Random wrestling : General edition : Ролята на психологията в кеча

[DjPetko]

Ролята на психологията в кеча

Day 22, month October, 12:00 PM Bulgarian time

Брой 3

Третия брой на Random wrestling е пред вас. Днешната тема е General edition и е със заглавие Ролята на психологията в кеча и някои разсъждения по това какво е важно да присъства в един мач, както и разликата между worker и кечист.

Нека да започнем малко от по-далече, а именно с началото на Ерата на high flying атлетите. Та в не толкова близкото минало на фона на скучните old school мачове на 80-те в Америка се появиха кечисти, които и сега са определяни като high flyers. Та същите тези са предлагали невероятните за онова време Moonsault, 450, Shooting Star Press и още много различни гимнастически moves, които са изкопирали от Lucha Libre мачовете, но както не можем да направим добър филм с малки части от друг добър филм, така и тези иначе много надарени атлети не са станали звезди. Защо ? Е мисля, че трябва да помислим малко по тази тема. Та тогавашните promoter-и след като са видяли какви невероятни изпълнения предлагат са си казали "wow този ще стане голям babyface, дай да го пушваме". И така booker-ите ги push-вали, push-вали и push-вали, но за сажаление публиката не заставала зад тях и естествено не носели нито пари нито популярност на компанията. Тогава promoter-ите си помислили, че не ги издигат правилно, но колкото и да се опитвали, high flyer-ите не били over. Причината, поради която high flyer-ите не били over, не носели пари и популярност е, че макар и да са супер атлети, макар и да предлагат невероятни за онова време изпълнения, те нито можели да sell-ват, нито знаели как да направят огнен comeback, нито пък имали качества на супер звезда(Superstar package).

В крайна сметка за да бъдеш Top babyface трябва да си харизматичен. Просто не може хората да застанат зад теб, ако не им въздействаш. Именно за това и old school high flyer-ите не са станали звезди, защото вярно били са атлетични, но не са можели да въздействат на публиката чрез най-простата психология, над която е изграден кеча : selling през heat периода и огнен comeback, дългите мачове включват и babyface shine. Ето и малко пояснения по тези три периода...

Babyface shine - това е началния момент от мача в който face героя изгрява, т.е. тук той показва уменията си и доминира мача. Този период не е от толкова голямо значение за издигането на даден образ, така че често се пропуска, а в кратки мачове не се употребява.

Heat - това е период в който heel героя доминира мача, до този период най-често се стига чрез cheat-ване на heel-а зад гърба на рефера и много други начини. Този период има много вариянти на изпълнение : например опит за контузване на дадена част от тялото или просто beatdown на babyface-а. В този период е много важен и selling-а на babyface-а като той се свежда до две неща 1. Опитва се да спечели 2. Опитва се да не загуби и естествено селва нанесени поражения от различните moves. Повреме на този период се използват и някой спотове, в които babyface-а нанася няколко удара или се опитва да се измъкне от hold, след което heel-а го възпира и heat-а продължава. Такива точки се начичат fake comebacks(за което ще говоря след това). Много кечисти грешат като спират heat-а и преминават към comeback, прекалено рано, което наранява comeback-а им, защото ако не си толкова beat-up и завръщането ти няма да е толкова впечатляващо.

Comeback - Това е момент от мача, в който face-а прави своето "завъщане". Като разбира се не спира да селва някаква контузия или нещо което се е случило преди това. В най-огнената точка на този период heel-а спира да селва и просто приема bump след bump като така издига babyface-а. Примери за кечисти правещи огнени завъщания са Jerry Lawler и Hulk Hogan. Lawler например преди comeback-а си sell-ваше така че да си помислиш, че никога няма да се завърне, но след като започне comeback-а залата се взривяваше. Същото важи и за Hulk. Вярно може Hulk да не беше най-добрия атлет, но всеки би платил да види comeback-а на Hogan, ако дойде в неговия град. И нещо за финал по основните етапи. Колкото повече heat, толкова по - впечатляващ comeback.

Finish - това е начина по който свършва мача. Няма да се спирам тук.

