

През есента на 2004 Bret Hitman Hart е обявен за един от 50-те най-велики канадци и то напълно заслужено.Той направи феновете свидетели на една изключителна кариера и по този начин си спечелва трайно място в сърцата ни, където винаги ще бъде шампион не само на Канада, но и на целия свят.