Та всичко се свежда до това, че кеча е ДРАМА, а не атлетическо състезание. Кеча е изграден на психологията, а не на атлетизма. Така че основните правила на психологията трябва да се спазват, защото тя го е запазила през годините. Всички хора имаме различни вкусове и навици, но нещото което ни обединява са емоциите. И именно за това всеки move трябва да е логически подреден в един мач, не просто move след move след move, защото така всеки следващ все по-малко впечатляващ.

Има огромна разлика между work & perform. В днешно време кеча се е изкачил по атлетизъм, но относно working, никога не е бил по-зле. Защото work е това което правиш между изпъленията, а performing са самите изпълнения. Затова и всеки wrestler трябва да усъвършенства 5 move-а, които използва всеки мач, когато станат популярни да добави и още. Ако гледаме реално на нещата най-големите звезди( Shawn Michaels, Brett Hart, Austin, The Rock и т.н.) не използват повече от 5 move-а на regular bases. Затова и има толкова много Indy кечисти, които никога няма да станат звезди защото имат по 20-30 move-a, но нито един не са усъвършенствали.

Още нещо. Кеча е изкуство, а именно правиш нещо да изглежда, че боли, а всъщност не боли толкова. Затова и Puro Japan вариянта не ми се вижда необходим. Къде е изкуството в stiff изпълненията ?

Никой не казва, че трябва да се връщаме към скучните мачове на 80-те, но все пак психологията е най-важното нещо в един мач.

За сажаление за да си звезда трябва или да си обичан или мразен, нехаресван или харесван, не е достатъчно, защото не носи пари. Трябва да си емоционално свързан с публиката, за да draw-ваш.

И в заключение : Правете разлика между гимнастика и кеч. Crazy moves -> gymanstics, Wrestling ->working. Добър worker е човекът който прави добри пари на компанията за която работи. Затова има Indy-та има и mainstream.

[Shawn_Michaels]

Тоя път съм съгласен с почти всичко,което каза(да не повярва човек ),само искам да ми поясниш кои са тея high-flyer-и през 80-те които са ги push-вали,но не са успели да се издигнат поради липса на други умения ,не мисля че това е толкова масово явление,единствения по известен от тоя период вероятно е Джими Снука,който така и не се превърна в главна звезда,друг за който може да се каже е Рики Стиймбоут,но той все пак доста се издигна даже стана и шампион на NWA и си е бил адския face за това време,така че не мисля той влиза в тая категория.High flying-a в Америка навлиза като по масово явление вече края на 80-те и началото на 90-те с хора като Brian Pillman,Shawn Michaels,Marty Jannetty,Owen Hart като говоря главно за хората от мейн стрийма,които наистина по това време предизвикват нови емоции и се смятат за иноватори в това.Даже и тогава в началото на 90-те не може да прогресират не от това,че са нямали необходимите умения ами защото това е било все още времето на големите момчета и всичко се е въртяло около тях.Така е бил изграден бизнеса като в Америка доста бавно се променя,което всъщност не мисля е лошо нещо,защото така много повече се усършенстват кечистите.

Иначе за сегашните Indy-та съм съгласен,там е пълно с атлети,но това движение след движение след движение след движение много сбозява работите и за примерно за мен изглежда много по-малко интересно от колкото едно добро движение изпълнено в точния момент,точно затова и не харесват по принцип Indy федерациите,всичко изглежда някак посредствено независимо от адските изпълнения.Не се набляга на тая психология която е важна за развитието на самия мач като история.И както виждаме повечето кечисти от тая сцена им е много трудно да пробият в мейнстрийм кеча на нивото,в което се развива всичко там.Пробилите са малцина,които наистина започват да извоюват име там.

Относно puro-то там се набляга на това всичко да е максимално реално,но пък от друга страна така се губи много от другото,то нали знаете кеча в Америка е забавление,в Мексико - акробатика,а в Япония - спорт .Всеки си има предпочитания какво да гледа и какво го влече

[neshev]

Защо high flyer-ите не могат да пробият? Хех, много просто. Защото са дребни на ръст и на никой не им пука за тях. Представи си някое японче 1 70, 60 килограма да бие гигант 1 90, 110 килограма. Просто не е реално. За това си има и разделение. Има си Cruserweight/X Division и Heavyweight. A проблема е не че не могат да draw-ват, а просто не им се дава възможноста. И WWE и TNA си push-ват Heavweight-а, а останалите са с една идея назад.

[Diamond_Dog]

Ти добре си ги написал тези неща, но определено не мога да се съглася с тях, защото винаги е имало изключения и винаги ще има такива. Материята въобще не е толкова проста, че да се изчерпи само с това, но не казвам, че по принцип и не е вярно.Това за high-flyer-ите го приемам като въображаем пример, защото Шон казва как стоят долу-горе нещата тогава. Heat-а най-просто казано е начина по който публиката реагира на образа ти - тоест cheer-ването за babyface-a и освиркванията за злодея, подлеца или който и да е антипатичен образ. От heat-a зависи, колко им пука на хората за даден образ и кечист и до голяма степен е определящ, кой ще бъде издиган занапред. Също така за да има як comeback според мен трябва да има и правдоподобност на самият образ, и не трябва babyface-a постоянно да бъде пребиван цял мач и накрая да направи един comeback и тва да ми го наричате психология в кеча.Лично за мен тя се изразява не само в трите гореспоменати неща, къде примерно забравяте публиката - понякога колкото и да се опитваш да спечелиш heat просто не става, публиката не и дреме. Понякога пък когато е пре-ентусиазирана (най-просто пример - Bryan Danielson vs Nigel McGuiness, когато много хора се оплакаха, че в тоя мач нямало selling) не е задължително стриктно да спазваш някакви си закони, при положение, че публиката иска нещо съвсем различно.И като не ги спазваш да не би мача да не е интересен, не интересен е, но се различава от това, което всеки е свикнал да гледа в WWE или ТНА, защото там се дава това, което иска публиката. Това за движенията също не е вярно, или поне за мен не е така. Какво значи даден кечист да е осъвършенствал дадена хватка.Мислиш ли, че ако Скалата,Ледения,Шон или Хълк нямаха тази харизма в себе си заложена, ако правеха по 5 движения щяха да бъдат звезди, с които се характеризират цели кеч епохи.Не толкова движенията, колкото харизмата са важни в mainstream кеча и не от всеки може да стане нещо голямо. И не всеки мач трябва стриктно да се придържа към гореспоменатите точки, че да има психология в него и следователно да е добър.

Та всичко се свежда до това, че кеча е ДРАМА, а не атлетическо състезание.

еми то добре драма, но в крайна сметка всичко се свежда до това кой е по-добрият от двамата на ринга, което за мен си е "атлетично състезание".Вече това състезание или съревнование ако можеш да го направиш по драматичен начин ще е хубаво, но и това отново зависи от много неща.По тази тема може да се говори и говори и накрая пак да не се стигне до някакъв консенсус, поради простата причина, че много неща зависят от други и обратно..

[UltraMadd]

Като цяло съм съгласен с това, което каза. В мачовете трябва да има психология. Разбира се, допускат се и изключения за малко разнообразие, но по-голямата част от мачовете трябва да следват точно тази схема, като по нея също могат да се правят някои декоративни промени. В high-flying-а няма нищо лошо, аз съм фен на този стил и обичам да гледам такива мачове, но е факт, че ако правиш само летящи изпълнения, трудно ще останеш в сърцата на феновете. Ще се кефят докато правиш хватките и след това отново няма да им пука за тебе. Хора като Rey Mysterio и AJ Styles например умеят да съчетават психологията с рисковите изпълнения и затова са едни от най-добрите "леки" кечисти в момента и едни от малкото cruiserweight-и, получили шанс да се бият в мейн ивента. Те просто изграждат мача така, че в летящите им изпълнения да има логика, а не правят каскада след каскада след каскада. Колкото до stiff стила: нямам нищо против него. Има хора, които го харесват, следователно стилът ще продължи да съществува. На мен като цяло не ми е сред любимите стилове, но от време на време има мачове, които просто изискват кечистите да са по-stiff. Почти невъзможно е да предадеш много силна омраза, ако не вкараш малко повече мощ в ударите си, така че да изглежда, че наистина мразиш противника си. Това, разбира се, само ако и двамата противници са съгласни, а не някой кечист да реши да си отмъщава на друг за нещо и затова нарочно да го удря по-силно.

[DjPetko]

Тоя път съм съгласен с почти всичко,което каза(да не повярва човек ),само искам да ми поясниш кои са тея high-flyer-и през 80-те които са ги push-вали,но не са успели да се издигнат поради липса на други умения ,не мисля че това е толкова масово явление,единствения по известен от тоя период вероятно е Джими Снука,който така и не се превърна в главна звезда,друг за който може да се каже е Рики Стиймбоут,но той все пак доста се издигна даже стана и шампион на NWA и си е бил адския face за това време,така че не мисля той влиза в тая категория.High flying-a в Америка навлиза като по масово явление вече края на 80-те и началото на 90-те с хора като Brian Pillman,Shawn Michaels,Marty Jannetty,Owen Hart като говоря главно за хората от мейн стрийма,които наистина по това време предизвикват нови емоции и се смятат за иноватори в това.Даже и тогава в началото на 90-те не може да прогресират не от това,че са нямали необходимите умения ами защото това е било все още времето на големите момчета и всичко се е въртяло около тях.Така е бил изграден бизнеса като в Америка доста бавно се променя,което всъщност не мисля е лошо нещо,защото така много повече се усършенстват кечистите.

Иначе за сегашните Indy-та съм съгласен,там е пълно с атлети,но това движение след движение след движение след движение много сбозява работите и за примерно за мен изглежда много по-малко интересно от колкото едно добро движение изпълнено в точния момент,точно затова и не харесват по принцип Indy федерациите,всичко изглежда някак посредствено независимо от адските изпълнения.Не се набляга на тая психология която е важна за развитието на самия мач като история.И както виждаме повечето кечисти от тая сцена им е много трудно да пробият в мейнстрийм кеча на нивото,в което се развива всичко там.Пробилите са малцина,които наистина започват да извоюват име там.

Относно puro-то там се набляга на това всичко да е максимално реално,но пък от друга страна така се губи много от другото,то нали знаете кеча в Америка е забавление,в Мексико - акробатика,а в Япония - спорт .Всеки си има предпочитания какво да гледа и какво го влече

High flying-а в Америка се е появил първоначално през средата на 80-те, но първите такива както обясних са нямали други качества и затова и не са се издигнали. Вярно Superfly и Steamboat са били страхотни face-ове, но те са притежавали Superstar package-а, който ги е издигнал и естествено способността им да работят. Честно казано Steamboat стана голяма звезда, когато работи с Flair, не че преди не е бил, но просто feud-a го издигна много. Специално Shawn, отначало е бил сложен в tag девизията, точно защото е бил прекалено малък за world champ. Но по днешните стандарти 220 pounds е среден кечист, а тогава такива като него са слагани като cruiserweight-ти... Но Shawn има всичко друго от Superstar package-а, затова и като са му дали шанс е станал такава звезда... Вярно Shawn използваше много high flying moves през ранната си кариера, но основна беше психологията. И честно да си кажем, ако познаваш ring психологията, нямаш нужда от high flying елементи, просто защото можеш да въздействащ на публиката.

Ти добре си ги написал тези неща, но определено не мога да се съглася с тях, защото винаги е имало изключения и винаги ще има такива. Материята въобще не е толкова проста, че да се изчерпи само с това, но не казвам, че по принцип и не е вярно.Това за high-flyer-ите го приемам като въображаем пример, защото Шон казва как стоят долу-горе нещата тогава. Heat-а най-просто казано е начина по който публиката реагира на образа ти - тоест cheer-ването за babyface-a и освиркванията за злодея, подлеца или който и да е антипатичен образ. От heat-a зависи, колко им пука на хората за даден образ и кечист и до голяма степен е определящ, кой ще бъде издиган занапред. Също така за да има як comeback според мен трябва да има и правдоподобност на самият образ, и не трябва babyface-a постоянно да бъде пребиван цял мач и накрая да направи един comeback и тва да ми го наричате психология в кеча.Лично за мен тя се изразява не само в трите гореспоменати неща, къде примерно забравяте публиката - понякога колкото и да се опитваш да спечелиш heat просто не става, публиката не и дреме. Понякога пък когато е пре-ентусиазирана (най-просто пример - Bryan Danielson vs Nigel McGuiness, когато много хора се оплакаха, че в тоя мач нямало selling) не е задължително стриктно да спазваш някакви си закони, при положение, че публиката иска нещо съвсем различно.И като не ги спазваш да не би мача да не е интересен, не интересен е, но се различава от това, което всеки е свикнал да гледа в WWE или ТНА, защото там се дава това, което иска публиката. Това за движенията също не е вярно, или поне за мен не е така. Какво значи даден кечист да е осъвършенствал дадена хватка.Мислиш ли, че ако Скалата,Ледения,Шон или Хълк нямаха тази харизма в себе си заложена, ако правеха по 5 движения щяха да бъдат звезди, с които се характеризират цели кеч епохи.Не толкова движенията, колкото харизмата са важни в mainstream кеча и не от всеки може да стане нещо голямо. И не всеки мач трябва стриктно да се придържа към гореспоменатите точки, че да има психология в него и следователно да е добър.

еми то добре драма, но в крайна сметка всичко се свежда до това кой е по-добрият от двамата на ринга, което за мен си е "атлетично състезание".Вече това състезание или съревнование ако можеш да го направиш по драматичен начин ще е хубаво, но и това отново зависи от много неща.По тази тема може да се говори и говори и накрая пак да не се стигне до някакъв консенсус, поради простата причина, че много неща зависят от други и обратно..

Естествено, че не трябва ПОСТОЯННО да бъде пребиван, затова и съм писал за така наречените Fake comebacks или Houph spots, в които babyface-а прави изглед, че ще се завърне, но е cut-нат от heel-а.

Но ПАК повтарям Колкото повече Heat, толкова по-огнен comeback, толкова по-издигнат babyface. Не мисля, че трябва и да го доказвам Hogan е перфектен пример. Още нещо, което изпуснах е PLAYING BY AUDIENCE. Сега ако си кечист в ROH и знаеш какво иска публиката там, естествено, че е друго нещо. Но ако целиш mainstream внимание е друго нещо. Затова и ROH никога няма да е топ федерация, ако продължава да се цели в Internet wrestling community(който е най-лоялния, но и много малък като процент от всички фенове слой).

Пич мисля, че някой неща които съм написал ги четеш през ред, казвам ти БЕЗ ХАРИЗМА не стават нещата, това с 5 move-а го дадох просто за пример, защото има и кечисти които използват 20-30 move-а без да са ги усъвършенствали. Не казвам, че всеки, които научи 5 move-а и ще стане звезда.

ПП: Hardcore wrestling-а и Lucha-та също имат психология...

Edited October 22, 2007 by DjPetko

[Diamond_Dog]

Ами като цяло ROH се цели вече в по-mainstream публика след като въведоха PPV-тата, и се усещат промени. И батка не можеш да ме убедиш по какъвто и да е начин, че специално в ROH няма психология и без една солидна финансова подкрепа не биха излезли на mainstream пазара (не говоря за някакви войни и тем подобни с други mainstream федерации).Всичко което си го описал във първия пост го има на почти всеки мач на ROH, че даже ако смея да твърдя и повечето индита, които съм гледал.Това че ROH и другите индита не се провеждат пред 10,000 човека всяка седмица, е тема на съвсем друг разговор. Лично за мен във всеки тип кеч има психология - и в WWE,TNA, ROH и то много, в Pyro-то подобно на ROH успяват да разкажат примерно няколко месечна история в един мач (да живее Дич), Lucha Libre-то, хардкора и почти навсякъде.Тъй като гледам като че ли статията ти е малко повече sport-entertainment ориентирана, но това че психологията в индитата липсвала и че много малко били инди кечистите, които щяли да могат да пробият, да не би да е индикатив, че като цяло инди кеча е нищо особено и трябва да се пренебрегва постоянно.

[nWoHulkster]

DjPetko, просто усещам как наскоро си гледал някой shoot на Raven и това ти е пробърнало представите за кеч.

Та същите тези са предлагали невероятните за онова време Moonsault, 450, Shooting Star Press и още много различни гимнастически moves, които са изкопирали от Lucha Libre мачовете

Опа, тук виждам фактологическа грешка. Бумът на high-flying-a тръгва от Япония, а не от Мексико. Мексико става важен играч чак през 90-те. Не че преди това е нямало high-flying в Мексико, но почти всички черпят high-flying идеите си от Япония и по-точно леката дивизия на New Japan (най-вече легендарната серия от мачове между Tiger Mask & Dynamite Kid). Мексико става фактор в high-flying стила към началото/средата на 90-те с появата на имена като Rey Mysterio, Psicosis, Juventud Guerrera, т.н. Но дори и тогава през 90-те Япония си остава много важен фактор покрай феноменалната лека дивизия на New Japan и появата на федерацията Michinoku Pro. Изобщо еволюцията на high-flying стила е доста интересна за проследяване и включва значителен брой кечисти и федерации, но е тотално грешка заслугите за популяризацията на този стил да се присъждат главно на Мексико.

Кеча е изкуство, а именно правиш нещо да изглежда, че боли, а всъщност не боли толкова. Затова и Puro Japan вариянта не ми се вижда необходим. Къде е изкуството в stiff изпълненията ?

Ето за това си говорим. Чист "Рейвънизъм". Това мнение на мен лично ми показва недостатъчно добро познаване на puro стила (генерално казано разбира се, тъй като puro-то включва в себе си буквално десетки стилове). Един от най-великите selling-и в историята на кеча са именно от puro-то. Има и друг момент, а именно че всеки стил си има свой типичен и различен selling. Selling-a в САЩ се прави по един начин, в Япония по друг, в Мексико по трети и т.н. Никак не е хубаво да се взима типичния американски selling като писано правило и да се сочат с пръст другите стилове, които не ползват този тип selling. Едно от най-важните умения за един кечист е да умее да нагажда стила си взависимост от публиката, пред която се бие. Пусни мач с американски тип selling & storytelling пред мексиканска публика и публиката ще стои, ще гледа тъпо и въобще няма да реагира толкова добре колкото би реагирала, ако нещата бяха направени по мексиканския начин. Както се казва, всяка жаба да си знае гьола и начина на sell-ване.

Повреме на този период се използват и някой спотове, в които babyface-а нанася няколко удара или се опитва да се измъкне от hold, след което heel-а го възпира и heat-а продължава. Такива точки се начичат fake comebacks(за което ще говоря след това).

И сa по-известни като hope spots.

В крайна сметка работата е такава, че high-flying-a може да бъде нещо супер забавно за гледане, но обикновено е midcard атракция откъм draw-ване на пари и нищо повече от това. Отделни high-flyer-и разбира се могат да придобият истински main event статут на интернационално ниво, но тези хора са единици и със сигурност не стигат до върха, просто защото правят разни страхотни движения, а поради ред други причини. Кечът е heavyweight бизнес. Когато един обикновен зрител гледа кеч той очаква да види корави копелата, които умеят да го забавляват по един или друг начин. Самият факт, че дребните кечисти не изглеждат като яки копелата, които могат да ти сритат задника е най-основното нещо, което ги ограничава. Липсата на подобна визия при тях означава, че трябва да компенсират с нещо друго, с нещо уникално. Много малко дребни кечисти обаче могат да бъдат чак толкова уникални, че да превъзмогнат липсата на размери и визия и съответно си остават midcarders 4 life. На indy ниво това не им пречи чак толкова, обаче когато стане дума за draw-ването на големите пари, за mainstream кеча, вече си говорим за нещо напълно различно. Най-великият indy кечист може да бъде най-слабият mainstream кечист и обратното. Много хора пропускат тази подробност и после се чудят защо indy любимците им не получават големите main event възможности в mainstream федерациите. Различни публики ценят различни неща и всеки кечист, който разбира от работата си би трябвало да се съобразява с този факт. Но psychology си има за всяка публика. То не е нещо универсално, нещо написано в учебник, което трябва да се следва плътно на 100%. Някои елементи са универсални, а други са специфични за определена публика. Една от интерпретациите на термина psychology реално онзачава да си наясно какво върви пред тази публика и какво не. Обаче универсалните правила са си универсални правила и е напълно достъчно да видиш кои са топ draw-вете в наши дни, за да се увериш, че от десетилетия насам не е имало големи промени в основните характеристики на метода за draw-ване на големите пари в кеча. Разбира се, за целта трябва да попаднеш на правилния кечист в правилното време, което е може би най-трудното в цялата доказана от времето формула.

П.С. Тази тема не е за този раздел. Отива в General Wrestling.

[RcadestickR]

Хубаво наблюдение, но според мен това е класическа схема, която се изтърква все повече. Да, вярно, и Скалата, и Остин, и Брет Харт, и Шон Майкълс и т.н. имат стандартен пакет от по 5 хватки, но това определено не е всичко, което правят и което е специално, относно тях. Виждал съм Rocky да прави саблен удар от най-горното въже, или Остин да прави headbutt, или някое ново движение на Брет или Шон, примерите са много. Въпросът е, че най-добрите от 90те и ранните 2000s успяваха да запълнят тази формула на sell-ване и heat и всичко, което описа по-нагоре по креативен начин, с иновации, които никога не писваха. Да, знаех, че като гледам мач на Остин, ще видя Stunner и Lou Thez Press, знаех, че като гледам Брет Харт, ще видя Sharpshooter и Russian Legsweep, но освен това, не знаех какво да очаквам. Именно този факт правеше top wrestler-ите от тази ера специални. Сега всичко е един шаблон и няма кой да запълни празното място (за пример ви давам Ренди Ортън, на който 1/2 от мача преминава в headlock). В днешно време всичко е формула, всичко прави пари. Не казвам, че не е важно, това което е описал DJ Petko, даже напротив, то спомага, но не трябва да забравяме иновациите. Гледайте мач на Jeff Hardy отпреди 5-6 години и гледайте един от скорошните му. Голяма разлика. Е-то забравя, че в кеча трябва да има известна доза shoot-ване, освен класиката и им пука само за пари. Затова приземиха Matt i Jeff и смениха стила на Rey Mysterio, затова уволниха Juventud Guerrera, затова завряха почти всички от оригиналното ECW в кучи г*з. Не е хубаво, дори не е печеливш да се прекалява с този модел. Спомням си един мач - Shawn Michaels vs Hulk Hogan на Summerslam ( http://youtube.com/watch?v=XyN5sAShqOA ) , където на Шон му беше писнало от глупости и започна да прави oversell, тъй като това беше единствения начин да накараш дърво като Хоган да изглежда добре.

Да не забравяме, че кечът е най-вече entertainment, което значи, че трябва да има много апекти и е насочен към определена аудитория. Не може всички да харесват всичко. Ако искаш да гледаш повече спорт и по малко Холивуд гледай Puro. Ако ти харесва повече kayfabe, гледай WWE. Не можем да кажем, че едно нещо няма смисъл. Всяко усили е има смисъл.

'You can respect the contributions of Lou Thez and Buddy Rogers and Pat O'Connor and Ric Flair and all those people, that preceeded before you, but there comes a time, where that era is dead...'

Paul Heyman

[Kalata]

Още нещо. Кеча е изкуство, а именно правиш нещо да изглежда, че боли, а всъщност не боли толкова. Затова и Puro Japan вариянта не ми се вижда необходим. Къде е изкуството в stiff изпълненията ?

С това не съм съгласен, защото ако нямаше stiff кечисти надали щях да гледам кеч.

Другото е интересно четиво, но все пак субективна гледна точка. Няма лошо, всеки си има вкус.

[DjPetko]

DjPetko, просто усещам как наскоро си гледал някой shoot на Raven и това ти е пробърнало представите за кеч.

Опа, тук виждам фактологическа грешка. Бумът на high-flying-a тръгва от Япония, а не от Мексико. Мексико става важен играч чак през 90-те. Не че преди това е нямало high-flying в Мексико, но почти всички черпят high-flying идеите си от Япония и по-точно леката дивизия на New Japan (най-вече легендарната серия от мачове между Tiger Mask & Dynamite Kid). Мексико става фактор в high-flying стила към началото/средата на 90-те с появата на имена като Rey Mysterio, Psicosis, Juventud Guerrera, т.н. Но дори и тогава през 90-те Япония си остава много важен фактор покрай феноменалната лека дивизия на New Japan и появата на федерацията Michinoku Pro. Изобщо еволюцията на high-flying стила е доста интересна за проследяване и включва значителен брой кечисти и федерации, но е тотално грешка заслугите за популяризацията на този стил да се присъждат главно на Мексико.

Ето за това си говорим. Чист "Рейвънизъм". Това мнение на мен лично ми показва недостатъчно добро познаване на puro стила (генерално казано разбира се, тъй като puro-то включва в себе си буквално десетки стилове). Един от най-великите selling-и в историята на кеча са именно от puro-то. Има и друг момент, а именно че всеки стил си има свой типичен и различен selling. Selling-a в САЩ се прави по един начин, в Япония по друг, в Мексико по трети и т.н. Никак не е хубаво да се взима типичния американски selling като писано правило и да се сочат с пръст другите стилове, които не ползват този тип selling. Едно от най-важните умения за един кечист е да умее да нагажда стила си взависимост от публиката, пред която се бие. Пусни мач с американски тип selling & storytelling пред мексиканска публика и публиката ще стои, ще гледа тъпо и въобще няма да реагира толкова добре колкото би реагирала, ако нещата бяха направени по мексиканския начин. Както се казва, всяка жаба да си знае гьола и начина на sell-ване.

И сa по-известни като hope spots.

В крайна сметка работата е такава, че high-flying-a може да бъде нещо супер забавно за гледане, но обикновено е midcard атракция откъм draw-ване на пари и нищо повече от това. Отделни high-flyer-и разбира се могат да придобият истински main event статут на интернационално ниво, но тези хора са единици и със сигурност не стигат до върха просто, защото правят разни страхотни движения, а поради ред други причини. Кечът е heavyweight бизнес. Когато един обикновен зрител гледа кеч той очаква да види корави копелата, които умеят да го забавляват по един или друг начин. Самият факт, че дребните кечисти не изглеждат като яки копелата, които могат да ти сритат задника е най-основното нещо, което ги ограничава. Липсата на подобна визия при тях означава, че трябва да компенсират с нещо друго, с нещо уникално. Много малко дребни кечисти обаче могат да бъдат чак толкова уникални, че да превъзмогнат липсата на размери и визия и съответно си остават midcarders 4 life. На indy ниво това не им пречи чак толкова, обаче когато стане дума за draw-ването на големите пари, за mainstream кеча, вече си говорим за нещо напълно различно. Най-великият indy кечист може да бъде най-слабият mainstream кечист и обратното. Много хора пропускат тази подробност и после се чудят защо indy любимците им не получават големите main event възможности в mainstream федерациите. Различни публики ценят различни неща и всеки кечист, който разбира от работата си би трябвало да се съобразява с този факт. Но psychology си има за всяка публика. То не е нещо универсално, нещо написано в учебник, което трябва да се следва плътно на 100%. Някои елементи са универсални, а други са специфични за определена публика. Една от интерпретациите на термина psychology реално онзачава да си наясно какво върви пред тази публика и какво не. Обаче универсалните правила са си универсални правила и е напълно достъчно да видиш кои са топ draw-вете в наши дни, за да се увериш, че от десетилетия насам не е имало големи промени в основните характеристики на метода за draw-ване на големите пари в кеча. Разбира се, за целта трябва да попаднеш на правилния кечист в правилното време, което е може би най-трудното в цялата доказана от времето формула.

П.С. Тази тема не е за този раздел. Отива в General Wrestling.

Щом казваш... По въпросите за Месксикански и японски кеч не съм вътре, но това не и от значение за темата. Много от нещата които каза вече ги обясних, че са така още в предишното ми мнение.

А специално за shoot интервютата, много съм далеч от това да черпя знания само от 1 интервю от 1 човек, не отричам че съм гледал Secrets of the ring with Raven (1-5) и Secrets of the ring with Al snow, Jim Cornette и т.н., но не черпя информация от там, така че не ме изкарвай просто един човек който вчера е започнал да гледа shoot interview-та и е прозрял... Естествено, че нищо не трябва да се спазва на 100%, пак повтарям една е психологията в Япония, една е в Мексико, друга е в Америка, трета е в hardcore wrestling-а като цяло. Оставам с впечатлението, че повечето хора въобще не разбраха смисъла на нещата, които казвам.

Оставям на теб да разясняваш психологията в Мексиканския и Японския кеч, защото не харесвам нито един от двата стила.

[HEIDENREICH]

Чудесна тема ,много добър анализ изчетох я с голям интерес .

[DjPetko]

Радвам се, че ви хареса темата.